Присъда по дело №143/2021 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 3
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20215410200143
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Девин, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
СъдебниИван Димитров Иванов
заседатели:СВЕТЛА МИХАИЛОВА
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Наказателно дело от общ
характер № 20215410200143 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ АХМ. АС. Ч. -роден на
******г. в с. Б., община Б., обл. См., живущ в с. Б., община Б., обл. См., ул. П.
№ *, български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование,
пенсионер, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановени
дати в периода от 20.11.2017г. до 30.06.2018г. в с.Б., общ.Б., обл.См., при
условията на продължавано престъпление, на три пъти, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи - пари на обща стойност 7022.15 лева /седем
хиляди двадесет и два лева и 15 ст./, собственост на „Мюсюлманско
изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с. Б.“, код по Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление: с. Б., обл. См., ул. Хр. Б. №*,
които владеел и пазел, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 206 ал.1, във
връзка с чл. 26 ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
ОТЛАГА на основание чл. 66 ал.1 от НК така наложеното
наказание – лишаване от свобода за срок от една година, с изпитателен срок
1
от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ АХМ. АС. Ч. -роден на ******г.
в с. Б., община Б., обл. См., живущ в с. Б., община Б., обл. См., ул. П. № *,
български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование, пенсионер,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Мюсюлманско изповедание -
Мюсюлманско настоятелство - с.Б.”, код по Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление: с.Б., обл. См., ул. Хр. Б. № *,
представлявано от Дж. М. С. с ЕГН ********** - Председател на
„Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с. Б." сумата от
7022.15 лева /седем хиляди двадесет и два лева и 15 ст./, ведно със законната
лихва върху главницата от 7022.15 лева, считано от датата на увреждането -
30.06.2018г. до датата на окончателното плащане на сумата, както и 1500.00
лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ АХМ. АС. Ч. -роден на ******г.
в с. Б., община Б., обл. См., живущ в с. Б., община Б., обл. См., ул. П. № *,
български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование, пенсионер,
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата от 281.00
лева /двеста осемдесет и един лева/ - държавна такса върху уваженият
граждански иск, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Девин.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ АХМ. АС. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: с. Б., община Б., обл. См., ул. П. № * ДА
ЗАПЛАТИ разноски по делото: 412.16 лева /четиристотин и дванадесет
лева и 16 ст./ в полза на ОД на МВР- Смолян и 400.00 лева /четиристотин
лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Девин.
ПРИСЪДАТА може да се протестира и обжалва от страните
пред Смолянски окръжен съд в 15 -дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
2
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

По присъда № 3/27.04.2022 г., постановена по НОХД №
143/2021г. по описа на Районен съд-Девин


От Районна прокуратура-Смолян, Териториално отделение- Девин е
постъпил обвинителен акт срещу АХМ. АС. Ч. от с. Б., обл.См. за извършено
престъпление от общ характер по чл. 206, ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК
затова, че на неустановени дати в периода от 20.11.2017г. до 30.06.2018г. в
с.Б., общ.Б., обл.См., при условията на продължавано престъпление, на три
пъти, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - пари на обща
стойност 7022.15 лева, собственост на „Мюсюлманско изповедание -
Мюсюлманско настоятелство - с.Б.“, код по Булстат: *********, със седалище
и адрес на управление: с.Б., обл.См., ул. Хр. Б. № *, които владеел и пазел с
подробно описана фактическа обстановка.
На основание чл. 84 и сл. от НПК е конституирано в настоящото
производство „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство -
с.Б.”, код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: с.Б.,
обл. См., ул. Хр. Б. №*, представлявано от Дж. М. С. с ЕГН ********** -
Председател на „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство -
с.Б." като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство предявеният граждански иск против
подсъдимият АХМ. АС. Ч. от с. Б., обл. См., за сумата от 7022.15 лева,
ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от
датата на увреждането -30.06.2018г. до датата на окончателното плащане на
сумата.
На основание чл. 89 и сл. от НПК е конституиран подсъдимият
като граждански ответник.
В о.с.з. за РП- Смолян, ТО- Девин прокурор Делиев поддържа
обвинението. Счита, че по един безспорен и несъмнен начин в две съдебни
заседания е установено, че подсъдимият А.Ч. от с. Б. за периода от
20.11.2017 г. до 30.06.2018г. е обсебил сумата от 7022.15 лева, които са на
“Мюсюлманското настоятелство“ с. Б.. Подсъдимият признава, че тези пари
са при него, няколко пъти в хода на досъдебното производство е подканен
да ги предаде тези пари да не се води спрямо него досъдебно производство,
той настоятелно отказвал и в минало съдебно заседание става ясно, че в дома
му са ходили хора от съвета на „Мюсюлманското настоятелство“,
новоназначените касиер и председател, той е отказал да ги предаде. Счита,
че деянието е доказано по един несъмнен и безспорен начин. Моли съда при
определяне на наказанието да вземе предвид, че подсъдимият не е осъждан,
1
с чисто съдебно минало. За това деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години, затова моли да му бъде наложено наказание
ориентирано към минимума, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за срок от три години. Да му бъдат възложени разноските за
вещото лице по назначените две експертизи- в хода на ДП и в хода на
съдебното следствие и разноските за адвокатско възнаграждение на
„Мюсюлманското настоятелство“.
В о.с.з. за „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско
настоятелство - с.Б.” се явяват Дж. М. С. - Председател и адв. С., който
счита, че деянието е доказано по един несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства, че
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 206 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, изразяващо се в
това, че на неустановени дати в периода от 20.11.2017г. до 30.06.2018г. при
условията на продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди
движими вещи- парични средства в общ размер от 7022.15 лева. Този факт е
основание за претендираната от представляваното от него ощетено
юридическо лице сума съставляваща нанесена щета от престъплението.
Следва да се посочи, че в качеството си на касиер и отчетник, подсъдимия е
получавал всички парични средства, които са били приход на Джамията,
свързани с дарения, с членски внос и всички останали приходи на Джамията,
които постъпват. Безспорно е доказано, че единствено макар и в противовес
на правилата, тъй като Джамийското настоятелство е колективен орган, в
противовес на това подсъдимият сам и единствен се разпореждал с тези
парични средства по свое усмотрение, без изобщо да съгласува действията си
с останалите членове на настоятелството, в т.ч. и задържането при себе си
на тези средства, за които сам признава, че около 7000 лева се намират в
него. Всички тези факти безспорно доказват, че подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението. В съдебно
заседание подсъдимият признава, че парите са при него, същия казва, че
парите са на Джамията, но са при него, което безспорно с това си действие
осъществява елементите на състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. В тази насока е и изготвената експертиза и същата
следва да се ползва както от държавното обвинение като способ и
доказателствено средство относно нанесената щета, така и по отношение на
предявения граждански иск като способ за установяване размера на
настъпилата щета за довереното му дружество. Експертизата доколкото е
доказателствено средство и е способ за проверка на доказателства, в т.ч.
гласни, писмени и т.н. видно от заключението, потвърдено от вещото лице,
посочено в КСЧ на същата, че за да бъде изготвена същата се е ползвала от
всички събрани по делото доказателства, както писмени документи,
банковите извлечения, свид. показания, събраните в хода на ДП, така и
ползваните и запознати от вещото лице документи, които се намират у
подсъдимият, но той потвърди, както и вещото лице, че ги е представил на
2
вещото лице, той се запознал с тях и всички тези доказателства обсъдени в
заключението дават категоричен извод, че подсъдимият е присвоил сумата в
общ размер от 7022.15 лева. В тази насока са и самопризнанията му, затова
моли съда да уважи и предявения граждански иск в този размер като
основателен, доказан, като една доказана настъпила щета спрямо доверителят
му. В следствие на действията на деликта, т.е. съставляващо в настоящия
случай и престъпление, присвоителните действия на подсъдимият. В
резултат на това поведение за „Мюсюлманското настоятелство“ са
възникнали финансови задължения в размер на 7022.15 лева, които до
настоящия момент не са възстановени, поради което моли съда да признае
подсъдимият за виновен в извършеното престъпление, за което му е
повдигнато обвинение като му наложи наказание по НК, по преценка на
съда. Моли съда да осъди подсъдимият и да признае за установено, че
същия дължи на „Мюсюлманското настоятелство“ сумата в общ размер от
7022.15 лева, която е в причинно следствена връзка от престъплението,
извършено от подсъдимият. Претендира за разноски, съобразно представения
списък за разноски.
В с.з. подсъдимият разбира в какво е обвинен. Не се признава за
виновен, заявява, че 7000 лева има в наличност. От тях е похарчил 1500 лева
за разходи-пътуване. Тези пари са на Джамията, това не го крие, той търся
20000 лева от тях – четири човека. Иска ревизия на Джамията да се направи и
да се види той какво е харчил, какво е направил. Той не е освободен от
Джамийското настоятелство, той е касиер. Ще иска нова комисия да дойде и
ще докажа на всички. Съгласен е да върви и в затвора.
Съдът, като взе предвид изложеното в обвинителния акт,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че на 26.10.2018г. Р. М. АЛ. е избран за Председател
на Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См.. Тогава е проведено и
заседанието на общото събрание на мюсюлманите в с.Б., обл. См.. Тогава е
избрано и новото Мюсюлманско настоятелство, което е регистрирано в
Община-Б. по реда на Закона за вероизповеданията. В новото ръководство за
секретар/касиер е избран Д.И. от с.Б., обл.См.. В тази връзка Председателя -
Р. М. АЛ. и секретар/касиер Д.И. многократно канили А.Ч. да издаде касата и
документите на Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См..
На 05.12.2018г. Н. Д. - Районен мюфтия на Районно мюфтийство-
См., изпратил писмо/покана до А.Ч., с което последния е поканен да се яви
на 14.12.2018г. в Джамията на с. Б., обл. См. за да предаде на новото
ръководство касата с наличните финансови средства, да представи писмен
финансов отчет за изразходваните средства и всички финансови документи,
касаещи Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См.. Подсъдимият А.Ч. не
се отзовал на поканата и не се явил в упоменатия ден и час.
От показанията на свид. Р.А., съдът прие за установено, че на
3
26.10.2018г. е бил избран за председател на Мюсюлманско настоятелство – Б..
Подсъдимият Ч. оспорвал законността на това проведе отчетно-изборно
събрание и по-конкретно мнозинството, с което било избрано новото
ръководство на Мюсюлманското настоятелство в с. Б., обл. См.. Свид. А.
твърди, че заседанието е проведено редовно, а като гарант за това при
провеждането присъствал и Районния мюфтия на См.- Н. Д.. Р. М. АЛ. -
новоизбрания председател на Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См.,
свидетеля не е бил член на настоятелството преди да стане негов председател
и за това не знаел какви били приходите и разходите на настоятелството.
Последният заявил, че не бил запознат с жалбата на А.Ч. до Главното
мюфтийство, тъй като такава не е постъпвала в Мюсюлманското
настоятелство в с.Б., обл.См.. Председателят – свид. А. заявил също така, че
не би могъл да каже касиер/счетоводителя – Ч. какви точно средства на
настоятелството държал в себе си, тъй като последния задържал при себе си
документите, от които би могло да се установи това. Подсъдимият Ч. не е
предал никакви пари и документи, които държал вкъщи, на новоизбрания
касиер Д.И., въпреки, че бил поканен за това.
От показанията на свид. Д.И., съдът прие за установено, че на
26.10.2018г. е избран за касиер/счетоводител. От 2011г. - АХМ. АС. Ч. е
избран за касиер на Мюсюлманско настоятелство с .Б., обл. См.. В това си
качество през годините и до м. октомври 2018г., когато е избрано новото
настоятелство, той събирал всички такси и дарения за настоятелството.
Междувременно за този период се сменили трима председатели на
настоятелството, като първия бил Р. И., втория - Ос. Ам. и третия - Ш.Т.. Към
м.юни 2019г. председател е бил Р.А., избран на 26.10.2018г., когато било
проведено заседанието на общото събрание на Мюсюлманското
настоятелство в с.Б., обл.См.. Тогава било избрано новото Мюсюлманско
настоятелство, в което свид. И. е избран за секретар/касиер. В тази връзка
той лично поканил предшественика си - А.Ч. да издаде касата и документите
на настоятелството, както и предишния председател Ш.Т. го молил същото,
но така или иначе Ч. не ги предал. На 05.12.2018г. това направил и Н. Д. -
Районен мюфтия на Районно мюфтийство- См.. Последният изпратил
специална покана до Ч.. Последният е следвало да се яви на 14.12.2018г. в
Джамията на с. Б., обл.См.. Там е трябвало да сдаде всички налични
документи и да предаде касата с наличните финансови средства. Следвало да
представи на новото ръководство и писмен финансов отчет за изразходваните
средства и всички финансови документи, касаещи Мюсюлманското
настоятелство в с. Б., обл.См.. А.Ч. не се отзовал на поканата на Районния
мюфтия – Д.. Свид. Д.И.- новоизбрания касиер/счетоводител твърди, че
настоятелството събирало по 15 лева членски внос от семейство, срещу
квитанция. Средствата се давали на секретар/касиера, а квитанциите се
издавали на ходжата. Джамията имала списък на вярващите семейства и това
било отбелязано в този списък. Настоятелството получавало дарения, както
от физически лица, така и от различни дружества. Свид. Д.И. твърди, че от
4
както той станал секретар/касиер т.е. от 01.11.2018г. изрядно се водила касова
книга за всички приходи. Свид. И. твърди, че А.Ч. споделил със старото
ръководство, а именно: Ах. Ос. и Ш.Т., че изтеглил от банковата сметка
всички налични средства на Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См..
Свид. И. твърди, че тези средства и досега не били отчетени от подсъдимия Ч.
пред новото ръководство. По този повод новото ръководство извършило
проверка, при която установили, че през м.май и юни 2018г. подсъдимия Ч.
изтеглил всички средства от банковата сметка. Тези средства подсъдимия Ч. и
до настоящия момент не е върнал, въпреки многократните покани от страна
на новото ръководство на Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См.. В
тази връзка от името на свид. И. била подадена жалба до Районна
прокуратура-Девин, към която в подкрепа на твърденията си приложил и
копия от Заповед № 8/18.10.2018г. на Н. Д. - Районен мюфтия-См., обява,
протокол от общото събрание и писмо-покана до А.Ч..
От показанията на свид. Ш.Т., съдът прие за установено, че е избран
за Председател на Мюсюлманско настоятелство с.Б., обл. См. през 2017г.,
предшественикът му - Ос. Ам. си бил дал оставка, а предишния председател -
Р. И. починал. Т. заемал длъжността до 26.10.2018г., когато било избрано
новото ръководство на Мюсюлманското настоятелство в с.Б., обл.См.. През
този период от време касиер на настоятелството бил А.Ч., който бил избран
като такъв още през 2011г. Т. твърди, че докато бил председател получавал
сумата от 50 лева месечно, като помощник на ходжата. За получените
средства се подписвал във ведомост. Такова възнаграждение получавал за
около осем месеца. Докато Т. бил председател, подсъдимия Ч. сам извършвал
всички вземания и плащания, като не обсъждал с никого нито приходите,
нито разходите. Т. твърди, че докато бил председател не бил извършвал
никакви финансови операции с пари на настоятелството. Не е подписвал
никакви документи в тази връзка. Не е имал право и не е оперирал с
банковата сметка на настоятелството. Твърди, че през 2017г. ходжата - С.К.
съдействал на Джамията в с.Б. да получи дарение в размер на 4000 лева. С
тези средства Т. и К., купили за Джамията - строителни материали, лаптоп,
скенер, копирно устройство, стол, осветителни тела, пердета, телевизор,
уредба, микровълнова и др., като за всички покупки разполагали с разходно-
оправдателни документи – фактури и др. Т. твърди, че докато бил
председател на настоятелството, А.Ч. без да е имал разрешението му правил
някакви ремонти, макар Т. да му бил наредил да не ги прави. Свидетеля
Ш.Т. ходил в дома на подсъдимия да му даде парите и отчетите, показал му
само листове, тетрадки, но не му предал нищо.
От показанията на свид. С.К., съдът прие за установено, че от 2016г.
работи като имам в Джамията в с.Б., обл. См.. По това време в
Мюсюлманското настоятелство в с.Б. били пет човека. Председател бил Ос.
Ам., а А.Ч. бил секретар/касиер. Впоследствие Ам. подал оставка, а на негово
място бил избран Ш.Т., който изпълнявал длъжността до 26.10.2018г., когато
било избрано новото ръководство на Джамийското настоятелство. Тогава бил
5
избран и новия секретар/касиер- Д.И.. Макар да било избрано ново
ръководство А.Ч.- стария секретар/касиер не е предал на новоизбрания
секретар/касиер - Д.И. нито документите свързани с настоятелството, нито
сдал касата с наличностите в нея, не се отчел и пред новото ръководство, не
предал и ключовете за касата. Свидетеля С.К. твърди, че Ч. и до този момент
не бил предал нито документи, нито порични средства на настоятелството. К.
нямал представа защо Ч. не искал да предаде документите и паричните
средства. К. твърди още, че Ч. събирал средствата с квитанции, като таксите
събирани от всяко семейство от членски внос, дарения и други той и до
настоящия момент не отчел пред новото ръководство на настоятелството.
Според свид. К., подсъдимия Ч. еднолично се разпореждал с банковите
сметки на настоятелството. От подсъдимия Ч. научил, че настоятелството
имало сметка в „Пощенска банка“, но Ч. прехвърлил парите в сметка в „Б.
Д.С.К.“. Свид. К. от Ш.Т. и А.О. разбрал, че част от средствата на
настоятелството подсъдимия Ч. бил внесъл в личната си банкова сметка, това
било споделено от подсъдимия на Ш.Т. и А.О.. В краят на 2017г., свид. К.
поел инициативата да бъде обзаведена гостната стая в Джамията. В тази
връзка занимавал дори кмета на общината, където оставили списък с нещата,
от които имали нужда. Тази инициатива довела и дарител. К. до последно
смятал, че дарител бил човека, от който получил паричния превод - Ер. А..
По-късно разбрал, че парите ги дарил възрастен човек от Турция на име - Д.
К. получил дарението в размер на 4000 лева, като парите били приведени в
„ЦКБ“ клон Б., обл.См.. Копие от документ за това К. твърди, че представил
по делото. Ч. твърдял, че били получени 5000 лева, защото първоначално
такава сума им била обещана, като дарение, но им пратили сумата от 4000
лева. Свид. К. първоначално смятал да предаде парите на касиера Ч., но бил
спрян от останалите членове на настоятелството. Тогава придържайки се към
списъка, купили необходимото, заедно с председателя на настоятелството-
Ш.Т.. Всички купени вещи ведно с документите за тях се намирали в
Джамията в с.Б.. Що се отнася до плащането на заплатата му за 2018г. и
предявените му разходни касови ордери от 25.07.2018г. до 25.11.2018г., както
и ведомости за заплати за 2018г., свид. К. заявил, че е получил пари от А.О.
за посочения период от пет месеца, което ставало със знанието и съгласието
на тогавашния председател - Ш.Т.. За м. декември 2018г. заплатата му била
платена от А.Ч.. Твърди, че не е получавал и от двамата пари. Дублирало се
плащането само за м. декември, като веднага след това върнал сумата от 650
лева на Д.И..
От показанията на свид. А.О., съдът прие за установено, че
свидетеля от 2005г. е в ръководството на Мюсюлманското настоятелство в
с.Б., обл.См., а е и член на настоятелството. През това време председатели
били - М. В., Р. И., Ос. Ам., Ш. Т. и Р.А.. През 2011г. за касиер на
настоятелството е избран А.Ч.. Като такъв той не давал отчет за дейността си
от края на 2016г. Свид. О. сочи, че председателя и секретаря на
настоятелството би трябвало заедно да теглят пари от банковата сметка на
6
настоятелството. През цялото време А.Ч. не казвал какво прави и не се
съобразявал с никого. В края на 2016г., когато Ч. дал последния отчет,
настоятелството знаело, че наличните парични средства в банковата му
сметка са около 22000 лева. Преди две години А.Ч. сам предложил, да
намерят друг човек, който да го замести. Тогава не намерили такъв, но през
2018г. - Д.И. се върнал от чужбина и казал, че няма повече да ходи. И. бил
много години счетоводител на горското, за това решили, че е подходящ за
длъжността, а и той се съгласил да стане касиер на настоятелството. Тогава
свидетелите О. и Ш. Т. отишли в дома на подсъдимия Ч., с молба да им
предаде документите и касата. Той обаче ги изгонил и казал, че се отказал от
намеренията си и ще продължи да бъде касиер на настоятелството. Като такъв
той никога не се съветвал с членовете на настоятелството и сам вземал
решения, без да се допита до никой от членовете на настоятелството.
Настоятелството е колективен орган за управление и не би следвало касиера
самостоятелно, без председателя да може да оперира с банковата сметка.
Въпреки това през 2018г. разбрали, че подсъдимия Ч. еднолично изтеглил
парите на Мюсюлманското настоятелство и ги държал в дома си. Последният
отказал да ги върне. Отказал да върне и документацията. От хората в село Б.,
членовете на настоятелството разбрали, че и след като било избрано новото
ръководство вкл. нов касиер, Ч. продължил да събира по 10 лева от местното
население с квитанции на настоятелството, които не предал и до ден днешен
на настоятелството. Свид. О. заявява, че действително през 2016г. и 2017г. по
свое усмотрение Ч. направил някакви ремонти в Джамията, които
впоследствие трябвало да се развалят, защото не отговаряли на правилата за
пожарна безопасност. Сред тези ремонти е преграждане с плоскости на
първия етаж и направа на кабинка. Подсъдимият Ч. бил купил печка и тръби
за нея. Стегнал гостна стая на втория етаж, което според свид. О. било с пари
от дарения. Дюшемето било сменено с ламиниран паркет. Били поставени и
плочки в банята. Свид. О. заявил, че платил на имама, а на С.К. плащал за пет
месеца - от юли до ноември 2018г. вкл. В тази връзка е представил по делото
копия от разходните касови ордери. Свид. О. разполагал със средства, защото
помагал на касиерите, като събирал пари срещу квитанции и за всичко се
отчитал на касиера. Квитанциите били в кочан. Квитанциите се съставяли в
три екземпляра, като първия давал на лицето, един екземпляр давал на
касиера и единия остава при него.
Видно от приложените удостоверения за извършени вписвания в
Регистъра на религиозните общности в Община-Б., касаещи Мюсюлманско
настоятелство с.Б. през периода 2011г.-2019г., както и заверени копия от
приложените протоколи от общи събрания, пълномощни и др., към
заявленията по чл.19, ал.3 от Закона за вероизповеданията е, че в Община-Б.
през периода са постъпили четири заявления от Районно мюфтийство - См. с
изх. № 15.1.4-202/21.07.2011г., № 15.1.4-02/06.01.2015г., №
17.15.07/152/07.07.2017г. и изх. № 18.15.08/53/31.10.2018г., за вписване на
настъпили промени в състава на Мюсюлманско настоятелство с.Б.. Към всяко
7
от заявленията е приложено удостоверение от Главно мюфтийство, с което се
удостоверява избора на настоятелство в съответния състав.
Съгласно горепосочените заявления от Районно мюфтийство См.,
удостоверения от Главно мюфтийство и протоколи от проведени общи
събрания на мюсюлманите в с.Б.: На 17.06.2011г. било избрано
Мюсюлманско настоятелство, в състав: М. К. В. - Председател, АХМ. АС. Ч. -
секретар/касиер и членове: - Р. Ал. И., АХМ. ОСМ. ОСМ. и Юсм. Яш. Ч.; На
17.12.2014г. било избрано настоятелство в състав: Р. Ал. И.- Председател,
АХМ. АС. Ч.- секретар/касиер и членове: - Р. Дж. Т., АХМ. ОСМ. ОСМ. и
Юсм. Яш. Ч.; На 25.06.2017г. било избрано настоятелство в състав: Ш. С. Т.-
Председател, АХМ. АС. Ч. – секретар/касиер и членове:- Р. Дж. Т., АХМ.
ОСМ. ОСМ. и Юсм. Яш. Ч. и на 26.10.2018г. било избрано настоятелство в
състав: Р. М. АЛ. - Председател, ДЖ. ДЖ. ИДР. – секретар/касиер и членове -
Ш. М. К.., АХМ. ОСМ. ОСМ. и Ш. С. Т..
В изпълнение на постановление за възлагане на ОИМ, по делото е
изготвена писмена справка, ведно с разпечатки от Регистъра на банковите
сметки и сейфове при БНБ относно наличието на открити/закрити банкови
сметки и наети банкови сейфове от Мюсюлманско изповедание -
Мюсюлманско настоятелство - с.Б., с Булстат: ********* и от касиера АХМ.
АС. Ч. на настоятелството през инкриминирания период. От тях е видно, че
Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с.Б. няма
регистрирани банкови сметки, а АХМ. АС. Ч. има следните такива, а именно:
В Б. „Д.С.К.“- ЕАД - банкова сметка № 06000000002***** - депозитна /BGN/
открита на 07.06.2012г. закрита на 30.06.2018г; банкова сметка №
06000000002***** - депозитна /BGN/ открита на 12.10.2012г. закрита на
30.11.2017г., банкова сметка № 06000000002****** - депозитна /BGN/
открита на 10.02.2014г. закрита на 30.11.2017г., банкова сметка №
06000000002****** депозитна /BGN/ открита на 08.01.2016г. закрита на
20.11.2017г.; В „Ц. к. б.“ АД- IBAN BG75 CECB 97901* разплащателна
/BGN/ открита на 12.05.2015г. и в „Юр. Б.“ АД - IBAN BG29 BPBI 79274*,
спестовна /BGN/ открита на 13.10.2003г.
С Решение № 194/01.08.2019г. по ЧНД № 102/2019г. по описа на
Районен съд - Девин е допуснато разкриване на банкова тайна по отношение
на така установените банкови сметки с титуляр АХМ. АС. Ч.. Същото е
изпратено за изпълнение до Б. „Д.С.К“ ЕАД, „Юр. Б.“ АД и „Ц. к. б.“ АД. От
отговора на Б. „Д.С.К.“ се установява, че вноските по депозитите на АХМ.
АС. Ч. в Б. „Д.С.К.“ са постъпвали от посочената разплащателна сметка. За
установяване на титуляр до Б. „Д.С.К.“, офис См. е изпратено писмо. От
постъпилият отговор е видно, че същата е закрита през 2015г. и е била на
Представителство ПТТС- Б., която съставлява служебна сметка за
обслужване на клиенти в отдалечени населени места, където няма банков
офис.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена в о.с.з.
8
на 16.03.2022 г. допълнителна СИЕ, дадена от вещото лице В.И., съдът прие
за установено, че: 1. Според приложените в досъдебното производство
документи и свидетелски показания, за периода от 20.11.2017 г. до 30.06.2018
г., в Джамийското настоятелство с. Б. са постъпили общо 25015.39 лева,
изтеглени от депозитните сметки на А.Ч. в Б. Д.С.К. и даренията за
празниците „Байрям" и фондацията от Ст. З.. 2. По документите, включени в
НОХД № 143/2021 г. и предадените на вещото лице ведомости от Ч., през
2017 г. са изплатени разходи за 13193.24 лева и за 2018 год. – 4800.00 лева,
или общо 17993.24 лева. Разликата само от тези приходи и разходи за
посочения период е 7022.15 лева. 3. От вноски от семействата в с. Б., за
„Джамийското настоятелство" през 2016 год. са били внесени 10265.00 лева,
през 2017 год. – 11816.00 лева и през 2018 г. – 8497.00 лева. Освен записите
във водената от Ч. тетрадка и кочаните квитанции, съхранявани в Джамията,
кой е събирал тези вноски, как са отчитани, къде са тези парични суми - няма
данни. 4. А.Ч. отново посочил, че в себе си имал около 7000 лева, които са на
Джамийското настоятелство, от които след 30.06.2018 г., когато е избран
новия касиер, за пътуване до С. и други разходи е изразходвал около 2000
лева. Дали има в себе си около 5000 лева, Ч. не ги показал реално. Отказал да
ги предаде на сегашния касиер, преди да му се направи пълна ревизия от
Главното мюфтийство. 5. Посочената равносметка вещото лице направил от
приложените документи и свидетелски показания, поради липса на каквато и
да е счетоводна отчетност.
Към заключението си вещото лице е приложило: 1. Справка на
разходите за периода 20.11.2017 г. - 30.06.2018 г. един лист; 2. Протокол за
доброволно предаване от 30.03.2022 г. с общо 24 броя ведомости, в две папки;
3. Копия от два листа със саморъчни записи на А.Ч. като общи отчети за 2017
г. и 2018 г.; 4. Копие от един лист със саморъчни записи, в които е посочено,
че на Ос. Ос. Т. са дадени 3000.00 лева; 5. Копие от един лист със саморъчни
записи, в който са посочени събраните за празниците „Рамазан Байрям“ и
„Курбан Байрям“ общо 1550.00 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено. Съдът не обсъжда и не приема като доказателство по
делото допуснатата в досъдебното производство финансова експертиза, тъй
като същата се разколебава като краен резултат от допълнителната
експертиза, с оглед събраните по делото доказателства в хода на съдебното
производство.
Описаната по делото фактическа обстановка се установява от
събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, позовавайки се на събраните доказателства, които са
еднопосочни, логични и кореспондират помежду си /гласни доказателства;
свидетелство за съдимост, заключението по СИЕ/. Съдът приема изцяло за
обективни показанията на разпитаните по делото свид. К., А., Т., О. и И..
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
9
съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка, следват следните
правни изводи:
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по категоричен начин се доказа, че подсъдимият Ч. с деянието
си от субективна и обективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл. 206 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на неустановени
дати в периода от 20.11.2017г. до 30.06.2018г. в с.Б., общ.Б., обл.См., при
условията на продължавано престъпление, на три пъти, противозаконно е
присвоил чужди движими вещи - пари на обща стойност 7022.15 лева,
собственост на „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство -
с. Б.“- с. Б., обл. См., които владеел и пазел.
От обективна страна деянието е довършено.
Субект на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде
всяко наказателно отговорно лице, което има фактическа власт върху
предмета на престъпление на правно основание. "Обсебване" е налице, когато
определено физическо лице получи на някакво правно основание чуждо
имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на
имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес. "Да владее или
пази" означава, че чуждите движими вещи са предоставени на дееца на
някакво правно основание - било по силата на договор, устно разпореждане
или фактическо предаване.
Не се спори по делото, че подсъдимия Ч. е годен субект на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, който в качеството му на длъжностно
лице касиер на Мюсюлманско настоятелство - с. Б. е владеел и пазел чужди
движими вещи – пари.
Предмет на обсебване винаги е чужда движима вещ. В конкретният
случай парите – сумата от 7022.15 лева, които са част от изтеглените от
депозитните сметки на А.Ч. в Б. „Д.С.К.“ пари са предмет на обсебване.
Парите като заместими, родово определени вещи, могат да бъдат предмет на
обсебване, а когато се намират по банкова сметка, могат да се третират като
„чужди“, въпреки, че са на титуляра на сметката. Това е така, понеже
обсебването е престъпление срещу собствеността и предоставя наказателно
правна защита на нормалното упражняване на правото на собственост,
независимо дали движимите вещи – предмет на това право, са родово или
видово определени. Макар парите да са родово определени, заместими
движими вещи, всеобщ изразител на стойност и платежно средство, те могат
да бъдат предмет на престъпление срещу собствеността и това е изводимо и
от систематичното тълкуване на нормата на чл. 206, ал. 1 от НК наред с тези
на чл. 195 и чл. 198 от НК, установяващи съставите на кражба и грабеж, като
предмет на всички тези престъпления против собствеността могат да бъдат и
10
пари /в този смисъл, Решение № 456/2009г. на Второ НО/. Обстоятелството,
че парите са се намирали по банкова сметка на подсъдимия Ч., който учредил
договорни отношения с банка, при които подсъдимия Ч. като титуляр на влог
държал парите – движими вещи, не изключват възможността те да бъдат
предмет на престъпление, респ. наказателно правната им защита.
Фактическото преминаване на парите по сметка на подсъдимия, означава, че
той упражнява фактическа власт върху паричната сума. Обстоятелството, че
подсъдимият е титуляр на сметките, по които са били преведени сумите, не
означава, че той става техен собственик. Той би могъл да бъде такъв, при
наличие на основание за това – напр. облигационни отношения, каквито не се
установяват в настоящия случай, като фактическата власт не е равнозначна на
придобиване.
Престъпление обсебване е налице, когато дееца получи на някакво
правно основание (определено конкретно – било по силата на договор, устно
разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или
пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в
свой личен или чужд интерес, като недвусмислено манифестира промяната на
отношението си към него като към свое, засягайки възможността на
собственикът на вещта да се разпорежда с нея. В правната теория и съдебната
практика е прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването
може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата
да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза (приложима в
конкретния случай) отказът да се върне вещта следва да е противозаконен,
като поведението на дееца да бъде в разрез правното основание, на което той
владее тази вещ (в тази насока Решение № 46/2014 г., II НО на ВКС, Решение
№ 231/2001 г. на I НО на ВКС и Решение № 35/2009 на III НО на ВКС). За да
е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ,
която владее или пази на законно основание, а своенето се изразява в промяна
на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и
започва да я държи като своя. Подсъдимият Ч. не отрича, че има налични
пари вкъщи 7000 лева /в разпоредително заседание твърди, че е похарчил от
тях 1500 лева и сега наличните пари са 5500 лева/, но упорито отказва
връщане на сумата на „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско
настоятелство“ - с. Б. с обяснението, че иска ревизия от Главно мюфтийство и
възстановяване на предишната му длъжност като касиер. Невръщането на
чуждата вещ след поискването й от собственика или на лицето на което е
следвало да бъде върната, се определя като акт на имуществено
разпореждане, сочещ на присвоителна дейност.
Процесното деяние е довършено и престъпният резултат е настъпил
именно до 30.06.2018г., което се явява времето на извършване на деянието,
това е и последната дата, на която подсъдимия е изтеглил всички суми от
четирите депозитни сметки за срочен влог, с титуляр – подсъдимия Ч.,
собственост на Мюсюлманско настоятелство“ - с. Б.. Една две седмици след
проведеното на 26.10.2018г. общо събрание, /на което е бил избран друг
11
касиер/счетоводител на „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско
настоятелство“ - с. Б. - свид. Д.И./ подсъдимият Ч. изрично е заявил на
свидетелите А.О., Ш.Т. при срещата им в неговия дом, че отказва да върне
парите и даде отчет. И тогава подсъдимият е демонстрирал формиралото се у
него присвоително намерение. Последващите му действия, датиращи след
това, свързани с невръщането на парите също доказват умисъла на
подсъдимия Ч. да свои движимите вещи - парите.
От субективна страна деянието е осъществено под формата на пряк
умисъл.
Подсъдимият Ч. е пълнолетно вменяемо лице и по време на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Престъплението е
резултатно и като такова, може да бъде извършено само с пряк умисъл,
деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените
обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния
момента на умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния
резултат (волевия момент).
От субективна страна присвоителното деяние (обсебването) е
осъществено от него при форма на вината пряк умисъл съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като той, като човек с нормална психика и с
достатъчен житейски опит, без всякакво съмнение е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно – че с декларирания от
него отказ за връщането на парите извършвайки действия, насочени към
ползването на вещта като своя и присвоява противозаконно чуждата движима
вещ. Подсъдимият Ч. знае, че невръщането на парите е неправомерно.
Освен това подсъдимия Ч. е предвиждал и общественоопасните
последици на своето деяние, а именно – невъзможността собственикът на
парите – „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство“ - с. Б.
да ги ползва или разпорежда с тях, доколкото същите са били задържани от
него. Без съмнение подсъдимия е искал и настъпването им, тъй като всичките
му действия са били насочени към лишаването на собственика от
възможността да ползва вещта и да се разпорежда с нея. Дори последващите
му действия потвърждават умисъла, до момента не е върнал парите, същия в
разпоредителното заседание заявява, че от тези 7000 лева е похарчил 1500
лева и сега са му налични 5500 лева. Затова съдът счита, че с
инкриминираното си поведение подсъдимия Ч. е реализирал съзнателна,
волево мотивирана дейност за своене на чуждата вещ, съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните
последици от него.
За съставомерността на деянието не е необходимо именно
собственикът на вещите или парите да ги е предоставил във фактическа власт
на дееца. Това може да бъде сторено и от друго лице на някакво основание. В
случая фактическото предаване на паричните суми е осъществено от
12
подсъдимия АХМ. АС. Ч., който в качеството си на касиер на „Мюсюлманско
настоятелство“ - с. Б., обл. См. събирал всички такси и дарения за
настоятелството. Това обосновава наличие на правно основание подсъдимият
да има фактическа власт върху предмета на престъплението - парите.
Деянието е извършено от подсъдимия при условията на
продължавано престъпление, поради което следва да се приложи и
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Всяко едно от деянията е извършено през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, които
осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление –
обсебване.
Подсъдимият Ч. е извършил престъплението виновно, при форма на
вината пряк умисъл и при еднородност на вината, при което последващите
деяния се явяват и от субективна страна продължение на предшестващите.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото
съдебно минало, напредналата възраст – 86 години, не отчете отегчаващи
вината обстоятелства.
Причина за извършване на престъплението от подсъдимият е
подценяване на обществената му опасност, стремежа за облагодетелстване по
незаконен път, ниската морална и правна култура на подсъдимия, незачитане
правото на собственост и установения правов ред.
За виновното извършителство от страна на подсъдимия на
описаното в обвинителния акт деяние са налице както преки, така и косвени
доказателства, които в своята съвкупна преценка предпоставят именно
произнасянето на осъдителна присъда. В противна насока са налице
единствено обясненията на подсъдимия, които обаче с оглед своя нелогичен и
изолиран характер, липса на критичност на поведението си, се преценят от
съда като защитна версия. Ето защо, съдът намира за установено по делото
наличие на всички съставомерни елементи на престъплението „обсебване” по
чл. 206, ал. 1 от НК. За това съдът призна подсъдимият АХМ. АС. Ч. - роден
на 27.08.1936г. за виновен в това, че на неустановени дати в периода от
20.11.2017г. до 30.06.2018г. в с. Б., обл.См., при условията на продължавано
престъпление, на три пъти, противозаконно е присвоил чужди движими вещи
- пари на обща стойност 7022.15 лева, собственост на „Мюсюлманско
изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с. Б.“ - с. Б., обл. См., които
владеел и пазел- престъпление по чл. 206 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК предвижда налагането на
наказание лишаване от свобода в размер от една до шест години . При
определяне на наказанието се прецениха и подбудите за извършване на
престъплението – незачитане от страна на подсъдимия на правовия ред,
гарантиращ свободното и пълноценно осъществяване на правото на
собственост в страната.Съдът, счете за справедливо и съответно на
13
извършеното, да наложи на подсъдимият А.Ч. наказание при условията на чл.
54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
– една година лишаване от свобода. Съдът счита, че в случая този превес е
основание за определяне на минималния размер на наказанието, тъй като
смекчаващите отговорността обстоятелства са в такъв обем и с такава
значимост, а по правило е предпоставка за определяне на размер към
минималния предвиден в чл.206, ал.1 от НК при условията на чл. 54 от НК, а
не с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче, не представляват съществено отклонение
от типичните случаи и не притежават нито изключителност, нито
извънредност, нито необичайност, каквито законодателят изисква за
приложението на чл. 55 от НК.
При определяне на наказанието, съдът прие, че са налице
законоустановените предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието
на основание чл. 66 ал.1 от НК. С оглед степента на обществена опасност на
деянието, за постигане на целите на наказанието и в частност тези на
специалната превенция не е наложително ефективно изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай са налице обстоятелства, обосноваващи
извод, че чрез прилагане на института на условното осъждане спрямо
подсъдимият Ч. могат да бъдат постигнати целите за неговото поправяне,
които са свързани с данните за личността му, със семейната и трудовата му
ангажираност - същия е пенсионер на преклонни 86 години, неосъждан.
Поради което, съдът на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание – лишаване от свобода за срок от една година с
изпитателен срок от три години.
По предявеният граждански иск:
В наказателното производство ощетеното юридическо лице
„Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с.Б.”, код по
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: с.Б., обл. См., ул.
Хр. Б. №*, представлявано от Дж. М. С. с ЕГН ********** - Председател на
„Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с.Б." е
конституирано в качеството на граждански ищец и е приет за съвместно
разглеждане предявеният от него граждански иск против подсъдимият АХМ.
АС. Ч. от с. Б., обл.См. за сумата от 7022.15 лева, ведно със законната лихва
върху претендираното обезщетение, считано от датата на увреждането -
30.06.2018г. до датата на окончателното плащане на сумата.
В наказателното производство гражданският иск следва съдбата на
обвинението. Изходът от наказателното производство, е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна. Престъплението по чл.
206 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, разгледано в гражданско правен
аспект, осъществява фактическия състав на чл.45 ЗЗД - непозволено
увреждане и то е основанието, което поражда задължението за подсъдимият
да обезщети ощетеното юридическо лице за нанесената имуществена вреда.
14
Съгласно фактическия състав на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Извършеното от
подсъдимият А.Ч. престъпление по чл. 206 ал.1 във връзка с чл. 26 ал.1 от
НК от обективна и субективна страна осъществява признаците на деликта,
визиран в чл.45 ЗЗД, а именно – деяние, което е извършено виновно
умишлено, от което има като пряка и непосредствена последица, причинена
имуществена вреда в размер на 7022.15 лева, която подсъдимият е длъжен
да поправи. От заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че
имуществена вреда е в размер на 7022.15 лева, която сума ответника дължи
на ищеца. Причинените имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от престъплението по чл. 206 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за
което подсъдимия АХМ. АС. Ч. е признат за виновен. Поради това и
съобразно принципа на чл.45 от ЗЗД, АХМ. АС. Ч. е длъжен да обезщети
„Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с.Б.” - с.Б. за
имуществените вреди, които му е причинил виновно. Безспорно се
установява, че до приключване на съдебното следствие същите не са
възстановени. Задължението е дължимо, по аргумент от чл.84, ал.3 ЗЗД от
деня на увреждането, според която, когато задължението е от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. За това се дължи
законна лихва, считано от деня на увреждането, а именно - 30.06.2018г.
Предвид изложеното, съдът осъди ищеца АХМ. АС. Ч. да заплати на
ответника „Мюсюлманско изповедание - Мюсюлманско настоятелство - с.Б.”
- с.Б. сумата от 7022.15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
7022.15 лева, считано от датата на увреждането - 30.06.2018г. до датата на
окончателното плащане на сумата, както и 1500.00 лева – разноски –
адвокатски хонорари в досъдебното и съдебно производства съгласно списък
за разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът осъди подсъдимият АХМ. АС. Ч. със снета самоличност да
заплати на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК сумата от 281.00 лева - държавна такса върху
уваженият граждански иск, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- Девин.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да
заплати разноски по делото: 412.16 лева за изготвената в ДП Финансово-
икономическа експертиза, в полза на ОД на МВР- Смолян и 400.00 лева за
изготвената СИЕ, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Девин.
Съдът намира, че с така наложеното наказание спрямо
подсъдимият ще се постигнат целите на специалната и генералната
превенция.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

15


СЪДИЯ:
16
Съобщи за изтекли лични данни