О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти
въззивен състав, в закрито заседание на пети май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД №1434 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Я.Д.- повереник на Л.А.С. срещу
определение от 03.01.2020 г. , постановено по НЧД №13463/2018 г. по описа на
СРС, НО, 9 с-в, с което е потвърдено изцяло Постановление на СРП от 26.02.2018
г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №235/2015 г. по описа
на СО- СГП, пр.пр.№6204/2016 г. по описа на СРП водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.134, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че СРС не е обсъдил доводите на жалбоподателя и
приложените към нея медицински документи, с които е поискано назначаването на
нова СМЕ на пострадалата, която оспорва извода на СРП, че от деянието й е била
причинена лека телесна повреда. Сочи, че съдът не е обсъдил тези доводи, нито е
коментирал представените документи, като дори не е разбрал причината, поради
която е било прекратено наказателното производство от прокурора, респ. не е
обсъдил необходимостта от назначаването на допълнителна СМЕ, въз основа на
новопредставените медицински документи.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и потвърденото с него
постановление на СРП като незаконосъобразни и да даде задължителни указания,
разследването да бъде проведено в необходимата пълнота, чрез изготвяне на ДСМЕ
въз основа на новопредставените документи и личен преглед на пострадалата за
установяване вида и характера на причинената й телесна повреда.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима- подаден е в срок, от правоимаща страна по
делото /повереник на пострадал от инкриминираното деяние, за което се води
разследването/, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на
проверка в производство по въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК. Разгледана
по същество жалбата се явява основателна по следните съображения.
С един изключително немотивиран
и необоснован съдебен акт,
първостепенният съд е потвърдил изцяло постановление на СРП, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №235/2015 г. по описа на СО- СГП,
пр.пр.№6204/2016 г. по описа на СРП водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.134, ал.1 от НК.
В обжалваното пред възивния съд определение на СРС от 03.01.2020 г. (постановено
близо една година и половина след
образуване на делото пред СРС), липсва изложена каквато и да е било фактическа
обстановка по делото- било тази, която е възприел и изложил прокурора в
Постановлението, било тази, която е установил първостепенния съд. За разлика от
прокурора, който е изложил макар и фрагментарно фактическа обстановка,
възприета от него по делото, първостепенният съд е спестил изцяло същата в
своето определение. Единствените факти съдържащи се в определението на СРС е че
има подадена жалба срещу постановление на СРП, с което е било прекратено наказателното
производство по делото водено срещу НИ за престъпление по чл.134, ал.1 от НК.
Оттам насетне освен, че липсва изложена фактическа обстановка по делото от
страна на първостепенния съд, не става ясно дори по какви съображения
прокурорът е прекратил наказателното производство по делото- т.е. твърденията в
жалбата, че СРС не е разбрал дори мотивите на СРП за прекратяване на
наказателното производство по делото са основателни. Единствените съждения в
тази насока в обжалваното определение на СРС са, че правилно прокурорът е
приел, събраните по делото доказателства установявали по несъмнен и категоричен
начин липсата на елемент от състава на престъплението по чл.134, ал.1 от НК,
без да става ясно обаче от определението на СРС кой е този елемент и дали е част
от обективната и/или субективната страна ба това престъпление.
С други думи от определението на СРС не става ясен дори и мотива на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по делото. Първостепенният
съд с твърде витиевати, общи и неконкретни фрази е декларирал, че по делото е
установена безспорна фактическа обстановка и тя е такава, каквато я очертал в
постановлението си прокурорът при СРП, поради което и е заявил, че не следва да
я преповтаря, тъй като я възприема изцяло.
Декларативно също така съдът е приел, че делото доказателства са събрани
всички възможни доказателства (без дори да посочи кои са те), които според СРС в
своята съвкупност и логическа взаимовръзка сочели на правилен извод от страна
на прокурора за несъставомерност на деянието по смисъла на чл.134, ал.1 от НК.
Кои са тези доказателства, на какво сочат те- от определението на СРС така
и не става ясно. Това между впрочем не става ясно и от самото постановление на
СРП, в което прокурорът е коментирал единствено СМЕ, изготвена по делото,
докато в определението на СРС дори и това не е сторено. Нещо повече- видно е от
жалбата, адресирана до СРС срещу определението на СРП, че пострадалата от
инкриминираното деяние, оспорва именно изводите на СМЕ, твърдейки на база
представени медицински документи, че от деянието й е била причинена средна
телесна повреда, а не лека такава, както е приела СМЕ, респ. както е счел за
установено и прокурорът в постановлението за прекратяване на наказателното
производство по делото. В определението на СРС обаче липсва какъвто и да е било
коментар в тази насока. От същото не става ясно дали така представените с
жалбата медицински документи са налични сред материалите по ДП, дали са били
взети предвид и обсъждани при изготвяне на СМЕ на ДП, респ. дали при изготвяне
на заключението вещите лица са съобразили същото с тези документи и в тази връзка дали има необходимост от
изготвянето на нова – допълнителна СМЕ, така както иска пострадалата или това
не се налага. Изобщо не става ясно дали с тези документи са били запознати
разследващите органи, респ. прокурора към момента, в който е постановил
постановлението за прекратяване на наказателното производство по делото. Ето
защо не става ясно на база на какво СРС прави извода в своето определение, че
разследването е извършено пълно и всестранно. Непонятно също така е и
записаното в определението на СРС, че наведените в жалбата предположения и
съмнение, някои от които косвени и противоречиви не могат да послужат като база
за извеждане на крайния извод за извършено престъпление по чл.134, ал.1 от НК.
Така формулирано това изречение в определението на СРС е абсолютно непонятно за
въззивния съд, който не може да разбере каква е била идеята на СРС и дали
изобщо е преценявал представените с жалбата медицински документи на
пострадалата. Още повече, че определението на СРС е твърде формално и
декларативно без каквато и да е било конкретика и поради това и не може да бъде
проконтролирано, доколкото не позволява на въззивния съд да прецени какво
конкретно е обсъждал и коментирал СРС, за да достигне до формалния извод, че
следва да потвърди постановлението на СРП като правилно и законосъобразно.
С оглед на всичко посочено, въззивният съд счита, че атакуваният съдебен
акт се явява изцяло немотивиран и необоснован, като в него липсва отговор на основните доводи на жалбоподателя
срещу постановлението на СРП и въз основа на него, не може да се разбере какво
точно е имал предвид първостепенния съд, както и дали крайните му изводи са
правилни и законосъобразни, още повече, че мотивите и доколкото ги има са неясни, общи и
декларативни. Ето защо определението на СРС следва да бъде отменено, а делото
върнато обратно на друг съдебен състав при СРС, който да разгледа жалбата на пострадалата
от инкриминираното деяние- Л.С. по същество, като се произнесе по нейната
основателност, излагайки ясно, точно и конкретно своите фактически и правни
изводи съобразно с изискванията на закона. При новото разглеждане на делото от
СРС, последният следва да посочи какво приема за установено по делото като
факти, въз основа на кои доказателства, анализирайки същите, както и какви са
правните изводи, които могат да бъдат направени въз основа на така установените
факти. СРС ще следва да обсъди доводите на жалбоподателя срещу обжалваното
Постановление, респ. изрично да коментира представените медицински документи-
дали те са били взети предвид при изготвянето на СМЕ на ДП, респ. при
формирането на изводите на вещите лица за характера и вида на причинената на
пострадалата телесна повреда, както и дали прокурорът е съобразил същите при
постановяване на своя акт, с който е прекратил наказателното производство по
делото, респ. налага ли се изготвянето на допълнителна СМЕ на пострадалата или
не с оглед изясняване на обективната истина по делото. Ако СРС счете, че по
делото не е изяснена в цялост и пълнота фактическата обстановка, ще следва да
посочи изрично, ясно и точно какви процесуално- следствени действия следва да
бъдат предприети от страна на разследващите органи за изясняване на конкретни и
релевантни за решаването на спора факти и обстоятелства и по- конкретно за
установяване на конкретното телесно увреждане причинено на пострадалата.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.6 от НПК, СГС, НО, 15-ти
въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло определение от 03.01.2020 г. по НЧД №13463/2018 г. по описа на СРС, НО, 9 с-в.
ВРЪЩА делото на друг съдебен състав
на СРС за разглеждане на делото по същество съобразно с мотивната част на
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.