Решение по дело №22453/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2985
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20221110122453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2985
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110122453 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „С В“ АД срещу Р. Д. И. и В. Д. И..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна са налице договорни отношения,
които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С В” АД и по силата, на които ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов“, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1. Моли да бъде
признато за установено, че ответниците дължат разделно следните суми, за които заявява, че
имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК:
- Р. Д. И. дължи следните суми: 626,88 лв. – цена на предоставени ВиК услуги за
периода от 24.02.2020г. до 24.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и 83,44 лв. -
мораторна лихва за периода от 26.03.2020г. до 24.06.2021г.
- В. Д. И. дължи следните суми: 626,88 лв. – цена на предоставени ВиК услуги за
периода от 24.02.2020г. до 24.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и 83,44 лв. -
мораторна лихва за периода от 26.03.2020г. до 24.06.2021г.
Ответниците са депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват
предявените искове като неоснователни. Оспорват обема на предоставените ВиК услуги.
Молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
За да е основателен предявеният иск за главница, в тежест на ищеца е да докаже верността
на наведените от него твърдения, а именно: наличието на облигационно правоотношение по
валиден договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги, размера на вземанията
за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.
Съгласно § 2, т. 2 потребители на ВиК услуги са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая от приложената справка от Служба по вписванията е видно, че като ипотекарни
длъжници по учредена върху имота на 13.12.2004г. договорна ипотека са вписани Р. Д. И.,
В. Д. И. и Д В И.. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и
съхраняването на имотния регистър, последният представлява система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация,
собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на
посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се
проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
В настоящия случай ответниците не са оспорили вписаните обстоятелства, отразени в
представената справка, нито са ангажирали доказателства, които да поставят под съмнение
нейната достоверност, поради което следва да се приеме, че доколкото посочените лица са
вписани като ипотекарни длъжници, то в достатъчна степен се установява, че същите са и
собственици на процесния имот. Този извод следва и от изричната разпоредба на закона,
която предвижда, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които принадлежат на
лицата, които я учредяват (чл. 167, ал. 3 ЗЗД), каквато проверка дължи да извърши и
нотариусът при учредяване на ипотеката (чл. 586 ГПК, респ. чл. 482 ГПК-отм.). Доколкото в
обсъжданите документи не се съдържат данни за квотите на посочените лица в
съсобствеността, то следва да се приеме, че същите имат равни права (чл. 30, ал. 2 ЗС). От
представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Д В И. е починал на
2
13.07.2008г., като е оставил за свои законни наследници двете си деца – В. Д. И. и Р. Д. И.,
при което всеки от тях е придобил равни части от притежаваните от наследодателя им права
върху процесния имот (чл. 5, ал. 1 ЗН). По изложените съображения следва да се приеме, че
през релевантния за делото период Р. Д. И. и В. Д. И. са били съсобственици на процесния
имот (при равни права) и като такива са имали качеството потребител на ВиК услуги, т.е.
всеки от тях отговаря за тяхната стойност съобразно правата си в съсобствеността (т.е. по
½).
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва
чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение (чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г.), а за сгради-етажна собственост - въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време,
което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период
от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общия водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат
индивидуалните водомери (чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата). Отчетените данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път (чл. 32, ал. 3 от наредбата)
От изложеното следва, че в нормативната уредба е възприет принципа ВиК услугите да се
заплащат съобразно реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител.
Изключенията от този принцип са изброени изчерпателно, като е установен и реда, по който
в тези случаи се установява количеството на потребените ВиК услуги.
В настоящия случай от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е
3
видно, че количеството на предоставените ВиК услуги се равнява на 180 m на стойност
513,40 лв., като от приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответниците не са
извършвали плащания.
Ето защо следва да се приеме, че предявените срещу всеки от ответниците искове се явява
основателен за сумата от по 256,70 лв., като следва да се отхвърли за разликата над тази
сума до пълните предявени размери от по 626,88 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая задълженията на ответната страна
са възникнали като срочни, поради което същата изпада в забава в 30-дневен срок от датата
на фактуриране, поради което мораторна лихва се дължи върху уважената главница за
периода от 26.03.2020г. до 24.06.2021г., която в случая се равнява на по 34,16 лв. (който
размер е определен от съда при усл. на чл. 162 ГПК).
Следователно предявените срещу всеки от ответниците искове за мораторна лихва следва да
се уважат до сумата от по 34,16 лв. за периода от 26.03.2020г. до 24.06.2021г., като се
отхвърлят за разликата над тази сума до пълния размер на предявените искове от по 83,44
3
лв.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати следните суми: 5,81 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 10,23 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 5,81 лв. – държавна такса за исковото производство, 20,46 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 90,08 лв. – разноски за
експертизи. Ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от
предявените искове. В случая всеки от тях претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на по 500 лв., а за заповедното
производство В. И. претендира 300 лв., а Р. И. – 350 лв. Посочените разноски следва да
бъдат намалени с оглед възражението на ищеца за прекомерност до сумите от по 50 лв. за
заповедното производство и от по 400 лв. за исковото производство (предвид относително
ниската фактическа и правна сложност на делото), от които в полза на всеки от ответниците
следва да се присъди сумата от по 29,52 лв. - адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и 236,16 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Р. Д.
И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1 дължи на „С В“ АД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „...... 1, сгр. 2А, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 256,70 ЛЕВА - главница,
представляваща цена на предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Яворов“, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1 за периода от 24.02.2020г. до 24.06.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането – 25.11.2021г. до окончателното плащане и 34,16 ЛЕВА – мораторна лихва за
периода от 26.03.2020г. до 24.06.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за предоставени ВиК услуги за разликата над уважения размер от 256,70 лв. до
пълния предявен размер от 626,88 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 34,16 лв. до пълния предявен размер от 83,44 лв., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67244/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63
с-в.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В. Д.
И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1 дължи на „С В“ АД, ЕИК
4
., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „...... 1, сгр. 2А, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 256,70 ЛЕВА - главница,
представляваща цена на предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Яворов“, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1 за периода от 24.02.2020г. до 24.06.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането – 25.11.2021г. до окончателното плащане и 34,16 ЛЕВА – мораторна лихва за
периода от 26.03.2020г. до 24.06.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за предоставени ВиК услуги за разликата над уважения размер от 256,70 лв. до
пълния предявен размер от 626,88 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 34,16 лв. до пълния предявен размер от 83,44 лв., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67244/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63
с-в.

ОСЪЖДА Р. Д. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1 да
заплати на „С В“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „...... 1,
сгр. 2А сторените по делото разноски, както следва: 5,81 ЛЕВА – държавна такса в
заповедното производство, 10,23 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 5,81 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 20,46 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 90,08 ЛЕВА – разноски за
експертизи.

ОСЪЖДА В. Д. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.“ № 1, ет. 1, ап. 1 да
заплати на „С В“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „...... 1,
сгр. 2А сторените по делото разноски, както следва: 5,81 ЛЕВА – държавна такса в
заповедното производство, 10,23 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 5,81 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 20,46 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 90,08 ЛЕВА – разноски за
експертизи.

ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „......
1, сгр. 2А да заплати на Р. Д. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.“ № 1, ет. 1,
ап. 1 сторените по делото разноски, както следва: 29,52 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и 236,16 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в исковото
производство.

ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „......
1, сгр. 2А да заплати на В. Д. И., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „.“ № 1, ет. 1,
ап. 1 сторените по делото разноски, както следва: 29,52 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение
в заповедното производство и 236,16 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в исковото
5
производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6