Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…./…………………г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия
Макариева
въззивно гр.д. № 256 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба „Пристанище
- Варна“ ЕАД срещу Решение № /22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 12587/2019
г. на ВРС, с което:ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на С.Н.Т., ЕГН **********,***,
извършено със Заповед № 32/21.06.2019 г., издадена
от изпълнителния директор на „Пристанище - Варна“ ЕАД, на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.,ВЪЗСТАНОВЯВА С.Н.Т., ЕГН **********,***, на
заеманата преди уволнението длъжност – „специалист интегрирана система за
управление“ в Отдел „Анализи, стратегии и интегрирана система за управление“ в
„Пристанище - Варна“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;ОСЪЖДА
„Пристанище - Варна“ ЕАД, ЕИК ……., със седалище и
адрес на управление: гр. В., пл. „С.“
№ ., ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Т., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 5180.94 лева /пет хиляди сто и
осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението – за периода от
21.06.2019
г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 7738.80 лева
/седем хиляди седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет стотинки/, както и
за периода от 09.11.2019 г. до
21.12.2019 г.
Във въззивната жалба са
изложени доводи за неправилност, и необоснованост на решението като постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Излага се, че работодателят е извършил подбор в
съответствие със законовите критерии като индивидуалните оценки са поставени
след справка с трудовите досиета. Счита се, че съдът е достигнал до неправилен
извод за допуснати нарушения в процедурата по подбора. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се отхвърлят
като неоснователни.
Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав
на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от С.Н. *** ЕАД искове с
правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Ищецът С.Н.Т. твърди, че работил в ответното дружество като специалист
интегрирана система за управление в отдел „Анализи, стратегии и интегрирана
система за управление“. Посочва, че със Заповед № 32/21.06.2019 г. бил уволнен
поради съкращаване на щата. Излага съображения за незаконосъобразност на така
извършеното уволнение. Поддържа, че съкращаването на щата е извършено еднолично
от изпълнителния директор, без той да има подобни правомощия. Заявява, че
съветът на директорите не е взел решение за съкращаване на щата, в какъвто
смисъл е уставът на дружеството. Посочва, че не е извършван подбор по чл. 329 КТ, а предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са
подписани от лице без представителна власт. Излага, че работи в ответното
предприятие от 23.02.2015 г., има завършено висше образование и не са му
налагани дисциплинарни наказания. Заявява, че не са му били предоставени копия
от протокола от 10.06.2019 г., към който препраща уволнителната заповед, а
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и процесната заповед
са му връчени в един ден.
Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено
със Заповед № 32/21.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на
„Пристанище - Варна“ ЕАД, и отмяна на същото; за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност; за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 7738.80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението – за периода от 21.06.2019 г. до
21.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Пристанище - Варна“ ЕАД, който излага съображения за неоснователност
на исковата претенция. Поддържа, че „Пристанище Варна“ ЕАД се управлява от
Съвет на директорите, който съгласно устава на дружеството е компетентен да
приема решения относно организационно-управленската му структура. Счита, че в
процесния случай не е налице промяна в организацията или управлението на
предприятието, поради което не е необходимо решение на съвета на директорите за
извършването на промяна в щатното разписание. Позовава се на чл. 9, т. „а“ от
правилата за работа на съвета на директорите на „Пристанище Варна“ ЕАД,
съгласно който изпълнителният директор упражнява правата на работодател по
отношение на работниците и служителите в дружеството и утвърждава разписание на
длъжностите. Посочва, че промяната в щата на отдел „Анализи, стратегии и
интегрирана система за управление“ е извършена след докладна записка на
ръководителя на отдела, с която същият изразява становище, че обемът на работа
може да се извършва от един специалист ИСУ.
Оспорва възраженията на ищеца, че уволнителната заповед е подписана от лице
без представителна власт. Излага подробни доводи за спазване на процедурата по
подбор. Ответникът навежда твърдения, че на служителя са връчени предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, като е изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ поради неспазване на предизвестието.Счита
предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ за недоказан по основание. Оспорва същия и
по размер, като посочва, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец
май е 1129.80 лв., а не както е посочено в исковата молба – 1289.80 лв. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и на дружеството да бъдат присъдени разноски.
Настоящият съдебен
състав на ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира
решението за валидно и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Релевираните от
въззивника такива се свеждат до незоконосъобразност на
проведената процедурата по подбор , което опорочава
извършеното уволнение като основните мотиви на
съда при вземане на процесното решение са свързани с липсата на наложено
дисциплинарно наказание на ищеца, липсата на доказателства за дисциплинарното
минало на служителката Л.С. и малката разлика от
О.Зт. между ищеца и класираната на предпоследно място в подбора служителка г-жа
С..
В случая
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК настоящият въззивен състав
препраща към нея.
На
първо място по отношение оплакването на
въззивника относно мотивите на съда за липсата
на дисциплинарно наказание на ищеца. Възражението е основателно .Никъд в
показателите за подбор Работодателят не е одобрявал критерии наличие или липса
на „дисциплинарно наказание". Одобреният критерий за оценка е „Качество и
начин на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата
дисциплина" и именно този критерий е оценила и назначената със Заповед
№308 от 10.06.2019г. Комисия. Нарушението на трудовата дисциплина в настоящият
случай е доказано, чрез обективни доказателства, които са приети от съда и не
са оспорени от ищеца. Индивидуалните оценки на всички лица участвали в подбора са поставени
след преглед на документите, които се съхраняват в трудовите им досиета.В трудовото
досие на ищеца е установено наличие на Докладна записка №3058 от 14.05.2019г.
на прекият му ръководител К.Д. - р-л отдел АС и ИСУ. От нея става ясно, че
според г-н Д., С.Т. не спазва /не уплътнява/ установеното му работно време и на
Докладна записка №3086 от 14.05.2019г. на Д.П.- ръководител отдел „Фирмена
сигурност" ведно с предоставена справка от личният пропуск на С.Т. за
периода 16.04.2019г. до 14.05.2019г. От справката съдържаща се в личното досие
на ищеца се установява, че за периода 16.04.2019г. - 15.05.2019г. преджевремените
напускания и закъснения на ищеца, като от тези констатации работодателят е счел,
че рефлектират върху начина на изпълнение на поставените задачи и спазване на
трудовата дисциплина от служителя. В личното досие на ищеца е установено
наличието на уведомително писмо №3174 от 20.05.2019г. с което е инициирано
дисциплинарно производство „предупреждение за уволнение", където подробно
са посочени периодите от време, в които не е на работното си място без да има
основание за това както и му е посочено началото и края на работният ден,
физиологичните почивки и времето за обяд. В личното трудово досие на ищеца е
установено наличие на Обяснение №3304 от 23.05.2019г. от което е видно по
думите на ищеца, че не е спазил установеното време за обедна почивка, а
закъсненията обяснява със служебни разговори и изпълнение на задачи. Счита, че
по-голяма част от констатациите „влиза-излиза" са за по-малко от 5 мин. и
наказание „предупреждение за наказание" е твърде пресилено. С оглед на
гореизложеното и в предвид, че в утвърдената Методика за оценка по чл.329 от КТ, оценяваният критерии е „Качество и начин на изпълнение на възложените
задачи и спазване на трудовата дисциплина", комисията чиито член е и
прекият ръководител на ищеца, който има пряко наблюдение върху неговата работа,
е направила извод, че С.Т. не спазва
регламентираното време за почивка, което е от 12.00ч. до 12.30ч. което е
нарушение на трудовата дисциплина съгласно Правилника за вътрешния трудов ред
на "Пристанище Варна" ЕАД. Тези констатации са записани в Оценъчният
лист на С.Н.Т., който е неразделна част от Протокол от 10.06.2019г. от работата
на Комисията. Именно и поради тази причина получена оценка по горепосоченият
критерии е 2 точки.
Относно
оплакването в жалбата , за неправилни изводите на съда, че „от събраните по
делото доказателства не се установява по категоричен начин действително ищеца
да е извършил дисциплинарно нарушение", съдът намира същото за основателно
, тъй като
становището за по-добра работа на Л.С.е основано на подавани
срещу ищеца докладни записки относно спазване на трудовата дисциплина.
Комисията
е извършила подбора и е оценила и класирала участвалите лица въз основа на
съдържащите се в трудовите им досиета документи. В нито едно друго трудово
досие освен в досието на ищеца не се съдържат документи които да разкриват
елементи от дисциплинарното минало, респективно само за ищеца има доказателства
под формата на докладна, извадка от входно изходните портали и обяснение от
което е видно, че не спазва установеното работно време и се случва да
закъснява. Поради
липсата на нарушения г-жа С.същата е получила по-висока оценка от
ищеца, което според комисията е следващата като възможност такава, като за този
критерии получава 3 точки. Комплексната оценка е сбор от всички
точки по критерии съгласно одобрената методика. В крайното класиране
Лора Собаджиева получава оценка която е с О.Зт. по-висока от тази на ищеца, поради причината, че тя е работила
по-добре по критерии „Качество и начин
на изпълнение на възложените задачи и спазване на трудовата дисциплина" .
Поради
неоснователност на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовия договор, съдът намира че предявените искова не следва да се уважават.
Въззиваемият следва да заплати на
„Пристанище - Варна“ ЕАД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление: гр. В.,
пл. „С.“ №., сумата от 520 лева, която включва ю.к. възнаграждения за двете
инстанции и държавна такса за въззивното производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 12587/2019 г. на ВРС , както и в частта
за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.Т.,
ЕГН **********,*** за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
32/21.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на „Пристанище - Варна“
ЕАД, и отмяна на същото; за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност; за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7738.80 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради уволнението – за периода от 21.06.2019 г. до 21.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда С.Н.Т.,
ЕГН **********,***, да залати на „Пристанище - Варна“ ЕАД, ЕИК ………., със
седалище и адрес на управление: гр. В., пл. „С.“ № ., сумата от 520 лева която
включва ю.к. възнаграждения за двете инстанции и държавна такса за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 02.03.2020
г., на основание чл. 315 от ГПК, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на съдия Татяна Макариева по гр.д. № 256 по описа на
Варненския окръжен съд
Съображенията ми са следните: Правилен е изводът на съда за извършен незаконосъобразен подбор при съкращаване на щата.
Законосъобразното извършване на подбор предпоставя обосноваване извършената от
работодателя преценка чрез посочване на конкретните данни за професионалните
качества и резултатите от работата на всеки от служителите, между които се
извършва подборът. В случая от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за законосъобразен подбор. В протокола за извършен
подбор от назначената комисия липсва преценка
на реалните знания и умения на давамата участници, които заемат
еднаква длъжност, които са от значение за квалификацията им. Оценките в
протокола за работата, са необосновани, тъй като не е установено служителите да
са съпоставяни по конкретни показатели, определящи нивото на работата им.
Ответникът, на когото е доказателствената тежест за установяване правомерността
на извършеното уволнение, не е доказал извършване на цялостна преценка на
квалификацията и нивото на работа на всеки от служителите,
обоснована с конкретни данни за професионалните качества и резултатите от
изпълнението на възложената им работа. Затова, следва извод, че не е извършен
законосъобразен подбор по критериите на чл.329 , ал.1 от КТ.
Съдия
: Татяна Макариева