Определение по дело №2307/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2865
Дата: 7 октомври 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050702307
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

____________

 

 

гр.Варна, 7 октомври 2022г.

 

 

Варненският административен съд - VІІІ състав, в закрито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

           

                       Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното адм.дело № 2307 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, вр.чл.166, ал.3, вр.ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Постъпила е жалба от П.И.Т., ЕГН: **********,***, против Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. на областен управител на област с административен център - Варна, с която на основание чл.80, ал.1 и ал.2, и чл.81 от ЗДС, чл.32, ал.1 от Закона за администрацията /ЗА/, е разпоредено изземването от жалбоподателката на имот - частна държавна собственост, представляващ държавно ведомствено жилище, подробно описано в АЧДС № 7425/26.10.2009г., представляващо самостоятелен обект с ид. 10135.1505.10.1.27, със застроена площ 49,97кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня-лаборатория, баня-тоалет, лоджия и входно антре, ведно с таванско помещение № 4 с площ 4,57кв.м., както и 0,5197% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; конструкция: ЕПК; етажност: 5/пет/ етажа; година на строеж: 1983г., находящ се в гр.Варна, ул.Витоша № 10, ет.5, ап.14. С т.3 от заповедта, е определен седмодневен срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на заповедта (29.09.2022г. съгласно приложеното по преписката известие за доставяне), а с т.4 е определена датата за принудително изпълнение - 08.11.2022г. от 11:00 часа.

            Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед и иска нейната отмяна.

            С жалбата е релевирано и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. За обосновка на същото жалбоподателката посочва, че живее в процесното жилище повече от 10 години по силата на договор за наем от 05.03.2012г., сключен на основание проведен търг с тайно наддаване, който договор бил вписан в СВ с вх.№ 4676/08.03.2012г. Жалбоподателката сочи още, че е на 72 години и има сериозни заболявания - страда от хипертония и от хронична обструктивна белодробна болест, които налагат непрекъснато лечение и наблюдение, за което прилага амбулаторни листи за извършени прегледи през последните две години от лекуващите лекари и др.медицински документи. Твърди, че не притежава жилищен имот, не е носител и на ограничено вещно право на ползване на такъв, като в тази връзка представя справка от Агенция по вписванията и декларация по чл.100 от ЗС за отказ от право на ползване. Относно посочения в заповедта като продаден от нея през 2021г. апартамент № 10, сочи че е придобит в замяна - прехвърлянето на правото на собственост върху УПИ ХVІІ-1196, кв.39 по плана на в.з. Траката, и от момента на замяна е престанала да бъде собственик на посочения УПИ. Именно този имот е купила на 20.05.2008г. Сочи още и че е пенсионер с минимална пенсия - към момента в размер на 467лв., разведена е от 1972г. и не може да разчита на помощ от съпруг. Относно липсата на собственост и на спестявания и влогове, представя 2бр. декларации. Твърди, че предварителното изпълнение на заповедта би я лишило от жилище, при това в началото на зимния сезон и при невъзможност да поеме разходите, свързани с намирането на друго и заплащането на свободен наем.

            По изложените съображения и с оглед представените писмени доказателства, моли съдът да приеме, че предварителното изпълнение на Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. ще ѝ причини значителни и трудно поправими вреди - както от имуществен, така и от неимуществен характер, т.к. не разполага с друго жилище. Предвид зимния сезон, намирането на жилище и организирането на ново домакинство би ѝ създало значителни затруднения, като се има предвид напредналата възраст и тежкото здравословно състояние. Отделно от това, не разполага с доходи, които да ѝ позволяват освен заплащане на разходи, свързани с храна, лекарства и отопление, и такива за свободен наем. Сочи и че спирането на предварителното изпълнение на заповедта няма да затрудни или осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат, в случай че жалбата бъде отхвърлена, а от закъснението на изпълнението няма да се причинят вреди на държавата, които да са трудно поправими, предвид това че в течение на повече от десетилетие живее в жилището. Иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г.

            С Разпореждане № 12738/06.10.2022г. съдът е указал на областния управител, в срок до 17.00 часа на 06.10.2022г., да представи в цялост административната преписка по обжалваната заповед. Краткият срок за представяне на преписката е определен в отклонение на изискването на чл.153, ал.2 от АПК, с оглед изричното указание в разпоредбата на чл.166, ал.3 от АПК - съдът да се произнесе по искането незабавно.

            В указания срок преписката е представена със С.д. № 14936/06.10.2022г.

            След преценка на представените от страните писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            На 05.03.2012г. между Областна администрация - Варна и П.И.Т., бил сключен договор № 176-Н, Акт № 92 на СВ от 08.03.2012г., том ІV, вх.рег.№4676, дело 1091. Имотът бил предаден на 09.03.2012г. съгласно подписан от страните приемо-предавателен протокол и от този момент, съгласно Раздел ІІ, точка 2.1 от договора, последният е влязъл в сила.

Срокът на договора за наем бил определен на 10г. и е изтекъл на 09.03.2022г. - основание за прекратяване по Раздел VІ, точка 6.1, буква „а“ от договора.

            С писмо изх.№ РД-22-9400-82/24.03.2022г., получено от Т. на 31.03.2022г., същата е уведомена, че в срок не по-късно от 7 дни след изтичане на договора, следва да предаде владението на имота на служители на Областна администрация.

            С молба от 14.04.2022г. Т. поискала сключването на нов договор за наем за горепосоченото жилище. Във връзка с искането била извършена проверка, при която било констатирано, че е извършвала множество сделки по придобиване и разпореждане с поземлени и жилищни имоти.

            С писмо изх.№ РД-22-9400-82-(2)/10.05.2022г., получено на 06.07.2022г., Т. била уведомена, че срещу нея е започнало административно производство по реда на чл.80 от ЗДС за изземване на горепосоченото държавно жилище.

Със Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. областният управител на област с административен център - Варна, на основание чл.80, ал.1 и ал.2, и чл.81 от ЗДС, чл.32, ал.1 от Закона за администрацията /ЗА/, разпоредил изземването от жалбоподателката на имот - частна държавна собственост, представляващ държавно ведомствено жилище, подробно описано в АЧДС № 7424/26.10.2009г., представляващо самостоятелен обект с ид. 10135.15005.10.1.27, със застроена площ 49,97кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня-лаборатория, баня-тоалет, лоджия и входно антре, ведно с таванско помещение № 4 с площ 4,57кв.м., както и 0,5197% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; конструкция: ЕПК; етажност: 5/пет/ етажа; година на строеж: 1983г., находящ се в гр.Варна, ул.Витоша № 10, ет.5, ап.14.

Видно от удостоверение изх. № 3040-03-365/30.09.2022г. издадено от ТП на
НОИ-Варна, П.И.Т. получава безсрочна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 467,00лв.

С декларация по чл.100 от ЗС, Акт № 102, том V, вх.рег. № 5165/2022г., вписана в СВ, вх.рег. № 19583/21.06.2022г., Т. декларирала отказ от запазеното ѝ пожизнено и възмездно право на ползване, съгласно н.а. № 152, том LXIII, дело № 14055, рег.№23868 от 24.09.2020г. - ПИ с ид. 10135.2623.6189 по КККР на гр.Варна, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и ведно с построената в имота сграда с ид. 10135.2623.6189.1, представляваща по документ за собственост сграда с ид. 10135.2523.782.1.

Съгласно н.а. за замяна № 126, том ІІ, рег.№ 4628, дело № 344/2011г. от 18.10.2011г., П.И.Т. е прехвърлила на Христо Огнянов Мирчев ПИ с ид. 10135.2564.1363, като в замяна е получила имот в гр.Варна, ул.Поп Харитон № 22, на ІV и V етажи - апартамент № 10, мезонет, с ид. 10135.1501.1040.1.10, ведно с избено помещение и съответни % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Видно от представена справка от АВ, Т. се е разпоредила с апартамента с ид. 10135.1501.1040.1.10, на 26.11.2021г.

Представени са 2 бр. декларации, с които Т. декларира, че не притежава право на собственост, вещно право на ползване или други ограничени права върху недвижими имоти в т.ч. върху жилищни имоти на територията на страна, както и че не притежава парични влогове и други спестявания.

Видно от представените към жалбата амбулаторни листи, жалбоподателката страда от хронична белодробна болест, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, астма - неуточнена. В амб.лист № 001767/08.07.2021г. е констатирано придружаващо заболяване - други интерстициални белодробни болести с фиброза.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Искането за спиране е направено от надлежна страна - адресатът на оспорения административен акт, подлежащ на предварително изпълнение по силата на закона, при наличие на образувано и висящо производство по оспорване на акта - адм.д. № 2307/2022г. по описа на Адм.съд-Варна, поради което е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. на областния управител на област с административен център Варна е акт по чл.80, ал.1 от ЗДС и съгласно ал.3 от с.р. обжалването ѝ не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго. „Друго“ по смисъла на чл.80, ал.3 от ЗДС, т.е. спиране на предварителното изпълнение, може да се осъществи по реда на чл.166, ал.2 от АПК.

С допускане на предварителното изпълнение на акта по чл.80, ал.1 от ЗДС, законът е презюмирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на които обжалването не спира изпълнението на акта. Спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на предпоставките по чл.166, ал.2 във вр. с ал.4 от АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно - трудно поправима вреда, от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Настоящият съдебен състав преценява, че в случая жалбоподателката надлежно е обосновала изпълнението на условията по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед за изземване. От представените към жалбата писмени доказателства, в т.ч. официални удостоверителни документи, безспорно се установява, че жалбоподателката е на навършени към момента 72 години, получава минимална пенсия в размер на 467,00лв. и не притежава право на собственост, респ. вещно право на ползване върху недвижими имоти - жилищни и нежилищни. Видно от представената справка от Агенция по вписванията, жалбоподателката се е разпоредила с притежаваното от нея имущество, вкл. е направила отказ от вещно право на ползване. Какви точно и колко на брой разпореждания с имоти са извършени, е въпрос, който е относим към условията за наемане на ведомствено държавно жилище, но няма отношение към искането за спиране и предпоставките, при които съдът може да постанови същото. Релевантен в случая е само фактът, че към момента на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателката не притежава жилищен имот.

По делото са налични и медицински документи, от които безспорно се установява, че жалбоподателката страда от хронични заболявания - хронична белодробна болест, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, във връзка с които се води на диспансерен учет при пулмолог (видно от анамнеза в амбулаторните листи), и има нужда от съответното лекарско наблюдение и непрекъснато лечение.

При посочените и безспорно доказани по делото хронични заболявания на белодробната и сърдечната система, и като се вземе предвид, че принудителното изпълнение е насрочено за 8.11.2022г., т.е. в началото на зимния сезон, при това при продължаваща пандемия от COVID-19 - заболяване, за което е общоизвестно, че възрастните и страдащите от хронични кардиологични и белодробни заболявания, попадат в рисковите групи - https://coronavirus.bg/bg/news/3515, извеждането на жалбоподателката през зимата от обитаваното от нея през продължителен период от време жилище, невъзможността в кратък срок за осигуряване на подходящо такова с оглед ниските доходи, които получава, са обстоятелства, които се преценяват от настоящия съдебен състав като достатъчни за обосноваване на извод за възможността и необходимостта от спиране на изпълнението. Рискът за влошаване на здравословното състояние на жалбоподателката е реален, и това безспорно би довело до застрашаване на нейното здраве. Обосновано в този смисъл е твърдението, че от предварителното изпълнение на заповедта е налице опасност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес от изземването на имота.

Фактът, че сочените обстоятелства, не са новонастъпили по смисъла на чл.166 ал.2 изр. последно от АПК не е от значение за настоящото производство, тъй като в тази хипотеза законодателят е съобразил наличието на влязло в сила изрично разпореждане на орган, издал акт по чл. 60 ал.1 от АПК, а в случая такова не е налице - вж. в този смисъл Определение на ВАС № 2526/17.03.2022г. по адм.д. № 2300/2022г.

Отделно, основателно жалбоподателката сочи и че спирането на предварителното изпълнение на заповедта няма да затрудни или осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат, в случай че жалбата бъде отхвърлена като неоснователна, както и че от закъснението на изпълнението няма да се причинят вреди на държавата, които да са трудно поправими - вж. в този смисъл Определение на ВАС № 16892/17.12.2013г. по адм.д. № 14073/2013г.; Определение на ВАС № 3359/24.03.2016г. по адм.д. № 2703/2016г.; Определение на ВАС № 5498/26.04.2018г. по адм.д. № 4837/2018г.; Определение на ВАС № 4952/03.04.2019г. по адм.д. № 3175/2019г.; Определение на ВАС № 16796/10.12.2019г. по адм.д. № 14024/2019г.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4, вр.ал.2 от АПК, вр.чл.80, ал.3 от ЗДС, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. на областния управител на област с административен център - Варна.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                          

                                                           Административен съдия: