Решение по дело №19731/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            10.11.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На двадест и втори октомври                                                   две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  19731 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****, с която претендира да бъдат осъдени Т.И.Х. и В.И.Т. да му заплатят солидарно сумите от:  13699,98 лв. – главница по договор от 11.02.2015г. за потребителски  кредит, 6550,97 лв. - договорна лихва за период от 14.06.2016г. до 02.12.2019г.; 458,90 лв. – обезщетение за забава за период от 14.07.2016г. до 02.12.2019г.; 120 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.  

            В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 11.02.2015г. между Т.И.Х. и *****” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит при общи условия, съгласно който банката предоставила на Х. сума в размер на 15000 лв.  На същата дата бил сключен догвор за поръчителство относно вземането по кредита с В.И.И.. Ответникът Х. усвоил изцяло отпусната му сума, но преустановил плащането на изискуеми месечни вноски частично след 14.08.2015г. и изцяло след 07.09.2016г. Поради забавата в плащането им, остатъкът от кредита е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 19.2 от ОУ към договора. За обявената предсрочна изискуемост заемателят и поръчителят се уведомяват с връчването на исковата молба. Претендират се разноските в настоящото производство.

 В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не са постъпили писмени отговори от редовно уведомените ответници. В проведеното по делото на 22.10.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - копия от: договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2015г. с общи условия за кредитна програма „ДСК Практики“, погасителен план и ГПР, такси по кредити за текущо потребление; декларация от 10.02.2015г.,  се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъденида заплатят на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 910,04 лв. Следва съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Т.И.Х. ЕГН  ********** –кредитополучател и В.И.Т. ЕГН ********** – поръчител да заплатят солидарно на „***” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумите от:  13699,98 лева – главница по договор от 11.02.2015г. за потребителски  кредит сключен между „******” ЕАД и Т.И.Х. и договор за поръчителство от 11.02.2015г. сключен между „*****” ЕАД и В.И.Т., 6550,97 лева - договорна лихва за период от 14.06.2016г. до 02.12.2019г.; 458,90 лева – обезщетение за забава за период от 14.07.2016г. до 02.12.2019г.; 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.  

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Т.И.Х. ЕГН  ********** и В.И.Т. ЕГН ********** да заплатят на „******” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от  1010,04 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

 

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: