Настоящото първоинстанционно съдебно производство е по
реда на Глава XX от НПК.
Обвинението
е повдигнато от РП-Дупница /сега РП-Кюстендил/ с внесен обвинителен акт против В.П.Я. - на 78 г., родена на *** г. в гр. Панагюрище,
българка, българско гражданство, живуща ***, вдовица, с висше
образование, работи като главен архитект в Общинска администрация Бобов дол,
неосъждана, с ЕГН **********, в
това, че:
в периода на
неустановена дата през пролетта на 2016 год., до неустановена дата през месец Август
2016г., в
гр.Бобов дол, в качеството си на
длъжностно лице – „ главен
архитект“ в Общинска администрация гр. Бобов дол, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение, че ще бъдат
изготвени необходимите документи за издаване на разрешение за строеж
/преустройство на самостоятелен обект: ресторант в жилищна сграда – къща за
гости, находяща се в с. Мламолово,
общ. Бобов дол,
обл. Кюстендил/
у К.Р.П. ***
и с това е причинена на П. имотна вреда в размер на 4 500 лева - престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът при РП-Кюстендил поддържа изцяло
повдигнатото обвинение и намира след подробен анализ, че въз основа на събраната
съвкупност от доказателства същото се явява доказано по несъмнен начин от
обективна и субективна страна и подсъдимата е виновна за извършването на престъплението,
за което и е повдигнато обвинение. Пледира на В.Я. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, в размер от 2 години, чието изпълнение да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимата пледира пред състава на съда, че обвинението не е
доказано от обективна и субективна страна. Твърди, че доверителката му не е
извършила деянието, в което е обвинена. Оспорва част от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства. Развива подробни доводи в тази насока
и моли съда същата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение.
Подсъдимата
дава лаконични обяснения, поддържа изцяло тезата на защитника си в пледоарията
си пред съда. Оспорва да е имала умисъл да навреди на пострадалия.
В дадената и
последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, подсъдимата моли да бъде
оправдана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.П.Я. е на 78 години. Родена е на *** г. в гр. Панагюрище, същата е българка, с българско
гражданство, живуща ***. Подсъдимата е вдовица, с висше образование, работи като главен
архитект в Общинска администрация Бобов дол, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, тъй
като съгласно Заповед № 2/21.01.2008 г., на Кмета на Община Бобов дол – л. 167 от том II на ДП е назначена и заема длъжността
„главен архитект“ в Община Бобов дол, като на основание чл. 82, ал.1, вр. с чл.
16а от ЗДС е преназначена на същата длъжност със Заповед № 2/27.01.2012 г., на
Кмета на Община Бобов дол – л. 167 от том
II на ДП, като е заемала тази длъжност
и към инкриминирания период на 2016-та година. Съгласно длъжностната си
характеристика същата има задължения да ръководи оперативно и контролира
дейността на ОбЕСУТ /общински експертен съвет по устройство на територията/,
както и да, проверява законосъобразността и достоверността на водената
документация в областта на строителството, да издава и подписва изрично
посочени документи и административни актове съгласно ЗУТ, сред които и
Разрешения за строеж. Всички нейни задължения
са подробно описани във връчената на подсъдимата длъжностна характеристика на
06.02.2012 г. – л. 169-170 от том II на ДП.
Св. Г.А. бил няколко мандата кмет на с. Мламолово, общ. Бобов дол. Покрай
работата си се познава лично от много години с подсъдимата Я..
Свидетелката Н.П. е вдовица и майка на пострадалия свидетел К.П., с който
живее след смъртта на съпруга си и сестра на св. П.С.. След като починал
съпругът й свидетелката през 2013 г. продала свой наследствен апартамент в гр.
Русе, от което получила по банков път значителна парична сума, която съхранявала
в брой. Синът й св. П. към 2015 г. бил задлъжнял към различни финансови
институции, поради което жилището където живеели по това време в с. Драгичево,
общ. Перник било обявено на публична продан от банка-кредитор.
През 2015 г. била обявен на публична продан от ЧСИ-Милена Джоргова, с
рег. № 744 към КЧСИ, с район на действие – района на ОС-Кюстендил, недвижим
имот - самостоятелен обект: ресторант с РЗП 444.85м., построен в УПИ
Парцел VI, кв. 19 по РП на с. Мламолово, общ. Бобов дол, обл. Бобов дол, находящ се в сградата на кметството в същото село. Св. П. и неговата
майка искали да закупят с парите от продажбата на апартамента в гр. Русе този
недвижим имот на името на св. П.С., тъй като П. бил задлъжнял и жилището в
което двамата живеели било вече изнесено на публична продан от кредитора банка.
Свидетелката Н.П. искала чрез закупуването на имота от името на брат й по този
начин да лиши св. П. от наследство и имота след време да бъде наследен от
нейната племенница дъщерята на св. С.. След проведена публична продан, с
Постановление за възлагане от 26.03.2015 г., на ЧСИ-Дж.св. С. закупил, чрез св.
К.П. действащ като негов пълномощник процесния недвижим имот за сумата от
16 144 лева. Тъй като имотът бил с предназначение ресторант общинските
данъци и такса смет дължими ежегодно за същия били в значителен размер, над
1000 лева годишно. Поради това св. П., който стопанисвал имота като пълномощник
и се разпореждал с него като със свой, през 2016-та година решил да промени
предназначението му от ресторант в жилищна сграда - къща за гости. Споделил
това си намерение с вуйчо си св. С., майка си св. П. и със св. Г.А.. Последният
му казал, че познава гл. архитект на Община Бобов дол – подсъдимата В.Я., като
лично го завел при нея, запознал ги и П. поставил пред него въпросите си към
подсъдимата.
На неустановена дата през пролетта на 2016-та година П. отишъл отново, но
сам в кабинета на подсъдимата, като предварително разполагал с пълномощно с
нотариална заверка на подписа издадено от собственика на имота – св. П.С., на
20.05.2015 г., заверено от Нотариус Галина Ф., с рег. № 414 в НК, с район
РС-Русе, регистрирано в общия регистър на нотариуса под номер 2972/20.05.2015
г. и носел със себе си и останалите документи за имота, с които разполагал до този
момент. Целта на посещението му била да обсъдят с гл. архитект как точно да се
извърши процедурата по преустройство. При тази им среща подсъдимата като
видяла, че П. не е добре запознат със съдържанието процедурата решила, вместо
да му разяснява подробно предстоящите стъпки и да му посочи необходимите
документи за преустройство, да му
предложи сама да изработи формално необходимият му проект за преустройство на имота,
като му обещала впоследствие да му издаде и необходимото му разрешение за
строеж /РС/ срещу сумата от 5 000,00 лева. Обяснила на св. П., че
следва да се изготви инвестиционен проект, за който му казала, че ще му
съдейства, тъй като познава необходимите специалисти. Убедила го да попълни
заявление и да и предаде намиращите се у него документи като му казала, че ще
се погрижи за всичко останало. Съобщила му, че за изготвяне на проекта следва
да и предаде в брой капаро в размер на 1000,00 лева. Свидетелят П., тъй като не
познавал процедурата по преустройство на сгради и с оглед отговорната длъжност
и компетенциите на подсъдимата като гл. архитект и се доверил. Споделил на
майка си св. П., че са му необходими 5 000,00 лева за преустройство на имота
и тя му ги предоставила. След няколко дни, както се уговорили, отново посетил
сам кабинета на В.Я., като предал в брой на подсъдимата сумата от 1000,00
лева. Същата, за да поддържа възбуденото у П. заблуждение, че ще извърши надлежно
и законосъобразно преустройство на процесния имот, чрез изработен валиден
инвестиционен проект от лицензирани проектанти и че с оглед на това ще му бъде
издадено валидно разрешение за строеж /преустройство/ на два пъти посетила
имота с две неустановени по делото лица от женски пол, с които извършили
измервания в сградата. С оглед на познанията й в областта на проектирането и
изготвянето на инвестиционни проекти подсъдимата сама изготвила такъв, но само в
част архитектура, снабдила се с печат на нейна позната – свидетелката арх. Т.,
работеща като архитект в община Кюстендил, където работи и дъщерята на
подсъдимата. Във връзка с подготвяната документация издала и Виза за проектиране № 16/15.07.2016 г.- л. 33 от том I на ДП, както и със същата дата
15.07.2016 г. вписала ръкописно разписка и заверила в качеството и на гл.
архитект Скица към виза за проектиране
мащаб 1:1000, с №206/22.07.2016 г. – л. 32 от том I на ДП. Върху всички чертежи и
съпътстващи документи /ситуация, обяснителна записка и т.н./ приложени към изготвения
от подсъдимата проект за преустройство на процесния имот в част архитектура върху
поставения печат на свидетелката арх. Т. бил положен като цветно електрографско копие и подпис до
името на свидетелката, който не е неин, като във всички документи от проекта в
графата „водещ проектант“,
най-долу името и било дори погрешно изписано печатно като „арх. Н. Тагаринска“,
вместо „арх. Н.Т.“, както е в печата наличен върху всеки от документите по
проекта.
Няколко дни след второто посещение в имота подсъдимата се свързала със
свидетеля П. и му казала, че трябва да и предаде сумата от 500,00 лева за
такси, за да входира документите в общинска администрация Бобов дол. По-късно
св. П. посетил кабинета на подсъдимата, като и предал в брой сумата от 500,00
лева, смятайки, че с тях ще бъдат заплатени дължимите общински такси за
издаване на необходимите му документи по процедурата. Тогава подсъдимата Я. му
предоставил и комплект от документи, като му показала къде да положи лично подписа
си.
На неустановена дата през месец Август 2016 г., подсъдимата уведомила св.
П., че документите са готови и може да отиде в кабинета й в Община Бобов дол.
След няколко дни на неустановена дата през месец Август 2016 г. свидетелят
отишъл сам в кабинета й. Там тя му казала, че ако не желае да му бъде издаден
документ за сумата, която следва да и заплати ще му направи отстъпка от 1
000,00 лева от първоначално договорената сума от 5000,00 лева. Тъй като на
свидетеля П. не му бил необходим такъв документ той заплатил допълнително на
подсъдимата в брой сумата от 3 000,00 лева. След заплащане на
сумата съгласно уговореното В.Я. му предала папка съдържаща чертежи към
инвестиционен проект, само за част „архитектура“ и останалите приложени към
него документи /ситуация, обяснителна записка и др./, всички с копие от печат и
неавтентичен подпис най-долу в графа „водещ
проектант: арх. Н. Тагаринска“, вкл. му предала и издадените и подписани
лично от подсъдимата В.Я. като гл. Архитект скица и виза за проектиране
цитирани по-горе, като му предала в оригинал и издаденото, подписано и
датирано ръкописно от нея, като влязло в сила на „02.09“.2016 г. Разрешение
за строеж № 17-А/15.08.2016 г., в което било посочено, че е извършен
ОСИП /оценка за съответствие на инвестиционен проект/ на ОбЕСУТ /общински
експертен съвет по устройство на територията/, с протокол № 14/09.08.2016 г., решение I-2, като в текста на същото било
посочено още, че Разрешението за строеж се издава на основание чл. 148, ал.1,
ал.2, ал.4 от ЗУТ и Заявление вх. № 94.К.210/09.08.2016 г.
Свидетелят П. не се усъмнил във валидността, законосъобразността и
достоверността на предоставените му лично от подсъдимата документи през м.
Август 2016 г., като не извършил никакви фактически строителни действия по
преустройство на обекта, който ползвал за склад на покъщнината изнесена от
продадения апартамент от майка му в гр. Русе и тъй като все още живеел в
жилището си в с. Драгичево, общ. Перник. Използвал единствено предоставените му
документи пред Община Бобов дол за редуциране на дължимите годишно общински
такси за имота.
На 21.05.2019 г. бил подаден сигнал до Началника на РСПБЗН-гр. Бобов дол
за складирани лесно запалими материали и течности. Във връзка със сигнала на
23.05.2019 г. била извършена проверка на
място в присъствието на св. П., от свидетеля М.З.,***, който взема задължително
участия в заседанията на ОбЕСУТ към Община Бобов дол. Свидетелят П. представил
на св. З. документите за преустройството на имота предадени му от подсъдимата,
като последният установил, че същите са непълни. Заявил му, че получил същите
лично от гл. Архитект на Община Бобов дол В.Я., на която заплатил лично за тях
сумата от 4 500 лева. След направени допълнителни справки с Община Бобов
дол св. З. установил, че предоставеното му от П. Разрешение за строеж № 17-А/15.08.2016 г., издадено от подсъдимата,
в качеството и на гл. архитект и в което било изрично посочено, че е извършен
предварително ОСИП на ОбЕСУТ, с протокол
№ 14/09.08.2016 г., решение I-2 /какъвто експертен съвет на тази дата било установено, че изобщо не е
бил провеждан/ е с невярно съдържание, като
същото не е изобщо вписано и изходирано в регистъра на Разрешенията за строеж
към общината и не е придружено с необходимите документи, а единствено с такива
по част архитектура. При проверката св. З. издал Разпореждане на собственика на
имота представляван от пълномощника св. К.П. и след това по-късно съставил АУАН.
Това разпореждане било обжалвано пред АС-Кюстендил, като е потвърдено, а св. З.
междувременно подал и писмен сигнал до РП-Дупница /сега РП-Кюстендил/ с оглед
наличните според него данни за престъпления от общ характер свързани със
съдържанието на представените му официални документи.
В хода на образуваното досъдебно производство и в хода на
административното съдебно производство пред АС-Кюстендил по обжалване на
издаденото Разпореждане от РСПБЗН-гр. Бобов дол от подсъдимата, в качеството й
на гл. архитект, била изисквана на няколко пъти писмена информация, като същата представила за пръв
път Заповед № 03/25.08.2016 г. издадена и подписана от нея, в която оттегля
процесното Разрешение за строеж № 17-А/15.08.2016 г., издадено от нея, в
качеството и на гл. архитект поради непредставяне на част от необходимите
документи.
От изготвената в хода на ДП съдебно-графическа експертиза, от вещото лице
К.С., чрез която са изследвани с помощта на технически средства /бинокулярен микроскоп МБС-1 и увеличителни
лупи с различна степен на увеличение/ подписи и почерк положени в писмени
доказателства приложени по делото
/Разрешение за строеж, Скица № 206/22.07.2016 г., виза за проектиране
№16/15.07.2016 г. и документите по част архитектура представляващи електрографско
копие и носещи печата на св. арх. Т. относно отпечатано в него електрографско
копие на подпис / се установява след
детайлно изследване и сравнение на отделни общи и частни признаци в подписите и
почерка, че :
-
Подписите в графи: „главен архитект на Община Бобов дол арх. В.Я.“
в процесните Разрешение за строеж № 17а-15.08.2016 г., в графа „гл. архитект“ за Скица мащаб 1:1000
№206/22.07.2016 г. и в графата „арх. В. Я.“
са положени от подсъдимата В.Я..
-
Почеркът отразен в ръкописните
буквено-цифрови текстове в посочените обекти – „Скица към виза за проектиране №16/15.07.2016 г. Преустройство на
самостоятелен обект – ресторант в къща за гости – жил. сгр. гр. Бобов дол
15.07.2016 г. гл. арх. Арх. В. Я.“ и изписаният ръкописно-цифров текст в
графата „влязло в сила“ на оригинал
от Разрешение за строеж № 17а-15.08.2016 г. – „02.09....2016 г.“
е изписан от подсъдимата В.Я..
-
Всички подписи /електрографски копия
на подпис в печата на арх. Т./ в приложените по процесния инвестиционен проект
документи от част архитектура, подробно описани в заключението на експертизата
и в описа към приложеното ДП не са положени от свидетелката Н.П.Т..
По
доказателствата:
Изложената подорбно по-горе фактическа обстановка
се установява въз основа на събраната в хода на наказателното производство
съвкупност от гласни, писмени и веществени доказателства.
Съдът не базира по никакъв начин изводите си за
фактите изложени по-горе и изключва изначално от доказателствата по делото единствено
приложения с Протокол за доброволно предаване от 07.07.2020 г. към ДП – л. 146-147 от ДП - CD-марка Maxell, съдържащ звуков файл с надпис „рекорд 2019
**********. Amr“, както и обстоятелствата отразени писмено при
извършения оглед на диска и изслушване на записания на него звуков файл в
открито съдебно заседание от 22.03.2021 г. – л. 31-32 от делото, тъй като дискът,
респ. звукозаписът не е изготвен и приобщен по ДП, по реда на НПК, като
аудиозаписът е създаден изцяло в нарушение на конституционната забрана уредена
в чл. 32, ал.2 от КРБ без знанието на записваното лице, чиято самоличност не е
известна. С оглед изложеното съдът приема посочените веществено доказателство и
доказателствен способ оглед на ВД за негодни и няма да обсъжда и отчита по
никакъв начин информацията съдържаща се и установена чрез тях
Според съдебния състав гореизложените факти се
съдържат достоверно
описани и безспорно установени в цялост, в
преките показания на свидетеля-очевидец К.П., вкл. в прочетените му показания
със съгласието на подсъдимата и нейния защитник, по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
с ал.1, т. 2 от НПК, които той поддържа, както и се потвърждават косвено в
отделни техни части от казаното от останалите свидетели, които не са очевидци: Н.П.,
П.С., вкл. прочетените му показания от ДП, които поддържа, Н.Т., вкл.
прочетените й показания от ДП, които свидетелката поддържа, М.З. и Г.А., които
съдът също цени като достоверни.
Важна и относима доказателствена информация, която
служи за установяване на част от изложените по-горе фактите и обстоятелства,
както и отделно за проверка и потвърждение на изложеното от св. К.П. и отчасти
за проверка и съпоставяне на казаното от останалите свидетели-неочевидци едни
спрямо други се съдържа в прочетените и приложени по делото, по адм. дело № 332/2019 г., по описа на АС-Кюстендил и по приложеното ДП многобройни писмени доказателства.
Такива са всички строителни книжа по приложения към процесния инвестиционен
проект, част архитектура и предадени в оригинал по делото от св. К.П., сред
които особено значими са приложените: оригинал на разрешение за строеж № 17А-15.08.2016 г., отбелязано ръкописно като влязло
в сила на 02.09.2016 г., Виза за проектиране № 16/15.07.2016 г., Скица мащаб
1:1000, към виза за проектиране с № 206/22.07.2016 г.; представеното в хода на
ДП с писмо от подсъдимата друго копие от Разрешение за строеж № 17А-15.08.2016 г., на което
не е отбелязано да е влязло в сила; Заповед № 03/25.08.2016 г. за оттегляне на
РС; Справка от общ регистър на Нотариус при РС-Русе, ведно с приложените към
нея пълномощни за К.П.; Справка за съдимост; Заповеди за назначаване и
преназначаване; Длъжностна характеристика на гл. архитект; писма-отговори от
Община Бобов дол за липса на издадени РС- л.
86 и л. 97 от том I на ДП; справка с издадените и регистрирани
Разрешения за строеж и проведени заседания на ОбЕСУТ – л. 78-82 от том I на ДП; Справка
за входирани 2 бр. заявления от 15.07.2016 г. от името на П.С. и преписи от тях
и приходни квитанции № 1639/15.07.2016 г. и № 1643/15.07.2016 г.; Сигнал до
РСПБЗН-Бобод дол; АУАН, Разпореждане и НП; протоколи за разпит по делегация,
вкл. и чрез видеоконференция и видеозаписи на същите приложени на CD-диск; както и приложените и прочетени по реда на чл. 283 от НПК по адм. дело № 332/2019
г., по описа на КАС документи, сред които писмено становище от гл. арх. В.Я. –
на л. 56-58 от административното дело,
в което е отбелязано писмено, че РС и Заповед № 03/25.08.2016
г. за оттегляне на РС не са
изведени в регистъра за водене на разрешенията за строеж, както и всички
останали прочетени и приети писмени доказателства приложени съгласно списъка
към том I и том II от ДП.
След като анализира
критично и съпостави отделните годни доказателствени източници с изложеното от
единствения свидетел-очевидец К.П. съдът намира следното:
Свидетелят П., с оглед
своите субективни интелектуални и паметови способности описва достоверно, ясно,
достатъчно детайлно и хронологически последователно фактите включени в предмета
на доказване по делото. В показанията си той дава еднопосочна и непротиворечива
информация за предприетите от него действия и кореспондиращите им действия
извършени от подсъдимата пред него по повод незаконосъобразното преустройство
на процесния имот и свързаното с него инкриминирано деяние. Изброява и посочва лицата,
които са пряко или косвено свързани с едно или повече от описаните по-горе от
фактическа страна хронологично изложени от него действия по придобиване на
процесния имот, респ. относно неговото преустройство и предоставяне на парични суми
и документи във връзка с това. Разказва за това, че чисто субективно сам е бил
абсолютно уверен и е смятал, че ще осъществи и е осъществил законосъобразно
преустройството на имота чрез действията на подсъдимата и анагажиранита от нея
трети неизвестни за него лица. Свидетелят добросъвестно отбелязва, че е бил
разпитван многократно в хода на различни административни и наказателни
производства, като в нито един момент не се опитва да адаптира недобросъвестно показанията
си към предходните си разпити, а съвсем категорично и ясно съобщава, че не си
спомня определени факти и обстоятелства, вкл. дати или някакви косвено
споменати от него по-рано събития. В същото време разказът му е изцяло последователен
и непротиворечив относно всеки един от важните за процеса, пряко относими и
съставомерни факти описващи въвеждането му в заблуждение от страна подсъдимата Я.,
последващите нейни действия, с които е поддържала това вече създадено у него заблуждение,
чрез което е целяла набавяне на имотна /парична/ облага и най-вече престирането
на няколко пъти на отделните парични суми, с което му е била причинена от
деянието общо имотна вреда в размер на 4500 лева. Наличните несъществени
неточности и малки разминавания в казаното от този свидетел спрямо останалия
доказателствен материал съдът отдава изцяло на изминалия продължителен период
от време от датата на процесните събития – 5 години, неговия темперамент и
интелект, както и на многократната ангажираност на свидетеля в различни
производства свързана с отговори на различни въпроси по отделни факти и
обстоятелства, което неминуемо може да доведе до определено объркване. Всички
тези несъществени противоречия или частична липса на спомен бяха надлежно отстранени
от съда чрез прочитане на показанията дадени от П. в хода на ДП, които същият
поддържа изцяло и недвусмислено, вкл. относно заявените от него тогава дати и
други обстоятелства. За да достигне до категоричния си извод за вярност и
правдоподобност на изложеното от свидетеля П. съдът отчете предварително, критично,
ясно и точно обстоятелствата, че същият има качеството на пострадал от
престъплението и може в във всеки един бъдещ момент да претендира обезщетение
от подсъдимата на деликтно основание. Съдът взе предвид и това, че част от
останалите свидетели /П. и С./ са негови близки роднини /майка и вуйчо/.
Въпреки всичко това показанията на П. намират категорична и недвусмислена
подкрепа и потвърждение в останалия годен и приет с доверие доказателствена
материал, вкл. в писмените доказателства посочени по-горе и заключението по
изготвената и приета съдебно-почеркова експертиза.
На първо място с оглед и
възраженията на защитата съдът счита, че
следва да отбележи изрично, че при анализ на казаното от св. Г.А. се
установява, че показанията му по никакъв начин не влизат в някакво противоречие
и не отричат казаното от св. П.. Както при първоначалния му разпит, така и на
въпрос на прокурора в повторния му разпит св. П. заявява, че не си спомня дали
първият път е ходил в кабинета на подсъдимата в Община Бобов дол сам или
придружен от св. А., който лично го е свързал с нея. В останалата част и св. А.
потвърждава, че е спомогнал за контакта между подсъдимата и св. П. във връзка с
имота в с. Мламолово, както и за предприетите по-късно проверки от РСПБЗН в
имота. Съдът се доверява на казаното от св. А., макар показанията му да са
абсолютно косвени и да засягат предимно обстоятелства предхождащи като време
инкриминираното деяние. Казаното от него съвпада и с казаното от св. З. и св. П.,
относно проведената проверка.
Изложеното от св. П. се
потвърждава, макар и косвено в показанията и на свидетелите Н.П., която е
негова майка и П.С., който е негов вуйчо. Двамата последователно
и добросъвестно излагат известните им обстоятелства, които се припокриват в значителна
степен и не се опровергават в нито един момент от казаното от св. П.. Макар и
двамата да са в напреднала възраст те споделят конкретни обстоятелства съобщени
им лично от св. П. във връзка с имота и отбелязват критично други факти и
обстоятелства, за които не са сигурни или не си спомнят с оглед изминалия продължителен
период от време. На следващо място съдът приема, че и казаното от св. арх. Т.
косвено потвърждава разказа на П., макар и чрез отрицание в частта, в която и
двамата заявяват, че не се познават, никога не са комуникирали един с друг и
св. П., както и който и да е друг никога не я е наемал да подготвя или
подпечатва, респ. подписва документи във връзка с процесния недвижим имот в с. Мламолово описан подробно по-горе. Свидетелката
е категорична, че в предадените на П. документи приложени по делото е бил копиран
нейния печат. Сочи, че е изписано печатно макар и грешно на няколко места
фамилното име, съответно „арх. Тагаринска“, както и че никога не
се подписвала срещу това име, което се потвърждава с категоричност и от
заключението по приетата съдебно-почеркова експертиза.
Казаното от св. П. се
потвърждава в най-голяма степен от показанията на св. М.З. ***, който много
точно, ясно последователно и с достатъчно детайли описва предприетите от него
изцяло служебни действия, вкл. последващи проверки по представените му лично от
св. П. документи и установеното пряко и непосредствено от св. З. във връзка с
това. С оглед именно на личните си възприятия и изискана информация служителят
на РСПБЗН-Бобов дол е подал последващ писмен сигнал до компетентната
прокуратура. Съдът не намира никакви основания да не приеме с доверие казаното
то св. З., който като един истински професионалист и мъж на честта, не е
неглижирал устновеното при проверката във връзка с документите за преустройство
на процесния имот в с. Мламолово, а напротив ангажирал е съответните последващи
служебни действия и е събрал необходимата писмена информация, което е
допринесло за цялостното изясняване на случая. Хронологично изложеното от него
и най-вече описаните детайлно действия, реплики и поведение на св. П. пред него
потвърждават изцяло казаното от свидетеля-очевидец К.П., който до представяне
на процесните документи пред св. З., чисто житейски логично, наивно и
добросъвестно е смятал, че след като е заплатил дължимото на подсъдимата разполага
с валидно издадени автентични документи с вярно съдържание /одобрен
инвестиционен проект/, вкл. с влязло в сила Разрешение за строеж
/преустройство/. П. е смятал това, както разказва св. З., че е заявил пред
него, че тези документи са му били предадени лично именно от гл. архитект на
Община Бобов дол и срещу предварително заплащане на сумата от 4500 лева на
подсъдимата Я. през 2016 г. Този свидетел дава подробни показания и относно
това, че при изисканата от него информация от Община Бобов дол е установил
лично и непосредствено, че няма изобщо регистрирани и налични разрешение за
строеж или протокол от проведен на посочената в РС дата ОбЕСУТ, в който именно
свидетелят би следвало да е участвал като експерт по пожарна безопасност. Нещо
повече свидетелят е категоричен, че в нито един от изисканите от него
допълнително документи не е било изобщо споменато да е била издадена
представената по делото Заповед № 3 от 05.08.2016 г., с която се твърди, че
процесното РС е било отменено по-късно поради непълнота на представените
документи към заявлението за издаването му, каквото заявление също липсва
според справките на общината.
Изложената фактическа
обстановка описана от св. К.П. и
останалите свидетели се потвърждава в необходимата степен и в останалите
множество писмени и веществени доказателства /скици и чертежи/ приложени по ДП и в кориците на адм. д. № 332/2019
г. и по настоящото дело, подробно описани по-горе. С особено значителна и пряка доказателствена
стойност е оригинала на разрешението за строеж предаден с протокол за
доброволно предаване от св. П., в което е отбелязано ръкописно, че е влязло в
сила на „02.09... 2016 г.“, скицата мащаб 1:1000 № 206/22.07.2016 г., както и
писмата-отговор /справки/ от Община Бобов дол, в които се съдържа справка за
издадените РС и проведените заседания на ОбЕСУТ, респ. подадените от името на П.С.
само 2 бр. заявления от 15.07.2016 г и квитанции към тях.
Важни и относими факти и
най-вече връзки между факти и събития част от предмета на доказване по делото
се установяват и от заключението на изготвената в хода на ДП и приета в съдебно
заседание съдебно-почеркова експертиза изготвена от вещото лице К.С. – Протокол №4/06.04.2020 г. – л.
153-л. 162 от том II
на ДП. Вещото
лице с категоричност обосновава изводите си относно авторството на подписите и
ръкописния буквен и цифров текст върху документите издадени от гл. архитект на
Община Благоевград – разрешение за строеж, виза за проектиране и скица, като
положени, респ. изписани ръкописно лично от подсъдимата. В същото време с
категоричност обосновава изводите си за липса на авторство на подписите
положени в печата на, арх. Т. срещу името „Тагаринска“, които след сравнение е
установено безспорно, че не са положени от свидетелката. Вещото лице на база
приложените специални знания в областта на графологията и чрез употребата на
посочените от него технически средства е отговорило компетентно и точно на
поставените му задачи. Изложеното в заключението съвпада изцяло с посоченото от
свидетеля П. и св. арх. Т. при разпита й. Същото не се оспорва и опровергава в
никаква степен от лаконичните обяснения дадени от подсъдимата в края на
съдебното следствие по делото. Съобразно изложеното съдът приема с доверие
изводите обективирани в заключението на вещото лице К.С. – Протокол №4/06.04.2020 г. – л. 153-л. 162 от том II на ДП.
Съдът, след като отчете
прецизно и критично информацията съдържаща се в лаконичните обяснения дадени от
подсъдимата Я. и като взе предвид двойствената им правна природа, като средство
за защита в процеса и гласно доказателствено средство ги приема за недостоверни,
тъй като са противоречиви и нелогични. На първо място обясненията й са
абсолютно изолирани от останалия доказателствен материал, вкл. не се подкрепят
и дори противоречат на показанията на св. А., върху които няколкократно
акцентира нейният защитник – адв. Р.. Изложеното пред съда от подсъдимата, че
св. К.П. е идвал само 1-2 пъти при нея и не е имала контакти и взаимоотношения
със св. П. през 2016 г., с изключение на искането му за виза за имота, както и
това, че същият се е представял пред нея за св. П.С. като собственик на имота
се отрича от показанията на св. А.. Последният ясно и категорично заявява, че
лично той е запознал св. П. с подсъдимата в кабинета й, като е присъствал на
първата им среща, а без съмнение, той познава и знае името на св. К.П., за да
го обърка за св. С., който никога не е виждал. Нещо повече св. А. свидетелства,
че П. е имал издадено пълномощно за имота от св. С. и е обяснил това на
подсъдимата, т.е. св. П. никога не се е представял пред подсъдимата за св. С.
още при запознаването им. Нелогично и меко казано абсурдно е при следващите им
срещи вече без св. А. да промени името си пред подсъдимата. Другото сериозно
разминаване е относно темата за разговор между подсъдимата и св. П. проведен в
присъствието на св. А., който според последния представлявал консултация и записване
на листче хартия на необходимите документи във връзка с предстоящата процедура
по преустройство на имота, а според обясненията на подсъдимата срещата била
свързана единствено с искане за издаване на виза за имота. Последното като
невярно се опровергава и от датата на подаване на заявлението за издаване на
такава виза, а именно на 15.07.2016 г., което не съвпада изобщо с изложеното от
св. П. относно времето, в което се е осъществила първта среща между двамата, а
именно пролетта на 2016 г. Не следва да се подминава и обстоятелството, че във
входираното Заявление за издаване на виза за проектиране – л. 39 от том I на ДП е изрично вписан
телефонният номер и името /лично и фамилия/ именно на К.П., непосредствено след
посочване имената и адреса на собственика на имота.
Изобщо липсват каквито и
да е гласни и още по-малко писмени доказателства, които да подкрепят изложеното
в обясненията на подсъдимата, че едва ли не тя спорадично е срещала П. само
един или два пъти в кабинета й. Нелогично е и изложеното от нея и с оглед на
вида и обема на съставените документи по преписката за преустройство приложени
по делото, които носят подписа на подсъдимата, както и времевия диапазон, в
който са били изготвени. Абсурдно и необяснимо за съда е и разминаването в
датите на издадената Виза за проектиране № 16/15.07.2016 г. и
изрично писмено цитираната по-долу в текста на визата - Скица № 206/22.07.2017
г., издадена от Община Бобов дол и носеща подписа и писмен текст положен от
подсъдимата. Обективно невъзможно е да е била издадена Виза една седмица
по-рано и в нея да е описан изрично друг документ /скица № 206/, която е издадена по-късно на 22.07.2016 г., т.е. не следва
изобщо да е съществувала в правния мир към датата на съставяне и издаване на
първия документ, но необяснимо е цитираната по номер и дата в него. Житейски
нелогичен е с оглед датата на издаване на визата за проектиране от 15.07.2016
г. и скицата от 22.07.2016 г. с мащаб 1:1000, на която първият документ се
позовава изрично и срокът /периодът от време/, в който е бил изготвен проекта в
част архитектура, което винаги е свързано с много технически действия и
продължителна работа, прегледа и одобряването му за издаване на процесното
разрешение за стоеж, което е отбелязано, че е влязло в сила /на 02.09.2016 г./
лично от подсъдимата и то точно след изтичане на срока за обжалването му, който
е 14 дневен. Чисто технологичното време за придвижване на процедурите и
извършване на действията от всички участващи длъжностни лица и лицензирани
проектанти и то в период на летни отпуски според съда логично биха отнели доста
повече време, дори месеци до издаване на крайния административен акт, а в
случая всичко това е станало за период от две-три седмици.
Съдът не приема за вярна
и информацията в съдържанието на представената Заповед № 3 от 25.08.2016 г.,
подписана и издадена от подсъдимата, тъй като същата е съставена от нея
единствено и само с оглед изгражданата защитна версия и за целите на процеса.
Липсва достоверна дата по отношение на този документ, който изобщо не се споменава
като наличен и съществуващ в нито едно от писмата-отговор на Община Бобов дол, дадени
във връзка с Разрешението за строеж № 17А/15.08.2016 г. Нещо повече, макар в
този документ да е посочен номер на издаване „№3“ изрично в писменото становище на подсъдимата – л. 56-58 от Адм. д. № 332/2019 г. по описа
на АС-Кюстендил, на страница 2-ра, т. 3 сама тя заявява и признава, че тази
заповед, както и издаденото преди нея Разрешение за строеж №
17А/15.08.2016 г. не са
изведени с изх. номер и не са регистрирани по надлежния ред. Никъде, обаче
подсъдимата в качеството и на гл. архитект при даденото становище не споменава,
че за последното не са изобщо заплатени с квитанция дължимите държавни такси,
което се установява и от отбелязванията в РС на стр. 2-ра и от писмата-отговор
на Община Бобов дол. Не е отбелязала услужливо още и обстоятелството, че в
текста на Разрешението за строеж № 17А/15.08.2016 г. на стр. 1-ва е посочено,
че е издадено на основание чл. 148, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗУТ и по Заявление вх.
№ 94.К.210/09.08.2016 г., каквото заявление
категорично не е изобщо входирано в Община Бобов дол от името на възложителя П.С..
Всичко изложено изолира и опровергава още веднъж казаното от подсъдимата в
нейните обяснения и потвърждава насрещно изложеното от св. К.П..
Подробният анализ на
доказателствата, поотделно и в съвкупност, направен от съда по-горе, при строго
спазване на правилата на формалната и житейска логика потвърждава явно и
несъмнено всички съставомерни факти и обстоятелства в тяхната хронологическа
последователност и с оглед безспорно установените откъм авторство и
противоправно съдържание действия на подсъдимата В.Я..
При така установените фактически констатации, съдът
намира следното от правна страна:
От обективна
страна подсъдимата В.Я. е осъществила състава на престъплението по чл.
210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, като в периода на неустановена дата през пролетта на 2016
год., до неустановена дата през месец Август 2016 г. в гр. Бобов дол,
в качеството си на длъжностно лице – „главен
архитект“ в Общинска администрация гр. Бобов дол, с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение, че ще бъдат изготвени необходимите документи за издаване
на разрешение за строеж /преустройство на самостоятелен обект: ресторант в
жилищна сграда – къща за гости, находяща се в с. Мламолово, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил/ у К.Р.П. *** и с това е причинена на П. имотна вреда в размер на
4 500 лева.
Съдът намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението по
чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК са налице. Подсъдимата
безспорно и видно от доказателствата /Заповеди
и длъжностна характеристика/ има качеството на длъжностно лице, което не се
оспорва и от защитата. Същата последователно е възбудила и продължила да
поддържа възбуденото заблуждение у пострадалия К.П., че ще бъдат изготвени
необходимите документи за издаване на разрешение за строеж /преустройство на самостоятелен обект:
ресторант в жилищна сграда – къща за гости, находяща се в с. Мламолов, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил/. Изпълнителното деяние във формата му на въвеждане в
заблуждение на пострадалия е извършено от подсъдимата с последователни активни
нейни действия по убеждаване на свидетеля с оглед на длъжностното и качество,
нейното образование и опит в тази област, да възложи тази административна и
отделно професионална проектантска дейност, вкл. внасянето на дължимите общински
и държавни такси именно на нея.
Така подсъдимата е създала невярна, неправилна представа за конкретни факти
от действителността у заблуденото лице и по този начин то е било мотивирано да
извърши по-късно и акт на имуществено разпореждане, чрез който му е била
причинена имотна вреда. Относно характеристиките на тази форма на изпълнителното
деяние виж. Решение №
124 от 29.07.2019 г. по н. д. № 560 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то
Н.О и Решение №
191 от 30.10.2017 г. по н. д. № 695 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. Отделение и Решение № 462 от 07.02.2011 г. по н.д. № 434/2010 г. на
Върховен касационен съд . Впоследствие е осъществена и втората форма на
изпълнителното деяние изразяваща се в поддържане на вече създаденото от
подсъдимата и обективно съществуващо у свидетеля П. заблуждение. Поддържането на
заблуждение също изисква активност, но с оглед утвърждаването на създадената вече заблуда. Това е
сторено от подсъдимата В.Я. чрез нейните по-късни действия по посещение и
измерване на имота, провежданата комуникация с пострадалия и предоставянето му
за подпис и предаването на папка с приложените по делото документи, както и уверяването
че ще бъдат внесени от нея дължимите общински и държавни такси. Безспорно е
доказано от събраните доказателства, че именно подсъдимата е автор на незаконосъобразния
и нищожен административен акт Разрешение за строеж №17А/15.08.2016 г., както и
че именно тя е предала лично на пострадалия К.П. този и останалите документи
предоставени от него в оригинал като писмени доказателства в хода на ДП.
Категорично е установена по вид и размер и причинената като пряка последица
от деянието имотна
вреда представляваща противоправно излязлата на няколко пъти от патримониума на
пострадалия и предадена от него лично на подсъдимата в брой парична сума в общ
размер от 4 500 лева. Имотната вреда се явява
престъпен резултат, който е пряка последица от имущественото разпореждане, а то
е следствие от неправилната представа, която е формирана под въздействие на
извършителя и е била утвърдена от него. С настъпването на имотната вреда деянието е
довършено. Виж Решение № 135 от 22.04.2014 г. по
нак. д. № 205/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 358 от 07.01.2015 г. по
н. д. № 1174 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. Отделение.
В конкретния случай деянието не разкрива характеристиките на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същото е осъществено
чрез реализиране последователно и на двете форми на изпълнителното деяние и по
едно изначално и единствено решение от субекта при преследване на определения
по размер престъпен резултат, а именно получаване на цялата парична сума, макар
и същата да е предадена в брой на три пъти от пострадалия.
От субективна страна съдът
намира, че престъплението е извършено при вид и форма на вината пряк умисъл –
деецът, в случая подсъдимата, като
всяко пълнолетно и дееспособно лице е била способна да ръководи действията и постъпките
си, предвиждала е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието
й, и е целяла и желаела тяхното настъпване. Имала е психическата годност да се
въздържи от извършване на противоправните си прояви, но съзнателно не го е
сторила. При наказателноправната измама, каквато е налице в случая
изначално деецът няма намерение от субективна страна да изпълни поетите
задължения, както е постъпила и Я.. В този смисъл
виж още Решение № 221 от 13.12.2018 г. по н. д. № 938 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во Н.О. и Решение № 292 от 08.07.2015 г. по н. д. № 757
/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во Н.О.
От събраните доказателства и чрез анализ
на причинената от обективна страна вследствие деянието имотна вреда, отразена
негативно в патримониума на пострадалия К.П., съдът намира, че от субективна страна
е налице доказан и безспорно установен и допълнителния задължителен субективен
призна на деянието, а именно че измамата е извършена от субекта с користна цел, да
набави лично за
себе си въпросната имотна
облага в размер на причинената имотна вреда, а
именно парична сума в размер на общо 4 500 лева. Ирелевантно е за
съставомерността на деянието, дали тази користна цел преследвана от дееца е
била обективно постигната и реализирана /както е в случая/, важно е само да е
съществувала към момента /периода/ на извършване на изпълнителното деяние, виж Решение
№ 329 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1105 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. Отделение. Относно характеристиките на престъплението от
субективна страна виж още Решение № 358 от 07.01.2015 г. по н. д. №
1174 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то Н.О.; Решение № 66 от 29.06.2012
г. по нак. д. № 83/2012 г. на Върховен касационен съд
По част от направените от страна на
защитата неоснователни и необосновани според съдебния състав доводи за невиновност
на подсъдимата съдът е изложил подробни съображения по-горе при анализа на
доказателствата, респ. при обсъждане обясненията дадени от нея в съдебно
заседание. Наред с това следва да се посочи пунктуално и обстоятелството, че
съдът не споделя изобщо доводите на защитата изложени в пледоарията по повод
допусната неволна грешка и неумишлено оставяне в предадената от подсъдимата на
св. П. папка с документи и на приложеното по делото Разрешение за строеж №17А/15.08.2016 г., което е подписано от
подсъдимата и в което същата сама е вписала ръкописно и собственоръчно, че е
влязло в сила на „02.09.2016 г.“ Това твърдение, освен абсурдно и чисто
житейски нелогично е още повече изолирано и неподкрепено с абсолютно никакви
доказателства от събраните по делото, вкл. по инициатива на защитата. Този
несполучлив опит на защитника, удобно да отдаде всичко на случайността, се
разколебава категорично от показанията на свидетелите П., З., Т. и П., които
споделят за недостатъците на изготвените документи предадени на пострадалия лично
на ръка от подсъдимата, което предаване тя не оспорва. Нещо повече обективно не
е налична каквато и да е разписка, опис или друг писмен протокол с датата на получаване
или връщане /предаване/ на документи по административната преписка по издаване
на процесното отбелязано като влязло в сила РС. Това е така, тъй като същото не
е регистрирано /изведено с изходящ номер/ по надлежния ред в съответния воден
регистър на РС и такава преписка изобщо не е била образувана. Не е означено и
входиране на процесния инвестиционен проект с част архитектура в деловодството
на Община Бобов дол, поради обстоятелството, че същият е предоставен не от
възложителя, а едва след изготвяне е бил предаден от подсъдимата на св. К.П.. В
случая движението на документооборота е било не от възложителя към Общината
през входирането му в деловодството, а обратното, т.е. вместо да внесе проект П.
е видял за първи път и получил документите по същия и останалите книжа едва
през м. Август в кабинета на подсъдимата. Поради същите причини и представената
Заповед № 3/25.08.2016 г. е останала неизведена и нерегистрирана, респ.
несъществуваща за архива и регистрите на Община Бобов дол, което учреждение на
няколко пъти е давало справки, чрез зам. кмет във връзка с процесното РС,
издаването на което общината отрича. Ясно е за съда от събраните доказателства,
че въпросните документи са били предадени на ръка, а не съобразно предвидения и
утвърден за документооборота в Община Бобов дол ред предвиждащ отразяването им
в деловодните книги и регистрите на общината.
Съдът не споделя и възраженията относно
това къде е била съхранявана процесната парична сума предадена на няколко пъти
на подсъдимата. Този въпрос е абсолютно ирелевантен с оглед предмета на
доказване по делото. И св. К.П. и св. Н.П., както и косвено св. С. установяват,
че чисто обективно св. П. към 2016 г. е разполагала със значителни по размер
парични средства от предходна продажба на свой наследствен имот в гр. Русе,
които е съхранявала. Установено е непротиворечиво, че именно св. Н.П. е предала
на сина си през 2016 г. част от тези пари, именно с оглед намерението му
заявено пред нея и св. С. да извърши преустройство на процесния недвижим имот.
Единствено чрез безспорно доказаната користна цел преследвана от подсъдимата
във взаимоотношенията й с пострадалия П. съдът може да намери логичен аргумент
за подготвяне, респ. подписване, заверяване и предаване на процесните
документи, вкл. РС, за което обективно никога не е била внесена дори дължимата
за строеж от категория V такса в размер на 60,00 лева, съгласно справката на
Община Бобов дол приложена на л. 36 от
том I на ДП. Още повече РС е подготвено и издадено без изобщо предварително
да е било входирано заявление за издаване на такова разрешение от страна на К.П.
като пълномощник на собственика на имота, каквото заявление е цитирано невярно
в текста на самото разрешение, а именно с № 94.К.210/09.08.2016 г. Такова
заявление с този номер не присъства изобщо в справките на Община Бобов дол, в
които са посочени като входирани единствено и само други 2 бр. Заявления,
съответно с № 94-П-69/15.07.2016 г. – за
промяна на предназначение на ресторант и с № 94-П-70/15.07.2016 г. –
издаване на виза за проектиране,
както и липсва чисто физически такова заявление приложено сред документите представени
от Община Бобов дол. Всички тези действия извън предвидения законов ред
предприети целенасочено о последователно от подсъдимата подкрепят заявеното от
св. П. относно нейното поведение, което според съда изобщо не е неволно и
случайно.
По наказанието:
Нормата на
чл. 210, ал.1, т. 3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до
осем години. Не са налице предпоставките за освобождаване на
подсъдимата от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, с
налагане на административно наказание. Не са налице също така изключително или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата В.Я. съдът прие, че са налице и
следва да се вземат предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства:
чисто съдебно минало и добри характеристични данни, без каквато и да е
информация за някакви противообществени прояви, високото образование и сериозната
възраст на подсъдимата /на 78 г. към настоящия момент/, семейното
положение на подсъдимата, която е вдовица и майка, както и доброто и
процесуално поведение в хода на наказателното производство.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства невключени в състава на престъплението съдът
отчита това, че е причинена имотна вреда в сериозен размер от 4500,00 лева,
както и обстоятелството, че заблуждението възбудено от подсъдимата след това е
и поддържано от нея в много продължителен период от време у пострадалия К.П.,
вкл. години след настъпване на имотната вреда.
Съобразно
изложеното съдът намира, че за пълноценно постигане целите на наказанието
заложени от законодателя в чл. 36 от НК, а именно реализиране на индивидуална и
най-вече генерална превенция следва, на основание чл. 54 от НК, да наложи на
подсъдимата с оглед обществената опасност на деянието и дееца, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, наказание за това престъпление в размер близък
до минималния такъв предвиден в наказателния закон. Съдът намира за адекватно и
справедливо наказание „лишаване от свобода“, за срок от 2 /две/ години,
Налице са
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок – лицето не е осъждано към
датата на деянията, а наложеното наказание е до 3 /три/ години, както предвижда
посочената норма. Настоящият състав приема, че за постигане целите на
наказанието не е наложително изтърпяването му да е ефективно. Съдът намира, че с
оглед напредналата възраст на подсъдимата Я. адекватен изпитателен срок е такъв
от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото, съдът следва, на осн. чл.
189, ал. 3 от НПК, да осъди подсъдимата В.П.Я., с адрес: ***, с ЕГН **********,
да заплати в полза на ОДМВР-Кюстендил, сумата от 64,07 лв. /шестдесет и четири
лева и седем стотинки/ – разноски по ДП за експертиза.
При тези мотиви, съдебният състав постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: