Р Е Ш Е Н И Е № 396
Гр. Сливен, 14.12.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………….
и при секретаря Николинка Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 366 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от Г.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Разрешение
за строеж № 345/31.08.2023 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, с
което на Д.Д.Д.
е разрешено изграждане на строеж „Ограда“ в ПИ 67338.540.80 по КК на гр.
Сливен, представляващ УПИ № XXIV-80 в кв. 248 по плана на кв. „К.“, гр. Сливен.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Оспорващата твърди, че с нотариален акт от 2021 г. се
легитимира като собственик на ½ идеална част от дворното място. Моли за
отмяна на разрешението за строеж. В уточняваща към жалбата молба оспорващата
заявява, че е нарушена разпоредбата на чл. 149 ал. 1 от ЗУТ за уведомяване на
заинтересованите лица, а и не е уведомена каква точно ограда ще се изгражда. Не
била съгласна с определения от нейния праводател режим на ползване на дворното
място. Претендира разноски в производството.
В открито съдебно
заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Д. О. от АК – С., който поддържа
жалбата и заявява незаконосъобразност на атакувания административен акт с молба
за неговата отмяна и претенция за разноски в производството. Заявява, че като
заинтересована страна не е участвала в административното производство.
Спогодбата в гражданското производство била налична, но само по отношение на
вариант първи, а при прилагане на другия вариант следвало тази ограда да се
премахне. От това следвало, че няма как без изричното съгласие на собственика
да се построи такава ограда. Позовава се на чл. 32 от Закона за собствеността,
като набляга на обстоятелството, че имало съгласие, но само по отношение
ползването на имота. По отношение на оградата също се изисквало уведомяване и
съгласуване. В разрешението за строеж се сочело решение на Районен съд –
Сливен, в което никъде не се визирало съгласие за изграждане на ограда.
В открито съдебно
заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк Е. М.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Спорът по отношение ползването
на имота бил гражданскоправен и неотносим към
настоящото производство. Неуведомяването пък било санирано с възможността за
съдебно обжалване на акта, което и било реализирано с образуване на настоящото
производство. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите
лица Д.Д.Д. и М.П.Д., редовно и своевременно призовани,
се явяват лично и заявяват неоснователност на жалбата. Излагат обстойни и
подробни твърдения за наличие на дългогодишен междусъседски конфликт, ескалирал
във времето и провокирал необходимостта от изграждане на ограда.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
Оспорващата Г.К. е
собственик на ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 67338.540.80 по КК на гр. Сливен с административен адрес гр.
Сливен, ул. „М. к.“ № … с площ на имота 330 кв.м., ведно с две жилищни сгради.
Собствеността върху имота К. придобила чрез дарение от В. Д. К., обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под № 151, том Х, дело №
1692/25.05.2021 г.
Заинтересованите
страни са собственици на останалата ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 67338.540.80 по КК на гр. Сливен
с административен адрес гр. Сливен, ул. „М. к.“ № … с площ на имота 325 кв.м.,
ведно с жилищна сграда и паянтова постройка, придобит от Д.Д.
в режим на семейна имуществена общност чрез покупко –
продажба, за което се легитимират с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот, вписан под № 194, том IV, дело №
927/15.03.2004 г.
Съгласно протокол
от проведено открито съдебно заседание на 22.01.2021 г. по гр.д. № 1015/2020 г.
по описа на Районен съд - Сливен между ищците Д. и М. Д. от ответника В. Д. К.
била сключена и одобрена от съда спогодба, по силата на която ползването на
съсобствения поземлен имот (описан по – горе) се разпределя между страните по
вариант първи в заключението на вещото лице, по който границата, указваща двете
части на ползване на дворното място представлява начупена линия и минава по
точки А, Б, В, Г, Д и Е. Съдебният акт не бил обжалван и влязъл в законна сила
на 28.01.2021 г.
На 07.08.2023 г. Д.
и М. Д. депозирали пред Главния архитект на Община Сливен Заявление за издаване
на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционни проекти за изграждане
на ограда с плътна и ажурна част в дял първи на поземлен имот с идент. № 67338.540.80 по КК на гр. Сливен, като към
заявлението представили документ за собственост и цитирания по – горе протокол
по гр.д. № 1015/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
На 29.08.2023 г. в
Общинска администрация – Сливен било съгласувано в част „СК“ представеното от Д.
Конструктивно становище за изграждането на процесната ограда, в което е
вписано, че обемът на оградата, както и стъпките са разположени изцяло в частта
за ползване на Д. и М. Д..
На 31.08.2023 г.
Главният архитект на Община Сливен издал Разрешение за строеж № 345 за строеж:
„Ограда“ в ПИ 67338.540.80 по КК на гр. Сливен, представляващ УПИ XXIV-80 в кв. 248 по плана на гр. Сливен, при следните условия:
на основание чл. 148 ал. 1, 2 и 4, вр. с чл. 147 ал. 1 т. 7 и ал. 2, при
условията на чл. 48 ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от ЗУТ да изгради прозирна (ажурна)
ограда с плътна част до 0.60 м. от стоманобетонови колони през 2,00 м. осово и стоманена мрежа с височина до 2.20 м. над
прилежащия терен изцяло в частта на ползване на дворното място на възложителя,
разположена по границата, представляваща начупена линия през точки А, Б, В, Г,
Д и Е, съгласно скица с разпределяне ползването на дворното място с Протокол от
22.01.2021 г. на РС – Сливен с Решение, влязло в сила на 28.01.2021 г. Актът
бил съобщен на заинтересованите лица, в т.ч. на В. К. на 02.10.2023 г. На
09.10.2023 г. в Община Сливен постъпила настоящата жалба от Г.Д.К..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните в предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от Г.Д.К., в качеството й на собственик на ½ идеална част от ПИ с идент. 67338.540.80, в обхвата на който е разрешено с
процесния акт изграждане на ограда с плътна и ажурна част. Жалбата е подадена
при наличие на правен интерес, в законоустановения 14 – дневен срок и срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна
и като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от материално, териториално и персонално
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави
валиден. Оспореното разрешение за строеж е издадено от Главния архитект на Община Сливен,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на нормативно предоставената му с нормата на чл. 148 ал. 2 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) материална компетентност. Като издадено от
компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема атакуваното разрешение за строеж като валиден акт. Макар
валиден, при преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема атакувания акт като постановен при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, при следните съображения:
Като правно
основание за издаване на обжалваното разрешение за строеж издателят е посочил
разпоредбите на чл. 147 ал. 1 т. 7 и ал. 2, чл. 148 ал. 1, 2 и 4 и чл. 48 ал.
1, 3, 5 и 6 от ЗУТ. Съгласно първата от посочените норми, не се изисква одобряване
на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на плътни огради
на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м,
с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9, като съобразно ал. 2 предл. първо, за строежите по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и
17 се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за
изпълнението им, а в случаите по т. 14 - се представят проектни решения на
инженер-конструктор. Видно от представената преписка, обектът, за изграждането
на който е учреден разрешителен режим съставлява „ограда“, като за същата е
представено становище от инженер –
конструктор. При постановяване на своя акт ответният орган е съобразил и спазил
посочените разпоредби, но не и другата посочена като правно основание за
издаване на акта норма на чл. 48 в хипотезата на ал. 1 и конкретизиращите обема
на разрешеното строителство ал. ал. 3, 5, 6 и 7. С разпоредбата на чл. 48 от ЗУТ са въведени правилата за изграждане на огради, като според чл. 48 ал. 1 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към
съседните урегулирани поземлени имоти. Нормата предвижда изграждане на огради в
две възможни хипотези за тяхното разположение – към улицата и към съседни
урегулирани поземлени имоти. Процесният случай не е такъв, доколкото с атакувания
акт е разрешено изпълнение на строеж „ограда“ в рамките на един урегулиран
поземлен имот, а не между съседни такива. Обстоятелството, възприето и от
органа в неговия акт и посочено като фактическо основание за издаване на
разрешението за строеж, а именно – наличие на одобрена по съдебен ред спогодба,
с която между съсобствениците е одобрено разпределение ползването на поземления
имот не променя факта, че се касае за един общ УПИ. Разпределеното между
съсобствениците ползване на общата вещ не може да се приеме като обособяване на
самостоятелни поземлени имоти, между каквито е допустимо, съобразно посочения
по – горе чл. 48 ал. 1 от ЗУТ изграждане на ограда. Решението на Районния съд
има сила между съсобствениците само доколкото е налице разпределяне на реалното
ползване на съсобствен имот по чл. 32 ал. 2 от Закона за собствеността, но като
постановено в производство по спорна съдебна администрация то простира своето
действие само по отношение на спогодилите се страни досежно управлението на общата
вещ. Ето защо съдът в настоящия му състав приема, че, дори специфичните
строителни нормативи за изграждане на процесната ограда (височина, плътност,
отстояние) да са спазени, не е налице основна предпоставка за разрешаване на
нейното изграждане, доколкото такова е законово допустимо само към улица и
между съседни урегулирани поземлени имоти.
На следващо място,
при постановяване на своя акт ответникът Главен архитект на Община Сливен не е
съобразил и спазил и нормативното изискване на чл. 148 ал. 5 изр. второ от ЗУТ,
съгласно който, разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване
на условията и реда на чл. 183. Според разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от ЗУТ, в
съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване
или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици. Изключение от това правило е
въведено в ал. 4, съгласно която, за издаване на разрешение за нов строеж,
съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен
за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите
съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права
за съответното строителство в имота. По делото не се спори, а и от
доказателствата се установява с категоричност, че процесният поземлен имот е
съсобствен, а в хода на съдебното дирене не се установи наличието на нито едно
от нормираните в чл. 183 ал. 4 от ЗУТ изключения. В случая процесната ограда съставлява строеж
по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, според която
норма легалната дефиниция за „строежи“ включва надземни, полуподземни, подземни
и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. Не се установява от доказателствата оспорващата К. като
съсобственик да е реализирала или започнала строителство в имота, което да е
„съответно“ на разрешеното с оспорения акт, нито са ангажирани доказателства за
наличие на права за съответното строителство в имота на заинтересованите страни
Д. и М. Д.. В разпоредбата на чл. 183 ал. 4 от ЗУТ законодателят визира
хипотеза, в която по отношение на някой от съсобствениците е налице реализирано
вече, започнато или поне учредено право на строеж, каквито в настоящия случай липсват.
Противно на възприетото от административния орган, че правото за изграждане на процесната
ограда произтича от решението на Районния съд, съдът намира, че последното има
ограничен предметен обхват, който се простира само досежно разпределението на
ползването на съсобствения имот. Това налага извода, че приетият от
съсобствениците режим на ползване на общото дворно място (УПИ) не може да
игнорира нормативното изискване за изрично писмено съгласие от другия
съсобственик при реализацията на строеж в имота, регламентирано в чл. 183 ал. 1
от ЗУТ.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че жалбата е основателна, а оспореното Разрешение за строеж №
345/31.08.2023 г., издадено от Главния архитект на Община Сливен, с което на Д.Д.Д. е разрешено изграждане на строеж „Ограда“ в ПИ
67338.540.80 по КК на гр. Сливен, представляващ УПИ № XXIV-80 в кв. 248 по
плана на кв. „К.“, гр. Сливен, като незаконосъобразно, подлежи на отмяна.
При този изход на делото основателна е и следва да се уважи
изцяло претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално
извършените такива възлизат на 1 210,00 (хиляда двеста и десет) лева, от които
10,00 (десет) лв. внесена държавна такса и 1 200,00 (хиляда и двеста) лева
заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Така определените разноски, сторени
от жалбоподателя, следва да се възложат в тежест на ответната по делото страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разрешение за строеж № 345/31.08.2023 г., издадено
от Главния архитект на Община Сливен, с което на Д.Д.Д.
е разрешено изграждане на строеж „Ограда“ в ПИ 67338.540.80 по КК на гр.
Сливен, представляващ УПИ № XXIV-80 в кв. 248 по плана на кв. „К.“, гр. Сливен.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Г.Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** сума в размер на 1 210,00 (хиляда двеста и десет) лв., съставляваща
сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на РБългария в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните. .
Административен съдия: