Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 845
09.12.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Йорданка Попова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 784 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба и частна жалба, подадени от „ЕКО ТИТАН ГРУП” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П. Р. С.“ № **,
представлявано от В.Х.М., депозирани чрез процесуален представител, срещу Решение
№ 195/28.06.2022 г. и Определение № 236/05.07.2022 г., постановени по АНД № 493/2022
г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът
приел, че неспазването на чл. 12 от процесната Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за
реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, довело до
падането на работника от бункера на балиращата преса и смъртния случай. Този
извод бил неоснователен. Никъде в НП и АУАН нямало констатация, че работникът е
паднал. Това било посочено за пръв път от съда. Касационният жалбоподател счита
това посочване за съществено нарушение, с което съдът въвел нов елемент в
описанието на твърдяното нарушение.
Твърди
още, че чл. 12 от Наредбата предвиждал, че при оценяване на риска се осигурява
обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове. В този смисъл и във връзка с другата сочена за
нарушена разпоредба от същия нормативен акт, безспорно било, че се касае за
задължение, което по същността си било теоретично. В тази връзка жалбоподателят
счита, че, от една страна, било невъзможно да се предвидят и включат абсолютно
всички възможни рискове за дадена длъжност. От друга страна, неоснователно било
приетото от съда, че неизпълнението на задължение за изготвяне на писмен
документ е довело до смъртта на служителя. По делото станало ясно, че на
пострадалото лице били предоставени работни предпазни средства и че бил
извършван инструктаж за безопасност.
Решението
не било мотивирано и от изложеното в него не ставало ясно защо съдът преценил,
че е извършено описаното в НП нарушение. Съдът не обсъдил изложените аргументи
за незаконосъобразност на постановлението. От разпоредбите, които се твърдяло,
че са нарушени, не можело да се заключи, че жалбоподателят извършил забранено действие,
нито че бездействал. Цитираните норми били от общ характер и не били
императивни, а описаното в НП нарушение било за конкретно бездействие на
дружеството. В постановлението не се твърдяло да има извършено нарушение на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно в този нормативен
акт били предвидени конкретните задължения на работодателя при осигуряване на
ЗБУТ.
За
да извършва оценка на риска, едно лице следвало да е регистрирано като служба
по трудова медицина, съгласно чл. 25в от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и чл. 6 и сл. от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и
реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина и да притежава
необходимия лиценз. Дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател,
нямало правомощия да извършва оценка на риска, както неправилно приел съдът.
Видно от представената по делото карта за оценка, тя се извършвала от служба по
трудова медицина „Неохим“ АД, което било различно ЮЛ и разполагало с
необходимите лиценз и компетентност да извършва оценка на риска. Следователно и
съгласно Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване
дейността на службите по трудова медицина, това било лицето, което носело отговорност
за изготвяне на въпросната оценка, а не дружеството като работодател.
Освен
гореизложеното, видно от първоначално представената карта за оценка на риска
пред ИТ - Хасково, същата била от дата 16.11.2020 г. Тоест това била датата на
извършване на нарушението. А съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образувало
административно- наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Следователно давността за съставяне на АУАН в случая изтекла, тъй като АУАН бил съставен на
21.04.2022 г.
Неправилен
бил и изводът, че по делото няма доказателства за определяне на наказанието под
абсолютния минимум. Съдът не съобразил представения пред инспекцията добавък
към карта за оценка на риска, от който било видно, че нарушението е отстранено
веднага и в срок след установяването му.
С
оглед на гореизложеното, касационният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното
решение и потвърденото с него наказателно постановление, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски пред двете инстанции. В случай, че ответната
страна направи искане за присъждане на разноски, прави възражение за
прекомерност на възнаграждението за процесуален представител - адвокат, респективно
юрисконсулт.
С
частната жалба се моли да бъде отменено обжалваното определение. Твърди се, че
молбата за допълване на решението в частта за разноските не е връчена на
дружеството за становище. Прави се възражение за прекомерност на
възнаграждението за юрисконсулт и се моли същото да бъде намалено до минималния
предвиден размер.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и частната жалба
като неоснователни. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставено
в сила решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира решението на Районен съд - Хасково за правилно и законосъобразно и като
такова предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 26-2200086/16.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр.Хасково, с което за нарушение на чл. 3, т. 1, 2 от
Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на
оценката на риска и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ на
„Еко-Титан Груп“ АД гр.С., като работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на
08.03.2022 г. била извършена проверка на място в обект - „Депо за ТБО
Гарваново“ - с.Г.от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Хасково във
връзка с настъпил инцидент и смъртен случай на Божидар Михайлов Хараланов -
работник в дружеството, заемал длъжността „събирач отпадъци разделно“, който
работел на балираща преса. От дружеството било изискано да представи
документация по извършена оценка на риска за посочената длъжност. Работодателят
представил Карта за оценка на риска за длъжността, като от нея проверяващите
установили, че не била извършена оценка на риска за дейността - ръчно
почистване на балираща преса в горната част на бункера, като се премахва
натрупаното фолио. Така инспекторите стигнали до извод за нарушение на чл. 3,
т. 1, 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на
извършване на оценката на риска. Дадени били задължителни предписания за
отстраняване на всички установени нарушения, като на дружеството бил съставен АУАН
№ 526-2200086/21.04.2022 г., въз основа на който било издадено обжалваното НП.
За
да обоснове правните си изводи, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 3, т. 1, 2
от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване
на оценката на риска, според която оценяването на риска обхваща - 1. работните
процеси; 2. работното оборудване. В тази връзка е посочил, че в случая не била
извършена оценка на риска на работния процес - ръчно почистване на балираща
преса в горната част на бункера, като се премахва натрупаното фолио, и не била
извършена оценка на риска на работното оборудване - бункера на балиращата
отпадъците преса. Посочил е, че чл. 12 от Наредба № 5/11.05.1999 г. предвижда,
че при оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата
дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове. В случая
това не било сторено, което довело до падането на работника от бункера на
балиращата преса и смъртния случай. С оглед на това, съдът е приел за
установено извършването от жалбоподателя на отразеното в АУАН и НП
административно нарушение. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ
и е посочил, че наложената имуществена санкция в размер на 3 000 лв. е правилно
определена. В тази връзка е заявил, че не се ангажират доказателства за
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде определено
наказанието на абсолютния минимум.
Така постановеното решение е правилно и
не страда от визираните в жалбата пороци.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по
спора, въз основа на която е направил законосъобразни правни изводи, които се
споделят от настоящия касационен състав.
Безспорно по делото се установява допуснато
административно нарушение от страна на оспорващото дружество, което, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е изготвило
непълна оценка на рисковете за работещите в дружеството, като по отношение на
длъжността „събирач отпадъци разделно“ извършената оценка на риска не е
обхванала дейността по ръчно почистване на балиращата преса в горната част на
бункера чрез премахване на натрупаното фолио. Обстоятелството, че при
оценяването на риска в предприятието са били взети предвид част от работните
процеси и съответното работно оборудване, не променя извода, че елемент от
оценката на риска не е взет предвид. Трудовата дейност на работника, заемащ
длъжност „събирач отпадъци разделно“, включва множество работни процеси и
оценката на част от тях не може да замести липсата на оценка на риска по
отношение на друг процес. Дейността по ръчно почистване на балиращата преса,
намираща се в горната част на бункера, очевидно е част от процеса по събиране
на отпадъци, пряко свързана с възложената основна работа на пострадалото лице.
В представената по делото оценка на риска изрично е посочено, че заемащият
длъжността „събирач отпадъци разделно“ извършва сортиране на отпадъците по вид
и състав, като следи за вида на отпадъците и изпълнява и други конкретно
възложени задачи, свързани с длъжността, като работи с машина – Груп Шредер,
фин шредер, транспортни ленти, кофи, метла, лопата, а работното му място е
сортировъчна кабина. Макар и от така посоченото да не може да се изведе пряк
извод, че почистването на балиращата преса е включено в обема на работата му,
то очевидно тази дейност има спомагателен, съпътстващ събирането и сортирането
на отпадъците характер. В този смисъл тази дейност е подлежала на самостоятелен
анализ и оценка на риска, каквито безспорно не са налице в представената по
делото Карта за оценка на риска. От съдържанието на оценката е видно, че не са
обследвани опасностите, произтичащи от ръчното почистване на балиращата преса и
премахването на натрупаното фолио, както и не са идентифицирани опасностите от работата
със самата балираща преса. Вярно е, че оценката на риска съдържа непълен списък
на възможните потенциални опасности, но в случая в съответната карта за оценка
на риска не е идентифицирана и описана конкретна и реална опасност и не са
дадени препоръчителни мерки за преодоляване или намаляване на риска от нея.
Съгласно § 1, т. 3, 4, 7 и 9 от ДР на Наредбата, идентификация на опасност е
процесът на установяване съществуването на опасност и определянето на нейните
характеристики, риск е вероятността за настъпване на вреда при конкретни
условия на излагане и тежестта на вредата, анализ на риска е използване на
разполагаема информация за идентифициране на опасни събития и за определяне на
елементите на риска, а оценяване на риска е процесът на анализ и оценка на риска.
Съгласно чл. 16 от Наредбата, при идентифициране на опасностите не следва да се
установи само наличието им, но и всички възможни пътища и начини на тяхното
въздействие и връзката им с отделните аспекти на дейността, както и начина на
взаимодействие на работниците и служителите с опасностите независимо дали
тяхната дейност е свързана пряко или непряко с опасността. Именно това не е
сторено от работодателя, както правилно е преценил и районният съд. В този
смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че няма нормативно установено
задължение при изготвянето на оценката на риска да се идентифицират всевъзможни
опасности и да се изброяват всички рискове, защото в чл. 12 на Наредбата
изрично е предвидено, че при оценяване на риска следва да се осигури обхващане
на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни
опасности и рискове. Съгласно чл. 16 от Наредбата, идентифицирането на
опасностите включва систематичното проучване на всички аспекти от дейността,
при което следва да се отчетат дори необичайните операции по време на работа,
непланираните, но предвидими събития, както и изменението на риска при
взаимодействието на работниците с възможните опасности. В чл. 20, ал. 3, т. 3
от Наредбата също е предвидено, че документацията по оценяване на риска трябва
да удостоверява идентифицираните опасности и рискове, включително специфичните
или необичайните рискове, което предпоставя, че при анализа и оценка на риска
работодателят е задължен да проучи и отчете всички възможни опасности и
вероятности от настъпване на вреда, а не само лесно определимите и характерните
за оценяваните обекти и дейности. Освен това от вида и характера на
упражняваната от работодателя дейност е видно, че дейността по почистването на
балиращата преса не е с инцидентен характер, за да се приеме, че тя не е в
кръга на предвидимите потенциални опасности, които могат да бъдат обект на
изследване в оценката на риска.
Работодателят е наказан за това, че при
оценяването на риска не е обхванал всички аспекти на трудовата дейност и не е
идентифицирал рисковете, свързани с използването на съответното оборудване,
съответно правилно нарушението е квалифицирано по чл. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 12
от Наредбата, защото именно те определят обхвата и начина на оценяване на риска
и кой е задължен да го извърши.
Не може да се сподели възражението на
жалбоподателя, че изготвянето на оценка на риска от служба по трудова медицина
освобождава работодателя от отговорността за неспазване на посочените в наказателното
постановление материалноправни норми, защото именно той е адресат на
съдържащите се в тях правила за поведение. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗБУТ,
службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции. Те
консултират и подпомагат работодателите в планирането и организирането на
дейностите по осигуряване и поддържане на ЗБУТ, поради което следва да се
приеме, че ролята на службата на трудова медицина е по-скоро помощна и
спомагателна, като сключеният с нея договор не променя субекта на задължението
за оценяване на риска съобразно изискванията на Наредбата.
Неоснователно е и възражението, свързано
с нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съобразно посочената правна норма, не се
образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Цитираният
нормативен текст е ясен, конкретен и не будещ съмнение по отношение на неговото
прилагане. Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. По смисъла на посочената правна норма, откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на конкретния правен
субект, който следва да понесе юридическа отговорност за осъщественото
противоправно деяние, а не съществуването на възможност това да бъде сторено.
Ясно е при това положение, че установяването на противоправното деяние,
съставляващо административно нарушение и откриването на отговорното за неговото
осъществяване лице, е резултат от съответно предприети
административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията
за това орган. Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че
откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на
които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав.
Що касае едногодишния срок, предвиден от
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде отбелязано, че съставът на нарушението,
за което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството,
се осъществява чрез бездействие. Естеството на описаното нарушение дава
основание то да бъде квалифицирано като "продължено", тоест
нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето,
докато се поддържа неправомерното състояние и докато то не бъде преустановено.
Предвид обстоятелството, че към момента на проверката от контролния орган,
нарушението не е прекратено, като дата на извършването му следва да се приеме
тази на констатирането му. В този смисъл следва да се приеме, че АУАН е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и съответно в едногодишния
срок от извършването на административното нарушение.
Следващото възражение на касационния
жалбоподател е свързано с определеното административно наказание, както и с нормата
на чл. 415в от КТ, която като специална разпоредба дерогира приложението на чл.
28, б. "а" от ЗАНН и регламентира изрично въпроса за отговорността за
маловажно нарушение в трудовото законодателство. За прилагане нормата на чл.
415в, ал. 1 от КТ е необходимо да са налице две предпоставки – нарушението да е
отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни
последици за работници и служители. Липсата на която и да е от тях обуславя
извод за неприложимост на специалната разпоредба. В случая тази разпоредба е
неприложима, доколкото не е налице едната от двете кумулативно предвидени
предпоставка, а именно - нарушение, от което не са произтекли вредни последици
за работници и служители.
По отношение размера на наложената
санкция, достигайки до извода, че налагането на имуществена санкция в размер от
3 000 лева е справедливо и адекватно на извършеното нарушение, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. В тази връзка настоящата касационна инстанция
приема, че наложената на дружеството имуществена санкция се явява справедлива,
обоснована и съответна на тежестта на извършеното нарушение.
По частната жалба:
На основание чл. 248, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
които разпоредби са приложими субсидиарно, в срока за обжалване съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските, като съобщава на насрещната страна за исканото допълване или
изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
В случая Районен съд – Хасково е
пропуснал да предостави възможност на насрещната страна да представи отговор по
искането на ответника, което в конкретния случай е съществено процесуално
нарушение – предпоставка за отмяна на оспореното определение и връщане на
делото в тази част за ново произнасяне от същия състав на съда при спазване на
разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК.
С оглед изхода от спора и на основание
чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 27е НЗПП, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 195/28.06.2022 г., постановено по АНД № 493/2022 г. по описа на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЕКО -
ТИТАН ГРУП“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. Р.
С.“ № **, да заплати
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище – гр.София,
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОТМЕНЯ Определение
№ 236/05.07.2022 г., постановено по АНД № 493/2022 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ВРЪЩА делото в
тази му част на същия състав на Районен съд - Хасково за ново произнасяне при
спазване на разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.