Решение по дело №7423/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4271
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20191100507423
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   16.07.2020г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 7423 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

                                      

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 46279 от 20.02.2019г. по гр.д. № 60655/2016г. Софийски районен съд, 118 състав осъдил Ч.Б.В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 707.22 лв., от която 14.28 лв. за дялово разпределение, за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 172880, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законна лихва от 27.10.2016г. до изплащане на вземането, и сумата 17.44 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 31.12.2012г. до 26.05.2015г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 800 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Ч.Б.В., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният съд неправилно приложил погасителната давност; Не изследвал въпроса за собствеността на процесния имот, а от представените доказателства било видно, че имотът е съсобствен; Не изследвал и въпроса дали ищецът има право да доставя топлинна енергия. По делото не било доказано реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, нито стойността на твърдяното количество доставена топлинна енергия. Районният съд не обсъдил и възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми етажната собственост за процента на сградна инсталация над 50 %. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 25 лв. – заплатена от пълномощник държавна такса.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 02.06.2020г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

 Третото лице помагач на ищеца – „М.Е.” ООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни установителни искове:

 с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от общо 707.22 лв., от които 692.94 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 172880, за периода 01.11.2012г. - 30.04.2014г., и 14.28 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за същия период,

и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 17.44 лв., от които 14.82 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2012г. – 26.05.2015г., и 2.62 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда на 27.10.2016г. до окончателното плащане.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Х.Т.от САК не е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. В проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция процесуалният представител заявил, че оспорва предявените искове по основание и размер, оспорва наличие на облигационна връзка между страните. Искал е от съда да отхвърли исковете, като едва в пледоарията си по съществото на спора е релевирал възражение за погасителна давност.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. С оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи решението е частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно чл. 154 ГПК, същият не е доказал ответникът да е собственик на целия топлоснабден имот, нито да е сключил договор директно с топлопреносното предприятие за частта – собственост на трето лице. От приетите и неоспорени договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ и справка от НБД „Население“ се установява, че ответникът е собственик на 3/4 идеални части от имота – 1/2 на собствено основание (арг. чл. 30, ал. 2 ЗС) и 1/4 - по наследствено правоприемство от баща му Б.Ц.В.. Като приложено към исковата молба доказателство е описано удостоверение за отказ от наследство, направен от другия наследник – Б.Б.В., но такова не е представено по делото. Следователно ответникът Ч.В. дължи цената на доставената в имота ТЕ съобразно дела си в съсобствеността от 3/4.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата във връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и установяването на нейното количество.

Съгласно ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от особения представител на ответника по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява: Общият топломер в АС е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства”. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в приложение към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдявеното (сега отменена, но в сила към процесния период).

В процесния период в имота на ответника е имало 3 бр. отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, и щранг-лира без уред. И през двата отоплителни сезона не е осигурен достъп за отчет на уредите (видно и от приетите по делото и неоспорени 2 бр. констативни протоколи), като за отоплителен сезон 01.05.2013 – 30.04.2014г. не са били начислени служебно дялови единици за трите радиатора. Начислени са суми за щранг-лирата и за ТЕ, отдадена от сградна инсталация - на база пълен отопляем обем на имота по проект от 146 куб. м. Общо дължимата главница за процесния период възлиза на 692.95 лв., като в тази сума не са включени стари задължения и корекции за предходни периоди. Стойността на услугата дялово разпределение възлиза на 14.28 лв., или общо за топлинна енергия и за дялово разпределение дължими за имота са 707.22 лв. Съгласно заключението, дяловото разпределение е извършвано от ФДР в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Вещото лице е посочило също, че в двата отоплителни сезона, включени в процесния период, ТЕ от сградна инсталация е била над 50 % - съответно 53.97 % и 55.36 %, като при изслушване на заключението е пояснило, че от ищеца не му е предоставено писмено уведомление по чл. 78 от Наредба № 16-334 до етажните собственици. Това обаче според вещото лице не означава, че дяловото разпределение е грешно изготвено.

При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия топломер, така и справката за показанията на общия топломер, протоколите за неосигурен достъп и индивидуалните справки, изготвени от ФДР. При установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна собственост, измерена с годно СТИ и заключението на експерта, че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника ТЕ, стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени.

Що се отнася до поддържания довод в жалбата във връзка с неизпълнение от ищеца на задължението му да уведоми етажната собственост за процента на ТЕ от сградна инсталация, съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда - етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация.

Доводът в жалбата по делото да не било установено ищецът да има право да доставя топлинна енергия съдът намира за преклудиран. Само за пълнота следва да се посочи, че този факт се установява при справка в търговския регистър, видно от която ищцовото дружество е с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности, обслужващи основните.

Преклудиран е и доводът на въззивника за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 4 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), по силата на изричната разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва (чл. 116, б. „в” ЗЗД и чл. 84 ЗС).  В случая отговор на исковата молба не е подаден, а заявеното от особения представител възражение едва в хода на устните състезания пред първата инстанция е преклудирано и правилно не е обсъждано от първостепенния съд.

С оглед изложеното, исковете срещу ответника, като собственик на 3/4 идеални части от топлоснабдения имот, са основателни до размер от 519.70 лв. – главница за топлинна енергия, 10.71 лв. – главница за дялово разпределение, 11.11 лв. – лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, и 1.96 лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение.

Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати главници над сумата 530.41 лв. до присъдения от СРС размер от 707.22 лв., в частта, с която е осъден да заплати лихви за забава върху главниците за разликата над 13.07 лв. до присъдения размер от 17.44 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати разноски за първата инстанция за разликата над 600 лв. В останалите части решението следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на двете страни. С определение от 02.10.2019г. по настоящото дело въззивникът е освободен от заплащане на дължимата държавна такса по жалбата в размер на 50 лв. Доказателства за други направени от него разноски по делото няма. Претендираната с въззивната жалба държавна такса в размер на 25 лв. подлежи на освобождаване в полза на внеслото я трето лице при поискване и не следва да се възлага в тежест на въззиваемия. Последният също е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, но доколкото единственото извършено от юрисконсулта действие е подаване на молба, с която се претендират разноски, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 46279 от 20.02.2019г., постановено по гр.д. № 60655/2016г. на Софийски районен съд, 118 състав в частта, с която Ч.Б.В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ разликата над 530.41 лв. до 707.22 лв. – главници за доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху тази разлика от подаване на исковата молба в съда на 27.10.2016г., както и в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД разликата над 13.07 лв. до 17.44 лв. – лихви за забава върху главниците за периода 31.12.2012г. - 26.05.2015г., както и в частта, с която на основание чл. 78 ГПК е осъден да заплати разноски за първоинстанционното производство за разликата над 600 лв. до 800 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу Ч.Б.В., ЕГН **********,  искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 530.41 лв. до 707.22 лв. – главници за доставена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 13.07 лв. до 17.44 лв. – лихви за забава за периода 31.12.2012г. - 26.05.2015г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46279 от 20.02.2019г., постановено по гр.д. № 60655/2016г. на Софийски районен съд, 118 състав в частта, с която Ч.Б.В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от общо 530.41 лв., от които 519.70 лв. – главница за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 172880, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., и 10.71 лв. – главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда на 27.10.2016г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 13.07 лв., от които 11.11 лв. – лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2012г. до 26.05.2015г., и 1.96 лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период, както и в частта, с която е осъден на основание чл. 78 ГПК да заплати разноски за първата инстанция до размер от 600 лв.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „М.Е.” ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.        

 

 

 

                                                                                                     2.