О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 235
гр.Габрово, 06.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, …….............. колегия в закрито съдебно заседание
проведено на шести март две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ……………. и в
присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия
КОСЕВ КАНД №1 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 63,
ал.5 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по молба на юрисконсулт Н.С.в
качеството й на процесуален представител на ответника в производството –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, с която се иска постановяване на
допълнително определение с което постановеното по настоящото дело Решение № 9/21.02.2020г.
да бъде допълнено в частта му за разноските, като в полза на Дирекцията бъдат
присъдени разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Молбата е депозирана в срока по чл.
248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. В
предоставения едноседмичен жалбоподателят по делото не е представил отговор.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
В проведеното на 29.01.2020г. съдебно
заседание, процесуалния представител на ответника своевременно е направил
искане за присъждане на разноски. При постановяване на посоченото Решение,
съдът е допуснал опущение и не се е произнесъл по искането.
В случая ответникът черпи права от
новата ал.3, на чл. 63 от ЗАНН според която в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна
чл. 143, ал.4 от АПК, предвижда жалбоподателя да заплати всички разноски
сторени от другата страна при отхвърляне на оспорването. Вън от всякакво
съмнение е, че ответникът покрива понятието “другата страна” използвано от
посочената правна новела. Текстът на чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК е категорично ясен – В полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразявайки се
фактите и правните норми посочени по-горе, настоящият състав намира че искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателно и следва да бъде
уважено в размер на 80.- лева което е равно на минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона
за правната помощ. По тази причина разноски следва да бъдат присъдени. В
останалата част, над присъдения размер от 80 лева до пълно заявения размер от
100 лева искането следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН, чл. 143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал.8, и чл. 248 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
Решение № 9 от 21.02.2020г. постановено по КАНД 1 по описа на Административен
съд – Габрово за 2020г. както следва:
ОСЪЖДА ПК„*1918“ гр. Севлиево с ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово сумата 80.- /осемдесет/ лева разноски
по делото, като отхвърля в останалата част над 80 лева до пълно заявения размер
от 100 лева искането за разноски, като неоснователно.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: