Р Е Ш Е Н И Е
№ 642
гр. Сс, 15 октомври
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС,
гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети септември
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря Н.
Г. като разгледа докладваното от
районния съдия бр.д. № 1471 по описа на съда за
Ищцата
В.И.Н. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли
съда да го прекрати по негова вина.
Заявява, че след раждането на детето на страните отношенията помежду им
охладнели, ответникът ежедневно започнал да предизвиква скандали и в крайна сметка през м. февруари
Ответникът В.Б.Н., редовно призован, не се явява по делото, не изпраща свой представител и не взема становище по предявения срещу него иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени
са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание
чл. 49, ал. 1 и 3 СК, чл. 59 СК и чл. 143 СК, чл. 53 СК..
Видно от удостоверение на Община Сс страните по настоящото дело са сключили граждански брак на 22.08.2008 г., за който е съставен акт за граждански брак № 154 от същата дата. От същото удостоверение се установява, че преди встъпването си в брак съпругата е носила фамилното име „Т.”. От брака си съпрузите имат едно дете – М. В.Б., роден на *** г., към настоящия момент малолетен. Разпитаната по делото свидетелка Мария Вълчева споделя пред съда впечатлението си, че семейният живот на ищцата e бил труден, тъй като се съпътствал от множество семейни свади, които понякога завършвали с физически посегателства над нея от страна на ответника. Свидетелката заявява, че е присъствала на някои скандали, при които той използвал обидни думи спрямо съпругата си и проявявал спрямо нея грубо и пренебрежително отношение. При един от случаите, състоял се пред входа на сградата, където живеели родителите на ищцата, ответникът, без да забелязва присъствието на свидетелката, сграбчил съпругата си и започнал да я дърпа, въпреки че тя настоявала да не я притеснява и да я остави на спокойствие. Свидетелката заявява, че към настоящия момент ответникът не съжителства със семейството си, а е заминал за чужбина, при което не проявява загриженост към съпругата и сина си, на които не телефонира и не изпраща средства за издръжка. Тези последни сведения свидетелката е придобила от разговорите си с родителите на ищцата, с нейни приятелки, както и от разговорите си със самата нея.
Съдът счита, че изложените в производството факти налагат по безспорен начин извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което искането за неговото прекратяване се явява основателно. По делото се установи, че за известен период от време преди ответникът да напусне своето семейство, отношенията между страните са били изострени и конфликтни, като ищцата е била принудена продължително време да търпи недопустимо грубото и непочтително отношение на своя съпруг спрямо себе си. Съпрузите са съжителствали в напрегната и неспокойна семейна среда, която им е причинявала психически дискомфорт и негативни емоции, като за краткия си брачен живот не са намерили начин да постигнат хармония и разбирателство в своята връзка като по този начин осигурят пълноценното функциониране на своя брак. Поведението, което ответникът трайно е демонстрирал спрямо своята съпруга, е разстроило естественото състояние на брачния съюз, който следва да се крепи на взаимното уважение и добронамереност на съпрузите и който не би могъл да осъществи естествените си функции в ситуация на постоянни семейни скандали и взаимно незачитане на свързаните в брака лица. Раздразнителността и избухливостта на ответника, пренебрежението и обидното му отношение към неговата съпруга са подронили устоите на брака между страните и са заличили възможностите за неговото стабилизиране. Напускането на семейството е сложило окончателния фактически завършек на лишената от същността си брачна връзка, чието съществуване е продължило само в юридически план. Фактическата безполезност и нежизнеспособност на брачния съюз на страните оправдава и налага неговото формално заличаване с оглед привеждане на действителното състояние на отношенията помежду им с тяхното външно изражение. Събраният по делото доказателствен материал дава основание на съда да търси вината за брачното разстройство единствено у ответника, тъй като той системно не е зачитал достойнството на своя брачен партньор, разрушил е с поведението си равновесието в брачната връзка и накрая е напуснал семейството си без да направи усилие да осмисли неадекватното си отношение към ищцата и да укрепи дестабилизирания си брак.
Събраните по делото доказателства по безспорен начин обосновават основателността на направеното от ищцата искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. В.Б.. Установи се, че ответникът е напуснал семейството си, на този етап не проявява интерес към сина си и се отнася пасивно към изпълнението на родителските си задължения. Същевременно неговото процесуално поведение налага заключението, че той не желае да отговаря лично за отглеждането и възпитанието на своето дете и не счита, че е в състояние да му предложи по – качествени грижи отколкото това в момента успява да стори неговата майка. По делото не са възникнали съмнения в степента на нейната родителска отговорност и способности, като следва отделно от това да се добави, че ниската възраст на детето предполага приоритетната му нужда именно от грижите на неговата майка, която принципно е по – пригодна като родител да се справи със задоволяване на потребностите му на този етап от неговото развитие.
По силата на чл. 59, ал.2 СК съдът служебно е длъжен да се произнесе относно начина на осъществяване на личните отношения между децата и родителите. Тъй като ответникът не изрази предпочитанията си за начина, по който да се осъществяват контактите му с неговия син, съдът намира, че в тази насока следва да се ръководи от обичайната практика на съда, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. до 18 ч. и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, при определена в ал. 2 долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната (60 лв.). Малолетното дете на страните М. В.Б. е към настоящия момент на близо двегодишна възраст, като съдът приема, че неговата нужда от храна, облекло, отопление, консумативи е безспорна. Паричният еквиалент на така установените потребности на детето съответства на претендирания в исковата молба размер на дължимата от ответника издръжка. Въпреки това финансовото положение на бащата, което според закона също се явява определящ за размера на издръжката критерий, остана в настоящото производство неизяснено и недоказано. Ищцата не ангажира доказателствени средства, чрез които да внесе определеност относно възможностите му да дава търсената от нея месечна сума, поради което съдът не е в състояние на базата на наличните по делото данни да си състави обосновано мнение, че той действително разполага с такива възможности. Затова съдът намира, че ниската възраст на сина на страните и абсолютното по своя характер задължение на бащата (макар и според възможностите си) да дава издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете се явяват фактори, които определят размера на тази издръжка на долната предвидена в закона граница, а именно на сумата от 60 лв. месечно. Поради изложените аргументи съдът намира, че предявеният в тази връзка иск следва да се уважи именно в посочения по – горе размер, а над него - да се отхвърли като недоказан.
Обстоятелството, че в конкретния случай страните нямат семейно жилище освобождава съда от вмененото му в чл. 56, ал. 1 СК задължение служебно да се произнесе за неговото ползване, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно чл. 326 ГПК с решението, с което допуска развода, съдът решава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще, а според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Съпругата е изразила такова желание, което следва дасе уважи, като с настоящия съдебен акт се постанови, че след прекратяването на брака тя ще възстанови предбрачното си фамилно име „Т.”.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК върху ответника, като виновна за разстройството на брачната връзка страна, следва да се възложат направените от ищцата деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 500 лв. за адвокатски хонорар, както и окончателната държавна такса от 25 лв., определена на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Същият следва да заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 86,40 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 22.08.2008 г., за който е съставен акт за граждански брак № 154 от същата дата на община Силистра между В.Б.Н. с ЕГН ********** и В.И.Н. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, настъпило по вина на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. В.Б. с ЕГН ********** на майката В.И.Н. с ЕГН **********, при която се ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата се определя следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. до 18 ч. и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.Б.Н. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си М. В.Б. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В.И.Н. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 60 лв., платима до пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата В.И.Н. с ЕГН ********** за присъждане на месечна издръжка над този размер.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ответницата – „Т.”.
ОСЪЖДА В.Б.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на В.И.Н. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА В.Б.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. и държавна такса върху определената издръжка в размер на 86,40 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/