Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 01.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1125
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4213454 на ОД на МВР
Ловеч е наложено на А.А.А. ***, административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП –
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят А., който го е обжалвал,
като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата сочи, че на снимката изготвена
от техническото средство ясно се вижда личният му автомобил, но освен него и
още три автомобила, единият от които предприема изпреварване. Твърди, че на
снимката която му е изпратена не е посочена скоростта, с която се движи, а е
отразена единствено скоростта, която е разрешена. Изтъква, че не е превишил
позволената максимална скорост за движение. Акцентира и на обстоятелството, че
не е посочено разстоянието до автомобила и за кои от всички заснети автомобили
се отнася засичането и какво всъщност показва снимката, след като не е означена
скоростта на движение. Предвид на тези съображения моли електронният фиш да
бъде отменен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят А. не се
явява.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В
съпроводителното писмо, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН са направили
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че такъв е поискан
и жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 17.11.2020 г. в 11:50 часа, на първокласен път І-4, км 38+600, в
землището с.Г., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и
заснела движещо се в посока гр.Варна, със скорост от 116 км/ч МПС. Предвид
обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в
извън населено място и нямало въведени със съответните пътни знаци ограничения
на скоростта, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално
разрешената скорост била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0132 /л.4 и л.16/ приели, че засечената в 11:50 часа на 17.11.2020 г.
скорост от 116 км/час била от лек автомобил „*********” с рег.№ *********.
След справка в централната база данни на КАТ /л.20/ било установено, че
собственик на автомобила е А.А.А. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 01.12.2020 г. /справка на
л.17 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 4213454 /л.15/ срещу А.А.А., в качеството му на собственик на автомобила. В него
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което наложил на А. санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в размер на
100 лева.
Видно от отметката на представения от жалбоподателя препис от електронния
фиш /л.3/, същият му е бил връчен на 14.12.2020 г., което обстоятелство
кореспондира със заявеното от него в жалбата и приложената от въззиваемата страна справка на л.17 от делото.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят А. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на А.А., то жалбата е подадена в срока по
чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна,
доколкото именно А.А. е посоченото като нарушител в
електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Посочено е, че е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
По отношение стоящите за разглеждане въпроси относно авторството на
описаното нарушение и вмененото виновно поведение на жалбоподателя А., съдът
намира следното :
Едно от задължителните изисквания, които следва да бъдат спазени в
производството по налагане на административно наказание е нарушителя и вината
му да са безспорно установени – аргумент от разпоредбите на чл.24, ал.1 и
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Тези принципни положения се отнасят и за санкционираните с
електронен фиш лица, независимо от предвидената от закона облекчена процедура
по издаването им.
В разглежданият случай, след анализ и цялостна преценка на ангажираните в
тази връзка доказателства, съдът констатира, че не се установява по категоричен
и несъмнен начин, че именно жалбоподателят А. с управлявания от него лек
автомобил е автор на вмененото му нарушение и по-точно, че засечената в 11:50
часа на 17.11.2020 г. скорост от 116 км/час (след приспадане на 3 % допустима
техническа грешка наказуемата скорост е била определена на 112 км/ч) е от автомобила
„*********” с рег.№ *********. Видно от вещественото доказателство – снимковия
материал на л.16 от делото, както и на този предоставен на жалбоподателя – л.4,
зад автомобила собственост на А. се виждат и друг лек автомобил и част от товарен
такъв, а успоредно на тях, в насрещното платно за движение, но също в посока гр.Варна,
е заснет да се движи и трети лек автомобил, и който явно в този момент извършва
маневра изпреварване.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, автоматизираните технически
средства и системи се използват съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. На следващо място –
нормата на чл.746, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр.98 от
07.11.2003 г.) предвижда, че конструкцията на скоростомерите
трябва да позволява да се индивидуализира моторното превозно средство, чиято
скорост е измерена, включително при
едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. В този смисъл е
и разпоредбата на чл.752, ал.4 от същата наредба, която въвежда изискването
уредите за контрол на скоростта да осигуряват, че изобразената позиция на МПС и
на свързания с него документ с изображение (в случая вещественото
доказателство) могат еднозначно да причислят стойността на измерената скорост
към същото МПС. В тази връзка следва да се отбележи, че техническото средство,
с което е засечена скоростта – система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. В случаят са заснети четири
автомобила и липсват убедителни доказателства, че измерената скорост от 116
км/ч е именно от автомобила „*********” с рег.№ ********* независимо, че същият
се явява първи в колоната и визуално най-близо до техническото средство. В
представеното от въззиваемата страна удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български
институт по метрология /л.14/ са отразени техническите параметри и
характеристики на системата, но от същите не може да се установи, че системата
за видеоконтрол е конструирана по начин, при който, при заснети от камерата два
или повече автомобила в колона или при разминаването им, засечената скорост се
селектира по такъв начин, че ясно и безусловно да сочи кой от автомобилите се е
движел с тази скорост.
Нещо повече – при внимателния преглед и сравняване на снимковия материал
предоставен по делото от въззиваемата страна /л.16/ и
този връчен на жалбоподателя заедно с електронния фиш /л.4/ се установява, че
това са два поредни кадъра от видеозаписа на ситуацията, с разлика от 1 стотна,
видно от поредния номер на двете снимки и точният час на заснемане (до стотна
от секундата). Снимката представена от въззиваемата
страна /л.16/ е с № 0132086 и час на
заснемане 11:50:12, а тази връчена
на жалбоподателя /л.4/ е с № 0132087
и час 11:50:13. На последната обаче
липсва отразено разстоянието до заснетия обект и измерената скорост, което
навежда на извод, че или към този момент системата не е отчела скорост, която
да надвишава зададените прагови стойности или, че за време от 1 стотна
измерената на предходния кадър скорост от 116 км/ч е била намалена до
стойности, които влизат в рамките на разрешената. Това обаче са предположения,
но не и реално установени и доказани факти.
При тези съображения, настоящият състав намира, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А.А. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е направено от наказващия орган без да са налични безспорни доказателства,
че именно той е автор на нарушението и при неизяснени спорни обстоятелства. В
хода на съдебното следствие последните, въпреки усилията на съда, съгласно
принципа за разкриване на обективната истина (чл.13 от НК), не бяха изяснени от
приобщения по делото доказателствен материал.
Ангажирането на административнонаказателната
отговорност не може да почива на предположения, а на безспорно установени факти
и доказателства.
Ето защо, с оглед на тези съображения съдът счита, че наказанието е
незаконосъобразно наложено и обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен
като такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 4213454 на ОД на МВР Ловеч, с който на А.А.А. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100 лева, на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :