П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

НОМЕР ……                                                    11.02.2021 г.                                             Град КАЗАНЛЪК

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КАЗАНЛЪШКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                         V-ти наказателен състав

На единадесети февруари                                                         две хиляди двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ИЛИЕВ

СЕКРЕТАР: РАДИАНА ГРОЗЕВА

ПРОКУРОР: СТОЙЧО СТОЙЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев НОХ дело № 795 по описа за 2020 година

           

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.Й.М. – роден на *** г. в гр. К., бълг. гражданин, живущ ***, средно образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 23.03.2020 г. в гр. Г., обл. С. З е нарушила мерки против разпространението или появяването на заразна болест по хората от вирус СОVID – 19, въведени със Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на МЗ по чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, както и мерки по Предписание за поставяне под карантина № 434 от 19.03.2020 г. от РЗИ Русе, издадено на осн. т. 1 от заповедта, като деянието е било извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, поради което и на основание чл. 355, ал. 2, предл. III-то, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА  в размер на 10 000 лв.

На осн. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подс. К.Й.М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 77,97 лв., а на РС – Казанлък – разноски в размер на 60 лв.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО № 25/20 по книгата за ВД – оптичен носител CD с надпис „EMTEC CD-R“ – да бъде приложено по делото до неговото унищожаване на осн. чл. 112, ал. 4 НПК (по аналогия).

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Старозагорския Окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

           

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ

към Присъда № 260014 от 11.02.21 г.

 

            Производството е по чл. 271 и чл. 269, ал. 1 от НК.

            Обвинението срещу подс. К.Й.М. е по чл. 355, ал. 2, предл. III-то, вр. ал. 1 от НК за това, че на 23.03.20 г. в гр. Г., общ. Г. по време на обявено на осн. чл. 84, т. 12 от Конституцията извънредно положение, свързано със смъртни случаи с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България (ДВ, бр. 22 от 13.03.20 г.), е нарушила мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората – т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.20 г. на МЗ, издадена на осн. чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната – като лицето по т. 1 от заповедта, поставено по карантина с Предписание № 434 от 19.03.20 г. от РЗИ Русе, не е изпълнило задължението да не напуска дома си или мястото на настаняване, в което е посочило, че ще пребивава на адрес гр. Г., обл. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 34, считано от 19.03.20 г. за срок от 14 дни след пристигане от рискова държава – Кралство Великобритания, като е напуснала адреса около 16 часа на 23.03.20 г.

            Подс. М. в с.з. не се признава за виновна.

            Защитникът ѝ адв. П. в с.з. пледира за оправдаването ѝ или налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от НК.

            Представителят на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.

            От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

            През пролетта на 2020 г. била констатирана в България и световен мащаб нова заразна болест по хората, причинена от коронавирус с означение COVID-19, причинил смъртни случаи. В тази връзка, считано от 13.03.20 г. било въведено извънредно положение от Народното събрание до 13.05.20 г.

            На 19.03.20 г. подс. К.М. се прибрала със свидетелите Е.М., Й.Г. и И.С. от Кралство Великобритания през ГКПП Русе. На границата въз основа на Заповед № РД-01-130 от 17.03.20 г. на МЗ по отношение на подсъдимата било издадено Предписание за поставяне под карантина № 434 от 19.03.20 г. на адрес в гр. Г., ул. „Х. Б.“ № *. След пристигане в гр. Г. подсъдимата и посочените свидетели като нейни близки заживели под карантина на същата улица на № 23. Там тя била проверявана многократно за спазване на карантината от полицейските служители А.Т., Й.К. и Н.Г. – квартален районен инспектор. Сестрата на св. Г. им носила продукти, но въпреки това на 23.03.2020 г. подсъдимата и св. ИС. решили да отидат до кварталния магазин за храна, тъй като двамата имали три деца. Те се качили на лек автомобил и отишли до магазин „Е.“. Пред магазина и в магазина подсъдимата била без съответните предпазни средства и разговаряла с чакащите хора. Около 16 часа подс. М. била проверена от полицейските служители, които установили нарушаване на мерките по предписанието.

            Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т., К., С, М., Г. и Г., експертното заключение на техническата експертиза, Предписание за поставяне по карантина, формуляр за събиране на данни, протокол за доброволно предаване и уведомление на РЗИ Стара Загора, които напълно кореспондират помежду си.

            Фактическата обстановка в с.з. не се оспорва от защитника.

            Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл. чл. 355, ал. 2, предл. III-то, вр. ал. 1 от НК.

            С предписание № 434 от 19.03.20 г. на РЗИ Русе (л. 14) са били въведени индивидуални мерки против разпространяването на заразна болест по хората, конкретно на COVID-19 по отношение на подс. М., конкретно пребиваване под карантина на посочения от лицето адрес. Предписанието е било издадено въз основа на Заповед № РД-01-130 от 17.03.20 г., която в т. 1 указва, че всички пристигащи от Кралство Великобритания се поставят под карантина.

            На осн. чл. 180 от АПК заповедта като общ административен акт с еднократно действие (чл. 65 от АПК) има предварително изпълнение предвид едномесечния срок по оспорването ѝ (чл. 179 от АПК), от което следва, че към момента на деянието е породила правни последици чрез разпореждането на права и задължения.

            В с.з. се възразява от адв. П., че предписанието не е било издадено от гранична здравна служба в какъвто смисъл е заповедта на МЗ, а от РЗИ Русе.

            Възражението е неоснователно.

            Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на граничен здравен контрол се извършва от РЗИ.

            Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален административен акт.

            От външна страна предписанието е било издадено в изискуемата от закона форма, от компетентен орган и съобразно целите на закона.

            Следователно съдът приема, че предписанието не е нищожен акт и е породил целените с него правни последици. По същество съдържанието му също не противоречи на материалноправна норма на Закона за здравето, Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ или. др. закон в широк смисъл.

            С напускането на мястото за изолация подс. М. е осъществила изпълнителното деяние „наруши“ от състава на престъплението.

            Действително с § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за здравето са били въведени като понятия изолация и карантина, считано от 14.05.2020 г., но в предписанието са били посочени конкретни мерки и срок, в които се изразява поставянето под карантина, а и самата разпоредба на чл. 355 от НК не въвежда като съставомерни понятия карантина и изолация.

            Не се споделя възражението, че възражението, че подсъдимата е действала в условията на крайна необходимост по см. на чл. 13, ал. 1 от НК – обстоятелство, изключващо обществената опасност и съответно престъплението по см. на дефиницията на чл. 9, ал. 1 от НК.

            За да бъде приложена разпоредбата е необходимо опасността да е била непосредствена, а от доказателствата не се установи, че подсъдимата и нейните близки са били в състояние на продължителен глад. Няма доказателства, че тя е имала оплаквания пред проверяващите или е сигнализирала съответните служби по телефон 112, а тя е разполагала с мобилен апарат.

            Съдът счита, че разпространението на болестта е свързана със смъртни случаи и това е ноторно известен факт, а ноторно известните факти не подлежат на доказване. Решението за обявяване на извънредно положение е публикувано в ДВ, т.е. подс. М. е осъществил квалифицирания състав на чл. 355, ал. 2 от НК.

            От обективираните действия на подсъдимата следва извода, че тя е действала с пряк умисъл.

            Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Събраните по делото доказателства и добрата грамотност на дееца дават основание да се приеме, че той напълно е съзнавал всички съставомерни елементи.

            Имайки предвид изложените мотиви подс. М. следва да бъде призната за виновна и наказана.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат некритичното отношение, безотговорното отношение към епидемичната обстановка, което е видно от техническата експертиза – неспазване на социална дистанция, влизане в хранителен магазин без маска.

            Не се установяват доказателства подсъдимата да е имала изключителна причина да извърши престъплението. От снимките към техническата експертиза се вижда, че тя слиза от л.а. и приказва с др. лице от женски пол пред магазина в добро настроение. Обстоятелството, че подсъдимата е многодетна майка и съдът го приема като смекчаващо не е от съществено значение и няма характер на изключително такова по см. на чл. 55 от НК предвид установените факти по делото.

            На подс. М. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание лишаване от свобода за срок от една година изтърпяването, на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години, както и на глоба в размер на 10000 лв.

            На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски за експертиза  и явяване на вещото лице и свидетелите в с.з. следва да се заплатят от подс. М. *** – 77,97 лв., а на РС Казанлък 60 лв.

            Вещественото доказателство № 25/20 по книгата за ВД на РС Казанлък следва да се приложи по делото по аналогия на чл. 112, ал. 4 от НПК.

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,