Р Е Ш
Е Н И Е №........
гр.К. 22.11.2017 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря...........................Хр. К.……...................................................и в присъствието на прокурора...............А. С.…..……… …………..............като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №484 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно
съединени иск е за лишаване от родителски права с правно основание чл.132,
ал.1, т.2 и чл.149 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника
заживели на семейни начала в гр.Б. през м.08.2002г. и от съвместното
съжителство е родено детето В. на 10.05.2003г. На 21.09.2003г. се раздели и тя се установила
да живее с детето в гр.К.. Твърди, че от 21.09.2003г. единствено тя се грижи за
В., като помощ й оказвали нейните родителите. Ответникът непотърсил детето по
телефон или на адреса, на който живеят. В края на 2003г. се опитала да установи
връзка с него по повод отглеждането на детето, тъй като смятала, че въпреки
раздялата им, детето следва да се отглежда от двамата си родители. Обадила му
се по телефона, но той прекъснал връзката и не пожелал да разговаря с нея. В
следващите няколко месеца, отново се опитала да установи връзка с ответника, но
той отново не пожелал да разговаря с нея. С годините изгубила връзка с него,
тъй като телефонният номер, с който разполагала бил променен и тъй като живеели
в различни градове, нямали общи познати, нямала никаква връзка с него. Той от
своя страна, нито веднъж не я потърсил, за да се интересува за детето.
Ответникът имал родители и сестра. Те също не се интересували от живота на
детето. Детето не познавало своя баща, тъй като не го е виждал през своите
съзнателни години. Не познавал и неговите роднини. Твърди, че от 13 години,
ответникът не е заплащал никаква издръжка на детето, нито в пари, нито в
натура, не се е интересувал от живота и неговото отглеждане. Това поведение на
ответника доказвало дезинтересиранта му от детето.
Трайното пренебрежение на родителският си дълг и трайното не полагане от него
грижи без основание и не даването на издръжка на сина им представлявало
цялостно неизпълнение на родителските задължения от ответника като баща. Счита,
че родителят дължи грижи за отглеждането на детето си от момента на раждането
му. Те представлявали комплекс от действия, които родителят следва да
осъществява по отношение на детето, с оглед осигуряването на правилното му психо-физическо развитие. За да може да полага грижи за
детето, родителят преди всичко следвало да проявява активност и настоятелност в
търсенето на контакта с детето, за да може да осигури базата за необходимата
емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си. Отчуждаването на
родителя от детето можело да се прецени като поведение, опасно за интересите на
детето, когато това отчуждение е съзнателно. Именно такова в случая било
поведението на ответника. Той се самоосвободил от
задълженията си и формалното притежаване на родителските права било неоправдано
и нецелесъобразно, с оглед интересите на детето им. С оглед разпоредбата на
чл.134 от СК ответникът следвало да заплаща ежемесечна издръжка на детето,
както и да осъществява лични контакта с него. С оглед възрастта на детето, на
13 години и неговите нужди на тази възраст за отглеждането му и
обстоятелството, че не разполагала с информация за наличие на други деца, които
да отглежда ответника, както и да е налице заболяване или друго препятствие да
бъде работоспособен и да реализира доходи счита, че размерът на издръжката
следва да бъде определен в размер на ***лева. С оглед възможността да възникнат
ситуации, в които следва да взима важни за детето решения, както и решения
касаещи двамата родители заедно и невъзможността да установи връзка с
ответника, желае да разполага със самостоятелност при отглеждането и
възпитанието на детето. Това пораждало правният й интерес от предявяване на
иска. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК да лиши ответника от родителски права спрямо детето В.Б.Д., с ЕГН- **********
и да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето В.Б.Д., с ЕГН-**********
в размер на ***лв. до 30 число на
текущият месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката и
издръжка за минало време за периода от 21.01.2016г. - до 22.02.2017г. в общ
размер ***лева при месечен размер ***лева. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника оспорва предявените искове. Ищцата В.М.М. е майка на детето В.Б.Д., а ответникът Б.В.Д. бил негов баща, но не се твърдяло да е налице съдебно решение, което да определя издръжка и режим на лични контакта на детето с бащата. Лишаването от родителски права била крайна мярка и следвало да се прилага само след доказана нужда от това. Твърдяло се, че от 2003г. ищцата не поддържала връзка с ответника и изгубила контакти с него и ако това се установяло, била налице втората от двете предпоставки за лишаване от родителски права – трайно неизпълнение на родителските задължения. Не било ясно, дали това неизпълнение е виновно. По твърдения на ищцата през м.септември 2003г. тя напуснала общото им жилище и заживяла в гр.К. с детето В., а към настоящия момент сочела, че живее на адрес в с.Д. С., общ.П. б.. Родителят безспорно дължал грижа на детето си и е длъжен да прояви активност и настоятелност в контактите с него, но за да изпълни задължението си, следвало да знае къде живее детето. Счита, че за изясняване причината за твърдяното бездействие от страна на бащата, следвало да се изясни дали майката е съдействала на бащата да има възможност да изпълни родителските си задължения спрямо детето В.. Счита, че лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегнатия родителски дълг, но и предоставяне на възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните и имуществени интереси - желаната от ищцата цел, сочена в исковата молба. Същевременно без изясняване на причината за липсата на контакт между родител и дете, искане за лишаване от родителски права не било достатъчно мотивирано, когато е продиктувано от чисто практически съображения. Безспорно било, че съгласно чл.143 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, но съобразно своите възможности и материално състояние. По делото нямало данни за материалното и имуществено състояние на ответника Б.Д., на неговите възможности и материално състояние. Въпреки положените усилия да се свърже с ответника Б.Д., такъв контакт не бил осъществен, поради което не може да вземе отношение и да сочи доказателства за неговите възможности и материално положение. При тази хипотеза присъждането на издръжка в размер над минималния, било необосновано. Моли съда да отхвърли искането за лишаване от родителски права и да предостави упражняването на родителските права спрямо детето В.Б.Д. на майката В.М.М., като определи режим на лични контакти с бащата Б.В.Д. и да присъди в полза на детето издръжка в минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура изразява становище искът да бъде
уважен, предвид на това, че бащата без
основателна причина, трайно се дезинтересирал от
детето си като не
е полагал грижи и не му е осигурявал месечна издръжка.
ДСП-гр.К. редовно призована не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за раждане детето
В.Б.Д., с ЕГН-********** е с родители В.М.М.,
с ЕГН-********** и Б.В.Д., с ЕГН-**********.
По реда на чл.176 от ГПК ищцата
обяснява, че при раздялата си с ответник се прибрала да
живее с детето в гр.Казанлък на адреса, който ответникът знаел че ще пребивават
и е ходил. След раздялата се свърза с
ответника по телефона, но той с груби думи и затворил без да попита за детето.
Опитала се още веднъж да се свърже с него докато живеела в гр.К. но без
успешно, тъй като телефонният му номер бил сменен. Две години след раздялата се
преместили с детето в с.Г. С., общ.П. Б..
Не уведомила ответника за промяна на адреса им, тъй като нямала контакт с него.
На адреса в гр.К. ответникът не бил ходил да търси детето.
От показанията на св.Севдалина М. Ю. и св.С.Н. З. се установява,
че ищецът и ответницата са живели две години на съпружески начала в гр.Б. и
няколко пъти идвали на гости на родителите на ищцата в гр.К.. Разделили се,
когато детето В. бил на три-четири месеца. Ищцата се върнала с детето да живее
при родителите си в гр.К.. След раздялата ищцата и ответникът не са живели
заедно. Търсела контакт с ответника, но безуспешно. През последните
четиринадесет години ответникът не е търсил детето В., не е
осъществявал контакти с него и не изпращал средства за издръжка. Грижите за
неговото отглеждане, възпитание издръжка осигурявала единствено
ищцата /“… Познавам Б., който живя със сестра ми
близо две години. През този период е идвал на гости няколко пъти, пояснявам два
пъти в година…Детето беше на 3 месеца, когато се разделиха. Преди да се
разделят, те живееха в гр.Б.…сестра ми се върна да живее при родителите ми,
заедно с детето. От 14 години, сестра ми е разделена с ответника..от тогава са
се събирали. През тези години, детето не е живяло с баща си и не го познава.
Знам, че през годините, бащата не е търсил детето, не е имало контакти по
телефон, не е изпращал ежемесечно средства за детето.. не е изпращал колети с
хранителни продукти, дрехи обувки, необходими вещи за детето…Правила е опити да
се свърже с бащата на детето по телефон, но той не отговарял на обаждането..В.
е здраво дете, няма заболявания. За сега няма извънкласни занимания като спорт,
изкуства…родителите ми продадоха апартамента и заедно със сестра ми се
установиха в с.Г. С.…Детето е питало за баща си, но не е искало да ходят да го
търсят…“св.С. Ю.; „…Познавам ответника и
съм го виждала два пъти, когато живееха с В.. Бебето беше на 3 месеца,
когато В. *** ..заживя в жилището на
родителите си, които по това време живееха там. От тогава до сега, В. се грижи
за детето, което е на 14 години…. През тези години, не съм чувала, не знам Б.
да е идвал и да търси детето, да се е обаждал по телефона за контакти с детето,
не съм виждала и чувала той да е изпращал пари за детето или периодично дрехи, обувки, учебни пособия или
хранителни продукти за детето. Знам, че детето не познава баща си. Знам, че в
началото В. е търсила контакти с Б., но не отговарял, сменен бил номерът. Знам,
че тя е звъняла на телефона да го търси. Не знам, дали го е търсила при
неговите родители…Преди да замине да живее в с. Г. С., В. е разбрала, че
телефонът на ответника е сменен… Имали са скандали, не са искали да живеят
заедно, имали са несходство в характерите “. св.С. З./.
От справка за актуално състояние на
НОИ, ТД на НАП-С. се установява, че
ответникът Б.В.Д. е бил в трудово правоотношение от 05.05.2017
г. прекратено на 21.06.2017 г. с основна
заплата *** лв. и на 26.06.2017 г. е сключил трудов договор с работодател- „Б.-III“
при основна заплата *** лв. Видно от представеното удостоверение за доходи на
„А.-Б.“ ЕООД е видно, че майката реализира средно месечен доход от ***лв.
Съгласно социален доклад, ДСП- К.
непълнолетното дете В. се отглежда само от майката от четиримесечна възраст, с
помощта и подкрепата на съжителстващото с нея лице. Детето приема за свой баща
И. И., който живее с него и ищцата от девет години и който се грижи за него. На
детето В. е осигурена добра и сигурна среда, полагат се адекватни грижи за
правилното му физическо и психическо развитие като потребностите му се
задоволяват качествено. През учебната
2016-2017 г. В. е бил ученик в ОУ „М- Б.“ гр.К. а за учебната 2017-2018 г. е
приет като ученик в ПГ“ И. Х.“ в гр.К..В интерес на детето е да се отглежда в
благоприятна среда, заобиколен от хората, които го обичат и които обича.
На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето
във вр. с чл.138 от СК съдът изслуша непълнолетния В.Б.
И.. Детето споделя, че живее с майка си и не познава баща си, тъй като не го е
виждал. През годините той не му се е обаждал по телефон и не го е търсил.
Всичко което има е осигурено от майка му и вторият баща. На рождения си ден на
10 май не е получавал поздрави, нито обаждане от баща си и не познава и
роднините по бащина линия.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.125 от СК
регламентира освен основното задължение на родителите да се грижат за
физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за
неговото образование, за неговите лични и имуществени интереси, да осъществяват
постоянен надзор и контрол върху поведението на детето. Когато родителят без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, той може да
бъде лишен от родителски права - чл.132, ал.1, т.2 от СК. Установи се, че повече от тринадесет години ответникът като баща на детето В. не е
изпълнявал родителските си задължения по смисъла на чл.125 от СК, тъй като не е
полагал преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, не се
е интересувал как се отглежда и какви нужди има, не го е търсил, не е
осъществявал контакти с него, не е осигурявал средства за задоволяване на
нуждите му- храна, облекло и др., не се е интересувал от развитието и духовните
му потребности, в резултат на което детето не го припознава за свой родител
поради липса на изградена емоционална връзка родител-дете.
Съгласно чл.133, ал.2 от СК съдът е
служебно задължен при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша
този родител. В настоящия случай това задължение не е изпълнено поради
невъзможност на съда да намери ответника на постоянния и настоящ му адрес за
бъде изслушан. По делото не се установиха обстоятелства бащата да е имал и да
има основателна причина за доказаното поведение спрямо детето В.. Съдът счита,
че е налице особено тежък случай на неизпълнение на родителските задължения от
страна на ответника. Поведението му на родител е виновно и укоримо,
защото се свежда до пълното пренебрегване на родителския дълг да се грижи и
издържа В. повече от тринадесет години. Като родител той произволно се е самоосвободил от родителските си задължения към детето
поради което формалното притежание на родителските функции е неоправдано,
безпредметно и нецелесъобразно с оглед интереса на непълнолетния В.. Налице са
основанията на чл.132, ал.1 т.2 от СК за лишаване на ответника от родителските
права спрямо детето В.. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.134 от СК при лишаване от родителски права
съдът определя: -издръжка на детето, ако не е присъдена и -мерки относно
личните отношения между родителя и детето. За създаване на емоционална връзка
между баща и дете, съдът определя режим на лични контакти, които ответникът да
има право да осъществява с детето В., а именно: всяка първа и трета събота от
месеца от 9.00 ч. до 17.00 ч. по местоживеенето на детето, а местоживеенето на
детето по арг. на чл.126, ал.1 от СК е при
майката В.М.М.
***.
Лишаването от родителски права не
означава освобождаване на родителите от задължението им да дават издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца- арг.чл.151, ал.3 от СК. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на
родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е
определен максимален размер /арг.142, ал.2 от СК/.
Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална
по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира
доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи. От 2003
г. единствено ищцата се грижи за отглеждането и издръжката на непълнолетния В.,
който претендира издръжка и за минало време. Ответникът не полагал грижи за
детето и не е му е давал ежемесечна издръжка в натура или пари. Към датата на
подаване на исковата молба В. е на 13 години и 9 месеца и понастоящем е ученик
в ПГ „И. Х.“ гр.К.. По делото няма
доказателства за доходите и имущественото състояние на бащата за 2016 г.,
поради което за негов доход следва да се приеме минамалната
работна за страната / *** лв./ Установи се, че от м.05.2017 г. той работи по
трудово правоотношение, от което следва че реализира средно месечен доход в
размер на договорената основна заплата. Средно месечните доходи на майката са в
размер на ***лв. От необходимите
средства за издръжката като се вземе предвид възрастта и нуждите на детето,
доходите на родителите и нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че
ответникът следва да заплати на детето В. съгласно исковата претенция издръжка
за минало време, за периода от 22.02.2016 г. до 22.02.2017 г. в месечен размер
105 лв., както и да му заплаща месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 23.02.2017 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, а останалите
средства, ведно с грижите за следва да бъдат поети от майката. Издръжката се
заплаща ежемесечно до 30-то число на месеца, за който се дължи, като при
забавено плащане се дължи законна лихва- арг. чл.146,
ал.1 от СК. Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени в
частта от уважените до претендираните размери като
недоказани.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 695 лв., от които: 25 лв.държавна такса, *** лв.
разноски за особен представител и ***
лв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. В
процесуалния закон ГПК изрично е уредено, че разноски
за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите
от страните и по инициатива на съда процесуални действия, а те са за вещи лица,
свидетели, оглед, за особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 от ГПК.
Други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на делото не са
разноски по смисъла на чл.71, ал.1, изр.1 от ГПК и не подлежат на обезщетяване
/ Определение №538/26.09.2011 г. по ч. гр. д. №438/2011 г. на ВКС, IV г. о./.
Предвид това заплатените от ищцата суми от ***лв. в т.ч. за удостоверение, за справка за
адресна регистрация на ответника и
комисионни за банков превод съгласно списъка по чл.80 от ГПК са във
връзка с воденето на настоящото дело, но не са разноски по смисъла на чл.71,
ал.1, изр.1 от ГПК поради което не следва да й бъдат присъдени.
Ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка наК. районен
съд *** лв.държавна такса за
постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ЛИШАВА от родителски права Б.В.Д., с ЕГН-********** *** по отношение на детето В.Б.Д., с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между бащата Б.В.Д., с ЕГН-**********
и детето В.Б.Д., с ЕГН-********** с местоживеене които
да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до
17.00 ч. по местоживеенето на детето- с.Г. С., общ.П. Б..
ОСЪЖДА Б.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето В.Б.Д.,
с ЕГН-********** със съгласието на В.М.М., с ЕГН-**********
като майка и законна представителка от с.Г. С., общ.П. Б., ул.“А. м.“ №8,
издръжка за минало време от 22.02.2016 г. до 22.02.2017 г. в месечен размер 105
лв. и месечна издръжка в размер на ***лв.,
платима до 30-то число на текущия месец, считано от 23.02.2017 г. до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта до претендираните размери като недоказани.
ОСЪЖДА Б.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплати на В.М.М., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА Б.В.Д., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на К.
районен съд *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. З. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението с оглед на чл.136 от СК, заверен препис
от него да се изпрати на Столична
община- Район Панчарево за вписване на лишаването от родителски права.
Районен съдия: