Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч,23.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с
участието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 233/2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
иск, предявен от С.Б.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Л. към
датата на подаване на исковата молба, а от 02.08.2021 г. - преместен в Затвора
В. за доизтърпяване на наказанието. Исковата молба е против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София, бул. „Столетов“ № 21 в качеството
на възложител на дейността на Затвора Л. за нанесените му неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразен акт – Заповед № 84/13.06.2018 г. на началник
сектор ЗО „*“ гр. Т., отменена с Решение № 101/04.07.2018 г. на АдмС Ловеч по
адм. д. № 215/2018 г. и последващо незаконосъобразно бездействие от затворническата
администрация на Затвора Л. и ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян в периода от 13.06.2018 г. до
23.06.2021 г. Искането на ищеца е да бъде осъдена ГДИН да му заплати компенсация
в размер на 1000,00 (хиляда) лева, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
В
исковата молба се твърди, че въпреки изричната отмяна на Заповед №
84/13.06.2018 г. на началник сектор ЗО „*“ гр. Т., последната продължава да
фигурира в затворническото досие на ищеца като действащо дисциплинарно
наказание. Ищецът Б. сочи, че в резултат на незаконосъобразно наложеното му
дисциплинарно наказание е утежнен правният му статус като „наказван“ и така за
него била създадена допълнителна трудност да заема свободни работни места в
ЗОЗТ „Атлант“. Твърди още, че поради наличието на отменената заповед в
затворническото му досие, не е бил извеждан на работа.
Ответникът
по делото – ГДИН в писмен отговор на исковата молба чрез пълномощник изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, затова моли
същият да бъде отхвърлен. Излага съображения, че действително
с Решение № 101/04.07.2018 г. по адм. д. № 215/2018
г. по описа на АдмС Ловеч е отменена като незаконосъобразна Заповед № 84/13.06.2018 г. на началника на ЗО „А*“ към Затвора Л., с
която на лишения от свобода С.Б. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ за срок от 2
денонощия, но в пряка и
непосредствена връзка от същата не са възникнали вреди за ищеца. В периода от 12.06.2018 г. до 17.06.2021 г. на ищеца С.Б.Б.
са били наложени 14 дисциплинарни наказания. Заповедите за
налагането им, с изключение на Заповед № 84/13.06.2018 г. на началника на ЗО „*“ са влезли в законна
сила. Следователно претендираните от ищеца вреди може да са свързани с всяко от
тези дисциплинарни наказания поотделно, както и с всички тях в съвкупност. Сочи
още, че в тежест на ищеца е да докаже какви точно вреди е претърпял, както и
пряката и непосредствена връзка между посочените от него вреди и отменената
като незаконосъобразна Заповед №
84/13.06.2018 г. на
началника на ЗО „*“ към Затвора Л..
Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание
чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа
предявения иск, като развива съображения по същество на спора.
Ответникът по делото - ГДИН в съдебно заседание чрез
пълномощник изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, затова
следва да бъде отхвърлен, доколкото в съдебното производство не са доказани
вреди, които да са настъпили в пряка и непосредствена връзка с отменената
заповед. Сочи също, че лишеният от свобода Б. не е бил допускан на работа
поради редица критерии, само един от тях е обстоятелството, че е имал наложени
дисциплинарни наказания, като другите относими критерии касаят цялостното
поведение на лицето.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен от съда.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
В приложеното становище от гл. инспектор Х.П. –
началник сектор ЗО „*“ гр. Т. към Затвора Л. с рег. № 64 от 22.03.2022 г. (л.
25-27) е посочено, че ищецът - л.св. С.Б.Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в ЗО „*“ гр. Т. от 22.03.2012 г. до 06.10.2016 г., когато е преведен за Затвора Ловеч. От 15.08.2012 г. до 08.02.2016 г. Б. е работил като
санитар към Здравната служба, когато поради дисциплинарно нарушение на
трудовата дисциплина е бил спрян от работа. От 28.03.2016 г. след проведен
конкурс е назначен на работа на работен обект на ф-ма „Еврокварт“ ООД, където е
работил до 06.10.2016 г., след което е преместен да изтърпява наказанието си в Затвора Ловеч. От 03.07.2017 г. със заповед на началника
на Затвора Ловеч, л.св. Б. е бил назначен
за ел. заварчик, като не е имал правилно
отношение към работния процес, извършвал е нарушения на вътрешните правила и вследствие
на неправилно използване на електрическите инструменти не по предназначение,
голяма част от тях са дефектирали, поради което е бил спрян от работа.
На 26.02.2018 г. л. св. Б. е бил
преместен в ЗО „*“ за изтърпяване на наказанието си, а на 30.07.2020 г. отново е преместен
да изтърпява наказанието си в Затвора Ловеч.
Приложена е и Заповед № I-139/12.04.2016
г. на началник сектор ЗО „*“ (л. 28), с която е определен състав на комисия за
подбор на лишени от свобода при назначаване на работа.
Видно от уведомление с рег. № 113-2137/20.08.2021 г.
(л. 9), л. св. Б. *** на 02.08.2021 г. за доизтърпяване на наказанието.
По делото са приложени и решение № 101/04.07.2018 г.
по адм. д. № 215/2018 г. на АдмС Ловеч (л. 42-44), както и поисканата от ищеца
справка за наложени наказания, представена от началника на Затвора Л. с писмо с
вх. № 2175/28.06.2021 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 219/2021 г. по описа на съда
(л. 45-53).
От ответника е представена актуална справка за
нарушения и дисциплинарни наказания на л. св. С.Б. (л. 30-37), от която се
установява, че за исковия период от 13.06.2018 г. до 23.06.2021 г. по отношение
на ищеца са налице отбелязвания, както следва: Заповед № 84/13.06.2018 г. за
налагане на наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“,
като срещу нея е отразен диспозитива на решение № 101/04.07.2018 г. на АдмС
Ловеч, с което тази заповед е отменена; 02.11.2018 г. – неизпълнение или лошо
изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица –
д.пр. вх. № 483/02.11.2018 г.; Заповед № 134/23.11.2018 г. за налагане на наказание „извънредно
дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни“, като е
направено отбелязване, че след обжалване тази заповед е била потвърдена; д.пр.
вх. № 198/11.03.2019 г. – отправяне на клевети
или набеждаване на служители или други лишени от свобода, неспазване на реда и
дисциплината в помещенията или на работното място, неизпълнение на задълженията
или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 569/30.04.2019
г. за налагане на наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата
и хигиената за срок до 7 дни“, като липсват данни същата да е обжалвана; д.пр.
вх. № 194/24.04.2019 г. - неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 72/20.05.2019 г. за налагане на
наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за
срок до 7 дни“, като е направено отбелязване, че след обжалване тази заповед е
била потвърдена; д.пр. вх. № 16/13.01.2020 г. - неизпълнение на задълженията
или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 21/12.02.2020 г.
за налагане на наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок до 7 дни“, като е направено отбелязване, че след обжалване
тази заповед е била потвърдена; д.пр. вх. № 113/22.03.2020 г. - неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 42/22.04.2020
г. за налагане на наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата
и хигиената за срок до 7 дни“, като липсват данни същата да е обжалвана; 17.05.2020
г. – неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на
съответните длъжностни лица, неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 590/28.05.2020 г. за налагане на
наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, като липсват
данни същата да е обжалвана; 23.05.2020 г. – неспазване на реда и дисциплината
в помещенията или на работното място, неизпълнение или лошо изпълнение на
възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица, неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 65/08.06.2020
г. за налагане на наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата
и хигиената за срок до 7 дни“, като липсват данни същата да е обжалвана;
24.05.2020 г. - неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на
работното място, неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и
заповеди на съответните длъжностни лица, неизпълнение на задълженията или
неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 69/07.07.2020 г. за
налагане на наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената за срок до 7 дни“, като липсват данни същата да е обжалвана;
20.08.2020 г. - неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на
работното място, неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и
заповеди на съответните длъжностни лица, неизпълнение на задълженията или
неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 69/07.07.2020 г. за
налагане на наказание „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“, като
липсват данни същата да е обжалвана; 20.10.2020 г. - неизпълнение или лошо
изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица,
неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в
ЗИНЗС; Заповед № 1187/02.11.2020 г. за налагане на наказание „изолиране в
наказателна килия за срок до 14 денонощия“, като липсват данни същата да е
обжалвана; 08.03.2021 г. - неспазване на реда и дисциплината в помещенията или
на работното място, неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 365/24.03.2021 г. за налагане на
наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, като липсват
данни същата да е обжалвана; д.пр. вх. № 322/10.06.2021 г. - неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС; Заповед № 635/17.06.2021
г. за налагане на наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия“, като липсват данни същата да е обжалвана; 15.06.2021 г. - неспазване
на реда и дисциплината в помещенията или на работното място, неизпълнение или
лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица.
По искане на процесуалния представител на ответника е
допуснат до разпит свидетелят Х.А.П. - началник на ЗО „*“ гр. Т.. В съдебно заседание той заявява, че редът за
устройване на работа в ЗО „* - гр. Т. е съгласно правилата и нормите, заложени
в ЗИНЗС, като при наличие на свободни работни места, същите се обявяват чрез
съобщение на общодостъпно табло за всички лишени от свобода. Позовава се и на
негова заповед № 139/12.04.2016 г., с
която е определена комисия за разпределение на лишените от свобода по групи и
работни обекти (налична и на л. 28 от делото). Свидетелят пояснява, че на
своите заседания комисията разглежда всички постъпили заявления на лишените от
свобода и преценява на основание разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС кои
лишени от свобода отговарят на критериите, след което се изготвя протокол с
одобрените за работа и съответно неодобрените лишени от свобода. Сочи, че на
л.св. С.Б.Б. е давана нееднократно възможност да работи в ЗО „*“. Работил е
като санитар, т.нар. „домакински шкаф“, свързан с комунално-битовото
осигуряване на лишените от свобода, както и доброволен труд, а също и в
работните места, разкрити от ДП „Фонд затворно дело“ на територията на ЗО
„Атлант“.
Свидетелят излага, че се преценяват личностните
качества на лишените от свобода, работната позиция, за която кандидатстват,
какви качества трябва да притежава кандидатстващия, къде ще работи, какво е
нивото на контрол над работното място, има ли лишеният от свобода възможност
свободно да се движи, с какви лица ще
контактува, ще има ли възможност за контакти с цивилни лица, каква оперативна
информация има за лицето, има ли опасност да извърши нарушение на вътрешните правила
или някакво престъпление.
От показанията на свидетеля се установява също, че критерият,
за да не се допусне до работа лишен от свобода не е само един, тъй като голяма
част от лишените от свобода са наказани дисциплинарно и голяма част от тях,
които работят и към момента в ЗО „*“ са наказвани. Свидетелят сочи и че за процесния
период на лишения от свобода С.Б. са били наложени редица наказания, базирани
на конфликти с други лишени от свобода или за притежание на забранени вещи.
Съдът кредитира показанията на този свидетел,
доколкото същите са дадени след като същият изрично е предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, а и същите са логични и непротиворечиви,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Ищецът - л.св. С.Б.Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в ЗО „*“ гр. Т. от 22.03.2012 г. до 06.10.2016 г., когато е преведен за Затвора Л.. На 26.02.2018 г. л. е бил преместен
в ЗО „Атлант“ за изтърпяване на наказанието си, а на 30.07.2020 г. отново е преместен
да изтърпява наказанието си в Затвора Л.. Видно от
уведомление с рег. № 113-2137/20.08.2021 г. (л. 9), л. св. Б. *** на 02.08.2021
г. за доизтърпяване на наказанието.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт –
Заповед № 84/13.06.2018 г. на началник сектор ЗО „*“ гр. Т., отменена с Решение
№ 101/04.07.2018 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 215/2018 г. и последващо
незаконосъобразно бездействие от затворническата администрация на Затвора Л. и
ЗОЗТ „*“ гр. Т. в периода от 13.06.2018
г. до 23.06.2021 г., изразяващо се в това, че въпреки изричната отмяна на
Заповед № 84/13.06.2018 г. на началник сектор ЗО „*“ гр. Т., последната
продължава да фигурира в затворническото досие на ищеца като действащо
дисциплинарно наказание, като според ищеца в резултат на незаконосъобразно наложеното
му дисциплинарно наказание е утежнен правният му статус като „наказван“ и така
за него била създадена допълнителна трудност да заема свободни работни места в
ЗОЗТ „*“, като поради наличието на отменената заповед в затворническото му
досие, не бил извеждан на работа.
Искането на
ищеца е да бъде осъдена ГДИН да му заплати сумата от 1000,00 (хиляда) лева, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.07.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждане на направените разноски
по делото.
По делото не е спорно, че Заповед № 84/13.06.2018 г. на
началник сектор ЗО „*“ гр. Т. е отменена с Решение № 101/04.07.2018 г. на АдмС
Ловеч по адм. д. № 215/2018 г. Спорът е относно това дали тази заповед е
отчетена от страна на затворническата администрация като предпоставка за
неназначаването на Б. на работа.
Съгласно
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от този закон.
В
чл. 12 от ЗИНЗС е регламентирано, че прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка. Затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.
Според чл. 285 от ЗИНЗС, искът по чл. 284,
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Искът се предявява пред
административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. В случая към момента на подаване на исковата
молба ищецът е бил с настоящ адрес ***, като възражение досежно местната
подсъдност не е правено по делото от никоя от страните. Б. е предявил иск за
причинени неимуществени вреди срещу ГДИН, която е юридическо лице и е
специализиран орган по изпълнение на наказанията, поради което е надлежен
ответник по иска.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата
молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В
съответствие с чл. 2, т.3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са
регламентирани с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Тези принципи са заложени в Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки
права, които са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно
лишаване от свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода
и задържаните под стража следва да бъде
само в размера и до вида, предвиден в закона и за целите на конкретното
наказание. Няма как обаче лишените от
свобода и задържаните под стража да не търпят ограничения и лишения, свързани
със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При всеки случай
следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията, които търпят са адекватни на българското и
международното право.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те
отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение.
Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността
на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията се реализира по реда на
ЗИНЗС. В този смисъл е Определение № 2178/08.03.2022 г. по адм. дело №
7738/2021 г. на ВАС. В самата искова молба, по която е образувано настоящото
дело, ищецът изрично е посочил, че е предявил иска си във вр. с чл. 284 и сл.
от ЗИНЗС, който е и приложимият закон в случая. Освен горното, прилагането на
реда по ЗИНЗС е и по-благоприятно за ищеца, тъй като настъпването на твърдените
вреди се предполага до доказване на противното, за разлика от необходимостта от
доказването им в производството по ЗОДОВ.
Отговорността
по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК е обективна. Фактическият състав на обезвредата включва три
кумулативни елемента: 1. Нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Настъпили вреди за
ищеца; 3 Пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Доказването на първият елемент (фактическите основания, причинили вредите) е в
тежест на ищеца съобразно изискванията на общия исков процес, а за останалите два
съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е
пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото
правило на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от
ППЗИНЗС, възможностите за участие в
трудова дейност се определят от администрацията на затвора, поправителния дом
или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места в Държавно
предприятие „Фонд затворно дело“ и в обслужващата и комунално-битова дейност на
затворническите заведения. Ал. 2 на
същия член гласи, че ежегодно министърът на правосъдието по предложение на
главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от
свобода в обслужващата и комунално-битова дейност, който не може да надвишава
12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода в затворите и
поправителните домове. Според ал. 3, включването на лишените от свобода в
трудова дейност се извършва след установяване на работоспособността им и въз
основа на преценка относно здравословното им състояние, възрастта, пола,
професионалната квалификация, техните интереси и предпочитания, оценката на риска
и изискванията на режима и охраната. В ал. 7 от същата разпоредба е предвидено,
че за заемане на длъжности в обслужващата и комунално-битовата дейност
приоритетно се разглеждат заявленията на лишените от свобода, които спазват
реда и дисциплината и са с доказани трудови качества.
Отговорността
на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно
действие от страна на ГДИН. В случая, такова незаконосъобразно действие не е
налице, доколкото в справката за налаганите дисциплинарни наказания на ищеца
надлежно е отбелязано, че Заповед № 84/13.06.2018 г. за налагане на наказание
„изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“ е отменена с решение № 101/04.07.2018 г. на АдмС Ловеч (л.
34-гръб). Действително в справката, представена от началника на Затвора Л. с
писмо с вх. № 2175/28.06.2021 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 219/2021 г. по
описа на АдмС Ловеч (л. 49) това съдебно решение не е отразено, но и от двете
налични по делото справки се установява, че в рамките на очертания с исковата
молба период от 13.06.2018 г. до 23.06.2021 г. по отношение на ищеца многократно
са били образувани дисциплинарни производства и съответно са наложени 12
дисциплинарни наказания (без да се отчита Заповед № 84/13.06.2018 г.). С оглед
на което, обстоятелството дали ищецът е наказван 13 или 12 пъти не се отразява
съществено върху цялостния профил на Б.. Претендираните от ищеца вреди може да са свързани с
всяко от тези дисциплинарни наказания поотделно, както и с всички тях в
съвкупност, т.е. да не се дължат на неотразяването на отменената заповед, като
от наличието на само една отменена заповед не може да се предполага, че
преценката дали ищеца да бъде назначен на работа е била формирана именно
вследствие само на база тази заповед.
На
следващо място от становището на началник сектор ЗО „*“ гр. Т. (л. 25-28),
както и от разпита на свидетеля в съдебно заседание, се установява, че С.Б. е
извършвал нарушения на трудовата дисциплина и преди налагането на
дисциплинарното наказание по отменената заповед, и обстоятелството дали лишените
от свобода имат налагани дисциплинарни наказания или не, не е единствения критерий,
на базата на който се преценява дали да бъдат назначавани на работа. Свидетелят дори посочва, че голяма част от
лишените от свобода, които работят и към момента в ЗО „*“ са наказвани
дисциплинарно.
При съобразяване на установените факти и
приложимата правна уредба настоящият съдебен състав намира, че не е доказано действие
или бездействие на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка
с изпълнение на задълженията ѝ по ЗИНЗС за назначаването на ищеца на
работа. Правото на труд не е
скрепено с безусловно задължение за осигуряване на работа на лишените от
свобода през целия им престой в местата за лишаване от свобода. Осигуряване
работа на лишените от свобода лица е предоставено в оперативната
самостоятелност на органа, в зависимост от съществуващите възможности и личностните
особености и качества на осъдения.
При
това положение не може да има настъпили
неимуществени вреди за ищеца, нито пряка и непосредствена причинна връзка между
вреди и незаконосъобразни действия на ГДИН.
Твърденията на ищеца, че не е бил назначаван на работа
поради неотчитането на отменената Заповед
№ 84/13.06.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание са неоснователни и не
се подкрепят от доказателствата по делото. Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че
настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на
фактическите основания, причинили вредите е подчинено на изискванията на общия
исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
Следва да се отбележи, че ищецът не доказва подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, нито от събраните
писмени и гласни доказателства се установяват такива обстоятелства във връзка с
неназначаването му на работа от затворническата администрация.
Не се констатираха по настоящото дело не само
предпоставките на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, но и тези на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
съгласно която норма, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Имайки предвид изложеното, съдът намира, че с
невключването на Б. на работа не са извършени незаконосъобразни действия или
бездействия на затворническата администрация, нито са налице нарушения на чл. 3
от ЗИНЗС.
Това означава, че предявения иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Претенцията на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и следва да се остави без уважение. Производството по делото е по
специалния ред, регламентиран в чл. 284-286
от ЗИНЗС. В чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска означава, че такова не се дължи.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения иск от С.Б.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Л.
към датата на подаване на исковата молба, а от 02.08.2021 г. - преместен в Затвора
В. за доизтърпяване на наказанието срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт – Заповед №
84/13.06.2018 г. на началник сектор ЗО „*“ гр. Т., отменена с Решение №
101/04.07.2018 г. на АдмС Ловеч по адм. д. № 215/2018 г. и последващо
незаконосъобразно бездействие от затворническата администрация на Затвора Л. и
ЗОЗТ „*“ гр. Т. в периода от 13.06.2018 г. до 23.06.2021 г., изразяващо се в
това, че въпреки изричната отмяна на Заповед № 84/13.06.2018 г. на началник
сектор ЗО „*“ гр. Т., последната продължава да фигурира в затворническото досие
на ищеца като действащо дисциплинарно наказание, като така за него била
създадена трудност да заема свободни работни места.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ГДИН
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен
съд Ловеч.
Препис от него да се изпрати на страните по
делото и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: