РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е жалба от П. И. Б., в качеството му на длъжник по и.д. №
20208240400759, по описа на ЧСИ К. Павлов, против Разпореждане от 13.10.2021г. за
заличаване на взискател и конституиране на нов - частен правоприемник. Развити са
оплаквания относно размерът на дълга. Поддържа се, че за възникналия спор между
страните е налице висящо съдебно производство по гр.д.№4584/2021, ПдРС по реда на
чл.422 от ГПРК. Поддържа, че по същото дело е налице влязло в сила определение, с
което частично се обезсилва издадения срещу него изпълнителен лист. Поддържа, че
актуалния размер на дълга не е претендирания от 73 215,50лв., а 34 473,67лв. Прави
възражение и за погасяване на възможността да се ангажира отговорността му поради
изтичане шест месечния срок, в който кредиторът може да упражни правата си срещу
поръчителя. Освен това прави възражение и за погасяване на задължението по
давност. Твърди, че горните две възражения са направени и в исковото производство.
Поддържа и че е направил отказ от наследство на покойния му баща, който е и главен
длъжник по делото. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.
Постъпила е и втора жалба от П. И. Б., в качеството му на длъжник по и.д. №
20208240400759, по описа на ЧСИ К. Павлов, против Постановление за такси и
разноски, връчено на 12.11.2021г.. Поддържа, че таксите по ТТЗЧСИ са неправилно
1
определени, същите не са посочени по основание и размер поотделно, както и че
същите са завишени с оглед различния размер на дълга. Отново прави възражение за
погасяване по давност на цялото задължение, на задължението си на поръчител, както
и на липсата на качеството наследник на главния длъжник. Моли за отмяна на
постановлението за разноски.
Ответните страни Първа инвестиционна банка АД, Фронтекс интернешънъл
ЕАД, ТД НАП-Пловдив, Е. Й. Б., не вземат становище.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви за допустимост, но неоснователност на
жалбите.
След преценка на доказателствата по делото съдът намира следното:
Жалбата против разпореждането за замяна на взискателя с друг, който е
цесионер на вземането, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати по следните съображения :
Съгл. чл. 435, ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва само лимитивно посочените в правната норма действия на съдебния
изпълнител – постановлението за глоба, насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, отнемането на движими вещ или отстраняването му от
имот, поради това че не е надлежно уведомен, отказ да бъде извършено нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при определени условия, отказът за спиране,
прекратяване или приключване на делото, разноските по изпълнението. В ал. 3 на
същата норма е предвидена възможност за обжалване и на постановлението за
възлагане при конкретно посочени пороци. За всички останали случаи законодателят
не е предвидил възможност за съдебен контрол над актовете на съдебния изпълнител.
Обжалваният акт на съдебния изпълнител не е сред лимитивно посочените от закона.
В случая в жалбата се правят оплаквания в смисъл, че извършеното заместване
на взискателя поради извършена цесия е неправилно, т.к. цедираното вземане не е в
посочения размер, а е по-нисък такъв. Заместването на страна, извършено на осн.
чл.429, ал.1 от ГПК в хипотезата на частно правоприемство на взискателя не подлежи
на съдебен контрол. В случая се касае за оспорване на вземането на взискателя, което
оспорване се реализира по реда на чл.439 от ГПК, по исков ред, но не и чрез контрол
на законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. В този смисъл
подадената жалба против разпореждане за конституиране на новия взискател, частен
правоприемник на досегашния такъв, се явява недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане.
Останалите оплаквания в същата жалба касателно наличието на производство по
реда на чл.422 от ГПК за процесното вземане, за погасяване правото на взискателя да
търси изпълнение от поръчителя, за погасяване вземането по давност, както и за
липсата на качеството наследник за жалбоподателя поради отказ от иска, са
2
неотносими към обжалваното разпореждане. Отделен е и въпросът, че към жалбата не
са представени и никакви доказателства за отказа от наследство, за частичното
обезсилване на изпълнителния лист и пр.
По отношение на втората жалба на П. И. Б. против Постановление за такси и
разноски, връчено на 12.11.2021г. , съдът намира, че същата е допустима, като
подадена против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, в срок и от
надлежна страна, а по същество за основателна.
В обжалваното постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение-
призовка до длъжника П.Б. , е записано, че задължението към настоящия момент е
„…….., 4 737,21лв. такси по ТЗЧСИ, дължими към 27.10.2021г.“. Безспорно
постановлението за разноски може да се съдържа в ПДИ или нарочно съобщение до
страната. В същото , обаче, следва ясно да са посочени размерът и основанието, на
което се начисляват тези разноски. Извършеният по процесния начин запис на
претендираните разноски не позволява на страната , а и на съда да извърши проверка
какво включват те, размера и основанието на отделните такси, в случай, че се
претендира повече от една такава. Фактът, че в обясненията си съдебният изпълнител е
детайлизирал вземането за такси по тарифата, не може да санира пропуска в
постановлението за разноски.
По тези съображения, съдът намира, че следва да отмени издаденото
постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение изх.№ 82926/13.10.2021г. и да
върне делото на съдебния изпълнител за издаване на ясно и детайлно постановление за
разноски.
Само за пълнота следва да се отбележи и факта, че доколкото по делото са
постъпвали суми за погасяване на дълга, то вида и размерът на разноските би следвало
да намери отражение и в съответните разпределения на суми.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалба вх.
№2478/31.01.2022г. на П. И. Б., ЕГН **********, в качеството му на длъжник
по и.д. № 20208240400759, по описа на ЧСИ К. Павлов, против Разпореждане
от 13.10.2021г. за конституиране като взискател на Фронтекс интернешънъл
ЕАД, като частен правоприемник на взискателя ПИБ АД по същото
изпълнително дело. Прекратява производството по отношение на тази жалба.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на
3
обжалване пред ПдАС в седмичен срок от съобщението до страната.
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, инкорпорирано в съобщение изх.
№ 82926/13.10.2021г. до П. И. Б., пост. по изп.д.№ 20208240400759 на ЧСИ К.
Павлов и връща делото на съдебния изпълнител за съставяне на подробно – с
посочване на основание и размер, постановление за разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4