Решение по дело №128/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали, против Решение №24 от 17.02.2024 год., постановено по АНД №942/2023 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление №09-2300218 от 11.09.2023 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че в установения от закона срок подава касационна жалба против горепосоченото решение, което счита за неправилно и незаконосъобразно, като моли съда да го отмени и да реши девото по същество, като потвърди изцало процесното наказателно постановление. Излага подробни съображения, като възпроизвежда изводите от мотивите на обжалваното решение, като сочи, че решаващият състав на съда правилно е възприел фактите по делото, но е приел, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказано дружеството - работодател, следва да се квалифицира като маловажен случай съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН, с което съдът обосновал отмяната на наказателното постановление и издал акт, с който предупредил „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишния срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касаторът счита, че този извод на съда е неправилен. Възпроизвежда фактите, установени по делото, като сочи, че безспорно, „ЕСД Конструкшън“ ЕООД има специалното качество на местен работодател, който съгласно Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство и че като такова, за „ЕСД Конструкшън“ ЕООД е установено нормативно задължение, в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа по трудов договор на гражданин на трета държава, да уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно действителното му започване на работа и именно това задължение „ЕСД Конструкшън“ ЕООД не е изпълнило по отношение на T. S./Ш. Т. в нормативно определения срок. Сочи, че в ЗТМТМ не е предвидена разпоредба относно изчисляването на сроковете и че в случая, с оглед констатираното административно нарушение, относно изчисляването на срока е приложена разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, към която субсидиарно препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН и че съгласно правилото на чл.183, ал.2, вр. с ал. 4 от НПК, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Сочи също, че е вярно, че за констатираното нарушение е дадено предписание със срок за изпълнение до 24.08.2023 год., в който предписанието е изпълнено, но счита, че не може да се приеме, че изпълнението на същото обосновава отпадане на отговорността на нарушителя, тъй като тежестта на това смекчаващо отговорността обстоятелство следвало да се преценява в контекста на обстоятелството, че чужденецът е работил от 19.06.2023 год. и до датата на изпълнението - 23.08.2023 год., в който период задължението на работодателя по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е останало неизпълнено и то не само по отношение на конкретния чужденец. Счита, че предприетите след срока действия на 23.08.2023 год., за уведомяване от работодателя на териториалното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето, са факти и обстоятелства, които са осъществени след извършване на нарушението. Сочи, че уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграцията на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция и че в тази връзка са предвидени и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава - в контекста на задълженията поети от РБ като държава членка на ЕС. Сочи също, че задължението се основава върху Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в жалбата са възпроизведени разпоредби от тази Директива. Счита, че в случая безспорно е доказано, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, дружеството - жалбоподател не е уведомил Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали за обстоятелството, че лице - гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение, като сочи, че уведомление е подадено повече от два месеца по-късно, поради което извършването на нарушението е доказано и подлежи на санкциониране по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ. Излага доводи, че съгласно §2 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, с този закон се въвеждат изисквания на множество директиви, с транспонирането на които не само се изпълняват задълженията на Република България, произтичащи от членството й в ЕС, но и се осигурява правна сигурност както на желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, така и на пазара на труда на приемащите държави членки и че също така се гарантира в пълен обем равнопоставеността в областта на мобилността за европейските работници и членовете на техните семейств, както и че с нарушаването на разпоредбите на ЗТМТМ не се нарушава единствено националното законодателство, но и това на Европейския съюз, от който Република България е част. Твърди, че освен това, нарушенията по този закон компрометират съществено както националните, така и европейските режими за достъп до пазара на труда на работници - граждани на трети държави и че в настоящия случай се касае за нарушение на норми, създадени да гарантират обществения интерес при регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, при което тяхното неспазване засяга публичен интерес на Съюза, като счита, че с това обстоятелство следва да бъде съобразявана преценката за маловажност при всеки конкретен случай, както от съда, така и от административнонаказващия орган. Сочи на следващо място, че нарушението е на формално извършване, типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на интензитет на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид и че в случая се касае за деяние, за съставомерността на което е ирелевантно настъпването на вредоносни последици, поради което липсата на такива последици не представлява основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и липсата на такива да бъде кредитирано като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство. Сочи също, че наказващият орган при налагането на санкцията подробно е аргументирал в наказателното постановление липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, както и липсата на по-ниска степен на обществена опасност на допуснатото административно нарушение в случая спрямо други административни нарушения от същия вид, с което е обосновал налагането на имуществената санкция, с която нарушителят е наказван. Намира, че с оспореното съдебно решение не се постига целта на закона, съгласно чл.12 от ЗАНН и поради факта, че въпреки че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и нарушението е доказано, то деецът остава ненаказан за извършеното нарушение.

Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №24 от 17.02.2024 год., постановено по АНД №942/2023 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали, след което се произнесе по същество и да потвърди наказателно постановление №09-2300218 от 11.092023 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - град [област], не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - ст.юрк.Н. К., който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на Районен съд – Кърджали и да постанови решение по съществото на спора, с което да потвърди изцяло отмененото наказателно постановление, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали. С оглед изхода на спора, моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда“, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание представя и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът по касация – „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място], с ЕИК ***, редовно призован, се представлява от адв.Н. М. от АК - ***, който заявява, че счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ведно с всички законови последици от това, както и моли да бъдат присъдени на ответника по жалбата направените разноски по делото, съобразно представените в съдебното заседание доказателства и списък на разноски. Заявява, че поддържа съображенията, изложени в отговора на касационната жалба и че счита, че правилно Районен съд – Кърджали в своите мотиви е приел, че при формално извършеното нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК и чл.11 от ЗАНН. Сочи, че формално има извършено административно нарушение, но не са настъпили вредни последици нито за работника, който е от страна извън ЕС, нито за бюджета и фиска и че освен това, не са установени други нарушения на трудовото законодателство, осъществени от представляваното от него дружеството, поради което счита, че съдът правилно е отменил процесното наказателно постановление, като единствено и само е предупредил работодателя. Счита също, че решението е съобразено с всички факти и обстоятелства, изяснени по делото, както и с постоянната съдебна практика, която е цитирал.

По делото е депозиран в срок и отговор по касационната жалба от процесуалния представител на ответника, с който отговор оспорва изцяло депозираната жалба като неоснователна. В същия заявява, че счита решението на Районен съд – Кърджали за правилно, законосъобразно и обосновано, респективно, счита изводите на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за законосъобразна, като в отговора са изложени доводи и съображения в подкрепа на това становигще. Искането в отговора е касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и да присъди деловодни разноски на ответника по касация за настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като сочи, че това становище се базира на мнението му, че въззивният съд правилно и обосновано е приел в решението си, че е налице осъществен състав на нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. На следващо място, счита, че е обоснован и изводът на съда за формално извършено такова нарушение, като възприетите от въззивния съд и изброени в решението обстоятелства, които очертават по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение, са налице в процесния случай. Намира, че тези обстоятелства квалифицират деянието като маловажен случай на нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като същото отговаря на дефинициите по §1, т.4 от ДР на ЗАНН и по тези съображения счита, че направените изводи в обжалваното решение са правилни и обосновани, както и намира, че правилно съдът е приложил разпоредбата и съответно е предупредил дружеството-касатор по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. По тези съображения счита, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила от настоящата инстанция, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото и за нарушения на материалния закон, се явяват касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното Решение №24 от 17.02.2024 год., постановено по АНД №942/2023 год., Районен съд - Кърджали е отменил наказателно постановление №09-2300218 от 11.092022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали, с което, , на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/, на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и е предупредил „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], ***, ЕИК ***, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил ИА „Главна инспекция по труда“ - град София да заплати в полза на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], ***, ЕИК ***, сумата в размер на 480.00/четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си, от фактическа страна районният съд е приел за установено, че нa 11.08.2023 год. свидетелите Х. Ч. и И. С. - *** в Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, извършили проверка по документи по спазване на трудовото законодателство, която била инициирана след получено писмо от органите на МВР, във връзка с осъществяване на трудови правоотношения на наети лица в „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място]. По време на проверката свидетелите установили, че дружеството, в качеството му на работодател, на датата 16.06.2023 год., в [населено място], е сключил трудов договор с Ш. Т., който е гражданин на *** [***][държава]. Това лице притежавало единно разрешение за пребиваване и работа в Република България, издадено от ОДМВР - Кърджали на 19.05.2023 год. и валидно до 21.03.2026 год./съгласно получени данни от писмо от ОДМВР - Кърджали на 14.07.2023 год./, което давало право на работника да работи само при този работодател. Контролните органи изпратили призовка до работодателя за представяне на документи, като им бил представен трудов договор за работника Ш. Т.. От същия било видно, че лицето е наето по българското трудово законодателство с трудов договор, подписан от двете страни, в който били вписани място на работа в [населено място], [жк], [жк], където се строяла жилищна сграда, длъжност „***“, в условия на пълно работно време - 40 часа седмично и уговорено трудово месечно възнаграждение, в размер на *** лева. Лицето било постъпило на работа на 19.06.2023 год., което проверяващите свидетели установили от представена отчетна форма, която се изготвяла всеки месец от работодателя за явяване и неявяване на работа, в табличен вид. При сключването на трудовия договор с Ш. Т., дружеството, в качеството на работодател, изпратил уведомление до ТД на НАП по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, като справката била приета на 19.06.2023 год., както и била връчена на работника срещу подпис. Той бил уведомен за трудовия договор и за изпратеното уведомление към ТД на НАП, връчена му била и длъжностна характеристика, както и му бил проведен начален инструктаж. Проверяващите служители Ч. и С. на 11.08.2023 год. направили служебна справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при която установили, че работодателят „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място] не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, относно действително започване на работа на Ш. Т., гражданин на *** [***][държава] и притежаващ единно разрешение за пребиваване и работа в България. Така констатираното нарушение било извършено на 27.06.2023 год. По този повод, на 11.08.2023 год. срещу дружеството бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като актът бил съставен от Х. Ч., в присъствието на свидетеля И. С. и бил връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, което го получило без възражение. Констатациите от извършената тематична проверка били отразени в Протокол №ПР2324838 от 11.08.2023 год., в т.ч. и нарушението, свързано с неуведомяване писмено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на Ш. Т. на 19.06.2023 год., както и било дадено предписание на работодателя, в срок до 24.08.2023 год. да отстрани нарушението. В указания срок, а именно на 23.08.2023 год., „ЕСД Конструкшън” ЕООД подало уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето Ш. Т., гражданин на трета държава. На датата 11.09.2023 год. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена след анализ на показанията на свидетелите Х. Ч. и И. С., които е кредитирал като логични, достоверни и взаимно допълващи се и от приобщените писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от 11.08.2023 год.; Протокол за извършена проверка изх.№ПР2324838 от 11.08.2023 год.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 04.07.2023 год.; Писмо на ОД МВР - Кърджали от 10.07.2023 год.; Индивидуален трудов договор от 16.06.2023 год.; Справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 19.06.2023 год.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Длъжностна характеристика от 16.06.2023 год.; Уведомление, на основание чл.37а от НРВПО, от 16.06.2023 год.; Служебна бележка №30/16.06.2023 год.; Декларации от 16.06.2023 год.; Протокол за раздаване на облекло и лични предпазни средства на Ш. Т.; Личен картон на Ш. Т.; Отчетна форма за месец юни 2023 год.; Пълномощно от 03.02.2022 год.; Пълномощно от 09.03.2020 год.; Справка в Информационна система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - 2 броя, както и от другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че отговорността на жалбоподателя „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място] е ангажирана за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, който текст гласи, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданин на трета държава, работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и че посочената в наказателното постановление санкционна норма чл.78, ал.1 от ЗТМТМ предвижда в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, виновните лица да се наказват с глоба или имуществена санкция, в размер от 1500 до 15000 лева. Съдът е посочил на следващо място, че субектът на процесното нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е особен и може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател и че по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател и че според акта и наказателното постановление, жалбоподателят, в качеството му на работодател, на 27.06.2023 год. е извършил нарушение, тъй като в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Ш. Т., гражданин на ***  [***][държава], а именно от 19.06.2023 год. до 26.06.2023 год. включително, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно приемането на работа на това лице в предприятието. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е намерил, че така описаното нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно, че жалбоподателят има качеството на работодател на посочения чужд гражданин, съответно правилно е ангажирана отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Приел е за установено, че *** гражданин Ш. Т., на датата 19.06.2023 год. действително е започнал работа по трудово правоотношение с „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място] и че поради това, за последния е съществувало задължение да уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При така установените данни, събрани по делото, съдът ее приел за установено по безспорен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Районният съд, при извършената служебна проверка не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като е посочил, че актът за установяване на административно нарушение е съставен правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН, нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. С оглед на всичко изложено първоинстанционният съд не е споделил довода на процесуалния представител на жалбоподателя, за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административно нарушение.

Независимо от горното, решаващият съдебен състав е приел, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, следва да се квалифицира като маловажен случай. Посочил е, че съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание и че в §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ - този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка първоинстанционният съд е отчел, че нарушението се изразява в закъснение по-малко от два месеца, тъй като задължението е следвало да се изпълни до 26.06.2023 год., а това е сторено на 23.08.2023 год. и че следва да се вземе предвид, че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и подзаконови нормативни актове, касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, както и че той, в срока на даденото му предписание, е отстранил констатираното нарушение. Съдът е посочил не на последно място, че нарушението е първо за жалбоподателя, не се твърди, а и не се установява, преди инкриминираната дата да е наказван с влязъл в сила акт за подобно деяние, а и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за Държавата. Така районният съд е приел, че всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Извел е извод, че наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Съдът изрично е отбелязъл, че не е налице и някоя от забраните по чл.29 от ЗАНН за приложението на маловажен случай. Така е извел и окончателния си извод, че предвид изложеното и поради това, че процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.4, във вр. с ал.2, т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид това, че от пълномощника на жалбоподателя своевременно са били поискани и направените разноски по делото, с решението си районния съд е присъдил и деловодни разноски в полза на дружеството - жалбоподател, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, са неоснователни и съответно, твърдяните отменителни основания не са налице.

В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и в процесното наказателно постановление нарушение съставлява „маловажен случай“ по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН, районният съд е извършил правилен анализ и оценка на доказателствата и въз основа на това е направил и правилен извод. Настоящият състав намира, че съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

В производството пред районния съд е безспорно установено, че на 16.06.2023 год., „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място] е сключило трудов договор с Ш. Т., гражданин на *** [***][държава], за длъжността „***“ . Посоченото лице притежавало Единно разрешение за пребиваване и работа в Република България №***, издадено на 19.05.2023 год. от ОДМВР - Кърджали по реда на ЗЧРБ и чл.15, ал.1 от ЗТМТ, със срок на валидност до 21.03.2026 год. От 02.03.2023 год. до 02.09.2023 год. Ш. Т. пребивава на територията на Република България с виза за дългосрочно пребиваване тип „D“, издадена на основание чл.24и от ЗЧРБ - „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. При сключването на трудовия договор с Ш. Т., дружеството, в качеството си на работодател, изпратило уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, до ТД на НАП, като справката била приета на 19.06.2023 год., както и била връчена на работника срещу подпис. Той бил уведомен за трудовия договор и за изпратеното уведомление към ТД на НАП, връчена му била длъжностна характеристика, както и му бил проведен начален инструктаж. Липсва спор и относно обстоятелството, че на дружеството е била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, при която установили, че работодателят „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място] не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, относно действително започване на работа на Ш. Т., гражданин на *** [***][държава] и притежаващ единно разрешение за пребиваване и работа в България, в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. С оглед извършената проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали е бил съставен Протокол №ПР2324838 от 11.08.2023 год., в който е било дадено предписание на работодателя, в срок до 24.08.2023 год. да отстрани нарушението. В посочения срок, а именно - на 23.08.2023 год. „ЕСД Конструкшън” ЕООД [населено място] е подало уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, за действителното започване на работа на лицето Ш. Т..

Както правилно е отбелязано в касационната жалба, уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Именно като държава - членка на ЕС, с изменението на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/обн., ДВ, бр.97/2017г./ са въведени изискванията на редица директиви на ЕС, измежду които и Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 год. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 год. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 год. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

По силата на Директива 2009/52/ЕО (10), за да се даде възможност на държавите - членки да проверяват по-специално за подправени документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест, държавите - членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. Съответно в чл.3 от Директива 2009/52 ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа - на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, а чл.4 от Директивата въвежда като изискване редица задължения на работодателите, включително и задължение да уведомяват компетентните органи, определени от държавите - членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. Очевидно е, че именно в съответствие с чл.4, §1, т.„в“ от Директивата е приета и разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

В настоящия случая липсва спор относно обстоятелството, че в нормативно установения в чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на T. S./Ш. Т. по трудовия договор, а именно: през периода от 19.06.2023 год. до 26.06.2023 год. включително, „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], в качеството на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на това лице в предприятието.

Настоящият съдебен състав, извършвайки анализ на релевантните по делото доказателства, намира преценката на районния съд за наличието на маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН по отношение на конкретния случай, за обоснована и съответна на доказателствата, събрани по делото.

В тази връзка следва да се отбележи, че преди приемането на наличието на предпоставките за приложението на квалификацията на по чл.28 от ЗАНН, респ. за приемането на съответното деяние като „маловажен случай“, следва да бъде извършена преценка на относимите към тежестта на административното деяние обстоятелства - времеви и пространствени измерения, механизма, при който е реализирано нарушението, съответните характерни признаци на предмета на нарушението, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите на извършителя, които подлежат на съвкупен анализ и преценка, ведно с конкретните данни за личността на дееца. „Маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН ще е налице, когато извършеното деяние, преценено при съвкупен анализ на горепосочените релевантни факти, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Във връзка с горното, касационната инстанция намира за правилна преценката на районния съд, че е налице деяние, което макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, то обществената опасност на същото е явно незначителна. Процесното нарушение касае неспазване от страна на работодателя на въведения в нормата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ 7-дневен срок за уведомяване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, считано от датата на действителното започване на работа от гражданин на трета държава. Такова уведомяване е било извършено от „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място] в срока на даденото предписание за това от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, а именно на 23.08.2023 год. Действително, касае се за закъснение от около 2 месеца, но в конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, че Ш. Т. пребивава на територията на Република България с виза за дългосрочно пребиваване тип „D“, издадена на основание чл.24и от ЗЧРБ - „Разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ и при сключването на трудовия договор с Ш. Т., дружеството, в качеството си на работодател, е изпратило уведомление до ТД на НАП по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, като справката била приета на 19.06.2023 год. и съответно уведомлението е било надлежно връчено на работника, взето в съвкупност с предприетите действия по уведомяване на ИА „Главна инспекция по труда“, както и липсата на доказателства за извършени други, предходни нарушение на ЗТМТМ, от страна на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], то извършеното нарушение разкрива обществена опасност, която е по-ниска в сравнение с тази на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В този смисъл е очевидно, че пропускането на срока за уведомяване по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ не е свързано с цел работодателят да прикрие случай на наемане на гражданин на чужда държава, като в конкретния случай от деянието не са настъпили никакви вредни последици.

Предвид това, отменяйки процесното наказателно постановление с мотива, че е налице маловажен случай на административно нарушение и предупреждавайки нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, районният съд е действал законосъобразно и в съответствие с правомощията си по чл.63, ал.4 от ЗАНН.

По изложените съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира депозираната касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, за неоснователна и недоказана, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба, представено от пълномощника на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.143 от АПК, следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - [населено място] да заплати на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД [населено място], ЕИК ***, направените разноски в настоящото касационно производството, които се претендират в размер на 540.00 лева с ДДС, произхождащи от заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие сер.** №*** от *** год./л.18/.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по делото, съдът намира за нужно да разясни следното:

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако наложеното с наказателното постановление административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата, върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба №1 от 09.07.2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева, възнаграждението се определя в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева. В случая, с процесното наказателно постановление, на дружеството „ЕСД Констракшън“ ЕООД [населено място] е наложена имуществена санкция, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, поради което, при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е приложима именно цитираната норма на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като изчислен съобразно тази норма, минималният размер на възнаграждението възлиза на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие Сер.** №*** от *** год./л.18/, по настоящото дело е заплатено, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 540.00/петстотин и четиридесет/ лева с ДДС, от което следва, че този размер на възнаграждението е формиран от данъчна основа, в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева и начислен 20% ДДС върху нея, в размер на 90.00/деветдесет/ лева или общо 540.00 лева с ДДС. При това положение следва да се има предвид и разпоредбата на §2а, предл.2/второ/ от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/ адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. От това следва, че договореното в конкретния случай адвокатско възнаграждение е в размер на 450.00/четиристотин и петдесет / лева, т.е. същото е точно в минималния размер, регламентиран в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като върху него е начислен и дължимия ДДС, в размер на 20% или 90.00/деветдесет/ лева и така е формирана сумата в размер на 540.00/петстотин и четиридесет/ лева, представляваща заплатеното в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Предвид изложеното е ясно, че заплатеното от дружеството-ответник по касация адвокатско възнаграждение е точно в минималния размер, регламентиран в чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и независимо от своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на същото, същото следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер, ведно с начисления върху него ДДС, в размер на 20%.

За дължимите на ответника по касация деловодни разноски следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище [населено място], в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, към структурата на която принадлежи и административнонаказващият орган, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №24 от 17.02.2024 год., постановено по АНД №942/2023 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - град София, с адрес – [населено място], [улица], ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕСД Конструкшън“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], ***, сумата в размер на 540.00/петстотин и четиридесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в касационното производство, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.