МОТИВИ
по нохд № 146/2021 год.:
С
обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала против подсъдимия Й.Р.
/J. R./, ***** гражданин от ****** обвинения,
както следва: 1/ затова, че на 1.03.2020 год. през ГКПП“****.“, област К. и
през ГКПП“****“ , област Х. при условията на продължавано престъпление , без
надлежно разрешително с автобус марка „Скания“, рег.№ **** пренесъл през
границата на страната от Р. С. М. в Р. Б. и направил опит да пренесе през
границата на страната от Р. Б. в Р. Т. високорисково наркотично вещество – коноп
/марихуана, канабис/ с общо нетно тегло 32,9324 кг, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 2,3 до 8,5 тегловни процента, на обща стойност
131 729.60 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери
и случаят е особено тежък – престъпление
по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.1вр. чл.26 ал.1 от НК; и 2/
затова, че на 1.03.2020 год. от ГКПП“****“, област . до ГКПП“*****“, област Х.,
на териториите на областите К., С., П., П., С. З. и Х. без надлежно
разрешително държал с цел разпространение в автобус марка „Скания“, рег.№ *****
високорисково наркотично вещество в особено големи размери – коноп /марихуана,
канабис/ с общо нетно тегло 32,9324 кг със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол
от 2,3 до 8,5 тегловни процента на обща стойност 197 594.40 лв. –
престъпление по чл.345а ал.2 изр.II предл.II вр. ал.1 изр.I предл. I от НК.
Подсъдимият заявява, че желае да
се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и сл. от НПК и то при
условията на чл.371 т.2 от същия, като се признава за виновен по така
предявените му обвинения, заявява, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и
всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползват при
постановяване на присъдата.
Прокурор от ОП – Хасково поддържа
изцяло така повдигнатите обвинения и намира, че с оглед събраните по делото
доказателства, същите са доказани така, както повелява разпоредбата на чл.303
ал.2 от НПК. Пледира за налагане на наказания при превес на смекчаващите
обстоятелства около законовия минимум, които да бъдат намалени с 1/3, за
налагане и на наказания „глоба“ и за двете престъпления, и за определяне на
общо наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК, от което да се приспадне срока на
предварително задържане на подсъдимия. Изразява становище за отнемане в полза
на държавата на наркотичното вещество, предмет на двете престъпления и за
връщане на вещественото доказателство – автобус „Скания“ на неговия собственик
„*****“*** - ****
Защитниците на подсъдимия
поддържат, че изложената по обвинителния акт и призната изцяло от подсъдимия
фактическа обстановка не сочи на правна квалификация по чл.242 ал.4 предл.І вр.
ал.2 предл.1вр. чл.26 ал.1 от НК на първото от деянията, за които на техния
подзащитен са повдигнати обвинения, тъй като събраните доказателства не
установявали случаят да е особено тежък. Акцентират върху ниската степен на
обществена опасност на личността на дееца - безупречното му процесуално
поведение, мотивите и подбудите за извършване на деянието, които не били
користни, а свързани с тежко заболяване на неговата майка и липсата на
материални възможности за нейното лечение, което признавал и самият прокурор по
обвинителния акт, семейното му положение – семеен, с ****. Подчертават, че
подс.Р. е направил пълни и подробни самопризнания още в момента на задържането
му. Поради това отправят искане подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.242 ал.2 предл.I от НК. Второто престъпление, за
което е повдигнато обвинение – по 345а ал.2 изр.II предл.II вр. ал.1 изр.I предл. I от НК намират, че не е било извършено, макар държането на наркотичното
вещество на територията на страната да е било осъществено, защото липсвала цел
за разпространението му, а това станало с цел пренасянето му на територията на
Т.. Пледират за приложение на нормата на чл.55 от НК при отмерване на наказанието
„лишаване от свобода“, вкл. за налагане на наказанието „глоба“ в размер до
½ от предвидения.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на
чл.373 ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По
фактическата обстановка:
Подс.Й.Р.
е на **** години, **** гражданин, роден и живущ в *****, близо до границата с *****.
*****, с ****, със **** образование, понастоящем ****. Баща му е *****, майка
му има *******, материалната издръжка за семейството осигурявал предимно той.
През
2017 год. подсъдимият започнал работа в „****** , която осъществява автобусен
превоз на пътници, първоначално като ******, а от 2018 год. – като *******. Извършвал курсове предимно до
Г.. Дружеството ремонтирало своите автобуси в Т.. В края на м.февруари 2020 год.
подсъдимият приключвал поредния си курс до Г., когато му възложили, след
завръщането си да откара автобус марка „Скания“, рег.№ ****, който той бил
управлявал по-рано, за ремонт – смяна на тапицерията в гр.Б. в Т., а да върне
друг – вече отремонтиран автобус. На 28.02.2020 год. той се прибрал в С. и имал
един почивен ден. На 29.02.2020 год. в заведение в гр.Б. се срещнал със свой
познат Б. З. /неустановен по делото/.
Същият му предложил, когато има курс до Т., да превози пакети с
марихуана срещу заплащане от около 2500-3000 евро. Подс.Р. бил в сериозно материално затруднение поради тежко сърдечно
заболяване на неговата майка, свързано със значителни разходи, и като
съобразил, че ще пътува до Т. още следващия ден, приел. Съобщил на З., че ще
пътува за Т. още утре. Подсъдимият познавал автобуса, с който бил пътувал преди,
и знаел, че същият е оборудван с тоалетна, между която, и багажното отделение
има пространство за монтиране на помпа към тоалетната. Автобусът обаче нямал
такава помпа и това пространство било празно, но отворено, с достъп откъм
багажното отделение. Съобразил, че това е подходящо място за натоварване и
укриване на пакетите с наркотично вещество. Споделил това със З.. Веднага след
разговора, отишъл до базата на дружеството, където автобусът бил паркиран извън
гаража. Отключил го и с рулетка измерил размерите на отвора между багажното
помещение и предназначеното за помпа на тоалетната пространство. След това
отново се срещнал със З. и му предал размерите, ведно с парче от мокета, с
който било облицовано багажното помещение. Последният се ангажирал да изреже
капаци с необходимите размери, с които да се прикрие отвора и да ги облицова с
мокет от същия цвят и вид. Двамата се уговорили да се срещнат отново на другия
ден в 10:00 часа на бензиностанция и там
да натоварят пакетите и прикрият с капаците иначе фабричната кухина.
В
изпълнение на уговорката, на другия ден подсъдимият откарал автобуса на бензиностанцията, където З. го чакал с две
чанти, в които били поставени пакети с марихуана. Носел и една дървена и две
метални прегради, едната от които облепена с мокет. Двамата влезли в багажното
отделение на автобуса, наредили пакетите с марихуана в пространството,
предназначена за помпа за тоалетната, след което З. монтирал преградите, за да
закрие отвора. Най-външната, която била облепена с мокет, залепил със силикон.
След това взел номера на автобуса и телефонния номер на подсъдимия и му казал,
че на другия ден ще го чакат до хотел ****“, на магистралата близо до Б., за да
предаде пакетите с марихуана. Допълнително щял да му прати и телефон за
контакт.
След
като се разделил със З., подс.Р. се върнал с автобуса обратно във фирмата. Там
на паркинга го чакал свид.М.Б., негов бивш колега. Той го уведомил, че е
поискал и получил разрешение от отговорника за организацията на транспорта да
пътува безплатно с него до Т., тъй като искал да се разходи. Първоначално
подсъдимият се изненадал неприятно, но решил да не възразява, тъй като било
обичайно при „празни“ курсове някой да пътува с шофьора. Свид.Б.предал на
подсъдимия сума от 100 евро, която отговорникът му пращал за пътни разходи.
След това двамата отпътували за Т..
В 17:49
часа на 1.03.2020 год. автобус „Скания“, рег.№ *****, управляван от подс.Р. и
със свид.Б.като пътник, пристигнал на ГКПП“******“ за преминаване от Р. С. М. в
Р. Б.. Бил проверен, при което инкриминираният товар с наркотично вещество не
бил открит, и пропуснат на наша територия.
От ГКПП“****“
подсъдимият продължил пътуването си, като преминал през териториите на
областите К., С., П., П., С. З. и Х..
В 23:30
часа пристигнал на ГКПП“****“ и се установил на трасе „Изходящи леки автомобили
и автобуси“. По това време на смяна бил свид.М.Д., **** в ***** *****. Като преценил
да приложи метода „анализ на риска“, той отклонил автобуса за рентгенов
контрол. Разбирайки затова, подс.Р. се притеснил и при извършване на маневра
„движение на заден ход“, за да заходи към съответното помещение, на два пъти
ударил задницата на автобуса в метален контейнер. Въпреки това не слязъл да
провери какви щети са причинени. При „пролъчването“ на автобуса се установила
необичайна плътност в задната част, в областта на стената, разделяща багажното
от тоалетното помещение. Поради това свидетелите К.Д. и П.П., ****, решили да
пристъпят към извършване на щателна митническа проверка /ЩМП/. Най-напред свид.Д.
поканил подсъдимия и свид.Б.да декларират носените от тях стоки, при което и
двамата заявили, че носят само лични вещи и нямат нищо за деклариране. След това свидетелите пристъпили към ЩМП.
Насочили
се към зоната с необичайна плътност – между багажното и тоалетното помещение.
Багажното помещение било напълно празно, но се носела силна миризма на силикон.
При огледа му, констатирали и възприели следи от такъв на мястото, където била
залепена изработената преграда, облепена с мокет. Свид.Д. я премахнал с нож,
следвала втора, метална преграда, след отстраняването на която се видяла и
трета, дървена, с квадратна форма. След като свалили и нея, свидетелите
достигнали до празното пространство, в което били наредени пакети, облепени с
жълто-кафяво тиксо. Свид.П. отворил един пакет и с полеви наркотест проверил
съдържанието на съдържащото се в него вещество. Тестът реагирал на марихуана.
По време на проверката подсъдимият присъствал, и още при премахването на
първата преграда започнал да обяснява, че не знае какво е това и кой го е
поставил. След откриването на пакетите последвал бурен разговор между него и
свид.Б.на ***** език.
Митническите служители съставили
акт за установяване на административно нарушение №244/2.03.2020 год.,
производството по който по-късно било прекратено на осн. чл.33 ал.2 от ЗАНН, и
уведомили разследващ орган – разследващ митнически инспектор. Последният
пристъпил към действие по разследването – оглед на местопроизшествие /т.I л.2-3 от ДП/, с което по реда на
чл.212 ал.2 от НПК започнало и досъдебното производство по настоящото дело.
Впоследствие с протокол за
претърсване и изземване /т.I л.4-9 от ДП/ са били иззети установените в автобуса пакети, които се
оказало, че са 33 на брой, с бруто тегло 34,980 кг, всички съдържащи зелена,
суха листна маса, номерирани с номера от 1 до 33, както и автобусът, марка
„Скания“, рег.№ ****, модел К470, ****** № ******, един брой регистрационен талон №*******,
един брой контактен ключ и седем броя спомагателни ключове.
В протокол за оглед на веществени
доказателства /т.I. л.113-128/
са отразени резултати от извършен такъв на 17.03.2020 год. от разследващия
орган , при който всеки пакет е бил претеглен и от него е била иззета
представителна проба. Установено е общо нето тегло на всички 33 пакета –
32,9324 кг, а теглото на представителните проби е 526,1 г.
Видно от заключение на физико-химическа експертиза /т.I л.173-180/, веществото във всички 33 бр.
пакети е коноп /марихуана, канабис/, като различните обекти /пакети/ имат
съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол,
вариращо от 2,3 на хиляда до 8,65 на хиляда.
Марихуаната е
включена в Списък І - Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина към чл.3
т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията като наркотични, приета с
МПС №293/2011 год. на осн чл.3 ал.2 т.1 от Законът за контрол върху
наркотичните вещества и прекусорите. Същите са наркотични вещества, нямат
легална употреба, пазар и производство и са под контрлол съгласно Единната
конвенция за психотропните вещества на ООН, ратифицирана от Република България,
както и съгласно ЗКНВП.
Съгл. ПМС №23 от
29.01.1998 год. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, цената на 1 грам марихуана е 4 лв., а на 1 грам марихуана, пласирана
на улицата, възлиза на 6 лв., без изискване на процентно съдържание на активен
компонент. Следователно стойността на предмета на престъплението контрабанда в
случая следва да се изчисли на 131 729.60 лв., а тази на премета на
престъплението „държане с цел разпространение“ – на 197 594.40 лв.
Заключение на
назначена на ДП автотехническа експертиза сочи, че двуетажен пътнически автобус
марка „Скания“, рег.№ *** има
фабрично обособена кухина със специално предназначение и специално пригодена
чрез преграда, разположена между стената на багажното, и стената на тоалетното
помещения. Същата е с форма на правоъгълен паралелепипед и обем 0,26 куб.м./размери
90х80х37см/, който може да побере пакетите, предмет на престъплението. Не буди
съмнение при проверка от контролни органи. Използвана е малко време по
предназначение. За замаскирането ѝ са необходими специални, умения и
технически инструменти, както и 2,9 сервизни нормо часа. Стойността на автобуса
възлиза на 138 570.50 лв.
От приложените
регистрационни талони за същия се установява, че е собственост на ********.
Иззетата на ДП от
автобуса тахошайба също е била обект на експертно изследване. Съгласно
изготвеното заключение, същата е носител на информация за движението на
автобуса за времето от 14:20 часа до 23:45 часа на 1.03.2020 год. Установено е,
че са били изминати 509 км, констатирани са – време на управление, време на
разположение на водача, време за прекъсване и почивка, като са осъществени три
престоя – от 18:31 часа до 18:54 часа, от 19:05 часа до 19:15 часа и от 22:30
часа на 1.03.2020 год. до 12:02 часа.
Бил е подложен на
техническа експертиза доброволно предаден от подсъдимия на ДП, ползван от него
телефон модел „iPhone“,
модел **** сериен номер ***** с номер *****. Нейното заключение гласи, че по
време на пътуването, подсъдимият е водил мобилна и интернет комуникация. Според
дадените от него обяснения, същата е била с негови роднини и служители на *******
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните на ДП
доказателства – показания на свидетелите Д., Д., П., Б., заключения на назначени експертизи –
физико-химическа, няколко автотехнически, техническа на мобилен телефон,
протоколите за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за оглед
на веществени доказателства и приобщените писмени доказателства. Всичко гореописаното
се поддържа от подсъдимия в обясненията му на съдебното следствие.
Ето защо съдът
достигна до категоричен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание
изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство многобройни и
разнообразни доказателства, които са
убедителни, еднопосочни и непротиворечиви за изводите на съда.
По съставомерността на деянията:
При така установената фактическа
обстановка становището на съда относно правната квалификация на деянието на
подс.Р. е следното:
По обвинението в престъпление по
чл.242 ал.4 предл.I вр. ал.2 предл. I вр. чл.26 ал.1 НК:
Основният състав на това
престъпление, този по чл.242 ал.2 предл.I от НК безспорно е бил осъществен, и то при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от същия.
Доказано е по делото, че на
1.03.2020 год. подсъдимият е пренесъл през границата на страната без надлежно
разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана, най-напред през
ГКПП*****“от *****, в който случай
деянието му е останало неразкрито, а след това направил опит да пренесе
същото през ГКПП“*****“ от Б. към Т., когато вече то е било установено.
Двете деяния са осъществени в
един и същи ден с интервал от няколко часа, с едно и също превозно средство,
пренасяното наркотично вещество е едно и също,
еднородна е формата на вината. Няма никакво съмнение, че е осъществено
„продължавано престъпление“ по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Съдът намира, а
така е приел очевидно и прокурорът, че не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.26 ал.5 от НК /довършеното деяние да не се е отразило върху
характера на цялостната престъпна дейност/, поради което деецът следва да
отговаря за довършено престъпление.
Повдигнато е обаче обвинение по
по-тежко наказуемия състав по ал.4 предл.I на чл.242 от НК, като се поддържа
по обвинителния акт, че контрабандата е в особено големи размери и случаят е
особено тежък. Последните два признака следва да са налице кумулативно
/едновременно/, за да се приеме това
обвинение за доказано.
Наркотичното вещество, предмет на
престъплението е марихуана, същото е високорисково, нетното му тегло е
32 932,4 г, а стойността му като предмет на контрабанда съгл. ПМС
№23/29.01.1998 год. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството възлиза на 131 729.60 лв. Тази стойност надхвърля
установения от съдебната практика и задължителен за съдилищата критерий за
„особено големи размери“, а именно размерът на 140 МРЗ, който към момента на
извършване на деянието възлиза на 85 400 лв. Поради това този формален,
обективен признак на квалифицирания състав на престъплението е осъществен.
Спорен по делото е въпроса за
наличието на втория обективен признак – дали случаят е и особено тежък по
смисъла на чл.93 т.8 от НК.
Съгл. чл.93 т.8 от НК - “особено
тежък случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите
вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително
висока степен на обществена опасност на и на деянието, и на дееца.
Прокурорът аргументира
становището си за наличие на особено тежък случай в настоящия казус с
трансграничния характер на престъплението , стойността на наркотичното
вещество, която надхвърляла с около 47 000 лв. критерия за „особено големи
размери“, специалния начин на укриване на пренасяното вещество и
обстоятелството, че е извършено продължавано престъпление – всички, отнасящи се
до степента на обществена опасност на деянието. Що се отнася до тази на дееца -
акцентира върху личното му участие при
направата на тайник в автобуса и користните мотиви за извършване на деянието.
В
подкрепа на искането си за преквалифициране на деянието на подсъдимия по
основния текст по чл.242 ал.2 предл.I от НК и частичното
му оправдаване по първоначално предявеното му обвинение, защитата пледира, че
не е налице висока степен на обществена опасност на личността на дееца,
напротив, същата е ниска, а при това положение случаят не могъл да бъде особено
тежък. Същият бил с чисто съдебно минало и много добри характеристични данни. *****,
съпругата му *****, единствен осигурявал средства за материална издръжка в
семейството. Подбудите му за извършване на деянието не били користни, а изцяло
свързани с недостиг на средства за лечение на неговата майка от тежко сърдечно
заболяване. Подпомогнал разкриването на обективната истина с пълни и подробни
самопризнания, и то още от първоначалния етап на предварителното разследване, с
което оказал пълно съдействие на разследващите органи.
След
съвкупна преценка на установените по делото релеванти за същата факти и анализ
на изтъкнатите доводи и аргументи, съдът намира следното:
Законовата
дефиниция за „особено тежък случай“ по чл.93 т.8 от НК сочи, че такъв е този,
при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и
другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца“. Установена като критерий е неразривна
връзка между вредните последици и отегчаващите обстоятелства от една страна, и
тяхното отражение върху степента на обществена опасност и на деянието, и на
дееца.
Върху
завишаване степента на обществена опасност на деянието се отразява
обстоятелството, че наркотичното вещество е трябвало да се пренесе през повече
от една граници и то е било пренесено успешно през ГКПП“*****“, без
контрабандата да е била разкрита. Друго такова обстоятелство е специалният
начин на укриването му.
Същевременно
съдът не може да не отбележи, че стойността на контрабандата, макар да
надхвърля с около 47 000 лв. критерият за „особено големи размери“, е една
от най-ниските, срещани в съдебната практика на настоящия съд – 131 729.60
лв. Това се отнася и до количеството и вида на нейния предмет – 32,9324 кг
марихуана. Същите са далеч по-ниски, респ. по-малки от обичайните случаи на
пренасяне на наркотични вещества през КПП“****“. Макар марихуаната да е par excellence високорисково наркотично вещество
според критериите на ЗКНВП и Наредбата за реда за класифициране на растенията
като наркотични, вредните последици от нейното контрабандиране и
разпространение са в някаква степен по-малки в сравнение с другите наркотици.
Заслужава
да се обсъди начина на укриване на наркотичното вещество. Използвана е поначало
фабрична кухина, с което защитата спекулира, но същата е допълнително специално
пригодена. Пренасянето е извършено чрез автобус, който е оборудван с
тоалетна. Фабрично е предвидено
помещение, находящо се между тоалетното и багажното и поначало предназначено за
поставяне на помпа, обслужваща тоалетната. В автобуса обаче такава помпа не е
била монтирана и помещението е било празно. В същото време то е имало отвор,
вероятно за достъп към багажното помещение. Специалното пригаждане се изразява
в изработването на капаци /прегради/, с които да се закрие същият отвор, за да
не може визуално да се възприеме, че в помещението са натоварени пакети с
наркотично вещество, облицоването на най-предната преграда с мокет от същия
цвят и вид като багажното помещение, и залепянето ѝ със силикон. Ето защо
в случая не е точно изработен, а обособен тайник, като за целта е ползвана една
поначало фабрична кухина.
Въпреки
изразеното от вещото лице становище, съдът не намира, че са били необходими
някакви особено големи специални познания и умения, нито пък значително време,
за обособяването – 2,9 „нормо часа“. Изработилият капаците не е имал нужда от
достъп до самия автобус, който си е останал през цялото време на паркинга на
фирмата.
В крайна
сметка начинът на укриване на пренасяния наркотик не е особено умел. Багажното
помещение е било съвсем празно и се е разнасяла силна миризма на силикон, което
е насочило митническите инспектори, и същите бързо са разкрили контрабандата.
И докато
за оценка на степента на обществена опасност на деянието като в някаква степен завишена
са налице известни основания по делото, това не може да се каже за личността на
дееца.
Не може
да се отрече, че подс.Р. е дал идеята къде да се натовари наркотичното вещество
и съдействал на З. да изработи прикриващите го прегради, като е взел размерите
на отвора и му ги е предал. С това се изчерпват обстоятелствата, в подкрепа на
прокурорската теза, както и отегчаващите обстоятелства, отнасящи се до
личността на дееца. Същите са крайно недостатъчни, за да се направи обоснован
извод за степен на обществена опасност на дееца, по – висока от обичайната.
Преди
всичко, подсъдимият е бил „вербуван“ да пренесе наркотичното вещество буквално
предния ден, преди да замине служебно за Т. и до голяма степен случайно, защото
това обстоятелство не е било известно на подбудилия го Б. З., нито на самия
подсъдим. Установено е, че той го е научил един ден по-рано, връщайки се от
курс до Г.. До този момент той е работел в „***** първоначално като *****,
впоследствие като *****, но е извършвал курсове предимно до Г., т.е. – в
обратната посока на осъществения превоз. Курс в посока Т. му е възложен съвсем
инцидентно. Ясно е, че случилото се, вкл. решението за извършване на деянието също
е инцидентно и съвсем спонтанно. Нищо,
от установеното за житейския му път досега, не сочи на изградени престъпни
навици, респ. предходни подобни прояви. Ролята му в трафика на наркотично
вещество е на обикновен преносител, изпълнител, който стои на най-ниското
стъпало в организацията на една дейност, очевидно ръководена и направлявана от
други, неустановени по делото лица. Постъпката му е проява на младежка наивност,
че ще разреши в някаква степен материалните си проблеми, като остане неразкрит
и ненаказан, която от своя страна се дължи на явна житейска незрялост и
неопитност, а това не са характерни черти на лице с изградени и вкоренени
престъпни нагласи.
Що се
отнася до мотивите и подбудите за извършване на деянието – водеща роля е
изиграло тежкото заболяване на майката на подсъдимия, изискващо значителни
материални средства, с каквито той не е разполагал, т.е. неговите мотиви не са
типичните користни такива. Заслужава да се изтъкне, че в настоящото
производство съдът е длъжен да се придържа към фактическата обстановка, описана
от прокурора по обвинителния акт и последното обстоятелство изрично е прието от
прокурора /л. първи, абзац посл./. В този смисъл прокурорът не може да поддържа
користни подбуди като основание за квалифициране на случая като особено тежък.
Като обобщи гореизложеното, съдът
прецени, че основанията за квалифициране на настоящия случай като особено тежък
по отношение на степента на обществена опасност на деянието са донякъде
надценени, а за тази на дееца, изобщо не са налице. Степента на обществена
опасност на дееца в никакъв случай не е изключително висока, тъкмо обратното,
същата следва да се оцени сама по себе си като ниска. И тъй като изискването за
по-висока степен на обществена опасност следва да се отнася едновременно до
деянието и дееца, по настоящото дело съдът прие, че с оглед установените по
делото факти, конкретният случай не може да бъде квалифициран като особено
тежък с оглед така въведените в закона
критерии затова.
По обвинението в престъпление по
чл.354а ал.2 изр.II предл.II вр. ал.1 предл. I от НК:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че деянието на подс.Р. осъществява от обективна
страна и признаците на престъплението по чл.354а ал.2 изр.II предл.II вр. ал.1 предл. I от НК, за което също му е
повдигнато обвинение.
Защитата отправя искане за
постановяване на оправдателна присъда по това обвинение с аргументи, че
наркотичното вещество, предмет на престъплението не е държано от подсъдимия с
цел разпространение, а с цел пренасянето му в Р. Т., както и че престъплението
по чл.242 ал.2, или ал.4 от НК „поглъща“ това по чл.354а от същия.
Тезата на защитата е
спекулативна. Трайна съдебна практика на ВКС, преди това и на ВС от 90-те
години на миналия век приемаше, че съставите на престъпленията по чл.242 и по
чл.354а от НК се отнасят като специален към общ, но причината затова бе старата
редакция на нормата на чл.354а от НК, действаща до преди изменението с ДВ
бр.75/2006 год. Същата предвиждаше като форми на изпълнителното деяние на
престъплението по чл.354а от НК освен „произведе, преработи, придобие или държи
с цел разпространение, или разпространява“, още и „превозва и пренася“. Тази именно редакция на състава на
престъплението даваше основание да се приема, че „пренася през границата на
страната“ поглъща „пренася“, както и че е налице привидна идеална съвкупност.
В настоящия случай обаче подс.Р.
е обвинен за държане с цел разпространение. Не са налице законни пречки двете
престъпления, в които подсъдимият е обвинен, да могат да се извършат в
условията на реална съвкупност. Всяко от тях е извършено по различно време, на
различно място, при различни обстоятелства. Различен е описания по обвинителния
акт начин на извършването им. Престъплението по чл.242 от НК се извършва
поначало само на ГКПП и в момента на неговото преминаване. Така е и в случая. То
е резултатно. В конкретния казус е било извършено при условията на продължавано
престъпление. Престъплението по чл.354а от НК е извършено през времето, през
което подсъдимият се е придвижвал през територията на страната, а по място - на
териториите на съответните области К., С., П., П., С. З., Х.. То е формално и
трайно /продължено/.
Очевидно спекулативна е тезата,
че целта на държането не е била разпространение, а пренасяне в Т.. Пренасянето
на наркотичното вещество в Т. на свой ред е насочено и цели да направи възможно
впоследствие същото да бъде разпространено там, а държането с цел
разпространение в друга държава не прави деянието несъставомерно по чл.354а от НК.
Най-после, но не на последно
място по важност, двете престъпления застрашават и увреждат различни обществени
отношения, поради което и систематичното им място е в различни глави на НК.
Престъплението по чл.242 от НК е насочено към преодоляване на митническия
контрол, поради което е престъпление против митническия режим – раздел III от глава VI – престъпления против
стопанството. Докато престъплението по чл.354а от НК е такова против народното
здраве и околната среда - раздел III от глава ХI –
общоопасни престъпления.
Ето защо съдът няма колебания, че
деянието на подс.Р. от обективна страна осъществява всички обективни признаци и
на престъплението по чл.354а ал.2 изр.II предл.II вр. ал.1 предл. I от НК.
Относно квалифициращия обективен признак „особено големи размери“ важи всичко,
изложено по-горе при обсъждане съставомерността на престъплението по чл.242
ал.2 предл.I от НК.
От субективна страна и двете
престъпления са били извършени с пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал
обществената опасност на деянията си, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал, дори пряко целял настъпването им. От представите му са се
обхващали всички обективни признаци от техните състави – че в управлявания от
него автобус е натоварено значително количество наркотично вещество, чиято стойност
е в особено големи размери, че същото следва да бъде пренесено от него като
водач през границите на различни държави, за да бъде доставено до крайната си
дестинация в Т., гр.Б., че е нямал надлежно разрешително да пренася такова и
трябва да го извърши, без то да бъде разкрито. Давал си е сметка, че със самото
предаване на наркотичното вещество на получателя му в Т. ще осъществи неговото
разпространение, а оттук – че и осъщественото от него държане е с тази цел.
Специалната цел следва и от значителното количество на наркотичното вещество.
Предвид изложеното, съдът призна
подсъдимия за виновен в престъпление по чл.242 ал.2 предл.І вр. чл.26 ал.1 от НК и в престъпление по чл.354а ал.2 изр.II вр. предл.II вр. ал.1 изр.I предл.I от НК, като го оправда частично
по първоначално предявеното му обвинение по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І вр. чл.26 ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието,
съдът отчете следните обстоятелства:
В условията на
производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и то в хипотезата по чл.371 т.2 от
същия, съдът на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи
наказанието при условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се
определя или по реда на ал.1 - 3 от същия, или при условията на чл.55 от НК,
ако съдът прецени, че и те са налице.
За престъплението по чл.242 ал.2
предл.I от НК са предвидени наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 10 до 15 години и наказание „глоба“ от
100 000 до 200 000 лв.
За престъплението по чл. 354а
ал.2 изр.II вр. предл.II вр. ал.1 изр.I предл.I от НК пък предвидените наказания
са наказания „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години и наказание
„глоба“ от 20 000 до 100 000 лв.
При определяне на наказанието
съдът е длъжен да отчете всички установени по делото отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието.
Отегчаващите обстоятелства бяха
обсъдени по-горе при преценката на съда дали случаят е особено тежък, и тъй
като тази квалификация бе отхвърлена, следва да се оценят тук. Отнася се за
трансграничния характер на престъплението и специалният начин на укриване на
наркотичното вещество.
Извън обсъдените също по-горе
факти и обстоятелства, заради които съдът не сподели становището на прокурора
за наличие на особено тежък случай, които по същество са и смекчаващи
обстоятелства, по делото се констатират още и други, които са многобройни и разнообразни,
отнасят се до различни аспекти на неговата личност и дейност.
Подобаващо
следва да се оценят чистото съдебно минало и много добрите характеристични
данни на дееца. Същият е неосъждан, живее в *** в ****, който не предлага
особено големи възможности. Продължава да учи след завършване на средното си
образование. ***, с ***. Работи в „*****, извървял е път от ***** по ****. Въпреки това семейството му изпитва
сериозни материални затруднения. Съпругата му ****, единствен той осигурява
издръжка на семейството си. Помага със средства за лечението на майка си.
Друго
съществено смекчаващо обстоятелство е младата възраст на подсъдимия, който е
бил на *** години към момента на извършване на деянието. От една страна същата,
с характерните си липса на житейски опит и младежка незрялост има пряко
отношение към вземането на решение за извършване на деянието. От друга – следва
да се вземе предвид при преценка на възможностите и перспективите за поправяне
и превъзпитание на дееца.
Заслужава
да се обсъди и процесуалното поведение на подсъдимия и неговото самопризнание.
То е направено още на досъдебното производство, от момента на установяване на
наркотичното вещество, а не с оглед ползването на специалната процедура, по
която премина настоящото дело. Макар и с известна градация при всеки следващ
разпит, обясненията му са много подробни, не са насочени към омаловажаване на
участието му в извършване на деянието и допринасят съществено за пълноценното
изясняване на фактическата обстановка. Достатъчно е напр. да се изтъкне, че
обстоятелствата около натоварването и укриването на наркотичното вещество в
автобуса, вкл. неговият собствен принос при това, биха останали напълно
неизяснени по делото без тях. По този начин съществено е подпомогната дейността
на разследващите органи за провеждане на обективно, всестранно и пълно
разследване.
При преценка на така отчетените
смекчаващи обстоятелства по делото, съдът намери основание да наложи
наказанията „лишаване от свобода“ за всяко от извършените престъпления при
условията на чл.55 от НК – в случая по ал.1 т.1 от същия – под предвидения от
закона минимум, тъй като същите са многобройни и по отношение на конкретния
извършител и подсъдим и най-малкото, предвидено от закона наказание се явява
несъразмерно тежко.
С оглед на прокламираните от
нормата на чл.36 от НК цели, които се преследват при налагане на наказанието,
съдът прецени, че за постигането на същите е достатъчно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца за престъплението по чл.242 ал.2 предл.I вр. чл.26 ал.1 от НК, респ.
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години за престъплението по чл.
354а ал.2 изр.II предл.II вр. ал.1 изр.I предл.I от НК.
Що се отнася кумулативно
предвиденото и за двете престъпления наказание „глоба“, като взе предвид имущественото
състояние и несъмненото затрудненото материално положение на подс.Р., съдът
наложи за престъплението по по чл.242 ал.2 предл.I вр. чл.26 ал.1 от НК същото при
условията на чл.55 ал.2 от НК в размер на 50 000 лв. - ½ от
минималния размер, предвиден от закона, а за престъплението по чл. 354а ал.2
изр.II
предл.II вр. ал.1 изр.I предл.I от НК да приложи чл.55 ал.3 от НК и да не налага същото.
В съответствие с разпоредбата на
чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подс.Р. едно общо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на най-тежкото – за срок от 4 години и 6 месеца, като
прецени, че на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС то следва да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим, а така също присъедини и наложеното наказание „глоба“
в размер на 50 000 лв.
Съдът дава израз на убеждението
си, че така отмереното наказание в своята съвкупност ще постигне целите и на
индивидуалната, и на генералната превенции.
На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът зачете и
предварителното задържане на подсъдимия, считано от 2.03.2020 год.
По веществените доказателства и разноските:
Предметът на престъплението - високорисково
наркотично вещество коноп /марихуана, канабис/ с общо нетно тегло 32,9324 кг,
със съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол от 2,3 до 8,5
тегловни процента и с остатък след експертиза 32 906,1 г, предадено на
съхранение в ЦМУ се отне в полза на държавата по силата на изричните
императивни разпоредби на чл.242 ал.7 и чл.354а ал.6 от НК, а е и
забранено за притежаване в Република България.
Във връзка с приложението на
чл.242 ал.8 от НПК по отношение на превозното средство, послужило за извършване
на контрабандата, няма спор, че същото - автобус марка „Скания“, рег.№ ***** модел *****,
шаси № ***** е собственост на ******.
Фактическата обстановка по делото е достатъчно изяснена, за да даде основание
на съда да приеме, че същото е трето добросъвестно лице, като не се установява
под никаква форма съпричастност на негов собственик, или управляващ и представляващ
към деянието на подсъдимия. Ето защо, като съобрази Решение от 14.01.2021 год.
на Съда – Първи състав по дело С-393/2019 год., съдът постанови връщането му на
собственика, ведно с 1 бр. регистрационен талон №******** и 1 бр. контактен и 7
бр. спомагателни ключове за същото.
Иззетите от подс.Р. веществени
доказателства, за които не се установи да са послужили за извършване на
престъплението -1 брой мобилен телефон марка
"Iphone”, модел МQАD27D/А, сериен
номер № *****, имей /imei/***** сим карта
№***** с надпис „******“ и 1 брой мобилен телефон, марка „Iрhone", модел А 1549 с имей /imei/ ***** сим карта № ****** с надпис „****“
съдът постанови да му бъдат върнати.
За
останалите веществени доказателство съдът прецени да останат по делото до
влизане в сила на присъдата, след което като вещи без стойност да се унищожат
На осн. чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
бяха поставени направените по делото разноски в размер на общо 3353.28 лв. общо
за досъдебното и съдебно производство.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата
си.
Председател: Член-
съдия: