Р Е Ш Е Н И Е
№ 302/22.2.2022г.
Град Пловдив, 22.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Николай Стоянов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2912 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Голдин 63“ ЕООД срещу решение № 1266 от 07.08.2021
г., постановено по а.н.д.
№ 2496 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № 557612-F575916 от 27.01.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Голдин 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Кричим, ул. „Козлодуй“ № 21, представлявано от управителя А.Р.А.,
на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС.
Според касатора решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата
отмяна и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в отговора на касационната жалба, и
моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение
като правилно.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно доказани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното
наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН и не
са констатирани съществени процесуални нарушения, издадени са от компетентни
органи, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, а описаното в наказателното
постановление деяние е безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Нарушението се състои в липса
на дължимо поведение – служебно въвеждане или извеждане на суми във фискалното
устройство, което да съответства на касовата наличност, т.е., трябва да има
пълно съвпадение между фискалната памет, разчетената касова наличност от
фискалното устройство и фактическата наличност в касата към момента на
проверката. Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата и
отразената с фискалното устройство наличност на парични средства и обективна
наличност на операционни команди на фискалното устройство, с които разликата би
могла да бъде отчетена, съвсем правилно според районния съд наказващият орган е
квалифицирал действията на жалбоподателя за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. Нарушението е формално и не е нужно настъпване на
вредни последици, а причината, поради която парите са се намирали в касата без
да са били въведени в паметта на устройството, според районния съд е
ирелевантна за съставомерността на нарушението. Правилно според районния съд е
определен субектът на административно-наказателната отговорност – дружеството,
извършващо стопанска дейност, съответно в случая отговорността е обективна,
безвиновна. Правилно според районния съд е определена също санкционната норма и
правилно наказващият орган е съобразил критериите на чл.27 ЗАНН при определяне
на размера на санкцията, като е наложил минималния размер. Наказание в
минималния размер би въздействало предупредително и възпитателно на самия
нарушител за спазване на установения правен ред и на останалите субекти. Според
районния съд не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото
обществената опасност на нарушенията от процесния вид е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Затова
нормативно определените минимуми на административни наказания за тези нарушения
са във висок размер без да се изисква някакъв минимален брой или стойност на
вещите – предмет на нарушението, или щета. Тъй като процесното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпване на
определен съставомерен резултат, изразяващ се в неотразяване на приходи в
определен размер и реално ощетяване на фиска, но то
на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните
органи. Затова според районния съд липсата на съставомерен резултат при
формално нарушение няма отношение към преценката за наличието или значителността,
респ. липсата или незначителността, на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да влияе на обществената опасност
в контекста на легалната дефиниция на маловажен случай по чл.93, т.9 НК. Според
районния съд не е установено процесното неизпълнение да разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. В случая доказателствата сочат, че
става въпрос за целия оборот на павилиона, за която не е използвана операция
„служебно изведени“ суми, довели до отрицателната разлика с касовата наличност,
поради което районният съд е приел, че за случая е неприложима нормата на чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз
основа на правилно установените относими факти районният съд е направил
обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които касационният състав
препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
Изцяло се споделят мотивите
на районния съд относно невъзможността за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН с оглед
характера на обществените отношения, които са накърнени с процесното нарушение,
и високите изисквания на закона към търговците и техните законни представители
при осъществяването на търговска дейност по занятие, които не са променени
поради пандемичната обстановка. Както правилно е
отбелязал това и районният съд, причината, поради която съществува разлика в
касовата наличност, не е елемент от фактическия състав на нарушението, а на още
по-малко основание може да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство. Фактът,
че нарушението е за първи път, е отчетено от наказващия орган при определяне на
конкретния размер на имуществената санкция, поради което именно е наложена санкция
в минималния по закон размер.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 80 лева на основание чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не разкрива
фактическа и правна сложност. Конкретният размер на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда (чл.37 ЗПП), поради което без правно
значение при неговото определяне в случая са направената претенция от
процесуалния представител на ответника и представеният в тази връзка списък на
разноските.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1266 от 07.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 2496 по описа на
Пловдивския районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „Голдин 63“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Кричим, ул. „Козлодуй“ № 21, представлявано от управителя А.Р.А.,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата 80 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.