Решение по дело №1017/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 494/23.10.2023г., постановено по а.н.д. № 1708/2023г., Районен съд Плевен, пети наказателен състав е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на ЕТ „Н***“ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [жк], [улица], представляван от С.П.К., на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ЕТ „Н***“ чрез упълномощен адвокат, страна по а.н.д. № 1708/2023г. по описа на РС Плевен.

В жалбата се излагат възражения за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че процесното нарушение може да се санкционира с електронен фиш, тъй като това не е предвидено в ЗДвП; неправилно е прието, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са неприложими; от ЕФ не става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на търговеца, като описанието на нарушението не се субсумира под посочената правна квалификация; предвиденият размер на санкцията противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и е непропорционален; без необходимите доказателства съдът е приел нарушението за безспорно доказано; неправилно не е бил кредитиран тристранния договор, представен от жалбоподателя; съдът не е отчел липсата на реквизити във фиша по отношение индивидуализацията на нарушението и мястото на извършването му. Иска се отмяна на решението и на ЕФ, както и присъждане на направените разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на съдебното решение и на ЕФ, като допълнително реферира и към решението на СЕС по дело № С-61/2023г., което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, и излага доводи за непропорционалност/ несъразмерност на наказанието. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален пълномощник ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба с оглед решението на СЕС.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са следните:

За да постанови решението си, въззивният съд приел от фактическа страна, че от представения по делото Електронен фиш № **********, издаден от АПИ се установява, че на ЕТ „Н***“, собственик на ППС влекач „***” с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, е наложена имуществена санкция за това, че на 20.10.2020г. в 09:11 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС в община Долни Дъбник за движение по път І-3 км 100+471 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I-3 км 100+471. С ЕФ на собственика, на когото е регистрирано превозното средство – ЕТ „Н***“, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

За да потвърди обжалвания пред него НП, районният съд приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган и притежава необходимите реквизити, безспорно са установени собствеността на процесното ППС, дължимостта на таксата и извършването на нарушението. Приел за неоснователно твърдението, че неотчитането на тол данни, включително на съответно дължимата се тол такса се дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси с мотиви, че никъде не е предвидено изискване системата и нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията и за нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от Българския институт по метрология.

По останалите възражения на жалбоподателя след анализ на правните норми съдът приел за неоснователно и твърдението му, че приложения в случая ред за санкциониране на деянието по чл.179, ал.3б от ЗДвП, чрез издаване на ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Приел още, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила, свързано със съдържанието и реда за издаване на електронен фиш с препращане към разпоредбите на ЗАНН за издаване на НП, тъй като този ред е неприложим. Приел за неприложим и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, поради датата на извършване на нарушението (неправилно посочена като 30.01.2021г.). Направил извод, че нарушението е достатъчно ясно описано и доказано, основателно е ангажирана отговорността на едноличния търговец и ЕФ е законосъобразен, с които мотиви потвърдил последния.

Настоящият състав намира доводите на касационния жалбоподател за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон.

Относимата санкционна разпоредба – чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалността/съразмерността.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Отчитайки така изложеното, съдът намира, че санкцията се явява в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Размерът на имуществената санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата – налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Във връзка с горното неправилни са изводите на въззивния състав, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен. Касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, и обжалваният ЕФ да бъде отменен като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

При този изход на спора основателно се явява искането на касатора за възстановяване на направените разноски за адвокатски възнаграждения в производството пред РС Плевен в размер на 550 лв. и в настоящото производство в размер на 550 лв., заплатени изцяло в брой. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от касационния ответник, тъй като договореното и платено възнаграждение е на минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адвоката в двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 494/23.10.2023г., постановено по а.н.д. № 1708/2023г. по описа на Районен съд Плевен, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на ЕТ „Н***“ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [жк], [улица], представляван от С. П. К., на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер [рег. номер]. за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на ЕТ „Н***“ с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [жк], [улица], разноски за двете съдебни производства общо в размер на 1100 (хиляда и сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.