Номер 52528.09.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20204400500622 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 28 от 14.02.2020г по гр.дело № 498/2019 г на РС
– Никопол състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.З
вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична Полиция“
МВР с адрес в гр.София, *** да заплати на И. И. Н. , ЕГН: **** от с.Долни
Вит, **** сумата от 1389,39лв. - неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни за периода
от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото - 25.09.2019г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪДИЛ Е също така на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна
дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в гр.София, *** да заплати на И.
И. Н. , ЕГН: **** от с.Долни Вит, **** направени по делото разноски в
размер на 350лв.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна
дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в гр.София, *** да заплати по
сметка на НРС държавна такса в размер на 55,37 лв.Съдът се е произнесъл и
по въпроса за разноските.
С определение №124 от 2.07.2020г по същото дело РС – Никопол е
отхвърлил искания по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение
1
в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е подадена
от ГД „Гранична полиция“ , в която се възразява ,че решението на РС е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС неправилно е приел, че
следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя по правилата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ като се допуска смесване на нощен и извънреден
труд. Възразява се, че за процесния период са действали две наредби по
различно време за реда на организация и разпределянето на работното време,
за отчитането му и компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в МВР. В тези наредби липсва текст, който да допуска
преизчисляване на нощен към дневен труд с определен коефициент. За
исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4
дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на
разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази наредба. Възразява се, че не е налице
празнота в нормативната уредба за работното време ,отчитането и
заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите
от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по
трудово правоотношение. Възразява се, че по различен начин е
регламентирано полагането на нощен труд от служителите на МВР.Възразява
се, че положеният нощен труд е заплатен изцяло с допълнително
възнаграждение от 0,25 лв на час. Претендира се отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно призована, взема становище ,че
жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
2
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Никопол е приел за безспорно по делото
обстоятелството, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени
графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното вред е съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.З от ЗМВР. Не е било спорно между страните и че ищецът е
работил на длъжност „оператор радио локационна ст|анция“ в група „ Охрана
на държавната граница“, ГПУ_Сомовит при РД“ГП“-Русе, ГД“ГП“МВР в
периода от 25.09.2016г. до 25.09,2019г.
По делото е изготвена и приета от съда съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните, според която за процесният период
ищеца е положил общо 1400 часа нощен труд, който не е преизчисляван с
коефициент
1. 143 за превръщането му в дневен труд, и същия е заплащан
своевременно по 0,25 лв./час.Положения труд за процесният период
преизчислен към дневен с коефициент 1.143и незаплатен на ищца е в
размер на 1389.39 лв.
По отношение на предявения иск с правно чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал. 1,
вр. чл. 187 ЗМВР, съдът намира от правна страна следното:
Според РС съгласно разпоредбата на чл,176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд - чл. 178 ал.1 т.З от ЗМВР. Според
нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период
са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-
592/25.05.2015|г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра
на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното вреке, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал.З и в
3
трите наредби са идентични и сочат, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта угежду 22:00 и 6:00 ч„ като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з- 407/11.08.2014|г. изрично е предвидено,според РС, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00ч. за отчетния перйод се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от
Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба № 8121 з-
592/25.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11. 07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., но за периода от отмяната на наредбата от 2015г. до
последващото приемане на наредбата от 2016г., действаща е била наредбата
от 2014г. В наредбите от 2015г. и 2016г., според РС, липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба №
8121з- 407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче, не следва да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, според РС ,
следва ^ субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. По тези съображения, според РС, исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 ГЛ часа (установена в
чл.136, ал.З КТ) се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1Д43, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е
било, според РС, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
4
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Р.България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. В този смисъл е и Решение №311/08.01,2Cjl9r. по гр. д.
№1144/2018г. на IVr.o. на ВКС изясняващо, че лишаването на държавните
служители в системата на МВР от допълнителни възнаграждения за нощен
труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен
период от време би ги поставило в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите
по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗГТЧОС.
В този смисъл включеният в рамките на дежурството нощен труд
на ищеца следва |да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия
период. Съдът е приел , че определения максимален брой часове нощен труд
- 8 часа, съгласно обсъдените наредби, не установява нормална
продължителност на нощния труд, само определя максималния брой часове
нощен труд, допустим за полагане |от служителите по ЗМВР. Изразът,
употребен и в трите подзаконови нормативни акта - „при работа на смени е
възможно полагането на труд и прф нощта между 22,00 и 6,00 ч “ не сочи
задължителност на полагането тонно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да покриват цял|ото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
Предвид обаче изложените от съда правни изводи за основателност
на исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода от 25.09.2016г.
до 25.03.2019г„ получен при приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден, се налага извод,според РС, че искът е основателен, и следва
да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1389,39 лв.,
в едно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 25.09.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението на РС – Никопол е частично незаконосъобразно
5
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които
не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
6
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на
ответника. Посоченото писмо няма нормативна сила и разширителното му
анализиране би довело до противоречиви разбирания относно приложението
на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите на
преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
7
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл.
9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в
края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края
на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г.
до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече
действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г.
на ответника са се дължали общо 206,42 лв. главница , които следва да се
извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1389,39 лева. Получената
сума възлиза на 1182,77 лева, до който размер искът се явява основателен,
като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1389,39 лева
след прието изменение на иска, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Пред въззивния съд беше назначена експертиза, но при
невнесен депозит такава не е изслушана.
8
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 1182,77лв до пълния предявен размер от 1389,39 лв.,съобразно
прието изменение на иска, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – получени след
преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за исковия
период като вместо него следва да се постанови, че искът се отхвърля като
неоснователен за горницата.
С оглед гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за
присъдените разноски на другата страна за разликата над 298,03 лв с оглед
отхвърлената и уважена част на иска. Следва да се отмени решението и в
частта относно дължимата държавна такса за разликата над 47,31 лв.
Разноски за въззивното производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба .
Въззивникът претендира заплащането на 300 лв юрисконсултско
вънаграждение. Другата страна във въззивното производството претендира
разноски в размер на 350 адвокатско възнаграждение при наличието на
възражение от страна на въззивника.Съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските вънаграждения
адвокатското вънаграждение следва да е в размер на 312,79 лв, поради което
следва съдът да възприеме този размер. С оглед частичното уважаване на
жалбата следва да се присъди адв. Възнаграждение в размер на 265,51 лв. С
оглед изхода на делото пред въззивната инстанция следва да се осъди
въззиваемата страна да заплати юрк.възнаграждение в размер само на 14,90
лв при определено от съда юрк. възнаграждение съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК
в размер на 100 лв. След компенсация следва да се осъди въззивника да
заплати разноски на другата страна в размер на 250,61лв
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе.
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 28 от 14.02.2020г по гр.дело №
498/2019 г на РС – Никопол В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД –
НИКОПОЛ е ОСЪДИЛ на основание чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1,
вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, *** да заплати на И. И. Н. , ЕГН: **** от с.Долни Вит, **** сумата
от 1389,39лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове към дневни за периода от 25.09.2016г. до
25.09.2019г ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1182,77 КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178
ал.1 т.3 от ЗМВР ИСК от И. И. Н. , ЕГН: **** от с.Долни Вит, **** СРЕЩУ
Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в гр.София, *** ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1182,77 лв до пълния предявен размер от 1389,39 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 28 от 14.02.2020г по гр.дело № 498/2019 г
на РС – Никопол В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Никопол
е ОСЪДИЛ Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Н. , ЕГН: **** от с.Долни Вит, ****
деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 298,03лв
до постановения размер от 350 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 28 от 14.02.2020г по гр.дело № 498/2019 г
на РС – Никопол В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – Никопол
е ОСЪДИЛ Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на РС – Никопол ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 47,31 лв до постановения размер от 55,37лв
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична Полиция“ МВР с адрес в
гр.София, *** ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Н. , ЕГН: **** от с.Долни Вит, ****
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 250,61лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
10
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11