№ 7059
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110128079 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Канто 2003“ ООД, с ЕИК: *********
срещу „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 17 339.72 лева –
стойност на неразрешена платежна операция, осъществена на 27.02.2020 г. в
16:55 часа към сметка, различна от сметката на желания получател – „Баумит
България“ ЕООД, за което ищецът незабавно е уведомил банката, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 30.05.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на „Уникредит Булбанк“
АД и има разкрита разплащателна сметка при ответника, като извършва и
онлайн банкиране. Твърди се, че на 27.02.2020 г. ищецът извършил платежно
нареждане за сумата от 17 339.72 лева по сметката на „Баумит България“
ЕООД по техни фактури № **********, **********, ********** и
**********.
На 04.03.2020 г. обаче ищецът получил имейл от „Баумит България“
ЕООД, че фактурите не били заплатени. В тази връзка и ищецът незабавно
проверил плащането и се свързал с ответника като последният го уведомил, че
сметката и IBAN-a на получателя били променени. На 06.03.2020 г. след
проведен разговор със служител на банката било потвърдено, че преводът бил
изпълнен, но не към сметката на „Баумит България“ ЕООД, а на 07.03.2020 г.
ищецът депозирал изложение-молба с вх. №0363 05-000348 в обслужващия
клон на ответника в гр. Пловдив, а по-късно на 10.03.2020 г. уведомил и РП-
Пловдив за случая.
1
На 21.05.2020 г. ищецът получил имейл от ответника, че сумата не може
да бъде възстановена, тъй като не била налична в насрещната банка.
Предвид станалото ищецът излага подробни доводи, че онлайн
банкирането, предоставено от ответника, не било защитено и банката не
положила достатъчно усилия да защити интересите и парите на клиентите си.
С исковата молба са представени: авизо за местен превод,
кореспонденция по електронна поща, писмо от ответната банка, жалба и
постановление за спиране на наказателно производство.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е
постъпил от ответника чрез адв. В. Л. (с пълномощно към отговора), в който
оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че между страните
действително е сключен договор от 31.07.2017 г. за откриване на банкова
сметка при ответното дружество и за ползване на услугата „Булбанк Онлайн“,
като не оспорва, че на 27.02.2020 г. е извършен превод от банковата сметка на
ищцовото дружество.
На първо място твърди, че исковете са недопустими поради липса на
правен интерес. Излага, че „неразрешената платежна операция“ е извършена
през услугата Булбанк Онлайн и приложението Булбанк Мобайл, като описва
подробно и начина на работа на приложението. Сочи, че за да се извърши
плащане посредством приложението е необходимо въвеждането на
информация, която е строго лична. Изтъква, че попълнената от ищеца банкова
сметка на получателя била различна от посочената в жалбата до „Уникредит
Булбанк“. Сочи, че с оглед твърденията на ищеца, банката е извършила
незабавна проверка, подала е сигнал до ГДБОП и е уведомила банката на
получателя на кредитното нареждане. С тези аргументи иска претенциите да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Към отговора са представени: договор за платежна услуга и ОУ, писмо
от банката до МВР.
В хода на делото от ищеца е представена: жалба от 06.03.2020 г.
Изготвена и приета е съдебно техническа експертиза с вх. № 27901/27.01.2025
г. от в.л. А. К..
В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковата
претенция. Поддържа, че същата е доказана, както по основание, така и по
размер.
Процесуалният представител на ответника поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция.
От страните са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства
/писмо, договор за платежна услуга и ОУ, искане за ползване на електронно
банкиране/ се установява, че ищецът е клиент на ответната банка – като е
2
сключил договор за програма „Бизнес лидер лайт“ от 31.07.2017 г. В тази
връзка на ищеца е разкрита банкова сметка с IBAN: BG 73 UNCR 7000 1523
0252 44. Видно от договор за предоставяне на услуга „Булбанк онлайн“ от
31.07.2017 г. ищецът е ползвал посочената услуга към разкритата му
разплащателна сметка, а именно: електронно банкиране „Булбанк онлайн“ и
„Булбанк мобайл“. Съгласно искане за ползване на съответните услуги
управителят на ищцовото дружество Ангел Стефанов Рангелов е
единственото упълномощено лице да се разпорежда със средства от
разкритата банкова сметка, като е получил съответен ПИН код за активиране
на услугата.
Съгласно ОУ на банката ползването на „Булбанк мобайл“ става
посредством приложение и чрез МАС код и/или ОТР парола посредством М-
токен, като достъпът до последния е с индивидуален ПИН код на потребителя.
Средствата за идентификация и оторизация при мобилното приложение
предвиждат достъп чрез въвеждане на индивидуален ПИН код на потребителя
или биометрична характеристика /за достъп/ и чрез софтуерен токен МАС код
в комбинация с валиден ПИН за извършване на операцията.
Видно от авизо за местен превод на 27.02.2020 г. ищецът „Канто 2003“
ООД като наредител е извършил преводно нареждане към получател „Баумит
България“ ЕООД – за сумата от 17 339.72 лева с основание за плащане
фактури: № **********, **********, ********** и **********. Съгласно
платежното нареждане сметката на наредителя е с IBAN: BG 73 UNCR 7000
1523 0252 44, а на получателя с IBAN: BG 02 UBBS 8002 1089 1447 40, като
операцията е с номер 363В1О02005800IJ.
От електронна кореспонденция от 05.03.2020 г. се установява, че
ищцовото дружество е разполагало със сметка на дружеството „Баумит
България“ ЕООД с IBAN: BG 93 UNCR 9660 1026 0652 00.
Видно от жалба от 10.03.2020 г. ищецът твърди, че на 27.02.2020 г. е
извършил процесното плащане по запаметен образец. Притакива плащания
обикновено не се изисквал допълнителен код за подпис, но в случая бил
изискан такъв. Като получил данни от съконтрахента си, че сумата не е
постъпила ищецът се свързал на денонощен телефон с ответника, откъдето
бил уведомен, че IBAN и сметка на получателя са били променени, но ищецът
поддържа, че това от профила му не се виждало.
Налице е и жалба от 06.03.2020 г., където също се твърди, че плащането е
направено по образец. След получаване на информация от „Баумит България“
ЕООД за липса на получени суми ищецът твърди, че отворил извлечение и
видял, че в същото сметката на получателя е вписана правилно. При връзка с
дежурен телефон на ответника ищецът бил инструктиран да отвори „Архив“
на банккирането, като там установил, че номерът на получателя бил коректен,
но банката на получателя била ОББ. Вписледствие ищецът попълнил
формуляр за връщане на сумата.
От писмо до МВР от банката се установява, че същата е уведомена за
съмнение за неоторизиран превод на 05.03.2020 г. като още в същия ден е
изпратила искане за връщане на сумата, но на 09.03.2020 г. е получен отказ от
3
ОББ АД, като банка, обслужваща сметката на получателя.
От отговор на банката е видно, че процесното плащане е наредено от
Ангел Рангелов и подписано с мобилен тоукън – като при въвеждане на
данните потребителят е имал задължение да следи за верността на същите
през целия процес. Признава се, че плащането е изпълнено от банката,
доколкото е отговаряло на необходимите изисквания и е било с попълнени
рекзивити. Въпреки това след получаване на сигнала от клиента банката е
положила незабавно усилия да възстанови сумата, но безуспешно – доколкото
същата е била вече изтеглена от сметката на получателя.
От постановление от 08.10.2020 г. на прокурор при РП Пловдив се
установява, че досъдебно производство по случая под № 270/2020 г. е спряно –
като няма обвиняем и се чака изпълнение на съдебна поръчка от Р. Чехия. В
последващо постановление за спиране на същото досъдебно производство от
27.08.2024 г. се установява, че сметка IBAN: BG 02 UBBS 8002 1089 1447 40
при ОББ АД е с титуляр дружеството „Дениси 2002“ ООД, открита още през
2004 г. – като след постъпване на средствата същите са насочени към
получател в Чехия.
По делото е изготвена съдебно техническа експертиза с вх. №
27901/27.01.2025 г. от в.л. А. К..
Съгласно същата видно от полученият от банката log file (технически
дневник) преводът е създаден, подписан и изпратен от потребител на интернет
банкирането с ID 813006 и имена АНГЕЛ СТЕФАНОВ РАНГЕЛОВ. Стъпките
от наредителя са разяснени от в.л. в съдебно заседание.
При промяна в данни на образец действията, които наредителят следва да
изпълни, са както следва: - от меню „Образци и контрагенти“ в
БулбанкОнлайн - бутон за редакция – бутон „Запази" или при нареждане на
нов превод. След като се заредят данните от образеца, може да се променят
данни и да се запази плащането чрез функция „Запази като образец“. Съгласно
експертизата не е възможно изпълнение на електронно генерирано платежно
нареждане без да са попълнени реквизитите му, защото има валидации на
екран за задължителни полета.
При създаване на образец не се изисква потвърждение за създаване на
образец.
Вещото лице поддържа, че от получения лог файл не е видно да има
прекъсване в сесията на потребителя от логването до изпращането на превода,
както и няма данни за техническа повреда в системата в процесния ден.
Според експертизата след зареждане на образец, потребителят може да
прави промени по него с възможността само да изпрати превода или да запази
промените в образеца. След направена проверка се вижда, че въпросния
превод е изпратен към BG02UBBS80021089144740. Поради това, че не е
изследван компютъра/устройството, от което е направен този превод и във
връзка с това липсват достатъчно данни да се направи обосновано
предположение, не мога да кажа на какво се дължи евентуална промяна в
IBAN-а на получателя в превода.
4
На последно място съгласно експертизата преди да подпише и изпрати
плащането, клиентът вижда сметката, от която нарежда и сметката на
получателя - стъпка (/bg BG/corporate/CreatePayment/ShowDifferences).
В периода от 20.02.2020 г. – 27.02.2020 г. единствено потребител на
интернет банкирането с ID 813006 и имена АНГЕЛ СТЕФАНОВ РАНГЕЛОВ е
влизал в профила и според банката, той е единственият упълномощен от
дружеството. Освен това, в Булбанк Онлайн и Булбанк Мобайл без двойно
идентифициране не може да влезе потребител. Посоченият потребител
единствен притежава необходимите пароли и пин кодове за логване.
В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., вещото лице разяснява,
че в заключението си е описало 34 стъпки, извършени при изпълнение на
процесната операция. Съществените от тях са от ред 15 до ред 27, като
съдържат софтуерни термини. Уточнява, че в случая преводът е нареден през
„уеб приложение“. В тази връзка разяснява следните стъпки:
/bg-BG/corporate/TemplatePickers/TemplatesPicker - избор на шаблон;
/bg-BG/corporate/CreatePayment/CreateFromTemplate - създаване на
нов шаблон;
/bg-BG/corporate/Payments/CalculateCCYRate - изчисляване такси;
/bg-BG/corporate/Payments/GetBICByIBAN - избиране на IBAN или
въвеждане на IBAN, който се проверява впоследствие дали е верен;
/bg-BG/corporate/CreatePayment/ShowDifferences - създаване на
шаблон, който наредителят вижда с показани на него данни за превод;
/bg-BG/corporate/CreatePayment/SaveNew - записване на новия шаблон
заедно с въведените данни;
/bg-BG/corporate/ProcessPayments/SignAndSendPreview – подписване и
изпращане. Това означава, че наредителят вижда на екрана цялото
платежно в електронен вид с IBAN на получателя, IBAN на наредител и
сумата, преди да даде „подпис“. Уточнява, че това зависи дали
операцията се извършва при екран на монитор или на екран на мобилен
телефон. Независимо от вида на устройството наредителят вижда
задължително IBAN на получателя, но при мобилно устройство понякога
трябва да се „скролне“, за да се види целият шаблон. Това означава, че от
наредителя се вижда IBAN на получателя. В тази връзка в.л. поддържа, че
се вижда целият шаблон и се подготвя за подписване и изпращане;
/bg-BG/corporate/Authorization/Authorize/IndexGeneric – оторизация на
банката - тя става чрез отороизация от мобилно устройство, което е
записано в системата – като в случая е била налице двуфакторна
автентификация. Едното е верификация от мобилното устройство, а
другото е парола /като в.л. не може да уточни реда/. Счита, че в
процесния случай плащането е правено през айфон /приложени webkit/.
Поддържа, че се е изисквал код, който се генерира на софтуера на банката
/който е „Токен“/. Този код се излъчва на телефона като се генерира
автоматично и трябва да се въведе в банкирането от наредителя.
Уточнява, че задължително има стъпка, която е потвърждаване от самия
5
компютър/устройство /потвърждава се плащането/ и код който се
въвежда, за да се оторизира плащането, като и двете потвърждавания
се правят от наредителя.
Вещото лице уточнява, че при изследване на банкирането между двете
операции е минало време от няколко секунди. Това е така, доколкото кодът,
който се излъчва, има срок на действие който е сравнително къс – до няколко
минути;
/bg-BG/corporate/ProcessPayments/Send – ред 27 „Изпрати“.
Вищото лице разяснява, че след полагане на подписа, но преди
транзакцията, банката изисква код за подпис, като преди това съществува код,
който се вкарва от наредителя и след това банката ти изпраща код за подпис,
след въвеждане на шестцифрения код парите биват изпратени. Счита, че при
транзакцията наредителят вижда кода, който е генериран, номера на
транзакцията и айбана /говоря по спомен/. Счита и че в никакъв момент IBAN
на получателя не се явява скрит, а кодът, получен на мобилния телефон
съдържа номера на транзакцията.
Счита, че ако в периода между въвеждане на двата кода IBAN на
получателя е бил подменен, то това зависи от устройството на наредителя.
Подобно развитие било възможно при работа от компютър чрез вирус, но при
телефон, какъвто бил процесният случай в.л. не било имало наблюдения –
счита подобно действие за принципно възможно. Предвид изминалия период
от време в.л. не може да даде заключение дали телефонът Айфон, през който е
работено, може да е бил заразен с вирус, но поддържа, че не познава такъв
случай в практиката си.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по
делото документация, не е оспорена от страните в производството, а вещото
лице е отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/. В тежест на ищеца е да установи, че
между страните е съществувало облигационно отношение по договор за
използване на услугата „Булбанк Онлайн“/ „Булбанк Мобайл“, че в срока на
действие на договора е извършена платежна операция, която не е била заявена
от ищеца, както и нейната стойност и че е уведомил ответника незабавно след
узнаването.
В случая страните спорят дали заявката за превод с попълване на
реквизитите на платежното нареждане чрез системата за мобилно банкиране,
попълнено от представител на ищеца и получено в банката за изпълнение е
именно с индивидуализиращата сметка с IBAN: BG 93 UNCR 9660 1026 0652
00 и титуляр „Баумит България“ ЕООД или наредителят е въвел друга сметка с
6
IBAN: BG 02 UBBS 8002 1089 1447 40 с получател „Баумит България“ ЕООД
и съответно налице ли е отговорност на банката за възстановяване на
паричните суми, постъпили в резултат на горния превод в сметка на друго
лице.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС „Когато платежно нареждане е
подадено директно от платеца, доставчикът на платежни услуги на платеца
носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на платежната
операция, освен ако докаже пред платеца или пред доставчика на платежни
услуги на получателя, че доставчикът на платежни услуги на получателя е
получил сумата по платежната операция". Посочената разпоредба предвижда,
че банката не носи отговорност пред платеца (своя клиент), ако докаже, че
доставчикът на платежни услуги на получателя е получил наредената сума.
Т.е. банката следва да докаже, че банката на получателя на плащането е
получила процесната сума - в случая, че сумата е постъпила по сметка с IBAN:
BG 02 UBBS 8002 1089 1447 40 в ОББ АД, посочена в платежното нареждане.
Посоченото обстоятелство съдът намира за установено по делото чрез
събраните писмени документи и констатациите на експерта по СТЕ.
Поддържаните от ищеца доводи, че платежното нареждане е с реквизит друга
банкова сметка, т.е. IBAN: BG 93 UNCR 9660 1026 0652 00, който е посочен
единствено в електронна кореспонденция между ищеца и дружеството
„Баумит България“ ЕООД, съдът намира за недоказани и съответно
неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки твърденията
на ищеца, че при него се визуализира друга банкова сметка /“вярната“ според
твърденията му такава/ същият не представя никакви доказателства в тази
връзка /екранна снимка, извлечение или друго/ - независимо, че в
електронното си съобщение до съконтрахента си „Баумит България“ ЕООД
твърди, че при проверка в банкирането си вижда „правилната сметка“, а в
жалбата до ответника сочи, че след отваряне на „архивни операции“ се
виждало, че сметката е подменена.
От СТЕ се установява, че при извършване на изследване в системата на
ответника е установена технологията и хронологията на обработка на
платежния документ, със записи налични в системата, които не са били
променени след подаването им от платеца. В изготвеното от платеца – ищец
платежно нареждане е била посочена банкова сметка с IBAN: BG 02 UBBS
8002 1089 1447 40 в ОББ АД, която не е била променена впоследствие от
платеца, банката или трети лица. Титуляр на посочената в платежното
нареждане банкова сметка не е изследван – като същият е клиент на друга
банка, различна от тази на платеца.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил и е дал съгласие за извършването й. При оспорване на
платежната операция платецът (ищецът) трябва да докаже, че не е я наредил и
че не е дал съгласието си да бъде извършена. Съдът намира, че сочените от
ищеца обстоятелства, не обосновават извод за неразрешена платежна
операция, т.е. такава, за която ищецът не е дал съгласието си да бъде
извършена.
7
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 13 на БНБ от 18.08.2016 г за
прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове, в
тежест на клиента на банката е да посочи пълно и точно IBAN-a в платежното
нареждане. На основание чл. 8 от Наредба № 13 на БНБ, единственото
задължение на банката е за проверка на валидността на контролните числа на
IBAN-a на наредителя и получателя на плащането, посочени в платежното
нареждане. Посоченото задължение е изпълнено, след като платежното
нареждане е обработено, изпълнено и плащането е постъпило по валидна и
съществуваща банкова сметка. Както се посочва и в правната литература, за
банката не е предвидено задължение да проверява имената на титулярите на
посочените в платежното нареждане сметки. Подобно задължение не е
предвидено нито в ЗПУПС, в Наредба № 13 на БНБ, Наредба № 3 на БНБ от
18.04.2018 г., нито в Указание на БНБ за изпълнение на кредитен превод и
директен дебит в левове, когато доставчиците на платежни услуги са банки.
Отделно от това, банката на наредителя не може да разполага с
информация относно имената или наименованието на лицето получател на
дадено плащане – в случая клиент и на друга банка, и обективно не може да
провери това обстоятелство.
Съгласно чл. 90, ал. 1 и 2 от ЗПУПС, когато платежно нареждане е
изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор,
нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя,
посочен е уникалния идентификатор. Банката не носи отговорност за
неизпълнението или неточното изпълнение на платежна операция при
неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален
идентификатор.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти платецът
съставя платежно нареждане за кредитен превод със съдържание съгласно
изискванията на чл. 15 и носи отговорност за настъпилите последици от
неправилното му съставяне. В съответствие с горепосочените разпоредби,
съгласно т. 38 от Общи условия на ответника: "Рискът и отговорността за
щетите от изпълнение на електронни платежни нареждания, чиито реквизити
са попълнени грешно, неточно или неясно са за сметка на клиента“.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, договорът има силата на закон за лицата,
които са го сключили. С оглед на горепосочената правна уредба, както се
възприема и в правната теория "При неточно посочване на IBAN в
платежното нареждане не е налице неточно изпълнение на платежна
операция. Когато платежната операция е изпълнена в съответствие с
посочения в нареждането IBAN, както от банката на наредителя, така и от
банката на получателя, не са налице условия за извършване на служебен
коригиращ превод, банката не носи отговорност за неправилното изпълнение
на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя на платежни
услуги уникален идентификатор. С чл. 8, ал. 1 от Наредбата е посочено, че
платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към
доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на
8
платежна операция, като при установяване на идентичността на платеца по чл.
100 от Закона за платежните услуги и платежните системи доставчиците на
платежни услуги спазват изискванията на Делегиран регламент /ЕС/ 2018/389
на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение на Директива /ЕС/
2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на
идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на
комуникация.
В чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС е предвидено, че когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна
операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът
на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги.
В случая съдът намира за установено, че банката, като доставчик на
платежната услуга е доказала всички факти касаещи автентичността на
операцията и изправността на системата. Доводите на ответника в посочения
смисъл, съдът намира за основателни. Както бе посочено, съгласно чл. 70, ал.
1 и, ал. 2 от ЗПУПС, където е дадено легално определение на понятието
„разрешена платежна операция", същата представлява платежна операция,
която платецът е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а ако платецът
не е наредил или не е дал изрично съгласие за изпълнени е, то платежната
операция е неразрешена.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Закона за платежните услуги и
платежните системи съгласието за изпълнение на платежната операция или
поредица от платежни операции се дава по ред и по начин, уговорени между
платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни
услуги. В чл. 75 от ЗПУПС са посочени задълженията на ползвателя на
платежния инструмент, а именно: да използва платежния инструмент в
съответствие с условията за неговото издаване и ползване; незабавно след
узнаването да уведоми доставчика на платежните услуги за загубване, кражба,
присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент; да
предприеме всички разумни действия за запазване на персонализираните
средства за сигурност на платежния инструмент.
Съдът като обсъди доводите на страните, намира, че безспорно в случая
не е налице неразрешена платежна операция, тъй като както се установи от
СТЕ през целия период от момента на съставяне до момента на подписване на
процесното платежно нареждане, достъпът до мобилното банкиране е бил
осъществяван само от потребителя, легитимиращ се от името на ищеца,
след въвеждане коректни потребителски идентификатори (потребителско име
и парола), като при подписване на плотежното нареждане по предварително
уговорените ред и начин за Банката е било налице обективирано
недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 70, ал. 3 от ЗПУПС. Не се касае за
неоторизиран достъп до системата, нито се касае за недадено съгласие за
9
паричната операция, тъй като както изрично изтъква и експерта, независимо
от това дали е ползвана готова бланка и какви промени са извършвани във
всеки един момент до подписването на платежното нареждане от управителя
на ищцовото дружество чрез въвеждане на потребителско име и парола за
активен достъп, и чрез въвеждане на еднократен уникален динамичен код,
който системата е изпратила на посочен от наредителя мобилен телефонен
номер, той е могъл и е бил длъжен да провери съдържанието на документа,
който подписва. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че
платежната операция е неразрешена, тъй като не се твърди и не се установи да
е налице липса на съгласие.
Твърденията на ищеца, че банката получава платежното нареждане още
при потвърждаването на съдържанието му, а при подписването им
управителят не е могъл да установи, че IBAN: BG 02 UBBS 8002 1089 1447 40
в ОББ АД е на лице различно от получателя, не може да бъде споделено, тъй
като и експертът установи, че във всеки един етап на опериране със системата
има възможност за т.нар. "преглед". Тук вещото лице разясни, че дори в даден
момент при въвеждане на кода от тоукъна IBAN на получателя да е бил
притъмнен, същият е бил постоянно видим. Освен това следва да се отебелжи
и че в случая IBAN на получателя е бил такъв на различна банка – т.е. на
„ОББ“ АД вместо на „Уникредит Булбанк“ АД, която според ищеца е
правилната банка т.е. ищецът е можел да забележи тази съществена промяна –
както в цифрите, така и в кода на самата банка. Следва да се отбележи и че
според вещото лице прекъсвания в сесията по изпълнение на превода не е
имало. Вещото лице разясни и че зловреден софтуер /вирус/, който подменя
IBAN, е характерен за работа през онлайн банкиране на компютър, а в случая
е работено през мобилен телефон – където такъв вирус вещото лице в
практиката си не е установявало. Тук следва се отбележи и че в случая
водещо за изпълнение на платежното нареждане по отношение на получателя
е посочения реквизит IBAN, съдържащ се в посочения уникален
идентификатор. Следователно това, че представителят на ищеца е работил на
устройство с „по-малък екран“, което чисто физически е затруднявало
физически постоянното възприемане на IBAN кода на получателя, не може да
се вмени във вина на банката.
Следва да се има предвид и че съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 от
ЗПУПС нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на
получателя, посочен с уникалния идентификатор, когато платежно нареждане
е изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор.
Легалното определение на този термин е дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от
допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която „Уникален
идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от
доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която
трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при
изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен
другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка".
Съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2 от ЗПУПС, доставчикът на
платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или неточното
10
изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от ползвателя
на платежни услуги уникален идентификатор, като в, ал. 4 е посочено, че в
случаите по, ал. 2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на
дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по
платежната операция.
Следователно банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в
съответствие с въведения от платеца IBAN, изпълнено в съответствие с
посочения в него уникален идентификатор, винаги се смята за точно
изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август 2016 г. за
прилагането на международен номер на банкова сметка, издадена от БНБ,
задължение на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и
точно IBAN най-съществената информация, необходима на доставчика на
платежни услуги с цел осъществяване на превода. Следователно при
получаване на платежното нареждане, изхождащи от лица с оторизиран
достъп до системата и с попълнени от тях и данни, за ответната банка не е
било налице основание да приеме, че се касае за нередовна операция и да не
изпълни нареждането.
Безспорно се установи, че нареждането е изпълнено същия ден, сумата е
постъпила по посочената в платежното нареждане разплащателна сметка. За
допуснатата грешка от платеца, банката е уведомена и веднага са предприети
действия за връщане на сумата, които обаче не са дали резултат.
Следователно не е налице и хипотезата на чл. 90, ал. 4 от ЗПУПС, на
която се позовава ищецът. Не може да се приеме за установено, че както
твърди ищецът банката не е предприела необходимите действия, за да
гарантира сигурна електронна среда, в която да се изпълняват платежни
нареждания, респ. не се установява, че не е положена дължимата грижа за
евентуално възстановяване на средствата – така Определение №
218/23.01.2025 г. по т.д. № 960/2024 г. на ВКС
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
делото искането на ищеца е неоснователно.
Ответникът претендира разноски от 1620 лева, от които 300 лева
депозит за вещо лице и 1320 лева – адвокатски хонорар с ДДС. Посочените
разноски са действително извършени и следва да бъдат присъдени изцяло –
като хонорарът не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на
делото, продължителността на същото и обемът доказателствен материал.
В тази връзка и сумата от 1620 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Канто 2003“ ООД, с ЕИК:
11
********* и адрес на управление: гр. Пловдив, район Източен, бул. Марица №
160, склад № 27, срещу „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, район Възраждане, площад Света Неделя № 7, за
осъждане на ответника „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на ищеца „Канто
2003“ ООД сумата от 17 339.72 лева – стойност на неразрешена платежна
операция /операция с номер 363В1О02005800IJ /, осъществена на 27.02.2020 г.
в 16:55 часа към сметка, различна от сметката на желания получател –
„Баумит България“ ЕООД, за което ищецът незабавно е уведомил банката,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.05.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Канто 2003“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление:
гр. Пловдив, район Източен, бул. Марица № 160, склад № 27 ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, площад
Света Неделя № 7, сумата от общо 1620 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство /за адвокатски хонорар и депозит за
експертиза/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12