№ 189
гр. гр. Лом, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102103 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **** , ****, представляван от П. Х., гражданин на
Република Чехия, и В. Люб. Ст., членове на УС, чрез юрисконсулт К.М.,
срещу ИВ. К. ЦВ., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: гр.
****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за задължението в общ размер на 8 135,44 лв.
(осем хиляди сто тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) -
дължима сума, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за което е издадена фактура №
**********/03.02.2020 г., от което задължение – главница в размер на
7 433,39 лв. (седем хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и
девет стотинки), дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 25.11.2018 г. до 23.05.2019 г., и лихва в размер на 702,05 лв.
(седемстотин и два лева и пет стотинки) за периода от 18.02.2020 г. до
23.02.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.03.2021 г., постановена по ч. гр. д.
№ 644/2021 г. по описа на PC - Лом. Претендират се разноските направени в
настоящото производство, включително и за юрисконсултско
1
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез процесуалния му представител адв. П.. Навежда възражения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск и моли съдът да
постанови решение в тази насока.
Ищецът не се явява в о.с.з., не се явява и процесуален представител.
Постъпило е искане от процесуалния представител на ищецът делото да се
разгледа в негово отсъствие.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
процесуалния си представител. Поддържа отговора на исковата молба и
пледира за недопустимост на предявените искове, а в условията на
евентуалност при основателност - отхвърляне на предявените искове. Прави
възражение, че ответникът не е собственик и ползвател на имот с адм. адрес:
гр. Лом, общ. ****.
По делото са представени следните писмени доказателства: Лицензия за
разпределение на електрическа енергия на територията на Западна България,
peг. № Л-135-07 от 13.08.2004 г. - извлечение от пълния текст, отнасящо се до
технологичния разход и извлечение от Решение № И2-Л-135/09.12.2013 г. на
КЕВР; Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД;
Сертификат от в. „Телеграф“, удостоверяващ публикуването на ОУ и копие от
други публикации в местни вестници, като Общите условия са публикувани и
на сайта: http://www.cez.bg/bg/zakonova-ramka/obshti-usloviya.html; Становище
на КЕВР относно новите ПИКЕЕ, публикувано на сайта на комисията;
Констативен протокол с № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ; Молба от „Н. М.
Финанс - Заложна къща“ ЕООД; Фактура с № **********/03.02.2020 г.;
Писмо с № **********/03.02.2020 г. и оформена обратни разписка за
получаването му; 2 броя Справки за преизчислени количества електрическа
енергия; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот;
Удостоверение с изх. № 94-00-231-/1/ от 13.01.2014 г. на Община Лом;
Удостоверение с изх. № ПО-07-12/1/ от 05.01.2022 г. на Община Лом;
Договор за наем; Писмо с № 100000127391/01.09.2020 г. и оформена обратна
разписка за получаването му; Справка за покупка на ел. енергия за
технологичен разход.
Приложено е ч. гр. д. № 644/2021 г. по описа са РС – Лом, по което е
издадената Заповед от 29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
По делото е допусната, назначена, изготвена и приета съдебно-
техническа експертиза.
В хода на делото са разпитани свидетели.
След преценка на доказателствата по делото, както по отделно, така
и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
2
Установява се, че „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е
дружество, притежаващо Лицензия за разпределение с електрическа енергия
№ Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Съобразно притежаваната
лицензия и на основание приетите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия на обект с административен адрес: гр. Лом, общ. **** е
направена проверка на 23.05.2019 г., за която е съставен Констативен
протокол № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ. Констатирано е, че на обект с
административен адрес: гр. Лом, общ. ****, налице е промяна на схемата за
свързване състояща се в следното: направено е присъединение без СТИ чрез
проводници ПВА 1-2x10мм2 /фаза и нула/, като единият проводник е
директно присъединен към една от фазите на въздушната мрежа, а другият -
към нулата и отвеждат захранване към ул. ****.
В Констативен протокол № 3026665/23.05.2019 г. на ЧЕЗРБ е посочен
краен извод, че е налице неправомерно присъединение на обект към
електрическата мрежа и фактът, че за обекта изобщо няма монтиран
електромер, поради което ползваната електроенергия изобщо не се отчита по
никакъв начин, съответно - не е заплатена от ползвателя. По тази причина от
страна на ищеца, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ, е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена
електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от 25.11.2018 г. до
датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически
загуби” на 23.05.2019 г. - т. е. за период, съответстващ на изискванията на чл.
51, ал. 1 от Правилата. Периодът, за който е начислена процесната сума, е
ясно и конкретно посочен в Приложението към фактура №
**********/03.02.2020 г.
ИВ. К. ЦВ. е уведомен за това обстоятелство. Посочват се правни
съображения, които се свеждат до това, че става въпрос за нормативно
предвидена обективна отговорност, която не е част от фактическия състав,
съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно
отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. При упражняването на
това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за
упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на
едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване
на ел. енергия.
От изготвената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло
възприема, се установява, че посочената в Констативен протокол №
3026665/23.05.2019 г. констатация на ЧЕЗРБ представлява неправомерно
присъединяване на обект къща към ел. мрежа на доставчика на енергия,
водещо до пълно неотчитане на употребявана ел. енергия поради липса на
монтиран електромер - СТИ нерегистриран в измервателната система с място
на измерване; че математически правилно е извършено преизчисляването на
ел. енергия при спазване на методиката /формулата/ по реда на чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ за посочения период 25.11.2018 г. - 23.05.2019 г.; че преизчисленията
на сметката са извършени по действащите към момента на корекцията цени в
Решение № Ц-11/01.07.2018 г., утвърдено от КЕВР съгласно изискването на
3
чл. 56. ал. 3 от ПИКЕЕ; че на адреса за период от 6 месеца преди 23.05.2019 г.
не са извършвани други технически проверки на ЕРМ.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е приема, че от представените по делото доказателства не може да
се обоснове извод за съществуването на договорно правоотношение между
страните с предмет – доставка на електрическа енергия в процесния имот.
Спорен е въпросът дали страните са обвързани от договорно
правоотношение с предмет – продажба на електрическа енергия за обект,
находящ се в гр. Лом, общ. ****, с клиентски № 540004630058. Настоящият
съдебен състав приема следното:
Пред настоящия съдебен състав от страна на ответника се твърди, че не е
потребител на енергийни услуги, поради което не дължи на ищеца
претендираната парична сума за електрическа енергия. С оглед на това
оспорване, и доколкото предявените искове са по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, то ищецът е този, който следва да докаже, че за процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, че
ответникът има качеството потребител на енергийни услуги по смисъла на ЗЕ.
В посоченото приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че
основателността на исковите претенции по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, каквито са предявени в случая, се обуславя от
доказването от ищеца на следните обстоятелства: съществуването през
исковия период на договорни отношения между страните за доставка на
електрическа енергия; реално доставена такава през периода, размерът на
която да възлиза на претендираната сума; вземането да е станало изискуемо;
длъжникът да е изпаднал в забава.
Настоящият съдебен състав счита, че, съобразено с предприетата защита
по същество срещу иска, в срока за отговор на исковата молба (чл. 131, ал. 2
от ГПК) и конкретно с обстоятелството, че ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове, като изрично е направено
оспорване на качеството потребител на електрическа енергия. В конкретния
случай ответната страна е оспорила претенциите по основание и размер, т. е.
оспорени са твърденията на ищеца за наличието на правоотношение между
енергийното предприятие и ответника като потребител на електрическа
енергия през процесния период. Следователно, в тежест на ищцовата страна е
да установи при условията на пълно и главно доказване в процеса, всички
обстоятелства, на които основава иска си, включително и съществуването на
договор за продажба на електрическа енергия.
В процесния случай не е доказано между страните да е възникнало
валидно договорно правоотношение за доставка на електрическа енергия в
рамките на исковия период.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент
4
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира
правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди
като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.
Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила
от 01.07.2007 г./ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 от ЗЕ/, а
купувач – крайният клиент /чл. 91-92, във вр. с чл. 97-98а от ЗЕ/. След
измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа
енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/
краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 1, т. 27г от
ДР на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен
клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на
това, за да е налице качеството потребител на енергийни услуги, следва да е
налице договор за продажба на електрическа енергия. Легалната дефиниция
на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, и се отнася и за правоотношението по
договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно
право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска и при
това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. титуляра на вещното право на ползване и
същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за
същия имот /в този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. №
439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Както бе посочено по-горе, чрез легалната дефиниция на понятието
"битов клиент" в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1,
т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, отнасяща се и за правоотношението по договора по чл.
97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на
собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за "собствени
5
битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Следователно купувач - страна по сключения договор за продажба на
електрическа енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с електропреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване или друго законово право на
ползване (като наемно правоотношение).
Цитираните норми следователно легитимират като потребител на
електрическа енергия по силата на закона собственика на електроснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява третото лице - ползвател. Този извод се налага от
изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на
ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като
потребител на доставяната в имота електрическа енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 от ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са
годни да установят правото на собственост/вещното право на ползване на
ответника ИВ. К. ЦВ. върху процесния имот, описан в издаваната от ищеца
фактура за исковите суми и Констативен протокол с № 3026665/23.05.2019 г.
на ЧЕЗРБ.
Представеният от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 125, том XXIVA, рег. № 15977, дело 2759 от 2005 г. не
удостоверява, че ответникът е придобил правото на собственост по
отношение на имота, за който е констатирано неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа на ищеца, а твърдението, че в него е посочено,
че адресът на ответника е гр. Лом, общ. ****, поради което следва да се
приеме, че той е ползвател на имота, е неоснователно, тъй като от същия
нотариален акт се установява, че на адреса живеят Л. М. Х. и Х. М. Х.. Нещо
повече, в приложеното от ответната страна Удостоверение с изх. № ПО-07-
12/1/05.01.2022 г. на кмета на Община Лом е посочено, че собственици на
имота са Х. Г. К. и Р. К. Б..
Не са събрани, следователно, годни доказателства ответникът да е
придобил правото на собственост върху процесния имот преди или по време
на исковия период, при което предявените срещу него искове за главница - за
цена на електрическа енергия и за обезщетение за забава, на предявеното
основание - наличие на облигационно отношение възникнало по силата на
закона и при ОУ поради качеството собственик, респективно ползвател на
електроснабден имот, без да е необходимо сключване на нарочен писмен
договор, са неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
6
При това положение значението на откритата партида на името на
ответника е единствено счетоводно и същото не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е
по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име, въз
основа на копия от документи, удостоверяващи правата му върху имота и
декларация за съгласието на собственика, като единствено това заявление би
представлявало по своето правно естество предложение за сключване на
договор за доставка на електрическа енергия - арг. чл. 13 от ЗЗД.
Подаването на писмена молба-декларация от ответника за прехвърляне на
партида също не е установено, тъй като се прилага последицата по чл. 193, ал.
2 от ГПК спрямо такъв документ, но настоящият съдебен състав съобрази и
обстоятелството, че с исковата си молба ищецът не е посочил такова
основание за възникване на облигационна връзка с ответника, а именно: не е
посочил възникване на облигационна връзка въз основа на молба-декларация
и приемане от ищеца, а се е позовал на възникване на облигационната връзка
по силата на ЗЕ само поради обстоятелството, че в изготвения констативен
протокол е посочено, че установен от полицейските служители обитател е
ответникът.
Само въз основа на счетоводното отразяване от страна на ищеца, че
ответникът е титуляр на процесния абонатен номер и издадената фактура на
негово име, не може да се обоснове извод за съществуването на
облигационно правоотношение между страните. Следва да се посочи, че
фактурата не доказва удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства,
тъй като са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 от
ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти, поради което не
притежават материална доказателствена сила. Ето защо не може да се
направи и извод, че щом като фактурата е издадена на името на ответника,
това означава, че същият признава наличието на облигационна връзка с
ищцовото дружество, съответно има качеството на потребител.
Както се посочи, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
твърдяното облигационно правоотношение през исковия период.
Доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот
не са ангажирани. По тази причина, следва да се приеме, че по делото не се
установява ответникът да е потребител на енергийни услуги и битов клиент за
доставка на електрическа енергия спрямо „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, а неустановяването на това обстоятелство води до
невъзможност за ответника да е възникнало задължение за заплащане на
крайния снабдител - ищеца, процесната сума /цената на незаплатената
електрическа енергия/, тъй като липсва елемент от фактическия състав,
пораждащ основанието за това. Доказване на противното от страна на ищеца
не е проведено по делото, което налага приемането на извод, че ответникът не
е пасивно материално-правно легитимиран да отговаря за задълженията за
цената на електрическа енергия, доставена в процесния имот, респ. начислена
в следствие на неправомерно присъединяване.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и
7
ответника на предявеното основание прави безпредметно обсъждането на
останалите обстоятелства, които ищецът е изложил в подкрепа на доводите си
за основателност на предявения иск по отношение на търсената главница.
С оглед изложеното неоснователна се явява и претенцията за акцесорното
вземане за обезщетение за забава.
Поради това, релевираните претенции се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски. Такива обаче по делото няма данни да са сторени, поради което
съдът не следва да се произнася в посочения смисъл.
Съгл. задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 , т. 2 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая няма данни ответникът да сторил разноски в хода на
заповедното производство, поради което съдът не следва да се произнася в
посочения смисъл.
По отношение искането на упълномощения от ответника адвокат да се
определи адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА,
съдът намира, че предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно от
представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение,
а безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Насрещната
страна дължи разноски, доколкото исковата молба се възприе за
неоснователна. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза на адвокат П.П. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 736,77 лева. Посочената сума следва да се
присъди в полза на процесуалния представител, а не на ответника, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК: ****, ****, представлявано от П. Х., гражданин на Република
Чехия, и В. Люб. Ст., членове на УС, срещу ИВ. К. ЦВ., с ЕГН: ********** с
адрес: гр. ****, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, за сумата в общ размер на 8 135,44 лв. (осем хиляди сто
тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) - дължима сума,
фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за което е издадена фактура №
**********/03.02.2020 г., от което задължение – главница в размер на
8
7 433,39 лв. (седем хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и
девет стотинки), дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за
периода от 25.11.2018 г. до 23.05.2019 г. и лихва в размер на 702,05 лв.
(седемстотин и два лева и пет стотинки) за периода от 18.02.2020 г. до
23.02.2021 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми
в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 644/2021 г. на РС - Лом
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 29.03.2021 г., както и сторените разноски, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК:
****, ****, представлявано от П. Х., гражданин на Република Чехия, и В.
Люб. Ст., членове на УС, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.П. - МАК сумата от
736,77 лева (седемстотин тридесет и шест лева и 77 ст.) адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9