№ 8782
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110155594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Съдът е сезиран с два кумулативно обективно съединени иска с правно
основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от Семейния кодекс СК) от Н. ИВ. ИЛ.,
действаща лично и със съгласието и съдействието на своята майка АН. Г. ИЛ.,
срещу ИВ. Р. ИЛ.. Предявени са и претенции по чл. 146 СК за законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, че същият не
осигурява издръжка за задоволяване на ежедневните и потребности, че същата
има нужда от средства за ежедневни нужди. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
600 лв. ежемесечно. Претендира се и издръжка за периода 01.07.2021 г. /датата на
фактическа раздяла на родителите на ищцата/ до 27.09.2021 г. Претендират се
разноски.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва иска за издръжка по размер. Твърди, че може да си
позволи заплащане на издръжка в размер на 200 лв. Излага се, че с оглед
възрастта на детето му е необходима издръжка в размер на 200 лв., от която
ответникът следва да заплаща половината. Оспорва предявения иск по чл. 149, вр.
с чл. 143, ал. 2 СК. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото
по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено
следното:
С Определение № 3581 от 09.02.2022г. /допълнено с Протоколно определение
от 31.03.2022г./ е отделено за безспорно обстоятелството, че ответникът е баща на
1
ищцата, че последната не е навършила пълнолетие, както и че родителите й са
фактически разделени, считано от 01.07.2021г., като детето живее заедно със
своята майка.
Видно от удостоверение, издадено на 02.03.2022г. от „Топлофикация София“
ЕАД, средното месечно брутно трудово възнаграждение на ответника за периода
м.02.2021г.-м.01.2022г. възлиза на 2361,27 лв. За периода 01.02.2021г.-01.01.2022г.
ответникът е получил добавки и материално стимулиране в общ размер от 2050
лв.
От справка, издадена от БНБ, се установява, че ответникът е титуляр на
разплащателна сметка и три депозитни сметки в „Банка ДСК“ АД и на две
депозитни сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Сметките са открити в периода
2008г.-2019г.
Видно от банково удостоверение изх. № 2102-10-00143/1 от 23.06.2022г.,
издадено от „Банка ДСК“ АД, ответникът е тутиляр на разплащателна сметка със
салдо към 01.07.2021г. в размер на 2754,40 лв. и с текущо салдо към 23.06.2022г. в
размер на 4010,10 лв.; срочен депозит със салдо към 01.07.2021г. и с текущо салдо
към 23.06.2022г. в размер на 10369,18 лв.; срочен депозит със салдо към
01.07.2021г. и към 23.06.2022г. в размер на 21727,78 лв.; срочен депозит със салдо
към 01.07.2021г. и с текущо салдо към 23.06.2022г. в размер на 13564,92 лв.
Приложена е бележка, издадена от „Банка ДСК“ АД на 04.03.2022г., за
заплащане на сумата от 200 лв. с наредител ответника в полза на А.И. с посочено
основание „детска издръжка“.
От служебна бележка, издадена от „Марена 7“ ЕООД, АН. Г. ИЛ. получава
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1015,57 лв. за
периода м.01.2021г.-м.04.2022г. /л.17, 62, 93 от делото/.
Приложен е договор за наем от 01.07.2021г., сключен между А.И. - майка на
ищцата - като наемател и Стефка Кожухарова като наемодател с месечен наем 450
лв., ведно с разписки за заплатени суми по наемната цена, както и договор за
наем, сключен между А.И. - майка на ищцата като наемател и Красимир Панов
като наемодател с месечен наем 500 лв., ведно с разписки за заплатени суми за
наемната цена.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
25.03.2022г. от АСП. Служителите на АСП са констатирали, че детето Н.И. е
ученик в 10 клас в 95 СУ „проф. Иван Шишманов“, като основни грижи за него
полага неговата майка, а родителите са разделени. По данни на бащата той
заплаща издръжка от 250 лв. месечно от м.01.2022г., като майката на детето
настоява размерът й да бъде 600 лв. От брака родителите имат и друго дете, което
е навършило пълнолетие.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на
2
издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на
нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./.
Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на
даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-
ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 177,50 лв.
Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката
на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искането за
изменение на издръжката е необходимо да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и
да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение
на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
ниската си възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните
за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински
грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на
майката, в което те са отглеждани, се установява от самия факт на биологичното
им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една
страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с
оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му
нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази
той да бъде дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели,
3
неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се
осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират нормален живот
и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на
детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе
предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България,
както и всички особености на конкретния случай.
За да определи размера, съдът следва да вземе предвид възможностите на
дължащия родител. Последният реализира средно месечно брутно трудово
възнаграждение за периода м.02.2021г.-м.01.2022г. в размер на 2361,27 лв. За
периода 01.02.2021г.-01.01.2022г. ответникът е получил добавки и материално
стимулиране в общ размер от 2050 лв. Следва да се отбележи, че от събраните в
хода на делото доказателства, в частност банково удостоверение, се установява, че
по банкови депозити към 01.07.2021г. и към м.06.2022г. ответникът разполага със
сума в размер на 45661,78 лв.
При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и обстоятелството,
че майката на детето също е заета по трудово правоотношение, като реализира
значително по-нисък от ответника доход със средно месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 1015,57 лв. за периода м.01.2021г.-м.04.2022г., което
е и по-ниско от средното за страната. Отделно от това майката е родителят, който
активно ежедневно полага преките и непосредствени грижи за детето, което
следва да се вземе предвид при определяне на издръжката, дължима от родителя,
който не упражнява родителските права.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите
на детето /предвид неговата възраст/, че бащата няма други алиментни
задължения, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка му, настоящата инстанция счита, че
ответникът следва да поеме сума в размер на 450 лв. от месечната издръжка на
детето Н.И.. Останалата сума, необходима за издръжката, следва да се поеме от
майката, която също следва да участва с парични средства в нея въпреки
полаганите преки грижи за детето.
Искът обаче не може да бъде уважен в пълния размер само и единствено
поради наличието на депозити, доколкото съдът взема предвид всички
обстоятелства, свързани с доходите на ответника, който реализира брутно
възнаграждение в не много по-висок размер от средната заплата за страната.
Предвид че предметът на делото е нееднократно заплащане на издръжка, а
4
продължителни престации на месечна издръжка, то съдът не може да определи
сума, която не би могла да се заплаща в дългосрочен план. Освен това, родителят
дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди
може да отдели средства и за издръжка на своето дете или деца.
С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 450 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 600 лева исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предявен е и иск за издръжка за минал период от настъпване на фактическата
раздяла на родителите-01.07.2021г., до подаване на исковата молба в размер на
600 лв. месечно. Доколкото се установи дължимостта на издръжка в полза на
ищцата, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на същата сума в
горепосочения месечен размер от 450 лв. По делото не се установи заплащане на
издръжка за процесния минал период. Приложената бележка, издадена от „Банка
ДСК“ АД за заплатена от ответника сума от 200 лв. за „детска издръжка“ е от
м.03.2022г., т.е. след подаване на исковата молба и е ирелевантна за дължимостта
на горепосочената сума. От това следва, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати издръжка за този минал период (попадащ в едногодишния период преди
завежане на исковата молба) по чл. 149 СК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да
се произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на Н.
ИВ. ИЛ. издръжка.
На основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК се присъжда и законна лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от
двете страни, като същите имат право на такива съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска.
Ищцата е направила и доказала разноски в размер на 300 лв., от които по
съразмерност се дължат 225 лв.
От страна на ответника са ангажирани доказателства за направата на
разноски в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е
5
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, доколкото
делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено на 300 лв., вземайки предвид
минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредбата № 1/2004 г. от 300 лв. и обстоятелството, че по делото са проведени две
заседания. По съразмерност на ответника се дължат разноски от 75 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху издръжката в общ размер на 698 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК и чл. 149 СК , ИВ. Р. ИЛ. , ЕГН:
**********, да заплаща на непълнолетното си дете Н. ИВ. ИЛ., ЕГН: **********
действаща лично и със съгласието на своята майка АН. Г. ИЛ., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, считано от
01.07.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на
падежа до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
останалата й част и за разликата до пълния предявен размер от 600 (шестстотин)
лева месечно, като неоснователена.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Н. ИВ. ИЛ. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИВ. Р. ИЛ., ЕГН: **********, да
заплати на Н. ИВ. ИЛ., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка АН. Г. ИЛ., ЕГН: **********, сумата в размер на 225 лв. –
представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. ИВ. ИЛ., ЕГН: **********
действаща лично и със съгласието на своята майка АН. Г. ИЛ., ЕГН: **********,
да заплати на ИВ. Р. ИЛ., ЕГН: **********, сумата в размер на 75 лв. –
представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ИВ. Р. ИЛ. , ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението
на издръжката в размер на 546 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните, а в частта, в
която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от от връчване на препис от решението на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7