№ 380
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201233 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя В.С.С. чрез адв. П. Н. от САК против електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който
на „***“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал. 3, вр. чл.179, ал.3б от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Сочи, че
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството. Претендира разноски.
В съдебно заседание дружеството не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище като моли за отмяна на ЕФ и претендира разноски за адвокат.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. С., която оспорва
жалбата, моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски като депозира подробно
писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде
1
разгледана по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На дружеството жалбоподател е издаден ЕФ за това, че на 24.03.2022г. в 01:50ч. на
път А-1 км.357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа било установено движение на ППС – ***, рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО IV E, в състав с ремарке с
общ брой 4 оси, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Бургас, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата /ЗП/, като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство №
10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-1 км. 357+949. Установено било, че ползвател на
ППС бил жалбоподателят „***“ ЕООД.
С оглед на горното бил съставен процесният ЕФ, с който на дружеството на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал. 3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото.
От правна страна съдът намира следното:
Наказващият орган е ангажирал отговорността на „***“ ЕООД за нарушение с правна
квалификация по чл.102, ал.2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че собственикът е длъжен
да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
ЕФ е издаден въз основа на чл.189ж от ЗДвП, който към датата на нарушението в
редакция ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. предвижда възможност при нарушение
по чл.179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП да
се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Определените в закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдебният състав, като взе предвид константната практика на Административен съд
Бургас, обективирана в Решение № 827/03.08.2023г. по кнахд № 20237040600773 / 2023 г. на
2
БАС; Решение № 906/12.10.2023г. по кнахд № 1491/2023г. на БАС; Решение №
1165/23.11.2023г. кнахд № 20237040601490 / 2023 г.; Решение № 1248/08.12.2023г. по кнахд
№ 20237040601837 / 2023 г. и др., както и актуалната такава: Решение № 4265/12.05.2025г.
по кнахд № 540/2025г. на БАС; Решение № 4940/30.05.2025г. по кнахд № 360/2025г. на БАС;
Решение № 4939/30.05.2025г. по кнахд № 561/2025г. на БАС и пр., намира, че следва да
приеме, че към датата на нарушението липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В
съответствие с трайната практика на касационната инстанция приема, че съгласно чл.102,
ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на
чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който
при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя -
каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за
допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена
санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2500 лв., а съгласно ал. 3 на чл. 187а ЗДвП
когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател,
имуществената санкция по ал. 2 се налага на него, каквато санкция е наложена и в случая.
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В
нормата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, в редакция към датата на деянието, е
предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната
система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В тази норма в редакцията към датата на деянието не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя
електронен фиш.
Приема се, че към датата на нарушението липсва изрична законова разпоредба
предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б
3
от ЗДвП като в този смисъл се акцентира и на законодателната промяна от ДВ, бр. 13 от
2024 г., в сила от 13.02.2024 г., съгласно която с изменение на закона се прие, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
С оглед на изложеното, поради наличието на по-благоприятен закон към датата на
нарушението, съгласно 3, ал. 2 ЗАНН, издадения електронен фиш следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
Отделно, в посочената по-горе актуална практика на касационната инстанция, се
съобразява решение от 21.11.2024г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело С-
61/2023г. Наказващият орган е приложил санкционна норма, която предвижда фиксиран
размер на наказанието, което е в противоречие с принципа на пропорционалност. Според
посоченото решение на СЕС чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ във фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта й, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса във
фиксиран размер. Санкцията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е абсолютно определена, т.е.
фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят
конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали
изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и
конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на
наказанието. Затова в случая следва да се направи извод, че предвиденото в Закона за
движение по пътищата административно наказание противоречи на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г.
С оглед на изложеното ЕФ следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен.
Съдът дължи произнасяне по разноските и с оглед отмяна на ЕФ право на разноски
има само жалбоподателят, който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 550
лева с ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което съдът съобрази чл. 18 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора) -
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от
4
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400
лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., поради което и минималното възнаграждение е в
размер на 550 лева. Съгласно пар. 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък
върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност. Ето защо и възнаграждението следва да се
присъди в претендирания размер.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП №
**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „***“ ЕООД, ЕИК *** на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал. 3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
разноски по делото в размер на 550 (петстотин и петдесет) лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните, пред
Административен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5