МОТИВИ към присъда по НОХД № 3039/2015 г. по описа на СГС, НО, 1
състав
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против О.И.Д. за извършено от него
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК за това, че на 02.04.2007 г. в
гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на „Е.“АД с ЕИК /БУЛСТАТ/*********избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на „Е.“АД в особено големи
размери /съгласно чл. 93, ал.1, т. 14 НК/ - 62 779 725 /шестдесет и два милиона
седемстотин седемдесет и девет хиляди седемстотин двадесет и пет/ лева, като в
Годишна данъчна декларация по ЗКПО № 2226389/02.04.2007 г., която се изисква по
силата на чл. 92 ЗКПО, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007
г.,/ стара редакция чл. 51 ЗКПО /отм./, подадена в Териториална дирекция
„Големи данъкоплатци и осигурители“- гр. София, затаил истина – не декларирал
увеличение на годишния финансов резултат на основание чл. 13, чл. 14, ал.2,
вр.ал.1 и чл. 15, ал.3, т.1, вр. ал.2 от ЗКПО, в случаите на чл.13 и чл.14,
когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или
е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият
резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези
търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки и при прилагането на
трансферни цени увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по
предоставянето на стоки или услуги, които се отличават от пазарните цени, в общ
размер от 418 531 500/ четиристотин и осемнадесет милиона петстотин тридесет и
една хиляди и петстотин/ лева, както следва:
От извършена на
17.04.2006 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 11 070 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “Т.” АД на ц. от по 1
/един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен по
реда на чл. 13, чл. 14, ал.2, вр. ал. 1 и чл.15 , ал.3, т.1, вр. ал.2 от ЗКПО
по пазарни цени към датата на сделката, а именно по 9,35 / девет лева и
тридесет и пет стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката
в общ размер на 103 504 500 / сто и три милиона петстотин и четири хиляди и
петстотин/ лева, като облагаемият финансов резултат с ефект върху печалбата за
конкретната сделка е в размер на 92 434 500/ деветдесет и два милиона
четиристотин тридесет и четири хиляди и петстотин/ лева и данък печалба в
размер на 13 865 175 /тринадесет милиона осемстотин шестдесет и пет хиляди и
сто седемдесет и пет/ лева.
От извършена на 17.04.2006 г. извън
регулирания български борсов пазар продажба на 10 400 000 броя поименни
безналични акции от капитала на “С.” АД на “Т.” АД на ц. от по 1 / един/ лев за
акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен по реда на чл. 13,
чл. 14, ал.2, вр. ал. 1 и чл.15 , ал.3, т.1, вр. ал.2 от ЗКПО по пазарни цени
към датата на сделката, а именно по 9,35 / девет лева и тридесет и пет
стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката в размер на 97
240 000 /деветдесет и седем милиона двеста и четиридесет хиляди/ лева, като
облагаемият финансов резултат с ефект върху печалбата за конкретната сделка е в
размер на 86 840 000/ осемдесет и шест милиона осемстотин и четиридесет хиляди/
лева и данък печалба в размер на 13 026 000 /тринадесет милиона двадесет и шест
хиляди / лева.
От извършена на
17.04.2006 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 10 720 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “СОФИЯ” АД на ц. от по
1 / един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен
по реда на чл. 13, чл. 14, ал.2, вр. ал. 1 и чл.15 , ал.3, т.1, вр. ал.2 от ЗКПО по пазарни цени към датата на сделката, а именно по 9,35 / девет лева и
тридесет и пет стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката
в размер на 100 232 000 / сто милиона двеста тридесет и две хиляди/ лева, като
облагаемият финансов резултат с ефект върху печалбата за конкретната сделка е в
размер на 89 512 000 /осемдесет и девет милиона петстотин и дванадесет хиляди/
лева и данък печалба в размер на 13 426 800 /тринадесет милиона четиристотин
двадесет и шест хиляди и осемстотин / лева.
От извършена на
20.04.2006 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 5 500 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “С.” АД на ц. от по 1
/ един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен по
реда на чл. 13, чл. 14, ал.2, вр. ал. 1 и чл.15 , ал.3,т.1, вр. ал.2 ЗКПО по
пазарни цени към датата на сделката, а именно по 9,17 /девет лева и
седемнадесет стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката в
размер на 50 435 000 / петдесет милиона четиристотин тридесет и пет хиляди/
лева, като облагаемият финансов резултат с ефект върху печалбата за конкретната
сделка е в размер на 44 935 000/ четиридесет и четири милиона деветстотин
тридесет и пет хиляди/ лева и данък печалба в размер на 6 740 250 /шест милиона седемстотин и четиридесет
хиляди двеста и петдесет/ лева.
От извършена на
28.04.2006 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 4 000 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “Т.” АД на ц. от по 1
/ един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен по
реда на чл. 13, чл. 14, ал.2, вр. ал. 1 и чл.15 , ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО по
пазарни цени към датата на сделката, а именно по 9,30 /девет лева и тридесет
стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката в размер на 37
200 000 /тридесет и седем милиона и двеста хиляди/ лева, като облагаемият
финансов резултат с ефект върху печалбата за конкретната сделка е в размер на
33 200 000/тридесет и три милиона и двеста хиляди/ лева и данък печалба в
размер на 4 980 000 /четири милиона деветстотин и осемдесет хиляди/ лева.
От извършена на
28.04.2006 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 4 000 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “СОФИЯ” АД на ц. от по
1 / един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен
по реда на чл.13, чл.14, ал.2, вр. ал.1 и чл.15 , ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО по
пазарни цени към датата на сделката, а именно по 9,30 /девет лева и тридесет
стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката в размер на 37
200 000 /тридесет и седем милиона и двеста хиляди/ лева, като облагаемият финансовият
резултат с ефект върху печалбата за конкретната сделка е в размер на 33 200
000/тридесет и три милиона и двеста хиляди/ лева и данък печалба в размер на 4
980 000 /четири милиона деветстотин и осемдесет хиляди/ лева.
От извършена на
16.05.2006 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 4 600 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “Т.” АД на ц. от по
1/един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен по
реда на чл.13, чл.14, ал.2, вр. ал.1 и чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО по
пазарни цени към датата на сделката, а именно по 9,25 /девет лева и двадесет и
пет стотинки/ лева, на брой акция или с обща борсова ц. на сделката в размер на
43 010 000 /четиридесет и три милиона и
десет хиляди/ лева, като облагаемият финансов резултат с ефект върху печалбата
за конкретната сделка е в размер на 38 410 000 /тридесет и осем милиона
четиристотин и десет хиляди/ лева и
данък печалба в размер на 5 761 500/ пет милиона седемстотин шестдесет и една
хиляди и петстотин/ лева.
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение против Б. А. Б. за извършено от него
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК за това, на 30.03.2009 г. в гр.
София, в качеството си на изпълнителен директор на „Т.“АД с БУЛСТАТ ********,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Т.“АД в особено
големи размери /съгласно чл. 93, ал.1, т. 14 НК/ - 7 483 105, 19 / седем
милиона четиристотин осемдесет и три хиляди сто и пет лева и деветнадесет
стотинки/ лева, като в Годишна данъчна декларация, изискваща се по силата на
чл.92 от ЗКПО с № **********/30.03.2009 г., подадена в Териториална дирекция
„Големи данъкоплатци и осигурители“- гр. София, затаил истина - като в Част VI
на ГДД, раздел Преобразуване на счетоводния финансов резултат, колона Б –
намаления, т. 12 – намаление на годишния финансов резултат от извършени сделки
на регулирания български борсов пазар на стойност 11 119 795,52 /единадесет
милиона сто и деветнадесет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и петдесет
и две стотинки/ лева, които в действителност не са извършени на регулирания
български борсов пазар и затаил истина, като не декларирал увеличение на
годишния финансов резултат на основание чл. 16, ал.1 от ЗКПО /обн. ДВ бр.105 от
22.12.2006 г., изм. ДВ бр. 106 от 12.12.2008 г./ в общ размер от 74 831 051,94
/седемдесет и четири милиона осемстотин тридесет и една хиляди и петдесет и
един лева и деветдесет и четири стотинки/, формирано вследствие на извършени
сделки с акции извън регулирания български борсов пазар и които съгласно чл.
27, ал.1, т.1 от ЗКПО (Обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Не се признават за данъчни
цели следните счетоводни приходи: приходи в резултат на разпределение на
дивиденти от местни юридически лица, както следва:
От извършена на
05.08.2008 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 13 200 000
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “Ф.К.К.” АД на ц. от
по 1 /един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен
по реда на чл. 16, ал.1 от ЗКПО /обн. ДВ бр.105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ бр.
106 от 12.12.2008 г./ по пазарни цени към датата на сделката, а именно по 4,504
/четири лева и петдесет стотинки и четири стотни стотинки/ лева на брой акция
или с обща борсова ц. на сделката в размер на 59 452 800 /петдесет и девет
милиона четиристотин петдесет и две хиляди и осемстотин/ лева, като облагаемият
финансов резултат с ефект върху печалбата за конкретната сделка е в размер на
46 252 800 /четиридесет и шест милиона двеста петдесет и две хиляди и
осемстотин / лева и данък печалба в размер на 4 625 280 /четири милиона
шестстотин двадесет и пет хиляди и двеста и осемдесет/ лева.
От извършена на
26.08.2008 г. извън регулирания български борсов пазар продажба на 8 913 990
броя поименни безналични акции от капитала на “С.” АД на “Ф.К.К.” АД на ц. от
по 1 /един/ лев за акция, като е следвало финансовият резултат да бъде увеличен
по реда на чл. 16, ал.1 от ЗКПО / обн. ДВ бр.105 от 22.12.2006 г., изм. ДВ бр.
106 от 12.12.2008 г./ по пазарни цени към датата на сделката, а именно по 4,206
/ четири лева и двадесет стотинки и шест стотни стотинки/ лева на брой акция
или с обща борсова ц. на сделката в размер на 37 492 241,94 /тридесет и седем
милиона четиристотин деветдесет и две хиляди двеста четиридесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки/ лева, като облагаемият финансов резултат с ефект
върху печалбата за конкретната сделка е в размер на 28 578 251, 94 /двадесет и
осем милиона петстотин седемдесет и осем хиляди двеста петдесет и един лева и
деветдесет и четири/ лева и данък печалба в размер на 2 857 825, 94 /два
милиона осемстотин петдесет и седем хиляди осемстотин двадесет и пет лева и
деветнадесет и четири стотинки/ лева.
В хода на
съдебното следствие е допуснато на основание чл.287, ал.1 НПК изменение на
обвинението по отношение на подсъдимия О.И.Д. в частта, в която се прецизира
първоначалното обвинение по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 НК чрез въвеждане
като нарушена и на разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2 ЗКПО – „в
случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно
задължените лица е намален или е отчетена загуба при определяне на дължимия
данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със
сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези
сделки и при прилагането на трансферни цени, увеличаване или намаляване на цени
при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се
отличават от пазарните цени“.
В хода на
съдебното следствие е допуснато на основание чл.287, ал.1 НПК изменение на
обвинението по отношение на подсъдимия Б.А.Б. в частта, в която се прецизира
първоначалното обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НК чрез въвеждане
като нарушена и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО – „Не се признават
за данъчни цели следните счетоводни приходи: приходи в резултат на
разпределение на дивиденти от местни юридически лица“.
В хода на
съдебното следствие е допуснато изменение във фактическото основание на
гражданския иск, с оглед направеното искане от процесуалния представител на
гражданския ищец.
В хода на
съдебното производство по делото е конституиран на основание чл.84 НПК в
качеството на граждански ищец министъра на финансите, като представляващ
държавата в качеството на ощетено юридическо лице срещу подсъдимия О.И.Д..
В хода на съдебното производство по делото е
конституиран на основание чл.84 НПК в качеството на граждански ищец министъра
на финансите, като представляващ държавата в качеството на ощетено юридическо
лице срещу подсъдимия Б. А. Б..
Приет е за
съвместно разглеждане в наказателното производство по делото предявения
граждански иск от министъра на финансите, като представляващ държавата срещу
подсъдимия О.И.Д. за причинени имуществени вреди в размер на 62 779 725 лева,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното производство по делото предявения граждански иск от
министъра на финансите, като представляващ държавата срещу подсъдимия Б. А. Б.
за причинени имуществени вреди в размер на 7 483 105,19 лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Наказателното производство в неговата съдебна
фаза е разгледано по диференцираната процедура на Глава 27 НПК, а именно по
реда на чл.371, т.1 НПК по искане на подсъдимите О.И.Д. и Б. А. Б. и техните
процесуални представители – адвокат Д.Д. от САК, адвокат Й.В. от САК и адвокат И.Л.
от САК, както и след даденото съгласие от процесуалния представител на
гражданския ищец – главен юрисконсулт С..
С определение,
постановено на основание чл.372, ал.3 НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие
на подсъдимите О.И.Д. и Б. А. Б. и техните процесуални представители да не се
провежда разпит на свидетелите Х.Г.Г., А.Г.Г., Ю.И.В., Д.Д.Й., А. С.С., М.Х.Б.,
Б.Х.Д., С. Б.К., М.С.Б.и А.Д.Д., тъй като съответните действия по разследването
са извършени при условията и по реда предвидени по НПК.
В своята
пледоария прокурорът поддържа обвинението ведно с допуснатото изменение на
същото срещу подсъдимите О.Д. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.
2 от НК и Б.Б. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК.
Твърди, че в хода на съдебното следствие, въз основа на събраните
доказателства, безспорно се установяват фактическите обстоятелства изложени в
обвинителния акт по отношение на извършеното престъпление от подсъдимия Д..
Прокурорът анализира правната уредба при сключване на блокови сделки,
посочвайки, че инкриминираните седем броя блокови сделки са били сключени извън
регулирания пазар за ценни книжа - Българска фондова борса и впоследствие са
регистрирани от Централен депозитар, при което с тяхната реализация са лишени
всички останали участници на пазара от възможността, която биха имали да
участват в една нормална борсова търговия. В тази насока се позова на справки
към писма на „Българска фондова борса“ - София, АД“, вх. № 04-02-36/22.03.2007
г. и на „Централен депозитар“ АД , вх. № 04-02-36/29.03.2007 г. за сключени в
периода 01.01.2006 г. - 30.06.2006 г. сделки като доказателство, че процесните
сделки са блокови, договорени и извършени извън регулирания пазар на ценни
книжа. На следващо място прокурора анализира свързаността на лицата сключили
процесните блокови сделки позовавайки се на приобщените по делото писмени
доказателства в тази насока, като заключава, че същите са не само свързани, но
също така и, че могат да договарят в търговските си и финансови отношения
условия, различни от тези, които биха съществували между несвързани лица
договаряйки цени, които се отклоняват от цените, по които независими лица
сключват сделки при съпоставими пазарни условия, при което и данъчният ефект от
наличието на специални уговорки е възможност за произволно формиране на печалби
и доходи на участващите дружества, а оттам и до манипулиране на техните данъчни
задължения. При така изложеното според прокурора в случая са нарушени
разпоредбите регламентиращи правилата за облагане на сделки между свързани
лица, които са уредени в чл.13-чл.15 ЗКПО, т.к. за процесните блокови сделки с
акции от капитала на „С.“ АД е следвало при определяне на финансовия резултат
да се приложат разпоредбите на чл. 13 ЗКПО и да се определят пазарни цени. В
този смисъл прокурорът твърди, че за осъществяване на задължението за
определяне на финансов резултат по пазарни цени е без значение, какви
счетоводни политики прилага „С.“ АД, както и че себестойността на една акция от
капитала на „С.“ АД е различна от нейния
номинал от 1,00 лев, за което излага съображения в своята пледоария. В тази
насока твърди, че колкото и да се пресмята стойността на една акция, която „Е.“
АД е заплатило при приватизацията, след довнасяне на капитал и след увеличаване
на капитала за сметка на печалбата, себестойността на една акция е 2,71 лева и
това се изчислява от баланса на „С.“ АД. С оглед на изложеното заявява, че в
подадената през 2007 г. Годишна данъчна декларация подсъдимият Д. не е
декларирал увеличение на годишния финансов резултат, не само защото сделките са
блокови и не са освободени от облагане, а и защото са сключени между свързани
лица при договаряне на условия, различни от борсовите /пазарните/ и различни от
справедливата ц. на една акция, с което същите са ползвани като механизъм за
избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери. Прокурорът твърди, че отговорност за изготвяне на финансовите отчети
на дружество се носи от ръководството на дружеството „Е.“ АД, като тази
отговорност включва разработване, внедряване и поддържане на система за
вътрешен контрол, свързана с изготвянето и достоверното представяне на
финансови отчети, които не трябва да съдържат съществени неточности, отклонения
и несъответствия, независимо дали се дължат на измама или на грешка, подбор и
приложение на подходящи счетоводни политики, изготвяне на приблизителни счетоводни
оценки, които да са разумни при конкретните обстоятелства. В този смисъл
твърди, че подсъдимия Д. в качеството си на изпълнителен директор на „Е.“ АД е
лицето, което е отговорно за правилното счетоводно отчитане и деклариране пред
органите на НАП, а не одиторите, т.к.
изрично е записано в Годишния финансов отчет, че те не носят отговорност
за публикуваните финансови отчети и за данните, отразени в тях.
Държавният обвинител анализира, както
приобщените по реда на чл. 373, ал.1, вр. чл. 372, ал. 3 НПК гласни
доказателствени средства в хода на съдебното следствие, така и тези събрани в
хода на съдебното следствие. За относими към обвинителната теза, прокурорът
намира показанията на свидетеля Х.Г. твърдейки, че именно от данните в неговите
показания се установява, че той е достатъчно добре осведомен за участието на
двамата подсъдими, в качеството им на изпълнителни директори, съответно на „Е.“
АД и на „Т.“ АД в покупко-продажбата на акции на „С.“ АД на цени многократно по-ниски
от търгуваните на борсата, които са осъществени чрез блоковите сделки през 2006
г. и 2008 г. Твърди, че на свидетеля Г. му е известно, че във връзка с оспорено
прехвърляне на акции на „С.“ АД през 2005 г., подсъдимият Д. през 2006 г., като
управител на „Е.“ АД, прехвърлил 76% от акциите на „С.“ АД на свързани лица, в
т.ч. и на „Т.“ АД по номинални цени, което е около 7 пъти под пазарните цени на
акциите към онзи момент, както и че за да намалят дължимия данък по ЗКПО, подсъдимите
съзнателно са прибягнали до изкуствено занижаване на цената, с което са
изопачили приходната част от Годишния финансов отчет на „Е.“ АД за 2006 г. и на
„Т.“ АД през 2008 г. твърди още, че показанията на свидетеля Г. внасят
разяснение и защо е избрана форма на търгуване с акции на „С.“ АД, чрез
сключване на блокови сделки, а не чрез продажбата им на фондовата борса, а
именно, че само по този начин може да се гарантира, че акциите ще се прехвърлят
на избраните свързани лица. Посочва, че от показанията на свидетелите А.Г. и Ю.В.
се установяват обстоятелствата, свързани с контролните действия, предприети от
данъчните органи във връзка с извършената ревизия на „Е.“ АД, а от тях и от
показанията на свидетелите А.Т. и Й.П. се установявало, че извършените седем
броя блокови сделки не са били проверявани от ревизиращия екип, тъй като от
дружество не са представили документи за извършени продажби на акции на „С.“ АД като блокови сделки. Що се отнася до
показанията на свидетеля Т.Б. прокурора заявява, че от същите се установяват
принципни положения при търговията с ценни книжа на Българска фондова борса и
показанията му допринасят за изясняване механизма за търгуване на регулирания и
нерегулирания пазар.
По отношение на повдигнатото обвинение на
подсъдимия Б.Б., в качеството му на изпълнителен директор на „Т.“ АД,
прокурорът излага отново своите възражения твърдейки, че същия е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на „Т.“ АД в особено големи
размери - 7 483 105, 19 лева /седем милиона четиристотин осемдесет и три хиляди
сто и пет лева и деветнадесет стотинки/, като в Годишната Данъчна декларация,
изискваща се по силата на чл. 92 от ЗКПО с № **********/30.03.2009 г., подадена
в Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ – град София,
потвърдил неистина – като в Част VI на ГДД, раздел Преобразуване на счетоводния
финансов резултат, колона Б – намаления, т. 12 – намаление на годишния финансов
резултат от извършени сделки на регулирания български борсов пазар на стойност
11 119 795,52 лева/единадесет милиона сто и деветнадесет хиляди седемстотин
деветдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, които в действителност не са
извършени на регулирания български борсов пазар и затаил истина –
недекларирал увеличение на годишния
финансов резултат на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО в общ размер от 74 831 051,94
лева/седемдесет и четири милиона осемстотин тридесет и една хиляди и петдесет и
един лева и деветдесет и четири стотинки/, формирано вследствие на извършени
сделки с акции извън регулирания български борсов пазар и които съгласно чл.
27, ал. 1 , т. 1 ЗКПО не представляват приход от дивидент. Твърди, че
престъплението е извършено чрез сключените блокови сделки за продажба на
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. на придобитите от „Т.“ АД акции съответно на
17.04.2006 г. - 11 070 000 броя акции от капитала на ,, С.“ АД и на 16.05.2006
г. - 4 600 000 броя акции в общ размер от 15 670 000 броя акции от капитала на
„С.“ АД. Прокурорът посочва, че двете инкриминирани сделки са сключени на извън
регулирания пазар на Българска фондова борса, като впоследствие са регистрирани
от Централния депозитар, извършени са по номинална стойност на акция от по един
лев, докато борсовата ц. в периода на осъществяване на сделките е била 4,504
лева за една акция. С оглед блоковия характер на сделките твърди, че същите не
попадат в приложното поле на изключението по чл. 196 ЗКПО, като доходът от тези
сделки подлежи на облагане, тъй като не е освободен по аргумент от противното,
в която насока се позовава и разпоредбите на §1, т. 21 ДР на ЗКПО /в
приложимата към 2008 г. редакция/, на §1, т. 24 от Правилника на „Българска
фондова борса”АД/ в редакцията към 2008 г./ и на чл. 1 от приложение 1 „Правила
за извършване на блокови сделки” /в сила към 2008 г./. С оглед на
доказателствата по делото прокурора намира, че извършените сделки с акции на „С.”
АД следва да се квалифицират като „блокови сделки” и като такива твърди, че те
не попадат в приложното поле на изключенията по ЗКПО и върху приходите от тях
се дължи данък. Твърди още, че инкриминираните две сделки нямат характер и на
приходи от дивидент, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 27, ал. 1,
т. 1 ЗКПО. Прокурорът посочва, че целта на увеличението на капитала от 66 000
000 лева на 132 000 000 лева на „С.“ АД с решението на Общото събрание на
акционерите на „С.“ АД от 29.09.2006 г.
е да замести временно изплащането на дивидент от „С.“ АД на своите
акционери с издаване на акции, което изплащане реално се е случило през 2008 г.
съгласно установеното от Финансовите отчети на „Т.“ АД, където е декларирано
получаването на дивидент извън инкриминираните по делото сделки и дължими
данъци и тези акции в счетоводството на „Т.“ АД са записани като нулева
стойност на акция, тъй като от това дружество е избран метод на себестойност за
записване на активи. Твърди още, че раздаването на акции вместо дивидент не
представлява доход от дивидент, а представлява увеличаване на капитала на
акционера „Т.“ АД в предприятието „С.“ АД, срещу което увеличение в бъдеще
акционерът би реализирал дивидент, което според държавния обвинител са два
различни правни института и са уредени законово като различни действия в ТЗ.
Разяснява, че при това, капиталът на „С.“ АД се увеличава за сметка на част от
печалбата, т.е. за сметка на тези парични средства, които са предназначени за
разпределяне на дивиденти. Казано по друг начин, останалите свободни парични
средства, вместо да се разпределят между акционерите като пари, остават в
дружеството, а акционерите получават акции. В тези случаи се говори за
„капитализиране на дивиденти“ и за да може да се извърши такова номинално
увеличаване на капитала, чл. 197 ТЗ въвежда правилото, че то трябва да се
извърши в срок от 3 месеца от момента на приемане на годишния финансов отчет, а
капиталът се увеличава за сметка на неразпределените печалби, при което
акционерите имат право, но не и задължение да придобият съответната част от
новите акции пропорционално на тяхното участие в капитала до момента на
неговото увеличение или всеки акционер има право да придобие толкова нови
акции, каквото е неговото процентно съотношение спрямо капитала към момента на
неговото увеличение. Твърди, че при продажбата на акции от капитала на „С.“ АД,
макар и придобити безвъзмездно от „Т.“ АД не се формира доход от дивидент, а се
формира доход от печалба, а в случая при придобиването им „Т.“ АД завежда
стойността на една акция на стойност 0,00 лева, защото не заплаща нищо за нея.
Твърди, че през 2008 г. е извършено разпределение на дивиденти след решение на
ОС на „С.“ АД и „Т.“ АД е получило сума в определен размер, при което е
реализиран доход от дивидент, а тази сума е част от печалбата на „С.“ АД и тъй
като е платен данък печалба, то „Т.“ АД не следва да облага тази сума повторно,
нито се дължи данък при източника, тъй като „Т.“ АД е местно юридическо лице и
за него не се дължи данък при източника. Според прокурора от „Т.“ АД тази сума,
която е реализирана в следствие на разпределен дивидент, е отразена в намаление
на финансовия резултат по реда на чл. 27 ЗКПО в Годишната данъчна декларация,
тоест дружеството е приело, че доходът му от дивидент е именно тази конкретна
сума и я е декларирало като намаление на финансов резултат, което е правилна
счетоводна операция и не може да претендира, че в случая тези акции също
представляват дивидент. Същевременно прокурора заявява, че положителната
разлика, реализирана при продажбата на акции през 2008 г. от капитала на „С.“
АД, осъществена от „Т.“ АД, няма характера на приход от дивидент, тъй като
реализираната печалба от продажбата на финансов инструмент не се третира от
закона като доход от дивидент съгласно смисъла на параграф 1, т. 4 от ДР на
ЗКПО, където е прието, че дивидентът не представлява печалба от продажба на
акция, а се третира като доход от продажба на финансови инструменти/ и т.к.
тази продажба е извършена на нерегулирания пазар, то и доходът от тази продажба
подлежи на облагане. С оглед на така изложеното прокурора поддържа, че
подсъдимия Б., в качеството му на изпълнителен директор на „Т.“ АД е подал
Годишна данъчна декларация за 2008 г., която съдържа невярно деклариране,
изразяващо се в размера на годишната данъчна основа, като неправилно е намален
финансовият резултат със сумата, реализирана от продажба на акции, осъществена
извън борсовия пазар, вместо с тази сума финансовият резултат да бъде увеличен.
И по отношение на тази част от обвинението прокурора отново анализира
показанията на свидетелите Т.Б., А.Т., Д.Й., Х.Г., А.Г., Ю.В. и Б. Д. със
същите аргументи, както и при поддържаното обвинение спрямо подсъдимия Д..
Твърди, че показанията на свидетелите Т.Р. одитор на „Т.“ АД, В.Й. - одитор на „Т.“ АД и „С.“ АД , Р.Й. - одитор на „С.“ АД и С.Д. -
одитор на „Е.“ АД не допринасят съществено за изясняване на основните факти от
предмета на доказване по делото.
По отношение на изслушаните и приети в хода на
съдебното следствие експертизи, прокурорът счита, че следва да бъдат
кредитирани комплексна
съдебно–счетоводна и данъчна експертиза от 22.10.2013 г. и допълнителна
комплексна съдебно–счетоводна експертиза от 02.02.2014 г., чрез които от вещите
лица са определени пазарните цени на акциите на „С.“ АД по инкриминираните
блокови сделки чрез метода на сравнимите неконтролирани цени и чрез сравнението
им с цените на Българска фондова борса, което сравнение е извършено в пълно
съответствие с изискванията на ЗКПО и ДОПК. Посочва, че заключенията на
допуснатите от съда и приети в хода на съдебното следствие тройна и петорна
съдебно-счетоводна експертизи не се различава съществено от приетите предходни,
които са изготвени в хода на досъдебното производство, защото и направените в
заключението от 07.02.2018 г. изводи от вещите лица също са в подкрепа на
обвинението.
Прокурора излага доводи във връзка с механизма
на укриване на данъчни задължения поддържайки, че в случая се касае за
затаяване на истина от страна на подсъдимите Д. и Б. изразяващо се в нарушение
на правилата, закрепени в данъчното законодателство, защото продажбата на акции
по сключените инкриминираните сделки е извършена при отклоняване от пазарните
условия, при което е приложим чл. 16, ал. 1 ЗКПО и следва за нуждите на
данъчното облагане да се увеличи финансовият резултат със сумата, получена при
остойностяване на продадените акции, в случай че биха били продадени по пазарни
условия, тъй като параметрите на сделките не са определени от пазара, а са
предварително договорени и са сключени между свързани лица. Прокурорът излага
съображения за несъгласие със заключението по допуснатата от съда съдебно
счетоводна експертиза, която е изготвена от вещите лица З.Д. и Е.С. твърдейки,
че вещите лица недопустимо смесват понятията, свързани с увеличение на капитала
за сметка на печалбата и разпределяне на акции между акционери и изплащането на
дивидент, поради което и получената ц. от продажбата на акции съставлява доход
от дивидент е несъстоятелна и не намира законова опора. Поддържа, че
увеличението на капитала чрез разпределяне на нови акции и разпределянето на
дивидент са две различни самостоятелни правни действия и между тях няма
идентичност. Посочва, че при продажбата на акции следва да се увеличи
финансовия резултат и положителната разлика съобразно чл. 16 ЗКПО да се впише
като увеличение на финансовия резултат, доколкото се касае за блокови сделки и
съответно да се изчисли дължимият данък. Твърди, че през 2006 г. не е имало
разпределяне на дивидент, а получените безвъзмездно акции от капитала на „С.“ АД не представляват дивидент, тъй като
чрез тях не се намалява капитала на „С.“ АД, а се запазва чрез трансформиране.
Заявява, че последващата продажба на акциите е доход, който се третира от ЗКПО
като облагаем такъв и „Т.“ АД няма право да намалява финансовия си резултат с
този доход, а този доход е следвало да бъде увеличен съобразно изискванията на
чл. 16 ЗКПО, доколкото условията на сделките заобикалят условията, предлагани
на борсата.
По изложените съображения прокурора счита, че
фактическа обстановка по делото е доказана, а именно, че от обективна страна
подсъдимият О.Д. е осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2 НК в качеството си на изпълнителен директор „Е.“ АД и подсъдимият Б.Б.
е осъществил състава на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НК, в
качеството си на изпълнителен директор на „Т.“ АД, т.к. и двамата са
управлявали и представлявали данъчно задължени юридически лица. Това според
прокурора е така, защото подсъдимият Д. е сключил сделки – продажба на акции
на „С.“ АД със свързани с дружеството
юридически лица, в които или е имал капиталово участие, или е осъществявал
контрол, или по друг начин е упражнявал решаващо влияние върху вземането на
решения във връзка с дейността на тези дружества. Подсъдимият не се е съобразил
със специални правила при определяне на данъчният финансов резултат, когато
свързани лица осъществяват търговските си отношения при условия, отличаващи се
от условията между независими лица, и съзнателно не е декларирал увеличение на
годишния финансов резултат. След като е затаил истина в подадената пред
органите на НАП Годишна данъчна декларация, той фактически е възпрепятствал
установяването и плащането на корпоративен данък 62 779 725 лева/шестдесет и
два милиона седемстотин седемдесет и девет хиляди седемстотин двадесет и пет/,
която сума по смисъла на чл. 93, т. 14, пр. 1 НК съставлява особено големи
размери. Твърди, че подсъдимия Д. е имал ясни представи, че като не декларира
увеличение на годишния финансов резултат от блоковите сделки със свързани лица,
което поражда за данъчно задълженото лице данъчни задължения, ще избегне
установяването и плащането на действителните данъчни задължения. При излагане
на своите съображения относно субективната страна на престъплението, прокурорът
се позовава на решение № 56/28.03.2001/2011/г. на ВКС, III НО, в което
върховните съдии са изложили довода, че всички лица, попълващи данъчни
декларации по съответния закон са длъжни да го познават, тъй като незнанието на
закона не е извинителна причина за никого. В заключение по отношение на
подсъдимият Б. поддържа, че същия е сключил сделки – продажба на акции на „С.“ АД извън регулирания български борсов
пазар, като в подадената декларация пред органите на НАП е декларирал в Част VI
на ГДД, раздел Преобразуване на счетоводния финансов резултат, колона Б –
намаления, т. 12 – намаление на годишния финансов резултат от извършени сделки
на регулирания български борсов пазар, и съзнателно не е декларирал увеличение
на годишния финансов резултат на основание чл. 16 ал. 1 ЗКПО. По този начин той
фактически е възпрепятствал установяването и плащането на корпоративен данък 7
483 105, 19 лева/седем милиона четиристотин осемдесет и три хиляди сто и пет
лева и деветнадесет стотинки/, която сума по смисъла на чл. 93, т. 14, пр. 1 НК
съставлява особено големи размери. Приходите от тези сделки не представляват
приходи от разпределяне на дивидент. По отношение на субективната страна на
престъплението, твърди, че подсъдимия Б. е имал ясни представи, че като
декларира намаление на годишния финансов резултат от извършени сделки на
борсата и не декларира увеличение от блоковите сделки, това поражда за данъчно
задължените лица данъчни задължения, при което ще избегне установяването и
плащането на действителните данъчни задължения.
Прокурорът не се
съгласява с тезата на защитата, че дори и да има допусната грешка в
декларирането, това не се отразява на размера на дължимия данък по ЗКПО, тъй
като дори и да се дължи данък върху дохода от продажбата на блокови акции, те
представляват дивидент и намира същата за несъстоятелна.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност, прокурорът моли да се отчетат
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимите и
семейната им ангажираност. Като отегчаващи вината обстоятелства намира, че
следва да се отчете много високият размер на причинената от тяхната
противоправна дейност имуществена вреда. Счита, че в случая не са налице
условията за определяне на наказанието по реда на чл. 55 НК, т.к. е налице
баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Моли подсъдимите Д.
и Б. да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и да им бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, както и да се
наложи и кумулативно предвиденото наказание „конфискация на цялото или част от
имуществото на виновните“. Моли предявения граждански иск да бъде уважен като
основателен, защото в резултат от престъплението по чл. 255 НК се причиняват
имуществени вреди на държавата, с което е осъществен деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД, съгласно т. 1 от ТР № 4/2016 г., ОСНК на ВКС. Моли направените по
делото разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимите Д. и Б., които
представляват разноски за изготвените експертизи.
Гражданският
ищец, представляван от юрисконсултите Т. и П., поддържа предявения и изменен в
хода на съдебното следствие граждански иск. Считат, че по безспорен начин се
установяват извършените деяния от подсъдимите Д. и Б., както и настъпилите
имуществени вреди за бюджета в претендирания с гражданския иск размер.
Юрисконсулт Т. очертава в своята пледоария правната рамка на блоковите сделки,
която счита за приложима към инкриминирания период; правната регламентация
относно задълженията на всяко данъчно задължено лице да изготвя годишни данъчни
декларации по чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.) и чл. 92, ал. 1 ЗКПО; анализира
случаите, за които са приложими
изискванията на ЗКПО за осъществено отклонение от данъчно облагане с
оглед необходимостта от преобразуване на годишния счетоводен резултат за
преодоляване на последиците от отклонението. Твърди, че в случай, че не е
извършено преобразуване, то задължение на данъчно задълженото лице е да докаже,
че с осъществените от него сделки не се реализира отклонение от данъчно
облагане. На следващо място посочва, че при определяне на пазарната ц. на
акциите, които са предмет на процесните сделки с акции от капитала на „С.“ АД,
извършени извън регулирания пазар, следва да се вземе предвид цената на акциите
на борсата за деня на продажбата им и в тази връзка се позовава на становище на
изпълнителния директор на НАП, изразено в писмо с изх. № 82-00-57#1 от
18.07.2012 г., в което се посочва, че е налице отклонение от данъчно облагане
на основание чл. 16 ЗКПО относно сделките, сключени от „Т.“ АД. Твърди, че
двамата подсъдими не са предоставили доказателства за това, че договорената от
тях продажна ц. на акции от капитала на „С.“ АД в размер всяка от по 1,00 лев
по процесните сделки съответства на пазарната ц. на акциите на „С.“ АД към
датата на извършване на продажбите. Юрисконсулт Т. посочва, че към една и съща
дата борсовите цени на акциите на „С.“ АД на регулиран пазар на БФБ съществено
се различават от договорените цени по процесните блокови сделки, поради което
счита, че чрез при договорената продажна ц. на акция от по 1,00 лев всяка е
реализирано отклонение от данъчно облагане и това е довело до определяне на
дължим данък за 2006 г. за „Е.“ АД в по-малки размери, съответно определяне на
данъчна основа за 2008 г. за „Т.“ АД в по-малки размери. Представителят на
гражданския ищец счита, че следва да бъдат кредитирани експертизите изготвени в
хода на досъдебното производство, защото вещите лица са установили конкретни
суми за увеличение на годишния финансов резултат на „Е.“ АД и „Т.“ АД,
използвайки пазарна ц. на акциите на финансовата борса. Счита, че аргументи за
приемането на борсовите цени на процесните акции като пазарни при извършените
процесни блокови сделки се съдържат в изразеното в открито съдебно заседание
становище от вещите лица М.П., О.К., Ц.Д., участвали в изготвянето на
посочените по-горе експертизи, както и в показанията на свидетеля Т.Р., защото
вещите лица при изготвяне на експертните заключения са използвали метода на
сравнимите неконтролирани цени чрез сравнение на цените на акции предлагани на
БФБ за да определят пазарните цени на акциите на „С.“ АД по процесните блокови
сделки.
Процесуалният
представител на гражданския ищец преповтаря заключението на тройната
съдебно-счетоводната експертиза, която е допусната и изготвена в хода на
съдебното следствие, като се изразява мнение, че изводите на вещите лица са
направени въз основа на правилно определена правна рамка и избран метод за
определение на пазарните цени на акциите на „С.“ АД. Акцентира на
обстоятелството, че приемането като пазарни цени, цените на акциите на „С.“ АД
по процесните сключени блокови сделки на регулиран пазар в рамките на
определения статичен ценови диапазон е обосновано от вещото лице П.Й., изложил
подробни съображения пред съда. Представителят на гражданския ищец намира, че
не следва да бъде кредитирано изготвеното и прието по делото допълнение към
заключението по експертизата, в което
вещите лица твърдят, че са допуснали грешка в първоначалното си заключение. В
тази връзка намира, че допусната петорна съдебно-счетоводна експертиза от съда
с оглед на заявеното от вещите лица, че са допуснали техническа грешка в
предходно свое заключение не следва да бъде кредитирана, доколкото четирима от
вещите лица подкрепят заключението, а вещото лице П.Й. е дало нелогични
обяснения по нея. На следващо място по отношение на петорната
съдебно-счетоводна експертиза се релевират доводи за липса на пълноценни, правилни
и конкретни отговори от страна на вещите лица на поставените им въпроси, което
според гражданския ищец се дължи на липса на знания у вещите лица за действието
на относимите разпоредби на ЗКПО (отм.). Посочва се, че експертизата не е дала
отговори на въпросите по отношение на годишната данъчна декларация по ЗКПО на
дружеството „Т.“ АД, а относно годишната данъчна декларация по ЗКПО на „Е.“ АД
експертизата се е ограничила единствено до разглеждане на придобитите акции
през 2006 г. В тази връзка юрисконсулт Т. възразява с твърдението, че не е
извършена проверка на достоверността на счетоводните записвания в „Е.“ АД за
формиране на балансовата стойност на акциите на „С.“ АД, поради което не може
да се даде правилен и обоснован отговор на поставения от държавното обвинение
въпрос за изясняване на балансовата стойност на процесните акции. Предвид
всички изложени аргументи процесуалните представители на гражданския ищец
считат, че съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирана от
съда. Твърди се, че подсъдимият Д. в хода на съдебното производство не е
представил доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 23, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) за ползваното от „Е.“ АД през 2006 г. извършено намаление на
финансовия резултат, което е вписано в Годишната данъчна декларация по ЗКПО на
посоченото основание. Предвид това обстоятелство и твърдението, че експертизата
не е успяла по предвидения в чл. 23, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.) ред да докаже дали
е законосъобразно ползването на данъчното облекчение, процесуалните
представители на гражданския ищец приемат, че не е налице право на ползване от
„Е.“ АД през 2006г. на предвиденото облекчение в посочената разпоредба на чл.
23, ал. 3, т. 3 ЗКПО (отм.).
На следващо
място се излагат съображения и, защо сделката по продажбата на акции, които са
част от капитала на „С.“ АД не представлява реализиране на дивидент. В подкрепа
на това твърдение, юрисконсултите се позовават изцяло на писмо с изх. №
24-39-97/1 от 04.10.2018 г., съдържащо становище на зам.-изпълнителния директор
на НАП, което не е прието като писмено доказателство по делото от съда. В
пледоарията си представителите на гражданския ищец излагат съображения, с които
твърдят, че разпоредбата на чл. 44 ЗКПО е неприложима с оглед даденото определение за блокови сделки в
Правилника на БФБ, както и с оглед определението за дивидент, дадено в
допълнителните разпоредби на ЗКПО. С оглед изложеното юрисконсулт П. твърди, че
би следвало да се приеме, че положителната разлика в размер на 11 018 295,52
лева от продажба през 2008 г. на акции от капитала на „С.“ АД от „Т.“ АД няма
характер на приходи от дивидент по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО, поради
което неправилно според нея, тази сума като приход от дивиденти е посочена в
годишния финансов отчет на „Т.“ АД и е отразена в намаление на финансовия
резултат по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО в годишната данъчна декларация за
2008 г. на това дружество. Излагат се съображения, че в конкретния случай „Т.“
АД е придобило акции от капитала на „С.“ АД, вследствие на увеличение на
капитала на дружеството за сметка на собствени средства. Изразява се становище,
че при последваща продажба на акции, включително и при продажба на акции,
придобити за сметка на собствени средства, каквито са процесните на
разпределящото дружество „С.“ АД, за данъчни цели не се отчитат приходи от
дивидент, доколкото такъв не е получен нито при придобиването на акции, нито
при тяхната последваща продажба. Акцентира се, че при продажба на акции,
акционерът се лишава от правото върху акциите и свързаните с тях права, в това
число и правото на дивидент. В тази връзка се оспорват показанията на
свидетелите В.Й. и Т.Р., като се твърди, че изразеното от тях становище относно
съдържанието на Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. на „Т.“ АД е
необвързващо, тъй като същите нито в качеството си на независими одитори, нито
по силата на изпълнявания от тях ангажимент към проверяваното дружество имат
задължения и отговорности за изразяване на менения по въпроси за данъчното
облагане и попълване на данъчната декларация на предприятието, т.к. извършват
проверка единствено за водената от него счетоводна дейност. На следващо място
се анализира правната регламентация по смисъла на Търговския закон касаеща
правилата за разпределяне на дивиденти. Твърди се, че неизпълнението на
материалноправните предпоставки за разпределянето на дивидент в полза на „Т.“
АД за сумата от 11 119 795,52 лева обуславя и липсата на основания за ползването
от данъчно задълженото лице през 2008 г. на данъчно облекчение на основание чл.
27, ал. 1, т.1 ЗКПО.
Представителят
на гражданския ищец заявява, че не следва да се кредитират показанията на
свидетелите В.Й. и Т.Р., както и заключението на извършената двойна
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Е.С. и З.Д. и
изложените становища пред съда от тези вещи лица, за което излагат свои
съображения. На следващо място се твърди, че липсата на констатация в
ревизионния акт, който е съставен във връзка с извършената ревизия на „Е.“ АД,
във връзка с установяване на обстоятелството, дали са дължими определени
данъчни задължения от извършените продажби на акции от капитала на „С.“ АД като
предмет на блокови сделки, не води до извода, че липсват нарушения при
попълване на годишната данъчна декларация по ЗКПО, съответно, че не е налице
извършеното от подсъдимия Д. деяние. Процесуалните представители на гражданския
ищец се позовават на свидетелските показания на свидетелката А.Т., въз основа
на които правят извода, че в хода на ревизията от ревизираното дружество не са
представени документи за извършени продажби на акции от капитала на „С.“ АД
като предмет на блокови сделки, поради което същите не били идентифицирани и
проверени от ревизиращите лица.
Юрисконсулт П.
посочва, че решението, с което директорът на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-София е отменил задълженията за корпоративен
данък на „Т.“ АД за 2008 г. по издадения ревизионен акт, който се отнася до
процесните блокови сделки, следва да се разглежда през призмата на
обстоятелството, че обосноваването на претенцията за дължимост на данъчните
задължения в ревизионното производство е на различно основание и при различна
фактическа обстановка. Заявява, че доколкото органът по приходите е приел като
условие за отклонение от данъчното облагане блоковия характер на сделките, то в
настоящото производство като основание се разглежда продажната ц. на една акция,
която е в размер от 1,00 лев и която ц. не съответства на пазарната такава към
датата на сключване на сделките. Счита, че не следва да се кредитира
становището на КФН, според което блоковите сделки нямат пазарен характер,
поради което не можело да бъде определена „пазарна ц.“ по смисъла на § 1, т. 8
от ДР на ДОПК, защото това становище се оборвало от всички изготвени експертизи
в хода на досъдебното производство, относимите части от изготвените експертизи
от съдебната фаза, писмените становища на изпълнителния директор на НАП и
директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, които определят
пазарната ц. на акциите по блоковите сделки чрез сравнение с пазарната ц. на
акциите на Българската фондова борса. Посочва се, че в ревизионното
производство процесните сделки са разглеждани, във връзка с приложението на чл.
16, ал. 3 ЗКПО в аспекта на привидни и прикрити сделки, каквито твърдения в
обвинителния акт и в гражданския иск липсват. Предвид тези съображения се
твърди, че отмяната на ревизионен акт № **********/14.02.2013 г. в частта на
установените задължения по ЗКПО за 2008 г. като краен резултат е правилна,
доколкото аргументите на ревизиращите органи за претендираното данъчно облагане
по изложените аргументи са неправилно формулирани, което е наложило отмяната.
Процесуалните
представители на гражданския ищец се позовават на т. 2 от ТР № 4 от 12.03.2016 г. по т.д. № 4/2015 г.
относно допустимостта на предявения от тях граждански иск на основание чл. 45
ЗДД за причинени имуществени вреди на държавата, който е приет за съвместно
разглеждане в наказателно производство.
В заключение се
посочва, че от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства се формира безспорния извод, че подсъдимите са осъществили
вмененото им деяние и са нанесли вреди в претендираните с гражданския иск
размери. На основание чл. 45 вр. чл. 86 ЗЗД се моли предявените граждански
искове срещу подсъдимите да бъдат уважени. Молят да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на подсъдимите Д. и Б., адвокат Л., изразява становище във връзка
с изложението на прокуратурата и гражданския ищец, като прави уточнения по
основни въпроси, които счита, че са важни за делото, защото според нея са се
заявили някои категорични неистини и не са оценени правилно фактите по делото.
Твърди, че при „Е.“ АД не е налице намаление на финансовия резултат при
отразяване на процесните блокови сделки в ГДД по ЗКПО за 2006 г., поради което
и всички доводи в тази насока за това, дали би трябвало да се намалява, или не
финансовия резултат са неотносими. Твърди, че „Е.“ АД е включила в данъчната
основа за облагане на финансовия резултат от блоковите сделки и получения
резултат при сключените блоково сделки, тъй като същите не са освободени от
данъчно облагане, а като борсова сделка, е обложен и за печалбата е платен
данък. Заявява, че доколкото няма повдигнато обвинение на подсъдимия Б. относно
дивидентите на „Т.“ АД – как са се отчитали, как е трябвало да се записва и
всички други факти, свързани с експертизите, във връзка с намаляването на
финансови резултат от страна на „Т.“ АД, показанията на одиторите в тази връзка
и всички доводи изложени в тази насока няма да обсъжда, тъй като обвинение
срещу подсъдимия Б.Б. за това, че неправилно е намалил финансовия резултат
няма, а обвинението е за това, че е избегнал установяване и плащане на данъчни
задължения, като не е декларирал увеличение на финансовия резултат. Защитата
счита за неотносимо решението на съда в Люксембург, на което се позовава
прокуратурата, т.к. същото касае практиката свързана с облагане на прикритите
или изкуствени конструкции, каквито твърдения в случая липсват, защото не е
налице нито прикрита, нито изкуствена конструкция, която да е създадена именно
с цел нуждите на избягване на данъчното облагане. Защитата намира, че не следва
да бъдат обсъждани становищата на НАП от досъдебното производство и тези до
съда, както и доводите във връзка с правните анализи, направени от експертите,
защото съдът е този, който трябва приложи закона, а не органите извън процеса.
Адвокат Л.
посочва, че обвинителният акт е рамката, в която съдът следва да се произнесе,
тя се очертава от прокурора, поради което и съдът не може да признае
подсъдимите за виновни въз основа на обстоятелства, които не са предявени от
прокурора. Твърди, че фактите, които са въведени в обвинителния акт по
отношение и на двамата подсъдими се съдържат на няколко страници и се свеждат
до описание на сделките, които са сключени, както и е описана свързаността
между продавача „Е.“ АД и купувачите
„София“ АД, „С.“ АД, „Т.“ АД и „Т.“ АД
във връзка с обвинението на подсъдимия Д.. Защитата твърди, че това е
единственият факт, който прокуратурата въвежда за наличие на основание за
прилагане на една от нормите, които се твърди, че е нарушена, а именно сделки
между свързани лица. На следващо място посочва, че в обвинителния акт
прокуратурата е възпроизвела редакцията на текстовете на чл. 15 и чл. 16 ЗКПО,
които не са действащите към процесния период, за който се обвинява подсъдимия Д.,
а към следващия период. Според защитата, обвинението на подсъдимия Д.
представлява единствено факти за невярно деклариране, а именно, че подсъдимия Д.
е сключил процесните сделки по ц. от 1,00 лев, а не на актуални пазарни цени в
съответствие с борсовите цени към датата на продажбата, и за това му е вменено,
че е извършил престъпление, т.к. не е декларирал увеличение на финансовия
резултат. По отношение на обвинението на подсъдимия Б. посочва, че и той е
обвинен за това, че резултатът от сключените процесни сделки описани в
обвинителния акт е подлежал на преобразуване на основание чл. 16 ЗКПО, но същия
бил затаил истина, както и че процесните акции са продадени за 1,00 лев при
сключените процесни блокови сделки, а е следвало да се продадат на борсовата им
ц.. Защитата заявява, че така изложеното от нея са единствените факти,
независимо че прокуратурата при дадената правна квалификация на деянието е
посочила 5 /пет/ броя различни норми заедно с изменението на обвинението, но
без да сочи обстоятелства, които да обосновават прилагането им, извън
обстоятелствата за свързаност на лицата. Твърди, че за нито една от нормите на
чл. 13, 14, 15 и чл.16 ЗКПО по отношение на обвинението на подсъдимите Д. и Б.
няма изложени обстоятелства в обвинителния акт, които да обосновават
прилагането им, т.к. не създават императивни задължения за преобразуване на
финансовия резултат. Защитата анализира в своята пледоария подробно материално
правните разпоредби посочени от нея по ЗКПО и твърди, че във връзка с
разпоредбата на чл.13 ЗКПО липсват факти в обвинението. По отношение на
разпоредбата на чл.14 ЗКПО твърди, че не са посочени от прокуратурата
условията, които водят до отклонение в данъчното облагане и дали същите
частично или изцяло водят до това отклонение. Също така с оглед инкриминираната
разпоредба на чл.14, ал.2 ЗКПО твърди, че прокуратурата не е посочила в
обвинението си коя от тези три хипотези на посочената норма е приложима и защо,
както и каква е разликата между процесните блокови сделки и обичайния тип
блокови сделки, които макар и да са от същия тип се отличават от
инкриминираните, като критерият вече не е борсовата ц., защото се декларира
увеличение съобразно ценови условия на борсата, съобразно наблюдаваните цени
или въз основа на статистическа информация за цени. Защитата посочва още, че
доколкото сделките на „Е.“ АД са между свързаните лица, а сделките на „Т.“ АД
са между несвързаните лица е видно, че същите са сключени при абсолютно еднакви
условия, поради което макар и прокуратурата да не е посочила условията,
защитата твърди, че в рамките на настоящото дело е било установено, че
отклонение от обичайните условия за блокови сделки при сделките на „Е.“ АД
няма. По отношение на въведената по реда на изменение на обвинението разпоредба
на чл. 15 ЗКПО твърди, че същата е изобщо неприложима, защото при тази
разпоредба се предвижда промяна на данъчния резултат при намаление на
финансовия резултат или при приключване на счетоводната година на загуба, а
също така твърди и, че не са изложени обстоятелства за нея и такива не се
съдържат в обвинителния акт. По отношение на обвинението на подсъдимия Б. за
нарушение на чл.16 ЗКПО защитата твърди, че прокуратурата отново не е изложила
обстоятелства за обичайна сделка от съответния вид, както казва изрично чл. 16,
които да отличават сделката, която е инкриминирана, от други такива обичайни
сделки. Защитата възпроизвежда дословно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО,
за която твърди, че е добавена след изменение на обвинението като извършено
нарушение от подсъдимия Б. и заявява, че този текст е включен в обвинението на
базата на някакво недоразумение, защото той става част от общия диспозитив и за
него няма никакви изложени обстоятелства в обвинителния акт. В тази връзка и с
оглед посочената като нарушена разпоредба на чл.27, ал.1, т.1 ЗКПО защитата
твърди, че на подсъдимия Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление обосноваващо се с
норма, която създава облекчение за юридическото лице, защото същата посочва,
кой приход не се начислява във финансовия резултат и върху него не се дължи
данък като по този начин с него не може да се причини щета на фиска, защото не
се дължи данък. Това според защитата води до извод, че обвинението става неясно
и не може да се разбере с оглед фактите по обвинението, каквито са записани в
обвинителния акт. В тази връзка се твърди, че не е ясно, какво се има предвид
от прокуратурата, защото хипотетичното нарушаване на същата, ако тя е нарушена,
т.е. ако лицето включи съответния приход в данъчната основа за облагане, то
това лице ще се самоувреди, защото ще плати данък, който не дължи. В заключение
твърди, че по делото не са налице факти, които да обосновават приложение на която
и да е от хипотезите, които се твърди, че са нарушени с попълване съдържанието
на бланкетната норма на чл. 255 НК. Защитата на свой ред твърди, че
инкриминираното деяние по чл. 255 НК е несъставомерно, както е формулирано,
т.к. укриването на данъци, а в случая чрез затаяването на истина означава
затаяване на факти. Посочва, че фактите, които са изложени в Годишните данъчни
декларации са верни, увеличението на годишния финансов резултат не е факт по
смисъла на закона, който може да бъде затаен, а е резултат от преценка на
наличието или не на определени условия по чл. 13, 14, 15, 16 или някой друг
текст и тази преценка според защитата може да бъде вярна или грешна, но тя не е
факт от обективната действителност и това се разбира под вярно деклариране, което
било и смисъла на закона в случая. Защитата се позовава на решение на НАП, с
което е прието, че не е налице извършено нарушение от страна на „Т.“ АД, данък
не се дължи и няма укриване на данъци, а това решение е издадено въз основа на
фактите, които „Т.“ АД е обявил официално и подсъдимият Б. е декларирал. С
оглед на изложеното процесуалния представител посочва, че заявените факти са
верни. Защитата твърди, че по делото се е установило чрез показанията на
разпитаните свидетели служителите на „Е.“ АД и „Т.“ АД, че документите по
ревизиите са били предоставени на данъчните служители. От друга страна посочва,
че в ревизионния акт е отразена свързаността на лицата, поради което не би
могло да се твърди, че е укрито това обстоятелство, защото те са изброени в
ревизионния акт, и същите тези лица са изброени и в обвинителния акт. Твърди,
че за сключените сделки от подсъдимия Б.Б. е съставен ревизионен акт на „Т.“
АД, който е отменен с решение № 1152 от 01.07.2013 г. на НАП, т.к. няма
нарушение. Защитата посочва, че изслушаните счетоводни експертизи по делото са
категорични при установяване на обстоятелството, че счетоводните отразявания на
процесните сделки са правилно извършени и резултатът от тях е отчетен в
Годишната данъчна декларация, с което се установявало, че няма укриване на
факти. Защитата се позовава на ТР №
4/2016 г. на ОСНК ВКС, според което за да има престъпление по чл. 255 НК, ВКС
трябва винаги да има нарушение на правила, които са насочени към създаване на
пречки за установяването или плащането на дължимия данък, а в случая сделките
са били надлежно осчетоводени и декларирани, поради което се твърди, че не са
налице никакви действия към създаването на пречки за установяване на дължимия
данък. Твърди още, че с поведението си подсъдимите не са създали пречки да не
бъдат установени данъчните задължения, защото данъчните органи са имали на
разположение всички данни, за да преценят правилното заявяване на данъчните
резултати. Според защитата по делото е прието от прокуратурата, че процесните
сделки са блокови, доколкото това обстоятелство е посочено в обвинителния акт,
където е изяснено същото чрез дадената му легална дефиниция. При това положение
защитата сочи факта, че блоковите сделки са непазарни и те не могат да се третират
като сделки, които по естеството си водят до отклонение от данъчно облагане при
продажба на акциите на непазарни цени, защото не може да има пазарна стойност
при непазарна сделка, както и че единственото изискване към блоковите сделки е,
че трябва да бъдат извършени с минимум 5% от капитала на емитента, на които
условия отговарят инкриминираните блокови сделки. На следващо място защитата
посочва, че резултатът от тези сделки, които се отличават от борсовите сделки
сключени на официалния, регулирания пазар е, че подлежат на облагане с данък
печалба и при това положение, след като те нямат пазарен характер, след като
при тях не се определя пазарна стойност и след като при тях резултатът подлежи
на данъчно облагане, то те не могат да бъдат сравнявани с т.нар. пазарни
сделки, които се сключват на борсата и се облагат с данък като и резултата от
тях е освободен от данъци. На следващо място защитата заявява, че правила за
определяне на цените при блоковите сделки няма и затова тези сделки са
непазарни, а цените се определят от двете страни свободно на непазарен принцип,
както си решат. В тази връзка посочва, че не могат да се сравнява продажбата на
10 акции на борсата, приходът от която не подлежи на облагане, с продажба на 10
000 акции, от които приходът подлежи на облагане и които ще се продадат на
различна ц. от 10-те броя акции, а правилникът на БФБ, в който са
регламентирани блоковите сделки, не въвежда никакви ограничения или регламенти
във връзка с цените на акциите.
Процесните
блокови сделки според защитата са сключени по реда, определен в закона,
продадени са чрез инвестиционен посредник, регистрирани са пред съответния
орган, с което всички изисквания на данъчния закон са спазени и не може да се
приеме, че по своята природа това са сделки, които водят до отклонение от
данъчното облагане. Защитата се позовава на приложение и приет по делото анализ
на капиталовия пазар и стратегията на „Българска фондова борса“ през 2005-2007
г., от който било видно, че блоковите сделки, които са сключени от „Е.“ АД и от
„Т.“ АД не представляват по никакъв начин необичайни по вида си за този род
сделки, поради което твърди, че не са налице основания за приложение на
нормите, които са инкриминирани и които казват, че има увеличение на финансовия
резултат, когато има отклонение от обичайния вид сделки. На следващо място
защитата анализира изслушаните и приети по делото експертни заключения като
посочва, че прокуратурата и гражданския ищец се позовават на изготвените
заключения в хода на досъдебното производство, в които експертите определят
пазарна ц. на акциите на базата на регулирания пазар на сделки, за които се
дължи данък и за които няма ограничение в количеството на акциите, които се
продават. С оглед на всички изложени съображенията, адвокат Л. моли да бъде
постановена оправдателна присъда.
Процесуалният
представител на подсъдимите Д. и Б., адвокат Д. посочва, че всички норми, за
които се твърди от прокуратурата, че са нарушени от подсъдимите, не могат да
бъдат нарушени едновременно, защото съдържат различни хипотези, за които в
обвинителния акт не са изложени факти, а освен всичко това нямат отношение към
настоящия казус, защото по делото ставало дума за непазарни сделки. Твърди, че
никой не може да ограничава страните във вида сделки, които те могат да
сключват, и да поставя изисквания към цените, на които да се сключват сделките,
освен закона. Защитата се позова на ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, като посочва
кои обществени отношения са обект на данъчните престъпления и какъв е техния
предмет с твърдението, че в конкретния случай липсва предмет на посегателство,
защото органите по приходите категорично са установили, че и двете дружества не
дължат данъци, т.к. по отношение на „Е.“ АД още в ревизионния акт е прието, че
няма нарушение по ЗКПО, а съставеният ревизионен акт на „Т.“ АД е бил отменен
от НАП. Адвокат Д. на свой ред анализира материално правната норма на
престъплението по чл.255 НК посочвайки, че всички факти, изложени в
инкриминираните декларации са верни, увеличението на годишния финансов резултат
не е факт, а резултат на една преценка на наличието или отсъствието на
определени условия. Заявява, че тази преценка не е факт от обективната
действителност, тя може да е вярна или не и се прави въз основата на фактите,
но не е самият факт. Според защитата колкото и счетоводни и икономически
експертизи да се назначават по делото, те няма да допринесат за правилното му
решаване, защото въпросът е за приложението на закона, а следователно въпросът
е юридически, както и дали изобщо се дължи този данък, който въпрос е правен,
при което твърди, че след като не се дължи данък, размерът на онова, което не
се дължи, няма никакво значение. Това според защитата е така, защото на
подсъдимите Д. и Б. е повдигнато обвинение с обвинителния акт за това, че
борсовата, пазарната ц. за 1 акция е между 9,17 лева и 9,35 лева за сделките на
„Е.“ АД, а според назначената от съда експертиза, справедливата пазарна ц. е
между 4,22 и 4,35 лева. В същата експертиза се сочи, че пазарните цени на
акциите на „С.“ АД по смисъла на ЗКПО се определят между 4,650 лева и 4,700
лева. По отношение на „Т.“ АД защитата сочи, че според обвинителния акт
пазарната ц. е 4,20 и 4,50 лева към двете отделни дати на сделките, а според
заключението справедливата пазарна ц. е 2,17 и 2,14 лева и пазарна ц. по
смисъла на ЗКПО - 2,88 лева и 2,679 лева. На следващо място се сочи, че според
обвинението укритият данък от „Е.“ АД е 62 779 725 лева, а според заключението
дължимият данък е 26 436 908 лева, т.е. близо три пъти по-малко, която сума
трябва да се намали с декларирания и внесен данък в размер на 1 229 701 лева,
но това не променя конструкцията на обвинението според адвокат Д. и съгласно
заключението укритият данък е 28 468 759,20 лева. На следващо място се сочи, че
според обвинителния акт за „Т.“ АД данъчното задължение е било в размер на 7
483 105 лева, а според заключението дължимият данък след преобразуване би бил 3
633 190 лева, т.е. два пъти по-малко, както и че отново според заключението
дължимият данък вече е 5 046 601 лева. По този начин защитата твърди, че
доколкото конструкцията на обвинението остава непроменена, то в случая не става
ясно, кое число от посочените е доказано по несъмнен начин, което обстоятелство
показвало, че експертизата не е източник на доказателства, тя не може да
създава факти. Адвокат Д. акцентира върху показанията на разпитаните по делото
свидетелки Й.П. и Ц.З., които са изготвили процесните Годишни данъчни
декларации по ЗКПО. Защитата посочва, че в своите показания свидетелката З. е
заявила, че обслужва счетоводно „Т.“ АД като управител на „С.“ АД, като е
подготвяла ежегодно декларациите на дружеството, а при преценката за прилагане
на чл. 16 ЗКПО е казала, че се извършва от счетоводителите, които подготвят
декларацията и я представят на дружеството с обяснение, как са процедирали и
как е получен крайният финансов резултат. По отношение на показанията на
свидетелката П., защитата посочва, че и тази свидетелка е заявила пред съда, че
като главен счетоводител на „Е.“ АД е попълвала Годишните данъчни декларации по
ЗКПО и тя е осчетоводила инкриминираните сделки, които са били блокови,
сключени на извън регулиран пазар и според ЗКПО е следвало да бъдат обложени,
поради което са отразени като приход в данъчната декларация. В тази връзка
защитата заявява, че предвид обстоятелството, че двете свидетелки са изготвили
процесните декларации съобразно изискванията на закона и въз основа на тяхната
професионална компетентност, това на свой ред изключва субективна страна на
деянието на подсъдимите Д. и Б., дори и ако същото е съставомерно, защото от
показанията им се е установило, че нито един от двамата подсъдими има отношение
към изготвянето на данъчните декларации, респ. към преценката на това, дали са
налице основания за увеличаване или намаляване на финансовия резултат. В тази
връзка адвокат Д. навежда доводи, че прокуратурата не е разследвала, кой
фактически извършва действията, с което не е изяснила, кой е субекта на
процесното престъпление съобразно даденото разрешение в ТР № 4/2016 г. на ОСНК
на ВКС, където е посочено, че субект на престъплението по чл. 255 НК може да
бъде, както физическото лице, представляващо по закон данъчно задължено лице, така
и всяко друго физическо лице, което осъществява фактически дейностите и
функциите, регулирани от данъчното законодателство - пълномощник, търговски
представител или друго лице, а това зависи от съвкупността на фактическите
обстоятелства по делото.
В заключение
защитата в лицето на адвокат Д. заявява, че подсъдимите не са извършили
престъпление, а деянието е изцяло несъставомерно, защото в случая няма невярно
документиране на факти. От друга страна заявява, че наличието на счетоводни
къщи и счетоводни отдели, които специализирано се занимават с тази дейност,
най-малкото е трябвало да насочи прокуратурата към мисълта, че тези документи
професионално са изготвени от определени лица и само са подписани от
подсъдимите О.Д. и Б.Б., което е безспорно установено по делото, а това има
значение за субективната страна, ако се приеме, че деянието е осъществено от
обективна страна, защото отговорността в наказателното право не е обективна, а
се отговаря за вина. В подкрепа на изложеното твърди още, че деянието не е
извършено от субективна страна, защото особено значение за субективната му
страна има обстоятелството, че разбирането на подсъдимите и лицата, които са
изготвили процесните декларации, съвпада с разбирането на НАП, което разбиране
съвпада и с ТР № 4/2016 г. на ОСНК на ВКС, а също така съвпада и с разбирането
на счетоводителите. По изложените съображения моли подсъдимите Д. и Б. да бъдат
признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения поради това, че те
не са извършили деянието нито от обективна, нито от субективна страна, както и
да бъде отхвърлен предявения граждански иск.
Подсъдимият Д.
моли делото да се приключи. Поддържа изложеното от защитниците си. Допълва, че
ако някой би му дал 420 000 000 лева е щял да плати данък в размер от 62 000
000. Заявява, че и към днешна дата акциите не стрували толкова.
Подсъдимият Б.
моли да се приключи разглеждането на делото
и поддържа казаното от процесуалните си представители.
В своята
последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК подсъдимия Д. моли да бъде
оправдан.
В своята последна дума на основание чл.297,
ал.1 НПК подсъдимия Б. моли да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият О.И.Д.,
61 години, роден на *** г. в гр. Белград, Република Сърбия, българин, български
гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, доктор на икономическите
науки, председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на „С.“ АД,
с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
Подсъдимият Б.А.Б., 52 години, роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше икономическо
образование, доктор по медицина, работи като финансов директор в „С.“ АД,
постоянен адрес:***, ЕГН **********.
С решение № 1 от
15.11.1991 г. е вписано в регистър на търговските дружества по ф.д. №
19359/1991 г., по описа на СГС, Фирмено отделение, 6 състав акционерно
дружество с фирма „С.” АД, ЕИК . Към
месец април 2006 г. „С.“ АД е търговско дружество, което има едностепенна
система на управление. Съвета на директорите се състои от петима членове, а
именно – подсъдимия О.Д., В.С., О. П., А.Т. и А. Б.. Търговското дружество се
управлява и представлява от изпълнителния директор - подсъдимия О.Д.. “С.“ АД е
публично дружество съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа и е
регистрирано в Комисията за финансов надзор. Търговското дружество е с вписан
предмет на дейност – производство на медикаменти и химико-фармацевтични
препарати, търговия в страната и чужбина, научно изследователска дейност в
областта на фитохимията, химията и фармацията. Към 31.12.2005 г. акционерният
капитал на търговско дружество „С.“ АД е бил разпределен между следните
акционери: „Е.“ АД е притежавало 84,39 %; Други юридически лица са притежавали
10,35 %; Физически лица са притежавали 4,95 % и Министерство на икономиката е
притежавало 0,31 %.
С решение № 30
от 26.10.2006 г. са вписани промени по ф.д. № 19359/1991 г., по описа на СГС,
Фирмено отделение, 6 състав с оглед взето на 29.09.2006 г. решение на Общото
събрание на акционерите на „С.” АД, въз основа на което е вписано увеличение на
капитала на акционерното дружество със собствени средства на дружеството от 66
000 000 /шестдесет и шест милиона/ лева на 132 000 000 /сто тридесет и два
милиона/ лева, чрез издаване на нови 66 000 000 /шестдесет и шест милиона/ броя
безналични поименни акции с право на глас, като поименните безналични акции с
право на глас са с номинална стойност по 1,00 /един/ лев всяка една от тях.
Броят на обикновените акции за 2005 г. е коригиран от 66 000 000 броя на 132
000 000 броя. За да се отрази пропорционалната промяна в броя на обикновените
акции в обръщение в резултат на увеличението на основния капитал през 2006 г.
за сметка на резервите, е преизчислен дохода на акция от 0,46 лева на 0,23
лева. Към 31.12.2006 г. акционерния капитал на търговско дружество „С.“ АД е
бил разпределен между следните акционери: „София“ АД е притежавало 25,58 %; „Т.“
АД е притежавало 23,84 %; „Т.“ АД е притежавало 21,49 %; Gramercy Emerging
markets Fund е притежавало 17,13 %; Други юридически лица са притежавали 7,90 %;
Физически лица са притежавали 3,75 % и Министерство на икономиката е
притежавало 0,31 %. Към 31.12.2008 г. участието на „Т.“ АД в капитала на „С.“
АД е 7,43 %.
Търговските
дружества „Т.“ АД, „София“ АД, „Т.“ АД, „С.“ АД и „Е.“ АД са свързани лица с
търговското дружество „С.“ АД.
С решение № 1 от
30.05.2000 г. е вписано в регистър на търговските дружества по ф.д. № 7545/2000
г., по описа на СГС, Фирмено отделение, акционерно дружество с фирма „Е.” АД,
ЕИК ********. Търговско дружество „Е.“ АД има едностепенна система на
управление към 2006 г., като Съвета на директорите се състои от трима членове,
а именно – подсъдимия О.Д., В.С. и Х. Д.. Търговското дружество се управлява и
представлява от изпълнителния директор - подсъдимия О.Д..
С решение № 1 от
17.11.1992 г. е вписано в регистър на търговските дружества по ф.д. №
29401/1992 г., по описа на СГС акционерно дружество с фирма „Т.“ АД, ЕИК *******.
Търговско дружество „Т.“ АД се представлява от А. С., Съвета на директорите се
състои от трима членове, а именно – А. С., П.В.иИ.К. и Надзорния съвет се
състои от трима членове – подсъдимия О.Д., В.С.и Н.Б..
С решение № 1 от
12.12.2003 г. по фирмено дело № 12737/2003 г. на СГС е вписано в регистър на
търговските дружества акционерно дружество с фирма „Т.“ АД, ЕИК ********.
Търговско дружество „Т.“ АД има едностепенна система на управление, като Съвета
на директорите се състои от трима членове, а именно – подсъдимия Б.Б., Б.Л.иИ.К..
Търговското дружество се управлява и представлява от изпълнителния директор -
подсъдимия Б.Б.. Капитала на акционерното дружество е 10000000 броя обикновени
поименни акции, които са с номинална стойност по 1,00 /един/ лев всяка една от
тях. От 2006 г. до 31.12.2010 г. разпределението на акционерния капитал на
дружеството е следния: „ТЕКСТА КОРП“ притежава 93 % и „Т.“ АД притежава 3,5 %.
С решение № 1 от
03.05.1989 г. е вписано в регистър на търговските дружества по ф.д. № 476/1989
г., по описа на СГС, Фирмено отделение акционерно дружество с фирма „СОФИЯ“ АД,
ЕИК********. Търговско дружество „София“ АД има едностепенна система на
управление, като Съвета на директорите се състои от трима членове, а именно –
подсъдимия О.Д., С. К. и Б.Л.. Търговското дружество се управлява и
представлява – С. К.. Капитала на акционерното дружество е 19000000 броя
поименни акции с право на глас, които са с номинална стойност по 1,00 /един/
лев всяка една от тях. С решение № 13/10.07.2007 г. е вписана промяна по
партидата на „София“ АД, като промяната касае наименованието на дружеството от
„София“ АД на „Д. И.“ АД, на което управляващ и представляващ е подсъдимия Д..
С решение № 1 от
11.07.1989 г. е вписано в регистър на търговските дружества по ф.д. № 967/1989
г., по описа на СГС, Фирмено отделение акционерно дружество с фирма „С.“ АД,
ЕИК********. Управителният съвет на търговско дружество „С.“ АД се състои от
трима членове, а именно – Р. Н. Г., М.Х.Б. и М.Т.С.. Търговското дружество се
управлява и представлява – М.Х.Б. и М.Т.С.. Акционер в търговското дружество е
„Т.“ АД.
С решение № 1 от
25.04.2005 г. е вписано в регистър на търговските дружества по ф.д. № 4589/2005
г., по описа на СГС, Фирмено отделение, акционерно дружество с фирма „Ф.К.К.“
ЕООД, ЕИК ********. Търговско дружество „Ф.К.К.“ ЕООД се управлява и
представлява от едноличния собственик на капитала Л.П.. Капиталът на
търговското дружество е 5000 лева.
На 17.04.2006 г.
е сключен договор за покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от
подсъдимия О.Д., като продавач и „Т.“ АД, представлявано от подсъдимия Б.Б.,
като купувач, който влиза в сила в деня на неговото подписване между страните.
Предметът на договора бил продажбата на 11 070 000 броя поименни безналични
акции от капитала на „С.“ АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или
равностойността на акциите в размер на 11 070 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора
е договорено между страните, че акциите предмет на договора се прехвърлят на „Т.“
АД чрез регистрацията на прехвърлителната сделка от „Централен депозитар“ АД,
съгласно изискванията на действащото законодателство. Страните са договорили,
че продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 11 070 000,00 лева
се заплаща от купувача „Т.“ АД на продавача „Е.“ АД на датата на подписване на
договора, по банков път. Сделката е сключена на Българска фондова борса в
13:13:17 часа. Договора е получен в Българска фондова борса с писмо вх. №
4265/17.04.2006 г. Посредник на купувача по договора за покупко-продажба е ИП „Ф.Б.К.“
ООД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“ АД.
На 17.04.2006 г.
е сключен договор за покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от
подсъдимия О.Д., като продавач и „Т.“ АД, представлявано от А. С., като
купувач, който влиза в сила в деня на неговото подписване между страните.
Предметът на договора бил продажбата на 10 400 000 броя поименни безналични
акции от капитала на „С.“ АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или
равностойността на акциите в размер на 10 400 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора
е договорено между страните, че акциите предмет на договора се прехвърлят на „Т.“
АД чрез регистрацията на прехвърлителната сделка от „Централен депозитар“ АД,
съгласно изискванията на действащото законодателство. Страните са договорили,
че продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 10 400 000,00 лева
се заплаща от купувача „Т.“ АД на продавача „Е.“ АД на датата на подписване на
договора, по банков път. Сделката е сключена на Българска фондова борса в
13:19:03 часа. Договора е получен в Българска фондова борса с писмо вх. №
4264/17.04.2006 г. Посредник на купувача по договора за покупко-продажба е ИП „Ф.Б.К.“
ООД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“ АД.
На 17.04.2006 г.
е сключен договор за покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от
подсъдимия О.Д.,*** АД, представлявано от С. К. и Ц.З. /свидетел по делото/,
като купувач, който влиза в сила в деня на неговото подписване между страните.
Предметът на договора бил продажбата на 10 720 000 броя поименни безналични
акции от капитала на „С.“ АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или
равностойността на акциите в размер на 10 720 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора
е договорено между страните, че акциите предмет на договора се прехвърлят на
„София“ АД чрез регистрацията на прехвърлителната сделка от „Централен
депозитар“ АД, съгласно изискванията на действащото законодателство. Страните
са договорили, че продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 10
720 000,00 лева се заплаща от купувача „София“ АД на продавача „Е.“ АД на
датата на подписване на договора, по банков път. Сделката е сключена на
Българска фондова борса в 13:20:18 часа. Договора е получен в Българска фондова
борса с писмо вх. № 4263/17.04.2006 г. Посредник на купувача по договора за
покупко-продажба е ИП „Ф.Б.К.“ ООД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“
АД.
На 20.04.2006 г.
е сключен договор за покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от
подсъдимия О.Д., като продавач и „С.“ АД, представлявано от М.Б., като купувач,
който влиза в сила в деня на неговото подписване между страните. Предмет на
договора бил продажбата на 5 500 000 броя поименни безналични акции от капитала
на „С.“ АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или равностойността на акциите в
размер на 5 500 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора е договорено между страните,
че акциите предмет на договора се прехвърлят на „С.“ АД чрез регистрацията на
прехвърлителната сделка от „Българска фондова борса-София“ АД, съгласно
изискванията на действащото законодателство. Страните са договорили, че
продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 5 500 000,00 лева се
заплаща от купувача „С.“ АД на продавача „Е.“ АД на датата на подписване на
договора, по банков път. Сделката е сключена на Българска фондова борса в
13:18:57 часа. Договора е получен в Българска фондова борса с писмо вх. №
4415/20.04.2006 г. Посредник на купувача по договора за покупко-продажба е ИП „С.И.“
АД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“ АД.
На 28.04.2006 г. е сключен договор за
покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от подсъдимия О.Д.,***
АД, представлявано от С. К. и Ц.З. /свидетел по делото/, като купувач, който
влиза в сила в деня на неговото подписване между страните. Предмет на договора
бил продажбата на 4 000 000 броя поименни безналични акции от капитала на „С.“
АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или равностойността на акциите в размер
на 4 000 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора е договорено между страните, че
акциите предмет на договора се прехвърлят на „София“ АД чрез регистрацията на
прехвърлителната сделка от „Българска фондова борса-София“ АД, съгласно
изискванията на действащото законодателство. Страните са договорили, че
продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 4 000 000,00 лева се
заплаща от купувача „София“ АД на продавача „Е.“ АД на датата на подписване на
договора, по банков път. Сделката е сключена на Българска фондова борса в
13:44:54 часа. Договора е получен в Българска фондова борса с писмо вх. №
4977/02.05.2006 г. Посредник на купувача по договора за покупко-продажба е „ТБ Ю.Б.“
АД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“ АД.
На 28.04.2006 г.
е сключен договор за покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от
подсъдимия О.Д., като продавач и „Т.“ АД, представлявано от А. С., като
купувач, който влиза в сила в деня на неговото подписване между страните.
Предмет на договора бил продажбата на 4 000 000 броя поименни безналични акции
от капитала на „С.“ АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или равностойността
на акциите в размер на 4 000 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора е договорено
между страните, че акциите предмет на договора се прехвърлят на „Т.“ АД чрез
регистрацията на прехвърлителната сделка от „Българска фондова борса-София“ АД,
съгласно изискванията на действащото законодателство. Страните са договорили,
че продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 4 000 000,00 лева
се заплаща от купувача „Т.“ АД на продавача „Е.“ АД на датата на подписване на
договора, по банков път. Сделката е сключена на Българска фондова борса в
13:48:52 часа. Договора е получен в Българска фондова борса с писмо вх. №
4978/02.05.2006 г. Посредник на купувача по договора за покупко-продажба е ИП „Ф.Б.К.“
ООД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“ АД.
На 16.05.2006 г.
е сключен договор за покупко-продажба на акции между „Е.“ АД, представлявано от
подсъдимия О.Д., като продавач и „Т.“ АД, представлявано от подсъдимия Б.Б.,
като купувач, който влиза в сила в деня на неговото подписване между страните.
Предмет на договора бил продажбата на 4 600 000 броя поименни безналични акции
от капитала на „С.“ АД на ц. от по 1,00 лев за една акция или равностойността
на акциите в размер на 4 600 000,00 лева. В т.ІІ.3 от договора е договорено
между страните, че акциите предмет на договора се прехвърлят на „Т.“ АД чрез
регистрацията на прехвърлителната сделка от „Българска фондова борса- София“
АД, съгласно изискванията на действащото законодателство. Страните са
договорили, че продажната ц. на акциите предмет на договора в размер на 4 600
000,00 лева се заплаща от купувача „Т.“ АД на продавача „Е.“ АД на датата на
подписване на договора, по банков път. Сделката е сключена на Българска фондова
борса в 13:25:54 часа. Договора е получен в Българска фондова борса с писмо вх.
№ 5724/16.05.2006 г. Посредник на купувача по договора за покупко-продажба е ИП
„Ф.Б.К.“ ООД, а посредник на продавача е „ТБ Ю.Б.“ АД.
На 02.04.2007 г. под вх. №2226-389 била
подадена за „Е.“ АД Годишна данъчна декларация по чл.51, ал.1 от Закона за
корпоративно подоходно облагане /отм./ за финансовата 2006 г. пред Териториална
данъчна дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, НАП, с посочен в
същата декларатор - подсъдимия О.Д.. В годишната данъчна декларация са
декларирани - приходи по отчета за приходите и разходите в размер на 135 235
831,00 лева; разходи по отчета за приходите и разходите в размер на 105 735
759,00 лева; положителна счетоводна печалба в размер на 29 500 072,00 лева;
увеличения на финансовия резултат в размер на 12 586 977,00 лева; намаления на
финансовия резултат в размер на 33 889
041,00 лева; положителен финансов резултат след данъчно преобразуване
(облагаема печалба) в размер на 8 198 008,00 лева; посочен е полагащ се
корпоративен данък в размер на 1 229 701,00 лева при 15 % корпоративен данък. В
Приложение № 1 е попълнено увеличение на финансовия резултат по чл.23, ал.2,
т.17 ЗКПО /отм./ по сметка 1/200 в размер на сумата от 1 086,00 лева изразяваща
се в отрицателната разлика между продажната ц. и документално доказаната ц. на
придобиване на акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични
дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на
регулиран български пазар на ценни книжа. В Приложение № 2 на Годишната данъчна
декларация е попълнено намаление на финансовия резултат по реда на чл.23, ал.3,
т.3 ЗКПО /отм./ по сметка 2/020 в размер на сумата от 29 500 072,00 лева
изразяваща се в положителната разлика между продажната ц. и документално
доказаната ц. на придобиване на акции на публични дружества, търгуеми права на
акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми по
сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа. Така посочената
сума в размер на 29 500 072,00 лева е отразена като данъчно облекчение по
сметка 2/320. Декларираният в Годишната данъчна декларация корпоративен данък
за внасяне/приспадане е в размер на 349 976,00 лева.
Във връзка със
Заповед за възлагане на ревизия № 900234/14.07.2009 г., изменена със Заповед за
възлагане на ревизия № 900347/12.10.2009 г. е извършена данъчна ревизия на „Е.“
АД от екип от ревизори в състав: свидетелите Ю.В., А.Т. и Д.Й.. Обхвата на
ревизията е бил по видове задължения и периоди, като във връзка със задължения
по ЗКПО е извършена ревизия за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. В
ревизионния доклад е установен от проверяващите правния статут на ревизираното
лице - “Е.“ АД, при което е посочена датата на неговата съдебна регистрация -
30.05.2000 г.; капитала на дружеството към първоначалната регистрация от 50 000
лева, както и лицето което го управлява и представлява – подсъдимия О.Д..
Ревизиращият екип е изброил в Ревизионния доклад свързаните лица по отношение
на ревизираното лице с оглед извършената за това проверка в „Национален данъчен
регистър“, между които са и търговските дружества „Т.“ АД, „София“ АД и „Д. И.“
АД.
В хода на
извършената ревизия ревизионния екип е проверил първичните счетоводни документи
и документите за счетоводно отразяване на стопанските операции за 2006 г. с
оглед правилното установяване и преобразуване на финансовия резултат, а именно:
Годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО /отм./, Годишен финансов отчет,
одиторски доклад, първични и вторични счетоводни документи, счетоводни
регистри, хронологични и аналитични записвания по счетоводните сметки, главна
книга, оборотна ведомост, търговски и банкови документи, ГДД по чл.92 ЗКПО,
дневници за покупки и дневници за продажби от ПП VAT 5, VAT 8,
справки-декларации по ЗДДС регистрирани в информационните системи на НАП/PRUE,
СУП, VAT, RODREG/ до които програми имат достъп всички инспектори. Ревизиращия
екип е констатирал, че ревизираното лице – „Е.“ АД прилага двустранна форма на
счетоводно записване; дружеството е организирало и води текущо счетоводно
отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
международните стандарти за финансови отчети; утвърден е от ръководството му
индивидуален сметкоплан; формата на счетоводството осигурява синхронизирано
хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане,
както и Годишните финансови отчети са изготвени в съответствие с изискванията
на принципите залегнали в чл.4 от Закона за счетоводството. Посочено е, че на
проверяваното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения изх. № 26-Е-2914/03.11.2009 г., които са приложени към Ревизионния
доклад като Приложение № 1. При извършване на данъчната проверка по ЗКПО за
финансовата 2006 г., данъчните инспектори са констатирали, че в Годишната
данъчна декларация по чл.51 ЗКПО /отм./ с вх. № 2226-389/02.04.2007 г., „Е.“ АД
е декларирало корпоративен данък в размер на 1 229 701,00 лева. Също така са
констатирали, че дружеството е декларирало положителен финансов резултат за
данъчно преобразуване в размер на 29 500 072,00 лева. На следващо място е
констатирано, че размера, с който е увеличен финансовия резултат е общо сумата
от 12 586 977,00 лева като в нея е включена и сумата в размер на 1 086,00 лева
по реда на чл.23, ал.2, т.17 ЗКПО /отм./ представляваща отрицателната разлика
между продажната ц. и документално доказаната ц. на придобиване на акции на
публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на
колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар
на ценни книжа. На следващо място проверяващия данъчен екип е констатирал, че в
Годишната данъчна декларация по чл.51 ЗКПО /отм./ с вх. № 2226-389/02.04.2007
г., „Е.“ АД е декларирало намаление на финансовия резултат в общ размер на 33
889 041,00 лева, в която сума е включена и сумата по чл. 23, ал.3, т.3 ЗКПО
/отм./ в размер на 29 500 072,00 лева представляваща положителната разлика
между продажната ц. и документално доказаната ц. на придобиване на акции на
публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на
колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български
пазар на ценни книжа. След извършената данъчната проверка по ЗКПО за
финансовата 2006 г., данъчните инспектори са установили, че финансовия резултат
следва да се увеличи на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО /отм./ с размера на не
начислените приходи от неустойки, т.к. ревизираното лице – „Е.“ АД не е отчело
приходи от неустойки в текущия отчетен период, съгласно реда описан в МСС 18.
Въз основа на направените фактически и правни изводи, ревизиращият екип е
приел, че следва да се увеличи финансовия резултат за 2006 г., като след
данъчно преобразуване същия се променя от 8 198 008,00 лева на 8 403 420,62
лева, поради което и дължимия корпоративен данък е 1 260 513,09 лева и сумата
за довнасяне е 30 812,09 лева, защото до ревизията е внесен/приспаднат данък в
размер на 1 229 701,00 лева. При извършената данъчна проверка е констатирано от
данъчния екип още, че за 2006 г. задълженото лице – „Е.“ АД не е начислявало
доход и не дължи данък по чл.34, ал.1 ЗКПО /отм./, по чл.34, ал.4 ЗКПО /отм./ и
по чл.36, ал.2 ЗКПО /отм./. Ревизиращият екип е установил, че задълженото лице
– „Е.“ АД дължи данък по чл.35 ЗКПО /отм./ в размер на сумата от 546,63 лева,
от която е внесена сума в размер на 632,70 лева, вследствие на което е
констатиран надвнесен данък в размер на 86,07 лева. Ревизиращият екип е
установил, че задълженото лице – „Е.“ АД дължи данък по чл.36, ал.1 ЗКПО /отм./
в размер на сумата от 610,20 лева, от която е внесена сума в размер на 610,20
лева.
Ревизионният
доклад е връчен на 30.11.2009 г. на упълномощено лице – свидетелката Й.П., в
качеството й на главен счетоводител на „Е.“ АД. Въз основа на констатациите при
извършената данъчна проверка, които са отразени в изготвения от ревизиращия
екип Ревизионен доклад с № 900347/30.11.2009 г. е издаден и Ревизионен акт с №
*********/16.12.2009 г. Ревизионен акт с № *********/16.12.2009 г. е връчен на
21.12.2009 г. на свидетелката Й.П., в качеството й на главен счетоводител на „Е.“
АД. Същият не е обжалван и е влязъл в сила на 05.01.2010 г. Ревизиращият екип
не е констатирал нарушения по ЗКПО от продажба на акции от капитала на „С.“ АД.
С договор за поръчка № 025628 от 05.08.2008 г.
„Т.“ АД, представлявано от подсъдимия Б.Б. възлага на „У.Б.“ АД (инвестиционен
посредник) да продаде 13 200 000 броя акции с емитент „С.“ АД по ц. 1,00 лев за
една акция или равностойността на акциите в размер на 13 200 000,00 лева. В
договора е вписано, че поръчката е валидна до оттеглянето й, че пазарната ц. на
акциите е „лимитирана“, посочен е вида на поръчката - „пакет“ и мястото на
търгуване - извънборсов пазар. С потвърждение изх. № 0126/4219 от 05.08.2008 г.
инвестиционният посредник „У.Б.“ АД е уведомил „Т.“ АД, че продажбата на акции
е извършена. На 05.08.2008 г. по банковата сметка на „Т.“ АД е постъпила сума в
размер на 13 168 397,00. Във връзка с извършената продажба е удържана
комисионна в размер на 39 600,00 лева и такса в размер на 3,00 лева.
С договор за
поръчка № 026187 от 26.08.2008 г. „Т.“ АД, представлявано от подсъдимия Б.Б.
възлага на „У.Б.“ АД (инвестиционен посредник) да продаде 8 913 990 броя акции
с емитент „С.“ АД по ц. 1,00 лев за една акция или равностойността на акциите в
размер на 8 913 990,00 лева. В договора е вписано, че поръчката е валидна до
оттеглянето й, че пазарната ц. на акциите е „лимитирана“, посочен е вида на
поръчката - „пакет“ и мястото на търгуване - извънборсов пазар. С потвърждение
изх. № 0126/4900 от 26.08.2008 г. инвестиционният посредник „У.Б.“ АД е
уведомил „Т.“ АД, че продажбата на акции е извършена. На 05.08.2008 г. по банковата
сметка на „Т.“ АД е постъпила сума в размер на 8 887 245,03. Във връзка с
извършената продажба е удържана комисионна в размер на 26 741,97 лева и такса в
размер на 3,00 лева.
На 30.03.2009 г.
под вх. №********** била подадена за „Т.“ АД Годишна данъчна декларация по
чл.92 от Закона за корпоративно подоходно облагане за финансовата 2008 г. пред
Териториална данъчна дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ – София, НАП,
с посочен в същата декларатор - подсъдимия Б.Б.. В Годишната данъчна декларация
е вписано, че се подава от упълномощено лице – К.А.Н.. В годишната данъчна
декларация е посочен положителен счетоводен финансов резултат за данъчно
преобразуване в размер на 5 884 612,29 лева. При преобразуване на счетоводния
финансов резултат е взет предвид общия размер на увеличението в размер на 6 892
036,57 лева и общия размер на намалението в размер от 12 814 518,31 лева.
Корпоративния данък е изчислен при 10 % данъчна ставка.
Във връзка със
Заповед за възлагане на ревизия № 1202017/12.03.2012 г., изменена със Заповед
за възлагане на ревизия № 1204825/26.06.2012 г., изменена със Заповед за
възлагане на ревизия № 1205643/26.07.2012 г. е извършена данъчна ревизия на „Т.“
АД от екип от ревизори в състав: П. Г. и А.Х., за резултата от ревизията е
изготвен Ревизионен доклад № 1205643/04.09.2012 г. Обхвата на ревизията е бил
по видове задължения и периоди, като във връзка със задължения по ЗКПО е
извършена ревизия за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. В хода на
извършената ревизия ревизионния екип е извършил проверка на представените от
дружеството първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри,
хронологични и аналитични записвания по счетоводните сметки, главна книга,
оборотни ведомости, търговски и банкови документи и справки-декларации по ЗДДС
за ревизирания период 27.07.2007 г. – 28.02.2010 г., между проверените
документи е била и процесната Годишна данъчна декларация за 2008 г. по ЗКПО с
вх.№ **********/30.03.2008 г. В ревизионния доклад е установен от проверяващите
правния статут на ревизираното лице - “Т.“ АД, при което е посочена датата на
неговата съдебна регистрация - 12.12.2003 г.; седалището на управление – гр.
София, ул. „********; представляващото го лице – подсъдимия Б.Б.; както и
последните промени в регистрацията на дружеството, които са вписани в
регистъра на търговските дружества с
решение на Софийски градски съд, а именно: решение от 24.09.2004 г., с което е
увеличен капитала на дружеството на 5 000 000,00 лева; решение от 04.08.2006
г., с което е увеличен капитала на дружеството от 5 000 000,00 лева на 10 000
000,00 лева чрез издаване на 5 000 000 броя поименни акции с право на глас и на
номинална стойност от 1,00 лев; данни за разпределението на акционерния капитал
на дружеството към 31.12.2005 г., от който 93 % е на „Текста корп“ и 7 % на „Т.“
АД, а от 2006 г. до 2010 г. разпределението на акционерния капитал е 96,5 % на
„Текста корп“ и 3.5 % на „Т.“ АД.
При извършената
проверка по Закона за счетоводството ревизиращия екип е установил, че „Т.“ АД
прилага двустранна форма на счетоводно записване. Формата на счетоводство
осигурява синхронизирано хронологично и систематично ( аналитично и
систематично) счетоводно отчитане, като счетоводното обслужване на „Т.“ АД се
извършва от „С.Г.“ АД. Констатирано е, че участието на „Т.“ АД в капитала на „С.“
АД към 31.12.2008 г. е 7,43 % и представлява малцинствено участие, т.к.
дружеството е извършило продажба на голяма част от притежаваните акции в „С.“
АД, при което отписаните дългосрочни инвестиции към 31.12.2008 г., съгласно
представената оборотна ведомост са в общ размер на 20 28 212,72 лева и същите
са заведени счетоводно в сметка 222/1. При извършената проверка на
преобразувания счетоводен финансов резултат с оглед данните декларирани в
Годишната данъчна декларация относими към неговото увеличение и намаление,
ревизиращият екип е установил, че през 2008 г. „Т.“ АД извършва регулиране на
слаба капитализация, поради което след прилагане на режима на слаба
капитализация резултата не оказва влияние на финансовия резултат. Ревизиращият
екип е заключил, че данъчния финансов резултат е загуба в размер на 64 869,45
лева и съгласно чл.84 ЗКПО дружеството не следва да прави авансови вноски през
годината.
В хода на
извършваната ревизия по ЗКПО, ревизиращият екип е установил, че на 05.08.2008
г. и на 26.08.2008 г. на извънборсов пазар, чрез инвестиционен посредник „У.Б.“
АД, „Т.“ АД продава на „Финансова Консултантска Компания“ ЕООД акции с емитент
„С.“ АД, а именно:
С договор за
поръчка № 025628/05.08.2008 г., „Т.“ АД възлага на „У.Б.“ АД, като
инвестиционен посредник да продаде 13 200 000 броя акции по ц. на номинал от 1,00
лев на стойност 13 200 000,00 лева. С потвърждение изх.№ 0126/4219 от
05.08.2008 г. инвестиционният посредник е уведомил ревизираното лице /“Т.“ АД/
за извършената продажба на акциите. На 05.08.2008 г. по банковата сметка в „Р.б.“
АД с IBAN *** „Т.“ АД е получило сума в
размер на 13 168 397,00 лева, удържана е комисионна в размер на 39 600,00 лева
и е платена такса от 3,00 лева. На ревизиращия екип са представени данни от
счетоводството на „Т.“ АД сочещи, че към момента на продажбата акциите на „С.“ АД са със средна ц. 0,50175 лева,
като извършената продажба на акциите е осчетоводена по следния начин, а именно:
По Дебит сметка 498 44 Други дебитори /У.Б./ е осчетоводена сума в размер на 13
200 000,00 лева; По Кредит сметка 2221 5 Дългосрочни инвестиции асоциирани /С./
е осчетоводена сума в размер на 6 623 100,00 лева и по Кредит сметка 723 2
Положителни разлики от финансови активи /С./ е осчетоводена сума в размер на 6
576 900,00 лева. На следващо място в счетоводството на „Т.“ АД по Дебит сметки
602 Разходи за външни услуги е осчетоводена сума в размер на 39 603,00 лева и
по 498 44 Други дебитори /У.Б./ е осчетоводена сума в размер на 39 603,00 лева.
На последно място по Дебит сметки 5031 Райфайзен банк е осчетоводена сума в
размер на 13 160 397,00 лева и по 498 44 Други дебитори /У.Б./ е осчетоводена
сума в размер на 13 160 397,00 лева.
С договор за
поръчка № 026187/26.08.2008 г., „Т.“ АД възлага на „У.Б.“ АД, като
инвестиционен посредник да продаде 8 913 990 броя акции по ц. на номинал от
1,00 лев на стойност 8 913 990 лева. С потвърждение изх.№ 0126/4900 от
26.08.2008 г. инвестиционният посредник е уведомил ревизираното лице /“Т.“ АД/
за извършената продажба на акциите. На 26.08.2008 г. по банковата сметка в
„Райфайзен банк“ АД с IBAN *** „Т.“ АД е
получило сума в размер на 8 887 245,03 лева, удържана е комисионна в размер на
26 741,97 лева и е платена такса от 3,00 лева. На ревизиращия екип са
представени данни от счетоводството на „Т.“ АД сочещи, че към момента на
продажбата акциите на „С.“ АД са със средна ц. 0,50175 лева, като извършената
продажба на акциите е осчетоводена по следния начин, а именно: По Дебит сметка
498 44 Други дебитори /У.Б./ е осчетоводена сума в размер на 8 913 990,00 лева;
По Кредит сметка 2221 5 Дългосрочни инвестиции асоциирани /С./ е осчетоводена
сума в размер на 4 742 594,48 лева и по Кредит сметка 723 2 Положителни разлики
от финансови активи /С./ е осчетоводена сума в размер на 4 441 395,52 лева. На
следващо място в счетоводството на „Т.“ АД по Дебит сметки 602 Разходи за
външни услуги е осчетоводена сума в размер на 26 744,97 лева и по 498 44 Други
дебитори /У.Б./ е осчетоводена сума в размер на 26 744,97 лева. На последно
място по Дебит сметки 5031 Райфайзен банк е осчетоводена сума в размер на 8 887
245,03 лева и по 498 44 Други дебитори /У.Б./ е осчетоводена сума в размер на 8
887 245,03 лева. Позовавайки се на т.21, б.“А“ от § 1 на ДР на ЗКПО ревизиращия
екип е счел, че така описаните продажби на акции са блокови сделки и попадат в
хипотезата на Глава ІV от ЗКПО и представляват т.н. сделки с „отклонение от
данъчното облагане“. Ревизиращият екип на следващо място се е позовал на данни
от сайта на „Българска Фондова Борса-София“ АД: http://www.bse-sofia.bg, от
където е установил резултати от търговска сесия на регулираният пазар на
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. относно акции емитирани от „С.“ АД, при което е
приел, че в случая на основание чл.16, ал.1 и ал.3 ЗКПО пазарната ц. на
емитирани акции от „С.“ АД се определя в размер на 4,504 лева на 05.08.2008 г.
и в размер на 4,409 лева на 26.08.2008 г. В резултат на така определените
пазарни цени от ревизиращият екип е прието, че отклонението от данъчно облагане
при сделките по извършената продажба от „Т.“ АД на „Финансова Консултантска Компания“
на акции емитирани от „С.“ АД за дата 05.08.2008 г. e в размер на 46 252 800,00
лева, а за дата 26.08.2008 г. е в размер на 30 387 485,00 лева или всичко в общ
размер на 76 640 285,00 лева. В резултат на извършените преобразувания от
данъчния екип е прието, че преобразуваният финансов резултат след данъчно
преобразуване за 2008 г. е печалба в размер на 87 593 711,07 лева, като
дължимия данък е в размер на 8 759 371,10 лева. Ревизиращият екип е
констатирал, че след като сумата не е внесена, то тя е дължима заедно с
начислената на основание чл.1 ЗЛДТДПДВ лихва за периода от 01.05.2009 г. до
04.09.2009 г. в размер на 3 115 812,54 лева. Ревизионен доклад №
1205643/04.09.2012 г. е връчен на 21.12.2012 г. на пълномощник на „Т.“ АД –
свидетелката Ц.З., изпълнителен директор на „С.“ АД.
Въз основа на
изготвения Ревизионен доклад № 1205643/04.09.2012 г. е съставен Ревизионен акт
№ **********/14.02.2013 г. от главен инспектор по приходите, ТД София на НАП
като при неговото съставяне са взети предвид депозирани от „Т.“ АД възражения
във връзка с констатациите на ревизиращия екип, които са отразени в Ревизионен
доклад. Органът издал Ревизионния акт е намерил възражението на „Т.“ АД за
частично основателно в частта, в която не е признато право на данъчен кредит и
неоснователно в частта, в която е определен допълнителен корпоративен данък за
2008 г. в размер на 8 759 371,10 лева и лихви
в размер на 3 115 812,54 лева, за което е изложил подробни съображения.
Органът издал Ревизионния акт в своите мотиви се е позовал на разпоредбите на
чл.44, ал.1 ЗКПО; на § 1, т.21, б.“А“ от
ДР на ЗКПО; на чл.5, ал.1 и ал.2, на чл.27, ал.1, на чл.44, ал.1, на
чл.73, ал.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти; на чл.4, ал.1 от
Закона за публично предлагане на ценни книжа. Отчетено е още обстоятелството,
че и в двата договора за поръчка от 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. за продажба
на акции, с емитент „С.“ сключени от „Т.“ АД е посочено, че продажната ц. на
акциите е „лимитирана“; вида на поръчката е „пакет“, а мястото на търгуване е
извънборсов пазар. Позовавайки се на данните от Българска фондова борса относно
търгуваните акции на „С.“ АД на дата 05.08.2008 г. на средна ц. от 4.504 лева и
на дата 26.08.2008 г. на средна ц. 4.409 лева на брой акция, издалият
ревизионния акт приема, че е налице съществена разлика между цената за брой
акция, която е платена при продажбата на акции от инвестиционния посредник /У.Б.
АД/ и средната борсова ц. на същите акции. За да стигне до този извод издалият
ревизионния акт се позовава на разпоредбите на чл.16, ал.1 ЗКПО, на § 1, т.14
ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т.8 ДР на ЗКПО, на § 1, т.25 ДР на ЗППЦК, на т.8.2.,
б.“А“ и т.8.4.от Счетоводен стандарт 32, на т.38 от Международен счетоводен
стандарт 39. На следващо място, въз основа на всичко изложено по-горе издалия
ревизионния акт стига до извода, че при сключените договори от „Т.“ АД за
продажба на акции, с емитент „С.“ АД е налице предварителна информираност и
постигнато съгласие между продавача и купувача на акции за бъдещата им
продажба. В тази насока е приет и друг аргумент за предварително постигната
договорка между страните изразяваща се в сключения договор за банков
инвестиционен кредит от месец 08.2008 г., по силата на който „У.Б.“ АД, като
кредитор предоставя мостов кредит на „Ф.К.К.“ ЕООД, като купувач на акциите на
„С.“ АД с цел финансиране на 100 % от
покупната стойност на придобити акции от капитала на „С.“ АД, който кредит е
усвоен на два транша през месец 08.2008 г. В заключение издалия ревизионният
акт приема, че извършената продажба от „Т.“
АД на акции, с емитент „С.“ АД по ц. на номинал от 1,00 лев, съществено се
отличава от пазарната ц. на акциите от 4.504 лева за брой акция към 05.08.2008
г. и 4.409 лева за брой акция към 26.08.2008 г. предвид официалните данни от
Българска фондова борса с оглед даденото определение за „пазарна ц.“ в § 1,
т.25 от ДР на ЗППЦК, поради което приема, че е налице предварителна договорка
за цената между продавача на акции „Т.“ АД и купувача „Ф.К.К.“ ЕООД и тази ц.
като договорена ц. за брой акция не е пазарна ц., т.к. акциите не са били
предложени на информирани, независими и желаещи да осъществят сделката
купувачи, които обстоятелства водят до извода за наличие на отклонение от
данъчно облагане.
Ревизионният акт
е връчен на 24.04.2013 г. на пълномощник на „Т.“ АД – свидетелката Ц.З.,
изпълнителен директор на „С.“ АД.
Срещу Ревизионен
акт № **********/14.02.2013 г. е била подадена жалба с вх. №
53-04-411/29.04.2013 г. по регистъра на ТД на НАП София и вх. №
23-22-981/09.05.2013 г. по регистъра на дирекция ОДОП София. Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП е
разгледал жалбите на „Т.“ АД, за което на 01.07.2013 г. е постановил Решение №
1152. С решението си директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП е решил, че следва да бъде обявен за нищожен
обжалвания Ревизионен акт № **********/14.02.2013 г. в частта, в която се
оспорва установения резултат по ЗДДС за данъчните периоди м.01.2007 г.,
м.02.2007 г., м.05.2007 г., м.06.2007 г. и м.07.2007 г. Със същото решение директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП е
отменил Ревизионен акт № **********/14.02.2013 г. в частта, в която се оспорва
установения резултат по ЗКПО за 2008 г. За да отмени ревизионният акт, директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП
приема в мотивите на своето решение, че при сключване на процесните блокови
сделки, не е налице необичайна търговска практика, защото сравняването на
количествата акции, продадени чрез регулирания борсов пазар и тези по блоковите
сделки водят до обоснован извод за липса на непазарно поведение.
Административният орган е посочил още, че блоковите сделки са предназначени за
продажба на големи пакети акции и предвид това при тях е нормално цената да е по-ниска.
В заключение е направен извод, че органът по приходите е направил неправилен
извод за това, че в случая намира приложение нормата на чл.16, ал.1 ЗКПО, както
и, че не са установени и визираните в чл.16, ал.3 ЗКПО условия, защото не е
констатирано нито прикрита, нито привидна сделка, т.к. такива доказателства
липсват в случая, а е установено, че уговорената сума по сключените договори от
„Т.“ АД за продажба на акции, с емитент „С.“ АД е преведена по банков път и
съответства на посочената в поръчките ц.. Решението на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП не е обжалвано
в законоустановения 14 дневен срок и е влязло в сила.
В хода на
досъдебното производство е назначена комплексна счетоводна и данъчно-икономическа
експертиза /л.3-24, том 5 от ДП/, която е изготвена от вещите лица П.Т., Я.Ч. и
Л.К., която е изслушана в хода на съдебното следствие, не е оспорена от
страните и е приета от съда. В заключението на същата вещите лица са
установили, че по отношение на продадените от „Е.“ АД акции през 2006 г. от
емисията на „С.“ АД е налице разлика между общия финансов резултат от сделките
по коригирани минимални цени и счетоводно отчетения такъв в размер на 170 734
900.50 лева. Установили са, че по продажбата от 05.08.2008 г. на 13 200 000
броя акции от емисията на „С.“ АД, от страна на „Т.“ АД към купувач, за който
няма налични данни, е налице аналогична разлика в размер на 41 705 307,60 лева.
По отношение на продажбата от 26.08.2008 г. вещите лица са установили, че в
удостоверение изх. № 498 от 09.07.2012 г. на БФБ няма информация за цени по
сделки с акции от емисията на „С.“ АД. В
експертното заключение вещите лица са посочили, че не са установили наличие на
неотчетени и недекларирани приходи, при условие че процесните сделки по
продажби през 2006 г. и 2008 г., съответно от „Е.“ АД и „Т.“ АД на акции от
емисията на „С.“ АД са към лица, които не са свързани със съответното дружество
по смисъла на ЗКПО. Вещите лица са посочили, че при условие че процесните
сделки по продажби през 2006 г. и с дата 05.08.2008 г. с акции от емисията на „С.“
АД са към лица, които са свързани съответно с „Е.“ АД и „Т.“ АД по смисъла на
ЗКПО, се налагат следните изводи, а именно, че: по сделките през 2006 г. от „Е.“
АД не са отчетени декларирани приходи от тези сделки в общ размер на 170 734
900.50 лева. Дължимият корпоративен данък при тези сделки при ставка от 15% е в
размер на 25 610 235.08 лева; посочили са, че през 2008 г. от „Т.“ АД не са
отчетени и декларирани приходи от сделката с дата 05.08.208 г. в размер на 41
705 307.60 лева, за което дължимия корпоративен данък при ставка от 10% е в
размер на 4 170 530.76 лева.
В съдебно
заседание от 10.10.2016 г. вещите лица П.Т., Я.Ч. и Л.К. поддържат заключението
на изготвената от тях комплексна счетоводна и данъчно-икономическа експертиза.
Вещите лица посочват, че са изградили своите изводи при определяне на начина на
осчетоводяване на продажбите на акции, въз основа на предоставените им
документи от разследващите органи, а именно: удостоверение изх. №
498/09.07.2012 г. от Българска фондова борса; счетоводни документи от „Т.“ АД и
от „Е.“ АД; допълнително получени материали с приемно-предавателен протокол от
31.07.2012 г. Уточняват, че не са извършвали проверка в счетоводството на
дружеството, а сравнението, което са извършили по отношение на данъчното
облагане е извършено въз основа на Годишната данъчна декларация по ЗКПО,
взимайки под внимание и данни от годишната оборотна ведомост. Вещите лица
разясняват, че и за двете дружества – „Е.“ АД и „Т.“ АД са установили, че
сделките са отразени в оборотните ведомости. Обясняват, че са констатирали
несъответствие между счетоводните статии, които са им били представени за
дружеството „Е.“ АД и данните в оборотните ведомости, като разликата, която са
установили е в размер на 54 000 лева. Разясняват, че в счетоводната статия,
която е именувана счетоводна справка № 2005, има неравнение, което води до
това, че съгласно тази справка, акции за 54 000 лева не са отписани от
сметката, не са отчетени като разход, а в оборотната ведомост сметката е
нулирана. На следващо място, вещите лица обясняват, че за да изчислят разликата
към датите на сключване на инкриминираните сделки са се позовали на
удостоверение изх. № 498 от 09.07.2012 г. на Българска фондова борса, (лист
100, том І от досъдебното производство), в което са записани минималните цени
на реално сключени сделки на регулирания пазар на съответните дати и коригирани
минимални цени. Разясняват, че минималните коригирани цени са следствие на
допълнителни обстоятелства като увеличение на капитал, намаление на номинална
стойност на една акция и са счели, че това е основателен довод, за да приемат
цените като факт, въз основа на който са изградили и заключението си.
Експертите заявяват, че не са извършили самостоятелно изследване на начина, по
който са формирани цените, въз основа на които са изготвили сравнението в своето
заключение. Уточняват, че в посоченото удостоверение, което са ползвали не е
имало информация за цени на сделки осъществени на дата 26.08.2006 г., когато е
сключена една от процесните сделки с продавач „Т.“ АД. Посочват, че цените на
акциите в удостоверението касаят борсовия, регулиран пазар, а анализираните от
тях сделки са били извънборсови. Поради последното обстоятелство, експертите
сочат, че именно за това са посочили основанието за сравнение на сделките
позовавайки се на разпоредбите на ЗКПО, които се отнасят до определянето на
корпоративния данък, защото когато свързани лица осъществяват търговските и
финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера
на печалбата на доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, то
печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията,
които биха възникнали за несвързани лица. Вещите лица допускат, че условията,
които биха възникнали за несвързани лица са тези на регулирания, на борсовия
пазар. Заявяват, че са нямали данни за свързаността на лицата обект на
експертизата, за техните отношения, поради което са дали заключението си в два
варианта, но ако лицата не са били свързани, то тогава експертизата не
констатира наличие на недекларирани доходи, приходи на дружеството. Вещите лица
обясняват, че само по данъчните декларации са установили съответствието между
данъчните декларации и оборотните ведомости, въз основа на които се съставя
Годишната данъчна декларация, при което се установява само, какви приходи са
регистрирали лицата и че не е коригирана счетоводната печалба във връзка с
инкриминираните сделки. Според вещите лица при счетоводното записване няма
значение вида на сделката или вида на акциите, тъй като има съответните
счетоводни статии. В случая процесните акции счетоводно са водени по сметка 221
и са били заприходени в тази сметка по стойност и количество в дебитната й част
и при продажбата, при отписването им е кредитирана тази сметка по стойност и
количество. Обясняват, че в експертизата са поместени техни разсъждения, за
това, че е налице сторниране с операции с много по-големи номера. Посочват, че
в оборотната ведомост сметка 221 е закрита за тези акции, но не са разполагали
с документи, за да проследят конкретния път до закриването й. Това
обстоятелство обясняват факта, че партидите са закрити, което според тях води
до извода, че тези акции при тези стойности и количества са отписани. По
отношение на данъчното облагане посочват, че няма значение, как се отписват
акциите, защото отписването е факт и се декларира пред данъчния орган. Като
краен резултат са били отчетени приходи, въпреки че според вещите лица
посочените статии са неправилно съставени. Обясняват, че по сметката за
приходите директно е записвана печалбата от сделката, а не оборотите, размера
на които впоследствие е следвало да се намали със съответната стойност на
описаните акции. Заявяват, че това счетоводно записване е формално нарушение.
Въпреки това експертите посочват, че са констатирали вярно отразяване в
Годишната данъчна декларация, тъй като акциите са отписани, съгласно
аналитичната оборотна ведомост, по съответните партиди, а данните от оборотната
ведомост съответстват на данните вписани в Годишната данъчна декларация по
ЗКПО. Заявяват, че при счетоводното отписване на процесните сделки, при така
предоставените им счетоводни статии за проверка, по същество са спазени
изискванията на Закона на счетоводството. Вещите лица заявяват, че не могат да
отговорят на следните въпроси, а именно: дали борсовите и извънборсовите сделки
се извършват при едни и същи условия или по специален ред; въз основа на какви
данни приемат посочената ц. на акциите в писмото на Българска фондова борса,
като достоверна цената за база на сравнение; дали тези цени посочени в писмото
на Българска фондова борса са цени на акции предмет на борсови сделки или са на
цени на акции предмет на извънборсови сделки, както и дали е вярно и съществува
ли изискване в експертната практика при съпоставката на цени да се изследват
сделки, които се извършват при едни и същи условия. Вещите лица заявяват, че не
могат да се ангажират с разяснение на термина блоков пакет акции.
В хода на
досъдебното производство е назначена повторна и допълнителна комплексна
съдебно-счетоводна и данъчна експертиза /л.40-67, том 5 от ДП/, която е
изготвена от вещите лица Ц.Д., М.П. и О.К.. Същата е изслушана в хода на
съдебното следствие, не е оспорена от страните и е приета от съда. В своето
експертно заключение вещите лица са посочили, че от една страна сделките,
предмет на експертизата са сделки между свързани лица, поради което съгласно
чл. 15 ЗКПО същите следва да бъдат третирани по пазарни цени за целите на
данъчното облагане в периода 2005-2006 г. От друга страна са посочили, че
блоковите сделки са изключени от кръга на освободените сделки, извършени на
Българския регулиран пазар на ценни
книжа, поради което облагаемата печалба се определя в конкретния случай,
като се извършва преобразуване на финансовия резултат от продажбата на акции по
цени различаващи се от пазарните цени при прилагане общите правила от закона.
Експертите са заключили, че обосновано и мотивирано приложение на коригирани
минимални цени на акция, на пазарните цени на ценни книжа, се извършва при
настъпване на корпоративно събитие, оказващо директно влияние на формираната
пазарна ц. на даден финансов инструмент, като например увеличение на капитала
на емитента, изплащане на дивиденти, намаление на номиналната стойност на една
акция и други корпоративни събития. Корекцията в цената на финансовите
инструменти отразява теоретичното влияние на корпоративното събитие върху
пазарната ц. и е въведено с цел съпоставимост на историческите цени във
времето. Експертите посочват, че с оглед на обстоятелството, че не разполагат
със счетоводни данни, които да влияят на пазарната стойност на акциите на „С.“
АД в инкриминирания период, то приемат за пазарни цени сключените аналогични
сделки в близко време. Според вещите лица данъчният ефект за 2006 г., който е
следвало „Е.“ АД да декларира с Годишната данъчна декларация по чл. 51 ЗКПО
/отм./ за 2006 г. от преизчислението на облагаемите приходи от продажбата на
акции на „Е.“ АД произтича от следните констатации: констатирани са общ брой
продадени акции 50 290 000 броя по 1 /един/ лев за 1 /един/ брой акция на обща
стойност 50 290 000 лева. На следващо място, за да определят пазарната
/борсова/ ц. на продадените акции вещите лица са ги съотнесли към деня и часа
на продажбата на борсовата продажна ц., при което са изчислили, че ц. на продадените
акции е в размер на сумата от 468 821 500 лева. Според вещите лица данъчният
ефект за 2006 г., който е следвало „Е.“ АД да декларира с Годишната данъчна
декларация по чл. 51 ЗКПО /отм./ за 2006 г. от преизчислението на облагаемите
приходи от продажбата на акции на „Е.“ АД е в размер на 468 821 500 лева – 50
290 000 = 418 531 500 лева и съответно дължимата сума на данъка върху печалбата
при 15% възлиза на сумата от 62 779 725.00 лева. Експертите са приели в своето
заключение, че възникването на разходи за лихви за „С.“ АД е в съответствие с
указанията на Главна данъчна дирекция, дадени с писмо № МФ-66-00-160/04.07.2001
г., и на основание чл. 23, ал. 3 от Закона за счетоводството се отчитат като
финансов разход. Посочено е, че „С.“ АД заплаща погасителните вноски и лихвите
по тях и съгласно чл. 123 ЗЗД това освобождава останалите съдлъжници от
изпълнение по договора и съответно начислените лихви следва да се отчетат като
разход от „С.“ АД. Вещите лица са заключили, че в счетоводството на „С.“ АД не
са отразени отписани задължения по смисъла на счетоводните стандарти, засягащи
тези начисления и плащания, както и че в счетоводството на „Е.“ АД начислените
лихви като разход при „С.“ АД, не са осчетоводени като разход в „Е.“ АД. Вещите
лица са посочили, че за държавни и общински институции не са констатирани
избягване на данъчни задължения от „Е.“ АД и „С.“ АД вследствие на встъпването
в дълг от страна на „С.“ АД по договор за банков кредит № 37/14.07.2000 г. и
анекс към него от 21.11.2000 г. Експертите заявяват, че не могат да установят
настъпил ли е данъчен ефект и налице ли е избягване на данъчно задължение по
реда на чл. 16 ЗКПО, тъй като в предоставените им документи няма предоставени
данни, от които да е видно заложеното от „Д.Е.Д.А.“ ООД в полза на „ФКК“ АД
дали е било отнето частично или изцяло за погасяване на отпуснатия кредит.
Експертите, при извършения от тях анализ на данъчния ефект от блоковата сделка
сключена между „Т.“ АД и „ФКК“ АД, извършена през 2008 г., са констатирали общ
брой продадени акции от 22 113 990 броя по 1 /един/ лев за 1 /един/ брой акция
на обща стойност 22 113 990 лева. Вещите лица в експертното си заключение са
изчислили пазарната /борсова/ ц. на продадените акции съобразявайки се с
най-близката до деня на продажбата борсова ц. – 05.08.2008 г., при което
приемат, че същата е в размер на сумата от 99 548 610.96 лева, При това
положение експертите са изчислили, че данъчният ефект за 2008 г., който е
следвало „Т.“ АД да декларира с Годишната данъчна декларация за 2008 г. от
преизчисление на облагаемите приходи вследствие на продажбата на акции на „Е.“
АД е в размер на 99 548 610.96 лева – 22 113 990 лева = 77 434 620.96 лева и
съответно дължимата сума за данък върху печалбата при 10% данък възлиза на 7
743 462.10 лева. Според вещите лица СС 22 и МСС 32 допуска след първоначалното
признаване на финансовите активи предприятието да оценява същите по тяхната
справедлива стойност. Експертите посочват в своето заключение, че в
предоставените им документи няма данни за извършена преоценка на придобитите
финансови активи, което, според тях и съгласно действащите счетоводни стандарти
би довело до временни разлики. На последно място в своето заключение вещите лица
са посочили, че за периода 05.08.2008 г.-31.12.2012 г. не са установили сделки
с акции на „С.“ АД, които да са сключени между „ФКК“ АД и „Д.Е.Д.А.“ ООД.
В хода на
досъдебното производство е изготвено допълнение към назначената комплексна счетоводна
и данъчно-икономическа експертиза /л.69-71, том 5 от ДП/ от вещите лица Ц.Д., М.П.
и О.К., която е изслушана в хода на съдебното следствие, не е оспорено от
страните и е приета от съда. В заключението на същото вещите лица са изчислили
средно претеглените цени за 1 /един/ брой акция на „С.“ АД продадена през 2008
г. въз основа на предоставени им от разследващия орган: писмо с изх. №
38-00-174 от 20.01.2012 г. на КФН, което е изготвено до свидетеля Х.Г. и е подписано
от А.Г.– член на КФН. В писмото до свидетеля Г. е посочено: „средно
претеглената ц. от сключените на регулирания пазар сделки с акции на „С.“ АД на
05.08.2008 г. е била 4,504 лева, а на 26.08.2008 г. – 4,409 лева“; писмо изх. №
82-00-57 от 18.07.2012 г. на МФ, НАП, подписано от изпълнителния директор на
НАП Красимир Стефанов, ведно с приложени 4 броя справки от БФБ за сключени
сделки извън регулиран пазар за посочените дати, като в „резултати от търговска
сесия“ за дата 05.08.2008 г. на ред 1 е посочен емитент „С.“ АД – София със
средна ц. 4,504 лева и за дата 01.09.2008 г. е посочен емитент „С.“ АД със
средна ц. 4,206. При това положение експертите са приели, че средно
претеглената ц., въз основа на посоченото в писмо изх. № 38-00-174 от
20.01.2012 г. на КФН за дата 26.08.2008 г. е в размер на 4,409 лева, но
заявяват, че същата не следва да се взема предвид при даване на заключението
поради това, че няма приложена справка от БФБ за сделки извън регулиран пазар.
Също така вещите лица са приели, че при определяне на средно претеглените цени
следва да се вземат предвид посочените такива в изготвени от БФБ справки за
сделки извън регулиран пазар за посочените в тях дати по-горе ведно с данните
вписани в писмо изх. № 82-0057 от 18.07.2012 г. на МФ, НАП. Въз основа на така
изложеното вещите лица са изчислили и посочили в експертизата прецизираната
средно претеглена ц. в лева по предоставените им допълнително справки от БФБ,
която се променя според тях по следния начин: за извършената продажба на 13 200
000 акции на 05.08.2008 г. в 11.08 часа от „Т.“ АД на „ФКК“ АД, при средно
претеглената ц. за 1 /един/ брой акция от 4,504 лева, общия размер на борсова ц.
на сделката е в размер от 59 452 800 лева с ефект върху печалбата в размер на
46 252 800 лева и съответно дължимата сума за данък върху печалбата при 10%
възлиза на 4 625 280 лева. За извършената продажба на 8 913 990 акции на
28.08.2008 г. в 10.40 часа от „Т.“ АД на „ФКК“ АД, при средно претеглена ц. за
1 /един/ брой акция от 4,206 лева, общият размер на борсова ц. на сделката е в
размер от 37 492 241.94 лева с ефект върху печалбата в размер на 28 578 251.94
лева и съответно дължимата сума за данък върху печалбата при 10% възлиза на 2
857 825.19 лева. С оглед на така посоченото експертизата е определила следното:
констатирала е общ брой продадени акции 22 113 990 броя по 1 /един/ лев за 1
/един/ брой акция на обща стойност 22 113 990 лева, които съпоставени с
най-близките до деня цени на борсови продажби - 05.08.2008 г. и 01.09.2008 г. е
изчислила, че пазарната /борсова/ ц. на продадените акции е в размер на сумата
от 96 945 041.94 лева. При това изчисление експертите са заключили, че
данъчният ефект за 2008 г., който е следвало „Т.“ АД да декларира с Годишната
данъчна декларация за 2008 г. от преизчислението на облагаемите приходи от
продажбата на акции на „Е.“ АД е в
размер на 96 645 041.94 лева – 22 113 990 лева = 74 831 051.94 лева и съответно
дължимата сума за данък върху печалбата при 10% от 74 831 051.94 лева възлиза
на 7 483 105.19 лева, която сума е следвало „Т.“ АД да декларира с Годишната
данъчна декларация за 2008 г. от преизчислението на облагаемите приходи от
продажбата на акции на „Е.“ АД след облагане с данък печалба.
В съдебно
заседание от 10.10.2016 г. вещите лица Ц.Д., М.П. и О.К. поддържат заключението
на изготвената от тях повторна и допълнителна комплексна счетоводна и данъчна
експертиза. Заявяват, че основната част от използваните от тях документи са
описани в заключението. При изготвянето на заключението са се запознали с
указанията на Главна данъчна дирекция, дадени с писмо от 04.07.2001 г., след
което това писмо са го вписали в заключителната част на заключението. На първо
място, вещите лица дават сведения за техните професионални компетенции и
знания. Вещото лице Д. е завършила икономика на промишлеността в ВИИ „Карл
Маркс“ и право във Великотърновския университет. Работила е 10 години в
данъчната система, 4 години в одиторска къща и от 15 години работи като експерт
и вещо лице на свободна практика. Заявява, че специални знания в областта на
определяне на цени на акции, на борсови сделки, няма. Вещото лице П. споделя,
че е независим оценител, притежава сертификат и осъществява активна дейност по
оценка на цели предприятия и вземания. От 1993 г. активно работи с Агенция за
приватизация и с различни институции, работи на свободна практика, има
оценителска правоспособност на финансови институции, машини и съоръжения,
недвижими имоти, интелектуална собственост. Заявява, че е машинен инженер и има
специализация по икономика и специални знания в областта на борсовите сделки,
борсовата търговия и определяне ц. на акции. Заявява, че в своята практика има
изготвени експертни заключения във връзка с борсови сделки, борсова търговия,
определяне ц. на акция на регулиран и извънрегулиран борсов пазар. Вещото лице К.
споделя, че е вписан в списъка на СГС с основна специалност „Основи и
организация на транспорта“ със специализация „Борса и борсово посредничество“.
Завършил е специализацията в УНСС с отличен успех. Три години е водил страница
„Капитални пазари“ на вестник „Кеш“. Част и водеща сила е бил в написването на
първия публичен проспект за облигации на „Прософт“ АД.
По отношение на
заключението и обстоятелствената част на експертизата вещите лица дават
подробни разяснения в хода на съдебното следствие посочвайки, че за да
определят цената на процесните акции като база за сравнение са ползвали
Удостоверение № 498 от 09.07.2012 г. на БФБ. Според експертите посочената ц. в
удостоверението е определената пазарна ц., която се дава като информация и се
води като статистика от самата фондова борса. Обясняват, че са направили едно
изследване по отношение на регистрирания капитал на процесните дружества,
формираните резерви, печалбата и други фактори, които биха могли да доведат до
намаляване или увеличаване на така регистрираните цени на борсата въз основа на
представените им оборотни ведомости касаещи процесния период, през който са извършени
сделките. Заявяват, че са взели директно постигната на фондовата борса пазарна
стойност на изследваните от тях акции, без да преизчисляват наново тези цени, а
посочените от тях цени на акции са средно претеглени цени и се основават на
удостоверението, което са ползвали издадено от БФБ. Посочват, че са ползвали и
са се позовали на счетоводни данни, а именно използвали са данни от оборотните
ведомости, които са им предоставени за периода март, април и май 2006 г. Вещите
лица посочват, че са анализирани само данните касаещи процесните дружества,
които се отнасят за период, който предхожда датата на процесните сделки, както
и месеца, към който са извършвани тези сделки. Експертите посочват, че данните
за месеците февруари и март, за които месеци няма сделки, съответно няма цени,
са били анализирани за да се установи, какво е финансовото състояние на
съответните дружества. Сочат, че в хода на извършения анализ не са констатирали
съществени данни, които да водят до промени в състоянието на дружеството, т.к.
считат, че състоянието му е било стабилно в този период. Въз основа на това
правят извод, че борсовата ц. трябва да бъде една и съща за всички месеци,
които са изследвали. Експертите заявяват в тази връзка още, че процесните
извънборсови сделки са сделки извършени между свързани лица, поради което
цената на акциите предмет на същите следва да бъде определена по пазарна
стойност. Вещите лица заявяват категорично, че пазарната ц. в случая е тази,
която е регистрирана на регулирания борсов пазар. Обясняват, че когато трябва
да бъде извършена някаква корекция на постигната ц. на фондовата борса, същата
обикновено се коригира въз основа на промяна в размера на печалбата, на
собствения капитал, на активите на дружеството и по тази причина са направени
всички тези изследвания и изчисления в своето заключение, които са намерили
място в таблица 2 към същото. Посочват, че в случая не са констатирани
корекции, поради което са приели, че корекция на цената не следва да бъде
направена. Според вещите лица цената на една акция в едно акционерно дружество
е неизменна всеки ден, щом не се променя финансовото му състояние, ако няма
други обстоятелства, които да влияят. На следващо място вещите лица обясняват,
че са сравнили цената, която е постигната на свободния пазар, а именно на
регулираната борсова търговия, защото
това е пазарната ц. на ценни книжа с несвободния и непазарен механизъм на
блоковите сделки и по този механизъм са изчислили посочената от тях ц. в
заключението, т.к. това е цената, която са постигнали при независими един от
друг продавач и купувач. При оценката на блоковите сделки заявяват, че са
изходили от обстоятелството, че сделките са осъществени между свързани лица,
поради което са приложили пазарните цени на акциите. Посочват, че за
установяване на свързаността на лицата са изискали справка за свързани лица, а
също така са ползвали и публично достъпната информация в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията, въз основа на което са приели, че сделките са
сключени между свързани лица. Според вещите лица след като в закона е
установено, че когато са налице сделки между свързани лица, то същите следва да
бъдат третирани като сделки извършени по пазарни цени. В тази връзка сочат, че
приложение следва да намерят методите за оценка по Наредба 9 на М.НА Ф.от
14.08., а също така и пар. 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО,
където е указано, какво представлява пазарната ц., както и са приложили чл. 13 ЗКПО. Експертите не дават конкретен отговор при изясняване на обстоятелството
свързано с установяване на изследваните от тях идентичните сделки на
процесните, а правят своеобразен анализ на борсовия пазар, посочвайки, че
капиталовият пазар и фондовата борса са стандартизиран пазар, на който се
предлагат стандартизирани сравними продукти и ценни книжа. Заявяват, че този
пазар се приема като идеалистичен и се смята, че всички участници на него имат
равен достъп до кръг от информация, на базата на която да вземат своето
мотивирано решение. Посочват, че в пазарната ц., на която се сключва сделката,
се приема, че са включени всички характеристики, които дава дружеството, за да
може да бъде това цената на акциите, т.е. в цената според тях е включено
финансовото състояние на едно дружество. За ц. на капиталов пазар приемат
борсовата ц., която е постигната на нерегулиран борсов пазар и в която според
експертите са включени всички показатели, определящи финансовото състояние на
дружеството, защото то се базира на основния принцип на търсенето и на
предлагането. Обясняват, че при създаването на Фондовата борса, в част от
правилата се съдържали изисквания, че всяко едно дружество, което е публично и
е регистрирано на Фондовата борса има право да извършва сделки и прехвърляния
единствено само чрез борсата, т.е. не могат да бъдат извършени извънборсово
сделки. Именно поради тази причина според експертите и понеже някой път се
касаело за договаряне на по-големи пакети или предварително договорени сделки
бил създаден специален сегмент, наречен блоков сегмент, на който се извършват
сделки с предварително договорени цени и се изисквало тяхното регистриране да
се извърши през капиталовия пазар. Според вещите лица, акции на едно и също
дружество може да бъдат предмет на търговия дори в един и същи момент на
регулиран пазар, в който се срещат случайни купувачи и продавачи, и на
нерегулиран блоков пазар, на който сделката е предварително договорена и просто
се извършва като процедура на капиталовия пазар. След подробен анализ на
характеристиките на борсовия пазар и с оглед обстоятелството, че сделките са
сключени между свързани лица вещите лица заявяват, че не са изследвали и
търсели други блокови сделки с акции на „С.“ АД, тъй като блоковите сделки се
договарят на цени, които значително се различават от цените, постигнати на
Фондовата борса, тъй като при блоковите сделки съществуват договорености, които
не са известни. Заявяват, че не са търсили дали има сключени блокови сделки
между несвързани лица, които да анализират, но в случая не би следвало да се
имат предвид други блокови сделки. На следващо място, вещите лица обясняват, че
при блоковите сделки няма изискване те да се сключват по пазарни цени и не
съществува някъде начин на формиране на цената им. На нерегулиран блоков пазар
няма изискване за ц. според експертите - съответно за минимална, максимална,
средно претеглена или друга ц., защото сделката е договорена между страните по
договора директно и тези сделки просто се регистрират през Фондовата борса,
поради това блоковите сделки са отделени в отделен пазарен сегмент, за да не
изкривяват фактически борсовата ц.. Вещите лица разясняват, че в повечето
случаи заявките се подават при предварително определената ц., т.е.
предварително е договорена цената между страните, преди да се осъществи самата
транслативна сделка на капиталовия пазар. В конкретния случай посочват, че е
имало предварително договорена ц. на една акция, която е 1,00 лев и процесните
акции са били прехвърлени на тази ц.. В случая сделката е сключена блоково на
извънрегулиран блоков пазар на ц. от 1,00 лев за акция, но в същия ден на
сключването й експертите сочат, че има сключени борсови сделки на регулиран
пазар, които са на ц. от 6,00 или 9,00 лева за една акция. На следващо място,
вещите лица обясняват, че съществува разлика в данъчното облагане при сделките
сключени на регулирания и нерегулирания борсов базар. Посочват, че на
регулирания борсов пазар, когато една акция се продаде под стойността, по която
е заведена, а не по нейната номинална стойност, то подлежи на увеличаване или
намаляване финансовия резултат в зависимост от това дали е положителна или
отрицателна стойността, по която е продадена, докато при нерегулирания борсов
пазар се дължи преобразуване на финансовия резултат, като се изисква определяне
на пазарна ц., която да се сравни с продажната ц.. Вещите лица не отговарят
еднозначно на въпроса дали блоковите сделки подлежат на облагане с корпоративен
данък печалба, а обясняват, че цените на акциите, продадени на извънборсовия
пазар, следва да се сравнят извънсчетоводно с цени, определени от оценител като
пазарни и с разликата да се преобразува финансовия резултат. Вещите лица
заявяват, че не могат да дадат конкретен отговор относно обстоятелството, какви
са показателите, по които се формира справедливата ц. на блоковите сделки, като
обясняват, че това е по-скоро правен въпрос. Експертите определят използваните
от тях цени, които са взели от предоставеното им удостоверение на БФБ, като
пазарна стойност на акциите на регулиран пазар. Обясняват, че средно претеглена
ц. на акция означава, че се анализират всичките акции на съответното дружество,
които са били продадени на БФБ на съответния ден, по тяхната ц. и същата се
дели на общия брой на продадените акции. По този механизъм според експертите
може да се определи дневната средно претеглена ц. на 1 /една/ акция на
регулирания пазар. На извънрегулирания пазар цените според експертите се
договарят и за тях важат непазарни принципи. Относно историческа ц. обясняват,
че същата е движението на цената във времето за период от една година.
Посочват, че в борсовата търговия няма документално доказана ц.. Вещите лица
обясняват, че нормативно не е разрешено дружества, които са публични емитенти и
са регистрирани на фондовата борса да правят сделки извън пода на борсата.
Подът на борсата означава и се приема самото местонахождение на борсата и
означава, че това е мястото на което е регистрирана тази сделка, т.е. сделка
която предварително е договорена и прехвърлянето е извършено, като няма
значение дали това е на регулиран или на нерегулиран пазар. Посочват, че има
работно време на капиталовия пазар и всички сделки трябва да бъдат сключени в
рамките на определеното работно време. Твърдят, че ако сделките са
извънборсови, блокови, то те трябва да бъдат регистрирани по време на работното
време на Фондовата борса, независимо, че същите се сключват при предварително
договаряне и пряко между страните – между купувача и продавача, които се
познават и договарят условията по сделката. Експертите разясняват, че на
регулирания пазар страните по сделките не се познават. Също така разясняват, че
блоковите сделки могат да се договорят на един ден и да се регистрират на друг
ден, но тази регистрация следва да се извърши единствено в работното време на
капиталовия пазар. Вещите лица заявяват, че не могат да отговорят на въпроса
свързан с изясняване на обстоятелството, въз основа на кои точно стойности са
определили средно претегнела ц. за процесните 7 /седем/ броя блокови сделките с
предмет акции от капитала на „С.“ АД така, както са посочили същата в Таблица 3
от експертизата, защото същата е
изготвена на база допълнителни изчисления, които не са приложени към
експертизата. Поясняват в тази насока, че при своите изчисления са взели
предвид изцяло осъществената търговия на Българска фондова борса на процесните
дати касаеща сключени сделки на регулирания пазар съгласно борсовите бюлетини и
предоставеното им удостоверение от БФБ, а стойностите в таблицата са обобщени.
Посочват, че средно претеглените цени за процесните дати 05.08.2008 г. и
26.08.2008 г. са аритметично изчислени от тях след извършено сравнение между
цените на сключените процесни блокови сделки с пазарните цени, постигнати на
регулирания пазар като за дата 05.08.2008 г. данни са почерпили от
удостоверение № 498/09.07.2012 г. на БФБ, а за сделката сключена на 28.08.2008
г. са ползвали цени от сключена сделка извършена на дата 01.09.2008 г., защото
за сделка извършена на 28.08.2008 г. няма данни на БФБ. Твърдят, че има пазарна
флуктуация между дадените данни в удостоверението на БФБ и това, което те са
приели като средна претеглена ц., поради тази причина не могат да кажат и
установената от тях разлика от 1 /една/ стотинка в техните изчисления, на какво
се дължи. Според вещите лица пазарната ц. за съответния ден не се отразява на
цената на сключените блокови сделки или, че конкретните сделки сключени на
конкретния ден и корпоративните събития в своята цялост не влияят на пазарната ц..
Заявяват, че са използвали данните в посочените от тях по-горе източници,
защото е трябвало да намерят данни за пазарната ц. на процесните акции, а
същата се определя на принципа на търсенето и предлагането на регулирания
пазар, докато блокова сделка се отнася до продажба на съществено количество
акции, или минимум 5 % от капитала на едно дружество. Според експертите 5 % акции
от капитала на едно дружество могат да се търгуват и на регулирания пазар, като
се пусне заявка с условие пакета от акции да не бъде делим и да бъде купен от
един инвеститор в цялост, но може да бъде и делим – т.е. пакета от акции да
бъде купен от 5 инвеститора, като всеки купи акции в размер от по 1 %. Според
вещите лица в повечето случаи, когато е делим пакета от акции, цената е една,
но когато е неделим пакета от акции, то може да се постигне различна ц. – както
по-висока, така и по ниска - в зависимост от интереса на инвеститора. Вещите
лица обясняват, че това е пазар и конкретната пазарна ц. на делимия и на
неделимия пакет акции на регулиран борсов пазар не може да бъде назована.
Трябва според тях да се дефинира пазарното отношение на участниците, защото в
единия случай те могат да имат интерес към дадената емисия и това да повиши
цената на акциите или респективно да нямат интерес - и това да понижи цената на
акциите. Вещите лица обясняват, че на капиталовия пазар съществува спекулативен
елемент, но той силно не променя цените, защото е част от пазарния механизъм на
търсенето и на предлагането. Относно това дали обема на търгуваните акции се
отразява на цената на сделките на регулирания борсов пазар, вещите лица
обясняват, че хипотетично същият има значение, но водещ е принципът на
търсенето и предлагането, т.е. може да повлияе в покачване на цената, може да
повлияе и в понижаване на цената. Ако има по-високо предлагане, а няма търсене,
съответно ще влезе в понижаваща ц., ако се събира пакет от акции и тогава
възникне търсене, то всеки по-голям пакет предизвиква по-висока ц.. Вещите лица
посочват, че блоковите сделки не се отразяват в индексите на борсата. Твърдят,
че пазарната ц. се определя от самата БФБ в зависимост от търговията и тя не е
предмет на изчисление, но ако в конкретен ден няма осъществена борсова
търговия, то тогава като пазарна ц. се взема най-близката пазарна ц. или
последната, независимо от датата на която е била осъществена сделката на БФБ.
Експертите посочват, че в случая използвания от експертизата метод за оценка на
продадените пакети акции е методът на сравнимите неконтролирани цени, което
означава, че трябва да се търси пазарна ц. от аналогични сделки. Посочват, че е
възможно да се приложат и други методи, но те се прилагат тогава, когато
акциите на дружеството обикновено не се търгуват на БФБ, а също така и ако има
достатъчно активен пазар, при което цените, които се постигат, се приемат за
пазарни стойности. Експертите сочат, че при изготвяне на заключението са се съобразили
с Правилника на Българска фондова борса и Приложение 1, регламентиращо точно
борсовите сделки. Вещото лице Д. заявява, че лично е посетила счетоводството на
двете дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД, от където са и предоставени оборотните
ведомости на „С.“ АД, които са цитирани в експертизата. Вещите лица заявяват,
че не са се запознали с данъчно ревизионните актове изготвени по отношение на „Т.“
АД и „Е.“ АД и не са изисквали документи от данъчните органи при изготвяне на
заключението си. Вещите лица обобщават общите и различни характеристики на
сделките на регулирания пазар и блоковите сделки. Според тях общото е, че и при
двата вида сделки се осъществява търговия на публичност на акции на
регистрирано на фондовата борса дружество, регистрацията на сделките трябва да
се извърши в рамките на работния ден, трябва да бъдат осъществени единствено от
дружества с разрешение за търговия на борсата и с посредничеството на
инвестиционни посредници. Водещото според експертите е, че се касае за търговия
на публично търговско дружество. Разликите са, че на регулирания борсов пазар
цената е следвана от принципа на търсеното и предлагането, при които условия се
договаря, докато сделките на нерегулирания блоков пазар се сключват между конкретен
купувач и продавач на принципа на предварителна договореност за техните
параметри.
В съдебно
заседание от 10.10.2016 г. вещите лица Ц.Г.Д., М.И.П. и О.И.К. поддържат
заключението по изготвеното от тях допълнение към повторната и допълнителна
комплексна счетоводна и данъчна експертиза. Експертите обясняват, че във връзка
с допълнително представените им справки, а именно – писмо на Комисия за
финансов надзор от 20.01.2012 г. и писмо № 82 от 18.07.2012 г. на НАП са
преизчислили цената на 1 /един/ брой акция, която са възприели в първоначалната
си експертиза и резултата от своите преизчисления са отразили таблично.
Заявяват, че са съобразили своите преизчисления с данните в посочените две
писма, където като средни пазарни цени за 1 /една/ акция от капитала на „С.“ АД
са посочени цени в размер на 4.504 лева и 4.206 лева, които представляват
цените на акции от сделки сключени на най-близките дати до процесните.
В хода на
досъдебното производство е изготвена съдебно счетоводно икономическа експертиза
/л.87-105, том 5 от ДП/ от вещите лица Ц.Д., Ф.С. и Л.Г., която е изслушана от
съда, не е оспорена от страните и е приета по делото. От заключението на същата
се установява, че предмет на експертизата е извършен анализ на сключен Договор
№ 37/14.07.2000 г. между „Б.“ АД и „Е.“ АД за сумата от 24 000 000 щатски
долара, която сума е предназначена за окончателно плащане на приватизационна
сделка на закупуване на пакета от 631 073 броя безналични акции. Вещите лица са
установили, че с анекс от 21.11.2000 г. към Договора за банков кредит на
основание чл.101 във вр. с чл.121-127 ЗЗД и чл.5, ал.1, т.3 от Договора за
банков кредит, „С.“ АД встъпва като трето задължено лице. Вещите лица са
анализирали и Споразумение от 20.12.2000 г. сключено между „С.“ АД и „Е.“ АД, в
т.4 на което е записано, че вземането на „С.“ АД от „Е.“ АД за платените
главници към „Б.“ АД и дължимите лихви по тях се погасяват от „Е.“ АД в срок до
2010 година. Експертизата на следващо място е анализирала издадени Ревизионни
актове № 346/05.11.2004 г. и № 151/08.06.2005 г., в които са посочени
допълнителни корпоративни данъчни задължения в размер на 2 018 960,74 лева, с
оглед непризнатия разход в размер на 7 408 569,05 лева вследствие на извършено
преобразуване на финансови резултати за периодите 2000-2003 г. с разходи за
лихви, произтичащи от встъпването на „С.“ АД като солидарен длъжник по кредит,
отпуснат от „Б.“ АД. След извършения анализ експертите са установили, че
счетоводните записвания извършени от „С.“ АД за периода 2000-2003 г. по
отношение на лихвите са следните: дебит на сметка 621 „Разходи за лихви“ –
възникване на разходи за лихви за „С.“ АД и кредит на сметка 496 „Разчети с
лихви“ – вземане от „Е.“ АД на лихви. Експертите в своето заключение са
заключили, че възникването на разходи за лихви за „С.“ АД е в съответствие с
Указанията на Главна данъчна дирекция дадени с писмо № МФ-96-00-160/04.07.2001
г. и на основание чл.23, ал.3 от Закона за счетоводството се отчитат като
финансов разход. Посочено е в заключението, че „С.“ АД заплаща погасителните
вноски и лихвите по тях и съгласно чл.123 ЗЗД това освобождава останалите
съдлъжници от изпълнение по договора, поради което начислените лихви следва да
се отчетат като разход от същото предприятие /в случая „С.“ АД/, ако „Е.“ АД не
отчита като разход лихвите по кредита, изплащан от „С.“ АД, но дължимите лихви
по тях се погасяват от „Е.“ АД в срок до 2010 г. Заявяват, че в счетоводството
на „С.“ АД не са отразени отписани задължения по смисъла на счетоводните
стандарти, засягащи тази материя. След така извършения анализ експертизата е
дала заключение, че не констатира щети за държавни и общински институции,
ангажирани като солидарни съдлъжници, вследствие на встъпването в дълг от
страна на „С.“ АД по договор за банков кредит № 37/14.07.2000 г. и сключен към
него Анекс от 21.11.2000 г., подписан от изпълнителния директор – подсъдимия О.Д.,
както и не са констатирали фискални щети нанесени от действията на длъжностни
лица от „Е.“ АД и „С.“ АД.
В съдебно
заседание на 10.10.2016г., вещите лица Л.Г., Ф.С. и Ц.Д. поддържат заключението
на изготвената съдебно-счетоводна икономическа експертиза. Поясняват, че
заключението им не касае обсъжданите инкриминирани сделки по настоящото дело, а
касае сключените договори за приватизация на „С.“ АД, договора за банков
кредит, както и установяване на обстоятелството
подлежи ли на облагане лихвата по договора за банков кредит №
37/14.07.2000 г. сключен между „Б.“ АД и „Е.“ АД във връзка с приватизацията на
„С.“ АД.
В хода на
досъдебното производство е изготвена съдебно графическа експертиза /л.2-10, том
21/ от вещото лице Л.Д., която е изслушана в хода на съдебното следствие, не е
оспорена от страните и е приета от съда. От заключението на същата се
установява, че подписа положен след печатния текст „Представляващ данъчно
задълженото лице“ на страница 13-та в Годишна данъчна декларация по чл.51, ал.1 ЗКПО /отм./ с входящ № 222-639/02.04.2007 г. на Националната агенция по
приходите е положен от подсъдимия О.И.Д.. От заключението на същата експертиза
се установява, че подписа след печатния текст „Подпис на представляващия и
печат“ на последната страница в Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с входящ №
**********/30.03.2009 г. на Националната агенция по приходите е положен от
подсъдимия Б.А.Б..
С протоколно
определение от 13.12.2016 г. в хода на съдебното следствие по делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена от вещите лица Е.С.,
В.Ш. и П.Й. /л.743-804, том 2 от съдебното производство/. Експертното
заключение е изслушано от съда, не е оспорено от страните и е прието по делото.
От същото се установява, че нетната стойност на една акция от капитала на „С.“
АД за всяка една от следните дати – 17.04.2006 г.; 20.04.2006 г.; 28.04.2006 г.
и 16.05.2006 г. – е в размер на 2,71 лева /два лева и седемдесет и една
стотинки/, а нетната стойност на една акция от капитала на „С.“ АД за всяка
една от следните дати – 05.08.2008 г.; 26.08.2008 г. – е в размер на 1,63
лева/един лев и шестдесет и три стотинки/. На следващо място, вещите лица са
посочили в своето заключение, че балансовата стойност на една акция от капитала
на „С.“ АД, отчетена в баланса на дружеството към 17.04.2006 г; 20.04.2006 г;
28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., е 1 /един/ лев.
Балансовата стойност на акциите на „С.“ АД, отчетена в баланса на „Е.“ АД към
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г., е 0,91 лева / нула
цяло и деветдесет и един лева/. Балансовата стойност на една акция от капитала
на „С.“ АД, отчетена в баланса на „Т.“ АД
към 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., е съответно 0,50 лева /нула лева и
петдесет стотинки/ и 0,53 лева /нула лева и петдесет и три стотинки/.
Експертизата е установила, че към датите на всяка една от процесните сделки -
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008 г. и
26.08.2008 г. – в уставите на „Е.“ АД и „Т.“ АД няма отразена номиналната стойност
на една акция от капитала на „С.“ АД. При определяне на справедливата пазарна ц.
на една акция от капитала на „С.“ АД към датата на сключване на всяка една от
процесните сделки - 17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008
г. и 26.08.2008 г. – вещите лица са използвали различни методи и модели, а
именно: Метод на дисконтираните парични потоци; Метод на пазарните множители на
дружествата аналози, включени в общоприет еталон /benchmark/; Метод, използващ
формалните ценови ограничения на регулирания пазар. При определяне на
справедливата пазарна ц. експертите са установили, че към датите на процесните
сделки няма маркетмейкъра /дилър, брокер/, от който да се получи ценова
котировка за процесните количества; няма цени на случили се сделки с процесните
количества акции на „С.“ АД, както и активни котировки за всяко едно от
количествата на процесните сделки. Посочили са, че от средно-дневните
изтъргувани обеми /текуща ликвидност/ се установява, че по отношение на количествата
акции по всяка една от сключените процесни сделки, текущите към процесните
дати, котировки на акциите на „С.“ АД на „БФБ“ АД не са лесно и редовно
достъпни с оглед на действителните и редовно сключващи се по тези котировки
сделки. Заключили са, че процесните сделки с акции на „С.“ АД не могат да бъдат
сключени на регулирания пазар /БФБ/ на съответните дати, така както са
договорени съгласно техните ценови условия, които са залегнали в договорите
между страните, съответно в поръчките към инвестиционния посредник, защото
максимално допустимите ценови ограничения на датите на сделките ограничават
достигането на договорената ц. от 1 /един/ лев. Експертите считат, че БФБ не е
активен пазар за количествата на всяка една процесна сделка с акциите на „С.“
АД, извършена на съответните дати. Посочили са, че след като паричната сума
/цената/, която ще бъде реализирана от непосредствената продажба на
количествата акции по всяка една от процесните сделки, ще се влияе от фактора
текуща ликвидност, т.е. от съществуването на активен пазар, а именно котировки
за тези обеми акции, както и след като БФБ не е такъв активен пазар, то в
цената на акциите следва да бъде отчетена тежестта на процесните количества
акции. При това положение настоящата експертиза определя справедливата пазарна ц.,
като пазарна ц. на акции на „С.“ АД по смисъла на §1, т. 25 от ДР ЗППЦК
/редакцията от 21.04.2006 г.; 29.07.2008 г. и 05.08.2008 г./, съобразявайки я с
количествата акции на дружеството по сделките, извършени на процесните дати.
Експертизата счита, с оглед на изтъргуваните количества акции на процесните
дати, посочените минимални коригирани цени на акции на „С.“ АД в удостоверение
№ 498/09.07.2012 г. на БФБ са правилни, поради факта, че участниците на пазара
на акции /купувачи и продавачи/ са информирани за корпоративните събития,
оказващи влияние върху цената на акциите на „С.“ АД, а именно в тях са
създадени очаквания за предстоящото разпределение на печалбата под формата на
дивидент преди сключване на сделките на процесните дати. Според експертите от
сайта на БФБ, раздел „Новини към дружеството“ е видно, че насрочените Общи
събрания на акционерите на „С.“ АД с предложения за решаване на разпределението
на част от печалбата като дивиденти, са оповестени на участниците на пазара на
07.04.2006 г. и на 22.04.2008 г., т.е. преди процесните дати. Вещите лица са
посочили, че разпределението на дивидент от едно дружество води до намаляване
на цената на неговите акции, защото със сумата на дивидента се намалява
разполагаемата печалба на дружеството, което води до намаляване на
възможностите за капитализация на това дружеството, в т.ч. и на неговите
инвестиционни дейности. В заключение експертизата е определила справедливата
пазарна ц. на акциите на „С.“ АД към процесните дати при посочените по-горе
методи на изчисление като е приела, че: справедливата пазарна ц. за 17.04.2006
г. е посочена в размер на 4,22 лева /четири лева и двадесет и две стотинки/; за
20.04.2006 г. справедливата пазарна ц. е посочена от 4,23 лева /четири лева и
двадесет и три стотинки/; за 28.04.2006 г. справедливата пазарна ц. е посочена
в размер на 4,35 лева /четири лева и тридесет и пет стотинки/; за 16.05.2006 г.
справедливата пазарна ц. е посочена в размер на 4,34 лева /четири лева и
тридесет и четири стотинки/; за 05.08.2008 г. справедливата пазарна ц. е
посочена в размер на 2,17 лева /два лева и седемнадесет стотинки/ и за
26.08.2008 г. справедливата пазарна ц. е посочена като 2,14 лева /два лева и
четиринадесет стотинки/. Експертите са посочили, че съгласно МСС 39
придобиването на финансови активи първоначално се оценява по себестойност, а
тяхното прехвърляне се извършва по справедлива стойност. В тази връзка
заявяват, че в процесния случай номиналната стойност на акцията е неотносима
към счетоводните записвания, извършвани в дружествата - „Е.“ АД и „Т.“ АД.
Независимо от това вещите лица са заключили, че няма отразена номиналната
стойност на една акция от капитала на „С.“ АД в счетоводните записвания и
счетоводните книги на продавача „Е.“ АД, както и на „Т.“ АД към датата на
сключване на всяка една от инкриминираните сделки – 17.04.2006 г; 20.04.2006 г;
28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. В експертизата е
посочено, че договорената продажна ц. за една акция от капитала на „С.“ АД
между страните, продавач - „Е.“ АД и „Т.“ АД и купувач - „Т.“ АД, „Т.“ АД,
„София“ АД, „С.“ АД и „ФКК“ АД, по всеки един от процесните договори -
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008 г. и
26.08.2008 г. е в размер на 1 /един/ лев. Експертите са посочили, че в случай
че процесните сделки са били осъществени по номиналната ц. на един брой акция
от капитала на „С.“ АД към дата 17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г;
16.05.2006 г., „Е.“ АД би отчело финансов резултат за данъчно преобразуване
/печалба/ от 29 500 072 лева и финансов резултат след данъчно преобразуване
/печалба/ 12 546 734,67 лева. Заключили са също така, че в случай че процесните
сделки са били осъществени по номинална ц. на един брой акция от капитала на „С.“
АД към дата 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., „Т.“ АД би отчело финансов резултат
за данъчно преобразуване /печалба/ от 5 884 612,29 лева и финансов резултат
след данъчно преобразуване /печалба/ от 10 953 426,07 лева. В експертното
заключение е посочено, че печалбата от сделките се отчита в сметка 723
„положителна разлика от финансови активи“ и след като съвпадат номиналната
стойност на една акция на „С.“ АД и договорената ц. по процесните инкриминирани
сделки от 17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008 г.
и 26.08.2008 г., то тогава в посочената сметка биха били отчетени същите
приходи и следователно разлика в печалбата няма да има. Разлика би се
установила според експертите с оглед приложението на нормата на чл. 23, ал. 3,
т. 3, вр. §1, т. 45, буква „а“на ДР ЗКПО /отм./ и чл. 44, т.1 вр. §1, т. 21,
буква „а“ от ДР ЗКПО, която разлика се отнася към общите намаления на финансовия
резултат и се обективира в Годишната данъчна декларация при изчисляването на
финансовия резултат след данъчно преобразуване. Ето защо експертите са
заключили, че не съществува разлика в печалбата на сделки по номинална стойност
на една акция от капитала на „С.“ АД и печалбата на сключените сделки по
продажната договорена ц. от страните по процесните инкриминирани сделки -
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. 05.08.2008 г. и
26.08.2008 г. Вещите лица са изчислили, ако продажбата на акциите на „С.“ АД на
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. е била отчетена по
справедлива пазарна ц., то размерът на корпоративния данък на „Е.“ АД за 2006
г. би бил 26 436 908,12 лева, а в случай на продажба на акциите на „С.“ АД на
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. е била отчетена по справедлива пазарна ц., то
размерът на корпоративния данък на „Т.“ АД за 2008 г. би бил 3 633 190,39 лева.
С оглед
поставените от представителите на гражданския ищец Министерство на финансите,
въпроси за определяне на „пазарна ц.“ на една акция от капитала на „С.“ АД по
смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗКПО /отм./ в приложимата му редакция към датите
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г., експертите са
заключили като са изчислили, че пазарната ц. на акции от капитала на „С.“ АД по
смисъла на ЗКПО /отм./ за сключените блокови сделки на съответните дати от „Е.“
АД, е: за сключената блокова сделка на 17.04.2006 г. за 11 070 000 броя акции,
пазарната ц. е 4,700 лева; за сключената блокова сделка на 17.04.2006 г. за 10
400 000 броя акции, пазарната ц. е 4,700 лева; за сключената блокова сделка на
17.04.2006 г. за 10 720 000 броя акции, пазарната ц. е 4,700 лева; за
сключената блокова сделка на 20.04.2006 г. за 5 500 000 броя акции, пазарната ц.
е 4,650 лева; за сключената блокова сделка на 28.04.2006 г. за 4 000 000 броя
акции, пазарната ц. е 4,670 лева; за сключената блокова сделка на 28.04.2006 г.
за 4 000 000 броя акции, пазарната ц. е 4,670 лева; за сключената блокова
сделка на 16.05.2006 г. за 4 600 000 броя акции, пазарната ц. е 4,675 лева.
Вещите лица са изчислил, че размерът на облагаемата печалба на „Е.“ АД за 2006
г., ако продажбите на акции от капитала на „С.“ АД са били отчетени по така
изчислената от експертизата пазарна ц. е в размер на 197 989 734,67 лева, при
което размерът на корпоративния данък на „Е.“ АД за 2006 г. би бил 29 698
460,20 лева. Вещите лица са изчислили и разликата между декларирания данък в
Годишната данъчна декларация на „Е.“ АД за 2006 г. и изчисления от експертизата
размер на корпоративния данък, който според експертите е отрицателна стойност:
минус /–/ 28 468 759,20 лева. На
следващо място, вещите лица са изчислили с оглед поставените им задачи и
„пазарна ц.“ по смисъла на §1, т. 14 от ДР ЗКПО към 05.08.2008 г. и 26.08.2008
г. за една акция от капитала на „С.“ АД за сключените контролирани сделки от „Т.“
АД, при което са установили, че при сключената сделка на 05.08.2008 г. за 13 200
000 броя акции, пазарната ц. е в размер на 2,880 лева и за сделката на
26.08.2008 г. за 8 913 990 броя акции, пазарната ц. е в размер на 2,679 лева.
При това положение са изчислили, че размерът на данъчния финансов резултат на „Т.“
АД за 2008 г., ако продажбата на акциите от капитала на „С.“ АД е била отчетена
по изчислената „пазарна ц.“ от експертизата, печалбата ще бъде 50 466 015,28
лева и размерът на корпоративния данък на
„Т.“ АД за 2008 г. би бил 5 046 601,53 лева. Вещите лица са изчислили,
че разликата между декларирания данък в Годишната данъчна декларация на „Т.“ АД
за 2008 г. и изчисления от експертизата размер на корпоративния данък е
отрицателна стойност: минус /–/ 5 046
601,53 лева.
Във връзка с
поставените от държавното обвинение въпроси, вещите лица в своето експертно
заключение са дали следните отговори, а именно, че извършените продажби на
акции от капитала на „С.“ АД, на блоков сегмент на „БФБ София“ АД на дати
17.04.2006 г; 20.04.2006 г; 28.04.2006 г; 16.05.2006 г. са отразени в
счетоводството на „Е.“ АД, както с получените парични средства от продажбите по
сметка 503 „разплащателна сметка в левове“, така и са отписани от сметка 221
„дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия“, както и са начислени приходи по
сметка 723 „приходи от операции с инвестиции“. За продажбите извършени на
28.04.2006 г. и на 16.05.2006 г. в счетоводството на „Е.“ АД е взета обща
счетоводна операция – на 28.04.2006 г., защото сделките са две, всяка една е за
4 000 000 броя акции, и на 16.05.2006 г. сделката е една за 4 600 000 броя
акции. Вещите лица са установили, че извършените извънборсови продажби на акции
от капитала на „С.“ АД чрез извършените трансфери в Централен депозитар АД на
датите 08.08.2008 г. и 26.08.2008 г. са отразени в счетоводството на „Т.“ АД,
както със сумите от продажбите по сметка 498 44 „други дебитори /“У.Б.“/“ (в
размер на 13 200 000 лева за продажбата на 05.08.2008 г. и 8 913 990 лева за
продажбата на 26.08.2008 г.). Също е установено от експертите, че са отписани
от сметка 221 5 „дългосрочни инвестиции асоциирани /„С.“ АД/“ продадените акции
(в размер на 6 623 100 лева за продажбата на 05.08.2008 г. и 4 742 594,48 лева
за продажбата на 26.08.2008 г.) и са начислени приходи по сметка 723 2
„положителни разлики от финансови активи /„С.“ АД/“ (в размер на 6 576 900 лева
за продажбата на 05.08.2008 г. и 4 441 395,52 лева за продажбата на 26.08.2008
г.). При извършената проверка в счетоводството на „Е.“ АД и проверка на счетоводните
справки №№№ 2005, 2006 и 2010; синтетични и аналитични оборотни ведомости по
сметки: 723 „Приходи от операции с инвестиции“, 211 „Дългосрочни инвестиции в
дъщерни предприятия“ и сметка 503 „Разплащателна сметка в левове“ експертите са
установили, че в резултат на извършените продажби в счетоводството на „Е.“ АД е
отчетен общ резултат по сметка 723 „Приходи от операции с инвестиции“ в размер
на 4 348 726,67 лева или както следва: за продажба на дата 17.04.2006 г.
начислените приходи са 957 256,00 лева; за продажба на дата 17.04.2006 г.
начислените приходи са 926 990,45 лева; за продажба на дата 17.04.2006 г.
начислените приходи са 899 319,10 лева; за продажба на дата 20.04.2006 г.
начислените приходи са 4757 601,45 лева; за продажба на дати 28.04.2006 г. и
16.05.2006 г. начислените приходи са 1 089 559,67 лева. При извършената
проверка в счетоводството на „Т.“ АД и проверка на мемориални ордери №№№ 9 и
10; синтетични и аналитични оборотни ведомости по сметки: 723 2 „Положителни
разлики от финансови активи (С.)“, 211 5 „Дългосрочни инвестиции асоциирани (С.)“
и сметка 498 44 „Други дебитори (У.Б.)“ експертите са установили, че в резултат
на извършените продажби в счетоводството на „Т.“ АД е отчетен общ резултат по
сметка 723 „Приходи от операции с инвестиции“ в размер на 11 018 295,52 лева
или както следва: за продажба на дата 05.08.2008 г. начислените приходи по
сметка 723 2 са 6 576 900,00 лева; за продажба на дата 26.08.2008 г.
начислените приходи са 4 441 395,52 лева.
Вещите лица са
констатира в хода на изготвяне на своето заключение, че резултатът от сделките
за продажба на акции от капитала на „С.“ АД е включен в Годишната данъчна
декларация на „Е.“ АД за 2006 г., както следва: в общата сума на клетка „Приходи
от дейност, подлежаща на облагане по реда на чл.2г, ал.5 от ЗКПО“, с шифър
0140; в общата сума на клетка „Положителна разлика между продажната ц. и
документално доказаната ц. на придобиване на акции на публични дружества,
търгуваеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни
инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни
книжа ( чл.23, ал.3, т.3 от ЗКПО), с шифър 2/020, към приложение 2 на ГДД; в
общата сума на клетка „Всичко намаления“, с шифър 2/310, към приложение 2 на
ГДД; в общата сума на данъчните облекчения с шифър 2/320. Вещите лица са
констатира, че резултатът от сделките за продажба на акции от капитала на „С.“
АД е включен в Годишната данъчна декларация на „Т.“ АД за 2008 г., както
следва: в общата сума на клетка „Положителен“, с шифър 0610; в общата сума на
клетка „Печалби от сделки, извършени на регулиран пазар на ценни книжа (чл.44, ал.1)“, с шифър 8120;
в общата сума на клетка „Всичко намаления“, с шифър 0800.
Вещите лица в своето
заключение са посочили още, че в Годишната данъчна декларация на „Е.“ АД за
2006 г. са отразени намаления на финансовия резултат с резултата на извършените
продажби на акции на „С.“ АД, чрез блокови сделки. Намаленията на финансовия
резултат във връзка с блоковите сделки са на обща стойност 4 348 726,67 лева и
са отразени в Приложение 2 на ГДД, в клетка „Положителна разлика между
продажната ц. и документално доказаната ц. на придобиване на акции на публични
дружества, търгуваеми права на акции на публични дружества и дялове на
колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български
пазар на ценни книжа (чл.23, ал.3, т.3 от ЗКПО“), с шифър 2/020, клетка „Всичко
намаления“ с шифър 2/310, въз основа на заверения годишен счетоводен отчет на
дружеството и на счетоводните записвания по сметка 723 „Приходи от операции с
инвестиции“ и в клетка „Обща сума на данъчните облекчения…“ с шифър 2/320.
Вещите лица в своето заключение са посочили
още, че в Годишната данъчна декларация на „Т.“ АД за 2008 г. са отразени
намаления на финансовия резултат с резултата на извършените извънборсови
продажби на акции от капитала на „С.“ АД. Намаленията на финансовия резултат
във връзка с извънборсовите сделки са на обща стойност 11 018 295,52 лева.
Същите са отразени в ГДД в клетка „Печалби от сделки, извършени на регулиран
пазар на ценни книжа (чл.44, т.1)“ с шифър 8120 и клетка „Всичко намаления“ с
шифър 0800 въз основа на заверения Годишен финансов отчет на дружеството,
приложенията към него (приходи от инвестиции признати като нетекущи активи –
стр.15) и на счетоводните записвания по сметка 723 2 „Положителни разлики от
финансови активи (С.)“.
На последно
място в своето заключение вещите лица са посочили, че не са идентични номиналната
ц. на акция и пазарната ц. на акция, по която следва да се определи данъчният
резултат по ЗКПО. Също така в заключението вещите лица са направили анализ и
изчисление на дължимия данък в случаите, когато продавача и купувачите на акции
са свързани лица, при което са констатирали, че липсват неотчетени и
недекларирани приходи при свързаност между страните по сделката.
В изготвеното
допълнение към допусната от съда в хода на съдебното следствие съдебно
счетоводна експертиза, което е изготвено от същите вещи лица, не е оспорено от
страните и е прието от съда като пълно, обективно и безпристрастно вещите лица
са коригирали своите отговори във връзка с поставен им въпрос свързан с размера
на корпоративния данък в случай, че процесните акции от капитала на „С.“ АД са
продадени от „Е.“ АД и „Т.“ АД по справедлива пазарна ц.. Направената от тях
корекция вещите лица са обосновали с последващо установен факт, а именно, че
със сумата от 4 348 726,67 лева, която представлява начислени приходи по сметка
723 „Положителна разлика от финансови активи“ във връзка с блоковите сделки със
страна „Е.“ АД, не са извършени намаления на брутния размер на доходите в
счетоводството на дружеството и поради допусната техническа грешка при
изчисленията са стигнали до различни изводи в предходното изготвено от тях
заключение. Независимо от така направената констатация и уточнение експертите
посочват, че след данъчно преобразуване финансовия резултат на „Е.“ АД не се
променя. Посочват, че в случай, че процесните сделки са били осъществени по
номинална ц. на един брой акция от капитала на „С.“ АД към дата 17.04.2006 г.,
20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и 16.05.2006 г., то „Е.“ АД би отчело съответно –
финансов резултат за данъчно преобразуване (печалба) в размер на 29 500 072,00
лева и финансов резултат след данъчно преобразуване (печалба) в размер на 8 198
008 лева. В заключение експертите посочват, че съгласно чл.44 ЗКПО (отм.)
корпоративния данък е в размер на 15 % и същият за „Е.“ АД за 2006 г. би бил 25
766 821,20 лева, ако продажбите на акциите от капитала на „С.“ АД на дати
17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и 16.05.2006 г. са отчетени по
справедлива пазарна ц.. В заключение експертите посочват, че съгласно чл.20 ЗКПО корпоративния данък е в размер на 10 % и същият за „Т.“ АД за 2008 г. би
бил 3 628 937,67 лева, ако продажбите на акциите от капитала на „С.“ АД на дати
05.08.2008 г. и 25.08.2008 г. са били отчетени по справедлива пазарна ц..
Вещите лица са извършили корекция и във връзка
с размера на определената „пазарна ц.“ по смисъла на чл.16, ал.1 ЗКПО /отм./,
който е поставен от страна на гражданския ищец, при което са заключили, че
размерът на облагаемата печалба на „Е.“ АД за 2006 г., ако продажбите на акции
от капитала на „С.“ АД са отчетени по определената „пазарна ц.“ от експертизата
е 193 641 008,00 лева. Размерът на корпоративния данък на „Е.“ АД за 2006 г. би
бил 29 046 151,20 лева. Разликата между декларирания данък в ГДД на „Е.“ АД за
2006 г. и определеният от експертизата размер на корпоративния данък е
отрицателна стойност : минус (-) 27 816 450,20 лева.
С оглед
допълнително станалия известен на експертите факт, същите са коригирали своите
отговори на поставените им от прокуратурата въпроси, посочвайки, че резултатът
от сделките за продажба на акции от капитала на „С.“ АД е включен в Годишната
данъчна декларация на „Е.“ АД за 2006 г. в общата сума на клетка „Приходи от
дейност, подлежаща на облагане по реда на чл.2г, ал.5 от ЗКПО“, с шифър 0140.
Посочили са още, че в ГДД на „Е.“ АД за 2006 г. не са отразени намаления на
финансовия резултат с резултата на извършените продажби на акции от капитала на
„С. “АД, чрез блоковите сделки.
В съдебно
заседание от 03.11.2017 г. вещите лица Е.С., В.Ш. и П.Й. поддържат своето
заключение по изготвената съдебно счетоводна експертиза, както и депозираното
допълнение към нея. Уточняват, че при първоначалното изготвяне на експертизата
са допуснали технически грешки, които коригират чрез допълнението към
заключението. Вещите лица поддържат експертизата с изключение на частите, които
са коригирали с депозираното допълнението, като в тези части те поддържат
допълнението към заключението. Като причина за грешката сочат объркване,
породено от приблизително еднаквите стойности в клетки 2/020 и 2/230.
При изготвяне на
своето заключение вещите лица заявяват, че са анализирали всички писмени
документи съдържащи се по делото, както и са извършили счетоводни проверки в
счетоводството на „Е.“ АД и „Т.“ АД, допълнително са изискали чрез съда писмени
документи от БФБ и МФ, ползвали са публично достъпна информация от НАП, БФБ, МФ
Агенция по вписванията, като подробно са описали всички документи в изготвената
от тях експертиза между, които са Годишната данъчна декларация на „Е.“ по ЗКПО
и клетка 2/020 от същата; оборотни ведомости за 2006 г.; счетоводни справки
2005 г., 2006 г. и 2010 г.; синтетични и аналитични оборотни ведомости по
сметка 723; дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия и сметка 503, както и
справка на Централен депозитар. След анализ на посочените документи вещите лица
посочват, че в сумата в размер от 29 500 072 лева, вписана в клетка 2/020 не
влиза в отчетените по сметка 723 суми – приходи от процесните сделки, а е
отразена продажба от 28.01.2006 г. на официалния пазар на 5 милиона акции на „С.“
АД по ц. 7,70 лева, които са продадени от „Е.“ АД. Посочват, че сделката от
дата 28.01.2006 г. е извършена на официален пазар и не е част от сделките,
предмет на експертизата. Експертите посочват, че тези 5 милиона акции не са
формирани от покупка, а по-скоро от участието, което има „Е.“ АД като акционер
в капитала на „С.“ АД и същите са придобити от „Е.“ АД във времето. Вещите лица
обясняват, че сумата от 29 500 072 лева е формирана от разликата само и изцяло
от една сделка, която са установили със счетоводна операция. При отговора на
въпроса, кои документи сочат цената на придобиване на акциите, разясняват, че
сделката е записана на борсата, записани са акциите, записана е цената и тези
данни са отразени в счетоводството, от където са ги взели. Цената на
придобиване са установили от справка за регистрирани в Централния депозитар
сделки към писмо 01-2016-1167, от счетоводни записвания, от данните видни от
справките за 2005 г., 2006 г., и 2010 г., оборотни ведомости по сметка 723,
както и по сметка 2011 – дългосрочни инвестиции в дъщерни дружества, където се
водят тези акции. От друга страна, вещите лица разясняват, че изследваната
величина в клетката 2/020 е резултативна, която се формира от т.нар. данъчни
облекчения, по които се третират тези сделки. В ГДД се записват сумите по чл.
23, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.), които дават данъчни преференции, когато
сделките са извършени на официален пазар. Експертите обясняват, че в сумата от
29 500 072 лева не са включени блоковите сделки, а само сделки, извършени на
регулирания пазар. Заявяват, че в клетка 2/230 са отписани вземанията, които са
отразени в намаление на резултати. Блоковите сделки не са отразени, а са
включени само в отчета за приходи и разходи като приход от извършената сделка.
На следващо място, вещите лица разяснява концепцията за пазарна стойност, която
включва сделки, формирани на свободния пазар, където страните са желаещи и
независими, по който начин се определя цената, която се е формирала на пазара.
От друга страна, цената зависи от количеството на финансовия инструмент, така
че съобразно количеството може да се каже и точната пазарна ц.. Заявяват, че по
методите, които са използвали, има елемент на субективизъм в преценката, който
субективизъм е свързан с възможните допускания. Обясняват, че в случая трябва
да се прави разлика между пазарна и справедлива ц.. Експертизата ползва
понятията със съдържание за пазарна ц., които са възприети в Закона за
публичното предлагане на ценни книжа, ЗКПО и понятието за справедлива стойност,
съобразно Международен счетоводен стандарт 39. Разясняват, че пазарната ц. е
цената, получена на съответния пазар между независими, желаещи сделката страни,
т.е. тя е формирана в рамките на пазара. За експертизата справедливата стойност
е малко по-широко понятие, защото тя изследва сделката от гледна точка на това,
цената да е честна между страните, т.е. да не се допусне нито неоснователно
обедняване, нито неоснователно обогатяване на всяка една страна по нея.
Експертите посочват, че справедливата пазарна ц. и пазарната ц. съвпадат,
когато са формирани на пазара – когато сделката е на официалния пазар на
борсата. По ЗКПО пазарна ц. се използва за данъчни нужди, за установяване на
данъчни задължения. По счетоводните стандарти пазарната ц. се използва за
счетоводно отчитане и за предоставяне истинността на счетоводните документи за
подкрепяне на тяхната истинност. По Закона за публичното предлагане на ценни
книжа пазарната ц. се приема във връзка с конфликта на интереси, във връзка с
манипулация на пазара, също във връзка със счетоводно отчитане, но не и за
данъчни цели. Разликата е в Наредби № 5 и № 9 според експертите, които са
приети за нуждите на данъчни цели, защото в ЗКПО цената се формира, съобразно
наредбите за данъчни цели и данъчни оценки. Вещите лица обясняват, че при
изготвяне на заключението и при отговорите на поставените въпроси на М.НА Ф.са
използвали ЗКПО и Наредби № 5 и 9 към него, Наредба № 41, както и Международен
счетоводен стандарт 39. От Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. са използвани методите
на оценка. Уточняват, че Наредба № 41 е приета след процесните сделки, поради
което тя е използвана само като отправна точка и е използвана като методика,
която е била регламентирана преди в Международния счетоводен стандарт 39. При
изготвяне на заключението при отговорите на въпросите поставени от съда са
използвали международните счетоводни стандарти, Закона за публично предлагане
на ценни книжа, Закона за пазар на финансови инструменти. Вещите лица посочва,
че при отговор на въпросите поставени от съда не са се позовали на методите
регламентирани в Наредба № 41, Наредба Н-9 и Наредба № 5 от 1999 г. за оценка,
в чл. 3, при определяне на пазарната ц., тъй като считат наредбите за
неотносими. На следващо място разясняват, че в Международен счетоводен стандарт
39 е регламентирана възможността за използване на методи за определяне на
пазарна ц. на акциите, които са – приходен метод, пазарен подход, моделът на
дивидентите, метод на ценовите ограничения и моделът ц. върху печалба на акция,
със съответни модификации. В МСС 39 посочват, че се съдържат и правила за
допускане и презумпции, като допусканията трябва да бъдат съобразени с
пазарните очаквания към този момент, да са рационални и след като тези
допускания формират изчисленията, се отразяват по някакъв начин косвено.
Обясняват, че това е стандартът, въз основа на който са определили пазарната
стойност, защото в него най-точно са залегнали критериите, които се изискват за
оценка на финансови инструменти, съобразно световната практика. Методите,
изведени от Международен счетоводен стандарт 39, които са приложили, са
приходният метод, оформен с дивидентния подход. Посочват, че това е приходният
подход, получен чрез дивидентния метод в експертизата, а пазарният подход е
изразен в експертизата чрез другите два метода - ц. върху печалба и третия
метод – метод на ценовите ограничения. Вещите лица обясняват, че за да приемат
този общоприет еталон при обосноваване на своите изчисления с оглед
изследването на дружества аналози, които са ползвали като метод за сравнение,
то са се позовали на приетото в метода, където е казано: „Дружества аналози или
индекс“. В случая посочват, че са ползвали индекса СОФИКС, т.нар. индекс, в
който влизат дружества. Експертите посочват, че тези дружества, които влизат в
индекса по смисъла на наредбата не са точно аналози, защото не осигуряват
достатъчно данни за сравнение с инвестиционни и рискови характеристики на
същото дружество, обект на експертизата. Експертите заявяват, че не са
установили дружества аналози за инвестиционни рискови характеристики спрямо
дружеството „С.“ АД и критериите са свързани с възможността да се направят
допускания, а те са свързани с общите критерии, в които е включено понятието
дружества аналози, изисквания за ликвидност, пазарна капитализация, фрий-флоут
и брой акционери, но това не значи, че те са аналози по отношение инвестиционна
и рискова политика. СОФИКС е относим към метода за дружествата аналози.
Разясняват, че СОФИКС е индекс, който се формира от „Българска фондова борса“
от създаването й, т.е. в него влизат определени акции, които се търгуват на
официалния пазар и за него има правила, които са залегнали в правилника на
борсата. Посочват, че във финансовите пазари съществува т.нар. понятие
БенчМарк, т.е. жалон, който дава ориентир за общото движение на пазара.
Формирането на индекса СОФИКС е свързано с акциите, които се търгуват на
регулирания пазар, на борсата. Вещите лица обясняват, че са извършили оценка и
се позовали на индекса СОФИКС при определяне на цените на акции, които са
извършени извън регулирания пазар за това, защото пазарна ц. и справедлива
стойност могат да бъдат в различно отношение помежду си. Пазарната ц. според
експертите е винаги справедлива, докато справедливата стойност е малко
по-широко понятие. Когато не може да се намери на пазара, когато пазарът е
неликвиден, се ползват тези методи за оценка, тъй като задачата е да се изчисли
справедлива пазарна стойност на акциите на „С.“. От друга страна, посочват, че
СОФИКС се влияе само от борсовите сделки, сключени на официален пазар на
борсата и на неофициалния, ако има дружества от неофициалния пазар, които
изграждат СОФИКС. Посочват, че са приложили индекса СОФИКС за оценка като са го
взели наготово към определени дати, т.к. той се формира от администрацията на
борсата, а и критериите, на които трябва да отговаря, изрично са записани в
правилника.
На следващо
място, вещите лица дават разяснения относно същността на блоковите сделки.
Обясняват, че това е сделка, сключена на блоков пазар или извънборсов пазар.
Посочва, че в правилника на борсата има обяснение на понятието блокова сделка,
което се свързва с определено количество акции, нормативно определено, което
може да бъде предмет на продажба при други условия, установени извън основния
пазар, извън официалния пазар. Блоковите сделки се сключват на „Българска
фондова борса“ на блоков пазар, който не е официален пазар. На борсата има два
борсови пазари – официален и неофициален. Съществува и трети пазар, условно
наречен от вещите лица блоков, който е създаден, за да може да се разменят
пакет о т акции при масовата приватизация между отделни фондове. Този пазар съществува в периода
2006-2007 г., след което борсата като оператор на пазари го премахва. Вещите
лица обясняват, че това не е регулиран борсов пазар. Регулиран борсов пазар
има, когато цената се изгражда съобразно някакви принципи. Блоковите сделки се
сключват на нерегулиран пазар, но нерегулиран пазар не значи, че е извън
борсата, защото тя е оператор на този пазар. На регулирания борсов пазар
акциите се предлагат публично и всеки, който иска, би могъл да си купи от тях. Блоковите сделки се предлагат на блоков
пазар, който не е регулиран, защото там няма правила за изграждане на ц. и за
подаване на поръчки, на котировки, и цената при блоковите сделки се формира по
друг начин, който е различен от формиране на цената на регулирания пазар.
Цената при блоковата сделка се формира в зависимост от това, как е заявена
сделката или как я е заявил купувача или продавача. Посочват, че за сключване
на блокови сделки следва чрез инвестиционен посредник да се подават поръчки
пред борсата, след което се пуска „поръчка продава“-„поръчка купува“ на блоков
пазар, при което поръчките се срещат. Вещото лице Й. изрично обяснява, че
блоковите сделки нямат пазарен характер и цените им не се отразяват на
индексите на борсата и не участват при формиране на представителна борсова ц.
чрез индекса СОФИКС. Експертите обясняват, че за да се определи справедливата
пазарна ц., трябва да се съотнесе цената на блоковите сделки към пазара, където
има правила за търговия и към критерии за определяне на тази ц., защото при
блоковите сделки цената се договоря между страните и там еквивалентността
по-скоро е субективна, докато при справедливата пазарна ц. еквивалентността на
размяната е обективна, свързана е с определени критерии при размяната, т.е. при
блоковите сделки няма правила, има договаряне. Посочват, че определянето на
пазарната ц. по котировки на активен пазар не би било достоверно, защото на
регулирания пазар няма сделки с такива количества акции, както при блоковите
сделки.
Във връзка с
максималните и минимални ценови ограничения, които съществуват на регулирания
пазар, вещото лице Й. разяснява, че същите не са измислени от „Българска
фондова борса“, а са въведени в резултат на исторически опит. Разяснява, че
минималните и максимални ценови ограничения, които съществуват на борсата са
нормативно определени и зависят от стойности, които са нормативно залегнали.
Експертите посочват, че на базата на нормативните ограничения се определя
пазарна ц., защото ако има сделки, ако се подават заявки за покупка и продажба
извън сравняваните, дали в максимални или минимални ограничения, просто няма да
има сделки, няма да има пазар и от тук няма да има пазарна ц. извън тези
нормативни ограничения, защото пазарната ц. се определя от сключените на
активен пазар сделки за съответните количества акции между желаещ купувач и
продавач, които са осведомени и независими участници на пазара. При определяне
на справедливата стойност на акциите според експертите следва да се погледне на
сделката сключена между две страни като на честна сделка, т.е. да е налице на
еквивалентност на разменените престации, които да не водят нито до обедняване,
нито до обогатяване на другата страна. На следващо място, вещите лица
разясняват, защо прилагат чл. 4 от Приложение 1 от Правилника към блоковите
сделки. Посочват, че разпоредбата регламентира изрично блоковите сделки.
Обясняват, че блокова сделка може да има пазарен характер, но се сключва при
т.н. блокова търговия, с оглед необходимостта да се запази пакетът от акции,
защото това е целта на блоковата търговия – да не се раздробява пакета акции.
Експертите разясняват, че ако хипотетично на регулиран пазар се търгуват обем
от акции като обемите при блоковите сделки, то пазарната ц. ще бъде цената на
тези обеми, поради което, ако има обеми на блоковите сделки с еквивалентни
количества търгуеми на регулиран пазар, то справедливата пазарна ц. ще бъде
цената, която се е получила по тези сделки на регулиран пазар. Когато няма
обеми на блоковите сделки с еквивалентни количества търгуеми на регулиран
пазар, тогава справедливата ц. се постига чрез методите на Международен
счетоводен стандарт 39 и по методите, установени в оценителската практика за
изчисляване на тази справедлива пазарна ц.. Вещите лица обясняват, че свободата
на договаряне не се приема като накърняваща или ограничаваща справедливостта на
цената в международните счетоводни стандарти, както и в приетите наредби или в
оценителската литература. Относно блоковите сделки, при които има свобода на
договаряне, респективно те не се влияят от ограниченията, които съществуват на
регулиран, вещите лица посочват, че за постигане на справедлива пазарна ц. са
ползвали някои понятия с опредено съдържание – понятието за пазарна ц. от
Закона за публично предлагане на ценни книжа, понятието за справедлива стойност
– от Международен счетоводен стандарт 39 и въз основа на същите са търсили
справедлива пазарна ц. за целите на експертизата и с оглед на поставените им
въпроси. Вещите лица посочват като единствена причина, поради която процесните
сделки не могат да бъдат сключени на регулирания пазар, а именно ограничението
от достигнатата ц. от 1,00 лев за 1 /един/ брой акция. Обясняват, че въпреки
обема на акциите, параметрите на сделките остават същите – има купувач, който
има желание да купи това количество, има и продавач, който има желание да
продаде това количество, но на тази ц. сделките не могат да бъдат сключени на
регулиран пазар. Посочват, че по отношение блоковите сделки съществуват
ограничения в правилника на БФБ, но такива ограничения в МСС не са констатирали.
В хода на изготвяне на своето заключение и при отговорите на поставените им
въпроси, експертите заявяват, че на регулиран пазар не може да се постигне
пазарна ц. при блоковите сделки, поради което са изследвали възможността за
постигане на справедливата ц. на тези сделки, съобразно количествата по тях и
по методите на Международен счетоводен стандарт 39. На следващо място вещите
лица обясняват, че активните поръчки определят пазара, а за процесните блокови
сделки, които са сключени в обемите по тях, Българска фондова борса не е
активен пазар. Посочват, че борсовата ц. се влияе от обема акции и от
активността на пазара. Вещите лица поддържат, че цената се определя от
предложения обем акции на пазара и търсенето на съответния обем от акции. От количеството
акции, предмет на сделката, се определя ц., като логиката е при по-голямо
количество, това да води до намаляване на формираната ц.. С оглед изследваните
данни за сключени на регулирания пазар средно количество обеми от акции за
периода 01.04.2003 г. до 31.12.2008 г. са констатирали променливост на цената
за този период, при което са установили, че и най-малката блоковата сделка
сключена от „Е.“ надвишава 51 пъти среднодневните изтъргувани количества и 3
пъти месечния обем, което обстоятелство са го отчели при отговор на въпроса на
Министерство на финансите. Експертите посочват, че дружеството „С.“ АД няма
класически аналог в България към датите на сключване на процесните блокови
сделки. Вещите лица поясняват, че заключението им касае само сделки на
официален пазар съобразно правилника на борсата и съобразно изградената логика
на търговия на официалния пазар, поради което договорките между свързани, даже
и несвързани лица, нямат отношение и самите наредби изискват сравняване на обичайни
сделки, т.е. неконтролирани сделки. За неконтролирани сделки са взети за
сравнение сделките сключени на официалния пазар. Поясняват, че необичайни
сделки, съобразно наредбите, са тези, които са извън понятието за обичайни,
т.е. сделки, сключени между свързани лица и сделки, резултатът от които се
отразява върху ц., печалба и т.н. Обичайността се определя съобразно сделките,
които се сключват на регулирания пазар. Експертите посочват, че обичайна
борсова ц. е цената постигната между минималните и максимални ценови
ограничения на борсата и по-точно, в рамките на търговията на борсата.
Блоковите сделки не подлежат на регулация и именно затова не се сключват на
регулиран пазар, те са сделки сключващи се на извън регулиран пазар, но към
сегмента на борсата за 2006 г. На следващо място, вещите лица твърдят, че при
определяне на пазарната ц. няма значение дали сделката е облагаема или
необлагаема като при официален пазар няма данък. Поясняват още, че ако сделката
се сключи на извънборсов пазар и ако договорената ц. е 1,00 лев, то продавачът
трябва да плати данък върху този 1,00 лев, но ако в договорената ц. е включен
данъкът - примерно 1,20 лева, ще плати 20 стотинки и ще вземе 1,00 лев, както е
договорена цената. Въз основа на формалната логика в модела на дивиденти и в
модела ц. върху печалба данъчната тежест не е отчетена. Моделът на ценовите
ограничения е модел, който касае ценови ограничения на борсата. Вещите лица
обясняват, че експертизата е ползвала приходен подход, който включва модела на
дивиденти и пазарен подход, който включва сравнимост на цени. Тази сравнимост
на цени е отчетена относително, съобразно официален пазар и съобразно
формираната там волатилност на този пазар, като пазарният модел са: моделът ц.
върху печалба на акция и метод на ценовите ограничения, свързан с формална
логика затова се намалява с нормата на възвращаемост. Ето защо експертите
твърдят, че след като експертизата не намира пазарна ц. на съответния пазар,
която да е адекватна на процесното количество акции, ползва тези модели и
принципа за отчитане и намиране на справедливата стойност, съобразно
Международен счетоводен стандарт 39.
В заключение
вещите лица разясняват, че резултатът от сделките за продажба на акции от
капитала на „С.“ АД е включен в годишната данъчна декларация по ЗКПО на „Е.“ за
2006 г. и е обложен с данък. Посочват, че резултатът като приход е включен в
печалбата, но не са извършвани намаления на финансовия резултат, каквито
намаления следва да се извършват при сделки, които са на регулирания пазар.
Разясняват, че на регулирания пазар печалбата от сключената сделка се включва в
резултата и за данъчни цели се намалява финансовия резултат в намаление на
печалбата, а когато сделката не е сключена на регулирания пазар, то тогава не
се преобразува финансовият резултат, т.е. не се вписва като намаление в
годишната данъчна декларация. По отношение на данъчното облагане на двете
сделки сключени от „Т.“ АД са установили, че не е извършено преобразуване,
печалбата е обложена и тя е влязла вътре в базата на печалбата и не е намалена
след това за преобразуване за данъчни цели.
В хода на
съдебното следствие и по искане на държавното обвинение, съдът допусна
допълнителна петорна съдебно счетоводна експертизи, като разшири състава на
експертите, които следва да я изготвят и същата е изготвена от вещите лица П.Й.,
В.Ш., Е.С., З.Н. и А.Б.. При отговорите на поставените им въпроси вещите лица
посочват, че са извършили проверка в счетоводствата на „Е.“ АД и „Т.“ АД, както
и на предоставените им отново от тези дружества писмени счетоводни документи,
които подробно са описани в изготвената експертиза. Вещите лица са посочили, че
при извършената от тях проверка в счетоводството на „Е.“ АД, както и въз основа
на приложените по делото в съдебната фаза на л.589-598, т.2 справка за
продадени от „Е.“ АД акции от капитала на „С.“ АД, ГДД по чл.51 ЗКПО, оборотна
ведомост за 2006 г. и допълнително представена справка за формиране на данъчна печалба
от „Е.“ АД са установили, че общия размер на отчетените приходи от „Е.“ АД за
2006 г. е в размер на 135 235 831,63 лева, а общия размер на разходите и
стойността на продадените стоки е 105 735 759,50 лева, при които
счетоводната печалба на търговското дружество за годината е 29 500 072,13 лева.
Експертите са установили още, че общият размер на приходите от операции с акции
на „С.“ АД през 2006 г. е в размер на 92 034 744,82 лева , отчетната стойност
на които е 50 854 404,16 лева или от печалба на акции е реализирана печалба в
размер на 41 180 340,66 лева. На следващо място експертите са установили, че
осчетоводените приходи от продажба на акции чрез сключени блокови сделки е в
размер на 50 290 000,00 лева, отчетната стойност на продадените акции е в
размер на 45 942 080,09 лева или размера на реализираната печалба от продажбата
на акции при сключените блокови сделки е 4 347 919,91 лева. На следващо място
са установили, че в Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. от „Е.“ АД
са декларирани финансов резултат за данъчно преобразуване (печалба) от 29 500
072 лева и финансов резултат след данъчно преобразуване (печалба) от 8 198 008
лева. Въз основа на извършения анализ експертите са заключили, че при
извършената проверка в счетоводството на „Е.“ АД и съгласно предоставената им
аналитична информация за отчитане на продажбите на акции от капитала на „С.“ АД
са установили, че в ГДД на „Е.“ АД по ЗКПО за 2006 г. не са отразени намаления
на финансовия резултат с реализираните приходи от продажби на акции на „С.“ АД
чрез сключените блокови сделки. Това е така според експертите, защото сделките
сключени от „Е.“ АД на 17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и на
16.05.2006 г. с акции на „С.“ АД са блокови сделки по смисъла на Приложение 1
от Правилника на „Българска фондова борса – София“ АД (ред. 20.02.2006 г. в
сила от 02.03.2006 г. и ред. 20.02.2006 г., 24.03.2006 г., 26.04.2006 г. в сила
от 05.05.2006 г.) и като такива съгласно § 1, т.45, б.“а“ от Допълнителните
разпоредби на ЗКПО /ред. 29.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) ЗКПО /отм./ не
попадат в обхвата на чл.23, л.3, т.3 ЗКПО /отм./, но също така и брутният
размер на доходите не е намален при определяне на данъчната основа.
По отношение на
„Т.“ АД експертите са извършили проверка в счетоводството на дружеството, при
което са им предоставени ГДД по ЗКПО за 2008 г., годишен финансов отчет
публикуван в Търговския регистър, хронология на сметка 2221 „Дългосрочни
инвестиции – Асоциирани дружества С. и на сметка 723 „Положителни разлики от
финансови активи – С.“, приложена на л.617, т.2 от съдебното производство по
делото. Посочват, че при анализа на предоставената им хронология по
аналитичности за месец август 2008 г. са установили, че продажбата на акциите
от капитала на „С.“ АД са отчетени по кредита на сметка 723 „Положителни
разлики от финансови активи – С.“. При това положение експертизата е
констатирала, че за 2008 г. „Т.“ АД е реализирало приходи в размер на 13 242
536,76 лева; разходи в размер на 7 357 924,47 лева или счетоводната печалба на
дружеството за годината е в размер на 5 884 612,29 лева. Експертите са
посочили, че Годишния финансов резултат е преобразуван за данъчни цели като е
увеличен общо със сумата от 6 892 036,57 лева, в която са включени сумата от 4
979 905,52 лева представляваща разлики от последващи оценки на активи и сумата
от 1 912 113,06 лева от загуби на сделки извършени на регулирания български
пазар на ценни книжа съгласно чл.44, т.2 ЗКПО. Експертите са посочили, че
Годишния финансов резултат е преобразуван за данъчни цели като е намален общо
със сумата от 12 841 518,31 лева, в която са включени сумата от 11 119 795,52
лева печалби от сделки извършени на регулирания български пазар на ценни книжа
съгласно чл.44, т.1 ЗКПО и сумата от 1 721 722,79 лева представляваща приходи в
резултат на разпределение на дивиденти от месни юридически лица съгласно чл.27,
ал.1, т.1 ЗКПО. Експертите са установили, че в сумата, с която се намалява
резултата се съдържат и отчетените приходи по сметка 723 2 „Положителна разлика
от финансови активи (С. АД)“, във връзка с продадените акции от капитала на „С.“
АД по договорена ц. от 1,00 /един/ лев на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., които
сделки са извънборсови и съгласно чл.85, ал.1 и ал.2 от Правилника на Българска
фондова борса (в сила 16.06.2008 г.) се регистрират в системата на борсата,
чрез специален модул към нея. Тези сделки според експертите не попадат в
обхвата на чл.44, т.1 ЗКПО съгласно § 1, т.21, б.“а“ от ЗКПО (ред. 21.12.2007
г., в сила от 01.01.2008 г.) и ако брутния размер на доходите е намален, при
определяне на данъчната основа със сумата на отчетените приходи по тези сделки,
то следва да не се отчитат тези декларирани суми в Общите намаления на финансовия
резултат. Експертите посочват, че това е така, защото номиналната ц. на акциите
на „С.“ АД и продажната им ц. на процесните дати 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г.
съвпадат, защото и двете са в размер на 1,00 /един/ лев и след като тези сделки
са вече отчетени в баланса на дружеството на ц. от по 1,00 /един/ лев, то
финансовия резултат на дружеството преди данъчно преобразуване остава
непроменен, като се променя единствено финансовия резултат след данъчно
преобразуване на „Т.“ АД, както следва: Дружеството прави преобразуване на
финансовия резултат за данъчни цели, като: Увеличава резултата с 6 892 036,57
лева и намалява резултата с 12 841 518,31 лева, при което получения финансов
резултат за данъчно преобразуване (печалба) е в размер на 5 884 612,29 лева, а
финансовия резултат след данъчно преобразуване (печалба) е в размер на 10 953
426,07 лева.
По искане на държавното обвинение и на
гражданския ищец, както и предвид на представени нови писмени документи по
делото, а също така и с оглед направено искане от страна на вещите лица да
бъдат уточнени поставените към тях въпроси от държавното обвинение и от
гражданския ищец, съдът предостави възможност на вещите лица да отговорят на
поставените им допълнителни въпроси и да допълнят експертното си заключение
съобразно представени нови писмени документи, както и съобразно направените от
посочените страни уточнения.
От заключението
на допуснатата допълнителна петорна съдебно счетоводна експертиза в хода на
съдебното следствие, която е изготвена от вещите лица П.Й., Е.С., А.Б., З.Н. и В.Ш./
и е изслушана в хода на съдебното следствие, не е оспорена от страните и е
приета от съда като пълна, обективно и безпристрастно дадена/ се установява, че
при формиране на своите отговори по поставените въпроси, вещите лица са
ползвали всички събрани по делото писмени документи, които са приети като
доказателства по делото, както и допълнително представена информация от „С.“ АД
с вх. № 43862/27.03.2018 на СГС, а също така и информация съдържаща се на
Интернет сайт на Българска фондова борса –София АД: www.bse-sofia.bg; Интернет сайт на Търговския
регистър: www.brra.bg; Интернет сайт на Комисия за финансов надзор: http://www.fsc.bg/bg/
и на последно място данни придобити при извършена проверка в счетоводствата на
дружествата „Е.“ АД и „Т.“ АД.
С оглед на така
изложеното вещите лица са направили своите експертни изводи констатирайки, че в
Годишната данъчна декларация за 2006г. на „Е.“ АД в Приложени 2, клетка с шифър
2/020, е декларирано намаление на счетоводния финансов резултат със сумата от
29 500 072,00 лева. Експертите не са установили дружеството да е притежавало
или да е извършвало сделки за 2006 г. с дяловете на колективни инвестиционни
схеми, материализирани като налични ценни книжа.
Вещите лица са
установили при извършената проверка в счетоводството на дружеството и от
информацията на Централен депозитар, че за 2006 г. по сметките на „Е.“ АД в
Централен депозитар са регистрирани следните движения по сметки на емисии с
ценни книжа, с които са извършени сделки, по които има продажби, при което са
установили следното:
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на Централна кооперативна банка.
През 2006 г. „Е.“ АД е придобило общо 2 270 броя акции на „Централна кооперативна
банка“ АД по сделки сключени на БФБ АД, на различни дати в периода 16.08.2006
г. - 04.12.2006 г. и при покупни цени за 1 /един/ брой акция от 4.650 лева до
6.220 лева. Посоченият брой акции са купени чрез извършени сделки само на
регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал от името и за
сметка на „Е.“ АД. Разликата между продажната ц. и покупната ц. (съответно
средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според вещите лица е в размер на
1 292,00 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на АДСИЦ „Фонд имоти“. През 2006
г. „Е.“ АД е придобило общо 4 250 броя акции на АДСИЦ „Фонд имоти“ по сделки сключени на БФБ АД на различни дати
в периода 29.05.2006 г. - 01.06.2006 г. и при покупни цени от 1,53 лева до 1,55
лева. Посоченият брой акции са купени чрез извършени сделки само на регулиран
пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал от името и за сметка на „Е.“
АД. Разликата между продажната ц. и покупната ц. (съответно средно претеглена
покупна ц.) при тези сделки според вещите лица е в размер на 965,00 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на „Д. - мединен Х.“ АД. През 2006
г. „Е.“ АД е придобило общо 9 291 броя акции на „Д. - О.Х.“ АД по сделки
сключени на БФБ АД на различни дати в периода 16.06.2006 г. - 01.11.2006 г. и
при покупни цени от 2,360 лева до 2,960 лева. Посоченият брой акции са купени
чрез извършени сделки само на регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б.
АД, действал от името и за сметка на „Е.“ АД. Разликата между продажната ц. и
покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според
вещите лица е в размер на 2 075,96 лева. Отрицателната разлика между продажната
ц. и покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) при тези сделки
според вещите лица е в размер на 32,20 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на „С. Логистика“ АД. През 2006 г.
„Е.“ АД е придобило общо 125 броя акции на „С. Логистика“ АД по сделки сключени
на БФБ АД на различни дати в периода 30.08.2006 г. - 20.10.2006 г. и при
покупни цени от 1,820 лева до 3,600 лева. Посоченият брой акции са купени чрез
извършени сделки само на регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД,
действал от името и за сметка на „Е.“ АД. Разликата между продажната ц. и
покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според
вещите лица е в размер на 79,50 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на „Х.“ АД. През 2006 г. „Е.“ АД е
придобило общо 5 214 броя акции на „Х.“ АД по сделки сключени на БФБ АД на
различни дати в периода 01.11.2006 г. - 22.12.2006 г. и при покупни цени от
5,800 лева до 7,570 лева. Посоченият брой акции са купени чрез извършени сделки
само на регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал от името
и за сметка на „Е.“ АД. Разликата между продажната ц. и покупната ц. (съответно
средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според вещите лица е в размер на
206,00 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на ЗД „Е.“ АД. През 2006 г. „Е.“
АД е придобило общо 1 400 броя акции на ЗД „Е.“ АД по сделки сключени на БФБ АД
на различни дати в периода 08.09.2006 г. - 21.09.2006 г. и при покупни цени от
4,060 лева до 4,120 лева. Посоченият брой акции са купени чрез извършени сделки
само на регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал от името
и за сметка на „Е.“ АД. Разликата между продажната ц. и покупната ц. (съответно
средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според вещите лица е в размер на
1 299,00 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на „А.“ АД. През 2006 г. „Е.“ АД е
придобило общо 48 348 броя акции на „А.“ АД по сделки сключени на БФБ АД на
различни дати в периода 29.05.2006 г. - 29.11.2006 г. и при покупни цени от
7,680 лева до 8,500 лева. Посоченият брой акции са купени чрез извършени сделки
само на регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал от името
и за сметка на „Е.“ АД. Разликата между продажната ц. и покупната ц. (съответно
средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според вещите лица е в размер на
212,93 лева. Отрицателната разлика между продажната ц. и покупната ц.
(съответно средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според вещите лица е в
размер на 250,7 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на „Б.Р.-С.“ АД. През 2006 г. „Е.“
АД е придобило общо 29 272 броя акции на „Б.Р.-С.“ АД по сделки сключени на БФБ
АД на различни дати в периода 03.02.2006 г. - 29.11.2006 г. и при покупни цени
от 5,39 лева до 7,50 лева. Посоченият брой акции са купени чрез извършени
сделки само на регулиран пазар от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал
от името и за сметка на „Е.“ АД. Положителната разлика между продажната ц. и
покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) при тези сделки според
вещите лица е в размер на 24 634,93 лева. Отрицателната разлика между
продажната ц. и покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) при тези
сделки според вещите лица е в размер на 5 449,38 лева. Също така през 2006 г. „Е.“
АД е придобило общо 17 251 броя акции от проведено увеличение на капитала на
дружеството, при емисионна стойност от 3,00 лева, които са вписани по партидата
на „Българска роза-С.“ АД в Комисията за финансов надзор.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД не притежава акции от емисия на „Юрий Гагарин“ АД. През 2006 г.
„Е.“ АД е придобило общо 20 броя акции на „Юрий Гагарин“ АД по сделки сключени
на БФБ АД на дата 26.07.2006 г. и при покупна ц. от 43,45 лева. Посоченият брой
акции са купени чрез извършени сделки само на регулиран пазар от Инвестиционен
посредник - Ю.Б. АД, действал от името и за сметка на „Е.“ АД. Разликата между
продажната ц. и покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) при тези
сделки според вещите лица е в размер на 37,00 лева.
В началото на
2006 г. „Е.“ АД притежава 55 698 992 броя акции от емисия на „С.“ АД, а в края
на 2006 г. притежава 64 050 броя акции. През 2006 г. „Е.“ АД е придобило от „С.“
АД общо 1 260 броя акции по сделки сключени на БФБ АД на дати в периода от
01.02.2006 г. до 07.02.2006 г. при покупна ц. от 7,960 лева до 8,040 лева.
Посоченият брой акции са купени чрез извършени сделки само на регулиран пазар
от Инвестиционен посредник - Ю.Б. АД, действал от името и за сметка на „Е.“ АД.
За да изчислят средно претеглената ц. на акциите на „С.“ АД експертите са се
водили от началното салдо за 2006 г. на сметката, което е различно от нула, с
оглед на което са определили средно претеглената ц. на акциите до 31.12.2005 г.
и са отчели получената стойност при изчисляване на разликата между продажната ц.
и покупната ц. (съответно средно претеглената покупна ц.) за 2006 г. При това
положение експертизата е изчислила, че средна ц. на придобиване на акции от
капитала на „С.“ АД от страна на „Е.“ АД към 31.12.2005г. е в размер на 0,95
лева. При изчисление на посочената ц. експертите са взели предвид извършена на
27.07.2000 г. касова продажба по реда на ЗППДОП (отм.) на 631 073 акции от
капитала на „С.“ АД с купувач „Е.“ АД, с номинална стойност на една акция от 1
/един/ лев; решение № 19/09.032001 г. на СГС, с което е вписано увеличение на
капитала на „С.“ АД на 6 000 000 акции с номинална стойност на една акция от 1
/един/ лев, като увеличението на капитала е за сметка на частните акционери и
платената емисионна стойност за акция е 1 /един/ лев; Решение № 25/15.05.2003
г. на СГС, с което е вписано увеличение на капитала на „С.“ АД на 66 000 000
акции с номинална стойност на една акция от 1 /един/ лев, като увеличението на
капитала е пропорционално на процента на участие на акционерите преди
увеличението. Посочили са, че увеличението на капитала в случая е със собствени
средства на дружеството при условията на чл.197 от Търговския закон и след като
няма насрещна престация от страна на „Е.“ АД за получените акции, то цената на
придобиване на тези получени акции е нула.
През 2006 г. „Е.“
АД е придобило 60 110 броя акции от проведено увеличение на капитала на „С.
АД“. Позовали са се на решение на СГС от 26.10.2006 г., с което са допуснати
следните промени по партидата на „С.“ АД, които са вписани в регистъра за
търговските дружества, а именно: Увеличение на капитала със собствени средства
на дружеството от 66 000 000 лева на 132 000 000 лева, чрез издаване на нови 66
000 000 броя безналични поименни акции с право на глас с номинална стойност от
1,00 /един/ лев за 1 /една/ акция. Експертизата е изчислила разликата между
продажната ц. и покупната ц. (съответно средно претеглена покупна ц.) на акции
на „С.“ АД за 2006 г. за периода от 31.12.2005 г. до 22.12.2006 г., като е
установила, че е в размер на 36 654 863,19 лева, при ц. на една акция от 0,95
лева за периода на извършените сделки от 31.12.2005 г. до 29.05.2006 г. и при ц.
на една акция от 0,47 лева за периода на извършените сделки от 07.11.2006 г. до
22.12.2006 г. На следващо място експертите са установили, че за 2006 г. „Е.“ АД
има право на данъчни облекчения по реда на чл.23, ал.3, т.3 ЗКПО (отм.) в
размер на 36 864 700,50 лева, поради което и на основание чл.24, ал.2 ЗКПО
(отм.) дружеството намалява данъчните облекчения по реда на чл.23, ал.3, т.3 ЗКПО (отм.) до размера на положителния финансов резултат преди данъчното
преобразуване по отчета за приходите и разходите, а именно до 29 500 072 лева,
каквато сума е в вписана и в ГДД за 2006 г. на „Е.“ АД по ЗКПО.
След извършения
подробен анализ на данните по-горе и при преценка относно формираните суми в
данъчната декларация по ЗКПО за 2006 г. на „Е.“ АД, експертите са заключили, че
за 2006 г. „Е.“ АД има право на данъчни облекчения по реда на чл.23, ал.3, т.3 ЗКПО (отм.) в размер на 36 684 700,50 лева и след като няма посочени други
данъчни облекчения по чл.23, ал.3, т.2, т.4 и т.5 ЗКПО, то на основание чл.24,
ал.2 ЗКПО (отм.), дружеството намалява данъчните облекчения по чл.23, ал.3, т.3
до размера на положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по
отчета за приходите и разходите, а именно до 29 500 072 лева. Въз основа на
така извършения по-горе анализ, експертите са установили, че при изчисляването
на положителната разлика между сключените продажби и покупки с акции от
капитала на „С.“ АД, от страна на „Е.“ АД не са взети предвид и в тях не са
включени сумите от продажбите извършени на блоков сегмент с акциите на „С.“ АД
за 2006 г. При това положение експертите заключават, че във формираната обща
сума на данъчни облекчения по реда на чл. 23, ал.3, т.3 и чл.24, ал.2 ЗКПО
(отм.) не са отчетени сумите от продажбите на акции от капитала на „С.“ АД чрез
блокови сделки и в ГДД на „Е.“ АД за 2006 г. не са отразени намаления на
финансовия резултат с резултата на извършените продажби на акции на „С.“ АД
чрез блокови сделки. Експертите са установили, че отчетът на „Е.“ АД за 2006 г.
е изготвен въз основа на Международните стандарти за финансови отчети (МСФО) и
на основание чл. 22а, ал. 3 от Закона за счетоводството (ред.29.12.2006 г.)
дружеството не може да прилага правилата за преоценка на активи и пасиви,
регламентирани в НСС 32 в сила от 01.01.2005 г. /Финансови инструменти за
предприятията, прилагащи НСФОМСП/ при годишното счетоводно приключване.
Дружеството е приложило за първи път тези стандарти като
основна счетоводна база при изготвянето и представянето на финансовия си отчет
за 2004 г. Встъпителният баланс на дружеството по МСФО е от 01.01.2003 г.
Експертите са установили, че през 2006 г. не е извършена от „Е.“ АД преоценка
на финансови инструменти, по отношение на притежаваните от дружеството акции от
капитала на „С.“ АД. За да стигне до този извод експертизата е изследва
формираните през 2006 г. записи по следните аналитични сметки: кредитните
обороти на с/ка 221 „Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия – С. АД“,
дебитните обороти на с/ка 112 Преоценъчни резерви и с/ка 623 Разходи по
операции с инвестиции. Установила е още, че в Годишния финансов отчет на „Е.“
АД за 2006 г. инвестицията в „С.“ АД е класифицирана като дългосрочна
инвестиция в асоцирани/дъщерни предприятия и същата се отчита по метода на себестойност,
съгласно МСС 28. При този метод вещите лица са уточнили, че е характерно това,
че инвестицията се вписва първоначално по разходите за нейното придобиване
(цената на придобиване). Приход от инвестицията се отчита само дотолкова,
доколкото се получават дивиденти при разпределянето на печалбата на
предприятието, в което е направена инвестицията. Всеки доход от разпределение,
превишаващ тази печалба, след датата на придобиване на инвестицията се третира
като възвръщане на разходите за първоначалната инвестиция и с него се намалява
стойността на тази инвестиция. Методът не позволява преоценка на инвестицията
по справедлива стойност. Тази инвестиция подлежи, периодично на преглед за
обезценка по реда на МСС 36 Обезценка на активи. При установяване на условия за
обезценка, загубата от обезценката се определя като разлика между балансовата
стойност и сегашната стойност на бъдещите парични потоци дисконтирани с пазарен
лихвен процент на възвръщаемост за подобен финансов актив. Цената на
придобиване включва даденото (насрещната престация) и разходите пряко свързани
със сделката, като платени комисионни на брокери и т.н. На свой ред експертите
са констатирали, че в баланса на „Е.“ АД за 2006 г. е отразена вярно
балансовата стойност на една акция от капитала на „С.“ АД, като тази стойност
се основава на цената на придобиване на тези акции през 2006 г.
Себестойностният метод изисква „Е.“ АД да отчита инвестицията по себестойност (ц.
на придобиване), намалена с натрупаните загуби от обезценка. През 2006 г. „Е.“
АД не е извършвала обезценка на инвестицията си в дъщерното си предприятие „С.“
АД. Експертизата установява, че купените през 2006 г. на дати в периода
01.02.2006 г. до 07.02.2006 г. акции от капитала на „С.“ АД са отразени по
тяхната ц. на придобиване в размер от 7,960 – 8,040 лева, като дебитни записи
по в с/ка 221 „Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия – С. АД. Вещите
лица са установили, че „Е.“ АД е получила общо 51 994 760 броя нови акции от
проведеното увеличение на капитала на „С.“ АД със собствени средства и без
насрещна престация от „Е.“ АД при условията на чл. 197 от ТЗ. След увеличение
на капитала на „С. АД“ с решение № 25/15.07.2003 г. на СГС същите са заведени в
актива на баланса на „Е.“ АД по ц. на придобиване 0,00 /нула/ лева, а
увеличението на броя акции е отразено по с/ка 221 „Дългосрочни инвестиции в
дъщерни предприятия – С. АД“.
Експертите са
установили още, че балансовата стойност на 1 /една/ акция от капитала на „С.“
АД, изчислена спрямо баланса на дружеството към 31.03.2006 г. и 30.06.2006 г.,
съответно е: 2,81 лева и 2,66 лева. Експертизата е изчислила балансовата
стойност на 1 /една/ акция спрямо най – близкия времево наличен баланс към
съответните дати на инкриминирани сделки - 17.04.2006 г., 20.04.2006 г.,
28.04.2006 г., 16.05.2006 г., 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., поради
обстоятелството, че датите на инкриминираните сделки не съвпадат с датите, за
които емитентът, в лицето на „С.“ АД е нормативно задължен да изготвя междинни
или окончателени счетоводни отчети. При това положение за 17.04.2006 г.,
20.04.2006 г. и 28.04.2006 г. експертите са ползвали баланса за първото
тримесечие на 2006 г., а за датата 16.05.2006г. са ползвали баланса за второто
тримесечие на 2006 г. Посочили са, че балансовата стойност на акциите на дадено
дружество се определя като съотношение
на собствения капитал на дружеството (основен акционерен капитал, обратно
изкупени собствени акции, резерви и неразпределена печалба) към броя на
издадените акции от дружеството.
Експертите са
посочили, че при отчитане на инвестициите в асоцирани предприятия се прилага
метода на себестойността и метода на справедливата пазарна оценка, които са
регламентирани в счетоводните стандарти (МСС 39 и МСС 28, вр. с МСС 27), като
наред с метода на себестойност може да
се прилага и метода на собствения
капитал, а общото между отделните методи е първоначалното признаване на инвестицията по ц. на придобиване. Заключили са, че
балансовата стойност на акциите от капитала на „С.“ АД намиращи се в активите
на „Е.“ АД и отчетени към 2006 г. по метода на себестойност като инвестиция в
дъщерно дружество акции, не се влияе пряко и непосредствено от баланса на „С.“
АД при съставянето на отчетите на предприятието - майка.
В заключение
експертите посочват, че сумата от 29 500 072 лева, декларирана в клетка 2/020
от ГДД на „Е.“ АД за 2006 г. е получена в резултат на приложение на нормата на
чл. 24, ал.2 от ЗКПО (отм.), според която общите данъчните облекчения по реда
на чл. 23, ал.3, т.2, 3, 4 и 5 (36 684 700,50 лева) не могат да надвишават
положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по отчета за
приходите и разходите (29 500 072 лева). В общият резултат на тези положителни
разлики, експертизата обективно не може
да посочи, коя част от тях по реда на чл. 23, ал.3, т.3 от ЗКПО (отм.) участва
в декларираната сума, както и конкретните сделки, формирали тази част.
В съдебно
заседание от 03.05.2018 г. вещите лица Е.Б.С., П.Т.Й., В.И.Ш., З.Н.И. и А.Т.Б.
поддържат заключението към изготвената от тях петорна съдебно-счетоводна
експертиза. Вещите лица при изслушване на заключението заявяват, че след
направените от тях изчисления съобразявайки всички данни в материали по делото,
както и с оглед справка съставена въз основа на оборотната ведомост към
31.12.2006 г., която им е предоставена от „Е.“ АД свързана с формирането на
намаления и увеличения на реализираната счетоводна печалба за данъчни цели са
установили, че блоковите сделки реално не са включени в масата на намалението
на годишния финансов резултат, защото данните от оборотните ведомости и техните
изчисления съвпадат. Вещите лица обясняват, че при последно изготвеното
заключение изцяло са се съсредоточили върху допълнителните въпроси, поставени
от прокуратурата, които са свързани с това, как е точно е формиран резултата,
който е посочен в шифър 020 в годишната данъчна декларация. Вещите лица заявяват,
че от представената им справка са ползвали единствено числата, които формират
извършените сделки – приходи от операции с акции и отчетна стойност на акции,
но не са ползвали тези числа като база за изготвяне на заключението си, а
изготвяйки новата експертиза са доказали верността на тези числа, които са
включени в тази справка. От друга страна, посочват, че всички документи, въз
основа на които е изготвена предоставената им справка от счетоводството на „Е.“
АД се съдържат в кориците на делото, поради което в нея не се съдържат нови и
различни данни от вече известните.
В съдебно
заседание на 08.06.2018 г. вещите лица Е.Б.С., П.Т.Й., В.И.Ш., З.Н.И. и А.Т.Б.
поддържат заключението към изготвената от тях петорна съдебно-счетоводна
експертиза, допусната в хода на съдебното следствие на 03.11.2017 г. Вещото
лице Й. застъпва мнението, че по отношение на дружеството „Т.“ АД вероятно са
извършени намаления на финансовия резултат с блоковите сделки. Независимо от
заявеното мнение посочва, че не може да даде категоричен отговор, защото не
знае сумата, която е положителният финансов резултат от блоковите сделки, дали
точно тя е участвала или не е участвала или в случая е предмет на някаква
грешка или други подобни неща. С оглед на изразеното мнение вещото лице Й.
приема, че неправомерно е извършено намаление на данъчния финансов резултат или
така както е посочено в данъчната декларация, но дали направените намаления са
в резултат на положителния финансов резултат от блоковите сделки, експерта
заявява, че не може да се ангажира с твърдо мнение. От друга страна, вещото
лице С., чието мнение се поддържа от вещите лица Ш., И. и Б. посочва, че е
извършено намаление, в което са включени всички сделки и потвърждава
преобразуването на годишния финансов отчет.
В съдебно
заседание от 08.06.2018 г. вещите лица Е.Б.С., П.Т.Й., В.И.Ш., З.Н.И. и А.Т.Б.
поддържат заключението по изготвеното допълнение към петорна съдебно-счетоводна
експертиза, с оглед предоставената им възможност в съдебно заседание на
07.02.2018 г. Вещите лица заявяват, че нямат различни становища при отговорите
на поставените им въпроси по експертизата. Разясняват, че отчетът на „Е.“ АД е
изготвен въз основа на международните счетоводни стандарти /МСС/ за финансови
отчети, който МСС дружеството прилага от 01.01.2003 г., от когато е и неговия
встъпителен баланс. Посочват, че в случая МСС 28 се прилага, когато се отчитат
дългосрочни инвестиции. Допуснатите методи от счетоводните стандарти са методът
на себестойността, на собствения капитал и на справедливата пазарна ц. и
дружеството има свободата да избере, кой метод да използва. Разясняват, че
акционерните дружества в България с подобни обороти са задължени да работят по
международните стандарти. Дружеството „Е.“ АД от 2003 г. е работило по
международните стандарти, като в неговата счетоводна политика и в одитния
доклад е записано, че ползва метода на себестойност и този метод са го
прилагали през цялото време. Счетоводната политика на дружеството е да се
отчитат инвестициите в дъщерните асоциирани предприятия по метода на
себестойност. Заявяват, че когато дружествата ползват метода на себестойност,
те не могат да дават оценка или обезценка на акциите. Вещото лице Й. разяснява,
че при изготвяне на експертното заключение е извършен анализ на база
доказателствата по делото и е изследван целия период, от датата на която за
първи път са придобити акции от капитала на дружеството „С.“ АД от страна на „Е.“
АД по приватизационния договор. Посочва, че не са извършвани преоценки акции от
дружеството в периода от първоначалната покупка на акции от капитала на „С.“ до
края на 2006 г., както и че придобитите акции са осчетоводени по тяхната
балансова стойност и тази стойност е ц. на придобиване и така са влезли в
баланса на дружеството, като балансовата стойност и цената на придобиване е
едно и също. Посочват, че в заключението ясно е казано, че цената на
придобиване е 0.00 лева, няма как да се вземе счетоводна операция с 0.00 лева –
дебит дадена сметка на кредит дадена сметка с 0.00 лева, като в случая е
отразено само увеличението на акциите, които са придобити от увеличението на
капитала със собствени средства, на брой акции. Разясняват, че цената на
придобиване на акции от увеличение на капитала на „С.“ АД във връзка с решение
на СГС от 15.07.2003 г. в „Е.“ е 0.00 лева, т.к. това е разпределение на
дивидент. Вещите лица са посочили, че с оглед 197 ТЗ акциите са заприходени с
0.00 лева, т.е. увеличена е бройката на акциите, като са заведени с нулева
стойност. Вещото лице Й. обяснява, че балансът на „С.“ АД не влияе върху
балансовата стойност на една акция, намираща се в активите на „Е.“ АД, като
посочва, че в мотивите е изяснил какво значи влияние, на каква плоскост трябва
да се разглежда, какво се включва в баланс, към коя дата трябва да се гледа и
т.н. Вещото лице С. допълва, че за да се окаже влияние върху балансовата
стойност на акциите на „Е.“ АД, би трябвало някакви събития да са се случили в
„С.“ АД, а такива не са констатирани, но ц. на придобиване, няма как да оказва
влияние. На следващо място, вещото лице Й. пояснява, че в случая следва да се
преценява положителната или отрицателната разлика по смисъла на чл. 23, ал. 3 ЗКПО и обяснява, че счетоводните записвания или невписването, или грешното
вписване на дадена сделка в счетоводните книги, не се отразява на
действителността на сделката и на формираните положителни разлики. Това според
него е показателно за редовното и нередовно водене на счетоводни книги, поради
което преценката на експертизата е извършена не само върху счетоводните книги,
а и по външен фактор – данни от Централен депозитар, където информацията е
най-пълна, обективна, достоверна.
В хода на
съдебното следствие е допусната двойна съдебно счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси: Да се проследят хронологичните счетоводни
записвания във връзка с първоначалното придобиване на акции от „Т.“ АД през
2006 г., както и получените като
дивидент акции от капитала на „С.“ АД през 2006 г. и на продажбата на
процесните 22 113 990 акции; Какво отражение са намерили тези счетоводни
операции при формиране на финансовия резултат в края на отчетния период през
2006 и 2008 г. за целите на данъчното облагане; Има ли отразено увеличение или
намаление на финансовия резултат в годишната данъчна декларация на „Т.“ през
2008 г. във връзка с продажбата на 22 113 990 акции от капитала на „С.“ АД ?
Експертното
заключение е изготвено от назначените вещи лица Е.Б. и З.Д. , които са дали
отговор на поставените им въпроси въз основа на Годишна данъчна декларация
(ГДД) на „Т.“ АД за 2008 г. подадена с вх. № **********/30.03.2009г., която е
приложена по делото и следните счетоводни документи на „Т.“ АД: мемориални
ордери №№ 9 и 10; синтетични и аналитични оборотни ведомости по
сметки: 723 2 „Положителни разлики от финансови активи (С.)“, 221 5
„Дългосрочни инвестиции асоцирани (С.)“, 498 44 „Други дебитори (У.Б.)“;
Одитиран финансов отчет на „Т.“ АД за
2006г., проверен в дружеството; Одитиран финансов отчет на „Т.“ АД
за 2008г., проверен в дружеството. В резултат на
извършената проверка експертите са констатирали, че през 2006 г. „Т.“ АД е
осчетоводило придобиване на акции от капитала на „С.“ АД, както и получените
като дивидент /бонус акции/ от разпределението на резерва, формиран от
печалбата на дружеството по решение на Общото събрание на акционерите на „С.“
АД. Установили са, че към 01.01.2006 г. „Т.“ АД не е притежавало акции от
капитала на „С. АД, съгласно счетоводно отразеното в сметка 2221 „Дългосрочни
инвестиции в асоциирани предприятия“. Отново съгласно отразените хронологично
счетоводно вписвания по посочената сметка, вещите лица са установили следните
брой придобити акции от капитала на „С.“ АД: Придобити от „Т.“ АД 11 070 000
броя акции от капитала на „С.“ АД на 19.04.2006 г., които са заведени в
активите на дружеството по сметка 2221„Дългосрочни инвестиции – асоциирани
предприятия” подсметка „С.“ със стойност
11 108 745,00 лева, от които 11 070 000 лева е стойността на акциите и 38 745
лева са отразени направените разходи по придобиването на акциите; Придобити от
„Т.“ АД 4 600 000 броя акции от капитала на „С.“ АД на 18.05.2006 г., които са
заведени в активите на дружеството по сметка 2221„Дългосрочни инвестиции – асоциирани
предприятия” подсметка „С.“ със стойност
4 616 100,00 лева, от които 4 600 000 лева е стойността на акциите и 16 100
лева са отразени направените разходи по придобиването на акциите. Вещите лица
са взели предвид решение на Общото събрание на акционерите на „С.“ АД проведено
през месец септември, на което акционерите са взели решение за увеличение на
капитала от 66 000 000 лева на 132 000 000 лева със собствени средства от
резерва на дружеството „С.“ АД, който е формиран от печалбата на дружеството
след нейното облагане (бонус акции), а именно да се разпределят 66 000 000 броя
акции с номинал от 1 /един/ лев между акционерите на „С.“ АД съразмерно на
участието им. Търговското дружество „Т.“ АД като акционер, асоциирано предприятие
на „С.“ АД получава от това разпределение общо 15 670 000 броя акции от
капитала на „С.“ АД с номинал на една акция от 1.00 /един/ лев. Експертите са
установили въз основа на констатираното, че в счетоводството на „Т.“ АД
получените общо 15 670 000 броя акции са заведени със следната операция: Дебит
сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции –
асоциирани предприятия” партида С. АД с 15 670 000 броя акции с ц. от 0,00
/нула/ лева и Кредит сметка 722 „Приходи от дялово участие – приходи от дивиденти”
в размер на 0,00 /нула/ лева. При изготвяне на експертното заключение, вещите
лица са ползвали и приетата от „Т.“ АД счетоводна политика на дружеството,
съгласно която заприходяването на акциите се осчетоводяват по ц. на
придобиване. При това положение експертите са констатирали, че към датата на
придобиване на бонус акциите цената на
придобиване на една акция е 0,00 /нула/ лева, тъй като тази стойност произтича
от размера на прихода от дялово участие. Посочили са, че съгласно приетата
счетоводна политика на „Т.“ АД приходите от дялово участие се отчитат в
счетоводния финансов резултат на дружеството „Т.“ АД в годината на реализацията
на този тип доход, при реализация (продажба) на акциите към трети лица, като
същия следва да се преобразува за данъчни цели в намаление с реализираната
печалба от сделката. Посочили са в тази връзка, че към датата на придобиване на
бонус акциите прихода от дялово участие на „Т.“ АД също е 0,00 /нула/ лева. На
следващо място експертите сочат, че при реализация /продажба/ на бонус акциите
към трети лица, които са на стойност от 0,00 /нула/ лева за акция се формира
стойността на реализирания дивидент и стойността на придобитите бонус акции.
Стойността на дивидента експертите сочат, че следва да се осчетоводи след като
се извърши продажбата на бонус акциите, при което размерът на дивидента е равен
на прихода от продажбите, поради което и прихода от дивидент се преобразува за
данъчни цели в намаление, с размера на реализираната печалба от сделката.
Експертите са посочили, че при отписването на бонус акциите се използва методът
на средно-претеглена ц. за портфейла, определена към края на месеца, в който се
извършва тяхната продажба, при което всички покупки и продажби на инвестиции в
асоциирани предприятия се признават на датата на сделката, т.е. датата, на
която дружеството се ангажира да закупи или продаде актива. В заключение са
констатирали, че към 31.12.2006 г. „Т.“ АД притежава 31 340 000 броя акции от
капитала на „С.“ АД, които са на стойност от 15 724 845 лева и същите
счетоводно са заведени по сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции – асоциирани
предприятия” подсметка С., със средно претеглена ц. на придобиване – 0,50175
лева, закръглено 0,50 лева. Вещите лица са установили в хода на изготвената от
тях съдебно счетоводна експертиза, че през 2007 г. притежаваните от „Т.“ АД
инвестиции в асоциирани предприятия не подлежат на преглед за обезценка, т.к.
се водят по ц. на придобиване. При отписването им се използва методът на
средно-претеглена ц. за портфейла, определена към края на месеца, в който се
извършва продажбата, но към през 2007 г. няма търгувани акции по сметка 2221
„Дългосрочни инвестиции – асоциирани предприятия” от страна на „Т.“ АД. Вещите
лица са установили две извършени продажби през 2008 г. от страна на „Т.“ АД, а
именно: на 05.08.2008 г., когато са продадени 13 200 000 броя акции на обща
стойност в размер на 13 200 000 лева, за което са направени разходи по
продажбата в размер на 39 603 лева и на 26.08.2008 г. е извършена продажба на 8
913 990 броя акции на обща стойност от 8 913 990 лева, за което са направени
разходи по продажбата в размер на 26 744,97 лева. За посочените продажби
експертите са установили следните съставени в счетоводството на дружеството
счетоводни операции, а именно: Договорената сума е постъпила по дебит сметка
503 „разплащателна сметка” в размер на 22 113 990,00 лева и кредит сметка 499
„Други дебитори” Партида „У.Б.” АД в размер на 22 113 990,00 лева. На следващо
място експертизата е констатирала, че за отписване на инвестицията в резултат
на продажбата са извършени в счетоводството на „Т.“ АД през 2008 г. следните
счетоводни операции, а именно: Отразена е сумата от 22 113 990,00 лева по дебит
сметка 499 „Други дебитори“ Партида „У.Б.“, а по кредит сметка 723 „Положителна
разлика от продажби на финансови инструменти е отразена сума в размер на 11 018
295,52 лева и по кредит сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции – асоциирани
предприятия“ сума в размер на 11 095 694,48 лева.
С оглед
поставените на вещите лица въпроси, същите са установили в своето експертно
заключение, че при съставяне на данъчната декларация сумата в размер от 11 018
295,52 лева е посочена в клетка 12 /печалби от сделки, извършени на регулиран
български пазар на ценни книжа /чл. 44, т. 1/ на декларацията и с нея е намален
финансовия резултат. Проследявайки хронологично счетоводните записи експертите
са установили, че реално дружеството не е осчетоводило заприходяване на
стойността на акциите от разпределението на дивидента, нито през 2006 г. нито
през 2008 г., т.к. през 2006 г. позовавайки се на приетата счетоводна политика
„Т.“ АД заприходява акциите от разпределение на дивидент от участието му като
акционер в „С.“ АД с нулева стойност. Съгласно експертизата намалението на
финансовия резултат реално идва от продажбата на акции получени от
разпределението на дивидента /бонус акции/ вследствие на участието на „Т.“ АД
като акционер на „С.“ АД, а не от положителна разлика от продажба на финансови
активи. През 2008 г. стойността на акциите е следвало да се отрази по дебита на
сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции – асоциирани предприятия“ и по кредита на
сметка 722 „Приходи от разпределение на дивиденти“ със стойността от 15 670 000
лева, която операция не е взета в дружеството. Вещите лица в заключението на
своята експертиза са посочили счетоводните операции, с които се коригира
допуснатата грешка основавайки се на преглед на предоставените хронологии, с
оглед на което са установили, че остатъка от акции са прехвърлени по дебита на
сметка 2223 „Дългосрочни инвестиции Малцинствено участие“ и по кредита на
сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции – асоциирани предприятия“, при което
реалната стойност, с която е следвало да се прехвърлят акциите в сметка 2223
„Дългосрочни инвестиции –малцинствено участие“ е в размер на 9 242155,52 лева,
а не със сумата в размер на 4 629 150,52 лева. От друга страна експертите
позовавайки се на обстоятелството, че в края на годината акциите от
малцинственото участие се оценяват по борсови, цени, то разминаването според
тях ще бъде преодоляно, т.к. разликата от оценката се отразява чрез сметка 1121
„Резерви от преоценки на активи“ и не засяга финансовия резултат за годината.
За установяване
на данъчният ефект от продажба на акциите от сметка 2221 „Дългосрочни
инвестиции – асоциирани предприятия”, придобити от блокови сделки и бонус
акции, експертите подробно са анализирали извършените счетоводни операции,
които е следвало да бъдат взети към 31.12.2008 г. В заключение на което са
стигнали до извода, че независимо от допуснатата счетоводна грешка, то данъчния
резултат не се променя. С оглед изложеното по-горе, експертите заключават, че
при анализ на данните свързани с увеличение и намаление на финансовия резултат,
които са отчетени в ГДД на „Т.“ АД за 2008 г., се установява, че дружеството
неправилно е отчело годишния си финансов резултат, като преобразува получения
финансов резултат за данъчни цели, но допуснатата греша не се е отразила върху
формирането на данъчния резултат, поради което и дружеството „Т.“ АД приключва
с данъчна загуба за 2008 г. и съответно не се следва корпоративен данък.
В съдебно
заседание на 09.10.2018 г. вещите лица Е.Б.С. и З.Т.Д. поддържат заключението
към изготвената от тях двойна съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице С.
разяснява, че експертизата е изследвала дългосрочни инвестиции в асоциирани
предприятия и пояснява, че „Т.“ АД има и други придобити на борсата акции, но
те са малцинствено участие. При изготвяне на заключението посочват, че са се
съобразили със счетоводната политика на „Т.“ АД, отразена в експертно
заключение, а счетоводната политика на „Т.“ АД е приложена към изготвеното
заключение, която касае бонус акциите, а не блоковите сделки.
На въпросите на
държавното обвинение вещото лице С. отговаря, че дружеството „Т.“ АД е
придобило през 2005 г. акции малцинствено участие чрез покупка на борсата. За
акциите в съответната клетка са отразени дивиденти – 1 722 000 лева, в която
сума се включва, както дивидента разпределен за малцинственото участие в „С.“
АД, така и дивиденти, получени от съучастия в други предприятия. Вещите лица
разясняват, че през 2006 година преди разпределението на дивидента „Т.“ АД
закупува бонус акции, които бонус акции са инвестиции в асоциирани предприятия.
През месец септември 2006 г. „С.“ АД разпределя дивидент за всички акции – и за
малцинственото участие, и за тези от дългосрочни инвестиции в асоциирано
предприятие. Посочва, че съгласно решение на Общото събрание на „С.“ АД, което
е приложено по делото, във връзка с взетото решение от акционерите за
увеличение на капитала си, тъй като тази печалба е била на „С.“ АД, то с
размера на същата акционерите решават да си увеличат капитала. Разяснява още,
че „С.“ АД увеличава капитала си, а „Т.“ АД и другите дружества акционери
увеличават активите си, дългосрочните си инвестиции. Тези дружества между,
които е и „Т.“ АД си заприходяват тези бонус акции като дългосрочни инвестиции
в асоциирани предприятия по сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции в асоциирани
предприятия“. Вещите лица посочват още, че размера на разпределената печалба и
увеличения с нея собствен капитал, е обложена в „С.“ АД и следователно би
трябвало това дружество да се разчете с бюджета. Дори и да не се разчете с
бюджета, а именно „С.“ АД да не е внесло данък печалба, то това обстоятелство
не засяга неговите акционери, каквото е и дружеството „Т.“ АД. От друга страна експертите разясняват, че
дружеството „С.“ АД с решение на Общото събрание на акционерите е приело, че се
разпределя дивидент на акционерите. Дивидент е според експертите, защото
разпределението е от резерва, както и печалбата също е част от резерва. Това са
средства, с които дружеството в един момент може да си увеличи капитала, може и
да не го увеличи, може да останат там, могат тези средства да покриват загуби
за следващи години и това е решение на дружеството. Съответно това са пари,
придобити от „Т.“ АД при съучастие в „С.“ АД и няма как да бъде засегнат
финансовия резултат, защото приходната част независимо, че се отразява в
счетоводната печалба, то с размера на стойността на дивидента се намалява
печалбата, защото тя вече е обложена при „С.“ АД. Дружеството „Т.“ АД завежда
печалбата като дивидент с нулева стойност и съответно завежда същата като брой
акции. Експертите посочват, че един баланс, освен стойностно изражение, има и
количествен израз. Като количествено изражение „Т.“ АД си увеличава участието в
дружеството „С.“ АД с 15 милиона акции, но тези акции в момента нямат стойност
на придобиване, т.е. „Т.“ АД не е платило пари, за да ги придобие тези акции, и
затова ги отразява и заприходява на нулева стойност.
На следващо
място, вещите лица разясняват, че собственият капитал се състои от записан
капитал, печалбата, резервите, включително и резервите от преоценките. Когато
се увеличава капитала на едно дружество с издаването на допълнителни акции,
действието се отразява в баланса – намалява се стойността на резервите и се
увеличава стойността на капитала. В баланса се отразява увеличение на акции,
което не засяга фиска, тъй като е налице прехвърляне от резервите към капитала.
Вещите лица посочват, че са се ръководили и са основали своите отговори на
поставените им въпроси на счетоводната политика на дружеството „Т.“ АД.
Разясняват, че всяка фирма има право да си създаде собствена счетоводна
политика. Законодателството се ограничава от международните и националните
стандарти и те се прилагат, но в нито един стандарт не се разглежда, как се
разпределя, в кой момент се разпределя и как предприятието следва да реши, по
кой метод да си отчита придобитите акции. В този смисъл предприятието
преценява, какъв метод да използва, по коя сметка да ги отрази, как да ги отрази
и да ги заведе. По отношение на „Т.“ АД вещите лица посочват, че дружеството е
приело себестойностния начин, т.е. да заприходява по стойността на придобиване
на акциите и не ползва друг метод. Щом ползват стойност на придобиване на
акциите, то те трябва да се придобият със стойността, която са дали, за да ги
придобият.
Вещите лица
правят разграничение между приход от дивидент и приход от дивидент от
разпределение на акции. Приходът от дивидент и разпределение на печалбата между
дружествата трябва да има стойностно изражение. Те посочват, че в решението на
Общото събрание на „С.“ АД е вписано, че дружествата си разпределят толкова
брой акции, колкото брой акции всяко едно от тях притежава, но тези
дружества-акционери не получават стойност, а получават брой акции и затова „Т.“
АД са ги заприходили със стойност 0,00 /нула/ лева. Когато се реализира
продажба вече и тези акции се продават на ц. от 1,00 /един/ лев, тогава идва
приходът от дивидент с 1,00 /един/ лев. Тъй като няма реално постъпление на
средства в дружеството, а има увеличение на броя акции, по счетоводната
политика на „Т.“ АД тези бонус акции се заприходяват със стойност 0,00 /нула/
лева, т.к. се увеличава броя само на акциите от 15 милиона на 30 милиона акации
и затова цената на една акция пада на 0,50 лева, тъй като първоначално
придобитите са на 1,00 /един/ лев за акция, плюс разходите за придобиване,
които са в такива размери, че не оказват влияние на цената на акциите. При
продажбата на тези бонус акции се установява, каква е стойността на този
дивидент, т.е. тогава се остойностява дивидентът. Според вещите лица
дружеството е трябвало да заприходи тези акции със стойността, по която ги
продава – единица – и да ги реализира, тъй като дивидентът е необлагаем като
приход. Експертите сочат, че когато се отчита приход от дивидент, не се
преобразува годишния финансов резултат, тъй като тази печалба вече е обложена.
Вещото лице С. заявява, че приходите от дивиденти – дали ще се отчета през 2006
г., или през 2008 г., или през 2012 г., то те се отчитат като печалба
счетоводно от дружеството и съгласно ЗКПО това е необлагаем доход, с което не
са нарушени разпоредбите на ЗКПО. Никъде в ЗКПО не пише, какви са акциите и
какви имущества има право да придобива дружеството. Законът следи приходна,
разходна част, счетоводна печалба и данъчно преобразуване. От друга страна,
вещите лица считат, че дивидентът е обложен доход. Намират, че неправилно „Т.“
АД са го отразили счетоводно в 2008 г., т.к. не е трябвало въобще да се показва
в тази клетка, в която те са го показали, а е трябвало да го посочат в
намаление от дивидент, а не като увеличение. Според експертите е следвало да се
отчете по-голяма счетоводна печалба, след което да се намали същата с 15 600
000 лева, тъй като тази сума е получена от дивидент. Обясняват, че дивидентът
се остойностява през 2008 г. при продажбата на процесните акции. Приходът от
продажбата постъпва реално по разплащателната сметка на „Т.“ АД вследствие на
продажбата и едва тогава дружеството го отчитат като приход. Експертите
посочват, че този дивидент е заприходен количествено през 2006 г., но като
приход, стойностно дивидента става, получава израз едва през 2008 г., когато „Т.“
АД продава акциите.
По доказателствата:
Така
установената фактическа обстановка съдът прие по несъмнен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства от досъдебното производство:
Писмени доказателства и средства за тяхната проверка
от досъдебното производство – Удостоверение № 498 от 09.07.2012 г. на БФБ
/л.100, т.1/; Писмо изх. № 1034/04.04.2013 г. на БФБ /л.142, т.1/; Договори за
покупко-продажба на акции /л.144-150, т.1/; Годишна данъчна декларация №
2226389/02.04.2007 г. по чл.51, ал.1 ЗКПО /отм./ на „Е.“ АД /л.23-35, т.13/;
Ревизионен доклад 900347/30.11.2009 г.
изготвен по отношение на „Е.“ АД /л.1-68, т.12/; Ревизионен акт №
*********/16.12.2009 г. на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители гр.София“ НАП
изготвен по отношение на „Е.“ АД /л.69-152, т.12/; Годишна данъчна декларация №
**********/30.03.2009 г. по чл.92 ЗКПО на „Т.“ АД /л.116-121, т.16/; доклад на
независим одитор за 2008 г. по отношение на „Т.“ АД /л.122-124, т.16/; Годишен
финансов отчет за 2008 г. по отношение на „Т.“ АД /л.125-164/; нотариално заверено пълномощно от 10.12.2001
г. /л.252, т.34/; Годишен доклад за дейността на С. АД за 2006 г. и приложения
към него /л.249-438, т.38/; доклад на независим одитор за „С.“ АД за 2006 г.
/л.310-314, т.38/; устав на „С.“ АД /л.5-17, т.41/; Средства за проверка от
досъдебното производство - Заключението по изготвената на 08.10.2012 г.
комплексна счетоводна и данъчно-икономическа експертиза /л.3-24, т.5/;
Заключението по изготвената на 22.03.2013 г. повторна и допълнителна комплексна
счетоводна и данъчна експертиза /л.40-67, т.5/; Заключението по изготвената
съдебно-счетоводна икономическа експертиза /л.87-105, т.5/; Заключението по
изготвената съдебно-графическа експертиза /л.2-10, т.21/; справка за съдимост
на подсъдимия О.Д., справка за съдимост на подсъдимия Б.Б., както и всички
приети по делото доказателства.
Доказателства и доказателствени средства от
съдебното производство:
Гласни доказателствени средства приобщени чрез
тяхното прочитане с оглед изразено съгласие от страните при условията на
чл.371, т.1 НПК, което е одобрено от съда на основание чл. 372, ал.3 НПК – на
свидетелите Х.Г.Г., А.Г.Г., Ю.И.В., Д.Д.Й., А. С.С., М.Х.Б., Б.Х.Д., С. Б.К., М.С.Б.и
А.Д.Д..
Показанията на разпитаните по делото в хода на
съдебното следствие свидетели – Ц.З. и приобщените показания на същата,
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, които са
дадени в хода на досъдебното производство, А.Т., Т.Б., Й.П., Т.Р., Р.Й., В.Й., С.Д.;
Писмени доказателства – Писмо на
Българска фондова борса изх. № 257/11.04.2016 г. /л.128-131, т.1/; Писмо от
31.03.2016 г. на „Е.“ АД /л.132-133, т.1/; Писмо изх. № 01-2016-1167/11.04.2016
г. на Централен депозитар АД, ведно със справка за регистрирани в „Централен депозитар“
АД сделки за инкриминирания период /л.134-135, т.1/; Писмо изх. № 60/04.07.2016
г. на Първа Ф.Б.К. /л.174, т.1/; Ревизионен акт № ********** издаден по
отношение на „Т.“ АД /14.02.2013 г. /л.186-192, т.1/; Писмо на ТД НАП София
изх. № 20-00-1264/21.04.2016 г. /л.178-179, т.1/; Писмо на ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“ изх.№ 20-28-4152/18.04.2016 г. /л.183-185, т.1/;
Ревизионен акт № 12031205643/14.02.2013 г. издаден по отношение на „Т.“ АД
/л.186-192, т.1/; Ревизионен доклад № 1205643/04.09.2012 г. издаден по
отношение на „Т.“ АД /л.193-210, т.1/; Протокол № 1211871/01.03.2012 г. на ТД
на НАП изготвен по отношение на „Т.“ АД /л.211-219, т.1/; Решение №
1152/01.07.2013 г. на директор дирекция „ОДОП“ София, НАП /л.220-238, т.1/;
Писмо на Българска фондова борса изх. № 467/07.07.2016 г. /л.239-240, т.1/;
ксерокопия от Официален бюлетин на БФБ-София /л.241-296, т.1/; Доклад на
независим одитор за 2006 г. и 2008 г. относно „С.“ АД /л.298-303, т.1/; Доклад на
независим одитор за 2008 г. и 2009 г. относно „Т.“ АД /л.305-310, т.1/; Писмо
изх. № 0911-11-16003299/13.09.2016 г. на „У.Б.“ АД /л.322-328, т.1/; Писмо на
КФН изх.№ 38-00-174/20.01.2012 г. /л.371, т.1/; Анализ на капиталовия пазар и
стратегия на БФБ-София АД за неговото развитие до 2010 г. /л.375-393, т.1/;
писмо изх. № 24-00-21/24.11.2016 г. на министъра на финансите /л.406, т.1/;
Становище изх. № 82-00-57#1/18.07.2012 г. на изпълнителен директор на НАП до
завеждащ отдел 03 следовател при НСлС /л.410-411, т.1/; Писмо №
МФ-96-00-160/04.07.2001 г. на Главен данъчен директор, НАП до „С.“ АД /л.412,
т.1/; писмо изх.№ 3000/0015/08.02.2017 г. на „Ю.Б.“ АД ведно с приложени към
него договори, нареждане и пълномощно /л.446-460, т.1/; Писмо на Българска фондова борса изх. №
284/13.04.2017 г. /л.485-498, т.2/; Приложение 1:Правила за изчисляване на
индекси на БФБ АД, приети от Съвета на директорите на БФБ-София АД, с протокол
№ 28/29.04.2004 г. и Приложение
2:Правила за изчисляване на индекси на БФБ АД, приети от Съвета на директорите
на БФБ-София АД, с протокол № 28/17.08.2007 г. и отменящи Правила за
изчисляване на индекси на БФБ АД, приети от Съвета на директорите на БФБ-София
АД, с протокол № 28/29.04.2004 г. /л.499-518, т.2/; Обороти на сметки на „Е.“
АД, Справка за продадени акции на „С.“ АД за 2006 г. /л.589-598, т.2/, Договор
за поръчка № 025625/05.08.2008 г. между „Т.“ АД и „У.Б.“ АД, Потвърждение за
извършена сделка от 05.08.2008 г. и Уведомление за разкриване на дялово участие
в публично или инвестиционно дружество от 06.08.2008 г. /л.649-657, т.2/;
Договор за поръчка № 026187/26.08.2008 г. между „Т.“ АД и „У.Б.“ АД,
Потвърждение за извършена сделка от 05.08.2008 г. и Уведомление за разкриване
на дялово участие в публично или инвестиционно дружество от 06.08.2008 г.
/л.665-666, т.2/; Годишните финансови отчети на "Т." АД за 2005,
2006, 2007 и 2008 г. изготвени от „С.“ АД; Годишните данъчни декларации на
"Т." АД за 2005, 2006, 2007 и 2008 г.; решение № 30 от
26.10.2006 г. на СГС по ф.д. №
19359/1991 г. за вписани в регистъра на
"С." АД промени; протокол от извънредно Общо събрание на акционерите
на "С." АД, проведено в град София на 29.09.2006 г.; протокол от
редовно Общо събрание на акционерите на "С." АД, проведено на
26.06.2007 г.; протокол за редовно Общо събрание на акционерите на "С."
АД, проведено в град София на 26.06.2008 г.; решение № 28 от 13.06.2005 г. по
ф.д. № 19359/1991 г. на СГС за вписани в регистъра на "С." АД промени
и протокол от редовно Общо събрание на акционерите на "С." АД,
проведено в град София на 02.06.2005 г., ведно със списък на присъстващите и
представените чрез пълномощно акционери на Общото събрание на акционерите на
"С." АД, Правилник на „Българска фондова борса – София“ АД и
Приложение № 1 в редакцията им към 01.01.2006 г.-31.12.2006г. и 01.01.2008
г.-31.12.2008 г.;
Средства за проверка - заключението
по изготвената тройна съдебно-счетоводна експертиза /л.743-804, т.2/;
допълнение към заключението по изготвената тройна съдебно-счетоводна експертиза
/л.814-817, т.2/; заключението по изготвената петорна съдебно-счетоводна
експертиза /л.860-868, т.3/; заключението по изготвената петорна
съдебно-счетоводна експертиза ведно с приложени писмени документи използвани
при изготвяне на експертното заключение /л.901-944 и л.945-1271, т.3/;
Одиторски доклад за 2006 г. на „Е.“ АД /л.1302, т.3/; Одиторски доклад за 2006
г. на „Т.“ АД /л.1332-1334, т.3/; Заключението по изготвената двойна
съдебно-счетоводна експертиза /л.1532-1544, т.4/; Счетоводна политика на „Т.“
АД /л.1545-1562, т.4/; писмо с изх.№ 07-00-52#9/01.04.2016 г. на КФН, към което
са приложени Правилник за Българска фондова борса и Приложение № 1 към него в
редакцията към 01.01.2006 г.-31.12.2006 г. и 01.01.2008 г.-31.12.2008 г., както
и всички представени, приети по реда на чл. 283 НПК и приложени по делото
писмени доказателства.
Съдът
констатира, че при разглеждане на всички приобщени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства,
както и средствата за тяхната проверка по настоящото наказателно производство,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а също така и след извършената на
същите преценка с оглед на тяхната достоверност и на логичната обвързаност
помежду им, че не са налице основания да не бъдат кредитирани някои от тях.
Това е така, защото в основата си всички гласни доказателствени средства
отразяват данните вписани в приобщените по делото писмени доказателства, поради
което съдът не констатира драстични разминавания или противоречия, както между
самите гласни доказателствени средства, така и между гласните доказателствени
средства и писмените доказателства. Действително, в хода на съдебното следствие
се установиха разминавания в показанията
на някои от разпитаните по делото свидетели, а именно между дадените от тях
показания в хода на досъдебното производство и пред съда, но същите са несъществени
по своето естество и значение за нуждите на настоящото дело с оглед предмета на
доказване. Тези разминавания се дължат определено на изминалия период от време,
защото от датата на събитията, за които разказват свидетелите до датата на
техния разпит пред съда е изминал един достатъчно голям период от време, което
обстоятелство определено има своето обективно обяснение по отношение на
паметовите възможности на всеки отделен индивид да запомня и впоследствие да
възпроизвежда събития, факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприел. В случая тези разминавания бяха отстранени от съда чрез прочитането
на показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство и
приобщаването им по предвидените за това процесуални способи, а именно по реда
на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК. Ето защо настоящия съд счита, че
тези разминавания и различия от една страна са несъществени в случая, от друга
страна същите са отстранени по предвидения процесуален ред, и не на последно
място същите не се отразяват и на крайния изход по настоящото дело съобразно
включените в обема на повдигнатото обвинение на подсъдимите Д. и Б. факти и
обстоятелства, които подлежат на доказване в хода на съдебното следствие, чрез
внесения в съда обвинителен акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на
ОСНК на ВКС. Независимо от това при обсъждането и проверката на показанията на
разпитаните по делото свидетели и в изпълнение на задължението си по чл.305,
ал.3 НПК, съдът оцени показанията на всеки един от разпитаните свидетели и ги
съпостави с останалия събран по делото доказателствен материал, при което и въз
основа на този анализ изведе своите фактически, а в последствие и правни
изводи. В тази връзка е необходимо да се посочи още, че показанията на
разпитаните свидетели не се различават в своите основни положения, както и не
се намират в противоречие със съдържанието на приетите по делото писмени
доказателствени средства и писмени доказателства, а напротив същите са в унисон
с тях при изясняване на интересуващите предмета на делото факти и обстоятелства,
а също така отразяват и съответстват на установената и възприета от съда
фактическа обстановка по делото, поради което съдът им се довери и не намери
основание да не ги кредитира.
Съдът намира, че
в приобщените при условията на чл.371, т.1 НПК гласни доказателствени средства
към доказателствената съвкупност по делото, които се изразяват в показанията на
свидетелите Х.Г.Г., А.Г.Г., Ю.И.В., Д.Д.Й., А. С.С., М.Х.Б., Б.Х.Д., С. Б.К., М.С.Б.и
А.Д.Д. не се съдържа съществена конкретика, която да се свързва с предмета на
доказване по делото, който е очертан от внесения в съда обвинителен акт срещу
подсъдимите Д. и Б. с оглед повдигнатото им обвинение за извършено престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК.
На първо място
това е така, защото от показанията на свидетелите А.Д.и М.Б.се установи, че
същите към инкриминирания период 2006 г. и 2008 г. са били служители в „У.Б.“
АД. В показанията си свидетеля М.Б.разяснява процедурата, по която се разглежда
конкретна преписка в банката. Докато в показанията си свидетеля А.Д.посочва, че
е отговарял за отношенията на банката с търговските дружества „С.“ АД, „Е.“ АД
и „У.“ АД, като директор на ключови клиенти. На следващо място от показанията
на свидетеля Данаилов се установява и че между „У.Б.“ АД, като кредитор и „Е.“
АД, „Е.“ АД и „У.“ АД, като кредитополучатели е бил сключен банков кредит №
37/14.07.2000 г., който е бил погасяван от „Е.“ АД, а от 21.11.2000 г., когато
е сключен анекс към договора, като кредита е бил погасяван и от „С.“ АД. При
това положение съдът намира, че в показанията на свидетелите А.Д.и М.Б.се
изнасят данни, които нямат пряко отношение и не кореспондират с описаните факти
и обстоятелства, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
от държавното обвинение. Също така не са описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти и обстоятелства във връзка с техните показания, които да
подлежат на доказване. От друга страна двамата свидетели свидетелстват за
отношения значително отдалечени от инкриминираните събития, които не намират
фактическа опора в значимите за предмета на делото факти и обстоятелства
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които да подлежат на
доказване с оглед повдигнатото обвинение на подсъдимите Д. и Б. за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК. Независимо от това
техните показания кореспондират с установените данни в изслушаните по делото
експертни заключения в частта, в която вещите лица са изследвали и анализирали
хронологичния процес по първоначално придобиване на акции от капитала на „С.“
АД, от страна търговското дружество „Е.“ АД с оглед протичащите приватизационни
процеси. На следващо място показанията на двамата свидетели съответстват и на
данните материализирани в писмените документи, приети като доказателства по
делото във връзка с изнесената от тях информация по повод сключения договор за
банков кредит № 37/14.07.2000 г., който е бил погасяван от „Е.“ АД и сключен
анекс от 21.11.2000 г. към този договор. Ето защо и доколкото от показанията им
не се установяват правно релевантни факти, които да са допринесли и за
възприетата от съда фактическа обстановка по делото, макар в хода на съдебното
следствие да са прочетени техните показания, които са дадени в хода на
досъдебното производство, същите следва да бъдат кредитирани от съда единствено
като добросъвестно дадени, но не и като такива, които да бъдат обсъждани заедно
и поотделно с останалия събран по делото доказателствен материал, защото не
допринасят за изясняване на действителна фактическа обстановка по делото, с цел
разкриване на обективната истина, т.к. са неотносими към предмета на доказване
по делото очертан с внесения в съда обвинителен акт от държавното обвинение.
На следващо
място от данните съдържащи се в показанията на свидетелите С. К., А. С. и М.Б.
се установява факта на сключени договори между търговските дружества „С.“ АД, „Т.“
АД и „София“ АД, като купувачи и търговско дружество „Е.“ АД, като продавач.
Установява се, че предмет на всеки един от договорите е покупко-продажбата на
акции от капитала на „С.“ АД, които акции от друга страна са предмет на
процесни блокови сделки. От показанията на свидетелите се установява, че същите
са представлявали посочените по-горе търговски дружества в инкриминирания
период 17.04.2006 г. – 16.05.2006 г. Посочените свидетели са категорични в
своите показания, че блоковите сделки са били сключени след взето предварително
решение от управителните органи на представляваните от тях търговски дружества,
а именно да бъде закупен пакет акции от капитала на търговското дружество „С.“
АД. Свидетелите са категорични в своите показания, че те са подписали договорите
за покупко-продажба на акции от капитала на „С.“ АД и при подписване на
договорите е присъствал подсъдимия О.Д.. От показанията на свидетелката С. К.
се установява още, че процесните сделки са блокови, сключени са по правилата на
Българска фондова борса чрез инвестиционен посредник „Първа Ф.Б.К.“ АД по
номинална стойност за 1 /един/ брой акция от 1 /един/ лев, на каквато стойност
са били договорени между страните; за тяхното сключване са уведомени Комисията за
финансов надзор и „Българска фондова борса“ АД, както и са обявени
обстоятелствата за свързаност на лицата – страни по сключените блоковите
сделки. При така установеното в показанията на посочените свидетели и макар в
хода на съдебното следствие да са прочетени техните показания, които са дадени
в хода на досъдебното производство, то съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани единствено като добросъвестно и обективно дадени, т.к.
кореспондират със събраните по делото и приобщени писмени доказателства в тази
насока, а именно приложените договори за покупко-продажба на акции от капитала
на „С.“ АД, представляващи сключените блокови сделки на извън регулиран борсов
пазар, поради което допринасят за правилното установяване на фактическата
обстановка по делото, която от друга страна е възприета и от съда. Независимо
от това е необходимо да се посочи, че в показанията на посочените свидетели
липсва необходимата за предмета на доказване по делото относима конкретика,
предвид изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на внесения в
съда обвинителен акт, които от своя страна подлежат на доказване и с който е
повдигнатото на двамата подсъдими Д. и Б. обвинение за извършено престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК.
В подкрепа на
показанията на посочените по-горе свидетели С. К., А. С. и М.Б. са показанията
на свидетеля Т.Б., разпитан в хода на съдебното следствие и който в периода
2001 г. – 2009 г. е бил управител на „Първа инвестиционна къща“ АД или в
периода, в който попада и инкриминирания такъв по делото. В конкретиката на
настоящия случай показанията на свидетеля Б. допринасят единствено за
изясняване на процедурните правила, които се свързват с извършваната
инвестиционно посредническа дейност от управляваното и представлявано от него
дружество при обслужване на различни търговски дружества, между които са и
процесните търговски дружества „С.“ АД, „Т.“ АД и „Е.“ АД. Така, от показанията
на свидетеля Б. се установява, че управляваното от него дружество „Първа
инвестиционна къща“ АД е финансирало „С.“ АД във връзка с извършено увеличение
на капитала на последното. От показанията на свидетеля Б. се установяват
следните обстоятелства, а именно: че основната дейност на управляваното от него
дружество е била свързана с търговия на ценни книжа на Българска фондова борса;
дружеството е било инвестиционен посредник, за което е притежавало издаден
лиценз от Комисията за финансов надзор; дружеството като инвестиционен
посредник е сключвало договори с клиентите си, между които са били търговските
дружества „С.“ АД, „Т.“ АД и „Е.“ АД, при което и въз основа на сключения
договор, клиента подавал поръчка за покупка/продажба на конкретни количества ценни
книжа; сделките са се извършвали на Българска фондова борса от служители на
„Първа инвестиционна къща“ АД, които са притежавали издаден брокерски лиценз;
акциите на „С.“ АД са се търгували на регулиран и извън регулиран борсов пазар,
като на регулиран пазар са се търгували всякакво количество акции, докато на
извънрегулирания борсов пазар са се търгували големи пакети акции или са се
извършвали блокови сделки с акции от над 5 % от капитала на съответното
дружество, клиент. От показанията на свидетеля се установява още, че сключените
блокови сделки са се регистрирали на Българска фондова борса от брокера на
управляваното от него дружество, а впоследствие информацията за тях се е
отразявала и в Централен депозитар и едва след това се е прехвърляла собствеността
върху акциите предмет на сключената блокова сделка. На свой ред в показанията
си свидетеля Б. излага целия механизъм и лични знания за сключването на
блоковите сделки, които посочва, че са се осъществявали на извън регулиран
борсов пазар в случаите, когато клиент търси да купи голям брой акции, в
противен случай цената на акциите на съответното дружество би се увеличила или
намалила на регулиран пазар и така би се създало съмнение за манипулиране на
пазара; посочва, че при цената на акциите предмет на блоковите сделки винаги
има сериозно отклонение от цената на акциите на регулиран борсов пазар, както
при покупката, така и при продажбата им; посочва, че няма обичайна ц. на
блокови сделки с акции, защото тяхната ц. зависи от много фактори между, които
е не само конкретната ситуация, а значение има и състоянието на дружеството,
чиито акции се търгуват, значение има броя акции в пакета, който се търгува,
както значение имат и страните по съответната блокова сделка; заявява, че за
инвестиционния посредник няма значение дали лицата, между които се сключва
блоковата сделка са свързани или несвързани лица. На последно място свидетеля Б.
заявява в своите показания, че няма пречка в един и същи ден да се сключат
сделки с акции собственост на едно дружество, както на регулиран, така и на
извънрегулиран борсов пазар. При така изнесените данни в показанията на
свидетеля Б. настоящия съд констатира, че същите не допринасят съществено за
установяване на различни правно релевантни факти и обстоятелства от възприетите
от настоящия съд във фактическата обстановка по делото, нито пък са
противоречащи на останалия доказателствен материал или вътрешно противоречиви,
поради което и съда им се довери като добросъвестно и обективно дадени. Ето
защо и съдът оцени изнесената информация в показанията на свидетеля Б. като
добросъвестно дадена, открояваща се със своята незаинтересованост, логичност и
последователност, както и като такава, която изцяло кореспондира на приетите по
делото писмени доказателства в тази насока, т.к. чрез нея се описва механизма
на извършване на борсовата търговия на Българска фондова борса, както на
регулиран, така и на извънрегулиран борсов пазар и не на последно място е
съответна и на установените за това правила регламентирани в Правилника на
Българска фондова борса. При това положение, съдът не намери основание да
изключи показанията на свидетеля Б. от доказателствената съвкупност и да не им
се довери, макар както се каза същите да не допринасят съществено за изясняване
на включените в предмета на доказване по делото факти и обстоятелства описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед повдигнатото обвинение на
подсъдимите Д. и Б. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 НК.
От показанията
на свидетеля Б. Д., който към инкриминирания период е бил управител на
търговското дружество „Е.“ АД се установява единствено, че управляваното от
него дружество е било основен акционер в капитала на „Е.“ АД, т.к. е
притежавало 60 % от същия, а останалите 40% са били собственост на търговското
дружество „У.“ АД, представлявано от подсъдимия Д., както и че между двете
дружества е бил възникнал търговски спор, който спор е бил решен по гражданско
правен ред от Софийски градски съд, съгласно приложените по делото писмени
документи. Независимо от обстоятелството, че между двете дружества „Е.“ АД и „У.“
АД е бил наличен търговски спор за установяване на притежавания процент акции
от „Е.“ АД в капитала на „Е.“ АД, то този спор не е относим към предмета на
доказване по настоящото наказателно производство и от страна на държавното
обвинение липсват и не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти и обстоятелства в тази насока, които да подлежат на доказване, поради
което и съдът не следва да обсъжда данните в показанията на свидетеля Д.. При
това положение се налага извода, че показанията на свидетеля Д. са неотносими
към включените в предмета на доказване по делото факти и обстоятелства описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед повдигнатото обвинение на
подсъдимите Д. и Б. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 НК.
По делото се
установи, че по сигнал на свидетеля Г. е било образувано настоящото досъдебно
производство, но независимо от това съдът намира за неотносими към предмета на
доказване по делото неговите показанията. Това е така, защото от данните
съдържащи се в показанията на свидетеля Г., които са дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие се
установява единствено, че той е извършил едно свое лично проучване в качеството
си на представляващ на австрийско търговско дружество БГ П.ГМБХ, във връзка с
желанието му да се увери в произхода на капитала, с който е било финансирано
дружеството БГ П. ООД с цел придобиване на ВАЦ М.Г.Б.Х. ООД, т.к. БГ П. ООД е
получило заем от „Е.“ АД, представлявано от подсъдимия О.Д. и е сключило банков
кредит № 40/2010 г. с „У.Б.“ АД. Установява се още от показанията на свидетеля Г.,
че по време на извършване на горното проучване е решил да изследва и произхода
на капитала на „Е.“ АД, предвид обстоятелството, че това дружество е дало заем
на БГ П. ООД. На свой ред от прочетените показания на свидетеля Г. се установи,
че в хода на своето проучване той е изследвал и приватизацията на „С.“ АД,
защото е установил, че „Е.“ АД е купило основния пакет от акциите на „С.“ АД
или както твърди свидетеля Г., това е 66,942 % от капитала. Резултатите от
извършеното от свидетеля Г. проучване е било предоставено на прокуратурата като
приложение към депозирания от него сигнал. В конкретния случай прави
впечатление, че данните в показанията на свидетеля Г. не почиват на негови
лични и възприети непосредствено фактически обстоятелства относно включените в
предмета на доказване факти, а същите представляват анализ на събраната от него
информация за различни търговски дружества, които са били обект на проучването
му, както и анализ на сключените между тези дружества блокови сделки и тяхното
данъчно третиране. В подкрепа на казаното е и обстоятелството, че в показанията
от досъдебното производство, които са прочетени в хода на съдебното следствие,
свидетелят Г. не излага конкретни факти, които е възприел, както вече не веднъж
се посочи, а единствено излага съмненията си относно механизма на сключените
процесни блокови сделки от „Е.“ АД и „Т.“ АД, чийто предмет са били акции от
капитала на „С.“ АД, както и съмненията си относно законосъобразното и правилно
данъчно облагане на процесните блокови сделки твърдейки, че следва да им бъде
извършена проверка, защото те са сключени между свързани лица, което е
достатъчна предпоставка за преоценка на облагаемия финансов резултат по тях. В
случая, по делото липсват данни за наличие на търговски взаимоотношения от една
страна между представлявано от свидетеля Г. чуждестранно дружество БГ П.ГМБХ и
търговското дружество БГ П. ООД с търговските дружества „С.“ АД, „Е.“ АД и „Т.“
АД, както и с другите посочени в показанията му дружества, от друга страна.
Също така в обстоятелствената част на внесения от държавното обвинение в съда
обвинителен акт срещу подсъдимите Д. и Б. липсват и не са описани факти и
обстоятелства за наличие на търговски взаимоотношения между посочените по-горе
дружества, които да подлежат на доказване, поради което и в тази част, в която
свидетеля Г. разказва за тези търговски отношения в показанията си се явяват
изолирани и остават извън очертания предмет на доказване по делото, поради
което и съдът не следва да ги обсъжда. По отношение на показанията на свидетеля
Г., в частта, в която акцентира върху процесните блокови сделки и анализира
същите, съдът намира, че тези му показания отново не могат да бъдат оценени от
съда с необходимата степен на достоверност и обективност, т.к. в тях единствено
се излага едно съмнение за това, че вероятно са сключени незаконосъобразно,
което съмнение не почива на конкретни данни, които да представляват по своята
същност факти и обстоятелства, които да са възприети от свидетеля Г. лично и
непосредствено с оглед разпоредбата на чл.117 НПК. Единственото, което се
установява от показанията на свидетеля Г. е, че същия е изследвал всяка една от
процесните блокови сделки, при което е извършил едно лично разследване отнасящо
се до търговските дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД и до управляващите го -
подсъдимите Д. и Б., което е предоставил на държавното обвинение и което
разследване от своя страна е било възприето от прокуратурата, а в последствие е
намерило отражение и във внесения обвинителен акт в съда. Може в заключение да
се каже, че от показанията на свидетеля Г. се установява още, че в резултат на
проведеното от него разследване, единствено е останал недоволен, от начина по
който са били продадени процесните акции от капитала на „С.“ АД на извънрегулиран
борсов пазар на Българска фондова борса, а именно чрез сключените процесни
блокови сделки от страна на подсъдимите Д. и Б. като управляващи и
представляващи процесните дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД, както и от цената на
която са били сключени процесните блокови сделки, независимо, че в своите
показания изрично излага своите знания в тази насока и липса на съмнения
относно обстоятелството, че сключените процесни сделки за него са блокови, че
са извършени между свързани лица, както и, че същите могат да бъдат сключени
след договаряне с конкретен купувач. Ето защо и въпреки изразената липса на
съмнение относно посочените по-горе обстоятелства, за които заявява знания, все
пак в края на дадените от него в хода на досъдебното производство показания,
които са прочетени в хода на съдебното следствие, свидетелят Г. изразява
становище, че следва да бъде проверено от органа на досъдебното производство
обстоятелството, дали дружествата купувачи на акциите от капитала на „С.“ АД са
били свързани лица по смисъла на данъчно осигурителния кодекс с търговските
дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД, управлявани от подсъдимите О.Д. и Б.Б., като
продавачи. В подкрепа на направения от съда извод и в тази насока също така е и
изразеното мнение от свидетеля Г. по отношение на сключената блокова сделка
между „С.“ АД и „Е.“ АД с твърдението, че двете дружества са свързани лица,
което обстоятелство според него се извежда от продажната ц. на акциите и това
обстоятелство е „себедостатъчна предпоставка за преоценка на облагаемия
финансов резултат на сделката“. Не може в случая да бъде подминато още едно
важно обстоятелство в показанията на свидетеля Г., който в същите изразява
съмнение и относно получения финансов резултат от процесните блокови сделки,
както и мнение, че същия финансов резултат е предпоставка да бъде проверен. Ето
защо по изложените по-горе съображения изхождащи от данните в показанията на
свидетеля Г., се налага извода, че на практика този свидетел дава указания, как
и по какъв начин следва да бъдат проверени и доказани от органа на досъдебно
производство обстоятелствата по отношение на които изразява съмнения, поради
което и настоящия съд намира, че неговите показания не могат да бъдат възприети
като годен гласен доказателствен материал в подкрепа на обвинителната теза,
защото задължението, което има един свидетел е да изнесе пред органа по
досъдебно производство данни относими за възприети от него факти и
обстоятелства лично и непосредствено с оглед разпоредбата на чл.117 НПК, а не
да указва на компетентния орган, как да бъде водено разследването и срещу кого.
При това положение и с оглед изложеното по-горе касателно показанията на
свидетеля Г., съдът намира, че в същите липсва необходимата обективност, а също
така и логична последователност, т.к. имат оценъчен характер, което противоречи
на нормата на чл.117 НПК, поради което и не ги кредитира. От друга страна
независимо, че в показанията на свидетеля Г. се съдържат данни, които са
намерили място в обстоятелствената част на обвинителния акт, то същите отново
не могат да бъдат възприети безкритично и оценени като относими към предмета на
доказване по делото, който е очертан с внесения в съда обвинителния акт срещу
подсъдимите Д. и Б., с оглед повдигнатото им обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК.
Съдът намери
показанията на свидетеля А.Г. дадени в хода на досъдебното производство, които
също са прочетени в хода на съдебното следствие за незаинтересовани и
добросъвестно дадени, независимо, че от същите не се установяват правно релевантни
факти, които да са допринесли за възприетата от съда фактическа обстановка по
делото. Това е така, защото от показанията на свидетеля Г. се установява първо,
че от 2010 г. работи като директор на Дирекция “ОУИ“ при ЦУ на НАП и второ, в
изпълнение на своите служебни задължения е изготвил и подписал становище №
23-22-555/10.04.2012 г. на НАП, в което е отразил своето професионално
разбиране за понятието „блокова сделка“, както и е направил анализ на
декларираните суми в Годишната данъчна декларация за 2006 г. по ЗКПО на „Е.“
АД. Вярно е в случая, че изложеното в показанията на свидетеля Г. касателно
разбирането му за понятието „блокови сделки“ кореспондира с установената за
това понятие законова регламентация, но доколкото в показанията му се съдържа
една експертна оценка на вписаните данни в
Годишната данъчна декларация за 2006 г. по ЗКПО на „Е.“ АД, съдът
намира, че неговите показания не следва да бъдат обсъждани с останалия събран
по делото доказателствен материал, защото не допринасят за изясняване на
действителна фактическа обстановка по делото, с цел разкриване на обективната
истина, в който смисъл е и разпоредбата на чл.117 НПК.
Съдът намира
показанията на свидетелите Ю.В., Д. Й.,
дадени в хода на досъдебното производство, които също са прочетени в хода на
съдебното следствие за обективни, коректни, незаинтересовани и добросъвестно
дадени. Това е така, защото от показанията им се установява, че същите са били
част от ревизионния екип заедно със свидетелката А.Т., на който е било
възложено със заповед за възлагане на ревизия № 900234/14.07.2009 г. на
началник отдел „Ревизии“ ТД „ГДО“, изменена със Заповед за възлагане на ревизия
№ 900347/12.10.2009 г. на началник отдел „Ревизии“ ТД „ГДО“ да извършат данъчна
ревизия на „Е.“ АД. От показанията на свидетелките В. и Й. се установява, че
свидетелката Й. е извършила проверка на задължения по ЗДДС, а свидетелката Т. е
извършила проверка на задълженията по ЗКПО, докато свидетелката В. е била
ръководител на ревизионния екип. В обхвата на ревизията е била включена и
проверката на задълженията по ЗКПО за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г.
Установи се от показанията на свидетелките В. и Й., а и същите намират опора и
кореспондират с приложените по делото писмени доказателства в тази насока, т.к.
по делото са приложени и приети като писмени доказателства Ревизионен доклад с
№ 900347/30.11.2009 г., както и Ревизионен акт с № *********/16.12.2009 г., че
за извършената от тях данъчна ревизия, са съставени посочените писмени
документи, както и че ревизиращият екип не е констатирал нарушения по ЗКПО от
продажба на акции от капитала на „С.“ АД. На последно място се установява от
показанията на свидетелките Й. и В., че данни за свързаността на лицата, които
са описали в ревизионните данъчни документи изготвени от тях са получили след
извършена от тях справка в системата на Национален данъчен регистър, при НАП,
който е публичен. С оглед на така изложеното, съдът намира показанията на
свидетелките Й. и В. за относими към установяване на обстоятелства свързани с
извършената от тях данъчна ревизия на „Е.“ АД, за резултата от която са
изготвили административен акт, какъвто е Ревизионен акт с №
*********/16.12.2009 г., в който са отразили своите крайни констатации. Данните
в показанията на свидетелките Й. и В., съдът намира за достоверни и като такива
от съществено значение за предмета на доказване по настоящото дело, т.к. са в
унисон с представените и приети по делото писмени доказателства касаещи
извършените от тях действия в хода на данъчната ревизия на „Е.“ АД, периодът на
която обхваща и инкриминирания по делото период, поради което и техните
показания са относими за разкриването на обективната истина. На свой ред
показанията на трите свидетелки Й., В. и Т. не могат да бъдат приети като
заинтересовани от изхода на делото, защото същите заявяват, че не познават
подсъдимите Д. и Б.; изпълнявали са служебните си задължения към момента на
извършване на данъчната ревизия на „Е.” АД и като членове на ревизиращия орган
не са се срещали с подсъдимите по време на извършване на данъчната ревизия,
както и след това, т.к. контактите им са били единствено със счетоводителите на
проверяваното дружество. С оглед изнесените от свидетелките Й., В. и Т. данни в
техните показания, предвид участието им в състава на данъчно ревизионния екип,
както и извършените от тях действия и осъществени контакти с представители на
проверяваното дружество „Е.“ АД изцяло кореспондират с показанията на
свидетелката Й. П., счетоводител на посоченото дружество. Това на свой ред е
така и защото трите свидетелки са категорични, че данъчната ревизия е извършена
в офиса на търговското дружество „Е.“ АД, а свидетелката Т. е категорична, че
при извършване на ревизията са работили със счетоводителите на дружеството, от
които са били представени всички изискани за нуждите на данъчната ревизия
документи, поради което и с оглед на изложените съображения по-горе, съдът не
намери основание да изключи техните показания от доказателствената съвкупност,
като им се довери изцяло.
Oсобено важно
значение за правилното решаване на делото в конкретния случай имат показанията
на свидетелите А.Т., Ц.З. и Й.П.. Това е така, защото данните в техните
показания са относими, както към предмета на доказване по делото с оглед
описаните факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт,
който е внесен срещу подсъдимите Д. и Б. предвид повдигнатото им обвинение за
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, така и за изясняване на
правно релевантните за нуждите на наказателното производство фактически
обстоятелства. Съдът намери показанията на свидетелките Т., З. и П. за логични,
последователни, непротиворечиви и непротиворечащи, както помежду си, така и на
събраните и приобщени към доказателствена съвкупност по делото писмени
доказателства, гласни доказателствени средства и средствата за тяхната
проверка. Вярно е в случая, че двете свидетелки З. и П. познават подсъдимите Д.
и Б., т.к. свидетелката П. изпълнява служебните си задължения в управляваното
от подсъдимия Д. търговско дружество „Е.“ АД, като главен счетоводител, а
свидетелката З. извършва счетоводното обслужване на управляваното от подсъдимия
Б. търговско дружество „Т.“ АД чрез дружеството „С.“ АД, на което е
изпълнителен директор, но това обстоятелство не води автоматично до игнориране
на данните в техните показания, защото в случая убедително се установява, че
двете свидетелки съвсем добросъвестно и логично изнасят пред съда известната им
информация и в същата липсва елемент на заинтересованост, което от своя страна
да води до компрометирането й и съответно изключване от доказателствената
съвкупност на техните показания. Вярно е в случая, че в хода на досъдебното
производство свидетелката З. при проведения й разпит в качеството на свидетел е
заявила факти и обстоятелства, които не изнася пред съда в хода на съдебното
следствие, като твърди, че не си спомня за тях, поради което и тази липса на
спомен бе преодоляна посредством процесуалния способ за прочитане на нейните
показания по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, след изразено
съгласие от страните по делото. След прочитане на показанията на свидетелката З.,
същата ги поддържа и заявява, че те не се различават от тези, които е дала пред
съда, като посочва, че след тяхното прочитане единственото обстоятелство, което
не е заявила пред съда е относно датата, на която подсъдимия Д. е станал
председател на Съвета на директорите на „Е.“ АД. Независимо от тази липса на
спомен е необходимо да се отчете, че липсата на спомен у свидетелката З. е
обяснимо обстоятелство, т.к. от датата на която е дала показания пред орган на
досъдебното производство до датата, на която свидетелства в хода на съдебното
следствие по настоящото дело е изминал един значителен период от време, в който
всяко лице с оглед своите паметови възможности помни определени факти и
обстоятелства, които пряко и лично го интересуват и имат значение за него, но
не и такива, които са извън неговите лични и професионални нужди. От друга
страна след прочитане на показанията на свидетелката З. се установи, че същата,
както се каза вече не помни факта свързан с датата, на която подсъдимия Д. е
избран за председател на Съвета на директорите на „Е.“ АД, който факт от своя
страна е установим с писмени доказателства, поради което и тази липса на спомен
при тази свидетелка не само е несъществен, но също така и не води до извод за
недобросъвестно и некоректно свидетелстване от нейна страна, за да не бъде
дадена вяра на нейните показания. На следващо място съдът намира, че и
показанията на свидетелката А.Т. се отличават в своята цялост с една
добросъвестност при изнасяне на значимата за предмета на доказване по делото
информация, с цел разкриване на обективната истина, независимо от изминалия
период от време, а именно от периода, в който е извършена данъчната ревизия на
„Е.“ АД до датата, на която тази свидетелка дава показания в хода на съдебното
следствие. Вярно е в случая, че свидетелката А.Т. заявява при своя разпит в
хода на съдебното следствие, че не си спомня определени факти и обстоятелства
във връзка с участието й като проверяващ данъчен инспектор и като част от
назначения данъчен екип, който е извършил данъчна ревизия на „Е.“ АД за периода
на 2006 г.-2008 г. съвместно със свидетелките Ю.В. и Д.Й., но тази липса на
спомен е напълно обяснима, именно с оглед изтеклия период от време, както и с
оглед изпълняваните служебни задължения от свидетелката Т., която от 2005 г.
работи като главен инспектор по приходите в ТД „Големи данъкоплатци и
осигурители“ НАП и като такава извършва множество ревизии. Тази липса на спомен
у свидетелката Т. би могла да се преодолее чрез прочитане на нейните показания
от съда по предвидения за това процесуален ред на приложимите процесуални норми
на чл. 281, ал. 4 или ал. 5 НПК, в зависимост от становището на страните в
съдебния процес, но този процесуален ред по настоящото дело спрямо свидетелката
Т. е неприложим, защото същата не е била разпитана в хода на досъдебното
производство от разследващия орган или тогава, когато информацията, която
интересува настоящото дело е била по близка по време до събитията, в които тя е
участвала лично и непосредствено. Съдът се довери на показанията на
свидетелката Т. затова, защото от данните изнесени в нейните показания се
установява, че именно тази свидетелка при изпълнение на служебните си
задължения в качеството на данъчен инспектор, на който е била възложено да
извърши данъчната проверка на процесното дружество „Е.“ АД по ЗКПО е проверила
периода от 2006 г. - 2008 г. или, в който период на свой ред попада и
инкриминирания от държавното обвинение по настоящото дело. Независимо от този
процесуален пропуск от страна на органа на досъдебно производство, който е в
разрез със задълженията му установени в разпоредбата на чл.107 НПК, съдът
намира, че показанията на свидетелката Т. се отличават с необходимата
обективност и липса на заинтересованост, защото тази свидетелка добросъвестно
при отговорите на някои от поставените й въпроси, заявява, че не си спомня за
определени обстоятелства, които интересуват страните по делото и съда. Въпреки
заявената липса на спомен в своите показания, свидетелката Т. посочва данни,
чрез които е видно, че не цели да утежни, както процесуалното положение на
двамата подсъдими, така и да улесни обвинителната теза на държавното обвинение,
поради което съдът прие нейните показания като обективно и безпристрастно
дадени. Не на последно място тази липса на спомен у свидетелката Т. се
компенсира чрез констатациите вписани в съставения с нейно участие Ревизионен
доклад с № 900347/30.11.2009 г., които впоследствие са пренесени и в издадения
Ревизионен акт с № *********/16.12.2009 г., чрез които несъмнено се установяват
условията, при които е извършена данъчната ревизията, установява се и кои са
проверените от ревизиращия екип писмени документи, а също така се установяват и
изведените изводи във връзка с резултати при извършване на данъчната ревизия на
търговско дружество „Е.“ АД от данъчно ревизионния екип, на когото управляващ и
представляващ е подсъдимия Д.. На последно място съдът се довери на показанията
на свидетелката Т. и поради обстоятелството, че данните в нейните показания не
се различават от изводите на вещите лица изготвили съответните допуснати от
съда съдебно счетоводни експертизи и приети по делото.
При така
изложеното по-горе, съдът не намери основание да не се довери на показанията на
свидетелките Т., П. и В., защото същите обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и при съпоставката им с останалия събран по делото
доказателствен материал са непротиворечиви и еднопосочни при изясняване на
относимите към предмета на делото факти и обстоятелства с оглед повдигнатото на
подсъдимите Д. и Б. обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 НК. Не може да се подмине и обстоятелството, че данните в техните
показания са съответни и на възприетата от съда фактическа обстановка по делото,
която е изложена по-горе. Това е така, защото от показанията на свидетелките се
установяват еднозначно, непротиворечиво и несъмнено следните обстоятелства, а
именно, че: на „Е.“ АД е извършена данъчна ревизия по приложение на ЗКПО, ЗДДС,
ЗОДФЛ в периода от 2006 г. до 2008 г.; данъчната ревизия е била извършена в
офиса на търговско дружество „Е.“ АД на бул. „Илиянско шосе“; по време на
данъчната ревизия ревизионния екип е работил със счетоводителите на
дружеството, между които е била и свидетелката П., изпълняваща длъжността
главен счетоводител на дружеството; на ревизиращия екип са били предоставени от
счетоводния отдел на проверяваното дружество всички изискани счетоводни
документи, а именно – изготвените Годишни данъчни декларация по ЗКПО относими
за проверявания период; Годишните финансови отчети на дружеството; първичните
счетоводни документи; договори; главни месечни книги; обобщена оборотна
ведомост за годината по сметки; актове за брак във връзка с проверката по ЗДДС;
документи за сделките, които са извършени с разпореждане на акции; сключени
договори и анекси към тях; справки за начислен и внесе корпоративен данък за
годината. Свидетелките П. и Т. еднозначно посочват в своите показания, че по
време на извършване на данъчната ревизия не са били проверявани договорите за
сключените процесни блокови сделки, т.к. от една страна не са били изискани от
проверяващите данъчни органи, а от друга страна съгласно показанията на
свидетелката П. са намерили отражение в изготвените от нея счетоводни
документи. Последното обстоятелство в показанията на свидетелката П.
кореспондира, както с данните отразени в счетоводните документи, съгласно
изготвените съдебно счетоводни експертизи по делото, така и с вписаното в
Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. на „Е.“ АД, която е била
предмет на проверка от свидетелката Т..
От друга страна от показанията на свидетелката Т., която в качеството си
на данъчен инспектор е извършила данъчната ревизия по ЗКПО се установява, че не
е било изготвяно искане за представяне на документи от страна на ревизиращия
екип, защото проверяваното лице – „Е.“ АД е представило всички изискани от
данъчно ревизионния екип документи, които са били необходими за извършване на
данъчната ревизия, в който смисъл са и показанията на свидетелката П., поради
което и в тази насока съдът намира, че е ирелевантно в случая установяването на
обстоятелството, какви писмени документи са били представени на данъчния екип в
хода на данъчната ревизия, както и с кои точно документи са се запознали
данъчните инспектори. Тук е мястото да се посочи, че ако в хода на досъдебното
производство свидетелката П. е била разпитана в качеството на свидетел, предвид
наличните по делото данни за нея отразени в инкриминираната Годишна данъчна
декларация по ЗКПО за 2006 г. за „Е.“ АД и данните в показанията на част от
данъчните инспектори за тази свидетелката, които са включени в състава на
данъчно ревизионния екип, вероятно тази свидетелка е щяла да има по пълен и
ясен спомен за инкриминираните събития, които са предмет на доказване по
настоящото дело и интересуват страните по делото. Тази липса на процесуална
активност от органа на досъдебното производство е довела до нарушение на един
от основните принципи установени в НПК, а именно принципа установен от
законодателя в разпоредбата на чл.13 НПК свързан с възложеното на прокурорът и
разследващите органи задължение за вземане на всички мерки за разкриване на
обективната истина по реда и средствата предвидени в НПК. Независимо от този
процесуален пропуск от страна на органа на досъдебно производство и липса на
процесуална активност, които са в разрез и със задълженията му установени и в
разпоредбата на чл.107 НПК, съдът намира, че данните в показанията на свидетелката
П. не могат да бъдат дискредитирани, т.к. същите се отличават с необходимата
обективност и липса на заинтересованост, защото тази свидетелка добросъвестно
при отговорите на някои от поставените й въпроси, заявява, че не си спомня за
определени обстоятелства, които интересуват, както вече се каза страните по
делото и съда. От друга страна изнесената чрез показанията на свидетелката П.
информация не може да бъде приета от съда и като заинтересована, защото с оглед
нейните данни, тя би могла да се уличи в извършване на престъпление, докато в
случая чрез отговорите на поставените й въпроси тази свидетелка съвсем
добросъвестно и обективно излага фактите и обстоятелствата, които са й станали
известни при изпълнение на служебните й задължения, в качеството на главен
счетоводител на „Е.“ АД, поради което съда се довери на нейните показания. На
следващо място съдът кредитира показанията на свидетелката П., като обективно,
безпристрастно и достоверно дадени и в частта, в която същата посочва и
разяснява механизма по осчетоводяване на процесните блокови сделки в
счетоводството на „Е.“ АД, както и изготвянето на Годишната данъчна декларация
по ЗКПО за 2006 г. на същото дружество, на което представляващ и управляващ е
подсъдимия Д.. Така от нейните показания се установява, че в качеството си на
главен счетоводител на „Е.“ АД е осчетоводила процесните договори за
покупко-продажба на акции от капитала на „С.“ АД, които са били предмет на
сключените блокови сделки с продавач „Е.“ АД, като е пуснала съответните
счетоводни операции дебит-кредит. Свидетелката П. е категорична в своите
показания посочвайки, че тя е осчетоводила процесни блокови сделки, като цената
на една акция по тези сделки е била в размер на 1,00 /един/ лев. Така в тази
насока, свидетелката П. добросъвестно и коректно заявява знание, че за
счетоводното отразяване на сделките в счетоводството на дружеството има
значение обстоятелството, дали същите са сключени на регулиран или
извънрегулиран борсов пазар, т.к. при сделките с акции сключени на регулиран
борсов пазар се преобразува финансовия резултат в посока намаление за нуждите
на данъчното облагане, при което и се намалява счетоводната печалба и не се
начислява корпоративен данък по ЗКПО, докато печалбата при сключените блокови
сделки се облага с корпоративен данък. Свидетелката П. е категорична в своите
показания заявявайки, че тя е изготвила Годишната данъчна декларация за
отчетния период на 2006 г. по ЗКПО на „Е.“ АД и в същата е отразила сключените
от дружеството блокови сделки и процесни по настоящото дело като приход в
клетка „общо приходи“. Свидетелката П. е категорична в своите показания още, че
във връзка със сключените блокови сделки от „Е.“ АД не е извършила никакво преобразуване
на финансовия резултат, както и че дружеството „Е.“ АД не е избегнало данъчно
облагане, а напротив същото е платило данък върху формираната печалба от тях,
която печалба лично тя е изчислила. В тази връзка посочва още, че сумите, които
са вписани при изготвяне на Годишната данъчна декларация за отчетния период
2006 г. по ЗКПО е взела от конкретните сметки по оборотните ведомости, които се
отнасят до самото преобразуване на финансовия резултат в посока намаление или
увеличение на резултата за нуждите на данъчното облагане, а също така и от
салдата на главните книги, т.к. тя лично осчетоводява оборотите. Свидетелката П.
е категорична още в своите показания, че в изпълнение на своите задължения като
главен счетоводител на „Е.“ АД, тя взема решение за преобразуване на финансовия
резултат в посока намаление или увеличение, когато това е необходимо, за което
в хода на годишното приключване си прави своите проучвания, анализи, провежда
консултации за да знае дали вярно преобразува финансовия резултат. Установи се
също от нейните показания, че в резултат на тези свои действия взема решение,
кой финансов резултат ще бъде увеличен и кой намален за нуждите на данъчното
облагане и съответно го отразява в Годишната данъчна декларация по ЗКПО, която
тя съставя. Установи се от показанията на свидетелката П., че подсъдимия Д. не
е участвал в изготвянето на Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г.,
защото тя я е изготвила на компютър, както и изготвя всички данъчни декларации
на дружеството „Е.“ АД с оглед служебните си задължения като главен
счетоводител на дружеството. В случая добросъвестно се установи още едно
обстоятелство от показанията на свидетелката П., както и след предявяване на
основание чл.284 НПК на инкриминираната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за
2006 г. на „Е.“ АД, а именно, че тя е подписана от подсъдимия Д., на който я
предоставя единствено за подпис, но не знае дали той я проверява, т.к.
същият не е изисквал от нея справки за
нейната проверка. В тази връзка показанията на свидетелката П. не остават
изолирани при установяване на обстоятелството, кое е лицето, което е положило
подписа в изготвената от нея Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г., а
се подкрепят и кореспондират със средството за тяхната проверка, каквото е
заключението по назначената в хода на досъдебното производство и приета в хода
на съдебното следствие съдебно графическа експертиза, от което се установява
категорично, че подписа положен в инкриминираната годишна данъчна декларация по
ЗКПО за 2006 г. е на подсъдимия Д.. От друга странна показанията на
свидетелката П. на свой ред кореспондират и с показанията на свидетелката Т.,
която в качеството си на данъчен инспектор е проверила процесната Годишна
данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г., при което не е констатирала в хода на
извършената данъчна ревизия некоректно попълване на същата, както и некоректно
водено счетоводство от свидетелката П. с оглед изискванията на Закона за
счетоводството, каквито констатации липсват и в съставените Ревизионен доклад и
Ревизионен акт на „Е.“ АД. Несъмнено в тази насока показанията на свидетелката П.
са кореспондиращи не само с тези на свидетелката Т., но и с данните съдържащи
се в проверените счетоводни писмени документи от последната, в качеството й на
данъчен инспектор, както и с приложените такива по делото, които от своя страна
са били обект на проверка от вещите лица, с оглед заключенията по допуснатите и назначени от съда съдебно
счетоводни експертизи. Ето защо съдът отново не намери основание да не се
довери на гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на
свидетелката П., която безпристрастно, логично и безпротиворечиво изнася факти
и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
При изясняване
на въпроса свързан с счетоводното обслужване на търговско дружество „Т.“ АД
важно значение в приобщената доказателствена съвкупност по делото намират
показанията на свидетелката Ц.З.. Свидетелката З. е категорична в своите
показания, че познава двамата подсъдими Д. и Б., но това тяхно познанство се
дължи на професионалните контакти, които между тях са налични в период повече
от 10 години. Това обстоятелство на свой ред не води до извод за изключване на
нейните показания от доказателствената съвкупност по делото, защото от данните
в нейните показания се установява изключително подробно, логично и
последователно механизма по счетоводното обслужване на „Т.“ АД от страна на „С.Г.“
АД, което се извършва съгласно договор от 2002 г. Това е така, защото от
показанията на същата се установи, че в качеството си на изпълнителен директор
на „С.Г.“ АД е извършвала счетоводното обслужване на „Т.“ АД, което се е
управлявало от подсъдимия Б., към инкриминираната дата 30.03.2009 г., както и е
изготвяла финансовите отчети на същото заедно с главния счетоводител и
отговорните счетоводители на „С.Г.“ АД. Свидетелката З. подробно разяснява
механизма на работа в управляваното от нея дружество, при което се установява,
че обслужваното от нея дружество „Т.“ АД е имало задължение да събира и между
1-во и 5-то число на месеца да предава на определено в „С.Г.“ АД лице
първичните счетоводни документи, които впоследствие се обработват от
счетоводител, който е определен да извърши счетоводното им отчитане съгласно
изискванията на Закона за счетоводството, съобразно приетия сметкоплан и
счетоводна политика на дружеството, както и съобразно националните стандарти
прилагани от „Т.“ АД. На следващо място свидетелката З. разяснява, че
първичната счетоводна документация се обработва с компютърна счетоводна
програма от определения за това счетоводител на „С.Г.“ АД, при което
автоматично се генерират регистрите и в зависимост от изискванията на
обслужваното дружество. Свидетелката З. описва възприетата в „С.Г.“ АД
структура и участието на служителите на „С.Г.“ АД при изготвянето на Годишната
данъчна декларация по ЗКПО, посочвайки, че същата се изготвя от отговорния
счетоводител в „С.Г.“ АД, след което я преглежда главния счетоводител на същото
и най-накрая тя лично проверява цялата счетоводна документация, касаеща всички
вписвания в съставената годишна данъчна декларация по ЗКПО за да се убеди, че
всички цифри са правилно вписани в нея. На следващо място свидетелката З.
заявява, че тя лично поправя технически и смислово съставената данъчна
декларация предвид създадената организация на работа в дружеството, при което
се изготвят справки, в които се отразяват всички данни във връзка с извършената
през годината дейност от обслужваното от „С.Г.“ АД дружество, каквото в случая
е „Т.“ АД. Свидетелката З. е категорична в своите показания, че управителя на „Т.“
АД няма никакво отношение към съставянето на Годишната данъчна декларация по
ЗКПО, а единствено я подписва, защото същата след като бъде изготвена му се
представя с обяснение с оглед приложимия закон, за нуждите на който е изготвена
декларацията, а именно, какви счетоводни действия са извършени, какъв е
резултата от тях и как е получен този резултат, като преценката за прилагане на
чл.16 ЗКПО се извършва от „С.Г.“ АД. При преценка на достоверността и
обективността на показанията на свидетелката З. и тук важи казаното по-горе при
обсъждане на показанията на свидетелката П.. Това е така, защото показанията на
свидетелката З. кореспондират с резултатите от извършената данъчна ревизия на „Т.“
АД, които са отразени от проверяващия данъчно ревизионен екип в съставените
Ревизионен доклад № 1205643/04.09.2012 г. и Ревизионен акт №
**********/14.02.2013 г. от главен инспектор по приходите, ТД София на НАП, при
което данъчния екип не е констатирал некоректно попълване на Годишната данъчна
декларация по ЗКПО за 2008 г. от „Т.“ АД и некоректно водено счетоводство от „С.Г.“
АД с оглед изискванията на Закона за счетоводството, каквито констатации
липсват и в издадено Решение № 1152/01.07.2013 г. от директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, ЦУ на НАП. Несъмнено в тази
насока и показанията на свидетелката З. са кореспондиращи с данните съдържащи
се в проверените счетоводни писмени документи, които от своя страна са били
обект на проверка от вещите лица, с оглед заключенията на вещите лица по
допуснатите и назначени от съда съдебно счетоводни експертизи. Показанията на
свидетелката З. не остават изолирани при установяване и на обстоятелството, кое
е лицето, което е положило подписа в изготвената от отговорния счетоводител на
„С.Г.“ АД Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. след предявяването й на
основание чл.284 НПК, а се подкрепят и кореспондират със средството за тяхната
проверка, каквото е заключението по назначената в хода на досъдебното
производство и приета в хода на съдебното следствие съдебно графическа
експертиза, от което се установява категорично, че подписа положен в
инкриминираната годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. е на подсъдимия Б..
Ето защо съдът не намери основание да не се довери и на гласните
доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелката З., която
безпристрастно, логично и безпротиворечиво изнася факти и обстоятелства, които
лично и непосредствено е възприела.
Съдът не намери
основание да не се довери и на показанията на свидетелитеВ. Й. и Т.Р., които в
качеството си на одитори са изготвили одитния доклад за „Т.“ АД, като от
свидетеля Т. е изготвен за 2008 г., а от свидетелката Й. са изготвени одитните
доклади за „Т.“ АД за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. От показанията на двамата
свидетели се установява, че в кръга на задълженията им е да проверяват
единствено дали е верен счетоводния баланс на одитираното от тях дружество,
както и дали данъците са правилно включени при данъчните задължения на
одитираното от тях дружество в данъчната декларация. Свидетелите заявяват, че в
качеството си на одитори не проверяват,
как са осчетоводени сумите посочени в самата данъчна декларация и в коя клетка
са вписани те, както и не подписват изготвената данъчна декларация с цел
удостоверяване на верността й. Двамата свидетели са категорични и еднопосочни в
своите показания при установяване на факта на придобиване от „Т.“ АД на
процесните акции от капитала на „С.“ АД през 2006 г., като поясняват
еднопосочно в тази насока механизма, счетоводното им заприходяване и отчитане в
счетоводството на „Т.“ АД при придобиването им, както и механизма на
изчисляване на печалбата от тяхната продажба през 2008 г. посредством
сключените блокови сделки, които са и инкриминираните по делото, при които „Т.“
АД е продало придобитите от него акции от капитала на „С.“ АД. Установи се от
данните в показанията на свидетелитеВ. Й. и Т.Р., които показания в тази насока
се подкрепят от приложените по делото писмени документи представляващи решения
на Съвета на директорите на „С.“ АД и решения на съда за вписване на
обстоятелствата, а именно, че „Т.“ АД е асоциирано дружество в капитала на „С.“
АД и към 2006 г. е притежавало 20 % от него, както и че двете търговски
дружества са свързани лица, за което са изложени данни в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Факта, че е налице свързаност между „С.“ АД и „Т.“ АД на
следващо място се установява и от данните вписани в съставените Ревизионен
доклад и Ревизионен акт от данъчния екип извършил данъчна ревизия на „Т.“ АД за
2008 г., която данъчна ревизия включва и проверка на данъчни задължения по
ЗКПО, поради което и в тази насока показанията на свидетелите са определено
обективни, достоверни и незаинтересовани. На следващо място в своите показания
двамата свидетели са категорични и при изясняване на начина, по който през 2006
г. търговското дружество „Т.“ АД е придобило акции от капитала на „С.“ АД, при
което посочват, че при извършения одит са установили, че през 2006 г. на
регулиран борсов пазар на Българска фондова борса „Т.“ АД е закупило 15 670 000
броя акции за сумата от 15 724 845 лева, които са заприходени в счетоводството
на дружеството на ц. от 1,00 /един/ лев за 1 /един/ брой акция. Свидетелите са
категорични, че през 2006 г. търговско дружество „Т.“ АД е получило при
увеличение на капитала на „С.“ АД през 2006 г. общо 15 670 000 броя акции като
асоциирано дружество, които в счетоводството му са заприходени на ц. от 0,00
лева за 1 /един/ брой акция. Свидетелите обясняват и защо получените от
увеличение на капитала на „С.“ АД акции са заприходени в счетоводството на „Т.“
АД на стойност от 0,00 лева, а именно защото тези акции не са плащани от „Т.“
АД, формирани са вследствие от разпределената печалба, т.к. са придобити от
последното в качеството му на акционер на „С.“ АД, а именно с оглед на взетото
на 29.09.2006 г. решение от Общото събрание на акционерите на „С.“ АД за
увеличение на капитала със собствени средства на дружеството от 66 000 000
/шестдесет и шест милиона/ лева на 132 000 000 /сто тридесет и два милиона/
лева за сметка на резервите или чрез издаване на нови 66 000 000 броя
безналични поименни акции. Така формираната печалба свидетелите посочват, че е
била обложена с данъци от „С.“ АД преди да бъде разпределена между акционерите,
един от който е и „Т.“ АД. Така получените акции свидетелите посочват, че на
финансов, счетоводен език се наричат „бонус акции“, броят на които е съответен
на притежаваните вече брой акции в капитала на „С.“ АД или при това положение
от „Т.“ АД е била получена по една допълнителна акция за всяка една от
притежаваните до момента акции в капитала на „С.“ АД. Свидетели са категорични
в случая, че така получените общо 15 670
000 допълнителни акции, представляват на счетоводен език „бонус акции“ и по
своята същност са дивидент, който като приход не се облага в счетоводството на
дружеството „Т.“ АД, поради тяхната стойност, на която са придобити и
заприходени от 0,00 лева, защото не са плащани, а самото дружество си е избрало
да ги заприходява по метода на себестойността или по ц. на тяхното придобиване
в съответствие със счетоводен стандарт 28. На следващо място свидетелите
обясняват, че принципа за получаване на цената на една акция е като се раздели
сумата на 1 /една/ акция на общия брой на придобитите акции от капитала на „С.“
АД през 2006 г., при което се получава средна ц. от 0,50 лева за 1 /един/ брой
акция при общия сбор от всички акции, който е 31 400 000. Свидетелите са
категорични в своите показания, че в случая при извършения от тях одит правилно
в счетоводството на „Т.“ АД през 2006 г. са осчетоводени и заприходени като
брой общо 31 400 000 акции на ц. от 0,50 стотинки или на тяхната себестойност
на придобиване, а след това през 2008 г. са били продадени 22 113 990 броя
акции по 1 /един/ лев за 1 /една/ акция или на тяхната номинална стойност
съгласно записаното в акционерната книга на „С.“ АД, което дружество е
собственик и издател на тези акции, които акции са и процесните по настоящото
дело. От показанията на свидетеля Т., който е извършил одит на „Т.“ АД за 2008
г. се установява, че посоченото дружество правилно е отчело в своето
счетоводство печалба по ЗКПО след извършената продажба през 2008 г. на
инкриминираните по делото акции от капитала на „С.“ АД към трети лица, поради
което правилно е намален и финансовия резултат за нуждите на данъчното
облагане, т.к. е обложена с данък печалбата, която е получена като разлика
между цената на придобиване през 2006 г. и цената на продажба на процесните
акции през 2008 г., която е 0,50 лева. Това на свой ред според свидетелите Р. иВ.
Й. е така и, защото в счетоводството действа принципа, че доход има единствено
при продажба, но не и при покупка, поради което и в конкретиката на настоящия
случай получените акции от „Т.“ АД в следствие на увеличение на капитала на „С.“
АД не представляват реализиран доход, защото получените акции са безплатни, за
което не се дължи и корпоративен данък, с който от своя страна се облагат
доходите. На последно място от показанията на свидетеля Т. се установява, че в
хода на извършената от него одитна проверка на „Т.“ АД за 2008 г. е констатирал
правилно отразен положителен финансов резултат, поради което и за нуждите на
данъчното облагане правилно в данъчната декларация по ЗКПО счетоводно е
преобразуван финансовия резултат в намаление. Двамата свидетели са категорични
в своите показания и при изясняване на още едно важно за нуждите на настоящото
дело обстоятелство, което от своя страна се релевира, а впоследствие и
инкриминирана от държавното обвинение и което е свързано с правилното счетоводно
отразяване на сумите в съответните клетки на Годишната данъчна декларация по
ЗКПО, които суми са били формирани счетоводно в баланса на дружеството, преди
да бъдат вписани в посочената данъчна декларация. Така свидетелите посочват, че
е без значение в коя клетка от Годишната данъчна декларация по ЗКПО ще бъдат
посочени сумите в Годишната данъчна декларация, защото това е технически момент
свързан с нейното попълване, а по важното според тях е дали правилно е получен
финансовия резултат вследствие на отразените в данъчната декларация суми. В
тази връзка свидетелите са категорични, че при одитната проверка проверяват
счетоводната система на одитираното дружество, което според тях означава, че
проверяват всеки един протичащ в дружеството процес свързан с осчетоводяването
на сумите получени в следствие на покупки и продажби, както и свързаните с тези
стопански дейности документи, а именно дали първичните счетоводни документи са
регистрирани в счетоводството на дружеството, дали са осчетоводени от счетоводството
на дружеството и дали правилно са били осчетоводени, т.е. как тези документи и
процеси са регистрирани в счетоводството на дружеството и как впоследствие
счетоводно данните са намерили израз във финансовия отчет, който се заверява от
тях, в качеството им на одитори. СвидетелкатаВ. Й. разяснява още, че в хода на
извършения от нея одит на „С.“ АД е проверила процедурата по увеличение на
капитала на „С.“ АД, която проверка се свързва с проверка на решенията на
Общото събрание на акционерите, с проверка на емисионната стойност и
номиналната стойност на акциите и проверка на това, какво вписване е извършено
в книгата на акционерите, в която се отразява акционерния капитал на
дружеството. Вярно е в случая, че свидетелите изнасят някои факти и
обстоятелства, които не са посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, но това е така, защото тези свидетели не са били разпитани в хода на
досъдебното производство от органа на разследване и техните показания са
останали извън полезрението на държавното обвинение, но независимо от това имат
своето значимо място при изясняване на важни за делото въпроси, които са били
обект на допуснатите от съда съдебно счетоводни експертизи, защото
свидетелстват за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са
възприели в хода на извършения от тях одит на „Т.“ АД, поради което и съдът им
се довери. С оглед на гореизложените данни в показанията на свидетелите Й. и Р.,
които от своя страна са съответни на информацията материализирана в приобщените
по делото писмени документи, между които и данъчно ревизионен доклад, данъчно
ревизионен акт и решение на директор Дирекция „ОДОП“ София, ЦУ НАП, както и на
заключенията на вещите лица изготвили съдебно счетоводните експертизи допуснати
от съда в хода на съдебното следствие и не на последно място са еднопосочни с
данните в показанията на разпитаната от съда свидетелка З., то съдът не намери
основания да ги изключи от доказателствената съвкупност по делото, още повече
техните показания не остават изолирани, а напротив открояват се със своята
обективност, коректност и добросъвестност, същите са взаимодопълващи се,
относими са към изясняване на важни фактически обстоятелства от предмета на
доказване по делото, които от своя страна допринасят и за правилно решаване на
делото, поради което и съдът им се довери изцяло.
На следващо
място съдът отчете и трудността, пред която са били изправени вещите лица в
процеса на проучване на предоставените им доказателства в хода на досъдебното
производство, както и трудността да установят източници на информация, от които
да извлекат първоначални данни за нуждите на своите експеризи при отговорите на
поставените им задачи, с оглед непълнотата в доказателствения материал събран в
хода на досъдебното производство, но независимо от това не може да не бъде
отчетена липсата на експертна активност или такава, каквато се наблюдава у
експертите по допуснатите в хода на съдебното следствие експертизи. Съдът, в
тази насока положи значителни усилия като изиска от Комисията за финансов
надзор, Централен депозитар, Министерство на финансите, Българска фондова борса
и Национална агенция по приходите писмени документи, които бяха приети като
писмени доказателства по делото, както и не изискания и не приложен в хода на
досъдебното производство Правилник на „Българска фондова борса – София“ АД и
Приложение № 1 Правила за извършване на блокови сделки на пазарите за акции в
редакцията им в периода 01.01.2006 г.-31.12.2006г. и в периода 01.01.2008
г.-31.12.2008 г. При това положение съдът прие за добросъвестно и обективно
дадени заключенията на вещите лица изготвили съдебно счетоводните експертизи в
хода на досъдебното производство, които бяха изслушани и приети в хода на
съдебното следствие, защото независимо от непълнотата на експертните
заключения, експертите са положили усилия да отговорят на поставените им
въпроси максимално обективно въз основа на предоставения им доказателствен
материал от органа на разследването. Ето защо настоящия съдебен състав прие по
делото изготвените експертни заключения, защото вещите лица в кръга на своите
знания, умения, квалификации и професионален опит, както и въз основа на
предоставените им писмени документи в хода на досъдебното производство са
отговорили обективно и добросъвестно на поставените им задачи. Съдът се довери
на експертните заключения и поради обстоятелството, че вещите лица при
изслушване и приемане на изготвените от тях експертизи добросъвестно посочиха
своите източници, които са ползвали при отговорите на поставените им задачи, както
и незаинтересовано дадоха пред съда устни разяснения във връзка със същите.
Вярно е, че след изслушване на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебно счетоводни експертизи от съда, както и предвид дадените от вещите лица,
които са ги изготвили разяснения в хода на съдебното следствие са допуснати
нови съдебно счетоводни експертизи, защото се установи при разпита на тези
експерти, че за целите на своето заключение са ползвали единствено писмените
документи, които са били събрани от
органа на разследването и са им били предоставени, но не са извършили лично
проверка в счетоводствата на двете процесни дружества „Т.“ АД и „Е.“ АД и не са
се запознали със съхраняваните при тях счетоводни документи, които са относими
към отговорите на поставените им въпроси. Констатира се още, че при отговорите
на поставените им въпроси от органа на досъдебно производство, вещите лица
изготвили назначените от този орган експертизи са ползвали преимуществено
източници и данни съдържащи се в изискани от органа на разследването справки от
Българска фондова борса, от Комисията за финансов надзор, писма и становища на
НАП до разследващия орган, както и писма на Комисията за финансов надзор до
свидетеля Г., изготвени в отговор на питания на този свидетел. Именно, поради
изложените по-горе съображения, съдът намери заключенията на вещите лица
изготвили съдебно счетоводните експертизи в хода на досъдебното производство за
обективно дадени, т.к. експертите в хода на съдебното следствие при тяхното
изслушване заявиха добросъвестно своите източници, както и следвания от тях
механизъм при отговорите на поставените им въпроси, които се свързват с
определяне според тях на пазарната ц. на 1 /един/ брой акция от процесните по
делото, които са били обект на техните заключения с оглед изследваните
инкриминирани блокови сделки, по които страна са процесните дружества „Т.“ АД и
„Е.“ АД. По делото не се установиха гласни доказателствени източници, които да
подкрепят изготвените в хода на досъдебното производство заключения от вещите
лица, а от друга страна се установи, че техните заключения, макар и да са
обективни по изложените по-горе съображения, то дадените от тях отговори на
поставените задачи не са всестранни и пълни, както и не са съответни на
събраните от съда в хода на съдебното следствие допълнителни писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поради което и съдът ги прие
единствено като добросъвестно дадени.
С цел разкриване
на обективната истина по делото и правилното решаване на делото, съдът допусна
в хода на съдебното следствие нови съдебно счетоводни експертизи, които да
бъдат изготвени от вещи лица, различни от тези, които са изготвили съдебно
счетоводните експертизи в хода на досъдебното производство, като при определяне
и назначаването им се съобрази с тяхната заявена квалификация и знания в
областта на счетоводството и борсовата търговия. Съдът се довери на изготвените
от вещите лица в хода на съдебното следствие съдебно счетоводни експертизи,
защото при отговорите на поставените им въпроси изключително детайлно и
хронологично са изследвали всички значими за изготвяне на тяхното заключение
фактически обстоятелства, които са от значение за предмета на делото, който е
очертан с внесения в съда обвинителен акт от държавното обвинение, а така също
са извършили изследвания и с оглед поставените им от страните въпроси, които са
извън предмета на делото. Съдът се довери на заключенията на вещите лица и
поради обстоятелството, че при тяхното изготвяне експертите са изследвали и са
се запознали не само със събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, но също така са основали своите експертни изводи и на събраните
по инициатива на съда и страните по делото в хода на съдебното следствие
писмени доказателства, както и са се запознали с намиращите се в счетоводствата
на търговските дружества „Т.“ АД и „Е.“ АД счетоводни документи. В конкретния
случай прави впечатление, че вещите лица с цел обективното, всестранно и пълно
изготвяне на техните заключения са проявили експертна инициатива, вследствие на
което и съдът с оглед техните искания им е издал необходимите съдебни
удостоверения с цел да се снабдят с желаната и необходима им информация от М.НА
Ф.и Българска фондова борса, която да им послужи за нуждите на експертизата и
при формиране на експертните им изводи, поради което и предвид гореизложените
съображения, настоящият съд достигна до категоричния извод за налична
обективност, всестранност и пълнота на експертните заключения по допуснатите в
хода на съдебното следствие съдебно счетоводни експертизи. В подкрепа на
последния извод са и дадените от вещите лица разяснения в хода на съдебното
следствие при отговорите на поставените им въпроси от страна на съда,
държавното обвинение, гражданския ищец и защитата на двамата подсъдими, при
което експертите изясниха в пълнота механизма по формиране на финансовия
резултат от процесните дружества в Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006
г. на „Е.“ АД и за 2008 г. за „Т.“ АД, както и необходимостта от преобразуване
на финансовия резултат за нуждите на данъчното облагане по ЗКПО. На следващо
място вещите лица изключително подробно разясняват начина на формиране на
пазарна ц. на акции предмет на продажба на регулирания борсов пазар, както и
специфичните изисквания на борсова търговия при извършване на блокови сделки на
нерегулиран борсов пазар. Така от заключенията на съдебно счетоводните
експертизи се установи, че процесните две търговски дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД
правилно са декларирали в Годишните си данъчни декларации по ЗКПО съответно за
2006 г. от „Е.“ АД и за 2008 г. за „Т.“ АД финансовия си резултат получен през
съответната година, защото при дружеството „Е.“ АД не са отразени намаления на годишния
счетоводен финансов резултат с резултата получен от извършените продажби на
акции на „С.“ АД чрез сключените блокови сделки за нуждите на данъчното
облагане, докато при второ дружество – „Т.“ АД получения положителен финансов
резултат е бил посочен в намаление за нуждите на данъчното облагане, но
намалението на финансовия резултат реално е възникнало от продажбата на акции
получени от разпределението на дивиденти /бонус акции/, а не от положителната
разлика от продажба на финансови активи. На следващо място съдът се довери на
показанията на вещите лица изготвили съдебно счетоводните експертизи в хода на
съдебното следствие и поради обстоятелството, че техните заключения
кореспондират и с гласните доказателствени източници изразяващи се в данните
съдържащи се в показанията на свидетелите Ю.В., Д.Й., А.Т., Ц.З. и Й.П.. На
следващо място се установи убедително, че експертните заключения са в унисон и
с установените констатации на данъчните служители, а именно инспекторите
включени в данъчно ревизионните екипи, които са извършили данъчна проверка по
ЗКПО на процесните дружества „Е.“ АД за 2006 г. и „Т.“ АД за 2008 г., както и
на издаденото решение под № 1152/01.07.2013 г. на директор Дирекция „ОДОП“
София, ЦУ на НАП. Ето защо по изложените съображения, съдът не намери основание
да изключи заключенията на вещите лица по допуснатите в хода на съдебното
следствие и изготвени по делото съдебно счетоводни експертизи, както и дадените
от експертите устни разяснения в хода на съдебното следствие, поради
достоверността, обективността, пълнотата и всестранността на отразеното в тях и
им се довери изцяло, т.к. от своя страна същите се базират и на всички
приобщени по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Информацията,
определена като класифицирана, не съдържа релевантни данни, нито може да послужи за доказателствени цели, поради което
и съдът намира, че не следва да я обсъжда.
На последно
място съдът кредитира заключението по изготвената съдебно графическа
експертиза, защото в кръга на своите професионални знания, умения и
квалификации и при съпоставка на необходимия за неговото изготвяне сравнителен
материал, експерта категорично е посочил, че подписа на мястото управляващ „Е.“
АД в Годишната данъчна декларация за 2006 г. е положен от подсъдимия О.Д.,
както и че подписа на мястото управляващ „Т.“ АД в Годишната данъчна декларация
за 2008 г. е положен от подсъдимия Б.Б.. От друга страна така установеното чрез
експертното заключение кореспондира и с данните в показанията на свидетелките Ц.З.
и Й.П., т.к. всяка една поотделно заявява, че в Годишната данъчна декларация за
2006 г. подписа за управляващ „Е.“ АД е положен от подсъдимия О.Д., а подписа
за управляващ „Т.“ АД в Годишната данъчна декларация за 2008 г. е положен от
подсъдимия Б.Б., т.к. данъчните декларации са предоставяни единствено за подпис
от подсъдимите, след като бъдат изготвени от всяка една от двете свидетелки, в
качеството им на счетоводители.
От правна страна:
При така
установеното от фактическа страна, съдът намери, че подсъдимия О.И.Д. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото му
обвинение по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК, защото вмененото за извършено
деяние е несъставомерно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намери, че подсъдимия Б.А.Б. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото му обвинение
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК, защото вмененото за извършено деяние е
несъставомерно.
За да бъде
осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2 НК в конкретиката на настоящия случай, следва да са налице всички
съставомерни признаци от изпълнителното му деяние, а именно: авторът на
престъплението да е субект на данъчно престъпление; от обективна страна да е
осъществена инкриминираната форма от изпълнителното деяние от неговия състав,
за което е необходимо данъчно задълженото лице като субект на данъчното
престъпление да е избегнало установяването и плащането на данъчни задължения
към фиска; инкриминираните форми на изпълнителното деяние да бъдат осъществени
по специфичен начин, а именно чрез затаяване на истина в подадена декларация от
субекта на престъплението, която се изисква съгласно съответната материално
правна норма от специален данъчен закон, който в настоящият случай е Закона за
корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/; данъчните задължения да са в
особено големи размери; деянието да е довършено, т.е. да е настъпил вредоносния
резултат за фиска с оглед изтичането на предвидения законоустановен срок за
внасяне на дължимия данък от данъчно задълженото лице, която преценка следва да
бъде извършена в съответствие с установената регламентация в специалния данъчен
закон - ЗКПО, който определя, кога данъчното задължение е изискуемо; да се
установи налице ли е причинно следствена връзка между изпълнителното деяние и
настъпилия престъпен резултат – вредата за фиска. Липсата на някой от
елементите на изпълнителното деяние от състава на престъплението от обективна
страна, винаги води до несъставомерността на деянието, а това в случая е
налице.
В конкретиката
на настоящият случай е необходимо на първо място да се изясни по ясен и
категоричен начин дали подсъдимите Д. и Б. са автори на данъчното престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК, за което им е повдигнато обвинение с оглед
внесения в съда обвинителен акт. За да се установи авторството е необходимо да
се изясни дали подсъдимите Д. и Б. са годен субект на това данъчно
престъпление. Законодателят е приел в материално правната норма на посоченото
престъпление, че субект на престъплението може да бъде всяко наказателно
отговорно лице, което има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на
съответните разпоредби от приложимия данъчен закон, с които е следвало това
лице да съобрази своето правно поведение при установяването и плащането на
данъчните задължения в подадена от него данъчна декларация. Действително,
субект на данъчно задължение съгласно разпоредбите на съответните специални
данъчни закони могат да бъдат, както юридическите лица, така и физическите
лица, които следва в предвидените в тези закони срокове да изготвят и подадат
данъчни декларации с вярно съдържание. По делото се установи, че търговските
дружества „С.“ АД и „Е.“ АД са местни юридически лица, регистрирани са в
съответствие с изискванията на Търговския закон и са вписани в Търговския
регистър при Агенция по вписванията, поради което и като такива съгласно чл.6,
ал.1, т.1 и ал.2 ЗКПО /отм./ са данъчно задължени лица, платци и вносители на
корпоративен данък по ЗКПО. Установи се, че търговското дружество „Т.“ АД е
местно юридическо лице, което с оглед чл.3, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.1, т.1 ЗКПО
е регистрирано в съответствие с изискванията на Търговския закон и е вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, поради което и като такова
съгласно чл.8 ЗКПО е данъчно задължено лице, което е длъжно да внася
корпоративен данък по ЗКПО. Независимо от това за целите на наказателния
процес, когато данъчното задължение следва да се изпълни от юридическо лице,
субекта на данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 НК, към който
може да бъде насочено наказателното преследване е управляващото и
представляващо го физическо лице с оглед обстоятелството, че наказателната
отговорност е лична и може да бъде носена единствено от физическо лице,
съгласно разпоредбите на чл.35, ал.1 вр. с чл.31 НК. Съобразявайки горните обстоятелства,
както и събраните и приобщени по делото писмени доказателства, които са описани
подробно във фактическата страна по-горе, а от друга страна представляват и
публична, достъпна информация, доколкото е публикувана в Търговския регистър на
интернет страницата на Агенция по вписванията, се установи в настоящия случай,
че подсъдимия О.Д. е член на Съвета на директорите на „С.“ АД и в качеството на
изпълнителен директор е представляващ търговското дружество от неговата
регистрация на 15.11.1991 г. по ф.д. № 19359/1991 г. в СГС, ФО, както и че тези
обстоятелства не са били променени и към инкриминираните по делото събития. На
следващо място се установи, че подсъдимия О.Д. към инкриминираната по делото
дата 02.04.2007 г. е член на Съвета на директорите на търговско дружество „Е.“
АД и в качеството си на изпълнителен директор е негов представляващ от
регистрацията му на 30.05.2000 г. по ф.д. № 7545/2000 г. в СГС, ФО, а също така
тези обстоятелства не са били променени и към процесния по делото период –
17.04.2006 г.-16.05.2006 г. Установи се също така по делото, че подсъдимия Б.Б.
към инкриминираната по делото дата 30.03.2009 г. е член на Съвета на
директорите и в качеството на изпълнителен директор е представляващ търговското
дружество „Т.“ АД от неговата регистрация на 12.12.2003 г. по ф.д. № 12737/2003
г. в СГС, ФО, а също така тези обстоятелства не са били променени и към
процесния по делото период – 05.08.2008 г.-26.08.2008 г. При така изложеното е
видно, че подсъдимия О.Д. с оглед разпоредбата на чл.235, ал.1 от Търговския
закон и в съответствие с устава на „С.“ АД и „Е.“ АД е техен представител, а
подсъдимия Б. с оглед разпоредбата на чл.235, ал.1 от Търговския закон и в
съответствие с устава на „Т.“ АД е негов представител. При това положение и при
така изложените данни, касаещи представителната власт за подсъдимите Д. и Б.
безспорно се установи по делото, че подсъдимите Д. и Б. имат задължение да
подадат Годишна данъчна декларация по ЗКПО за представляваните от тях данъчно
задължените лица – търговските дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД. Установи се по
делото, че с оглед задължението си по чл.51, ал.2 ЗКПО /отм./ да подаде данъчна
декларация като представляващ търговското дружество „Е.“ АД и негов
изпълнителен директор, подсъдимият Д. е подписал Годишна данъчна декларация за
2006 г. по ЗКПО с вх. № 2226389/02.04.2007 г., която е била физически подадена
в Териториалната Дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ на Националната
агенция за приходите от упълномощено лице Ц.К.. Установи се по делото, че с
оглед задължението си по чл.92, ал.1 ЗКПО като представляващ търговското
дружество „Т.“ АД и негов изпълнителен директор, подсъдимият Б. е подписал
Годишна данъчна декларация за 2008 г. по ЗКПО с вх. № 22077001810/30.03.2009
г., която е била физически подадена в Териториалната Дирекция „Големи
данъкоплатци и осигурители“ на Националната агенция за приходите от упълномощено
лице Калинка Н.. По делото няма спор, че подсъдимия Д. е положил свой подпис в
подадената на 02.04.2007 г. Годишна данъчна декларация за 2006 г. по ЗКПО с вх.
№ 2226389/02.04.2007 г., както и че подсъдимия Б. е положил свой подпис в подадената
на 30.03.2007 г. Годишна данъчна декларация за 2008 г. по ЗКПО с вх. №
22077001810/30.03.2009 г. , което обстоятелство се изясни, както чрез гласните
доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите Ц.З. и Й.П.,
така същото се установи и по несъмнен и категоричен начин чрез специалните
знания, умения и квалификация на вещото лице изготвило съдебно графическата
експертиза в хода на досъдебното производство, която бе изслушана и приета в
хода на съдебното следствие. Това е така, защото двете свидетелки З. и П.
заявяват категорично в своите показания, че те в качеството си на счетоводители
на търговските дружества са изготвили, попълнили, съставили инкриминираните
Годишни данъчни декларации по ЗКПО, а именно П. на „Е.“ АД за 2006 г., а З. на
„Т.“ АД за 2008 г., след което са ги предоставили единствено за подпис на всеки
един от двамата подсъдими Д. и Б., които са ги подписали, а в последствие
подписаните декларации са били физически занесени за регистрация в Териториална
Дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ на Националната агенция за
приходите от упълномощени за това лица К. и Н.. От друга страна факта, че
подсъдимите Д. и Б. са положили подписи в процесните Годишни данъчни декларации
не се оспорва и от страните по делото.
Независимо от
факта, че подсъдимите Д. и Б. са подписали инкриминираните по делото Годишни
данъчни декларации по ЗКПО с оглед изложеното по-горе, то от събраната
доказателствена съвкупност не се установи по несъмнен и категоричен начин
двамата подсъдими да са автори на инкриминираните Годишни данъчни декларации по
ЗКПО или да са техни съставители, да са изчислили и вписали лично в същите счетоводните
финансови резултати получени през съответната отчетна година, а именно за 2006
г. от подсъдимия Д. и за 2008 г. от подсъдимия Б. за нуждите на данъчното
облагане. Това е така, защото от данните съдържащи се в показанията на
свидетелката З. се установи, че тя лично в качеството си на изпълнителен
директор на „С.Г.“ АД е била ангажирана с процеса по осчетоводяване на
първичните счетоводни документи и сключени от дружеството договори между които
и сключените процесни блокови сделки, по които страна е търговското дружество „Т.“
АД, т.к. обслужва счетоводно същото дружество по договор от 2002 г. В подкрепа
на това свое твърдение свидетелката З. категорично разясни пред съда и
механизма по осчетоводяване на всички първични счетоводни документи
предоставени й за нуждите на счетоводното отчитане от страна на „Т.“ АД, които
постъпват между 1-во и 5-то число в управляваното от нея дружество „С.Г.“ АД на
съответния месец, които се обработват чрез счетоводна компютърна програма от
определен счетоводител на същото дружество, което тя управлява. Установи се, че
към фактическото извършване на счетоводната дейност на „Т.“ АД, подсъдимият Б.
няма отношение. В тази връзка категорична в своите показания е свидетелката З.,
че преценката за това, кои данни и какви стойности да бъдат включени в
Годишната данъчна декларация се извършва от нея, включително извършва и преценката
за приложението на чл.16 ЗКПО, касаещ изчисленията на годишния финансов
резултат за нуждите на данъчното облагане по ЗКПО. Това е така, защото се
установи категорично от показанията на свидетелката З., че тя лично проверява
всички справки и цифри посочени в Годишната данъчна декларация по ЗКПО преди да
я представи на подсъдимия Б. в качеството на управляващ и представляващ „Т.“ АД
за подпис. От друга страна по делото се установи отново чрез показанията на
свидетелката З., че първоначално данните в данъчната декларация се вписват от
отговорния счетоводител, а впоследствие се проверяват от главния счетоводител
на дружеството, след което окончателно изготвената данъчната декларация се
проверява от нея. Категорично от
показанията на свидетелката З. се установи, че на подсъдимия Б. тя само
разяснява механизма на получените финансови резултати, които са отразени в
данъчната декларация, а именно, как и защо са получени тези финансови резултати
и на базата на какви изчисления. Показанията на свидетелката З. не остават
изолирани в тази им част, а напротив същите кореспондират, както със
заключението по изготвената съдебно графическа експертиза, от което се установи
по категоричен начин, че подписа в Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2008
г. е положен от подсъдимия Б., така същите се потвърждават и от данните, които
са вписани от данъчно ревизионен екип в съставените писмени документи, които са
приети като доказателства по делото, а именно Ревизионен доклад №
1205643/04.09.2012 г. и Ревизионен акт № **********/14.02.2013 г., съставен от
главен инспектор по приходите, ТД София на НАП, във връзка с извършената на „Т.“
АД данъчна проверка по ЗКПО в периода 01.01.2007 г.-31.12.2010 г. Така в
подкрепа на казаното проверяващите данъчни служители са констатирали и отразили
от фактическа страна в Ревизионния акт, че счетоводното обслужване на „Т.“ АД
се извършва от „С.Г.“ АД при прилагане на двустранна форма на счетоводно
отчитане, а формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и
систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане. При това положение
за настоящия съд не е налице съмнение, че фактическото съставяне на оборотните
ведомости, счетоводните регистри и другите счетоводни регистри, в които се
отразяват счетоводно съставените първичните счетоводни документи и сключените процесни
блокови сделки отразяващи извършваната търговска дейност от „Т.“ АД се е
осъществявало в инкриминирания период от счетоводителите на „С.Г.“ АД, които са
извършвали и преценката за приложението на разпоредбата на чл.16 ЗКПО, между
които е и свидетелката З., в качеството й на изпълнителен директор на
счетоводното дружество. В подкрепа на изложеното се налага категоричния извод,
че познаването на данъчното законодателство е необходим елемент от специалните
знания, които е необходимо да притежава едно лице за да съобрази специфичните
изисквания предвидени в Закона за счетоводството, касаещи воденето на коректна,
прецизна и точна счетоводна отчетност при реализиране на приходи и разходи от
търговската дейност на дружеството, както и знания за да приеме, че е налице задължение
за установяване и плащане на конкретно данъчно задължение изискуемо се с оглед
разпоредбите на Закона за корпоративно и подоходно облагане, които се отнасят
до знания за необходимостта от преобразуване на получения годишен счетоводен финансов
резултат за нуждите на данъчното облагане. В конкретния случай от събраните по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства несъмнено се
установи, че свидетелката З. в качеството си на изпълнителен директор на „С.Г.“
АД и като счетоводител с дългогодишен опит в обсъжданата специфична счетоводна
и данъчна отчетност е фактически осъществявала всички необходими обективно действия
за правилното и коректно счетоводно и данъчно отразяване на търговската дейност
на търговското дружество „Т.“ АД, включително и е отразила в изготвената от нея
Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. годишния му финансов резултат за
нуждите на данъчното облагане. Ето защо и независимо от обстоятелството, че
като физическо лице подсъдимия Б. е представляващ данъчно задълженото лице по
ЗКПО, каквото е юридическото лице „Т.“ АД, то същия не е извършвал пряко и
непосредствено обективно и фактически функции по счетоводно и данъчно отчитане и не е бил пряко и
непосредствено ангажиран с въпроси, които е следвало да бъдат решени при
водената счетоводна и данъчна отчетност за „Т.“ АД, във връзка с изготвянето на
инкриминираната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. Този извод на
настоящия съд се налага и поради установеното по безспорен и категоричен начин
обстоятелство по делото, че в конкретния случай подсъдимия Б. макар и от
обективна страна да е данъчно задължено лице, предвид представителната власт,
която има като изпълнителен директор на „Т.“ АД, то същият в своя краен
резултат не е реализирал съзнателно вменената му форма от изпълнителното деяние
на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, а именно да е
допринесъл за настъпване на съставомерния резултат – избягване на
установяването и плащането на данъчни задължения в подписаната от него
инкриминирана данъчна декларация, чрез затаяване на истина. Това на свой ред е
така и защото по делото не се установи подсъдимия Б. да е извършил конкретни
действия, чрез които да е възпрепятствал възможността за установяване и плащане
на данъчните задължения по установения за това законов ред установен в ЗКПО, а
именно да е затаил истина в подписаната от него инкриминирана Годишна данъчна
декларация за 2008 г. по ЗКПО с вх. № 22077001810/30.03.2009 г. на ТД „ГДО“
НАП, както и да е извършил некоректни счетоводни действия по преобразуване на
финансовия резултат за нуждите на данъчното облагане по реда на чл.16 ЗКПО. По
делото няма спор, че подписаната от подсъдимия Б. Годишна данъчна декларация за
2008 г. по ЗКПО е била подадена в ТД „ГДО“ НАП в законоустановения за това срок
по чл.92, ал.2, вр. ал.1 ЗКПО, а именно до 31 март на следващата година. При
това положение и доколкото не е налице забрана и други лица да осъществяват действията,
регулирани от данъчното законодателство, какъвто е и счетоводителя, то в
конкретиката на настоящото дело се установи по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимия Б. не е автор на инкриминираната по делото данъчна декларация,
независимо, че същия я е подписал, а в наказателния процес, както вече се
посочи, наказателната отговорност е лична.
При изясняване
на въпроса свързан с авторството на деянието за подсъдимия Д. и тук по мнение
на настоящия съдебен състав намират място изложените по-горе съображения и
изводи за подсъдимия Б.. Това е така, защото от данните съдържащи се в
показанията на свидетелката П. е видно, че същата в качеството си на главен
счетоводител на „Е.“ АД и при изпълнение на своите служебни задължения е била
ангажирана пряко и непосредствено с процеса по осчетоводяване на първичните
счетоводни документи и всички сключени сделки, по които страна е търговското
дружество „Е.“ АД, между които и процесните блокови сделки. Съдът не намери
основание да не се довери на показанията на тази свидетелка, т.к. същите не се
оборват от нито едно доказателство събрано и проверено по делото по реда на НПК,
а именно, че тя фактически осчетоводява и обработва всички първични счетоводни
документи на „Е.“ АД от учредяването му, както и че към фактическото
осъществяване на счетоводната дейност на дружеството подсъдимия Д. няма
отношение. В случая категорично се установи, че в оперативната счетоводна
самостоятелност на свидетелката П. се включва преценката за това, кои данни и
какви стойности да бъдат включени в Годишната данъчна декларация, като
вписаните в същата суми лично се вземат от нея от оборотните ведомости, главни
книги и от конкретните счетоводни сметки, след като лично прецени
необходимостта от преобразуване на получения счетоводен годишен финансов резултат
в намаление или увеличение за нуждите на данъчното облагане. Установи се
категорично от показанията на свидетелката П., че тя лично предоставя
окончателно изготвената и проверена от нея данъчна декларация за подпис на
управителя на „Е.“ АД – подсъдимият Д.. Показанията на свидетелката П. също
така не остават изолирани в тази им част, а напротив същите кореспондират,
както със заключението по изготвената съдебно графическа експертиза, от което
се установи по категоричен начин, че подписа в
Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. е положен от подсъдимия Д.,
така същите се потвърждават и от данните, които са вписани от данъчно
ревизионен екип в съставените писмени документи, които са приети като
доказателства по делото, а именно Ревизионен доклад с № 900347/30.11.2009 г. и
издаден Ревизионен акт с № *********/16.12.2009 г. на ТД София на НАП, във
връзка с извършената на „Е.“ АД данъчна проверка по ЗКПО в периода 01.01.2006
г.-31.12.2006 г. Така в подкрепа на казаното са отразените в Ревизионния акт
фактически изводи констатирани от проверяващите данъчни служители, които са установили,
че счетоводното обслужване на „Е.“ АД се извършва от счетоводители на същото
при прилагане на двустранна форма на счетоводно отчитане, а формата на
счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично
и синтетично) счетоводно отчитане. При това положение за настоящия съд не е
налице съмнение, че фактическото съставяне на оборотните ведомости,
счетоводните регистри и другите счетоводни регистри, в които се отразяват
счетоводно съставените първичните счетоводни документи и сключените процесни
блокови сделки отразяващи извършваната търговска дейност от „Е.“ АД се е
осъществявало в инкриминирания период от неговия главен счетоводител -
свидетелката П., която е извършвала и преценката за приложение на разпоредбата
на чл.13 и чл.14 ЗКПО. В подкрепа на изложеното се налага категоричния извод,
че познаването на данъчното законодателство е необходим елемент от специалните
знания, които е необходимо да притежава едно лице за да съобрази специфичните
изисквания и обстоятелства предвидени в Закона за счетоводството, касаещи
коректното и правилно водене на счетоводната му отчетност при реализиране на
приходите и разходите от извършваната търговска дейност, както и знания за да
приеме, че е налице задължение за установяване и плащане на конкретно данъчно
задължение изискуемо се с оглед разпоредбите на Закона за корпоративно и
подоходно облагане, които се отнасят до знания за необходимостта от
преобразуване на получения годишен счетоводен финансов резултат за нуждите на
данъчното облагане. В конкретния случай от събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства несъмнено се установява, че
свидетелката П. в качеството си на главен счетоводител на „Е.“ АД, който е с
дългогодишен опит в обсъжданата специфична счетоводна и данъчна отчетност е
осъществявала фактическите действия по счетоводното и данъчно отчитане на
търговската дейност на посоченото търговско дружество, включително и е отразила
в изготвената от нея Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. годишния му
счетоводен финансов резултат, а в последствие е и преобразувала същия за
нуждите на данъчното облагане по своя преценка. При това положение и независимо
от обстоятелството, че подсъдимия Д. е представляващ на данъчно задълженото
лице по ЗКПО, каквото е „Е.“ АД, то същия не е извършвал обективно и фактически
функции по счетоводно и данъчно отчитане и не е бил пряко и непосредствено
ангажиран с въпроси, които е следвало да бъдат решени при водената счетоводна и
данъчна отчетност на „Е.“ АД, във връзка с изготвянето на инкриминираната
Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. Този извод на настоящия съд се
налага и поради установеното по безспорен и категоричен начин обстоятелство по
делото, че в конкретния случай подсъдимия Д. макар и от обективна страна да е
данъчно задължено лице, предвид представителната власт, която има като
изпълнителен директор на „Е.“ АД, то същият в своя краен резултат не е
реализирал съзнателно вменената му форма от изпълнителното деяние на
престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, а именно да е
допринесъл за настъпване на съставомерния резултат като е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения. Това на свой ред е така и
защото по делото не се установи подсъдимия Д. да е извършил конкретни фактически
действия, чрез които да е възпрепятствал възможността за установяване и плащане
на данъчните задължения по установения за това законов ред установен в ЗКПО, а
именно да е затаил истина в подписаната от него инкриминирана Годишна данъчна
декларация за 2006 г. по ЗКПО с вх. № 2226389/02.04.2007 г. на ТД „ГДО“ НАП,
както и да е извършил фактически действия по преобразуване на счетоводния финансов
резултат за нуждите на данъчното облагане по ЗКПО. По делото няма спор, че
подписаната от подсъдимия Д. Годишна данъчна декларация за 2006 г. по ЗКПО е
била подадена в ТД „ГДО“ НАП в законоустановения за това срок по чл.92, ал.2,
вр. ал.1 ЗКПО, а именно до 31 март на следващата година. Тук е мястото да се
посочи, че данъчната декларация е подадена в срок с оглед разпоредбата на
чл.22, ал.7 ДОПК, затова защото 31.03.2007 г. е неприсъствен ден и последния
присъствен ден е именно инкриминираната в случая дата 02.04.2007 г. При така изложеното и доколкото не е налице
забрана и други лица да осъществяват фактически действия, регулирани от
данъчното законодателство, какъвто е и счетоводителя, то в конкретиката на
настоящото дело се установи по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Д.
не е автор на инкриминираната по делото данъчна декларация, независимо, че
същия я е подписал, а в наказателния процес, както вече се посочи наказателната
отговорност е лична.
Изложеното до
момента е достатъчно, за да се постанови присъда по реда на чл.304 НПК, но
независимо от това съдът намира, че следва да разгледа и останалите
съставомерни признаци, които в своята съвкупност очертават обективните признаци
от състава на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия Д., както и на подсъдимия Б..
Обект на защита
при данъчните престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК са нормалното
функциониране на правно регламентираните обществени отношения, които са
свързани със събирането на бюджетни приходи вследствие на данъчното облагане на
стопанската, търговската дейност на субектите на престъплението, като източник
на облагаеми доходи за фиска, който състав на престъпление систематично е
уреден в глава VІІ от Особената част на НК. Ето защо, за да се изясни от
обективна страна дали всеки от подсъдимите Д. и съответно Б. са осъществили
поотделно изпълнителното деяние от състава на престъплението, което им е
вменено за извършено от страна на държавното обвинение чрез внесения в съда
обвинителен акт, е необходимо да се установи по несъмнен и категоричен начин,
че първия като изпълнителен директор на „Е.“ АД, а втория като изпълнителен
директор на „Т.“ АД е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения при
специфичния признак на това изпълнително деяние - затаил истина в подадена
Годишна данъчна декларация. На следващо място е необходимо да се установи, кои
са нарушените или неизпълнени от всеки един от подсъдимите правно
регламентирани задължения, които са били възложени на данъчно задълженото лице
и които не са изпълнени в съответствие със специалния закон, какъвто е Закона
за корпоративното и подоходно облагане. По своите правни характеристики деянието
вменено на подсъдимите и квалифицирано като престъпление по чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, пр.2 НК може да се осъществи не само чрез бездействие, но също така
се характеризира и като нетипично двуактно престъпление, затова защото се
осъществява от една страна в пропускане от страна на дееца да извърши правно
вменена му дейност като затаи истина в подадена от него данъчна декларация,
която се изисква по ЗКПО, но и като последица от това свое бездействие не
извърши плащане на данъчното задължение, което се следва по силата на ЗКПО. С
оглед на горното е необходимо да се изясни също и дали има извършване на
лъжливо документиране в инкриминираната данъчна декларация и ако има такова, в какво
се изразява същото, както и при какви обстоятелства е извършено то. При това
положение и независимо, че лъжливото документиране се свързва и с друг състав
на престъпление по чл.313, ал.2 НК, който от своя страна се поглъща от общия
престъпен състав на чл.255, ал.1, т.2, пр.2 НК, то в този смисъл следва да се
установи верността и достоверността на извършеното деклариране, което е
намерило отражение в изготвените и подадени Годишни данъчни декларации по ЗКПО
за 2006 г. за „Е.“ АД и за 2008 г. за „Т.“ АД. На първо място за да се установи
дали подадената инкриминирана данъчна декларация е с невярно съдържание е
необходимо да се установи дали осчетоводените първични счетоводни документи и
процесните сключени блокови сделки от процесните дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД,
чиито стойности счетоводно са намерили финансово изражение в изготвените
финансови отчети на двете дружества са достоверни, а именно дали писмените
документи, които са приети и като писмени доказателства по делото са с вярно
съдържание. Изясняването на това обстоятелство е от важно значение за предмета
на доказване по делото, който се свързва с вменено обвинение за неизпълнение на
данъчно задължение от страна на субекта на престъплението, което представлява
установено по вид и размер данъчно вземане в ЗКПО и чието неизпълнение от своя
страна поражда и наказателна отговорност за подсъдимите лица. Безспорно в
правната доктрина и в съдебната практика е прието, че материално правната
разпоредба на чл.255, ал.1 НК, която е основния състав на данъчните
престъпления е бланкетна разпоредба, т.к. тя не съдържа конкретно правило за
поведение и се нуждае от по-нататъшна конкретизация. В конкретиката на
настоящия случай данъчното задължение е онова възникнало за фиска данъчно
вземане, което е установено по силата на специалния данъчен закон, който в
случая с оглед повдигнатото обвинение на подсъдимите Д. и Б. се свързва с
неизпълнението и съответно в нарушаването на специални материално правни норми
регламентирани в ЗКПО. Това означава, че при всички случаи е налице задължение
на органите на досъдебното производство, а и на съда да установяват, какво
конкретно правило на поведение не е изпълнил субекта на престъпление, като
данъчно задължено лице и дали същото се намира в причинна връзка с настъпилата
за фиска вреда. Ето защо съдържанието на материално правна норма на чл.255,
ал.1, т.2, пр.2 НК следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по
своето естество императивни материално правни норми, които очертават дължимото
поведение за дееца и предвиждат за него едно изпълнение на едно задължение.
При така
посоченото и съобразно повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение с внесения в
съда обвинителен акт, с който е ангажирана неговата наказателна отговорност за
престъпление по чл.255, ал.1, т.2, пр.2 НК е видно, че се касае до вменено му
извършено бездействие при осъществяване на изпълнителното деяние на същото,
чрез извършени нарушения на следните материално правни разпоредби, а именно на чл. 13, чл. 14, ал.2, вр. ал.1 и чл. 15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО /отм./.
За да се прецени дали посочените материално правни разпоредби са нарушени или
не са нарушени е необходимо да се извърши анализ на същите, поради което и в
тази връзка се налага да бъдат обсъдени включените в обема на обвинението на
подсъдимия Д. 7 /седем/ броя сключени блокови сделки на 17.04.2006 г.,
20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и на 16.05.2006 г. между „Е.“ АД, представлявано
от изпълнителния директор - подсъдимия Д., от една страна и представляващите
търговските дружества „Т.“ АД, „Т.“ АД, „София“ АД и „С.“ АД лица. Това се
налага затова, защото вида на сключените сделки и начина, механизма на тяхното
сключване е от съществено значение за данъчното облагане на получения за 2006
г. годишен счетоводен финансов резултат от „Е.“ АД отразяващ търговската му
дейност, който резултат е удостоверен в подписаната от подсъдимия Д. Годишна
данъчна декларация за 2006 г. по ЗКПО, която е подадена под вх. №
2226389/02.04.2007 г., както и да се обсъди дали вярно е удостоверен финансовия
резултат след данъчното му преобразуване за нуждите на данъчното облагане по
ЗКПО.
При така посоченото и съобразно повдигнатото на подсъдимия Б. обвинение с внесения в съда обвинителен
акт, с който е ангажирана неговата наказателна отговорност за престъпление по
чл.255, ал.1, т.2, пр.2 НК е видно, че се касае до вменено му извършено
бездействие при осъществяване на изпълнителното деяние на същото, чрез
извършени нарушения на следните материално правни разпоредби, а именно на чл.
16, ал. 1 ЗКПО и чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО. За да се прецени дали посочените
материално правни разпоредби са нарушени или не са нарушени е необходимо да се
извърши анализ на същите, поради което и в тази връзка се налага да бъдат
обсъдени включените в обема на обвинението на подсъдимия Б. 2 /два/ броя сключени
блокови сделки на 05.08.2008 г. и на 26.08.2008 г. между „Т.“ АД,
представлявано от изпълнителния директор - подсъдимия Б., от една страна и
представляващия търговското дружество „Ф.К.К.“ АД, лице. Това се налага затова,
защото вида на сключените сделки и начина, механизма на тяхното сключване е от
съществено значение за данъчното облагане на получения за 2008 г. годишен
счетоводен финансов резултат от „Т.“ АД, който е удостоверен в подписаната от
подсъдимия Б. Годишна данъчна декларация за 2008 г. по ЗКПО, която е подадена
под вх. № **********/30.03.2009 г., както и да се обсъди дали вярно е
удостоверен финансовия резултат след данъчното му преобразуване за нуждите на
данъчното облагане по ЗКПО.
По делото няма спор, че процесните блокови сделки, които са сключени от
подсъдимия Д. и тези сключени от подсъдимия Б. са осъществени съгласно
установения регламент за дейността на Българска фондова борса, която дейност е
регулирана с правилник, който съгласно чл.26, ал.1, т.1 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 52
от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) се приема от
Съвета на директорите. На следващо място общата правна уредба на процесните
блокови сделки от 17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и 16.05.2006 г.
е регламентирана в § 2,
т.24 от Допълнителните разпоредби на Правилника за дейността на „Българска
фондова борса – София“ АД (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в
сила от 01.07.2008 г.), съгласно който „блокови сделки“ са предварително
уговорени извънборсово сделки за големи количества акции съгласно Приложение на
Правилника, които се регистрират в Системата за търговия на борсата.
Детайлизирането и особеностите в процеса на сключване на блоковите сделки е
намерило израз в чл.1, ал.1 на Приложение № 1 „Правила за извършване на блокови
сделки на пазарите на акции“ от Правилника на „Българска фондова борса – София“
АД /в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила от 01.07.2008 г./,
където са очертани конкретните характеристики на блоковите сделки, като е
посочено, че това са сделки за големи обеми от ценни книжа или ценни книжа,
представляващи голяма част от капитала на дружеството, които могат да бъдат
двустранно договаряни между членовете извън пода на Борсата и извън часовете за
борсова търговия, както и че сделка от този тип се определя като блокова
търговия и се третира като борсова сделка, след като бъде обявена на борсата. В
Приложение № 1 към Правилника за дейността на БФБ е регламентирано, че за
всички неуредените в правилата въпроси се прилагат правилата установени в
Правилника, които в случая касаят правилата за организация на неофициален пазар
от борсата визирани в Част VII от Правилника на „Българска
фондова борса – София“ АД /в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в
сила от 01.07.2008 г./. След влизане в сила на отмяната на Приложение № 1 към
Правилника за дейността на БФБ, считано от 01.07.2008 г., регламента на
понятието „блокови сделки“, който е относим за сключените блокови сделки на
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. се извежда от съдържанието на разпоредби
ситуирани в Глава Пета „Сделки извън регулиран пазар“, Раздел Първи „Общи
положения“ на Правилника за дейността на БФБ /в сила 16.06.2008 г./.
С оглед на изложеното по-горе се налага извода, че блоковите сделки се
сключват на непазарен принцип, както и, че не се сключват на аукционен принцип,
защото при сключването им не участват други лица участници в борсовата търговия,
освен страните по блоковите сделки. Това е така, защото регламента установен в
чл.1 и чл.2 на Приложение № 1 към Правилника за дейността на „Българска фондова
борса – София“ АД (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила от
01.07.2008 г.) поставя като изискване за валидност на блоковите сделки, предмет
на същите да са големи обеми от ценни книжа, които да представляват голяма част
от капитала на дружеството; да са сключени предварително на основание
двустранен писмен договор между купувача и продавача или между инвестиционните
им посредници, които са писмено упълномощени да ги представляват и без
посредничеството на борсов член; да са сключени извън пода на Борсата, както и
извън часовете за борсовата търговия. Потвърждение на извода за непазарния
принцип, при който се сключват блоковите сделки е не само регламентирания за
тях специален режим, при който са поставени, но също така специалното им
третиране на Българска фондова борса се извежда и от разпоредбата на чл.102,
ал.3 Правилника на „Българска фондова борса – София“ АД /в ред. до отмяната
05.12.2007 г., която отмяна е в сила от 01.07.2008 г./, където е допуснато единственото
изключение за тяхното плащане, като е предвидено, че при кръстосани блокови
сделки с акции извършени на извън регулиран борсов пазар плащането на сделката
може да се извърши директно от купувача към продавача без посредничество на
борсов член, когато в договора за покупко-продажба чрез сключване на блокови
сделки на Борсата, това е посочено. В настоящия случай това правило е развито
чрез разпоредбата на чл.4 Приложение № 1 към Правилника за дейността на
„Българска фондова борса – София“ АД (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която
отмяна е в сила от 01.07.2008 г.), която разпоредба е съобразена от страните по
процесните сключени блокови сделки, защото страните по договорите за
покупко-продажба на акции от капитала на „С.“ АД са се договорили, че цената ще
бъде платена по банков път директно от купувача - търговските дружества „Т.“
АД, „Т.“ АД, „София“ АД и „С.“ АД на продавача – „Е.“ АД, за разлика от
задължението за страните сключили сделки на регулиран борсов пазар, които
следва да извършат плащането само чрез собствени специални борсови банкови
сметки, в съгласие с изискванията на Правилника на Централен депозитар.
Сключените процесни блокови сделки са съобразени и с регламента на разпоредбата
на чл.3 от Приложение № 1 (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в
сила от 01.07.2008 г.), в който са поставени и минималните изисквания към обема
от акции предмет на всяка една блокова сделка, като диспозицията на нормата
изисква броя на акциите, предмет на сделката да представлява минимум 5 % (пет
на сто) от общия брой акции в капитала на техния емитент „С.“ АД. Няма спор, че
акцията представлява ценна книга съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1
ТЗ, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална
стойност в капитала на акционерно дружество, както и удостоверява, че
притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество и е
носител на свързаните с това членствени права. Съобразявайки чл. 158 ТЗ и чл.
175 ТЗ, се налага извода, че всеки акционер участва в капитала на
акционерното дружество с номиналната стойност на акциите, които притежава, и
капиталът на дружеството е сборът от номиналните стойности на притежаваните от
акционерите акциите. Като ценна книга акцията удостоверява съществуващото между
нейния притежател и дружеството членствено правоотношение. Тя предоставя
определени права на своя притежател, които той може да упражнява спрямо
акционерното дружество и спрямо останалите акционери: право на глас, право на
дивидент, право на ликвидационен дял и други, поради което
се определя и като титул за участие в акционерното дружество. При това положение и съобразно дадения регламент на понятието „блокова
сделка“, както и от данните по делото – Устава на „С.“ АД, Устава на „Е.“ АД и
решения на Общото събрание на „С.“ АД проведени на 30.05.2006 г. и 09.06.2008
г., а също и заключението на вещите лица С., Ш. и Й., изготвили тройната
съдебно счетоводна експертиза в хода на съдебното следствие е видно, че към
31.12.2005 г. „Е.“ АД притежава 84,1628 % от капитала на „С.“ АД при балансова
стойност на 1 /една/ акция от 1,00 /един/ лев съгласно чл.10 от Устава на „С.“
АД или акции в общ размер на 50 874 000 лева. На следващо място
процесните 7 /седем/ броя блокови сделки са договорени предварително чрез
подписаните договори за покупко-продажба на 17.04.2006 г., 20.04.2006 г.,
28.04.2006 г. и на 16.05.2008 г. между Е.“ АД, представлявано от подсъдимия Д.,
от една страна и от друга страна търговските дружества - „Т.“ АД, представлявано от подсъдимия Б.; „Т.“
АД, представлявано от свидетеля А. *** АД, представлявано от свидетелката С. К.
и „С.“ АД, представлявано от свидетеля М.Б.. Същите са сключени на извън
регулирания борсов пазар на „Българска фондова борса-София“ АД посредством
инвестиционни посредници - ИП „Ф.Б.К.“
ООД, „ТБ Ю.Б.“ АД и ИП „С.И.“ АД. В конкретния случай е изпълнена и втората от
изискуемите се предпоставки на § 24 от Допълнителните разпоредби на Правилника
на „Българска фондова борса – София“ АД, както и на специалното изискване
заложено в чл.3 от Приложение № 1 на Правилника касаещо определянето на
сделката като блокова, а именно предмет на договорите да са големи количества
акции, поради което в случая е изпълнен критерия за минимум 5 % (пет на сто) от
общия брой на продадените акции от капитала на техния емитент „С.“ АД. Това е
така, защото процесните блокови сделки, които са сключени от „Е.“ АД имат за
предмет продажба на акции от капитала на „С.“ АД, който изпълва критерия за
минимум 5 %, защото сключената сделка на 17.04.2006 г. има за предмет акции в
размер на 11 070 000 броя; сключената сделка на 17.04.2006 г. има за
предмет 10 400 000 броя; сключената сделка на 17.04.2006 г. има за
предмет 10 720 000 броя; сключената сделка на 20.04.2006 г. има за
предмет 5 500 000 броя; сключената сделка на 28.04.2006 г. има за
предмет 4 000 000 броя; сключената сделка на 28.04.2006 г. има за
предмет 4 000 000 броя и сключената сделка на 16.05.2006 г. има за
предмет 4 600 000 броя. Тези данни безспорно се установяват и от
приложените по делото договори за покупко-продажба на акции от съответните
дати, както и от данните вписани в писмените първични счетоводни документи,
приети като писмени доказателства по делото, които са изследвани и от данъчно
ревизионния екип при извършената данъчна ревизия по ЗКПО за 2006 г. на „Е.“ АД,
а също така са били обект и на експертното изследване от вещите лица изготвили
тройната и петорна експертизи допуснати от съда в хода на съдебното следствие,
а именно – оборотни ведомости по сметки 503, 629 и 723 и съставените в
счетоводството на „Е.“ АД счетоводни справки № 2005, 2006 и 2010 за месец 04 и
05 2006 г. за извършените процесни продажби на акции от капитала на „С.“ АД. По
делото няма спор, че условията по сключените блокови сделки са двустранно и
предварително договорени между страните предвид приложените по делото процесни
договори за покупко-продажба на акции, които са в писмен вид и са сключени
извън пода на Борсата. Това е така, защото договорът за продажба е комутативен
договор, т.к. единствено страните по договора
предварително, още
по време на договарянето знаят обема на насрещните си задължения, а именно „Е.“ АД да продаде договорения пакет от безналични поименни
акции, които притежава в капитала на „С.“ АД, а търговските дружества „Т.“ АД,
„Т.“ АД, „София“ АД и „С.“ АД, като купувачи да заплатят равностойността на
същите или по предварително договорена ц. от 1,00 лев за 1 /една/ акция, с
което е изпълнено изискването и на чл.2 от Приложение № 1 към Правилника на БФБ
(в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила от 01.07.2008 г.). В
конкретния случай и с оглед разпоредбата на чл.4 от Приложение № 1 към
Правилника на БФБ (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила от
01.07.2008 г.) за страните по сключените блокови сделки не е бил налице
ограничителен диапазон при договаряне на цената на предмета на процесните договори
за покупко-продажба представляващ акции от капитала на „С.“ АД, които са
сключени на 17.04.2006 г., на 20.04.2006
г., на 28.04.2006 г. и на 16.05.2006 г., което обстоятелство ясно личи от
посочената в процесните договори ц. от 1,00 /лев/, която ц. отговаря на
номиналната стойност за 1 /един/ брой акция, а също и съответства на записаната
в книгата на акционерите на „С.“ АД номинална такава от 1,00 /един/ лев, поради
което при договарянето й е съобразена с разпоредбата на чл.4 от Приложение № 1
на Правилника, касаеща изискването за постигане на справедлива ц. единствено за
страните по договора. В потвърждение на изложеното за непазарния характер на
блоковите сделки са и разпоредбите на чл.93 и чл.161, ал.1, т.2 от Правилника
на БФБ (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила от 01.07.2008
г.), в които е регламентирано, че блоковите сделки наред със сделките сключени
на „Приватизационен пазар“ са изключени от цената, която следва да се определи
и приеме за ц. на отваряне на търговската сесия на регулиран борсов пазар и
която се приема, че е средно претеглената ц. на една ценна книга от всички
сделки, сключени за сесията, на която последно се е търгувала конкретната
емисия в резултат на търгово предлагане за закупуване на акции, като цената на
сключените сделки на регулиран борсов пазар се претегля с броя ценни книжа по
тях. На свой ред блоковите сделки са непазарни по своя характер и поради
обстоятелството, че цените на блоковите сделки не се отразяват в индексите на
Борсата и не участват във формирането на представителната борсова ц.. Процесните
сключени блокови сделки с предмет покупко-продажба на акции от капитала на „С.“
АД не само са валидно сключени от страните по тях при изложените по-горе
съображения, но също така са породили своето правно положително действие от
момента, в който страните в изпълнение на специалните изисквания за тяхната
валидност, са ги обявили на „Българска фондова борса-София“ АД в съответствие с
изискването на разпоредбата на чл.5 от Приложение № 1
към Правилника на БФБ (в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила
от 01.07.2008 г.), но също така и са ги регистрирали на Борсата в
регламентирания за това часови диапазон от 13:00 часа до 14:00 часа или до
приключване на търговските сесии на регулирания пазар на БФБ, който
задължително приключва до 14:00 часа съгласно чл.86, ал.3 от Правилника на БФБ
(в ред. до отмяната 05.12.2007 г., която отмяна е в сила от 01.07.2008 г.). На
свой ред така направените изводи от съда кореспондират и с данните вписани в
изисканите и приложени по делото в хода на съдебното следствие писма на
„Българска фондова борса-София“ АД с изх. № 257/11.04.2016 г. и изх. №
467/07.07.2016 г., от където се установява, че сключените 7 /седем/ броя
блокови сделки са обявени на Българска фондова борса, чрез извършено
непосредствено уведомяване с писма вх.№ 4265/17.04.2006 г., с вх.№
4264/17.04.2006 г., вх.№ 4263/17.04.2006 г., вх.№ 4415/20.04.2006 г., вх.№
4977/02.05.2006 г., вх.№ 4978/02.05.2006 г. и вх.№ 5724/16.05.2006 г., към
които писма са приложени и сключените договори за покупко-продажба на акции от
капитала на „С.“ АД имащи характеристиките на сключени блокови сделки между
търговското дружество „Е.“ АД и търговските дружества „Т.“ АД, „Т.“ АД, „София“
АД и „С.“ АД. Чрез данните отразени в писмата на „Българска фондова
борса-София“ АД се установи, че сключените договори с предмет покупко-продажба
на акции от капитала на „С.“ АД са сключени не само извън пода на Борсата или
предварително, но също така, че са обявени на „Българска фондова борса-София“
АД до приключване на Борсата в 14:00 часа или е видно, че сделките сключени на
17.04.2006 г. са обявени съответно в 13:13:17 часа, в 13:19:03 часа и в
13:20:18 часа; сделката сключена на 20.04.2006 г. е обявена в 13:18:57 часа;
сделките сключени на 28.04.2006 г. са обявени съответно в 13:44:54 часа и в
13:48:52 часа и сделката сключена на 16.05.2006 г. е обявена в 13:25:54 часа.
Така сключените извън пода на борсата и извън часовете за борсова търговия
процесни 7 /седем/ броя блокови сделки и обявени на Българска фондова борса са
публикувани на свой ред и в официалния бюлетин Борсата, за което по делото е
прието като писмено доказателство ксерокопие от същия бюлетин. В подкрепа на
изложените до момента изводи за непазарния характер на блоковите сделки са и
разпоредбите на чл.117, ал.2 и чл.122 от Правилника на БФБ (в ред. до отмяната
05.12.2007 г., която отмяна е в сила от 01.07.2008 г.) затова, защото в
посочените разпоредби е възприето, че при изчисленията на средната стойност на
сключените сделки на Борсата за съответния календарен месец се изключват
блоковите сделки, които не участват в проведените през съответния месец
търговски сесии, както и че тези сделки са изключени от гаранционния фонд на
БФБ, чрез който се гарантира плащане по сключените борсови сделки при проведени
търговски сесии. На последно място чрез изисканата от съда информация от
Централен депозитар АД, която е обективирана в отговор на същата институция в
писмо с изх. № 01-2016-1167/11.04.2016 г., към което е приложена и справка за
регистрираните сделки е видно, че сключените процесни 7 /седем/ броя блокови
сделки от „Е.“ АД с предмет покупко-продажба на безналични поименни акции с
емитент „С.“ АД са регистрирани в Централен депозитар АД, с оглед постъпилите
входящи данни от Българска фондова борса, за тях.
По отношение на сключените блокови сделки на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г.
с предмет покупко-продажба на акции от капитала на „С.“ АД, между „Т.“ АД,
представлявано от подсъдимия Б. като продавач и „Финасово консултантска
компания“ АД, чрез лицето което го представлява като купувач, намират място
същите правни изводи изложени по-горе относно правните характеристики на
блоковите сделки сключени от търговското дружество „Е.“ АД, представлявано от подсъдимия
Д.. Действително с промяната на Правилника на БФБ е отменено считано от
01.07.2008 г. Приложение № 1 към Правилата за дейността на БФБ и се
либерализира неофициалния пазар, на който се сключват блоковите сделки, като
отпада задължението за регистрирането им на Борсата, а също така и задължението
Борсата да изисква информация за тези сделки, но независимо от това е налично
задължението за тяхната регистрация в Централен депозитар АД. В случая чрез
изисканата от съда информация в тази насока, която е материализирана в писмо с
изх. № 01-2016-1167/11.04.2016 г. се установява, че сключените блокови сделки
на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. са регистрирани в Централен депозитар АД;
извършени са чрез инвестиционен посредник – „У.Б.“ АД, който е инвестиционен
посредник и на продавача и на купувача; блоковите сделки и трансферите по тях
са извършени в един и същи ден, съответно на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г.,
както и че плащането е извършено чрез собствени сметки на продавача и купувача.
С оглед на изложеното се налага извода, че в случая е изпълнено задължението по
смисъла на чл.85, ал.2, вр. ал.1 от Правилника на БФБ /в сила от 01.08.2008
г./, в която разпоредба алтернативно за валидността на тяхното сключване е
установено изискването блоковите сделки или да бъдат регистрирани в Системата
на Борсата посредством специален модул към нея или страните да подадат
информация за тези сделки до Централен депозитар АД, с цел тяхното
оповестяване. В случая страните са уведомили Централен депозитар съгласно
посочената по-горе информация. От друга страна непазарния характер на
сключените блокови сделки на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. от „Т.“ АД се
извежда и от разпоредбата на чл.89 от Правилника на БФБ /в сила от 01.08.2008
г./, според която блоковите сделки като сключени на извън регулирания борсов
пазар, при пряко договаряне между страните не се вземат предвид при определяне
на референтната ц. на Борсата или това е цената на последната сделка сключена
по време на непрекъсната търговия или аукцион съгласно § 2, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Правилника /в сила от 01.08.2008 г./ и за тези
сделки не важат изискванията за стандартни партиди, ако такива са определени по
отношение на търговията със съответния инструмент, представляващ определено количество
финансови инструменти от дадена емисия, единствено кратни на което обеми могат
да бъдат обект на борсова сделка. При така изложеното е видно, че дори и при
отмяна на специалния режим установен в Приложение № 1 на Правилника за
дейността на БФБ регламентиращ изрично специфичните условия, при които се
сключват блоковите сделки, то на същите отново не е придаден вид и те нямат
пазарен характер, защото договарянето на параметрите на техния предмет, който
се свързва с количеството продадени акции и цената, на която да бъдат продадени
се осъществява отново предварително, на извън регулирания борсов пазар и на ц.,
която не се включва в изчисленията на референтната такава, получена при
непрекъсната борсова търговия на регулирания борсов пазар, както и при договорено
количество финансови инструменти. Действително по делото не е налична
информация, от която да се установи времето на регистриране и оповестяване на
сключените от „Т.“ АД блокови сделки на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., а именно
дали са договорени и сключени извън пода на Борсата и извън часовете на
борсовата търговия на регулиран пазар, но тези данни са без правно значение за
определяне на техния характер, защото след отмяната на Приложение № 1 към
Правилата за дейността на БФБ, считано от 01.07.2008 г., времето на сключване
на блоковите сделки не е елемент от фактическия им състав, какъвто елемент не
са и обема на продаваните акции, включени в предмет на извършената
покупко-продажба, който да се свързва с минимум 5 % (пет на сто) от общия брой
акции в капитала на техния емитент „С.“ АД. Независимо от липсата на изискване
към търгуемия обем от акции към датите на сключване на процесните блокови
сделки от „Т.“ АД е видно, че в случая предмет на покупко-продажба по
сключената блокова сделка на 05.08.2008 г. са акции от капитала на „С.“ АД в
размер на 13 200 000 броя поименни безналични акции и при сключената
блокова сделка на 26.08.2008 г. предмет са общо 8 913 990 броя поименни
безналични акции, които данни на свой ред налагат извод, че предмета на сключените
блокови сделки за покупко-продажба представлява обем от акции, който
съответства на отмененото изискване свързано с ограничението относно
количеството на търгуемите акции като обем, а именно предмета на блоковите
сделки да е минимум 5 % (пет на сто) от общия брой акции в капитала на техния
емитент „С.“ АД. Тези данни безспорно се установяват и от приложените по делото
писмени данни за покупко-продажба на акции от съответните дати, както и от
данните вписани в писмените първични счетоводни документи, приети като писмени
доказателства по делото, които са изследвани, както от данъчно ревизионния екип
при извършената данъчна ревизия по ЗКПО за 2008 г. на „Т.“ АД, а така също са
били обект и на експертното изследване от вещите лица изготвили тройната и
петорна експертизи допуснати от съда в хода на съдебното следствие, които се
изразяват в съставените от счетоводителите на „С.“ АД мемориални ордери № 9 и №
10; синтетични и аналитични оборотни ведомости по сметки – 723 2 „Положителни
разлики от финансови активи (С.), 221 5 „Дългосрочни инвестиции асоциирани (С.)“,
498 44 „Други дебитори (У.Б.), в които са осчетоводени извършените процесни
продажби на акции от капитала на „С.“ АД. При така изложеното е видно, че
блоковите сделки сключени от „Т.“ АД са с непазарен характер, регистрирани са в
Централен депозитар и към същите липсва изискване за определяне на цената на
акциите с емитент „С.“ АД на пазарен принцип, предвид актуалната към датите на
сключването им законова регламентация – 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г.
С оглед на всичко изложено по-горе по безспорен и категоричен начин се
установява, че процесните 7 /седем/ броя договори за покупко-продажба на акции
от капитала на „С.“ АД сключени от една страна между „Е.“ АД, чрез подсъдимия Д.
в качеството му на изпълнителен директор и търговските дружества „Т.“ АД, „Т.“
АД, „София“ АД и „С.“ АД, от друга страна чрез представляващите ги лица са
блокови сделки по своите правни характеристики, защото техните параметри не са
определени на регулирания пазар на БФБ, при което останалите участници на
регулирания пазар на БФБ са лишени на процесните дати 17.04.2006 г., на 20.04.2006 г., на 28.04.2006 г. и на
16.05.2006 г. да участват в една обичайна и нормална пазарна кросова борсова
търговия, както и защото цената при тях е предварително договорена между
страните, а сделките са извършени чрез инвестиционен посредник на извън регулирания
борсов пазар, обявени са на БФБ, а впоследствие са регистрирани и в Централен
депозитар АД.
С оглед на всичко изложено по-горе по безспорен и категоричен начин се
установява, че процесните 2 /два/ броя блокови сделки с предмет продажба на
акции от капитала на „С.“ АД, сключени от една страна между „Т.“ АД, чрез
подсъдимия Б. в качеството му на изпълнителен директор и търговското дружество
„Ф.К.К.“ АД, от друга страна чрез представляващо го лице са блокови сделки по
своите правни характеристики, защото техните параметри не са определени на
регулирания пазар на БФБ, при което останалите участници на регулирания пазар
на БФБ са лишени на процесните дати 05.08.2008 г. и на 26.08.2008 г. да
участват в една обичайна и нормална пазарна кросова борсова търговия, както и
защото цената при тях е предварително договорена между страните, сделките са
извършени чрез инвестиционен посредник на извън регулирания борсов пазар,
регистрирани са на БФБ и са оповестени в
Централен депозитар АД в съответствие с изискването на чл.38, ал.5, вр. с ал.4
от Закона за пазарите на финансови инструменти (в ред. ДВ бр.69 от 5 август 2008г.).
След като се изясни по изложените вече съображения по безспорен и
категоричен начин вида на процесните сключени сделки с предмет акции от
капитала на „С.“ АД от страна на подсъдимия Д. като изпълнителен директор на
търговското дружество „Е.“ АД и от страна на подсъдимия Б. като изпълнителен
директор на търговското дружество „Т.“ АД, а именно, че това са блокови сделки,
чиято правна регулация е установена в правилата визирани в Приложение № 1 от
Правилника за дейността на БФБ ( отменени на 05.12.2017 г., в сила от
01.07.2008 г.) и Правилника за дейността на БФБ ( в сила от 16.06.2008 г.),
защото са сключени на извън регулирания борсов пазар; обявени са чрез
регистрирането им на „БФБ-София“ АД и Централен депозитар АД; параметрите при
които са сключени блоковите сделки са в съответствие със специалната, изрично
предвидена за тях регулация, а именно: сключени са при пряко, предварително
договаряне на обема от акции между страните по тях; цената е предварително
между страните по сделките от 1,00 /един/ лев за 1 /един/ брой акция; сключени
са чрез инвестиционни посредници, а не борсови представители и плащането по
сключените блокови сделки се извършва директно по банкови сметки на продавача,
е необходимо на свой ред да се отговори и на въпроса дали тези сделки подлежат
на данъчно облагане и при какъв режим. Изясняването на посочения въпрос е от
съществено значение за отговора и на въпроса - извършено ли е от обективна
страна изпълнителното деяние от състава на повдигнатото на подсъдимия Д. обвинение
за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, което се
свързва с избягване установяване и плащане на данъчни задължения по ЗКПО за
2006 г., чрез затаяване на истина в подадена от него Годишна данъчна декларация
на 02.04.2007 г., изразяващо се в не деклариране на увеличение на годишния
финансов резултат на основание чл.13, чл.14, ал.2 и ал.1 и чл.15, ал.3, т.1 вр.
ал.2 ЗКПО вследствие на сключените процесни блокови сделки, а също така и
извършено ли е от обективна страна изпълнителното деяние от състава на
повдигнатото на подсъдимия Б. обвинение за данъчно престъпление по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, което се свързва с избягване установяване и
плащане на данъчни задължения по ЗКПО за 2008 г., чрез затаяване на истина в
подадена от него Годишна данъчна декларация на 30.03.2009 г., изразяващо се в
не деклариране на увеличение на годишния финансов резултат на основание чл.16,
ал.1 ЗКПО (Обнародван ДВ. бр.105
от 22.12.2006 г., изм. ДВ.
бр.106 от 12.12.2008 г.) и в нарушение на чл.27, ал.1 ЗКПО (Обнародван ДВ. бр.105
от 22.12.2006 г.) вследствие
на сключените процесни блокови сделки.
Законодателят в различните редакции на ЗКПО, както и в разпоредбите на
закона относими към процесните блоковите сделки сключени на 17.04.2006 г.,
на 20.04.2006 г., на 28.04.2006 г. и на
16.05.2006 г. от подсъдимия Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Е.“
АД, така и относимия закон към процесните блоковите сделки сключени на
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. от подсъдимия Б., в качеството му на изпълнителен
директор на „Т.“ е предвидил, че блокови сделки не се третират данъчно като
необлагаеми сделки за разлика от сключените сделки на регулиран борсов пазар с
ценни книжа на Българска фондова борса.
Това е така, защото блоковите сделки сключени на 17.04.2006 г., на 20.04.2006 г., на 28.04.2006 г. и на
16.05.2006 г. от подсъдимия Д., в качеството му на изпълнителен директор на „Е.“
АД не попадат в приложното поле на § 1, т.45, б.“а“ от ДР ЗКПО нова - ДВ, бр.
61 от 2002 г., предишна т. 41 - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003
г.) /отм./ предвид дадената от законодателя легална дефиниция
за сделките,
извършени на регулиран български пазар на ценни книжа, където е регламентирано, че това са сделките сключени на официалния и
неофициалния регулиран пазар в страната по смисъла на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, без блоковите и други сделки с ценни книжа, които
съгласно правилника на регулирания пазар подлежат единствено на регистриране на
регулирания пазар. При това положение посочените блокови сделки не
попадат, както в приложното поле на чл.23, ал.2, т.17 (отм.), според която разпоредба финансовият резултат (счетоводната
печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с отрицателната разлика между продажната
ц. и документално доказаната ц. на придобиване на акции на публични дружества,
търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни
инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни
книжа, така и в приложното поле на чл.23, ал.3, т.3 ЗКПО
(отм.), според която разпоредба финансовият резултат (счетоводната
печалба/загуба) за данъчни цели се намалява с положителната разлика между
продажната ц. и документално доказаната ц. на придобиване на акции на публични
дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни
инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни
книжа, защото същите са извършени на извън регулирания борсов
пазар.
Сключените блокови сделки на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. от подсъдимия Б.,
в качеството му на изпълнителен директор на „Т.“ АД не попадат в приложното
поле на § 21, б.“а“ ДР на ЗКПО (изм.
- ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) предвид дадената от законодателят легална дефиниция за сделките,
извършени на регулиран български пазар на ценни книжа, където е регламентирано, че това са сделки свързани с разпореждане,
извършено на регулиран български пазар на ценни книжа, което се отнася до
сделките сключени на официалния и неофициалния регулиран пазар в страната по
смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти, без блоковите и други
сделки с ценни книжа, които съгласно правилника на регулирания пазар подлежат
единствено на регистриране на регулирания пазар. При това
положение посочените блокови сделки не попадат в приложното поле на чл.196 ЗКПО
(ДВ. бр.69
от 05.08.2008
г., в сила до 31.12.2008 г. или към датите на процесните
договори), според който не
се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с акции на публични
дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и акции и дялове на
колективни инвестиционни схеми, когато разпореждането е извършено на регулиран
български пазар на ценни книжа. Процесните блокови сделки на
свой ред не попадат и в приложното поле на разпоредбата на чл.44 ЗКПО (ДВ. бр.69
от 05.08.2008
г., в сила до 31.12.2008 г.), съгласно която, когато
разпореждането с акции и търгуеми права на акции на публични дружества, акции и
дялове на колективни инвестиционни схеми се извършва на регулиран български
пазар на ценни книжа, при определяне на данъчния финансов резултат,
счетоводният финансов резултат: т. 1. се намалява с
печалбата, определена като положителна разлика между продажната ц. и
документално доказаната ц. на придобиване на тези ценни книжа, и т. 2.
се увеличава със загубата, определена като отрицателна разлика между продажната
ц. и документално доказаната ц. на придобиване на тези ценни книжа.
За да се установи дали е допуснато отклонение от данъчно облагане във връзка с получения счетоводен финансов
резултат, което да е довело до инкриминираното такова отклонение по механизма
очертан от държавното обвинение с оглед повдигнатото на подсъдимите Д. и Б.
окончателно обвинение след допуснатото от съда по реда на чл.287, ал.1 НПК
изменение в първоначално внесеното с обвинителния акт, е необходимо да се
изясни и дали са налице данни за свързаност между лицата – юридическите лица /процесните
търговски дружества/ и физическите лица – двамата подсъдими Д. и Б. с оглед
възведената от държавното обвинение като нарушена разпоредба на чл.15 ЗКПО (Обн. ДВ. бр.105 от 22.12.2006 г.), по отношение на подсъдимия Д., която
свързаност да влияе на размера на данъчния финансов резултат в конкретиката на
настоящия казус.
По отношение на сключените блокови сделки от „Т.“ АД на 05.08.2008 г. и
26.08.2008 г. не се установи по делото наличие на свързаност между страните по
тези сделки с оглед дадената легална дефиниция за свързани лица по смисъла на §
1, т. 13 ЗКПО, която разпоредба от своя страна препраща към хипотезите на на § 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От друга страна, от страна на държавното обвинение не се твърди и не е
повдигнато обвинение на подсъдимия Б. за свързаност на лицата – страни по
процесните сключени блокови сделки, поради което и този въпрос не следва да
бъде обсъждан.
По отношение на сключените процесни 7 /седем/ броя блокови сделки от подсъдимия
Д. на дати 17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и 16.05.2006 г., с
продавач „Е.“ АД и купувачи „Т.“ АД, „Т.“ АД, „София“ АД и „С.“ АД безспорно се
установи по делото, че са сключени между свързани лица. Това обстоятелство се
установява чрез представените и приети като писмени доказателства писмени
документи, касаещи актуалното фирмено състояние на процесните дружества към
датите на сключване на процесните блокови сделки, по отношение на които
обстоятелства не само няма правен спор по делото, но и страните по делото не
спорят по вписаните данни в приетите писмени документи като писмени доказателства
по делото в тази насока, поради което и доколкото същите имат характер на
официални документи, т.к. са издадени от компетентен за това орган и от лица в
кръга на техните правомощия, то и съдът им се довери изцяло чрез възприетата от
него фактическа обстановка по делото. Необходимо е обаче да се посочи, че
законодателят в дадената от него легална дефиниция на понятието „свързани лица“
в § 1, т.3, б.“г“ и б.“м“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК е очертал кръга
от лица, които се определят за свързани, поради което и посочените по-горе
търговски дружества с оглед дадения законов регламент категорично и несъмнено
попадат в посочените хипотези. Това е така, защото като търговски дружества
помежду си участват
пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на някое от останалите процесни търговски дружества или в
управлението на негово дъщерно дружество, както и техните
представляващи и управляващи ги лица като физически лица – подсъдимите Д. и Б.,
участват в тяхното управление, поради което е налице оборимата презумпция,
че е възможно и могат
да се уговарят условия, различни от обичайните, както е в
случая при сключените на непазарен принцип блокови сделки между търговските
дружества „Е.“ АД като продавач и купувачи „Т.“ АД, „Т.“ АД, „София“ АД и „С.“
АД, поради което е и налице вероятна възможност да се стигне до избягване
установяването и плащането на данъчни задължения. Това е така, защото предмет
на процесните блокови сделки са пакет акции от капитала на „С.“ АД, в който
капитал акционери са „Е.“ АД представлявано от подсъдимия Д. и „Т.“ АД,
представлявано от подсъдимия Б., а от друга страна в акционерния капитал на
посочените две дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД участват трети юридически лица между
които са „Т.“ АД, „София“ АД и „С.“ АД, които се управляват отново от
подсъдимите лица. При това положение и доколкото параметрите на сключените от „Е.“
АД процесни блокови сделки са били предварително договорени от страните по тях,
води до извод за свързаност на лицата при процесните сключени блокови сделки от
„Е.“ АД, защото останалите участници на регулирания борсов пазара са били
лишени от възможността да участват в една кросова търговия с цел закупуване на
предлагания от продавача „Е.“ АД пакет от процесните акции, каквато възможност
биха имали предварително информирани участници в една нормална борсова търговия
провеждана на регулиран борсов пазар. В настоящия случай по отношение на
данъчното третиране на блоковите сделки сключени от „Е.“ АД на подсъдимия Д. е
предявено обвинение свързано с разпоредбата на чл.13 ЗКПО (отм. и в сила към
датите на сключване на процесните блокови сделки), според която, когато
свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при
условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите,
отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се
установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за
несвързани лица. За да намери
приложение разпоредбата на чл. 13 ЗКПО (отм. и в сила към
датите на сключване на процесните блокови сделки)
е необходимо да се установи, кои са пазарните принципи, на които
обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързани лица. Така посочената
разпоредба на свой ред разкрива общите признаци, на които следва да е подчинен
механизма за определяне на размера на печалбата, който се формира за нуждите на
данъчно облагане при взаимоотношения между свързаните лица, като същата
препраща към специалните разпоредби, чрез които се определя реда и начина за
предотвратяване на допуснатото от данъчния субект неправомерно отклонение от
данъчно облагане. При това положение и с оглед нуждите на делото, както и за да
се изясни дали в случая се касае до неправомерно отклонение от данъчно облагане
от страна на подсъдимите Д. и Б. с оглед сключените от тях процесни блокови
сделки е необходимо да се изяснят и понятията „пазарна ц.“, „документално
доказана ц.“ и „договорена ц.“. Така в случая и с оглед предмета на доказване
по делото, държавното обвинение е счело чрез вменените на подсъдимия Д. като
нарушени материално правни норми от специалния закон – ЗКПО, запълващи
бланкетния характер на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК,
че се касае за нарушения по чл.14, ал.2, вр. ал.1 (отм. и в сила към датите на
сключване на процесните блокови сделки),
вр. с чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО (Обн. ДВ.
бр.105 от 22.12.2006 г.) при наличие на условията по
чл.13 (отм. и в сила към датите на сключване на процесните блокови сделки), а по отношение на подсъдимия Б. при
същото повдигнато обвинение за престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 НК, е счетено, че се касае за нарушени норми на чл.16, ал.1 ЗКПО и чл.27,
ал.1, т.1 ЗКПО. Изхождайки от фактическия състав на посочените
материално правни разпоредби в посочените редакции се налага още веднъж извода,
че е необходимо да се изясни дали осъществяването, изпълнението, сключването на
обсъдените подробно по-горе блокови сделки от подсъдимия Д. в качеството му на
управляващ търговското дружество „Е.“ АД и от подсъдимия Б. в качеството му на
управляващ „Т.“ АД е довело до отклонение от данъчно облагане по ЗКПО
вследствие на тяхното счетоводно отразяване и осчетоводяване в счетоводствата
на двете дружества. При това положение следва да се изясни, имат ли процесните
акции от капитала на „С.“ АД, които са предмет на блоковите сделки извършени от
страна на „Е.“ АД и „Т.“ АД пазарна ц. към датите на сключване на процесните
блокови сделки от подсъдимите Д. и Б. и ако имат такава, да се установи каква е
тя за 1 /един/ брой акция. Необходимо е в случая да се установи и изясни, как и
на какъв принцип и ползван метод е формирана договорената ц. на 1 /един/ брой
акция от капитала на „С.“ АД, преди сключване на процесните блокови сделки,
както и на каква ц. и при какъв счетоводен механизъм са били заприходени в
баланса на „Е.“ АД и „Т.“ АД процесните акции от капитала на „С.“ АД към датата
на тяхното придобиване, както и към процесните дати на разпореждане с тях или
към датите на сключване на процесните блокови сделки. Също така е необходимо за
нуждите на делото да се изясни и каква е документално доказаната ц. на 1 /един/
брой акция от капитала на „С.“ АД, от акциите които са предмет на сключените
процесни блокови сделки от двамата подсъдими към всяка една от датите, на които
са сключени, а също и механизма на тяхното счетоводно заприходяване в баланса
на „Е.“ АД и „Т.“ АД.
При така поставените за решаване въпроси настоящия съдебен състав намира,
че от изключително значение при решаване на дела за престъпления по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК има експертното становище, каквато е практиката на
съдилищата, защото очертаните проблеми не могат да бъдат разрешени без
специалните знания на професионалисти в областта на счетоводството, данъчното
законодателство и борсовата търговия, в чиято компетентност е да изчислят цената
на процесните акции от капитала на „С.“ АД преди тяхното придобиване от „Е.“ АД
и „Т.“ АД и при последващото разпореждане с тях чрез сключените блокови сделки,
както и да установят правилното, коректното счетоводно отразяване на търговската
дейност на двете дружества през съответната 2006 г. и през 2008 г. по ЗКПО,
която се свързва със сключените блокови сделките на извън регулиран борсов
пазар на Българска фондова борса - София, които сделки са относими към предмета
на доказване по делото, както и да извършат експертна проверка на механизма на счетоводно
заприходяване на процесните акции в баланса на „Е.“ АД и „Т.“ АД към датите на
първоначалното им придобиване и тяхното счетоводно отразяване към датите на
тяхната продажба чрез сключените процесни блокови сделки, които счетоводни
операции в своя краен резултат са довели и до изчисляване на счетоводния
годишен финансов резултат, който е преобразуван за нуждите на данъчното
облагане и е вписан в инкриминираните по делото Годишни данъчни декларации по
ЗКПО, за което определено се изискват специални знания, с каквито съда не разполага.
Това е необходимо, за да се прецени налице ли е каузална зависимост между
данните вписани в инкриминираната Годишна данъчна декларация, подписана съответно
от подсъдимия Д. и от подсъдимия Б. и настъпилите твърдени съставомерни
последици на данъчното престъпление, за което е ангажирана наказателната
отговорност на същите подсъдими. Горните категории въпроси, включени в предмета
на доказване по чл.102, т.1 НПК, поради своето естество се обуславят от
специални счетоводни, данъчни и борсови познания и представляват случаи, когато
съгласно чл.144, ал.2 НПК назначаването на експертиза е задължително. Ето защо,
съда с оглед горното намира за законосъобразни и правилно назначени съдебно
счетоводните експертизи в хода на досъдебното производство, които са изслушани
от настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие за да се прецени
обективно поведението на подсъдимите Д. и Б. в конкретиката на инкриминираната
фактическа обстановка от държавното обвинение с внесения в съда обвинителен
акт, който очертава и предмета на доказване по делото с оглед възприетото и в
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Съдебният състав с оглед
правото си по чл.154, ал.1 НПК след като изслуша експертните заключения
изготвени в хода на досъдебното производство, както и възоснова на исканията на
страните по делото и след приобщаване към материалите по делото на допълнителни
писмени доказателства, които не са били събрани в хода на досъдебното
производство, както и след изслушване показанията на свидетелите по делото
намери, че тези заключения не са пълни и обективни, защото изготвилите ги вещи
лица не са разполагали с допълнително събрания доказателствен материал от
настоящия съд, поради което и на основание чл.153 НПК допусна и назначи нови
съдебно счетоводни експертизи. Този подход настоящият съд възприе поради
обстоятелството, че за да се анализира инкриминираното поведение на подсъдимите
Д. и Б. в спецификата на настоящия казус е необходимо чрез специални знания в
областта на счетоводството, данъчното законодателство и борсовата търговия да
се изяснят счетоводни и икономически понятия, които съдът не би могъл да изясни
по друг начин. По мнение на съдебния състав в състава на новите експертизи не
следва да бъдат включени експерти от назначаваните до момента в хода на
досъдебното производство, тъй като прецизният прочит на техните заключения
установява своеобразно пренасяне на предходни техни заключения във всяко
следващо чрез преповтарянето и надграждането им с експертни изводи, които не
кореспондират със специалните им знания предвид дадените разяснения за тяхната
квалификация в хода на съдебното следствие при изслушване на техните
експертизи.
На първо място при установяване на точната пазарна ц. на 1 /един/ брой
акция от капитала на „С.“ АД, която е включена в пакета акции предмет на
процесните блокови сделки голямо значение имат експертните заключения на
специалистите експерти в областта на счетоводството и борсовата търговия с
акции, както вече се посочи. За изясняването на този въпрос на досъдебното
производство са били назначени съдебно счетоводни и данъчни експертизи,
заключенията на които са възпроизведени в обвинителния акт – обстоятелствена и
заключителна част. Именно въз основа на тези заключения е определена и
пазарната ц. на процесните акции от капитала на „С.“ АД, предмет на процесните
сключени блокови сделки от подсъдимия Д., в качеството му на изпълнителен
директор на „Е.“ АД, като вследствие на същите е прието и се поддържа от
държавното обвинение, че подсъдимия Д. е затаил истина като не декларирал в
Годишна данъчна декларация по ЗКПО № 2226389/02.04.2007 г. увеличение на
годишния финансов резултат получен за 2006 г. по ЗКПО, с което е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения на „Е.“ АД в размер на 62
779 725 лева. На следващо място въз основа на тези заключения е определена
и пазарната ц. на процесните акции от капитала на „С.“ АД, предмет на
процесните сключени блокови сделки от подсъдимия Б., в качеството му на
изпълнителен директор на „Т.“ АД, като е прието и се поддържа от държавното
обвинение, че подсъдимия Б. е затаил истина като не декларирал в Годишна
данъчна декларация по ЗКПО № **********/30.03.2009 г. увеличение на годишния
финансов резултат получен за 2008 г. по ЗКПО, с което е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения на „Т.“ АД в размер на 7 483 105,19
лева. Установи се в хода на съдебното следствие при изслушване на заключенията
на вещите лица допуснати и изготвени в хода на досъдебното производство, че за
да стигнат експертите до направените от тях изводи, които от своя страна в
крайния си резултат са възведени от държавното обвинение като посочения
настъпил престъпен резултат в обвинителния акт, са ги изготвили не само при
непълнота на доказателствения материал, но също така и не са съобразили и
установената нормативна уредба касаеща блоковите сделки въобще при тяхната
експертна оценка. От изслушването на експертите се установи още, че от страна
на разследващия орган не са им били предоставени Правилника за дейността на
Българска фондова борса – София АД ведно с приложенията към него и относимото
за настоящия случай Приложение № 1 свързано с правилата за извършване на
блокови сделки на пазарите на акции, които бяха изискани от съда, а от друга
страна самите експерти не са проявили експертна инициативност, а са се
задоволили да изготвят своите заключения единствено изхождайки от информацията,
която им е била предоставена от разследващия орган материализирана в писмените
документи приобщени по досъдебното производство, като особено значение са
придали на удостоверение № 498/09.07.2012 г. на КФН, което е било поставено в
основата на всичките им експертизи. От изложеното е видно, че обвинението е
инкриминирало на практика заключенията на съдебно счетоводните и данъчни
експертизи, които са изготвени в хода на досъдебното производство и поддържани
от вещите лица, които са ги изготвили в хода на съдебното следствие ведно с
направените допълнителни разяснения от тях, които мотивираха настоящия съд да
допусне новите съдебно счетоводни експертизи в хода на съдебното следствие. Не
може да не се посочи, че именно в тези заключения за първи път се формира
пазарна ц. за 1/един/ брой акция от процесните акции от капитала на „С.“ АД,
които са предмет на процесните блокови сделки сключени от всеки един от
подсъдимите Д. и Б.. Този извод на съда изцяло кореспондира на устните
разяснения дадени от вещите лица в хода на съдебното следствие, които
категорично заявяват, че не са установили пазарна ц. на оценяваните от тях
акции, а са ползвали за нуждите на експертното си заключение и за отговорите на
поставените им въпроси от органа на досъдебно производство данни за цени на
акции от капитала на „С.“ АД, които са били предмет на продажба на регулиран
борсов пазар на Българска фондова борса от дати за извършени продажби на акции,
които са били най-близки до датите на сключване на процесните блокови сделки. Също
така експертите за сравнение са ползвали и посочените цени в удостоверение №
498/09.07.2012 г. на КФН и справки на БФБ, НАП, както и данните в предоставени
им справки от разследващия орган под формата на осъществена кореспонденция с
експерти от посочените институции. Вещите лица са категорични, че не са
установили пазарна ц. за 1 /един/ брой продадена акция от капитала на „С.“ АД
на процесните дати, на които са сключени блоковите сделки, както при извършени
сделки на регулиран борсов пазар, така и при извършени сделки на извън
регулиран борсов пазар на БФБ, а също така не са установили и други сключени
блокови сделки на процесните дати с акции от капитала на „С.“ АД от страна на
подсъдимите Д. и Б., защото такива сделки не са били реализирани, за да могат
въз основа на резултатите от тях да направят своите изчисления, поради което са
и ползвали наличните по досъдебното производство данни. Експертите посочват на
свой ред, че са ползвали за определяне на пазарната ц. на акциите от капитала
на „С.“ АД към процесните дати предоставената им информация от следователя по досъдебното
производство, която последния е видно, че е изискал от БФБ и същата е
материализирана, както се посочи вече в Удостоверение изх. № 498/09.07.2012 г.
на БФБ, данните от което са били ползвани при определяне на пазарната ц. на
акциите по методите регламентирани в Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за определяне
на пазарни цени. В подкрепа на казаното е заявеното от експертите, че са
предприели този подход при изчисление на пазарната ц. на процесните акции от
капитала на „С.“ АД, които са предмет на сключените блокови сделки, поради
липса на установени от тях други блокови сделки сключени на регулиран и извън
регулиран борсов пазар с акции от капитала на „С.“ АД, които да са регистрирани
на Борсата на процесните дати – 17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006,
16.05.2006 г., 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., за да могат да сравнят цените им.
Ето защо в случая експертите посочват, че за целите на своите изчисления при
определяне на пазарната ц. на акциите от капитала на „С.“ АД, които са били
предмет на продажба от „Е.“ АД и „Т.“ АД са ползвали цени, постигнати при
сключени сделки на регулиран борсов пазар от проведена борсова търговия от
най-близките дати до процесните. При това положение се налага категоричния и
несъмнен извод, че така постигнатите от експертите резултати в изготвените от
тях експертни заключения могат да бъдат определени категорично и единствено,
като хипотетични. Вярно е в случая, че и вещите лица изготвили съдебно
счетоводните експертизи в хода на съдебното производство са извършили
изчисления базирани на различни методи регламентирани в Наредбите за определяне
на пазарните цени, а именно Наредба № 5/26.021999 г. и Наредба № Н-9/14.08.2006
г. на министъра на финансите с цел да постигнат пазарна ц. на 1 /един/ брой
акция, но независимо от това и техните изчисления и оценки в своя краен
резултат остават несъмнено хипотетични. Това е така, защото, както в хода на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие чрез всички
изготвени експертни заключения не можа да се установи, каква е пазарната
стойност на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“ АД към датите на процесните
блокови сделки сключени от подсъдимите Д. и Б. независимо от използваните
методи от вещите лица при оценка на процесните акции. В материалите по делото
също липсват данни, чрез които да се установи, каква е била пазарната ц. на 1
/един/ брой акция от капитала на „С.“ АД към всяка една от процесните дати, на
които са сключени процесните блокови сделки, които да изхождат от достоверен за
това източник, какъвто би бил Централен депозитар АД и БФБ-София АД. В подкрепа
на изложеното са и данните в приложените справки от БФБ-София АД /л.106-113,
т.1 ДП/, от които е видно, че на регулирания борсов пазар са извършвани сделки с
акции от капитала на „С.“ АД единствено на 05.08.2008 г. и 01.09.2008 г., а на
извънрегулирания борсов пазар единствено са били извършени процесните сключени
блокови сделки на 17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006 г. и 16.05.2006 г.,
като липсват данни за други сходни осъществени сделки при сключени подобни
условия на процесните, както на регулиран, така и на извънрегулиран борсов
пазар на ценни книжа. Така изложеното в случая е от съществено значение за
определяне на търсената пазарна ц. на 1 /един/ брой акция с оглед дадената
легална дефиниция на понятието „пазарна ц.“ в разпоредбата на § 1, т. 10 ДР на ЗКПО
(изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) и § 1, т.14 ДР на ЗКПО ( в ред. към ДВ. бр.106 от 12.12.2008 г.), където е
посочено, че
„пазарна
ц.“
е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК или това е сумата без
данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите
условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не
са свързани. Изхождайки от посочените разпоредби в настоящия случай е
видно, че вещите лица изготвили експертизите от досъдебното и съдебно
производство независимо от събрания и наличен доказателствен материал са
положили експертни усилия при извършените от тях изчисления с цел да установят
действителната пазарна ц. на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“ АД, които
са предмет на процесните блокови сделки, ползвайки методите за определянето на пазарните
цени, които са възприети в § 1, т.10 ДР на ДОПК. Законодателят възприемайки така посочените методи е приел, че тяхната
изрична регламентация и начин на тяхното прилагане следва да бъде уредена в
подзаконов нормативен акт, а именно посочените вече Наредби
на министъра на финансите - като Наредба № 5/26.021999 г. следва да се разглежда
като относима към процесните блокови сделки сключени от подсъдимия Д., а
Наредба № Н-9/14.08.2006 г. следва да се разглежда като относима към процесните
блокови сделки сключени от подсъдимия Б.. Ето защо изхождайки от разпоредбите
на посочените Наредби се налага извода, че за да бъде определена пазарната ц.
на 1 /един/ брой акция от включените в пакета акции предмет на процесните
блокови сделки е необходимо да се извърши анализ за съпоставимостта между една
контролирана и една неконтролирана сделка с цел постигането на резултат, който
би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между
независими лица при съпоставими условия на сключените процесни блокови сделки.
Съгласно икономическите критерии за определяне на една ц. като пазарна е
необходимо да се отчетат следните условия, а именно, че това е сумата, която би
била платена в пряка сделка между информирани, независими и желаещи да
осъществят сделката купувач и продавач като не се вземат предвид предимствата и
неблагоприятните последици, които по принцип не биха били налични за
участниците на пазара и съответно претърпени от участниците на пазара. В
конкретния случай при установената по делото фактология не е налице възможност
за определяне на пазарната ц. на 1 /един/ брой/ акция от включените в
процесните блокови сделки, т.к. не е налице възможност да бъдат приложени
специалните правила за определяне на пазарните им цени съгласно посочените две
наредби. Това е така, защото по делото не се установиха други извършени на
процесните дати блокови сделки, при които да е налице сходство в техните
характеристики и да са съпоставими на процесните блокови сделки, както и
съпоставими на параметрите, при които са сключени същите, с цел да се постигне
заложеното в тези наредби правило за съпоставимост на една сключена
контролирана с една сключена неконтролирана сделка с предмет покупко-продажба
на акции от капитала на дружество аналог на процесното „С.“ АД. По делото не се
установи налично предлагане и съответно търсене на пакети от акции с емитент „С.“
АД на Българска фондова борса на нито една от процесните дати, както и не се
установява дружество аналог на процесното „С.“ АД, за да може и в съответствие
с търговския принцип на търсенето и предлагането да се определи пазарната ц. на
1 /един/ брой акция от капитала на „С.“ АД при параметрите на сключените
процесни блокови сделки. Особено значима в настоящия случай е количествената
съпоставимост при сделките с акции от капитала на „С.“ АД реализирани на
процесните дати, на които дати са сключени и процесните блокови сделки от
подсъдимите Д. и Б., защото се установи от заключението на вещите лица С., Ш. и
Й. основано на представената им информация от БФБ с оглед издаденото им съдебно
удостоверение от съда е, че най-малката реализирана блокова сделка спрямо
изтъргуваното количество акции надвишава близо 51 /петдесет и един/ пъти
среднодневните количества и 3 /три/ пъти месечния им обем, поради което
отчитайки количествените различия между сравняваните сделки реализирани на
официален пазар и сключените блокови сделки от подсъдимия Д. като изпълнителен
директор на „Е.“ АД, ако на официалния пазар на акции бъде предложено
количество акции от капитала на „С.“ АД съответно на количеството посочено в
предмета по процесните блокови сделки, то би се стигнало според експертите до
повишаване на съществуващото предлагане към датите на всяка една от сключените
процесни блокови сделки от подсъдимия Д., което би довело до натиск върху
цената в посока на нейното намаляване. Количествения критерии за съпоставимост
между сключените сделки на регулиран борсов пазар на БФБ с акции от капитала на
„С.“ АД и сключените блокови сделки от подсъдимия Б., като изпълнителен
директор на „Т.“ АД е определящ и за пазарната ц. на последните, защото от
заключението на вещите лица С., Ш. и Й. основано на представената им информация
от БФБ с оглед издаденото им съдебно удостоверение от съда е, че най-малката
реализирана блокова сделка спрямо изтъргуваното количество акции надвишава
близо 404 /четиристотин и четири/ пъти среднодневните количества и 19
/деветнадесет/ пъти месечния им обем, поради което отчитайки количествените
различия между сравняваните сделки реализирани на официален пазар и сключените
блокови сделки от подсъдимия Б. като изпълнителен директор на „Т.“ АД, ако на
официалния пазар на акции бъде предложено количество акции от капитала на „С.“
АД съответно на количеството посочено в предмета по процесните блокови сделки,
то би се стигнало и тук според експертите до повишаване на съществуващото
предлагане към датите на всяка една от сключените процесни блокови сделки от
подсъдимия Б., което би довело до натиск върху цената в посока на нейното
намаляване. Ето защо и доколкото по делото липсва информация, а и такава не
може да бъде представена от БФБ АД и Централен депозитар АД и съответно събрана
по реда на НПК за реално извършени сходни или подобни блокови сделки, както на
регулиран борсов пазар, така и на извън регулиран борсов пазар на процесните по
делото дати, на които са сключени блоковите сделки от подсъдимите Д. и Б.,
които сделки от своя страна с оглед методите посочени в двете наредби да са
съпоставими с процесните блокови сделки, за да може да се определи
действителната пазарна ц. на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“, както
твърди обвинението, се налага закономерния извод, че за да може да се постигне
по несъмнен и категоричен начин възведения в обвинението престъпен резултат по
смисъла на специалните материално правни норми на чл.14, ал.2, вр. ал.1 (отм. и
в сила към датите на сключване на процесните блокови сделки от подсъдимия Д.), вр. с чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО и на чл.16, ал.1 ЗКПО (относима към сключените процесни блокови сделки от
подсъдимия Б.), или престъпен резултат, който би бил постигнат в унисон с
обвинителната теза е необходимо да се установи пазарна ц., на която
действително са реализирани продажби между независими търговци при обичайни
търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими
условия и параметри на една извършена контролирана и една извършена
неконтролирана сделка. Такава пазарна ц., която обективно и действително да е
постигната при посочените условия, не се установи да е била постигната на БФБ
или да е обявена в Централен депозитар АД с оглед сходна сключена сделка. При
това положение още веднъж се налага извода, че са неприложими разпоредбата на
чл.13 ЗКПО (отм.), както и разпоредбите на чл.14, ал.2, вр. ал.1 (отм. и в сила към датите на
сключване на процесните блокови сделки от подсъдимия Д.), вр. с чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО и разпоредбата на
чл.16, ал.1 ЗКПО (относима към сключените процесни блокови сделки от подсъдимия
Б.), защото въпреки положените усилия от съда не може да се установи основен
елемент от фактическия състав на посочените материално правни норми, а именно
да се установи, каква е пазарната ц. на 1 /един/ брой акция от включените в предмета
на процесните блокови сделки сключени на процесните дати, която пазарна ц. да
се отличава от пазарната ц. постигната при други сходни по характер и параметри
сделки с акции, които да са включени в пакета на сходни или подобни блокови
сделки и които да са сключени на извън регулирания борсов пазар на БФБ, на
регулирания борсов пазар сделки на БФБ или да са регистрирани в Централен
депозитар АД, което да доведе и до възможност за извеждане на извод за действителния
размер, с който би следвало, както твърди държавното обвинение да се увеличи
финансовия резултат на търговските дружества „Е.“ АД за 2006 г. по ЗКПО и на „Т.“
АД за 2008 г. по ЗКПО. Този извод на свой ред води до несъставомерност на
деянието по изложените съображения предвид посочените по-горе и вменени като
нарушени специални материално правни норми от ЗКПО, запълващи бланкетния
характер от състава на данъчното престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,
пр.2 НК повдигнато на двамата подсъдими Д. и Б., поотделно.
Действително липсата на съпоставими сключени блокови сделки с акции на
регулиран и извън регулиран борсов пазар на процесните блокови сделки, които са
сключени между свързани лица не може да се тълкува като съответна невъзможност акциите
да бъдат оценени или, че 1 /един/ брой акция от включените в процесните блокови
сделки няма стойност, но ако се наруши основния принцип за определяне на
пазарната им ц. при условията на методите заложени в Наредба № 5/26.021999 г.,
която е относима към процесните блокови сделки сключени от подсъдимия Д., и
Наредба № Н-9/14.08.2006 г., която е относима към процесните блокови сделки
сключени от подсъдимия Б., то биха се нарушили императивните изисквания на
ЗКПО, които подробното и изчерпателно са изброени от законодателя в материално
правните норми, които от своя страна са свързани с предотвратяването на
отклонението от данъчно облагане и които не могат да бъдат тълкувани
разширително, включително и относно начина и механизма на установяване на
размера на печалбата на свързаните лица и облагането й с данък. В конкретния
случай и за нуждите на настоящото дело, вещите лица по всички изготвени по
делото експертизи в хода на съдебното и досъдебно производство са използвали,
както се каза вече различни методи за оценка на процесните акции от капитала на
„С.“ АД, основавайки своите изводи на всички приобщени по делото
доказателствени източници, но независимо от това се налага законосъобразния
извод, че на който и от методите за изчисление на пазарните цени възприети в § 1, т.10 ДР на ДОПК и доразвити в Наредба № 5/26.021999 г. и Наредба №
Н-9/14.08.2006 г. съдът даде вяра, предвид липсата на пазарни аналози, това ще
доведе единствено до хипотетично определяне на пазарната ц. на процесните акции
от капитала на „С.“ АД, които са предмет на сключените от подсъдимите Д. и Б.
блокови сделки като изпълнителни директори съответно на „Е.“ АД и на „Т.“ АД,
както и до хипотетичното определяне на справедливата им пазарна стойност. От
друга страна, както сочат вещите лица изготвили съдебно счетоводните експертизи
в хода на съдебното следствие е, че за да се изведе справедлива пазарна
стойност, което е по широко понятие от понятието пазарна ц., то е необходимо да
се изведе ц., която да е справедлива и за двете конкретни страни по един
договор, като се вземат предимствата и неблагоприятните последици за тях, а
такава в случая справедлива ц. е тази, която е била договорената между страните
по процесните блокови сделки в размер на 1,00 /един/ лев за 1 /един/ брой акция
предвид установения за сключването им регламент в Приложение № 1 на Правилника
на Българска фондова борса- София АД (отм. считано от 01.07.2008 г.) и на
Правилника на Българска фондова борса- София АД ( в сила от 16.06.2008 г.), а
също така е в съответствие с правилото на чл.9 от Закона за задълженията и
договорите. От друга страна и доколкото в случая всяка една от процесните
сключени блокови сделки по своите правни характеристики представляват
двустранно сключен писмен, консенсуален, комутативен договор, изготвен в
писмена форма, то с цел постигане на неговата действителност и
противопоставимост на трети лица всеки един е регистриран в съответствие с
предвидените специални правила за сключени блокови сделки на БФБ АД, т.к. са и оповестени
в Централен депозитар АД чрез тяхното обявяване. В заключение се налага
категоричния и несъмнен извод, че при липсата на установени сключени други
блокови сделки за покупко-продажба на акции от капитала на други публични
търговски дружества аналози на „С.“ АД, е невъзможно определянето на пазарна ц.
въобще по предвидените в двете наредби методи за определяне на пазарни цени,
които се прилагат въз основа на сравнение между контролираната сделка
/блоковите сделки сключени от двамата подсъдими/ и съпоставима неконтролирана
сделка /блокова сделка сключена от дружество аналог/, защото в конкретния
случай с оглед липсата на търговски дружества с подобна на „С.“ АД търговска
дейност – аналог, както и липсата на дружества с подобен или сходен брой
емитирани и разпределени между акционерите им акции при сходни условия, се
налага отново закономерния извод, че каквато и пазарна ц. да бъде определена от
експертите на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“ АД към датите на
процесните сключени блокови сделки, тя би била несъответна на постигнатата
пазарна ц. при оценяваните процесни акции предмет на процесните сключени
блокови сделки от подсъдимия Д. и от подсъдимия Б..
При изясняване на въпроса свързан с документално доказаната ц. на
процесните акции от капитала на „С.“ АД, които са били предмет на сключените
процесни блокови сделки от подсъдимия Д. и от подсъдимия Б., съдът изходи от
дадената легална дефиниция на понятието „Документално доказана ц. на придобиване
на ценни книжа или дялове“ регламентирана в § 1, т.22 ДР ЗКПО, според която, това
е цената
на придобиване на съответните ценни книжа или дялове, която лицето е доказало
документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато ценни
книжа или дяловете от един вид, издадени от едно лице, са придобити на различни
цени и впоследствие се продава част от ценните книжа или дяловете, като не може
да бъде доказано кои от тях се продават, цената на придобиване на продадените
ценни книжа или дялове е средно претеглената ц., определена въз основа на
цената на придобиване на държаните ценни книжа или дялове към момента на
продажбата. Изречение първо се прилага във всички случаи на разпоредителни
действия с ценни книжа или дялове. Когато са придобити нови акции или дялове в
резултат на разпределение, което не е довело до намаляване на собствения
капитал на лицето, което разпределя акциите или дяловете, се преизчислява
документално доказаната ц. на придобиване на притежаваните акции или дялове.
След придобиването на новите акции или дялове по предходното изречение
документално доказаната ц. на придобиване на всяка една акция или дял,
включително новопридобитите, е равна на сумата от документално доказаните цени
на придобиване на акциите или дяловете преди придобиването на новите акции или
дялове, разделена на общия брой на притежаваните акции или дялове след
придобиването, включително новопридобитите. Анализирайки
посочената разпоредба с оглед нуждите на предмета на доказване по настоящото
дело и за изясняване на правно релевантни към същия въпроси, които имат
съществено значение за правилното му решаване и за да се установи документално
доказаната ц. на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“, на която са
заприходени счетоводно в баланса на търговските дружества „Е.“ АД и „Т.“ АД към
датата, на която са придобити от посочените две дружества или преди датите на
сключване на процесните блокови сделки като предмет на същите, както и за
установяване на документално доказаната ц. на същите акции към датите на
сключените блокови сделки от всеки един от подсъдимите, съдът се довери на
допуснатите в хода на съдебното следствие съдебно счетоводни експертизи
изготвени от вещите лица П.Й., Е.С., А.Б., З.Н. и В.Ш. по отношение на
търговско дружество „Е.“ АД и от вещите лица Е.С. и З.Д. по отношение на
търговско дружество „Т.“ АД. От посочените експертни заключения се установи
ясно и точно хронологията по придобиване на процесните акции от капитала на „С.“
АД от страна на „Е.“ АД и на „Т.“ АД, както и чрез експертните заключения се
изясни и механизма на първично заприходяване на същите тези акции в баланса на
двете дружества, преди подсъдимия Д. и подсъдимия Б. да се разпоредят с тях,
като включени в пакета от акции, предмет на сключените блокови сделки от
двамата подсъдими. Не на последно място чрез посочените експертни заключения се
установи и механизма на осчетоводяване на процесните акции към всяка една от
процесните дати, на които подсъдимия Д. и подсъдимия Б. са сключили блоковите
сделки включени в обвинителната теза. Изясняването на въпроса свързан със
стойността на 1 /един/ брой акция от включените в пакета по процесните блокови
сделки с оглед установяването на тяхната документално доказана ц. към датата на
тяхното първоначално придобиване от „Е.“ АД и от „Т.“ АД е не по-малко важен,
от изяснения вече въпрос свързан с установяване на продажната ц. на процесните
акции към датата на сключване на процесните блокови сделки от подсъдимия Д. и
тези сключени от подсъдимия Б., защото решаването на тези въпроси е от
съществено значение в случая за получаване на размера на облагаемата печалба,
който се получава като
финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и
разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или
намаляване за данъчни цели при наличие на предпоставките
установени в разпоредбите на чл.23, ал.2, т.17 ЗКПО (отм.) и на чл.23, ал.3, т.3 ЗКПО (отм.) /касаещи обвинението на подсъдимия Д./,
както и чл.44 ЗКПО (ДВ. бр.69
от 05.08.2008
г., в сила до 31.12.2008 г.) /касаеща обвинението на
подсъдимия Б./.
При отговорите на поставените въпроси назначените от съда тройна и петорна
съдебно счетоводни експертизи са установили, че в пакета от акции, които са
били предмет на сключените блокови сделки от „Е.“ АД са включени акции от
капитала на „С.“ АД, които са придобити от „Е.“ АД на регулиран борсов пазар;
придобити вследствие на получени нови акции като акционер на „С.“ АД предвид
извършено увеличение на капитала на последното с решения на Общото събрание на
дружеството; придобити по договор за касова продажба на акции с Агенция по
приватизацията, както и придобити на регулиран борсов пазар акции на други
публични дружества. Проследявайки хронологията на придобиване на акции от „Е.“
АД и тяхното счетоводно отразяване в баланса на дружеството експертизата е
ползвала предоставените й данни от Централен депозитар, които са материализирани
на електронен носител към писма с изх. № 01-2016-978/22.03.2016 г. на ЦД АД и
изх. № 07-00-52/21.03.2016 г. на КФН /приложени по съдебното производство/. Въз
основа на експертните заключения се установи по несъмнен и категоричен начин,
че в пакета акции предмет на сключените блокови сделки от подсъдимия Д., като
изпълнителен директор на „Е.“ АД са включени акции от капитала на „С.“ АД в общ
размер от 55 698 992 броя, които са придобити от „Е.“ АД в периода
12.09.2000 г. до 31.12.2005 г. В съответствие с регламента установен в § 1,
т.63 от ДР на ЗКПО експертите са изчислили, че средно претеглена ц. на
придобиване на всички акции в този период е в размер на 0,95 лева, който размер
е изчислен като съотношение към съответната дата на извършени покупко-продажби
в периода от 12.09.2000 г. до 31.12.2005 г. и в периода от 01.01.2006 г. до
16.05.2006 г., или като съотношение между сумата от цената на придобиване на
всички налични акции в посочените периоди и общия брой на тези акции. В случая
извършеното от вещите лица изчисление на стойността на средно претеглената ц.
за 1 /един/ брой акция от заприходените в счетоводния баланс на „Е.“ АД към
31.12.2005 г. почива на нормативно установени в случая данни, които несъмнено
намират израз в следните писмени документи, които са приети и като писмени
доказателства по делото, а именно: Договор за продажба от 27.07.2000 г. сключен
по реда на ЗППДОП от „Е.“ АД, съгласно който са придобити 942 717 броя
акции при проведената касова приватизация на „С.“ АД; Решение № 19/09.03.2001 г. вписано по ф.д. №
19359/1991 г., по описа на СГС, Фирмено отделение, 6 състав, с което е вписано
увеличение на капитала на „С.“ АД на 6 000 000 акции за сметка на
частните акционери, при което платената от акционерите на дружеството емисионна
стойност за 1 /един/ брой акция, между които е и „Е.“ АД е с номиналната ц. от
1,00 /един/ лев; Решение № 25/15.07.2003 г. вписано по ф.д. № 19359/1991 г., по
описа на СГС, Фирмено отделение, 6 състав, с което е вписано увеличение на
капитала на „С.“ АД на 66 000 000 броя акции чрез емитиране на нови
акции с номинална ц. на 1 /един/ брой акция от 1,00 /един/ лев, което
увеличение е извършено при условията на чл.197 ТЗ след взето решение от Общото
събрание на акционерите на дружеството, да се увеличи неговия капитал със
собствени средства, а емитираните акции от „С.“ АД да се разпределят
пропорционално на процента на участие на акционерите преди увеличението, при
което от страна на „Е.“ АД като акционер не е извършена насрещна престация
срещу получените нови акции, а новопридобитите акции са заприходени в баланса
на „Е.“ АД на ц. от 0,00 /нула/ лева. На последно място в така изчислената
средно претеглената ц. от 0,95 лева за 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“,
които са заприходени в счетоводния баланс на „Е.“ АД към 31.12.2005 г. са
включени и акциите, които са придобити от „Е.“ АД чрез инвестиционния посредник
„Ю.Б.“ АД на регулиран борсов пазар чрез сключените покупки при следните
осъществени борсови сделки: 20051128000471445, 20051128000471443,
20051128000471444, 20051128000471430, 20051128000471431, 20051202000474390,
20051205000475161, 20051205000475165, 20051207000476857, 20051209000478202,
20051209000478212, 20051209000478268, 20051209000478142, 20051209000478269,
20051209000478460, 20051209000478391, 20051209000478404, 20051212000479069,
20051212000479075, 20051213000479607, 20051214000480387, 20051214000480329 и
20051215000480967. При хронологичното изследване на придобитите от „Е.“ АД
акции от капитала на „С.“ АД се установява чрез експертното изследване, което е
направено въз основа на информацията от Централен депозитар АД, че през 2006 г.
„Е.“ АД е придобило чрез осъществена покупка на регулиран борсов пазар чрез
инвестиционния посредник „Ю.Б.“ АД общо 1260 броя акции от капитала на „С.“ АД
при извършените в периода 01.02.2006 г. - 07.02.2006 г. борсови сделки
20060201000504289, 20060201000504183 и 20060206000507113. Установено е въз
основа на Решение № 30/26.10.2006 г. вписано по ф.д. № 19359/1991 г., по описа
на СГС, Фирмено отделение, 6 състав, че на 29.09.2006 г. Общото събрание на
акционерите на „С.” АД е взело решение за увеличение на капитала на „С.“ АД на
132 000 000 броя акции чрез емитиране на нови акции с номинална ц. от
1,00 /един/ лев за 1 /един/ брой акция, което увеличение е извършено при
условията на чл.197 ТЗ, с оглед взето решение от акционерите на проведеното
Общо събрание да се увеличи капитала на дружеството със собствени средства, а
емитираните акции от „С.“ АД се разпределят пропорционално на процента на
участие на акционерите преди увеличението, при което от страна на „Е.“ АД като
акционер не е извършена насрещна престация срещу получените нови акции и
новопридобитите акции са заприходени в баланса на „Е.“ АД на ц. от 0,00 /нула/
лева. Експертите са установили, че всички посочени по-горе акции от капитала на
„С.“ АД, които са придобити по посочените по-горе начини от „Е.“ АД са
заприходени в баланса на „Е.“ АД по тяхната ц. на придобиване или по тяхната
себестойност като дебитни записи по сметка 221 „Дългосрочни инвестиции в
дъщерни предприятия – С. АД“. Няма спор в случая, че така емитираните акции от
„С.“ АД вследствие на увеличение на капитала на това дружество със собствени
средства е извършено при условията на чл.197 от Търговския закон и същите са
разпределени между акционерите му, между които е и „Е.“ АД в съответствие с
изискването на чл.194, ал.1 ТЗ пропорционално на процента участие в капитала на
„С.“ АД преди увеличението, защото взетите решения са вписани по фирменото дело
на това дружество и няма данни по делото те да са били обжалвани по реда на
чл.74 ТЗ, поради което и са действителни. Вследствие на вписано от съда
увеличение на капитала на „С.“ АД със собствени средства или за сметка на
неразпределената му печалба, „Е.“ АД получава нови акции пропорционално на
участието си, което има в капитала на „С.“ АД като акционер, при което се
налагат следните изводи, а именно: от една страна това разпределение не води до
намаляване на собствения капитал на разпределящото дружество /“С.“ АД/, защото
неразпределената печалба се разпределя между неговите акционери пропорционално
на техния дял, чрез издаване на нови акции и то след взето решение на Общото
събрание на акционерите на „С.“ АД, които са с номинал от 1,00 /един/ лев; „Е.“
АД като акционер придобива новите емитирани акции съразмерно на участието си в
капитала на „С.“ АД при условията на чл.197 ТЗ, за което не са направени
никакви разходи и не е платена насрещна престация, поради което и тези
новопридобити акции в случая са получени от „Е.“ АД на ц. от 0,00 лева или
както правилно са установили вещите лица, че новопридобитите акции са били
заприходени в баланса на придобилото ги дружество по тяхната себестойностна ц.
или по ц. на придобиване съгласно МСС 39. На следващо място при извършената проверка
от експертите в счетоводството на „Е.“ АД се установява, че получените нови
акции на ц. от 0,00 лева са били заприходени по тяхната себестойност на
придобиване и по дебит сметка 221 „Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия
– С. АД“, в която сметка са заприходени и всички останали придобити акции в
резултат на сключените от „Е.“ АД сделки, реализирани в периода от 2005 г. до
2006 г., които акции в последствие са били включени в пакетите от акции предмет
на процесните блокови сделки. При така изложеното е и установеното от
експертите, че документално доказаната ц. на 1 /един/ брой акция от включените
в пакета акции към датите на всяка една от сключените процесни блокови сделки е
0,95 лева, защото към всяка една от процесните дати при приложение на правилото
на § 1, т.22 ДР на ЗКПО се извършва преразпределяне на стойността на
новопридобитите акции върху общия брой на всички акции заприходени по дебит
сметка 221 „Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия – С. АД“ /както тези,
които са били налични в баланса на „Е.“ АД преди разпределението на печалбата
чрез емитиране на нови акции от „С.“ АД така и тези, които са получени от „Е.“
АД след разпределението на неразпределената печалба/.
Доколкото при извършена продажба на ценни книжа ЗКПО третира постигнатата
между страните продажна ц., като насрещна престация в процеса на придобиването
им, то в случая с оглед целите на посочения закон тази ц. формира съответно
печалбата или загубата на едно дружество или както е в конкретния случай, „Е.“
АД декларира намаление на счетоводния финансов резултат в инкриминираната
данъчна декларация, като в същия не са отразени намаления с резултата получен
от извършените продажби на акции от
капитала на „С.“ чрез сключените процесни блокови сделки. Съдът намира за
обективно даденото от вещите лица заключение, защото направените от тях
експертни изводи кореспондират с гласните доказателствени средства изразяващи
се в показанията на свидетелката П., която е извършвала счетоводната дейност на
„Е.“ АД в процесния период, а от друга страна изводите на вещите лица
кореспондират и с данните вписани в ревизионния акт съставен при извършената на
посоченото дружество данъчна ревизия за 2006 г. по ЗКПО и дадените от свидетелката
А.Т. показания в тази насока, при което се установява категорично, че за 2006
г. „Е.“ АД има право на данъчни облекчения по реда на чл.23, ал.3, т.3 ЗКПО
(отм.) в размер на общите положителни разлики от 36 684 700,50 лева, които
са формирани от сделките извършени на регулиран борсов пазар през 2006 г., с
оглед на което е формиран положителен финансов резултат преди данъчно
преобразуване по отчета за приходите и разходите на „Е.“ АД за 2006 г., който е
29 500 072 лева. В подкрепа на изложеното от съда са и заключенията
на вещите лица изготвили тройната и петорна съдебно счетоводни експертизи
допуснати в хода на съдебното следствие в частта, в която посочват, че при
изчисляването на положителната разлика между сключените продажби и покупки с
акции на „С.“ АД от страна на „Е.“ АД не са взети предвид и не участват сумите
по продажбите извършени на блоков сегмент с акции от капитала на „С.“ АД за
2006 г., поради което и в общата формирана сума на данъчните облекчения по реда
на чл.23, ал.3, т.3 и чл.24, ал.2 ЗКПО (отм.) не са отчетени сумите от
продажбите на акции на „С.“ АД чрез сключените процесни блокови сделки. Предвид
на обстоятелството, че блоковите сделки не се третират данъчно като
необлагаеми, т.к. са сключени извън регулирания борсов пазар за разлика от
сключените на регулиран борсов пазар сделки с ценни книжа, съдът намира така,
както и експертите са установили, че е правилно вписан резултата в Годишната
данъчна декларация на „Е.“ АД за 2006 г., а именно, че в същата не са отразени
намаления на финансовия резултат с резултата на извършените продажби на акции
на „С.“ АД чрез блоковите сделки. От друга страна не може да се установи
обективно и коя част от изчислените положителни разлики по реда на чл.23, ал.3,
т.3 ЗКПО (отм.) участва в декларираната сума от 29 500 072 лева,
както и кои са конкретните сделки, формирали тази част с оглед счетоводното
отразяване и заприходяване на всички придобити акции в една и съща сметка, касаещи
всички сделки извършени до 2005 г. и тези реализирани през 2006 г., защото в тази
сметка е отразено единствено количественото придобиване на акции от „Е.“ АД.
Това е така, защото в дебит сметка 221 „Дългосрочни инвестиции в дъщерни
предприятия – С. АД“ от една страна са заприходени всички придобити акции,
между които са и количествата акции, които са заприходени по ц. на придобиване
от 0.00 лева, при което след като не може да бъде доказано, кои от тези акции
се продават от „Е.“ АД на процесните дати, то тогава документално доказаната ц.
на придобиването на всички акции, които са предмет на продажба се определя по
механизма очертан в регламента на § 1, т.22 ДР на ЗКПО, и се изчислява като
средно претеглената ц., формираща се въз основа на цената на придобиване на всички държани
ценни книжа към момента на тяхната продажба разделена
на общия брой на притежаваните акции към същия момент,
които са били количествено заприходени. В тази връзка правилно и
законосъобразно вещите лица са преизчислили в случая документално
доказаната ц. на придобиване на притежаваните акции от „Е.“ АД към датата на тяхната продажба при сключване на процесните
блокови сделки от подсъдимия Д., при което са стигнали до заключението, че
получената документално доказана ц. за 1 /един/ брой акция е в размер от 0,95
лева в периода от 12.09.2000 г. до 26.05.2006 г. или ц., която е под
номиналната ц. от 1,00 /един/ лев за 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“
АД, в който капитал акционер е „Е.“ АД, а също е и ц., която е под стойността
на договорената ц. при сключените процесни блокови сделки между страните, която
е в размер на 1,00 /един/ лев за 1 /един/ брой акция. В заключение се налага закономерния извод, че
в ГДД по ЗКПО за 2006 г. правилно е определен данъчния финансов резултат, като
счетоводния финансов резултат е преобразуван в намаление от свидетелката П. за „Е.“
АД с печалбата от разпореждането с акциите от капитала на „С.“ АД, която е
определена като положителна разлика между тяхната продажна ц. и документално
доказаната ц. на придобиване на тези акции. Настоящият съд се довери на заключението на вещите лица
не само, защото обективно, всестранно и пълно са изследвали всички значими за
нуждите на делото факти и обстоятелства, при което безпристрастно и обективно
са отговорили на поставените им задачи, а и защото съдържанието на експертните
отговори почива не само на събраните по делото писмени доказателства, но също
така кореспондира с данните отразени в изготвените одитни доклади на „Е.“ АД за
2006 г., а и с гласните доказателствени средства изразяващи се в показанията на
свидетелите П. и Христова. Това е така, защото от една страна чрез одитните
доклади, които са изготвени от експерт счетоводители не се установява
неправилно постигнат годишен финансов резултат от „Е.“ АД за 2006 г., а от
друга страна свидетелите са в единомислие с експертите, че правилно е
преобразуван счетоводния финансов резултат в намаление, защото при извършване
на счетоводните изчисления не са взети в предвид сключените блокови сделки от
подсъдимия Д., т.к. в Годишната данъчна декларация на „Е.“ АД за 2006 г. не са
отразени намаления на финансовия резултат с резултата на извършените продажби
на акции с емитент „С.“ АД чрез сключените блокови сделки. С оглед на всичко
изложено по-горе и предвид констатираното от вещите лица по делото и от
данъчния орган извършил данъчна ревизия за 2006 г. по ЗКПО води до несъмнения и
категоричен извод, че не е изпълнен обективния специален съставомерен признак
от състава на вмененото като извършено престъпление на подсъдимия Д., а именно
затаил истина. Това е така, защото в случая сключените процесни блокови сделки
не са укрити от държавната институция, на която са възложени задължения по
събиране на приходи в полза на държавата от данъчно задълженото лице, а
получения финансов резултат в неговия краен резултат правилно е определен,
защото счетоводния финансов резултат е бил намален с печалбата, която е
получена като разлика между документално доказаната ц. на процесните акции с
емитент „С.“ АД и продажната им ц. от 1,00 /един/ лев, която е била договорена
между страните по сключените блокови сделки, поради което и процесните продажби
не са затаени, а обективираните в сключените блокови сделки факти са отразени в
инкриминираната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г., която е съставена
от главния счетоводител на „Е.“ АД - свидетелката П., а впоследствие е
подписана от подсъдимия Д.. На следващо място липсата на правно релевантните
факти за съставомерността на деянието се потвърждава и от резултатите на
проведената данъчна ревизия, при която на органа на приходите са представени
всички изискани писмени документи относими към проверявания период, при което
не е констатирано от страна на държавната администрация вписване на неверни
факти и обстоятелства в съставената Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006
г., която е подписана от подсъдимия Д..
В случая не е налице осъществено от страна на подсъдимия Д. бездействие,
което да е довело до премълчаване, преиначаване или изопачаване на фактически
обстоятелства, с цел да не ги доведе до знанието на органа по приходите и по
този начин да не се установи действителния счетоводен годишен финансов
резултат, който следва да бъде преобразуван за данъчни цели. Ето защо по
изложените по-горе съображения настоящият съд намира, че обвинението повдигнато
на подсъдимия Д. и в тази част е несъставомерно.
При анализа на хронологията по придобиване от страна на „Т.“ АД на
процесните акции от капитала на „С.“ АД и тяхното първично количествено
счетоводно заприходяване в счетоводството на същото намира място всичко
изложено по-горе по отношение на същите дейности осъществени в счетоводството
на търговското дружество „Е.“ АД. При изясняване на въпросите свързани с
хронологичното им придобиване, както и с начина на заприходяване на броя на
придобитите акции, а също и за цената, на която същите са придобити важно
значение имат допуснатите и назначени от съда тройна, петорна и двойна съдебно
счетоводни експертизи. Особено важно значение, обаче при проследяване на
хронологията на придобиване на процесните акции от страна на „Т.“ АД и тяхното
първично осчетоводяване в баланса на дружеството, както и при проследяване на
конкретно извършените от свидетелката З. последващи счетоводни операции има
назначената от съда двойна съдебно счетоводна експертиза, изготвена от
експертите З.Д. и Е.С., на която съдът се довери изцяло при извеждане на своите
правни изводи. Така от експертните заключения категорично се установи, че до
01.01.2006 г. „Т.“ АД не притежава акции от капитала на „С.“ АД, предвид
липсата на счетоводно заприходени акции по сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции
в асоциирани предприятия“. От отразените в експертното заключение на вещите
лица Д. и С. данни е видно, че през 2006 г. „Т.“ АД като акционер на „С.“ АД
получава акции от неговия капитал вследствие на извършено увеличение на
капитала, което е настъпило във връзка с взето решение на 29.09.2006 г. от
Общото събрание на акционерите на „С.“ АД, както и вследствие на извършени на
19.04.2006 г. и 18.05.2006 г. покупко-продажби на акции от капитала на „С.“ АД.
Проследявайки хронологията по придобиване на акции от страна на „Т.“ АД и
тяхното счетоводно отразяване в баланса на дружеството експертизите са ползвали
предоставените данни от Централен депозитар, които са материализирани на
електронен носител към писма с изх. № 01-2016-978/22.03.2016 г. на ЦД АД и изх.
№ 07-00-52/21.03.2016 г. на КФН /приложени по съдебното производство/. Въз
основа на официалната информация предоставена от Централен депозитар се
установи чрез експертните заключения по несъмнен и категоричен начин, че към
31.12.2006 г. „Т.“ АД притежава 31 340 000 броя акции. В съответствие
с регламента установен в § 1, т.63 от ДР на ЗКПО експертите са изчислили, че
средно претеглена ц. на придобиване на всички акции в този период е в размер на
0,50175 лева, която е получена като съотношение между сумата от цената на
придобиване на наличните, заприходени към тази дата акции в счетоводството на „Т.“
АД и общия количествен брой на притежаваните акции, при което е изчислена
средно претеглената ц. към съответната дата на извършените покупко-продажби по
придобиване на акциите в периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. В случая
извършеното от вещите лица изчисление на стойността на средно претеглената ц.
за 1 /един/ брой акция от заприходените в счетоводния баланс на „Т.“ АД към
31.12.2006 г. почива на нормативно установени в случая данни, които несъмнено
намират израз в следните писмени документи, които са приети и като писмени
доказателства по делото, а именно: Договор за покупко-продажба от 19.04.2006
г., с който от „Т.“ АД са придобити 11 070 000 броя акции на ц. от 1,0035
лева; Договор за покупко-продажба от 19.04.2006 г., с който от „Т.“ АД са
придобити 4 600 000 броя акции на ц. от 1,0035 лева и Решение №
30/26.10.2006 г. вписано по ф.д. № 19359/1991 г., по описа на СГС, Фирмено
отделение, 6 състав, с което на 29.09.2006 г. Общото събрание на акционерите на
„С.” АД е взело решение да увеличи собствения си капитал със средства на
дружеството или от 66 000 0000 броя акции на 132 000 000 броя
акции, чрез емитиране на нови акции с номинална ц. от 1,00 /един/ лев за 1
/един/ брой акция, което увеличение е извършено при условията на чл.197 ТЗ. Със
същото решение Общото събрание на акционерите на „С.” АД е решило емитираните
акции от „С.“ АД да се разпределят пропорционално на процента на участие на
акционерите му преди увеличението, за което от страна на „Т.“ АД като акционер
не е извършена насрещна престация срещу получените нови акции и новопридобитите
акции са заприходени счетоводно единствено количествено в баланса на „Т.“ АД на
ц. от 0,00 /нула/ лева. Всички посочени по-горе акции от капитала на „С.“ АД
получени от „Т.“ АД като дивидент експертите са установили, че са заприходени в
баланса на „Т.“ АД по тяхната ц. на придобиване или по тяхната себестойност
като дебитни записи по сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции в асоциирани
предприятия“ подсметка С.. Няма спор в случая, че така емитираните акции от „С.“
АД вследствие на увеличение на капитала на това дружество със собствени
средства е извършено при условията на чл.197 от Търговския закон и същите са
разпределени между акционерите му, между които е и „Т.“ АД в съответствие с
изискването на чл.194, ал.1 ТЗ или пропорционално на процента участие в
капитала на „С.“ АД преди увеличението с оглед взетото решение от страна на
Общото събрание на акционерите, което вече се посочи е вписано по партидата на
дружеството в СГС. Вследствие на вписано от съда увеличение на капитала на „С.“
АД със собствени средства или за сметка на неразпределената печалба,
търговското дружество „Т.“ АД получава дивидент, а именно нови акции
пропорционално на участието си, което има в капитала на „С.“ АД като акционер или
в размер на общо 15 670 000 броя безналични поименни акции, при което
се налагат следните изводи, а именно: от една страна това разпределение не води
до намаляване на собствения капитал на разпределящото дружество /“С.“ АД/,
защото неразпределената печалба се разпределя пропорционално между неговите
акционери, съответно на техния дял преди увеличението, чрез издаване на нови
акции и то след взето решение на акционерите на „С.“ АД, които са с номинал от
1,00 /един/ лев, при което „Т.“ АД като акционер придобива новите емитирани
акции съразмерно на участието си в капитала на „С.“ АД при условията на чл.197 ТЗ, за което не са направени никакви разходи и не е платена насрещна престация.
Ето защо и тези новопридобити акции в случая са получени от „Т.“ АД на ц. от
0,00 /нула/ лева или както правилно са установили вещите лица, че
новопридобитите акции са били първично заприходени в баланса на същото
дружество по тяхната себестойностна ц. или по ц. на придобиване съгласно МСС 39
и в съответствие с приетата Счетоводна политика на дружеството. На следващо
място при извършената проверка от експертите в счетоводството на „Т.“ АД се
установява, че получените нови акции на ц. от 0,00 /нула/ лева са били
заприходени по тяхната себестойност на придобиване по дебит сметка 2221
„Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия“ подсметка С., в която сметка
са заприходени и всички останали акции придобити в резултат на извършени сделки
през 2006 г. от „Т.“ АД и които в последствие са били включени в пакетите от
акции предмет на процесните блокови сделки сключени от подсъдимия Б.. При така
изложеното е и установеното от експертите, че документално доказаната ц. на 1
/един/ брой акция от включените в пакета акции към датите на всяка една от
сключените процесни блокови сделки е в размер на сумата от 0,50175 лева, защото
към всяка една от процесните дати при приложение на правилото на § 1, т.22 ДР
на ЗКПО се извършва преразпределяне на стойността на новопридобитите акции
върху общия брой на всички придобити количествено акции, заприходени по дебит
сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции в асоциирани предприятия“ подсметка С.
/която сметка включва, както акциите, които са били налични в баланса на „Т.“
АД преди разпределението на печалбата чрез емитиране на нови акции от „С.“ АД
така и тези, които са придобити от „Т.“ АД след разпределението на
неразпределената печалба/.
Доколкото при извършена продажба на ценни книжа ЗКПО третира постигнатата
между страните продажна ц., като насрещна престация в процеса на тяхното
придобиване, то в случая с оглед целите на посочения закон тази ц. формира
съответно печалбата или загубата на едно дружество или както е в конкретния
случай „Т.“ АД декларира намаление на счетоводния финансов резултат в
инкриминираната данъчна декларация, защото приходите от дялово участие или от
дивидент, който е получен при разпределение на печалбата от „С.“ АД се отчитат
в счетоводния финансов резултат на дружеството в годината, в която е реализиран
този тип доход или при продажбата на така получените нови акции вследствие на
увеличението на капитала на „С.“ АД. В случая се установи чрез експертното
заключение, че в счетоводството на „Т.“ АД придобитите акции от капитала на „С.“
АД като дивидент /получени вследствие на увеличението на капитала на „С.“ АД/
са заприходени количествено като брой акции, но реално не е извършено
счетоводно заприходяване на стойността на акциите от разпределението на
дивидента през 2006 г., защото заприходяването на акциите се осчетоводява по ц.
на придобиване, която в случая е 0,00 лева, т.к. тяхната стойност произтича
именно от размера на прихода от дялово участие, за което не е извършена
насрещна престация от „Т.“ АД. Ето защо едва при продажбата на тези акции към
трети лица, които единствено са били заприходени количествено в счетоводството
на „Т.“ АД или т.н. „бонус“ акции, които са получени като дивидент, ще се
формира стойността на тези акции и едва тогава същите ще се осчетоводяват по
тяхната ц., като прихода от продажбата им вече ще формира размера на дивидента,
а приходът от дивидент се преобразува за данъчни цели в намаление. С оглед на
изложеното, съдът намира даденото от вещите лица заключение за обективно,
защото направените в него изводи кореспондират с гласните доказателствени
средства изразяващи се в показанията на свидетелката З., която е извършвала
счетоводното обслужване на „Т.“ АД, а от друга страна изводите на вещите лица
кореспондират и с данните вписани в ревизионния акт съставен при извършената на
посоченото дружество данъчна ревизия за 2008 г. по ЗКПО, т.к. прихода от
дивидента се преобразува за данъчни цели в намаление, с размера на
реализираната печалба от него. Намалението на счетоводния финансов резултат
реално се постига с оглед получения размер от печалбата вследствие на
извършената продажба на акциите, които „Т.“ АД е придобило като дивидент
пропорционално на процента участие в капитала на „С.“ АД при разпределението на
неразпределената печалба от същото през 2006 г., чиято ц. е била 0,00 /нула/
лева, а не от положителната разлика от извършената продажба на финансовите си
активи, защото продажбата на акциите придобити от блоковите сделки сключени с „Е.“
АД на 19.04.2006 г. и 18.05.2006 г. не са включени в намаление на финансовия му
резултат съгласно чл.44, т.1 ЗКПО и предвид установеното от вещите лица в
счетоводните записвания на дружеството. От друга страна приходите от дялово
участие се отчитат в счетоводния финансов резултат на „Т.“ АД в годината на
продажбата на получения приход от пропорционално разпределения дивидент от
страна на „С.“ АД, при което вече се и формира стойността на реализирания
дивидент, като прихода от този дивидент се преобразува за данъчни цели в
намаление с размера от реализираната печалба. В хода на експертните си анализи
вещите лица са констатирали неправилно счетоводно отразяване на стойността на
акциите през 2008 г., която е следвало да се отрази по дебита на сметка 2221
„Дългосрочни инвестиции – асциирани предприятия“ и по кредита на сметка 722
„Приходи от разпределение на дивиденти“, а именно със стойността от
15 670 000 лева, която операция не е била счетоводно извършена в
дружеството. На следващо място експертите при изследване на хронологията на
счетоводните записвания на остатъка от акции заприходени по дебита на сметка
2221 „Дългосрочни инвестиции – асциирани предприятия“ след сключените процесни
блокови сделки от „Т.“ АД чрез изпълнителния директор – подсъдимия Б. са
установили, че е допусната счетоводна неточност, т.к. остатъка е бил прехвърлен
по дебита на сметка 2223 „Дългосрочни инвестиции Малцинствено участие“ и по
кредита на сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции – асциирани предприятия“,
вместо остатъка от акции след
извършените продажби чрез сключените блокови сделки да се прехвърли с реалната
им стойност от 9 242 155,52 лева в сметка 2223 „Дългосрочни
инвестиции Малцинствено участие“, а не в размера от 4 629 150,52
лева. Независимо от така констатираното от вещите лица некоректно счетоводно отразяване
на реалната стойност на остатъка от акциите от капитала на „С.“ АД, които са
притежавани от „Т.“ АД след сключените блокови сделки, експертите са заключили,
че това разминаване се преодолява, защото в края на годината акциите от
малцинствено участие се оценяват по борсови цени и разликата в оценката се
отразява чрез сметка 1121 „Резерви от
преоценки на активи“ и не засяга финансовия резултат за годината, с оглед на
което и при отразяване на счетоводните операции, които е следвало да бъдат
взети в предвид към 31.12.2008 г., то данъчния резултат не се променя. С оглед
на изложеното в случая тези експертни заключения налагат извода, че фиска не е
увреден по механизма твърдян от държавното обвинение. Чрез експертното
заключение на вещите лица Д. и Б. се установи още една констатирана от тях
счетоводна некоректност в инкриминираната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за
2008 г. на „Т.“ АД, която е съставена от свидетелката З. и подписана от
подсъдимия Б., като изпълнителен директор на дружеството, а именно, че
неправилно в клетка 12 /печалби от сделки, извършени на регулиран борсов пазар
на ценни книжа по чл.44, т.1 ЗКПО/ е вписана сума в размер от
11 018 295,52 лева, с която сума от друга страна е намален финансовия
резултат независимо от констатираното от експертите, че сключените блокови
сделки от подсъдимия Б. на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. не са били включени в
намалението на финансовия резултат. Настоящият съд се довери на заключението на
вещите лица не само, защото обективно, всестранно и пълно са изследвали всички
значими за нуждите на делото факти и обстоятелства, при което безпристрастно и
обективно са отговорили на поставените им задачи, а и защото съдържанието на
експертните отговори почива не само на събраните по делото писмени
доказателства, но също така кореспондира с данните отразени в изготвените
одитни доклади на „Т.“ АД за 2006 г. и 2008 г., а също и с гласните
доказателствени средства изразяващи се в показанията на свидетелите Т.Р. и В.Й..
Това е така, защото от една страна чрез одитните доклади, които са изготвени от
одиторите - експерт счетоводители, не се установява неправилно постигнат
годишен финансов резултат от „Т.“ АД, а от друга страна свидетелите са в
единомислие с експертите С. и Д., че неправилното отразяване на счетоводните
операции и неправилното отчитане на годишния финансов резултат от
счетоводството на „Т.“ АД, не се е отразило върху формирането на данъчния
резултат след извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат във
връзка с допуснатата счетоводна грешка, поради което и са заключили, че „Т.“ АД
е приключило 2008 г. с данъчна загуба и съответно не се следва корпоративен
данък. Предвид всичко изложено по-горе и предвид констатираното от вещите лица
по делото и данъчния орган счетоводно отразяване в счетоводството на „Т.“ АД на
процесните сключени блокови сделки от страна на подсъдимия Б., води до
несъмнения и категоричен извод, че в случая не е изпълнен обективния специален
съставомерен признак от състава на вмененото като извършено престъпление на
подсъдимия Б., а именно затаил истина. Това е така, защото в случая процесните
сключени блокови сделки не са укрити от държавната институция, на която са
възложени задължения по събиране на приходи в полза на държавата от данъчно
задълженото лице, а получения финансов резултат в техният краен резултат
представляващ общата продажна сума на всички акции с емитент „С.“ АД, които са
предмет на процесните продажби не е затаен, а обективираните в сключените
блокови сделки факти са отразени в инкриминираната Годишна данъчна декларация
по ЗКПО за 2008 г., която е съставена от счетоводното дружество „С.“ АД
обслужващо „Т.“ АД, проверена е от свидетелката З., като негов изпълнителен
директор, а впоследствие е подписана от подсъдимия Б.. На следващо място
липсата на правно релевантните факти за съставомерността на деянието се
потвърждава и от резултатите на проведената данъчна ревизия, при която от
страна на „Т.“ АД са представени на административния орган не само всички
изискани счетоводни документи, но и документи във връзка с процесните сключени
блокови сделки, при което не е констатирано от страна на държавната
администрация вписване на неверни факти и обстоятелства в съставената Годишна
данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г., която е подписана от подсъдимия Б., а
напротив от органа по приходите е констатирано, че процесните блокови сделки са
отразени, независимо от изведения от страна на данъчен орган извод, че
неправилно е преобразуван счетоводния финансов резултат за нуждите на данъчното
облагане по ЗКПО за 2008 г. В случая не
е налице осъществено от страна на подсъдимия Б. бездействие, което да е довело
до премълчаване, преиначаване или изопачаване на фактически обстоятелства, с
цел да не ги доведе до знанието на органа по приходите и по този начин да не се
установи действителния счетоводен годишен финансов резултат, който следва да
бъде преобразуван за данъчни цели. Ето защо по изложените по-горе съображения
настоящият съд намира, че обвинението повдигнато на подсъдимия Б. и в тази част
е несъставомерно.
В хода на съдебното следствие от страна на представителя на държавното
обвинение се релевира обвинение при упражнени правомощия по реда на чл.287,
ал.1 НПК, като в тежест на подсъдимия Б. се вменява и неправилно деклариране в
следния смисъл: „потвърдил неистина – като в Част VІ на ГДД, раздел
Преобразуване на счетоводния финансов резултат, колона – Б намаления, т.12 –
намаление на годишния финансов резултат от извършени сделки на регулирания
български борсов пазар на стойност 11 119 795,52 лева, които в
действителност не са извършени на регулирания български борсов пазар“. Така
възведеното фактическо обвинение от прокурора не бе прието от съда, поради
което и с протоколно определение от 15.11.2018 г., съдът го остави без уважение
и не го допусна, защото прие, че направеното искане от прокурора надхвърля
процесуалните му правомощия по чл. 287, ал.1 НПК и изрично посочи в мотивите
си, че по същество предложението на прокурора не изменя вече повдигнатото
обвинение чрез въвеждане на твърдения за промяна на факти различни от самото
налично към момента деяние, а добавя съвсем нова форма на изпълнително деяние,
за която не е провеждано досъдебно производство, не е налице привличане по реда
на чл. 219, ал. 1 НПК, нито повдигане на обвинение с обвинителен акт, изготвен
по реда на чл. 246 НПК по отношение на подсъдимия Б.. В тази връзка съдът е
посочил, че и съдебната практика приема еднопосочно, че изменението на
обвинението в съдебното следствие има друга цел и е допустимо тогава, когато в
хода на съдебното следствие са се разкрили нови фактически обстоятелства, които
прецизират вече въведените в обвинението съставомерни признаци като време,
място, механизъм на извършване и в този смисъл е и решение № 216 от 12.01.2018
г. по наказателно дело № 833/2017 г. на НК, І НО на ВКС. Независимо от
постановеното от съда в открито съдебно заседание на 15.11.2018 г. протоколно
определение, с което е оставено без уважение искането на прокурора за изменение
на обвинението спрямо подсъдимия Б. по реда на чл.287, ал.1 НПК чрез въвеждане
на нова форма от изпълнителното деяние от състава на престъплението по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, а именно „потвърдил неистина“, държавният
обвинител отново в съдебно заседание на 07.02.2019 г. в предоставената му
възможност в процедурата по чл.276, ал.2 НПК предявява на подсъдимия Б.
отказаното му вече ново обвинение касаещо въвеждане на нова форма от
изпълнителното деяние „потвърдил неистина“. Също така в хода на съдебните
прения проведени в съдебно заседание на 07.02.2018 г. за трети път прокурора
предявява на подсъдимия Б. отказаното му вече ново обвинение, желаейки този подсъдим
да бъде наказателно санкциониран за това според държавния обвинител престъпно
поведение чрез налагане на наказание, за което липсва надлежно повдигнато
обвинение. Така изложеното от съда до момента и предвид процесуалната упоритост
от страна на държавния обвинител въпреки произнасянето на съдебния състав,
мотивира същия при произнасяне на своя съдебен акт – присъда, да включи в
диспозитива на същата и отказаното на прокурора по реда на чл.287, ал.1 НПК
въвеждане на ново обвинение по отношение на подсъдимия Б.. При това положение и
предвид изхода по настоящото дело за подсъдимия Б., както и с оглед
установеното от вещите лица Д. и С., а също съобразявайки и данните в
показанията на свидетелите Й. и Р., както и констатациите на данъчния екип при
извършената данъчна ревизия на „Т.“ АД за 2008 г. по ЗКПО, то съдът намира, че
допуснатата непрецизност в счетоводното отразяване на сумите посочени в клетка
12 от ГДД по ЗКПО за 2008 г. от страна на свидетелката З., в качеството й на
изпълнителен директор на счетоводното дружество „С.“ АД обслужващо „Т.“ АД,
която данъчна декларация е подписана от подсъдимия Б. представлява допусната
счетоводна грешка, която не само не може да се вмени от обективна страна в
тежест на подсъдимия Б., но също така в своя краен резултат, тази счетоводна
непрецизност не се отразява върху формирането на данъчния резултат на
дружеството след преобразуване на счетоводния финансов резултат по изложените
вече по-горе съображения, с което не е увреден фиска. С оглед на изложените
съображения не може да се направи извод, че настоящият съд се е произнесъл по
непредявено обвинение, т.к. по никакъв начин не е утежнено положението на
подсъдимия, както и не е нарушено правото на държавното обвинение като страна в
съдебната фаза на наказателния процес да защити своята обвинителна теза,
каквато възможност му е била предоставена, защото подобно обвинение не е било
допуснато, както и че по делото е постановена присъда, с която подсъдимия Б. е
изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
На последно място настоящият съд, анализира и вменената по реда на чл.287,
ал.1 НПК като нарушена на подсъдимия Б. специалната разпоредба на чл.27, ал.1,
т.1 ЗКПО (обн. ДВ бр.105/2006 г.), която се възприема от държавния обвинител
като запълваща бланкетния характер на материално правната норма на чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК. Съгласно посочената материално правна норма на
чл. 27, ал.1, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни
приходи: приходи в резултат на разпределение на дивиденти от местни юридически
лица. Тази разпоредба отново не дава възможност на съда да изведе конкретно
нарушение при неизпълнение на конкретно задължение лично от страна на
подсъдимия Б., по силата на което същия да бъде наказателно санкциониран, с
оглед очертаната с обвинителния акт фактология, който е внесен в съда, както и
с оглед възприета по делото фактическа обстановка. Така формулирана
разпоредбата представлява дословното й преписване в обвинителния акт от закона,
без в нея да се вложи някакво конкретно съдържание, защото от страна на
държавното обвинение не се посочват конкретни действия, която да са извършени
противоправно от подсъдимия Б. и които от своя страна да изпълват фактическия
състав на посочената специална материално правна норма за да бъдат обсъдени от
съда. Няма спор в случая, че двете търговски дружества „С.“ АД и „Т.“ АД са
местни юридически лица, които са регистрирани в Софийски градски съд съгласно
разпоредбите на Търговския закон, както и че „Т.“ АД като акционер на „С.“ АД е
получил емитирани акции вследствие на увеличение на капитала на същото,
пропорционално на притежаваните акции в капитала му, но в случая и съобразно
установеното от експертите по делото изготвили съдебно счетоводните експертизи
се установи, че прихода, който е получен от „Т.“ АД като печалба вследствие на
продажбата на бонус акциите /получените нови акции от „С.“ АД на ц. от 0,00
лева/ при сключените процесни блокови сделки от подсъдимия Б. е обложен, т.к. е
включен в счетоводния финансов резултат за 2008 г. по ЗКПО, за което бяха
изложени подробни мотиви по-горе. В допълнение може да се посочи, че в случая
от експертните заключения назначени от съда се установи, че получените от „Т.“
АД т.н. „бонус“ акции вследствие на увеличението на капитала на „С.“ АД, които
представляват получен дивидент чрез емитиране на нови акции вследствие на
неразпределена печалба от „С.“ АД са данъчно отчитани от страна на „Т.“ АД по
метода на собствения капитал, по тяхната себестойност или по ц. на придобиване,
която е 0,00 лева, т.к. процесното дружество за тези акции не е заплатило
насрещна престация. Това е така, защото съгласно ММС 28, методът на собствения
капитал е метод на отчитане, съгласно който инвестицията първоначално се вписва
по своята себестойност (ц. на придобиване) или както е в случая получените
акции са заприходени в счетоводството на „Т.“ АД през 2006 г. количествено и на
ц. от 0,00 лева, а в последствие тази ц. е била преизчислена в съответствие с
промените в нетните активи на предприятието. Ето защо и експертите са посочили,
че в случая извършеното от „Т.“ АД намаление на счетоводния финансов резултат
реално е настъпило от получената печалба при извършената продажба на акциите
през 2008 г., които са били получени от разпределението на дивидента /т.н.
„бонус акции“/, а не от положителната разлика от продажбата на финансови активи
предвид сключените блокови сделки /които съгласно чл.44 ЗКПО не се включват в
намаление на счетоводния финансов резултат/, защото приходите от дялово участие
са отчетени в счетоводния финансов резултат на „Т.“ АД в годината на тяхната
продажба към трети лица, като дохода от продажбата им предвид, че е налице
печалба, следва да се преобразува за данъчни цели в намаление именно с
реализираната печалба от извършените сделки. Този извод на свой ред намира
опора в разпоредбите на чл.194, ал.1 и ал.2 ЗКПО, според които ал.1 С данък при
източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени
(персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически
лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от
чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната и местни
юридически лица, които не са търговци, включително на общини и ал.2 Данъкът
по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи
дивиденти или ликвидационни дялове. При това положение
е видно, че макар и двете дружества „С.“ АД и „Т.“ АД да са местни юридически
лица, то данък се удържа от местното юридическо лице, което разпределя
дивиденти, поради което се облагат дивидентите които се разпределят при
източника им или източника е „С.“ АД. Ето защо с посочената разпоредба на
чл.194 ЗКПО е дадена една законова гаранция от законодателя към данъчните
субекти с цел да се избегне двойното данъчно облагане, за това, че когато
акционер е местно юридическо лице, което е получило дивидент, то полученият при
разпределението в негова ползва дивидент не се облага с данък при източника и
не се включва в неговата данъчна печалба в годината на придобиването му. Ето
защо по изложените по-горе съображения настоящият съд намира, че обвинението
повдигнато на подсъдимия Б. и в тази част е несъставомерно.
Изведените от настоящия съд изводи на свой ред водят до съмнения и при
установяване на точния размер на твърдяното от държавното обвинение данъчното
задължение от страна на подсъдимия Д. като изпълнителен директор на данъчно задълженото
лице „Е.“ АД. Това е така, защото в случая след като не се установи по
безспорен и категоричен начин подсъдимия Д. да е нарушил от обективна страна,
по механизма очертан в обстоятелствената част на обвинителния акт, материално
правните разпоредби на чл. 13, чл. 14, ал.2, вр.ал.1 и чл. 15, ал.3, т.1, вр.
ал.2 от ЗКПО, които са му вменени с оглед бланкетния характер на престъплението
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, за което му е повдигнато обвинение, то
се налага категоричния и несъмнен извод, че в случая не е осъществено от
обективна страна изпълнителното деяние на посоченото престъпление свързващо се
със затаяване на истина в съставената процесна Годишна данъчна декларация по
ЗКПО вх. № 2226389/02.04.2007 г. от свидетелката Й.П., която е подписана от
него в качеството му на изпълнителен директор на „Е.“ АД, с което свое
бездействие да е избегнал установяване и плащане на данъчно задължение за „Е.“АД
в посочения размер на вредата за фиска от 62 779 725 /шестдесет и два милиона
седемстотин седемдесет и девет хиляди седемстотин двадесет и пет/ лева, поради което и на основание чл.304 НПК, съдът
призна подсъдимия Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, предвид неговата несъставомерност.
Изведените от настоящия съд изводи на свой ред
водят до съмнения и при установяване на точния размер на твърдяното от
държавното обвинение данъчното задължение от страна на подсъдимия Б. като изпълнителен директор на
данъчно задълженото лице „Т.“ АД. Това е така, защото в случая след като не се
установи по безспорен и категоричен начин подсъдимия Б. да е нарушил от
обективна страна, по механизма очертан в обстоятелствената част на обвинителния
акт, материално правните разпоредби на чл. 16, ал.1 от ЗКПО /обн. ДВ бр.105 от
22.12.2006 г., изм. ДВ бр. 106 от 12.12.2008 г./ и чл. 27, ал.1, т.1 от ЗКПО
(Обн. ДВ, бр. 105 от 2006 г.), които са му вменени с оглед бланкетния характер
на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, за което му е
повдигнато обвинение, то се налага категоричния и несъмнен извод, че в случая
не е осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на посоченото
престъпление свързващо се със затаяване на истина в съставената процесна
Годишна данъчна декларация по ЗКПО вх. № **********/30.03.2009 г. от
свидетелката Ц.З., която е подписана от него в качеството му на изпълнителен
директор на „Т.“ АД, с което свое бездействие да е избегнал установяване и
плащане на данъчно задължение за „Т.“АД в посочения размер на вредата за фиска
от 7 483 105, 19 / седем милиона четиристотин осемдесет и три хиляди сто и пет
лева и деветнадесет стотинки/ лева, поради което и на основание чл.304 НПК
съдът призна подсъдимия Б. за невиновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК, предвид
неговата несъставомерност.
Несъставомерността на деянието от обективна
страна по отношение на подсъдимия Д. прави безпредметно обсъждането на
субективната му страна, като само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, следното:
Няма спор, че деянието, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия Д. може да бъде извършено единствено при формата на
вина пряк умисъл, което означава, че деецът трябва да съзнава общественоопасния
му характер, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска
настъпването им. При това положение за да се приеме наличие на субективната
страна на деянието следва да се изхожда от характера на извършените лично
действия от дееца, с които той е допринесъл за настъпването на обществено
опасния резултат. От друга страна прекия умисъл не следва да се предполага, а
необходимо да бъде доказан по несъмнен и категоричен начин, каквото е
изискването на законодателя поставено в процесуалната норма на чл.303 НПК,
което се постига чрез данните за конкретно извършените лични действия от
подсъдимия. Това е така, защото в конкретиката на настоящата фактология и при
анализа на правно значимите доказателства относими към предмета на делото, не
се обосновава несъмнения и убедителен извод подсъдимият Д. да е бил ангажиран
пряко и непосредствено с процеса на водене на счетоводството на представляваното
от него търговско дружество „Е.“ АД; с изчисляването на годишния счетоводен
финансов резултат; с преобразуването в намаляване или увеличаване на
счетоводния финансов резултат за нуждите на данъчното облагане по ЗКПО, а също
така и с процеса по съставянето на Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006
г. и отразяване в същата на финансовия резултат, който подлежи на данъчно
деклариране. Ето защо е необходимо категорично да се потвърди, чрез събрания по
делото доказателствен материал, че подсъдимия Д. е съзнавал общественоопасния
характер на вмененото му деяние, да е предвиждал настъпването на
общественоопасни последици и да е искал
тяхното настъпване. Вярно е, че подсъдимия Д. в качеството си на управляващ и
представляващ „Е.“ АД е данъчно задължено лице, поради което и в това си
качество безспорно по делото се установи, че е подписал процесната Годишна
данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г., за които обстоятелства не спорят
страните, а последното се изяснява и чрез използвания способ за събиране и
проверка на доказателства, каквото е заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно графическа експертиза, но също така по делото
се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия Д. не е съставил
процесната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. Това е така, защото по
делото се установи категорично от показанията на свидетелката П., че тя в
качеството си на главен счетоводител на „Е.“ АД е водила и организирала
счетоводството на търговското дружество и в кръга на своята компетентност и
оперативно счетоводна самостоятелност е извършвала еднолична преценка за
дължимите за извършване от дружеството счетоводни операции по ЗКПО,
осчетоводявала е предоставяните й писмени документи в счетоводството на
дружеството, съставяла е необходимите счетоводни документи по Закона за
счетоводството, които са проверявани от данъчно ревизионния екип и от одиторите
на дружеството, както и лично и фактически е съставяла годишните финансови
отчети и годишните данъчни декларации на дружеството, във връзка със
задълженията, които има „Е.“ АД по отделните данъчни закони, между които и ЗКПО
като данъчно задължено лице. В този смисъл се установи по делото, че
свидетелката П., в качеството си на главен счетоводител на „Е.“ АД и в кръга на
своята счетоводна компетентност е вземала лично решения и е преценявала дали да
преобразува в намаление или в увеличение получения за съответната година
счетоводен финансов резултат по ЗКПО, с цел постигане на вярно и точно
счетоводно представяне на финансовото състояние на „Е.“ АД пред данъчните
органи, като преди да осъществи счетоводните операции е извършвала лично
проучване и е правила необходимите за нея запитвания във връзка с извършваната
счетоводна отчетност, която се дължи от дружеството. При това положение се
налага извода, че процесът на определяне на данъчния финансов резултат, който
представлява коригиране на счетоводния финансов резултат за съответния отчетен
период или както е в случая за 2006 г. се е осъществявал еднолично от главния
счетоводител на „Е.“ АД или от свидетелката П.. По делото не се установи
подсъдимия Д. да е участвал заедно със свидетелката П. фактически в процеса на
извършваната от нея счетоводна отчетност и в процеса по данъчното отразяване и
отчитане на получения финансов годишен резултат за 2006 г. Напротив, по делото
се установи, че в процесите свързани с механизма и начина на създаване и
осчетоводяване на писмените счетоводни документи – първични и вторични счетоводни
документи, счетоводни регистри, хронологични и аналитични записвания по
счетоводните сметки, главна книга, оборотна ведомост, дневници за покупки и
дневници за продажби и търговски договори в счетоводството на „Е.“ АД е
участвала фактически само свидетелката П., която е осъществявала присъщите на
данъчно задълженото лице /“Е.“ АД/ функции свързани със задължението му да
обобщава крайните годишни счетоводни резултати, представляващи сумите
отразяващи извършваната търговската дейност от „Е.“ АД през 2006 г., който
процес завършва в своя краен резултат със съставянето и изготвянето не само на
Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г., но и с изготвянето на Годишния
финансов отчет, който се публикува в Агенция по вписванията, както и изготвяне
на необходимите документи във връзка с други данъчни закони, между които и
справките-декларации по ЗДДС, по които дружеството е данъчно задължено лице. Не
се установи в хода на съдебното следствие чрез всички приобщени по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а и държавното
обвинение не само в хода на съдебното следствие при събиране на доказателствата,
но и изначално във внесения в съда обвинителен акт не ангажира доказателства за
субективната страна на деянието, от които да се установи по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимия Д. е участвал активно или пасивно, както и със
свои лични действия в процеса по формиране на сумите, които са вписани в
Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г., както и да е вписвал същите в
отделните колони или клетки на процесната данъчна декларация; не се установи
подсъдимия Д. да е участвал чрез даване на указания, разяснения, заповеди или
други писмени или устни съвети и разпореждания към свидетелката П., с които да
й указва начина или механизма, по който да се извърши счетоводното
осчетоводяване на придобитите от „Е.“ АД акции от капитала на „С.“ АД на
регулиран и извън регулиран борсов пазар, както и във връзка със счетоводното
им отразяване в счетоводството на „Е.“ АД по съответните дебитни и кредитни
сметки; не се установи на свой ред подсъдимия Д. да е указвал устно или писмено
на свидетелката П., как и по какъв начин и механизъм и по кои счетоводни сметки
да заведе в счетоводството на „Е.“ АД сумите получени в резултат на сключените
процесни блокови сделки от негова страна като изпълнителен директор на
дружеството; не се установи фактически подсъдимия Д. да е участвал във
формирането на годишния счетоводен финансов резултат на представляваното от
него търговско дружество „Е.“ АД; не се установи подсъдимия Д. да е
преобразувал годишния финансов резултат за нуждите на данъчното облагане по
ЗКПО за 2006 г., както в намаление, така и в увеличение; не се установи
подсъдимия Д. да е давал указания, нареждания или разяснения към свидетелката П.,
в качеството й на главен счетоводител на „Е.“ АД, как и по какъв начин да
преобразува получения за 2006 г. годишен счетоводен финансов резултат и по този
начин да извършва функции по данъчното отразяване и отчитане на търговската
дейност за 2006 г. на представляваното от него търговско дружество; не се
установи подсъдимия Д. да е изисквал от свидетелката П. или тя да е давала по
нейна инициатива разяснения на подсъдимия Д., за начина и механизма по който е
получила крайния резултат на обективираните суми вписани в Годишната данъчна
декларация по ЗКПО за 2006 г. и които е попълнила в Годишната данъчна
декларация по ЗКПО за 2006 г.; по делото не се установи подсъдимия Д. да е
осъществявал контакт със свидетелката П. след изготвяне на Годишна данъчна
декларация по ЗКПО за 2006 г. и нейното подаване в НАП, с цел да получи
указания или разяснения, които от своя страна да доведат до извършване на
корекции във вече попълнената от нея декларация. Единственото обстоятелство,
което се установи по делото чрез показанията на свидетелката П. в тази насока
е, че практиката в „Е.“ АД е била, от главната счетоводителка /свидетелката П./
да се изготвя и да се предоставя за подпис на подсъдимия Д. Годишната данъчна
декларация по ЗКПО, както и тази за 2006 г., която той не подписвал пред нея;
не съгласувал с нея вписаните счетоводни резултати в данъчната декларация, а
единствено я подписвал и то не в нейно присъствие. От друга страна, няма как да
не бъдат приети за обективни и достоверни показанията на свидетелката П. в тази
им част, чрез които убедително се изяснява липсата на умисъл у подсъдимия Д.,
защото и с оглед на данните в показанията на свидетелката А.Т. /данъчен
инспектор/ се установява категорично, че в хода на извършваната данъчна ревизия
на „Е.“ АД по ЗКПО за 2006 г., данъчният ревизионен екип е контактувала
единствено със счетоводството на дружеството и никога и по никакъв повод не се
е срещал с подсъдимия Д., за да се обсъжда евентуалната му заинтересованост от
изхода на извършваната на „Е.“ АД данъчна ревизия, в която е включен и
процесния период на 2006 г. В тази връзка и в подкрепа на показанията на
свидетелката А.П. са и данни в показанията на свидетелите Й. и В.. Показанията
на посочените свидетели в тази насока намират опора и в данните свързани с
процеса на извършване на данъчна ревизия по ЗКПО за 2006 г. на „Е.“ АД, която е
приключила с издаването на данъчно ревизионен акт № 29-*********/21.12.2009 г.,
защото се установи, че на ревизиращия екип са предоставени за проверка всички
счетоводни документи от счетоводството на дружеството и същите са били
проверени в офиса на същото на бул. „Илиянско шосе“, но независимо от това,
данъчните инспектори са категорични, че контакт с подсъдимия Д. не са имали и
не са го виждали. Не може в случая да бъде подминато и още едно важно
обстоятелство изясняващо липсата на субективната страна на деянието, а именно,
че в случая се касае за корпоративно търговско дружество с голям финансов
ресурс и активно извършвана от него търговска дейност, съгласно иззетите в хода
на досъдебното производство писмени счетоводни документи, които са приобщени
към материалите по делото, които обстоятелства изискват и осигуряване на
необходим счетоводен ресурс от лица със специални знания, квалификация, опит и
умения за да извършват фактически счетоводно и данъчно отразяване и отчитане на
търговската му дейност, а видно и в конкретиката на настоящия случай да
извършват и специфична счетоводна отчетност с оглед осчетоводяването на
процесните блокови сделки, каквато счетоводна или данъчна квалификация не се
установи по делото да притежава подсъдимия Д., поради което и тази дейност е
извършвана от свидетелката П. лично. Не може в случая да се обоснове наличие на
умисъл у подсъдимия Д. в конкретния случай и с оглед обстоятелството, че в
случая подсъдимия Д. сам е избрал да сключи процесните блокови сделки в качеството
на изпълнителен директор на „Е.“ АД договаряйки параметрите им в предварително
подписан договор за покупко-продажба на акции от капитала на „С.“ АД при
изискванията за този вид специфични сделки установени в регламента на
Приложение № 1 към Правилника за дейността на БФБ /отм. 05.12.2007 г., в сила
от 01.01.2008 г./, които обстоятелства изначално изключват умисъла за
подсъдимия Д., защото той е бил наясно, че сключва блоковите сделки при
условия, които биха довели до облагането на сделките с данък печалба предвид
факта, че са сключени на извънрегулиран борсов пазар, а не на регулирания и
като такива не попадат в обхвата на § 1, т.45, б.“а“ ДР на ЗКПО /в ред. към
датите на сключване на процесните блокови сделки през 2006 г./. При така изложените
съображения не се установи инкриминираното деяние да е осъществено и от
субективна страна от подсъдимия Д. при пряк умисъл, защото не се установиха
данни, чрез които да се изведат изводи, както за интелектуалния момент, така и
за волевия момент на умисъла, а също така не се установиха данни за извършено
деяние при посредствено извършителство или в съучастие с друго лице, като за
последните две липсва и надлежно обвинение.
По дело не се установи нито едно доказателство,
че подсъдимият Д. в качеството си на управляващ и представляващ търговското
дружество „Е.“ АД е целял увреждане на фиска, че е целял лично
облагодетелстване за себе си или за трето лице, което би било индиция за
наличие на целенасочено поведение. По делото несъмнено се установи, че
подсъдимия Д. не е търсил достоверна, икономически и пазарно обоснована
информация, касаеща цената на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“ АД към
датата на сключване на процесните договори с предмет процесните блокови сделки,
които са включени в обема на обвинението, защото същият е бил с ясната
представа и знание, че ги сключва предварително и извън пода на БФБ, че
подписва договор за продажба на точно определено количество акции, при
предварително договорена ц., както и че сключва договорите с точно определен
предварително купувач, поради което същия обективно не е имал изначално умисъл
да договаря по цени, на които се търгуват процесните акции с емитент „С.“ АД на
регулирания борсов пазар. Същественото обстоятелство в случая е, че не може да
се определи не само пазарната ц., но и справедливата пазарна стойност на
процесните акции с емитент „С.“ АД предмет на сключените блокови сделки от
подсъдимия Д., не само по изложените по-горе съображения, касаещи субективната
страна на деянието, но най-вече поради обстоятелството, че за блоковите сделки
към датите на тяхното сключване е действал специален уреждащ тяхната правна
природа режим, който е бил регламентиран в Приложение № 1 към Правилника за
дейността на БФБ /в сила до 01.01.2008 г./ и от който специален режим
подсъдимия Д. се е възползвал в осъществяваната от него търговска дейност в
качеството си на изпълнителен директор на „Е.“ АД.
По делото не бяха ангажирани никакви
доказателства от страна на държавното обвинение, от които да се изведе извод,
че сключените от подсъдимия Д. процесни блокови сделки са умишлено сключени и
са неизгодни за дружеството, което управлява и представлява. На следващо място
по делото не се ангажираха доказателства и такива не се твърдят от държавното
обвинение, от които да се изведе извод, че процесните договори за
покупко-продажба на акции с емитент „С.“ АД със страни „Е.“ АД като продавач и
търговските дружества „Т.“ АД, „С.“ АД, София“ АД и „Т.“ АД са неистински или с
невярно съдържание за да се преквалифицира престъплението като документно
престъпление от уредените в Глава девет на Раздел ІV на Наказателния кодекс. Това
е така, защото по делото не се установи инкриминираната деятелност по отношение
на подсъдимия Д. да може да се субсумира под състав на престъплението по
чл.313, ал.2 НК, защото не са налице признаците на изпълнителното деяние на
посоченото престъпление, а именно не се установи подсъдимия Д. да е затаил
истина в инкриминираната писмена Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г.,
която по силата на чл.51 ЗКПО /отм./ е подадена в ТД „ГДО“ НАП след като е
съставена от свидетелката П., а след това и подписана от него, с цел да избегне
заплащане на дължими данъци. По делото не се установи противоправно създаване
на документи, в които да са внесени неверни обстоятелства и които от своя
страна впоследствие да са използвани в инкриминираната Годишна данъчна
декларация по ЗКПО за 2006 г. При така изложените съображения се налага още
веднъж несъмнения и категоричен извод, че инкриминираното поведение на
подсъдимия Д., който в качеството си на изпълнителен директор на „Е.“ АД е
задължен да подаде Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г., по силата на
чл.51 ЗКПО /отм./ в ТД „ГДО“ НАП при твърдените и поддържани от държавното
обвинение фактически обстоятелства за внасяне на неверни данни в нея, поради
затаяване на истина като недекларирал увеличение на годишния финансов резултат
на основание чл.13, чл.14, ал.2, вр. ал.1 и чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО, е
несъставомерно.
На последно място относими обстоятелства за
изясняване на субективната страна на престъплението повдигнато на подсъдимия Д.
имат и данните установени в хода на проведеното ревизионно производство от
страна на органа по приходите НАП по отношение на търговското дружество „Е.“
АД, на което изпълнителен директор е подсъдимия Д.. От събраните по делото
доказателства се установи, че има извършена данъчна ревизия на „Е.“ АД за
установяване на данъчни задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2006 г. до
31.12.2008 г., която е завършила със съставяне на ревизионен акт №
29-*********/21.12.2009 г. В ревизирания период са включени и сключените
процесни 7 /седем/ броя блокови сделки от „Е.“ АД, чрез изпълнителния му
директор - подсъдимия Д., които са включени и в обема на повдигнатото на същия
обвинение, което е предмет на настоящото дело, както и подадената за същия
период инкриминирана Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2006 г. с вх. №
2226389/02.04.2007 г. Настоящият съд съобразявайки един от основните принципи в
наказателния процес установен в чл.14, ал.2 НПК, а именно, че доказателствата и
доказателствените средства не могат да имат предварително установена сила
подложи на преценка констатациите направени в издадения ревизионен акт с №
29-*********/21.12.2009 г. от орган по приходите при ТД на НАП наред с
останалия събран по делото доказателствен материал и ги провери чрез способите
и средствата предвидени в НПК. Съдът извърши преценка на констатациите вписани
в ревизионния акт, както поради задължението, което има съгласно чл.14, ал.1 НПК за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, така и предвид задължението си по чл.305, ал.3 НПК да обсъди всички
събрани по делото доказателства съобразно предмета на доказване очертан чрез
внесения в съда обвинителен акт, а също и за да изясни въпроса свързан с
фактическото участие на подсъдимия Д. в инкриминираното деяние предвид
защитаваните обществени отношения свързани с нормалното функциониране на
данъчната система и по-точно с регламентираните задължения към данъчно
задължените лица в ЗКПО. В този смисъл настоящия съд констатира, че описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, които са
инкриминирани от прокуратурата и са довели в своя краен резултат до повдигане
на обвинение на подсъдимия Д. чрез внасяне на обвинителен акт срещу него за
извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК са идентични с
фактическите обстоятелства, които са били предмет на извършената данъчна
ревизия по ЗКПО за финансовата 2006 г. на „Е.“ АД, която ревизия е обхващала,
както се каза периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г., или в който попада и
инкриминирания по делото. Установи се, че в хода на извършената данъчна ревизия
от екип от ревизори, които са и свидетелите по настоящото дело - Ю.В., А.Т. и Д.Й.
са извършили служебна проверка в „Национален данъчен регистър“, при което са констатирали
данни за свързаността между „Е.“ АД и търговските дружества „Т.“ АД, „София“ АД
и „Д. И.“ АД или търговските дружества, с които са сключени процесните блокови
сделки включени в обема на обвинението повдигнато на подсъдимия Д. или данните
за свързаността на лицата са били известни на държавните органи още при
започване на ревизионното производство спрямо „Е.“ АД. Установи се по делото,
че проверените от данъчно ревизионния екип писмени документи в хода на данъчната
ревизия, били обект на изследване и проверка и от вещите лица по допуснатите в
хода на съдебното следствие експертизи, с цел изготвяне на пълно и обективно
експертно заключение, а именно - първични счетоводни документи и документите за
счетоводно отразяване на стопанските операции за 2006 г. с оглед правилното
установяване и преобразуване на финансовия резултат, а именно: Годишната
данъчна декларация по чл.51 ЗКПО /отм./, Годишен финансов отчет, одиторски
доклад, първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри,
хронологични и аналитични записвания по счетоводните сметки, главна книга,
оборотна ведомост, търговски и банкови документи, ГДД по чл.92 ЗКПО. Така
проверените от данъчно ревизионния екип писмени документи и изследвани от
вещите лица са приобщени към материалите по досъдебното производство и в
последствие са приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие
по реда на чл.283 НПК. Посочените писмени доказателства са били предоставени за
изследване на експертите по допуснатите в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие съдебно счетоводни и данъчни експертизи, но независимо от
това при разпита на вещите лица назначени в хода на досъдебното производство се
установи, че те не са се позовали на тях и не са ги взели в предвид при
извеждане на експертните си изводи, за разлика от вещите лица назначени в хода
на съдебното следствие, които изцяло са се позовали на писмените доказателства
по делото, които са били обект на проверка и от данъчно ревизионния екип. На
следващо място се установи по делото, че проверените писмени документи от
данъчния екип са послужили за изготвяне на Годишната данъчна декларация за 2006
г. по ЗКПО, което обстоятелство е вписано в съставения ревизионен доклад, както
и при извършената данъчна проверка не са констатирани внесени в тях неверни
факти и обстоятелства от страна на данъчните ревизори. На следващо място, както
данъчно ревизионния екип, така и вещите лица от двете фази на наказателния
процес не са констатирали нередовно и неправилно водено счетоводство от страна
на служителите на „Е.“ АД между които главния счетоводител свидетелката П.,
които са ангажирани със счетоводното отчитане на неговата стопанска и търговска
дейност, но също така и да са съставени счетоводни документи, които да са
неистински или с невярно съдържание. Също така изводите на данъчно ревизионния
екип и вещите лица в тази насока са еднопосочни, защото независимо едни от
други са констатирали, че организацията и воденето на текущото счетоводно
отчитане е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
международните стандарти за финансови отчети предвид прилаганата от „Е.“ АД
двустранна форма на счетоводно записване; установили са утвърден от
ръководството му индивидуален сметкоплан; констатирано е, че формата на
счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично
и синтетично) счетоводно отчитане, както и е констатирано, че Годишните
финансови отчети са изготвени в съответствие с изискванията на принципите
залегнали в чл.4 от Закона за счетоводството. В конкретния случай се установи,
че крайните констатации на данъчно ревизионния екип и на вещите лица, които са
назначени в хода на съдебното следствие са идентични, защото както от административния
орган, така и от експертите е установено, че в Годишната данъчна декларация по
чл.51 ЗКПО /отм./ с вх. № 2226-389/02.04.2007 г. от „Е.“ АД за финансовата 2006
г. правилно е деклариран положителен финансов резултат за данъчно преобразуване
в размер на 29 500 072,00 лева. Както данъчно ревизионния екип, така и
експертите са установили идентичен размер, с който е увеличен финансовия
резултат или общо сумата от 12 586 977,00 лева, в която сума е включена и
сумата в размер на 1 086,00 лева по реда на чл.23, ал.2, т.17 ЗКПО /отм./
представляваща отрицателната разлика между продажната ц. и документално
доказаната ц. на придобиване на акции на публични дружества, търгуеми права на
акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми по
сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа. На следващо
място, както проверяващия данъчен екип, така и вещите лица назначени в хода на
съдебното следствие в единомислие са констатирали, че в Годишната данъчна
декларация по чл.51 ЗКПО /отм./ с вх. № 2226-389/02.04.2007 г. на НАП,
търговското дружество „Е.“ АД е декларирало намаление на финансовия резултат в
общ размер на 33 889 041,00 лева, в която сума е включена и сумата по чл. 23,
ал.3, т.3 ЗКПО /отм./ в размер на 29 500 072,00 лева представляваща положителната
разлика между продажната ц. и документално доказаната ц. на придобиване на
акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и
дялове на колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран
български пазар на ценни книжа. Ревизиращият екип не е констатирал нарушения по
чл.13, чл.14, ал.2, вр. ал.1 и чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО от продажба на
акции с емитент „С.“ АД от страна на „Е.“ АД при сключените процесни блокови
сделки с оглед изчисления счетоводен финансов резултат от свидетелката П. за
нуждите на данъчното облагане, каквито нарушения не са констатирани и от вещите
лица в хода на съдебното следствие. За резултатите от ревизията е издаден
ревизионен акт № 29-*********/21.12.2009 г., който не е обжалван от данъчно
задълженото лице „Е.“ АД и е влязъл в сила на 05.01.2010 г. Съдът намира, че
при така изложените фактически положения следва да бъде кредитиран като годно
писмено доказателствено средство издадения ревизионен акт № 29-*********/21.12.2009
г. по аргумент от разпоредбата на чл.127, ал.1 НПК, с който не са установени
данъчни задължения по ЗКПО за „Е.“ АД за 2006 г. представлявано от подсъдимия Д.
в качеството на изпълнителен директор, защото вписаните в него констатации са
направени въз основа на съставен данъчен доклад № 900347/30.11.2019 г. от
компетентен административен орган, какъвто е данъчно ревизионния екип, който е
назначен със Заповед за възлагане на ревизия № 900234/14.07.2009 г., изменена
със Заповед за възлагане на ревизия № 900347/12.10.2009 г., но също така и
защото тези констатации са проверени от съда в хода на съдебното следствие при
спазване на основните принципи по чл. 13, чл.14, ал.2, чл.18 и чл.19 НПК чрез
събраните непосредствено доказателства по делото и проверени от съда чрез
средствата за тяхната проверка, каквито са назначените в хода на съдебното
следствие съдебно счетоводни експертизи. Вярно е, че проведените две
производства – данъчно и наказателно са независими едно от друго, доколкото
проверяваните лица по всяко едно от тях е различно, не само защото субект на
престъплението е физическото лице, което управлява и представлява юридическото
лице, което е субект на данъчната проверка, но и защото законодателят е
предприел различен подход в двете производства. Това е така, защото подсъдимия
се счита за невинен до доказване на противното, а присъдата не може да почива
на предположения съгласно чл.303 НПК, поради което в наказателното
производство, в тежест на държавното обвинение е да докаже по несъмнен и
категоричен начин, че на 02.04.2007 г.
подсъдимия Д. в качеството на изпълнителен директор на „Е.“ АД е
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения за „Е.“ АД в особено
големи размери – 62 779 725 лева, като в Годишна данъчна декларация
по ЗКПО за 2006 г. с вх.№ 2226389/02.04.2007 г., която се изисква по чл.51 ЗКПО
/отм./ затаил истина – не декларирал увеличение на годишния финансов резултат в
общ размер на 418 531 500 лева на основание чл.13, чл.14, ал.2, вр.
ал.1 и чл.15, ал.3, т.1, вр. ал.2 ЗКПО, който се формира от резултата при
извършените сделки с акции извън регулирания български борсов пазар и между
свързани лица, а именно общо 7 /седем/ броя сключени блокови сделки на
17.04.2006 г., 17.04.2006 г., 17.04.2006 г., 20.04.2006 г., 28.04.2006 г.,
28.04.2006 г. и 16.05.2006 г. В данъчното производство доказателствената тежест
е на ревизираното лице, което следва да обори презумпцията относима до
фактическите констатации вписани в ревизионния акт с № 29-*********/21.12.2009 г.,
защото същите се считат за верни до доказване на противното, а в тежест на
органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане. При
така изложените данни и при съпоставка на фактите и обстоятелствата включени в
обема на обвинителната теза и тези, които са били предмет на проверка в
данъчното производство е видно, че в случая от страна на две държавни
институции са проведени две производства, чиито предмет на проверка са били
едни и същи фактически обстоятелства, макар и едно след друго доколкото
ревизионното производство е приключило с влязъл в сила на 05.01.2010 г.
ревизионен акт, издаден от органа по приходите ТД НАП, с което данъчната
администрация в лицето на органа по приходите не е констатирала данъчни
задължения по ЗКПО за „Е.“ АД за финансовата 2006 г. освен декларираните в
подадената на 02.04.2007 г. Годишна данъчна декларация за 2006 г. по ЗКПО,
докато досъдебното производство е било образувано на 26.03.2012 г., а
подсъдимия Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 24.07.2012 г. за
идентични фактически обстоятелства с тези, които са били предмет на данъчната
ревизия. На следващо място е налице пълна идентичност между обекта на защита
при данъчните престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК и целта,
поради която се извършва данъчна ревизия на данъчно задълженото лице по ЗКПО,
защото и в двете производства се цели да се осигури и защити нормалното
функциониране на онези правно регламентираните обществени отношения, които са
свързани с правилното отчитане и събиране на бюджетни приходи вследствие на
данъчното облагане на резултата от стопанската и търговската дейност на данъчно
задължените лица, като източник на облагаеми доходи за фиска. Вярно е в случая,
както вече се каза, че субект на данъчно задължение по ЗКПО е юридическото лице
или обект на проверка в данъчно производство е стопанската и търговската
дейност на същото, докато в наказателното производство субект на престъпление е
физическото лице, което представлява юридическото лице, предвид обстоятелството,
че българското наказателно право не предвижда наказателна отговорност за
юридическите лица, защото съгласно чл.35, ал.1 НПК наказателната отговорност е
лична, а съгласно ал.2 на същия член наказание може да се наложи само на
физическо лице, извършило предвидено в закона престъпление, но при конкретната
фактология по делото макар да не може да се изключи субективната връзка между
действията на лицето носещо административно наказателна отговорност в случай на
установени като извършени нарушения по ЗКПО с лицето носещо наказателна
отговорност по НК, когато се касае до идентични фактически обстоятелства
свързани по време, място и деятелност като съвкупност, които са реализирани в
обективната действителност, то е видно, че не само нарушение по ЗКПО не е извършено,
но и вмененото деяние на подсъдимия Д. е несъставомерно. Независимо от така изложените
съображения не може да се установи на свой ред, че у подсъдимия Д. е бил налице
умисъл и поради наличие на пълно съвпадение между изводите на овластения държавен,
административен орган, като част от държавната администрация органа по
приходите, който е натоварен със задължения да контролира правилното изчисление
и постъпление за фиска на размера на корпоративния данък от данъчно задълженото
лице и направените изчисления от свидетелката П. – главен счетоводител на „Е.“
АД, която еднолично и в кръга на своята счетоводна компетентност и оперативна
самостоятелност е изчислила годишния финансов резултат на дружеството за 2006
г., предвид липсата на специални счетоводни знания за подсъдимия Д., с каквито
не се установи да разполага. Действително, в конкретния случай няма съставен
акт за установяване на административно нарушение от органите на НАП и издадено
наказателно постановление от изпълнителния директор на НАП за извършено данъчно
нарушение по ЗКПО от „Е.“ АД, представлявано от подсъдимия Д., при което да е
наложена имуществена санкция от предвидените в глава тридесет и пета от ЗКПО,
но до този резултат се е стигнало след като ревизиращия данъчен орган не е
установил данъчни задължения, каквито се претендират от прокуратура чрез
внесения в съда обвинителен акт. Данъчното производство има характеристиките на
административно, затова защото проверяваното юридическо лице е подложено на
проверка, при която е поставено в ситуация, да организира и защити своите
интереси в един предварителен етап или етап, при който е установена неговата
счетоводна изрядност и не е административно наказателно санкционирано.
Обстоятелството, че при извършената данъчна проверка за проверяваното
юридическо лице „Е.“ АД не са констатирани нарушения на данъчен закон и данъчни
задължения или както е в случая на ЗКПО от страна на данъчно ревизионни екип,
при установена счетоводна изрядност не води до извод, че е налице умисъл у
подсъдимия Д. като негов изпълнителен директор за извършено престъпно деяние,
защото вписаните в ревизионен акт констатации не само не се оборват, но и чрез
него се установи, че вписаните в ГДД за 2006 г. по ЗКПО данни са верни, поради
което същия следва да се ползва с годна доказателствена сила. Доколкото в хода
на проведеното съдебно следствие по делото не се събраха доказателства, от
които да се изведе извод за обективна и субективна съставомерност на вмененото
на подсъдимия Д. като виновно извършено деяние и предвид изхода на делото за
този подсъдим, то настоящият съд намира, че в случая е спазен чл.6 ЕКПЧ и не е
нарушена забраната установена в разпоредбата на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Това е така, защото чрез посочената разпоредба на ЕКПЧ и дадените с ТР №
3/2015 г. ТР на ОСНК разяснения, които са задължителни за съдилищата, се цели
да се гарантира и създаде необходимата за гражданите гаранция и стабилитет, че
няма да бъдат подложени на последователно наказателно преследване за
престъпление, за което са били вече окончателно осъдени или оправдани съгласно
наказателните процедури установени в страната или както е в случая след като
държавния орган – НАП, който е овластен да съблюдава правилното установяване и
отчитане на данъчни задължения и събирането им в полза на фиска, не констатира
такива, като обективира това свое заключение с издаден надлежен от него
ревизионен акт № 29-*********/21.12.2009 г., който е влязъл в сила. Не се
доказва от обективна и субективна страна подсъдимия Д. да е осъществил
фактическия състав на престъплението, което му е вменено и от което да е
настъпил и съставомерния за това престъпление резултат, с който да е бил
увреден фиска.
Ето защо
настоящият съд след като при проведеното съдебно следствие чрез всички
предвидени по НПК средства и способи за доказване не установи подсъдимия Д. да
е извършил престъплението, в което е обвинен, се довери и на констатациите
намерили отражение в ревизионния акт и го кредитира като годно писмено
доказателствено средство по делото. С оглед на изложените съображения още
веднъж се налага извода за изначалната липса на умисъл у подсъдимия Д., а
отделно от това, с оправдаването му, неговите права в максимална степен са
обезпечени, поради което и допълнителни аргументи не следва да се развиват.
На
основание чл. 304 НПК съдът прие, че подсъдимия О.Д. не е извършил
инкриминираното престъпление, нито друго, за което съдът е допустимо да се
произнесе, поради което го призна за невинен и го оправда да е извършил престъпление
по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК.
Несъставомерността
на деянието от обективна страна по отношение на подсъдимия Б. прави
безпредметно обсъждането на субективната му страна, като само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, следното:
Няма спор, че деянието, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия Б. може да бъде извършено единствено при формата на вина
пряк умисъл, което означава, че деецът трябва да съзнава общественоопасния му
характер, да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска
настъпването им. При това положение за да се приеме наличие на субективната
страна на деянието следва да се изхожда от характера на извършените лично
действия от дееца, с които той е допринесъл за настъпването на обществено
опасния резултат. От друга страна прекия умисъл не следва да се предполага, а
необходимо да бъде доказан по несъмнен и категоричен начин, каквото е
изискването на законодателя поставено в процесуалната норма на чл.303 НПК,
което се постига чрез данните за конкретно извършените лични действия от
подсъдимия. Това е така, защото в конкретиката на настоящата фактология и при
анализа на правно значимите доказателства относими към предмета на делото, не
се обосновава несъмнения и убедителен извод подсъдимия Б. да е бил ангажиран
пряко и непосредствено с процеса на водене на счетоводството на
представляваното от него търговско дружество „Т.“ АД; с изчисляването на
годишния счетоводен финансов резултат; с преобразуването в намаляване или
увеличаване на счетоводния финансов резултат за нуждите на данъчното облагане
по ЗКПО, а също така и с процеса по съставянето на Годишната данъчна декларация
по ЗКПО за 2008 г. и отразяване в същата на финансовия резултат, който подлежи
на данъчно деклариране. Ето защо е необходимо категорично да се потвърди, чрез
събрания по делото доказателствен материал, че подсъдимия Б. е съзнавал
общественоопасния характер на вмененото му деяние, да е предвиждал настъпването
на общественоопасни последици и да е
искал тяхното настъпване. Вярно е, че подсъдимия Б. в качеството си на
управляващ и представляващ „Т.“ АД е данъчно задължено лице, поради което и в това
си качество безспорно по делото се установи, че е подписал процесната Годишна
данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г., за които обстоятелства не спорят
страните, а последното се изяснява и чрез използвания способ за събиране и
проверка на доказателства, каквото е заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно графическа експертиза, но също така по делото
се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия Б. не е съставил
процесната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. Това е така, защото по
делото се установи категорично от показанията на свидетелката З., че търговското
дружество „С.Г.“ АД, чиито изпълнителен директор е тя, е водило и обслужвало
счетоводно търговското дружество „Т.“ АД преди и по време на процесния период
по делото. Също така се установи, че определен оперативен счетоводител в „С.Г.“
АД е обработвал счетоводно първичните счетоводни документи и сключени договори
от „Т.“ АД, които са се предавали от служители на последното между 1-во и 5-то
число на съответния месец, както и в кръга на своята оперативна счетоводна
самостоятелност определения счетоводител е извършвал еднолично необходимите за
дружеството счетоводни операции, осчетоводявал е представяните писмени
документи за нуждите на счетоводството на „Т.“ АД и е съставял необходимите
счетоводни документи по Закона за счетоводството, които са проверявани от
данъчно ревизионния екип и от одиторите на дружеството. Установи се още чрез
показанията на свидетелката З., че отговорния за дружеството счетоводител
изготвя фактически годишните финансови отчети и годишните данъчни декларации на
дружеството „Т.“ АД, във връзка със задълженията, които има същото по отделните
данъчни закони, между които и ЗКПО като данъчно задължено лице. Съдът се довери
на показанията на свидетелката З. и в частта, в която посочва, че така
съставените отчетни крайни счетоводно финансови документи, между които
Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. се проверяват от главния
счетоводител на „С.Г.“ АД и накрая се проверяват и от нея, преди да бъдат
предоставени за подпис на подсъдимия Б., в качеството му на изпълнителен
директор на „Т.“ АД с цел правилността на извършените счетоводни операции. В
този смисъл и предвид изложеното се налага несъмнения и категоричен извод, че
свидетелката З. е лицето, което в качеството си на изпълнителен директор на „С.Г.“
АД е вземала крайните решения и е преценявала дали да се преобразува в намаление
или в увеличение получения за съответната година счетоводен финансов резултат
по ЗКПО, с цел постигане на вярно и точно счетоводно представяне на финансовото
състояние на „Т.“ АД пред данъчните органи. При това положение се налага
извода, че процесът на определяне на данъчния финансов резултат, който
представлява коригиране на счетоводния финансов резултат за съответния отчетен
период или както е в случая за 2008 г. се е осъществявал от „С.Г.“ АД или от
свидетелката З.. По делото не се установи подсъдимия Б. да е участвал
фактически в процеса на извършваната счетоводна отчетност от „С.Г.“ АД или от
свидетелката З., както и в процеса по данъчното отразяване и отчитане на
получения финансов годишен резултат за 2008 г. Напротив, по делото се установи,
че в процесите свързани с механизма и начина на създаване и осчетоводяване на
писмените счетоводни документи – първични и вторични счетоводни документи,
счетоводни регистри, хронологични и аналитични записвания по счетоводните
сметки, главна книга, оборотна ведомост, дневници за покупки и дневници за
продажби и търговски договори са участвали фактически оперативния счетоводител
от„С.Г.“ АД, главния счетоводител на същото дружество и изпълнителния му
директор – свидетелката З., които са осъществявали присъщите на данъчно
задълженото лице /“Т.“ АД/ функции свързани със задължението му да обобщава
крайните годишни счетоводни резултати, представляващи сумите отразяващи
извършваната търговската дейност от „Т.“ АД през 2008 г., който процес завършва
в своя краен резултат със съставянето и изготвянето не само на Годишната
данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г., но и с изготвянето на Годишния финансов
отчет, който се публикува в Агенция по вписванията, както и изготвяне на
необходимите документи във връзка с други данъчни закони, между които и
справките-декларации по ЗДДС, по които дружеството е данъчно задължено лице. Не
се установи в хода на съдебното следствие чрез всички приобщени по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а и държавното
обвинение не само в хода на съдебното следствие при събиране на
доказателствата, но и изначално във внесения в съда обвинителен акт не ангажира
доказателства за субективната страна на деянието, от които да се установи по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Б. е участвал активно или пасивно,
както и със свои лични действия в процеса по формиране на сумите, които са
вписани в Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г., както и да е вписвал
същите в отделните колони или клетки на процесната данъчна декларация; не се
установи подсъдимия Б. да е участвал чрез даване на указания, разяснения,
заповеди или други писмени или устни съвети и разпореждания към свидетелката З.
или друг счетоводител от „С.Г.“ АД, с които да им указва начина или механизма,
по който да се извърши счетоводното осчетоводяване на придобитите от „Т.“ АД
акции от капитала на „С.“ АД на извън регулиран борсов пазар или придобитите
„бонус акции“ като дивидент от неразпределената печалба на „С.“ АД, както и във
връзка със счетоводното им отразяване в счетоводството на „Т.“ АД по
съответните дебитни и кредитни сметки; не се установи на свой ред подсъдимия Б.
да е указвал устно или писмено на свидетелката З. или друг счетоводител от „С.Г.“
АД, как и по какъв начин и механизъм и по кои счетоводни сметки да заведе в
счетоводството на „Т.“ АД сумите получени в резултат на сключените процесни
блокови сделки от негова страна като изпълнителен директор на дружеството; по
делото не се установи фактически подсъдимия Б. да е участвал във формирането на
годишния счетоводен финансов резултат на представляваното от него търговско
дружество „Т.“ АД; не се установи подсъдимия Б. да е преобразувал годишния
финансов резултат за нуждите на данъчното облагане по ЗКПО за 2008 г., както в
намаление, така и в увеличение; не се установи подсъдимия Б. да е давал
указания, нареждания или разяснения към свидетелката З. или друг счетоводител
от „С.Г.“ АД, как и по какъв начин да се преобразува получения за 2008 г.
годишен счетоводен финансов резултат и по този начин да извършва функции по
данъчното отразяване и отчитане на търговската дейност за 2008 г. на
представляваното от него търговско дружество; по делото не се установи
подсъдимия Б. да е осъществявал контакт със свидетелката З. или друг
счетоводител от „С.Г.“ АД след изготвяне на Годишна данъчна декларация по ЗКПО
за 2008 г. и нейното подаване в НАП, с цел да получи указания или разяснения,
които от своя страна да доведат до извършване на корекции във вече попълнената
от нея декларация. Единственото обстоятелство, което се установи по делото чрез
показанията на свидетелката З. в тази насока е, че практиката в работата на „С.Г.“
АД по обслужване на клиентите е била да се изготвя Годишната данъчна декларация
по ЗКПО за 2008 г. от оперативен счетоводител на дружеството, да се проверява същата
от главния счетоводител на дружеството и накрая да се проверява от нея в
качеството на изпълнителен директор, както и по нейна инициатива да разяснява
на клиентите на дружеството, между които е и подсъдимия Б. начина и механизма
по който е получила крайния резултат на обективираните суми вписани в Годишната
данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г., както е в случая преди да бъде
представена за подпис. От друга страна, няма как да не бъдат приети за
обективни и достоверни показанията на свидетелката З. в тази им част, чрез
които убедително се изяснява липсата на умисъл у подсъдимия Б., защото и с
оглед на данните отразени в данъчно ревизионния доклад № 1205643/04.09.2012 г.,
който е бил основание за издаване на ревизионния акт с № **********/14.02.2013
г. е видно, че данъчно ревизионния екип също така е установил, че
счетоводството на търговско дружество „Т.“ АД е организирано и се води
единствено от „С.Г.“ АД. Именно в хода на проведеното данъчно ревизионно
производство са били изискани от страна на определения данъчно ревизионен екип
всички относими към ревизирания период счетоводни документи, които са били
предоставени от „С.Г.“ АД, а не от подсъдимия Б. или от служители в
представляваното от него дружество „Т.“ АД. Не може в случая да бъде подминато
и още едно важно обстоятелство изясняващо липсата на субективната страна на
деянието, а именно, че в случая се касае за корпоративно търговско дружество с
голям финансов ресурс и активно извършвана от него търговска дейност, съгласно
иззетите в хода на досъдебното производство писмени счетоводни документи, които
са приобщени към материалите по делото, които обстоятелства изискват и
осигуряване на необходим счетоводен ресурс от лица със специални знания,
квалификация, опит и умения за да извършват фактически счетоводно и данъчно
отразяване и отчитане на търговската му дейност, а видно и в конкретиката на
настоящия случай да извършват и специфична счетоводна отчетност с оглед
осчетоводяването на процесните блокови сделки, каквато счетоводна или данъчна
квалификация не се установи по делото да притежава подсъдимия Б., поради което
и тази дейност е извършвана от обслужващото го счетоводно дружество „С.Г.“ АД,
представлявано от свидетелката З., негов изпълнителен директор. Не може в
случая да се обоснове наличие на умисъл у подсъдимия Б. в конкретния случай и с
оглед обстоятелството, че в случая подсъдимия Б. сам е избрал да сключи
процесните блокови сделки в качеството на изпълнителен директор на „Т.“ АД
договаряйки параметрите им в съответствие изискванията установени за този вид
специфични сделки установени в регламента на Правилника за дейността на БФБ /в
сила от 01.01.2008 г./, които обстоятелства изначално изключват умисъла за
подсъдимия Б., защото той е бил наясно, че сключва блоковите сделки при
условия, които биха довели до облагането на сделките с данък печалба предвид
факта, че са сключени на извънрегулиран борсов пазар, а не на регулирания и
като такива съгласно § 1, т.21, б.“а“ ДР на ЗКПО /в сила от 01.01.2008 г./ не
попадат в обхвата на чл.44, т.1 ЗКПО. При така изложените съображения не се
установи инкриминираното деяние да е осъществено и от субективна страна от
подсъдимия Б. при пряк умисъл, защото не се установиха данни, чрез които да се
изведат изводи, както за интелектуалния момент, така и за волевия момент на
умисъла, а също така не се установиха данни за извършено деяние при
посредствено извършителство или в съучастие с друго лице, като за последните
две липсва и надлежно обвинение.
По дело не се установи нито едно доказателство,
че подсъдимият Б. в качеството си на управляващ и представляващ търговското
дружество „Т.“ АД е целял увреждане на фиска, че е целял лично
облагодетелстване за себе си или за трето лице, което би било индиция за
наличие на целенасочено поведение. По делото несъмнено се установи, че
подсъдимия Б. не е търсил достоверна, икономически и пазарно обоснована
информация, касаеща цената на 1 /един/ брой акция от капитала на „С.“ АД към
датата на сключване на процесните блокови сделки, които са включени в обема на
обвинението, защото същият е бил с ясната представа и знание, че ги сключва
предварително и извън пода на БФБ, че ги сключва за точно определено количество
акции, при предварително договорена ц., както и че ги сключва с точно определен
предварително купувач, поради което същия обективно не е имал изначално умисъл
да договаря по цени, на които се търгуват процесните акции с емитент „С.“ АД на
регулирания борсов пазар. Същественото обстоятелство в случая е, че не може да
се определи не само пазарната ц., но и справедливата пазарна стойност на
процесните акции с емитент „С.“ АД предмет на сключените блокови сделки от
подсъдимия Б., не само по изложените по-горе съображения, касаещи субективната
страна на деянието, но най-вече поради обстоятелството, че за блоковите сделки
към датите на тяхното сключване е действал специален уреждащ тяхната правна
природа режим, който е бил регламентиран в Правилника за дейността на БФБ /в
сила от 01.01.2008 г./ и от който специален режим подсъдимия Б. се е възползвал
в осъществяваната от него търговска дейност в качеството си на изпълнителен
директор на „Т.“ АД.
По делото не бяха ангажирани никакви
доказателства от страна на държавното обвинение, от които да се изведе извод,
че сключените от подсъдимия Б. процесни блокови сделки са умишлено сключени и
са неизгодни за дружеството, което управлява и представлява. На следващо място
по делото не се ангажираха доказателства и такива не се твърдят от държавното
обвинение, от които да се изведе извод, че процесните блокови сделки от
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. за покупко-продажба на акции с емитент „С.“ АД
със страни „Т.“ АД като продавач и търговското дружество „Ф.К.К.“ АД, са
неистински или да съдържат неверни фактически обстоятелства, както и да представляват по своя характер привидна
сделка, която да е сключена с цел да бъдат увредени финансовите интереси на
трети страни или да се измамят същите при създаване на грешна представя у тях
за действителните, истински намерения между страните по сключените блокови
сделки за да се преквалифицира престъплението като документно престъпление от
уредените в Глава девет на Раздел ІV на Наказателния кодекс или друго
престъпление по НК. Това е така, защото по делото не се установи
инкриминираната деятелност по отношение на подсъдимия Б. да може да се
субсумира под състав на престъплението по чл.313, ал.2 НК, защото не са налице
признаците на изпълнителното деяние на посоченото престъпление, а именно не се
установи подсъдимия Б. да е затаил истина в инкриминираната писмена Годишна данъчна
декларация по ЗКПО за 2008 г., която по силата на чл.92 ЗКПО е подадена в ТД
„ГДО“ НАП след като е съставена от отговорен счетоводител на „С.Г.“ АД,
проверена е от главната счетоводителка на посоченото дружество и от свидетелката
З., в качеството на изпълнителен директор, съгласно утвърдената практика на
работа в счетоводното дружество при обслужване на неговите клиенти, а след това
и подписана от подсъдимия Б., с цел да избегне заплащане на дължими данъци. По
делото не се установи противоправно създаване на документи, в които да са
внесени неверни обстоятелства и които от своя страна впоследствие да са
използвани в инкриминираната Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. При
така изложените съображения се налага още веднъж несъмнения и категоричен
извод, че инкриминираното поведение на подсъдимия Б., който в качеството си на
изпълнителен директор на „Т.“ АД е задължен да подаде Годишна данъчна
декларация по ЗКПО за 2008 г., по силата на чл.92 ЗКПО в ТД „ГДО“ НАП при
твърдените и поддържани от държавното обвинение фактически обстоятелства за
внасяне на неверни данни в нея, поради затаяване на истина като недекларирал
увеличение на годишния финансов резултат на основание чл.16, ал.1 ЗКПО и след
нарушение на чл.27, ал.1, т.1 ЗКПО, е несъставомерно.
На последно място относими обстоятелства за
изясняване на субективната страна на престъплението повдигнато на подсъдимия Б.
имат и данните установени в хода на проведеното ревизионно производство от
страна на органа по приходите НАП по отношение на търговското дружество „Т.“
АД, на което изпълнителен директор е подсъдимия Б.. От събраните по делото
доказателства се установи, че има извършена данъчна ревизия на „Т.“ АД за
установяване на данъчни задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2007 г. до
31.12.2010 г., която е завършила със съставяне на ревизионен акт № 2203-**********/14.02.2013
г., който е отменен с решение № 1152/01.07.2013 г. на директора на дирекция
ОДОП София, в резултат на депозирана срещу ревизионния акт жалба от страна на „Т.“
АД. В ревизирания период са включени сключените процесни 2 /броя/ броя блокови
сделки от „Т.“ АД, чрез изпълнителния му директор - подсъдимия Б., които са
включени и в обема на повдигнатото на същия обвинение, което е предмет на
настоящото дело, както и подадената за същия период инкриминирана Годишна
данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. с вх. № **********/30.03.2009 г.
Настоящият съд съобразявайки един от основните принципи в наказателния процес
установен в чл.14, ал.2 НПК, а именно, че доказателствата и доказателствените
средства не могат да имат предварително установена сила подложи на преценка
констатациите направени в издадения ревизионен акт с №
2203-**********/14.02.2013 г. от орган по приходите при ТД на НАП наред с
останалия събран по делото доказателствен материал и ги провери чрез способите
и средствата предвидени в НПК. Съдът извърши преценка на констатациите вписани
в ревизионния акт, както поради задължението, което има съгласно чл.14, ал.1 НПК за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, така и предвид задължението си по чл.305, ал.3 НПК да обсъди всички
събрани по делото доказателства съобразно предмета на доказване очертан чрез
внесения в съда обвинителен акт, а също и за да изясни въпроса свързан с
фактическото участие на подсъдимия Б. в инкриминираното деяние предвид
защитаваните обществени отношения
свързани с нормалното функциониране на данъчната система и по-точно с
регламентираните задължения към данъчно задължените лица в ЗКПО. В този смисъл
настоящия съд констатира, че описаните в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактически обстоятелства, които са инкриминирани от прокуратурата и са
довели в своя краен резултат до повдигане на обвинение на подсъдимия Б. чрез
внасяне на обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК са идентични с фактическите обстоятелства, които
са били предмет на извършената данъчна ревизия по ЗКПО за финансовата 2008 г.
на „Т.“ АД, която ревизия е обхващала, както се каза периода от 01.01.2007 г.
до 31.12.2010 г., или в който попада и инкриминирания по делото. Установи се по
делото, че проверените от данъчно ревизионния екип писмени документи в хода на
данъчната ревизия са били обект на изследване и проверка и от вещите лица по
допуснатите и назначени в хода на съдебното следствие експертизи, с цел
изготвяне на обективно и пълно експертно заключение - първични счетоводни
документи и документите за счетоводно отразяване на стопанските операции за 2008
г. с оглед правилното установяване и преобразуване на финансовия резултат, а
именно: Годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, Годишен финансов отчет,
одиторски доклад, първични и вторични счетоводни документи, счетоводни
регистри, хронологични и аналитични записвания по счетоводните сметки, главна
книга, оборотна ведомост, търговски и банкови документи. Така проверените от
данъчно ревизионния екип писмени документи и изследвани от вещите лица са
приобщени към материалите по досъдебното производство и в последствие са приети
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 НПК.
Посочените писмени доказателства са били предоставени за изследване на
експертите по допуснатите в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие съдебно счетоводни и данъчни експертизи, но независимо от това при
разпита на вещите лица назначени в хода на досъдебното производство се
установи, че те не са се позовали на тях и не са ги взели в предвид при
извеждане на експертните си изводи, за разлика от вещите лица назначени в хода
на съдебното следствие, които изцяло са се позовали на писмените доказателства
по делото, които са били обект на проверка и от данъчно ревизионния екип. На
следващо място изводите на данъчно ревизионния екип и на вещите лица са
еднопосочни в частта, в която посочват, че организацията и воденето на текущото
счетоводно отчитане е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството
предвид прилаганата от „Т.“ АД двустранна форма на счетоводно записване;
констатирано е, че формата на счетоводството осигурява синхронизирано
хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане, както
и е констатирано от данъчния ревизионен екип, че счетоводното обслужване на „Т.“
АД се извършва от „С.Г.“ АД. В конкретния случай се установи, че обект на
подробно изследване от страна на органа по приходите са били процесните
сключени блокови сделки от страна на подсъдимия Б., в качеството му на
изпълнителен директор на „Т.“ АД, т.к. както в съставения ревизионен доклад с №
2203-1205643/04.09.2012 г., така и в издадения ревизионен акт с №
2203-**********/14.02.2013 г. е описан и възприет от данъчния екип подробно целия
механизъм, по който са сключени процесните блокови сделки, както и техните
параметри, отчетен е начина на тяхното осчетоводяване в счетоводството на
дружеството, а също и данните предоставени от счетоводството на дружеството за цената
на акциите процесните акции с емитент „С.“ АД към датите на тяхната продажба
05.08.2008 г. и 26.08.2008 г., която е в размер на сумата от 0,50175 лева. На
следващо място данъчния екип в резултат на извършената ревизия не се е съгласил
с направените изчисления от счетоводното дружество „С.Г.“ АД касаещ годишния
финансов резултат за 2008 г. на „Т.“ АД, поради което и основавайки се на
публично оповестените данни на сайта на Българска фондова борса за пазарните
цени на акциите на „С.“ АД е определил на основание чл.16, ал.1 и ал.3 ЗКПО
тяхната пазарна ц., при което за сключените блокови сделки на 05.08.2019 г. е
приел средна ц. на 1 /един/ брой акция в размер от 4,504 лева, а за сключените
блокови сделки на 26.08.2019 г. е приел средна ц. на 1 /един/ брой акция в
размер от 4,409 лева. При така определената служебно пазарна ц., данъчно
ревизионният екип е изчислил, че отклонението от данъчно облагане при сделките
по извършената от „Т.“ АД на „Ф.К.К.“ ЕООД продажба на акции емитирани от „С.“
АД е в размер общо на 76 640 285,00 лева. Също така данъчно
ревизионния екип е посочил, че вследствие на извършените корекции се променя и
преобразуваният финансов резултат, който след данъчно преобразуване за 2008 г.
е печалба в размер на 87 593 711,07 лева. Вписаните в ревизионния
доклад от данъчно ревизионния екип констатации са пренесени и в ревизионния акт,
който е съставен от органа по приходите, а именно, че дължимия данък по ЗКПО от
„Т.“ АД върху така определения размер на печалбата е в размер на
8 759 371,10 лева, същият не е внесен, поради което сумата е дължима
заедно с начислената на основание чл.1 ЗЛДТДПДВ лихва за периода от 01.05.2009
г. до 04.09.2012 г. в размер на 3 115 812,54 лева. Издадения
ревизионен акт с № 2203-**********/14.02.2013 г. е бил обжалван от „Т.“ АД,
поради което и с Решение № 1152/01.07.2013 г. директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП е отменил същия в оспорената
част касаеща установения резултат по ЗКПО за 2008 г. В хода на съдебното
следствие чрез извършените процесуално следствени действия за проверка на
събрания по делото доказателствен материал, между който са посочените по-горе ревизионен
акт № 2203-**********/14.02.2013 г. на органа по приходите и Решение №
1152/01.07.2013 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП посредством назначените съдебно счетоводни
експертизи в хода на съдебното следствие се установи несъмнено и категорично,
че изводите намерили място в Решение № 1152/01.07.2013 г. на директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП и експертните
заключения на вещите лица, които са изслушани и приети от съда като обективно и
безпристрастно дадени, са идентични в своя краен резултат. Това е така, защото
както от данъчния орган - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП, така и от експертите е установено, че в
Годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО с вх. № **********/30.03.2009 г. за
„Т.“ АД за финансовата 2008 г. правилно е деклариран финансовия резултат,
защото резултата от продажбата на акциите с емитент „С.“ АД предмет на
сключените процесни блокови сделки не е включен в намаление на финансовия
резултат съгласно чл.44, т.1 ЗКПО, т.к. е установено, че намалението на
финансовия резултат реално е настъпил вследствие на продажбата на акции
получени от разпределението на дивидента /бонус акциите/, а не от положителната
разлика от продажбата на финансови инструменти. При това положение, настоящия
съд намира, че решението на данъчния орган - директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, което макар и да не го
обвързва със своите изводи е правилно, защото този орган правилно е отчел
неприложимостта на чл.16, ал.1 и ал.3 ЗКПО, поради обстоятелството, че
блоковите сделки нямат пазарен характер, а тези изводи от друга страна са
изцяло в единомислие и с приетите по делото експертни заключения, които са
допуснати и изготвени в хода на съдебното следствие. От друга страна не може да
бъде подминато още едно важно в случая обстоятелство, което не е отчетено от
органа по приходите и директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП, което е свързано с неправилното счетоводно
вписване на сумата от 11 018 295,52 лева в клетка 12 от Годишната
данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. на „Т.“ АД, в която клетка следва да се
отчетат печалби от сделки, извършени на регулиран български борсов пазар на
ценни книжа, при което с тази сума е намален финансовия резултат, но от тази счетоводна
грешка, която е отчетена едва от експертите в хода на съдебното следствие, не
се следва извод за дължим корпоративен данък от „Т.“ АД, какъвто е прието, че не
се дължи и в решението си и директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП. Ирелевантна в случая е
датата на влизане в сила на решението на данъчния орган - директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, доколкото решението
е в интерес на обжалващото ревизионния акт лице – „Т.“ АД, поради което не би
бил налице правен интерес да го обжалва.
Съдът намира, че при така изложените фактически
положения не следва да бъде кредитиран като годно писмено доказателствено
средство издадения ревизионен акт с № 2203-**********/14.02.2013 г. от органа
по приходите, предвид неговата отмяна с Решение № 1152/01.07.2013 г. на
директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ
на НАП по аргумент от разпоредбата на чл.127, ал.1 НПК, но също така и защото
тези констатации са проверени от съда в хода на съдебното следствие при
спазване на основните принципи по чл. 13, чл.14, ал.2, чл.18 и чл.19 НПК чрез
събраните непосредствено доказателства по делото и проверени от съда чрез
средствата за тяхната проверка, каквито са назначените в хода на съдебното
следствие съдебно счетоводни експертизи. Вярно е, че проведените две
производства – данъчно и наказателно са независими едно от друго, доколкото
проверяваните лица по всяко едно от тях е различно, не само защото субект на
престъплението е физическото лице, което управлява и представлява юридическото
лице, което е субект на данъчната проверка, но и защото законодателят е
предприел различен подход в двете производства. Това е така, защото подсъдимия
се счита за невинен до доказване на противното, а присъдата не може да почива
на предположения съгласно чл.303 НПК, поради което в наказателното
производство, в тежест на държавното обвинение е да докаже по несъмнен и
категоричен начин, че на 30.03.2009 г. подсъдимия
Б. в качеството на изпълнителен директор на „Т.“ АД е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения за „Т.“ АД в особено големи размери – 7 483 105,19
лева, като в Годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2008 г. с вх.№ **********/30.03.2009
г., която се изисква по чл.92 ЗКПО затаил истина – не декларирал увеличение на
годишния финансов резултат на основание чл.16, ал.1 ЗКПО в общ размер на
74 831 051,94 лева, който се формира от резултата при извършените
сделки с акции извън регулирания български борсов пазар представляващи сключени
блокови сделки на 05.08.2008 г. и 26.08.2008 г. и счетоводните приходи от които
не се признават за данъчни цели, поради това, че са приход в резултат на
разпределение на дивиденти от местни
юридически лица съгласно чл.27, ал.1, т.1 ЗКПО. В данъчното производство
доказателствената тежест е на ревизираното лице, което следва да обори
презумпцията относима до фактическите констатации вписани в ревизионния акт с №
2203-**********/14.02.2013 г., защото същите се считат за верни до доказване на
противното, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на
основание за облагане, но в настоящия случай с решение Решение № 1152/01.07.2013
г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София
при ЦУ на НАП е бил отменен ревизионния акт именно по искане на данъчно
задълженото лице – „Т.“ АД. При така изложените данни и при съпоставка на
фактите и обстоятелствата включени в обема на обвинителната теза и тези, които
са били предмет на проверка в данъчното производство е видно, че в случая от
страна на две държавни институции са проведени две производства, чиито предмет
на проверка са били едни и същи фактически обстоятелства, макар и едно след
друго доколкото ревизионното производство е приключило с Решение №
1152/01.07.2013 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ София при ЦУ на НАП, с което от страна на данъчната администрация не са
констатирани данъчни задължения по ЗКПО за „Т.“ АД за финансовата 2008 г. освен
декларираните в инкриминираната Годишна данъчна декларация за 2008 г. по ЗКПО,
докато досъдебното производство е било образувано на 26.03.2012 г., а
подсъдимия Б. е бил привлечен окончателно в качеството на обвиняем на 24.07.2012
г. за идентични фактически обстоятелства с тези, които са били предмет на
данъчната ревизия. На следващо място е налице пълна идентичност между обекта на
защита при данъчните престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК и
целта, поради която се извършва данъчна ревизия на данъчно задълженото лице по
ЗКПО, защото и в двете производства се цели да се осигури и защити нормалното
функциониране на онези правно регламентираните обществени отношения, които са
свързани с правилното отчитане и събиране на бюджетни приходи вследствие на
данъчното облагане на резултата от стопанската и търговската дейност на данъчно
задължените лица, като източник на облагаеми доходи за фиска. Вярно е в случая,
както вече се каза, че субект на данъчно задължение по ЗКПО е юридическото лице
или обект на проверка в данъчно производство е стопанската и търговската
дейност на същото, докато в наказателното производство субект на престъпление е
физическото лице, което представлява юридическото лице, предвид
обстоятелството, че българското наказателно право не предвижда наказателна
отговорност за юридическите лица, защото съгласно чл.35, ал.1 НПК наказателната
отговорност е лична, а съгласно ал.2 на същия член наказание може да се наложи
само на физическо лице, извършило предвидено в закона престъпление, но при
конкретната фактология по делото макар да не може да се изключи субективната
връзка между действията на лицето носещо административно наказателна
отговорност в случай на установени като извършени нарушения по ЗКПО с лицето
носещо наказателна отговорност по НК, когато се касае до идентични фактически
обстоятелства свързани по време, място и деятелност като съвкупност, които са
реализирани в обективната действителност, то е видно, че не само нарушение по
ЗКПО не е извършено, но вмененото деяние на подсъдимия Б. е несъставомерно. Независимо
от така изложените съображения не може да се установи на свой ред, че у
подсъдимия Б. е бил налице умисъл и поради наличие на пълно съвпадение между
изводите на овластения държавен, административен орган, като част от държавната
администрация, какъвто е директора на Дирекция „ОДОП“ НАП в проведеното и приключило
ревизионно производство с издаване на Решение № 1152/01.07.2013 г., който е
натоварен със задължения да контролира правилното изчисление и постъпление за
фиска на размера на корпоративния данък от данъчно задълженото лице и направените
изчисления от счетоводителите на „С.Г.“ АД и свидетелката З., които в кръга на
своята счетоводна компетентност и оперативна самостоятелност са изчислили годишния
финансов резултат на дружеството за 2008 г., предвид липсата на специални
счетоводни знания за подсъдимия Б., с каквито не се установи да разполага.
Действително, в конкретния случай няма съставен акт за установяване на
административно нарушение от органите на НАП и издадено наказателно
постановление от изпълнителния директор на НАП за извършено данъчно нарушение
по ЗКПО от „Т.“ АД, представлявано от подсъдимия Б., при което да е наложена
имуществена санкция от предвидените в глава тридесет и пета от ЗКПО, но до този
резултат се е стигнало след като данъчен орган - директор Дирекция „ОДОП“ НАП
не е установил данъчни задължения, каквито се претендират от прокуратура чрез
внесения в съда обвинителен акт. Данъчното производство има характеристиките на
административно, затова защото проверяваното юридическо лице е подложено на
проверка, при която е поставено в ситуация, да организира и защити своите
интереси в един предварителен етап или етап, при който не е административно
наказателно санкционирано. Обстоятелството, че при извършената данъчна проверка
на проверяваното юридическо лице „Т.“ АД не са констатирани нарушения на
данъчен закон и данъчни задължения или както е в случая на ЗКПО от страна на директор
Дирекция „ОДОП“ НАП, макар и при установена счетоводна грешка от експертите, не
води категорично до извод, че е налице умисъл у подсъдимия Б. като негов
изпълнителен директор за извършено престъпно деяние, защото вписаните в
ревизионен акт констатации не само се оборват в хода по обжалване на издадения
ревизионен акт пред директор Дирекция „ОДОП“ НАП, но и се установява, че
вписаните в ГДД за 2008 г. по ЗКПО данни са верни. Доколкото в хода на
проведеното съдебно следствие по делото не се събраха доказателства, от които да
се изведе извод за обективна и субективна съставомерност на вмененото на
подсъдимия Б. като виновно извършено деяние и предвид изхода на делото за този
подсъдим, то настоящият съд намира, че в случая е спазен чл.6 ЕКПЧ и не е
нарушена забраната установена в разпоредбата на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Това е така, защото чрез посочената разпоредба на ЕКПЧ и дадените с ТР №
3/2015 г. ТР на ОСНК разяснения, които са задължителни за съдилищата, се цели
да се гарантира и създаде необходимата за гражданите гаранция и стабилитет, че
няма да бъдат подложени на последователно наказателно преследване за
престъпление, за което са били вече окончателно осъдени или оправдани съгласно
наказателните процедури установени в страната или както е в случая след като
държавния орган – НАП, който е овластен да съблюдава правилното установяване и
отчитане на данъчни задължения и събирането им в полза на фиска, не констатира
такива, като обективира това свое заключение с издаден надлежен от него административен
акт в проведеното и приключило ревизионно производство – решение №
1152/01.07.2013 г. от директор на Дирекция „ОДОП“ НАП. Не се доказва от обективна и субективна страна
подсъдимия Б. да е осъществил фактическия състав на престъплението, което му е
вменено и от което да е настъпил и съставомерния за това престъпление резултат,
с който да е бил увреден фиска.
Ето защо настоящият съд след като при проведеното
съдебно следствие чрез всички предвидени по НПК средства и способи за доказване
не установи подсъдимия Б. да е извършил престъплението, в което е обвинен, се
довери и на изводите намерили отражение в издаденото решение на директор
Дирекция „ОДОП“ НАП, с което е отменен ревизионния акт и го кредитира като
годно писмено доказателствено средство по делото. С оглед на изложените
съображения още веднъж се налага извода за изначалната липса на умисъл у
подсъдимия Б., а отделно от това, с оправдаването му, неговите права в
максимална степен са обезпечени, поради което и допълнителни аргументи не
следва да се развиват.
На
основание чл. 304 НПК съдът прие, че подсъдимия Б.Б. не е извършил
инкриминираното престъпление, нито друго, за което съдът е допустимо да се
произнесе, поради което го призна за невинен и го оправда да е извършил
престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.2 НК.
По предявения граждански иск:
На основание
чл.45 ЗЗД е предявен граждански иск от министъра на финансите, като
представляващ държавата срещу подсъдимия О.И.Д. за сумата от 62 779 725
/шестдесет и два милиона седемстотин седемдесет и девет хиляди и седемстотин
двадесет и пет/ лева, представляващи причинени от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието 02.04.2007 г. до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с правно основание
чл.45 от ЗЗД следва да са налице следните две предпоставки: да има вреди от
непозволено увреждане и те да са причинени виновно другиму, като вината от
непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В настоящият
случай тези предпоставки не са налице. От всички събрани в настоящото
производство писмени и гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
средства за тяхната проверка не се установи гражданския ищец М.НА Ф.вследствие
на виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия Д., в качеството му
на изпълнителен директор на „Е.“ АД да е претърпяло на 02.04.2007 г.
претендираните имуществени вреди в размер общо на сумата от
62 779 725 /шестдесет и два милиона седемстотин седемдесет и девет
хиляди и седемстотин двадесет и пет/ лева. Това е така, защото гражданския иск
не е доказан по правното си основание, поради което съдът го остави без
уважение, като недоказан. Отново за пълнота на изложеното е необходимо да се
посочи, че в случая не се установи по делото фиска да е ощетен с оглед
заключенията на съдебно счетоводните експертизи допуснати и изслушани в хода на
съдебното следствие, каквато вреда не е била установена и в хода на проведеното
от органа по приходите ревизионно производство, което е приключило с издаване
на ревизионен акт с №
29-*********/21.12.2009 г. от орган по приходите при ТД на НАП, влязъл в сила
на 05.01.2010 г.
На основание
чл.45 ЗЗД е предявен граждански иск от министъра на финансите, като
представляващ държавата срещу подсъдимия Б.А.Б. за сумата от 7 483 105,19
/седем милиона четиристотин осемдесет и три хиляди и сто и пет лева и
деветнадесет стотинки/ лева, представляващи причинени от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 30.03.2009 г. до
окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД следва да са налице следните две предпоставки: да
има вреди от непозволено увреждане и те да са причинени виновно другиму, като
вината от непозволено увреждане се предполага до доказване на противното. В
настоящият случай тези предпоставки не са налице. От всички събрани в
настоящото производство писмени и гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и средства за тяхната проверка не се установи гражданския ищец М.НА
Ф.вследствие на виновно противоправно поведение извършено от страна на
подсъдимия Б., в качеството му на изпълнителен директор на „Т.“ АД да е
претърпяло на 30.03.2009 г. претендираните имуществени вреди в размер общо на
сумата от 7 483 105,19 /седем милиона четиристотин осемдесет и три
хиляди и сто и пет лева и деветнадесет стотинки/ лева. Това е така, защото
гражданския иск не е доказан по правното си основание, поради което съдът го
остави без уважение, като недоказан. Отново за пълнота на изложеното е необходимо
да се посочи, че в случая не се установи по делото фиска да е ощетен с оглед
заключенията на съдебно счетоводните експертизи допуснати и изслушани в хода на
съдебното следствие, каквато вреда не е била установена и в хода на проведеното
от органа по приходите ревизионно производство, което е приключило с решение № 1152/01.07.2013 г. на директор на
Дирекция „ОДОП“ НАП и което е влязло в сила, като необжалвано.
По разноските:
На основание чл.
190, ал.1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: