Определение по дело №92/2023 на Административен съд - Сливен

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр. Сливен, 10.04.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в закрито заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

 

при участието на прокурора ………………………

и при секретаря ………………….

 като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 92 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 128 ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по искова молба от И.Н.Р., с адрес ***, в която се моли съда да установи съществуването на право и правоотношение между молителя като л. от с. и ГДИН – Т. п. З.– Б., за осигуряване от страна на ответника условия за у. п. на к. със съдебни и други органи и организации и придвижване на подаваната к. в срок.

В искането се твърди, че със Заповед № 384/17.06.2021 г. на Н. на З. – Б. на молителя Р. е било н. д. н. „л. от х. п. за срок от три месеца“. При уведомяването заповедта не била предоставена на лицето, като било заявено, че администрацията на З. няма задължение да предоставя каквито и да било документи на л. от с.. Това противоречало на разпоредбата на чл. 89 ал. 1 от ППЗИНЗС, като относими били и нормите на чл. 98 ал. 1 и чл. 102 от ЗИНЗС. Срещу заповедта на 25.06.2021 г. (петък) била изготвена и подадена жалба чрез администрацията на З. в лицето на И. Л., като същата била заведена в деловодството на З. на 29.06.2021 г. (вторник). С Определение № 1625/03.10.2022 г. на Административен съд – Б., постановено по адм.д. № 1354/2022 г. (според изнесените данни в исковата молба) жалбата е била оставена без разглеждане като подадена след изтичане на преклузивния 7 – дневен срок за оспорване. Счита, че забавеното придвижване и администриране на к. е умишлено действие от страна на И. Л., което цели изтичане на срока и преграждане на възможността на л. от с. да обжалва издадения от Н. на З. – Б. административен акт. В случая приложение намирали утвърдени Правила за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в ГДИН и териториалните служби, както и утвърдения от министъра на правосъдието Етичен кодекс на държавните служители от ГДО и ГДИН. Изложеното обосновавало искане за установяване на произтичащо право и правоотношение между ищеца като л. от с. и ГДИН – Т. п. З.– Б. да осигури условията за у. п. на к. със съдебни и други органи и организации и придвижване на подаваната к.. Така установен от съда, този факт щял да се ползва във връзка с искане за отмяна по реда на чл. 237 и сл. на АПК на два съдебни акта – определения на Административен съд – Б.. Счита, че настоящия съд следва да установи налице ли е правоотношение между него и З. – Б..

В становище по искането ответният орган – Н. на З. – Б. заявява неоснователност на същото. Цитираната в исковата молба заповед № 384/17.06.2021 г., с която на л.с. Р. е н. д. н. „л. от х. п. за срок от три месеца“ била връчена на адресата на датата на нейното издаване и съобразно изрично посоченото в същата, подлежи на обжалване пред Главния директор на ГДИН в 7 – дневен срок от запознаването. Предвид това, срокът за обжалване изтичал на 24.06.2021 г., а в исковата молба до настоящия съд се сочело, че жалбата е подадена на 25.06.2021 г. При проверка в дневника за ежедневен прием на л. от с. се установило, че жалба срещу цитираната заповед л.с. И.Р. е представил пред И. П. Л. на 28.06.2021 г. (понеделник) в 15.30 ч., като на 29.06.2021 г. документът е придвижен, като му е поставен рег. №  2067/29.06.2021 г. Според съдържанието на представената справка,  съобразно установената процедура, всяко писмо, молба или жалба се приема от ИСДВР и се регистрира в деловодството на З. Б. по съответния ред в дневник за регистрация на молбите и жалбите на л. от с., като на л.с. Р. своевременно се предоставят регистрационните номера.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № 384/17.06.2021 г. на Н. на З. – Б. на л.с. И.Н.Р. на основание чл. 101 т. 5 от ЗИНЗС е н. д. н. „л. от х. п. за срок от 3 (три) месеца“. В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване пред Главния директор на ГДИН в 7 – дневен срок от запознаването с нея. Видно от отбелязване върху акта, адресатът Р. се е запознал със същата на 17.06.2021 г.

След анализ на събраните по делото доказателства и процесуални и материалноправни норми, настоящият съдебен състав намира искането за недопустимо, при следните съображения:

Производството е образувано по искова молба с посочено правно основание чл. 128 ал. 2 от АПК с искане съдът да установи съществуване на право и правоотношение между И.Н.Р. в к. му на л. от с. и З. – Б., с оглед осигуряване на условия за у. п. на к. със съдебни и други органи и организации. Съгласно посочената от ищеца процесуална норма на чл. 128 ал. 2 от АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Следователно, очертаната от законодателя компетентност на съда по прилагане на разпоредбата очертава и ограничава предмета на разглеждане до установяване съществуването на право или правоотношение с административен характер.

Изпълнението на н. е дейност на определен субект – държавен орган, вменена и регламентирана от закон. По повод изпълнението на тази дейност между л. от с. л. и администрацията на м. за л. от с.  възниква и правоотношение, което по своя характер не е административно, а наказателно – изпълнително. Този вид правоотношения са с множество субекти и създават сложни взаимовръзки както в отношенията между различните държавни органи и институции и о., така и в отношенията между самите органи и институции при изпълнението на отделните по вид н.. Т.е. правоотношението между л. от с. л. и з. а., което възниква по силата на влязъл в сила съдебен акт не е административно, а има специфичен характер – наказателно – изпълнително, по повод чието проявление и в рамките на което може да се формира и конкретно административно правоотношение. Според правната теория, административно правоотношение възниква с настъпване на факта, с който конкретна правна норма свързва настъпването на юридическите последици. Конкретните административни правоотношения, т.е. такива между субект (носител) на определено и определяемо административно право и орган, който е част от държавната администрация, на когото са нормативно възложени определени властнически правомощия възникват по силата на изрична нормативна регламентация и административна компетентност. Следователно, за да се приеме, че между л. от с. и з. а. е възникнало административно правоотношение, и двете страни трябва да притежават административна правосубектност като носители на права и задължения и участници в конкретно правно отношение. В процесния случай е формулирано абстрактно искане за установяване съществуването на административно правоотношение между Р., в к. му на л. от с. и администрацията на З., което като такова е лишено от предмет, доколкото от една страна възникналото по силата на влязла в сила п. правоотношение между тези две страни не е административно по своя характер, а наказателно – изпълнително, а от друга – нормата на чл. 128 ал. 2 от АПК е относима и приложима по конкретен случай. Регламентираният в цитираната процесуална разпоредба установителен иск е субсидиарен и се прилага по всички административно – правни спорове, за които кодексът или друг закон не предвижда специален ред за решаване.

Според изложеното в иска (с оглед установяване на търсената конкретика), ищецът Р. навежда доводи за нарушено от администрацията на З. – Б. право на съдебно оспорване на постановен от същата администрация индивидуален административен акт. Твърди в тази връзка, че с по – късното завеждане на жалбата в деловодната система на З. е пропуснат преклузивния срок и фактически е лишен от правото на съдебно оспорване на заповед за н. на д. н. по чл. 101 т. 5 от ЗИНЗС. Предпоставките за допустимост на иска по чл. 128 ал. 2 от АПК са две: искът да е основан на конкретно посочено нарушено субективно право, което се отрича от другата страна и заинтересованото лице да няма друг ред за защита. В настоящия случай и двете условия за допустимост не са налице. Ако се приеме, че искът на Р. е основан на нарушено субективно право на съдебно оспорване, то това право, видно от становището на ответния орган, не се оспорва. Напротив, видно от представените писмени доказателства, с издадения административен акт неговият адресат Р. е запознат своевременно, както и жалбата му е придвижена и заведена по надлежния ред. В контекста на заявеното в исковата молба и уредените в АПК процесуални възможности в подобна хипотеза, не се установява наличието и на втората, изискуема за допустимостта предпоставка на чл. 128 ал. 2 от АПК. Така, при пропускане на срока за обжалване, заинтересованото лице разполага с уредения в чл. 161 от АПК процесуален ред за защита, при прилагането на който с всички допустими доказателствени средства субектът на правото на жалба може да установи причините за пропускане на преклузивния срок, респ. да постигне възстановяване на същия с нарочен съдебен акт. С оглед изложеното от ищеца от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че за засегнатото лице е налице и друг процесуален ред за защита – този по Глава петнадесета от АПК. При наличието на засегнати от неоснователни действия или бездействия на длъжностно лице от администрацията субективни права, правният субект може да потърси реализация на своя законен интерес и по посочения ред. Производството по чл. 128, ал. 2 АПК е исково и с оглед на това се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс. Както се отбеляза по – горе, за да е допустим искът по чл. 128 ал. 2 АПК е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки - наличие на правен интерес от търсената съдебна защита и липса на друга процесуална възможност за защита. Т. е. за допустимостта на това исково производство е важно да не съществува установен в закона ред за защита на твърдения правен интерес. В случая, такъв установен ред (с оглед конкретно изложеното от фактическа страна нарушена субективно право на жалба) съществува – по реда на чл. 161 и по реда на Глава петнадесета от АПК. От една страна, пропускането на срока за оспорване по независещи от заинтересованото лице причини, може да бъде компенсирано с провеждане на съдебно производство по реда на чл. 161 от АПК. От друга, при наличието на съмнения за неоснователни бездействия или извършване на неоснователни действия от страна на административен орган, лицето с правен интерес може да поиска от съда да установи това и се произнесе по искането с осъдителен диспозитив. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че възникналото с издаване на Заповед № 384/17.06.2021 г. на Н. на З. – Б. административно правоотношение е прекратено с влезлия в сила съдебен акт – Определение № 1625/03.10.2022 г. на Административен съд – Б., постановено по адм.д. № 1354/2022 г. и искането за установяване на неговото наличие към настоящия момент е лишено от предмет.  

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че настоящото исково производство се явява недопустимо, поради липса на предмет, правен интерес и наличие на друга процесуална възможност за защита – тази по чл. 161 и Глава петнадесета от АПК, поради което и на основание чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, исковата молба следва да бъде върната, а съдебното производство прекратено.

 

Воден от горното и на основание чл. 130 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба (искане) на И.Н.Р., с адрес ***, в която се моли съда да установи съществуването на право и правоотношение между молителя като л. от с. и ГДИН – Т. п. З.– Б., за осигуряване от страна на ответника условия за у. п. на к. със съдебни и други органи и организации и придвижване на подаваната к. в срок.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 92/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Сливен в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

Определението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

                                                         Административен съдия: