РЕШЕНИЕ
№ 1672
гр. Плевен, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430104339 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявена искова претенция за обезщетение от В. Т. С.,
ЕГН**********, със съгласието на майка си и законен представител Й. Д. Д., с постоянен адрес
за двамата: ***, чрез *** - адвокат от АК ***, съдебен адрес за книжа и съобщения: ****, за това,
че на 4. 5. 2022 г. непълнолетния**** , в **** на пейка пред блок №1 9, е ухапан от куче, поради
което на основание чл.49, вр. с чл.45, ал.1, вр. 52 от ЗЗД претендира против **** обезщетение
за нанесени неимуществени вреди в размер на 6000 лв, представляващи претърпени болки и
страдания, психически стрес.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Искът е недопустим, предявената искова молба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и недоказана, както по основание така и по размер. Претенцията е и необоснована.
Искът е неоснователен и недоказан, заведен против ненадлежна страна.
Община Плевен не следва да бъде ангажирана като страна по делото поради следните
съображения:
За да се ангажира отговорността на**** и за да са налице
предпоставките за приложение на чл.50 и чл.45 от ЗЗД следва по безспорен и
категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и
че настъпилите неимуществени вреди -болки и страдания са в резултат на
ухапване от именно такова животно. От изложеното в исковата молба не се
намират факти, които безспорно да доказват това. Наличието на причинна
връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на **** основан
на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл.45, ал.2 от
ЗЗД , а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства,
свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите,
съобразно трайната съдебна практика.
От описаната фактическа обстановка не става ясно как е установено, че
въпросното куче е бездомно, без стопанин. Изрично в исковата молба се сочи,
1
че кучето няма маркировка на ухото или нашийник. Липсата на нашийник не
доказва по никакъв начин, че кучето е бездомно и без стопанин, но фактът, че
няма ушна марка сигнализира, че същото не е било обект на маркиране и
кастрация, което пък безспорно отличава безстопанствените кучета и
домашни - свободно пуснати на разходка в междублоковите пространства. За
да се ангажира отговорността на****и за да са налице предпоставките за
приложение на чл.50 и чл.49 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин
да се докаже, че въпросното куче е безстопанствено.
*** има задължението да реагира, но при сигнал, подаден по съответния
надлежен ред в центъра за работа с граждани, в писмен вид. Физически, като
съответен персонал, не е във възможностите на ***, няма такъв механизъм, по
който всички агресивни и безстопанствени кучета да бъдат откривани и
отстранявани, ако липсва съдействието на гражданите, изразяващо се в
съответното своевременно сигнализиране.
Съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № 12 за овладяване популацията на
безстопанствените кучета „При нападение от куче, с нанесени телесни
повреди на човек или животно, пострадалият човек или собственикът на
пострадалото животно, подава незабавно (не по-късно от 24 часа от
нападението) писмен сигнал до ***, придружен с медицинско свидетелство.
При устен сигнал и сигнал по телефон, същият се протоколира от приелия го
служител, като в него се посочват имената на подаващото сигнала лице, адрес
и телефон за обратна връзка. В този случай пострадалото лице следва да
представи медицинските документи в срок от три дни от подаване на
оплакването. Анонимни сигнали не се регистрират и не подлежат на
проверка."
От направената в **** проверка е установено, че сигнал относно
наличието на агресивно куче и настъпил инцидент с такова на територията
пред блок ****е подаден, но 6/ шест/ дни след настъпилия инцидент.
Със забавянето от страна на пострадалия / негов родител да уведоми
**** за наличие на злонравно животно между блоковото пространство до
блок № 19, след настъпване на инцидента, прегражда възможността на
Общината да реагира, да индивидуализира въпросното животно, да провери
то безстопанствено ли е действително и да предприеме всички последващи
действия. Не случайно в нормативната уредба е предвид срок - не по късно от
24 часа от нападението.
****, съгласно нормативната база на РБългария, а именно Закона за
защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и др. има
съответните задължения по контрол, ограничаване и овладяване на
популацията на бездомните кучета. За да се ангажира отговорността на **** е
необходимо да се докаже по безспорен начин, че въпросното куче е било
безстопанствено. От страна жалбоподателя с представената искова молба, не
се доказа въпросното твърдение. Чл. 50 от ЗЗД изрично указва, че за щети
причинени от животно собственикът носи отговорност дори и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Обстоятелството, че на пострадалото лице не е известен собственика на
животното, извършило ухапване, не следва да е основание за отправяне на
претенцията към ****. Не следва единствено поради причината, че не се знае,
кой друг следва да носи отговорността, да се ангажира тази на ****
Съдът намира, че следва да отхвърли изцяло претендираното
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 6000 лв,
представляващи претърпени болки и страдания, психически стрес. От
приложения амбулаторен лист № 009180 от 04.05.22 г. става ясно единствено,
че от прегледа се е установило наличието на разкъсно - контузна рана в
областта на левия устен ъгъл без данни за кървене към момента на прегледа.
Няма детайлно и конкретно описание на естеството на травмата, механизма
2
на получаването й и съответно не става ясно какви точно са претърпените
болки и страдания, както и евентуална нетрудоспособност и нейното
продължително времетраене.
Във връзка с гореизложеното следва да се остави исковата молба от
****, със съгласието на майка си и законен представител Й. Д. Д. с постоянен
адрес за двамата: ***, чрез ****против **** без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45,
ал.1, вр. 52 от ЗЗД, от В. Т. С., ЕГН **********, със съгласието на майка
си и законен представител Й. Д. Д., с постоянен адрес за двамата: ***, чрез
**** против ****, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3