№ 142
гр. Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора А. Вл. П.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233000600247 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 3/23.02.2023 г. по
НОХД № 6/22 г. на Окръжен съд Добрич, с която подсъдимият Р. И. К. е бил
признат за виновен и осъден по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.2 и 7, б.“б“, пр.2,
вр.чл.63, ал.1, т.2, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за
две години и шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.69, ал.1,
вр.чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок три години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 04.09.2020 г. в
гр.Добрич, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на извършеното, и да ръководи постъпките си, при управление на лек
автомобил без необходимата правоспособност и след употреба на канабис, е
нарушил чл.20, ал.1 и 2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост
причинил смъртта на М. Й. и И. К., както и средна телесна повреда на Й.Х..
Въззивната проверка се инициира с протест от прокурора в първата
инстанция, поддържан във въззивното производство, с искане за отмяна
1
приложението на чл.66 от НК, допълнен с искане и по приложението на
материалния закон – за изключване от бланкетния състав на нарушението по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Защитникът на подсъдимия, адвокат В., споделя само
последното разбиране на прокуратурата, а в останалата част моли присъдата
да бъде потвърдена. В лична защита подсъдимият К. заявява, че осъзнава
вината си и гледа да се поправи, а в последната си дума моли за втори шанс.
Съставът на въззивния съд, след обсъждане доводите по протеста,
становищата на страните в съдебното заседание и след като в съответствие с
чл.314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, не
констатира основание за нейната отмяна или изменение.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда
в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура,
накратко са:
Към 04.09.2020 г. подсъдимият бил четиринадесет годишен и съответно
неправоспособен да управлява МПС, но въпреки това, в тъмната част на
денонощието, се движел по бул.„Добруджа“ в гр.Добрич с лек автомобил
„Форд“, заедно с още петима младежи. На седалката до него бил К. Й., отзад
седели Е.Р., Й.Х., И. К. и М. Й.. Времето било ясно, метеорологичната
видимост - добра, работело уличното осветление, а асфалтовата настилка
била суха, без следи от неравности или ремонти, както и без наклон в района
на произшествието.
След кръстовището с ул.„Отец Паисий“, пътуващият най-вдясно на
задната седалка М. Й. отворил в движение вратата на автомобила и изхвърлил
тонколона, с цел да изплаши преминаващ в близост велосипедист, а
подсъдимият започнал да се движи на зиг-заг със скорост около 94 км/ч. Този
начин на движение, ведно със скоростта и натоварването, довели до загуба на
напречна устойчивост, а водачът изгубил контрол над управлението на
автомобила, който преминал през разделителната мантинела, ударил се с
дясната си странична част в метален стълб от уличното осветление, завъртял
се и продължил движение до окончателното си установяване в близост до
разделителния остров.
При удара в стълба, през все още отворената задна врата, от купето
изпаднали на пътя М. Й. и И. К., които починали от получените травматични
2
увреждания. Й.Х. получил травми от съприкосновение с предмети в купето,
но тъй като бил с поставен обезопасителен колан, по своите
медикобиологични характеристики те съответствали на средна телесна
повреда. Всички установени увреждания се намирали в причинно-следствена
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Преди произшествието автомобилът нямал повреди, които биха могли
да обусловят неговото настъпване, и то би било предотвратимо, ако водачът е
управлявал лекият автомобил по начин и със скорост, които да му позволят
запазване на устойчиво движение, респ. да не допусне загуба на контрол над
неговото управление. В биологични проби от подсъдимия било открито
наличие на метаболит на тетрахидроканабинол, сочещ на състояние след
употреба на канабис/марихуана. Неговото непълнолетие не е съставлявало
пречка да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, съответно и правилно да възприема фактите по делото и да
участва в наказателния процес.
Така изложените факти се установяват без значими противоречия от
събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е
било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си
въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2
от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото
обвинение. Правният анализ на фактите безспорно позволява
законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.343,
ал.4, вр.ал.3, пр.2 и 7, б.“б“, пр.2 от НК.
Страните не спорят по приложението на материалния закон, но в тази
част е налице нарушение, констатирано и от представителя на въззивната
прокуратура, изразяващо се в неправилното едновременно позоваване на
изключващи се норми от специалния закон – чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Безспорен факт е, че подсъдимият е допуснал нарушение на ограничението на
скоростта до 50 км/ч, съгласно изискването в чл.21, ал.2 от ЗДвП за движение
на лек автомобил в населено място, като се е движел с приблизително 94
км/ч, както и че скоростта е част от причинния процес, довел до настъпване
на произшествието, съответно тази норма от специалния закон правилно е
използвана за запълване на бланкетния състав по чл.343 от НК.
Не са налице обаче убедителни доказателства, че пътната обстановка е
3
налагала избор на скорост под горното ограничение, т.е. необходимост
подсъдимият да се движи със скорост по-ниска от 50 км/ч. В тази част
мотивите на окръжния съд са лишени от всякаква конкретика. В тях липсва
позоваване на фактори от категорията на примерно изброените в чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП /в рамките на което само изречение е било възведеното
обвинение/, обуславящи необходимост от снижаване на скоростта с
предвидената в това изречение цел – за да може водачът да спре пред всяко
предвидимо препятствие, такива не се съдържат и във фактите по
обвинението, признати от подсъдимия и обвързващи решението в рамките на
произтеклата процедура. Налага се извод, че в пряка причинно следствена
връзка с последвалия общественоопасен релузтат, наред с неупражнения
непрекъснат контрол над МПС, е движението с неразрешена, а не с
несъобразена скорост, и съответно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП следва
да бъде изключено чрез изменение на присъдата.
При индивидуализацията на конкретното наказание лишаване от
свобода в границите на санкцията по приложимата правна норма, след
редукцията по чл.63, ал.1, т.2 от НК – до пет години, определеният размер от
три години и девет месеца се явява между средния и максималния.
Окръжният съд е достигнал до това решение, след като е оценил степента на
обществена опасност на деянието като висока, а тази на дееца – за ниска.
Размерът на определеното в окръжния съд наказание не подлежи на преценка
с оглед евентуално увеличаване, тъй като липсва съответен протест, а при
служебната проверка съставът на въззивния съд не намира и то да е
несправедливо завишено. С протеста, инициирал производството, се иска
отмяна на условното осъждане, тъй като се касае за особено тежък случай и
наличие на три квалифициращи обстоятелства. Като допълнителен аргумент
представителят на въззивната прокуратура се позовава на характеристичните
данни за подсъдимия, които определя като лоши, а не неутрални, както е
записано в мотивите на окръжния съд.
Преценката дали изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода следва да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК принципно не е в
зависимост от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
когато чрез тях не се разкрива личността на извършителя, а е изцяло насочена
към постигане на целите на наказанието на плоскостта на генералната, и най-
вече на специалната превенция, която е водеща при решаване на този въпрос.
4
Съдът е мотивирал подробно становището си, защо не се налага
подсъдимият да изтърпи наказанието. Наред с чистото съдебно минало, са
налице и редица други обстоятелства със значителна тежест. При наличния
особено тежък резултат, подсъдимият К. е останал на мястото на
произшествието и е изчакал пристигането на компетентните органи на МВР,
въпреки малката си възраст /към датата на инцидента е предстояло да започне
девети клас/, респ. недостигната психическа зрялост, което е проява на
отговорност и добросъвестност от първия момент след инцидента, развили се
в даването на подробни обяснения с реален принос за разкриване на
обективната истина, без опит да скрие уличаващите го факти, в проявена
самокритичност и искрено съжаление. Неправолинейното движение и
увеличаването на скоростта в голяма степен е било мотивирано от безспорно
укоримото поведение на част от пътниците, отворили в движение задната
врата за да хвърлят тонколона по велосипедист, което, ведно с непоставените
обезопасителни колани, се е оказало със сериозен принос в причиняването на
тежките общественоопасни последици. В обобщение на данните за личността
на подсъдимия първоинстанционният съд е достигнал до верния извод, както,
че степента на обществената му опасност е ниска, така и че деянието е
изолиран инцидент в живота му, и поради това обосновано е приел, че самият
факт на настоящото осъждане и свързаните с него неблагоприятни последици
са достатъчни да му въздействат поправително.
При въззивната проверка са споделя мнението на състава в
първоинстанционния съд, че временната социална дезинтеграция на
подсъдимия чрез изолирането му от обществото в местата за лишаване от
свобода, в контекста и на обществените интереси, и спрямо самия него,
категорично не би се явило оправдано разрешение, поради което
приложението на чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК се определя като правилно.
За да бъде отложено изтърпяването на наказанието, наред с т.н.
„формални“ предпоставки на чл.66,ал.1 от НК, се изследва отражението на
условното осъждане върху постигането на целите в чл.36 от НК, като
използването на тази възможност е насочено приоритетно към осъществяване
на специалната превенция чрез поправяне на извършителя. Изводимо от
изтъкнатите вече обстоятелства, които характеризират подсъдимия К.,
5
независимо от неколкократната смяна на училища и отбелязаните прояви в
тях, неговата личност не разкрива обществена опасност. Към датата на
деянието той е бил на четиринадесет години, ученик, завършил осми клас,
който понастоящем продължава образованието си в последния гимназиален
клас, и декларира намерение да учи в университет. Липсата на други
противообществени прояви и характерът на инкриминираното деяние като
непредпазливо, до извършването на което се е достигнало в резултат на
спонтанно и необмислено решение в незряла възраст, изминалият
тригодишен период без регистрирани прояви, са все обстоятелства,
обосноваващи извод за наличие на възможност за поправяне и превъзпитание
на подсъдимия без неговото изолиране в затворническо заведение. Известно
е, че условното осъждане притежава специфичен предупредителен ефект,
предвид съществуващата възможност за пристъпване към реално изпълнение
на наказанието в случай, че деецът извърши ново престъпление –
обстоятелство, което по мнението на настоящия съдебен състав, би оказало
нужното и достатъчно положително мотивиращо въздействие върху този
конкретен извършител, като ефектът ще продължи в рамките на максималния
за непълнолетен осъден изпитателен срок от три години, и съответно би
осигурил в достатъчна степен реализирането на предупредителната и
възпираща функция на наказанието върху подсъдимия К..
Тежкият вредоносен резултат и необходимостта от постигане на целите
на генералната превенция не следва да са водещи, като самият закон обвързва
решението преди всичко с поправянето на осъдения. Определената санкция и
възможността тя да бъде изтърпяна ефективно в хипотезата на чл.68 от НК, от
друга страна гарантира нейното възпитателно и предупредително въздействие
и спрямо останалите членове на обществото, поради което и ще способства за
постигане на необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието.
По изложените съображения липсват основания да бъде уважено
искането на държавното обвинение за отмяна на приложението на чл.69, ал.1,
вр.чл.66, ал.1 от НК, тъй като обстоятелствата, на които се позовава
протестът, са послужили на съда да възприеме квалификацията „особено
тежък случай” със съответстващите й завишени граници на санкцията, а
поправителната цел на наказанието в настоящия случай не обуславя
ефективното му изтърпяване. Обжалваната присъда следва да бъде изменена
6
чрез прилагане на закон за същото наказуемо престъпление поради
неправилното осъждане на подсъдимия К. да е допуснал ПТП като резултат
от движение с несъобразена скорост, а в останалата си част следва да бъде
потвърдена, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 и чл.338 от
НПК, настоящият състав на Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3/23.02.2023 г. по НОХД № 6/22 г. на Окръжен
съд Добрич, с която подсъдимият Р. К. е осъден по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.2 и
7, б.“б“, пр.2, вр.чл.63, ал.1, т.2 от НК, като го ОПРАВДАВА в частта на
обвинението за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка от Върховния касационен
съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7