О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………../…….04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №447 по описа за 2019г.,
Производството
е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, против Разпореждане №9979/07.03.2019г. по ч.гр.д.№2994/2019г. на РС Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу солидарните длъжници Х.М.Х., Д.К.Я. и С.Х.Г., за сумата от 120лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит на основание Договор за кредит от 12.05.2015г.
В частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като претендираната сума е разход по изискуем кредит, регламентиран в приложимата към договора Тарифа на Банката и е дължима съгласно т.15 от Договора за кредит и т.9 от Допълнителното споразумение, и т.8. от ОУ към него. Сочи се, че сумата не е такса, а разходи възникнали, поради некоректното поведение на кредитополучателя при връщане на заетата сума. Сочи се, че не става въпрос за заплащане на предоставена от банката услуга, за която клиента да дължи такса и поради това претендираната сума, не попада под забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, като са развити подробни съображения, включително на база мотивите към законопроекта за изменение на ЗПК от м.01.2014г. Поддържа се, че претендираните разходи на банката при изискуем кредит, не са свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита и нямат за цел, а и няма как да покрият административни разходи при предоставяне на услуга, тъй като събирането на изискуем кредит не е услуга, предоставяна от банката, а действия, които кредиторът е принуден да извърши заради некоректното поведение на своя клиент. Сочи се, че регламентирането на разходите в Тарифата, е наложено с оглед осигуряване на пълна изначална яснота и определеност за клиента, за максималния размер на дължимото и ограничаване на отговорността на кредитополучателя, независимо от реално направените разходи на кредитора за неговото откриване и уведомяване при настъпване на изискуемост на кредита.
Съдът,
след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Безспорно в случая договора за кредит, на който банката основава претенцията си, е потребителски и се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая въпреки твърдението на заявителя, че сумата от 120лв. не е такса, а разходи във връзка с некоректното поведение на кредитополучателя, то начина на уговаряне и определяне на размера на вземането сочи, на обратното. Предварителното договаряне на определен /фиксиран/ размер на дължимите разходи, чрез препращане към тарифата на банката, сочи, че става въпрос именно за такса, а не за реално извършен разход по повод на конкретни действия. Освен това разходите свързани със събирането на кредита, са действия по управление на кредита, като обстоятелството, че в случая се касае за предсрочна изискуемост, е ирелевантно, доколкото този развой на събиране на кредита, е предвиден в самия договор. Непогасяването на кредита, не е непредвидено обстоятелство, напротив кредитора изначално е установил специален ред за събиране на дълга, при преустановяване на плащанията по него. В този смисъл дейностите за събиране на предсрочно изискуем дълг, не са допълнителни услуги, а част от кредитното правоотношение, съответно разходите за тяхното извършване не попадат в хипотезата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че няма пречка кредитора да претендира разходите, които е направил във връзка с отклонението от нормалния ход връщане на заетата сума, но тези разходи следва да са установени и доказани.
В заключение състава на въззивния съд намира, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №9979/07.03.2019г. постановено по ч.гр.д.№2994/2019г. по описа на РС Варна, в частта с която е оставено без уважение заявлението на “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, срещу солидарните длъжници Х.М.Х., Д.К.Я. и С.Х.Г., за сумата от 120лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит на основание Договор за кредит от 12.05.2015г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.