№ 1805
гр. Пловдив, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.ова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ.ова
Административно наказателно дело № 20225330203668 по описа за 2022
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 22-1030-002729 от 29.04.2022г., издадено от
Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с
което П. Т. М., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 50.00
лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Жалбоподателят, П. Т. М., моли за отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се недоказаност
на нарушението.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „ПП“, изразява
писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба.
От фактическа страна се установява следното:
На 29.03.2022 г., *** при *** – свид. Г. Х., съставил АУАН по
отношение на П. Т. М. за това, че на същата дата, около 09.23 часа в град
Пловдив, на ул. „Менделеев“ до № 27, същият е управлявала л.а. „***“ с рег.
№ ***, ползвайки мобилен телефон по време на движение, без устройство,
което му позволява използването му без участието на ръцете. За така
1
констатираното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа
него и обжалваното НП, с което П. Т. М. бил санкциониран с ГЛОБАв размер
на 50.00 лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се
възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от
събраните по делото доказателства. В тази връзка са както събраните по
делото писмени доказателства (АУАН, Справка за нарушител/водач), така и
гласните - показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец на
нарушението – *** Г. Х., който поддържа съставения от него АУАН, в това
число отразените в него фактически констатации, и по-конкретно, че на
описаните в АУАН дата и място е възприел как жалбоподателят управлява
МПС, използвайки мобилен телефон, който държал в ръцете си. Съдът
кредитира тези показания като обективни и неопровергани от доказателствата
по делото.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от
субективна и обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение, квалифицирано като такова по чл. 104а от ЗДвП, който забранява
на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление
на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай се
установи от показанията на ***, че на процесните дата и място
жалбоподателят М. е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон,
който държал в ръцете си. Установява се при това положение наличието на
фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същия. Този извод се
потвърждава приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации
бяха потвърдени от показанията на разпитания като свидетел ***. В случая
2
приложение намира правилото на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване
на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП
констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила
за съда.
Съдът не възприема изложеното в жалбата възражение за некоректно
описание на нарушението, доколкото видно от АУАН и НП в същите по ясен
и недвусмислен начин е посочено кой, кога какво нарушение се твърди да е
извършил. Фактическото описание на извършеното нарушение съответства и
на дадената правна квалификация, поради което наведеното в жалбата
възражение в този смисъл също се оценя като неоснователно.
Като неоснователно се оценя и възражението за описание на
несъществуващо МПС, с което е извършено нарушението. Всъщност това
твърдение не е скрепено с доказателства, но така или иначе по делото няма
спор, а и това се установява с категоричност от показанията на ***, че
жалбоподателят е извършил нарушението, управлявайки МПС.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод
за квалифициране на деянието като маловажен случай. В тази връзка отчете,
че се касае за умишлено нарушение, засягащо важни обществени отношения
относно безопасността на движението по пътищата. Неговата обществена
опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради
което и същото не би могло да се квалифицира като “маловажен случай”.
Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложената
санкция, която се явява правилно и законосъобразно определена.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
3
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивски районен съд 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1030-002729 от 29.04.2022г., издадено от
Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с
което П. Т. М., с ЕГН: ********** е санкциониран с глоба в размер на 50.00
/петдесет/ лева – за нарушение на чл. 104а ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4