Решение по дело №991/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 596
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20223100500991
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500991 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5253/04.04.2022г. на Р. ИЛ. ИВ. ЕГН ********** –
длъжник по изпълнително дело № 20157120401515 по опис на Илиана Станчева – ЧСИ, рег.№
712, КЧСИ против действие на ЧСИ, изразяващо се отказа на ЧСИ да отмени насочване на
принудителното изпълнение върху доход, който длъжника смята за несеквестируем. Изложени са
аргументи,че сумата от 812.23 лв. приведена по сметка на ЧСИ по изп.дело в резултат на
наложения запор по сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД представлява данъчно облекчение по
чл.22в от ЗДДФЛ вр.параграф 9 ал.1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021г. и като такава, доколкото цели
подпомагане на семейството представлява несеквестируем доход по смисъла на чл. 444 т.8 от ГПК.
Претендира отмяна на действията на съдебния изпълнител изразяващи се в насочване на
изпълнението върху несеквестируем доход чрез налагането на запор върху банковата й сметка в
„Банка ДСК“ АД.
Ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ ООД - взискател по
изпълнителното дело, редовно уведомен, в срок не е депозирал становище.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Илиана Станчева е приложил писмени
мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е
доводи за неоснователност на жалбата.
Приложил е копие от изпълнително дело № 20157120401515 .
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок , от процесуално легитимирано да обжалва лице –
длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт – насочване на
изпълнението върху доход, който длъжника счита за несеквестируем, поради което е
1
допустима.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20157120401515 е образувано на 25.09.2015г., по молба на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист № 9258, издаден по
ч.гр. дело № 35250/2015 година по описа на ВРС, срещу Р. ИЛ. ИВ. за заплащане на сумата от 511,79 лева
главница, ведно със законната лихва от 30.03.2015 г. до окончателното й изплащане, 138,41 лв. - договорна лихва,
371,73 лв. -наказателна лихва, както и 225,00 лв. деловодни разноски.
На 13.11.2015 година е връчена ПДИ на Р. ИЛ. ИВ. по месторабота й - «Фарммедия» ООД. По
делото са постъпвали плащания до 2019 год. от същия работодател, след наложен запор на трудовото
възнаграждение. На 31.08.2017 г. по искане на взискателя е извършена справка в Българска народна банка за
декларирани банкови сметки на длъжника и са наложени запори на установените банкови сметки.
Със запорно съобщение изх.№ 24098 от 31.08.2017г. е наложен запор на вземанията на длъжника по
сметката й в „Банка ДСК“АД, като в запорното съобщение е посочено , че запорът не следва да се изпълнява по
отношение на несеквестируемата част от постъпленията по сметката. Банката е изпълнявала частично запора
няколко пъти в годините със средствата по сметката на длъжника. На 16.03.2022 година „Банка ДСК“АД е
превела по сметка на ЧСИ сумата от 812.23 лв., като не е посочен произходът на средствата.
На 25.03.2022г. жалбоподателката е входирала възражение, че постъпилата от запора сума е
несеквестируема и е поискала възстановяване на същата, като е приложила извлечение от банковата си сметка в
«Банка ДСК» АД,справка за осигурителен доход от НАП и служебна бележка за доходи от трудови
правоотношения от работодателя.
ЧСИ е оставил молбата без уважение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно приетото в т.13 по ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК-
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката
постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които
не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в
банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец
или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за
съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от
несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите
(секвестируеми) постъпления. Секвестируема е наличността по сметката преди
постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника.
Следва да се има предвид , че несеквестируемата част от последното плащане не
може да бъде определена , без банката да съобщи на съдебния изпълнител, че по сметката
постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както и техният размер, като превежда по
банков път само секвестируемата част от него. Ако съдебният изпълнител не е получил
необходимата информация от банката, той не би могъл да знае произхода на средствата по
запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния
изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода
на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.
Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата
информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената му сума.
От приложените към жалбата и изпълнително дело материали безспорно се
2
установява, че сумата от 812.23 лв. постъпила по сметка на длъжника в банката
изпълняваща запора и преведена на ЧСИ , представлява данъчно облекчение по чл.22в от
ЗДДФЛ вр.параграф 9 ал.1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021г. , поради което и обективираното в
жалбата искане за изискване от НАП на удостоверение относно характера на сумата е
неоснователно и безпредметно.
С данъчното облекчение са намалява размера на облагаемата основа и съответно се
дължи и заплаща по-малък размер данък върху дохода, ако този данък вече е удържан, като
съответната част след приспадане от вече платеното към бюджета се връща на родителя на
дете или деца на възраст под 18 години, които са реализирали доход през календарната
година, който доход подлежи на данъчно облагане. Сумата, която се възстановява като
данъчно облекчение става част от данъчната основа и от реализирания доход на лицето, по
отношение на който се прилага правилото на чл.446 от ГПК. Същата представлява източник
на доходи извън визираните в чл.446 от ГПК и чл. 446а от ГПК, респективно данъчното
облекчение за ненавършилите пълнолетие деца не е несеквестируемо вземане.
Възстановената на жалбоподателя сума от 812.23 лева като данъчно облекчение за две деца
няма характер на помощ или обезщетение по смисъла на чл.446 а ал.1 от ГПК. Сумата не
представлява и социална помощ по смисъла на глава втора от ЗСП, поради което и
предприетото действие от ЧСИ не накърнява несеквестируемостта на получения от
длъжника доход.
От приложените документи съдържащи се в изпълнителното дело е видно, че при
насочването на принудително изпълнение, чрез налагане на запор са спазени разпоредбите
на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а от ГПК.
По изложените мотиви, жалбата се явява неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът





РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5253/04.04.2022г. на Р. ИЛ. ИВ. ЕГН
********** – длъжник по изпълнително дело № 20157120401515 по опис на Илиана Станчева
– ЧСИ, рег.№ 712, КЧСИ против действие на ЧСИ, изразяващо се отказа на ЧСИ да отмени
насочване на принудителното изпълнение върху доход/сумата от 812.23 лв. постъпила по сметка
на длъжника в банката изпълняваща запора представлява данъчно облекчение по чл.22в от
ЗДДФЛ вр.параграф 9 ал.1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2021г./, който длъжника смята за несеквестируем.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Илиана Станчева с рег. № 712, с район
на действие района на Окръжен съд – Варна за прилагане към изпълнителното дело.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4