№ 6237
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110107720 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 396221 от 06.12.2024 г., подадена от
ответника по делото – „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска
изменение на Решение № 21206/22.11.2024 г., в частта за разноските, по
изложени в молбата подробни съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна изразява становище за
неоснователност на молбата по изложени съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана
от активно легитимирана страна - участник в производството и в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК (актът е връчен на ответника на 25.11.2024 г., а молбата за
неговото изменение е подадена на 06.12.2024 г.), поради което същата е
процесуално допустима.
По основателността.
Разгледана по същество, молбата за изменение на Решение №
21206/22.11.2024 г., в частта за разноските, е основателна, по следните
съображения:
В цитирания съдебен акт, съобразно изхода на спора, съдът е присъдил в
полза на адв. М. Д., сумата в общ размер на 1 859 лв. – адв. възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
представляваща сбор от сумите: 568 лв., 744,40 лв. и 546,50 лв. – минимално
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ за всеки от предявените искове. В
заключителната част на отговора на исковата молба, ответникът е направил
своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което не е обсъдено в
постановеното съдебно решение, при преценка отговорността за разноските
на страните в производството.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото - ниската правна и
фактическа сложност на предявените искове, намира, че възнаграждението за
предоставената безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер
на сумата от по 200 лв. за всеки от предявените искове, т.е. под минималните
размери по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г., в относимата редакция – ДВ, бр.
88 от 4.11.2022 г., (съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на
СЕС). В тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в общ размер
от 600 лв. – адв. възнаграждение.
По искането по чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 397553 от 06.12.2024 г., подадена от ищеца
по делото – В. И. К., с която се иска допълване на Решение №
21206/22.11.2024 г., като ответникът да бъде осъден да заплати процесната
сума, ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба –
12.02.2024 г. до окончателното й плащане.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, насрещната страна не изразява становище
по молбата по изложени съображения.
Искането за допълване на съдебния акт с присъждане на законна лихва
върху процесната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба е
основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК Решение № 21206/22.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 7720/2024 г. на СРС, 32 състав, като на стр. 6 от
същото, след последния знак на втория диспозитив се добавя следния текст:
„ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба - 12.02.2024 г., до окончателното й плащане“.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Решение №
21206/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7720/2024 г. на СРС, 32 състав, в
частта за разноските, като в последния диспозитив на акта, вместо „…сумата
от 1 859 лв. (хиляда осемстотин петдесет и девет лева) – адв. възнаграждение
за предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.“, да се
чете „…сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – адв. възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2