Р Е Ш Е Н И Е
№ 260244/16.03.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 305 по
описа на РС - Бургас за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.А.К., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 251а-789/29.10.2020 г., издадено от директора
на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а,
ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
МЗ, допълнена със Заповед РД – 01 – 197/11.04.2020 г., изменена със Заповед №
РД -01-236/24.04.2020 г. на МЗ.
Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. К. Тончев от БАК, който поддържа жалбата и излага
подробни съображения за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 30.04.2020 г., на жалбоподателя Б.А.К.
е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на
същата дата – 30.04.2020 г., около 09:50 часа, в гр. Бургас, ж.к. Лазур до бл. ,
се е
намирал на открито обществено място, като чака на опашка пред търговски обект без
поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата,
с което нарушил въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, изменена със
Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал.
1 от ЗЗ, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I,
подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г.
на МЗ.
Актът бил предявен на жалбоподателя,
който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него,
посочвайки, че имал маска под ръка и бил в готовност да я сложи. Жалбоподателят
депозирал и писмено възражение срещу съставянето му на АУАН.
На 29.10.2020 г. било издадено обжалваното
НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на
посоченото място, но излага съображения за незаконосъобразност на НП и
маловажност на случая.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от 24.03.2020 г. на
директора на ОД на МВР – Бургас /л. 10 от делото/ и съгласно разпоредбите на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В АУАН и в НП нарушението е описано
подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на
състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването, които
въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира
на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили,
че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която, който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва
с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл.
63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и
посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно са
цитирали и кои точно разпоредби от заповедите на министъра на здравеопазването
не са били изпълнени. С оглед на което и съдът не възприема доводите на
защитата за неправилна правна квалификация.
Съдът намира, че в случая правилно
актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на открито обществено
място без поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа
и устата, независимо от въведената забрана. Изрично в Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г. под "обществено място" следва да се
разбират и местата, които са свободно достъпни и/или са предназначени за
обществено ползване /в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени
услуги/. По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е бил на общодостъпно
място - открито обществено място, като е чакал на опашка пред търговски обект. Фактът,
че мястото е било общодостъпно го прави "обществено място" по смисъла
на заповедта, поради което и забраната по т. I. 9 е важала. Действието на забраната по т. I, подточка 9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020
г. на МЗ, е продължено със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, до 13.05.2020 г., поради което и към датата на нарушението -
30.04.2020 г., е пораждала правно действие. От
показанията на разпитания по делото свидетел – И.П., се установи, че пред самия
търговски обект е имало много хора и жалбоподателят е бил без поставена маска.
В случая, същият е бил наясно със съществуването на забраната и е имал такова
средство (маска, която е била в него), поради което и правилно контролните
органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна
квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност
на Б.А.К..
Нарушението, за което жалбоподателят е
бил санкциониран не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая
конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. По делото
липсват конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност
на извършеното от жалбоподателя. Жалбоподателят е имал знание за въведената
забрана и въпреки това не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви
доказателства за влошено здравословно или материално положение и т. н., които
да сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Нещо повече, видно от
разпита на св. П., на самото място на проверката е имало много хора, включително
и пред самия жалбоподател. Действително нарушението е първо на жалбоподателя,
но това е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, което е
определено в минимален размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя Б.А.К., като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди
изцяло.
В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест
на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 251а-789/29.10.2020 г., издадено от директора на Областна
дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя Б.А.К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ,
вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със
Заповед РД-01-197/11.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г.
на МЗ.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Во:КА