РЕШЕНИЕ
№ 4062
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330113502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото
гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да
се установи против ответника М. К. З., ЕГН **********, от ......, вземане на дружеството, за
което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – собственик на горния адрес, като партидата при ищеца била
разкрита на името на ответника. Затова между страните имало договор при общи условия за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството
доставило вода и отвело за пречистване канална вода за периода 04.01.2018 год. – 02.06.2021
год. на стойност от 763.20 лв., като съставило за доставката и фактури.
Твърди се , че в имота на ответника липсвал монтиран водомер , затова определянето на
количеството доставена вода било извършвано нормативно , по при условията на чл. 25, ал.
8 и чл. 23, ал. 5 от общите условия между страните , ОУ одобрени от КЕВР с решение №
ОУ – 09 /11.08.2014 г.; прието било, че е доставяна по 5 куб. метра вода на човек на месец,
при двама живущи в имота. Понеже плащане не последвало в сроковете по договора,
начислили в тежест на длъжника и мораторна лихва в размер на 112.51 лв. за периода от
31.03.2018 г. до 31.05.2021 г., като „Водоснабдяване и канализация“ се снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение № 5824/30.06.2021 г., издадена по ч. гр. дело №
1
10719/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав; заповедта била връчена на
ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда вземането да бъде
установено по реда на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по
двете производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който се оспорва исковата претенция по основание и
размер. Отрича се съществуването на договор между страните с мотив, че З. не е нито
собственик , нито ползвател на водоснабдения имот, отрича доказателствената стойност на
представените от ищеца документи, в частност карнетите, на които липсвали достоверни
дати, отрича справката за неплатени задължения.Приема иска за недоказан по размера си
,като твърди , че вода в такова количество ( 10 м3 ежемесечно) никога не била реално
доставяна.
Възразено е също така, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност, като в
тази връзка, ответната страна се позовава на кратката тригодишна такава. Моли се исковете
да се отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството
на ищеца е правилно водено, като остойностеното във фактурите съответства по
количеството си на това, записано в карнетите. Общата стойност на отчетената за периода
вода е съобразно фактурите 774.20 лева , но като отчита извършено от З. плащане на 11
лева , вещото лице дава заключение, че остават за плащане 763.20 лева от главницата и
112.51 лева от лихвите. Размерът на задълженията на ответника с настъпил в периода от
три години преди подаването на заявлението падеж е следният: 642.70 лева - главница и
79.42 лева от обезщетението за забава, за периода, въведен като индивидуализиращ в
заповедта за плащане и исковата молба.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от ВиК оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални
услуги – собственици на имота или ползватели на същия възоснова надлежно учредено или
запазено вещно право на ползване, включая наемателите на водоснабден обект, по
отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име; партидата на имота е
2
на името на ответника. В приложеното копие от кадастралната карта за самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ....... е посочен като собственик и фигурира като такъв и в
справката за отдалечен достъп до вписванията по партидата си в Службата по вписванията.
Нещо повече , по делото е представено и копие от нотариалния акт под № № .......... , където
З. отново е посочен като собственик на имота. Тоест, правото му на собственост върху
водоснабдения имот е доказано при условията на пълно главно доказване и З. е собственик
на имота с разкрита при ищеца партида. След като е потребител, то същият е страна по
договор при общи условия касателно доставката на водата, а оттам – има и облигационното
задължение да плати доставеното.
Що се касае до това, дали количеството на доставената вода е правилно определено,
тоест, дали иска е доказан с оглед размера си, то трябва да се каже следното:
Според изложеното в исковата молба, в имота няма монтиран водомер. Тази липса е
отрицателен за ищеца факт, тоест, ответната страна е тази , която следва да докаже
наличието на водомер в имота .Това не е направено.
Към началната дата на процесния период действат общите условия между страните,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09 /11.08.2014 г ., според които, чл. 25, ал. 8, чл. 23,
ал.5, при условията на липсващо измервателно устройство, задължение е на потребителя,
който е и собственик, да монтира в имота си годно измервателно устройство.
Неизпълнението на това задължение по каквито и да било причини води до право на
оператора да начисли като използвано количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест -
определено нормативно, без да има нужда от реален отчет. За целия процесен период,
количеството на доставеното е определяно договорно, по тарифа. Видно от записите в
съответните графи в карнетите, където в графата „показания „ е записано „т” ( тарифа), а
количеството на водата навсякъде е посочено да е 10 м3 при двама живущи на адреса.
Следователно условията на чл. 23 са били налице и са спазени , при което няма как съдът да
уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен договор). При нормативното
начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на предвидената в общите
условия процедура за това е обстоятелство, ирелевантно на спора.
Основателно е обаче възражението на ответника, че част от вземането на кредитора му е
погасено по давност
Задължението по договор при общи условия за заплащане на доставена/отведена питейна
вода за битови нужди съставлява периодични плащания по смисъла на Тълкувателно
решение № 3/2011 г., ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за
задълженията и договорите, затова се погасява с изтичането на кратката тригодишна
давност, тоест, с изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната
дата на този срок е 29.06.2021 г., когато ищецът – кредитор предприема първото действие за
събирането на вземането си, като инициира процес за него – депозира заявление за издаване
на заповед за плащане. Съобразно чл.84 от ЗЗД , длъжникът е в забава с изтичането на
срока за изпълнение, които е тридесетдневен и тече от датата на издаване на всяка от
фактурите, каквито ищецът следва да издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ),
3
тоест, биха били погасени с изтичането на давност всички вземания на ищеца с настъпил
преди 29.06.2018 г. падеж – вземанията по фактури, издадени редовно преди 29.05.2018г. ,
каквито има.
Тоест, част от вземането е погасено с изтичането на давност; съдът кредитира
заключението на вещото лице в частта относно размера на непогасената част.
Разноските, вкл. тези по заповедното производство, се понасят ответника
пропорционално на уважената част. Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за
исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 100 лева,
колкото се претендират, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става
1075 лева, като се има предвид и хонорара на особения представител, и направените за
снабдяване с удостоверение за идентичност на имотите разноски за такса. Пропорционално
на уважената част, дължат се на кредитора – ищец 886.46 лева разноски (
1075/875.71*722.12 ) .
Ответната страна не е направила собствени разноски, била е представлявана от назначен на
разноски на ищеца особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. К. З., ЕГН **********, от ........, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, плащане на следните суми по
договор при ОУ за доставка на питейна вода до имот в ....., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 5824/30.06.2021 г., по ч. гр. дело № 10719/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. състав:642.70 лева - главница, стойност на
доставена за периода 04.01.2018 год. – 02.06.2021 год., 79.42 лева обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 31.03.2018 г. до 31.05.2021 г., и законната
лихвавърху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 29.06.2021г. до
окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над тази
стойност до пълните претендирани размери от 763.20 лв., ( главница ) и 112.51 лева ( лихви
) , като неоснователен поради изтегла погасителна давност.
Осъжда М. К. З., ЕГН **********, от ......., да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
Шести септември № 250, разноски по производството в размер на 886.46 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4