№ 4846
гр. С, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря ХР.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110135842
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“
ЕАД против К. М. Д., с искане да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на дружеството сума в размер на 142,62 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в
топлоснабден имот, собственост на ответницата, в периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 20,29 лева – мораторна лихва, начислена върху стойността на
главницата за периода 15.09.2020 г. – 22.02.2023 г., 33,94 лева – цена на
услуга за дялово разпределение, дължима за периода 01.02.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 07.03.2023 г. до
окончателното изплащане на дълга, както и 5,94 лева – мораторна лихва
върху главницата за услугата за дялово разпределение, начислена за периода
31.03.2020 г. – 22.02.2023 г. Излага доводи, че за процесните вземания
разполагал с невлязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12142/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в. Твърди
наличието на облигационно правоотношение с ответницата, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на договорните си
задължения, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., е доставил топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ гараж, с адрес: гр. С, ул.
„Презвитер Козма“ № 9, собственост на ответницата, която била на стойност
142,62 лева и не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно общите
условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок от изтичането на периода, за
1
който се отнасят. В тази връзка, сочи че за него са налице основания за
претендиране на мораторно обезщетение, в размер на 20,29 лева, начислено за
периода 15.09.2020 г. – 22.02.2023 г. Твърди, че в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от
„Т“ ЕООД, поради което ответницата му дължала и цената на услугата за
дялово разпределение, на стойност 33,94 лева, за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в
размер на 5,94 лева, начислена за периода 31.03.2020 г. – 22.02.2023 г. В тази
връзка, моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи
заплащането на процесните вземания по издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, е
подала отговор на исковата молба. Не оспорва фактите в исковата молба,
прави възражение за плащане.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
представител, поддържа исканията си, признава направеното плащане.
Ответникът се явява лично, поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията, са осъществени.
Възражението за плащане на вземането също се доказва от представеното
платежно нареждане. Поради изложеното исковете са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
2
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е
направено на 20.12.2023 г.– след входирането на исковата молба по
настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца са заплатени 50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото
производство, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за
заповедното и настоящото производство, както и сумата от 400 лева – депозит
за особен представител. С оглед на факта, че назначеният особен
представител беше освободен, съдът намира, че сумата от 400 лева е
безпредметно заплатена от страна на ищеца, следва да му бъде възстановена.
В тази връзка с направеното плащане са заплатени и разноските в цялост.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: **** със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б срещу К. М. Д., ЕГН: ********** с
адрес гр. С ж.к. Я бл.4 вх.1 ап.8, искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите: 142,62 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, собственост
на ответницата, в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
07.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 20,29 лева –
мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
15.09.2020 г. – 22.02.2023 г., 33,94 лева – цена на услуга за дялово
разпределение, дължима за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на
дълга, както и 5,94 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение, начислена за периода 31.03.2020 г. – 22.02.2023 г., като
погасени чрез плащане.
СУМАТА от 400 лева – депозит за особен представител да се
възстанови на ищеца след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Т
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3