Р Е Ш Е Н И Е
№ 410
гр. Пловдив, 01. март 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при секретаря Р. А.
и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от съдия Н.
Бекиров административно, касационно дело №294 по описа на съда за 2023г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Н.Х.К., ЕГН **********,***, представляван
от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва Решение №2395 от 22.12.2022г. по Н.А.Х.
дело №20225330205350 (5350) по описа на Районен съд- Пловдив за 2022г., ХVI-ти наказателен състав, с което е
потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К №4941823, издаден от
Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с който на жалбоподателя К. е
наложена глоба в размер на 100,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решение по същество,
с което да се отмени изцяло процесният ЕФ, както и присъждане на адвокатски
възнаграждения в полза на адвокат С.П., на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв), за всяка от двете съдебни инстанции.
Ответникът в производството- ОД
на МВР- Пловдив, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив
е представено становище (отговор) по касационната жалба от юрисконсулт И.П.-
пълномощник, за неоснователност на касационната жалба. При евентуално уважаване
на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя
да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от
служители на ОД на МВР- Пловдив, на 10.04.2021г., около 17:01ч., на Републикански
път II-64, км.49+800, е прието за
установено, че в посока към с. Труд (север) се движи моторно превозно средство
(МПС), представляващо лек автомобил “РЕНО ЛАГУНА“, с Рег.№СА****ХН, със скорост
от 81 км./ч. (всъщност с 84 км./ч., от която е приспаднат толеранс от 3
км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение в посочения участък
от пътя от 60 км./ч. (чл.21, ал.2 от ЗДвП), посредством пътен знак В26
“Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” по смисъла на
чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП). Движението и скоростта
на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), представляващо видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера
и комуникации, тип “CORDON M2“ №MD1196, като за целта е изготвен снимков
материал (снимка).
Прието е за установено, че
автомобилът с Рег.№СА**ХН, е регистриран като собственост на жалбоподателя К.. Установеното
движение на посочения автомобил със скорост от 81 км./ч. се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3
от ЗДвП се издава процесният фиш.
Според разпоредбата на чл.189, ал.4,
пр.пр.1 и 2 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Видно от приетото по преписката
(по делото) заверено копие на Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система с Рег.№1030р-10673 от 12.04.2021г., представляващ
Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.),
съставен по повод осъществен контрол на правилата за движение по пътищата на 10.04.2021г.,
в периода 12:45ч. – 23:45ч., на Републикански път II-64, км.49+800, процесната АТСС
(тип “CORDON M2“ №MD1196) е разположена на 150 метра от пътен знак В26 (60
км./час), който знак пък е поставен на км.49+860, според приетите по делото
писмо с Вх.№88691 от 07.11.2022г. на директор на Областно пътно управление
(ОПУ) гр. Пловдив в Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ) и “Схема на наличното
знаково стопанство, касаещо процесния участък“. Пак според писмо с Вх.№88691 от
07.11.2022г., действието на пътния знак В26, поставен на км.49+860, се изчерпва
при км.49+736, където има кръстовище (при изхода на “Рефан“).
Видно от приетата по преписката
(по делото) снимка на автомобила на жалбоподателя, мястото на разположение на
процесната АТСС, при осъществяване на контрола за правилата на движението по
пътищата, е в географска точка, чиито координати са: северна ширина N 42.205027
и източна дължина Е 24.733683.
Според настоящия състав на съда,
точката, с посочените координати, съгласно информация, свободно достъпна в интернет
(Google Earth, Google Карти), не попада в обхвата на път II-64, от км.49+860 до км.49+736, в
който участък е въведена забрана за движение със скорост по-голяма от 60
км./ч., посредством процесния пътен знак.
Посочената точка, попада в
обхвата на път II-64, от
км.50+650 до км.49+650, в който участък от пътя е въведена забрана за движение
със скорост по-висока от 60 км./ч. посредством пътен знак В26 (60 км./час) и табела
Т17 (1000 м), поставени на км.50+650, според предоставената от директора на
ОПУ- Пловдив по делото “Схема на наличното знаково стопанство, касаещо
процесния участък“.
Според наличното по преписката
(по делото) фотографско заснемане на мястото, на което е разположена процесната
АТСС, съгласно изискването на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
същата е в близост до (срещу) сграда на “CHRISTIAN OF ROMA“ или в участък от път II-64 след км.50+650 и категорично
преди км.49+860.
Нещо повече, кредитирането на
данните в Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
с Рег.№1030р-10673 от 12.04.2021г., че процесната АТСС е поставена на 150 метра
от знак В26, поставен на км.49+860, означава, че АТСС е разположена на
км.49+710, докато действието на знака се изчерпва при км.49+736, съгласно писмо
с Вх.№88691 от 07.11.2022г. на директор на ОПУ- Пловдив и “Схема на наличното
знаково стопанство, касаещо процесния участък“.
При това положение, настоящият
състав на съда приема за установено, че нарушението, заради което е издаден процесният
ЕФ, е инкриминирано от жалбоподателя К. на място, различно от посоченото като
място на извършване на нарушението в процесния ЕФ или на път II-64, км.49+800.
Неправилното посочване на мястото
на извършване на нарушението в процесния ЕФ е съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя незаконосъобразността на фиша и представлява достатъчно
и самостоятелно основание за отмяната му.
Следователно, като потвърждава
незаконосъобразния ЕФ, районният съд постановява неправилно решение, което следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД
на МВР- Пловдив е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на адвокат
С.П. следва да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения, на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.18, ал.2, във връзка
с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за всяка от двете съдебни инстанции
или в общ размер от 800,00 (2 х 400,00) лв.
Така мотивиран и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2395 от 22.12.2022г.
по Н.А.Х. дело №20225330205350 (5350) по описа на Районен съд- Пловдив за
2022г., ХVI-ти
наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №4941823, издаден от Областна дирекция на МВР- Пловдив, с
който на Н.Х.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100,00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-
Пловдив да заплати на адвокат С.Ж.П., ЕГН **********, сумата от общо 800,00 (осемстотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………