Р
Е Ш Е Н И Е
№………../22.01.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9418 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
искова молба от Е.В.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която
е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1250 лева частичен
иск от целия в размер на 1279 лева(след
изменение съгласно молба от 14.01.2020г.), претендирана
като застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие
на 20.10.2018г. по застраховка „Каско” по
застрахователна полица №440118031055607/07.09.2018г., за л.а. Фолксваген Фаетон, рег. №В4494 СА, изразяващи се в увреждане на
странично огледало и предна дясна врата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
18.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско”, по застрахователна полица
№440118031055607/07.09.2018г.,за л.а. марка Фолксваген Фаетон,
рег. №В4494 СА. Твърди се, че на 20.10.2018г.автомобилът бил паркиран в
гр.Варна на ул.“Македония“ 55, където неизвестен извършител е увредил дясното
огледало и врата на автомобила. На 22.10.2018 г. е уведомен ответника за
настъпилото застрахователно събитие, което било регистрирано с щета номер
44010311808530 и е съставен описа, съгласно който увредени са страничното
огледало и предната дясна врата на МПС-то. След завеждане на щетата
застрахователят заплатил обезщетение в размер на 301,18 лева, която сума не
покрива размера на щетите. Настоява се за уважаване на предявения иск поради
изложените аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва сключването на описания в исковата молба договор за
застраховка. Позовава се, че в съответствие с действащите Общи условия
застрахованото лице е избрало обезщетението да се определи по експертна оценка
на застрахователя. На тази база на ищеца е заплатено обезщетение. Възразява, че
уврежданията по автомобила не кореспондират с механизма на декларираното
събитие, поради което се счита, че липсва причинна връзка между описаното
застрахователно събитие и вредите. Позовава се, че застрахованият не е изпълнил
значително с оглед интереса на застрахователя задължение да пази и ползва
процесното МПС с грижа на добър стопанин, да го поддържа в добро състояние и да
спазва правилата за експлоатация.В тази връзка се позовава конкретно, че
застрахованият автомобил не е паркиран на означено за това място и е бил пречка
за движение, което е довело до произшествието. Това поведение на застрахования
съставлява основание за изключване отговорността на застрахователя за наведения
риск.
В съдебно заседание ищцата Е.М. не се явява и
не се представлява. С нарочна молба поддържа така предявения иск.
Ответната страна се представлява от адв. Радев и адв. Панайотов,
които поддържат оспорването на иска.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието между тях на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” по застрахователна полица №440118031055607/07.09.2018г.,
за л.а. марка Фолксваген Фаетон, рег. №В4494 СА към
датата на застрахователното събитие- 20.10.2018г.
Не е спорно по делото, а и видно от
уведомление за щета № 44010311808530 (42),застрахованото лице
е уведомило ответния застраховател за настъпилото застрахователно събитие.
Не е спорно, че застрахователят „ДЗИ-Общо
застраховане“ АД е извършил опис –заключение по щета № 44010311808530 (л. 46), с
което е констатирано увреждане на странично огледало и предна врата.
Липсва спор, а и от приложените ликвидационен
акт от 24.10.2018г.(л. 43) и калкулация по претенция от 20.10.2018г. се
установява, че описаните щети са оценени на 301,18 лева.
По делото е обявено за безспорно, че
застрахователят е определил обезщетение в размер на 301,18 лева, която сума е
заплатена на застрахования.
По делото е изслушано заключението на САТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните. Вещото лице е дало заключение относно пазарната стойност на
разходите, необходими за възстановяване на увредените детайли. Експертът е
отговорил още, че за застрахования автомобил Фолксваген Фаетон
не се предлагат алтернативни авточасти
Въз
основа на горната фактическа установеност, съдът формулира следните правни
изводи:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността на иска предполага доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно
събитие, представляващ покрит застрахователен риск, вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В
случая наличието на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
увредения автомобил и ответният
застраховател е безспорен по делото факт. Спорни в производството са въпросите
относно механизма на застрахователното събитие, относно изправността на
застрахованото лице, както и относно размера на вредите.
1.На
първо място ответникът е възразил, че заявените увреждания не кореспондират на
механизма на декларираното застрахователно събитие.
В
случая ищецът сочи, че увредата е възникнала на докато
автомобилът е паркиран на пътното платно, а от приложената по делото
застрахователна преписка не се установява застрахованото лице да се е позовало
пред застрахователя на конкретен механизъм на събитието. Такова позоваване,
обаче не е необходимо. Застрахованият собственик не носи доказателствена
тежест за установяване на конкретен механизъм на причиняване на повреда,
нанесена на автомобила в паркирано състояние. При отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ за
застрахователен риск,
следва да се приеме, че законодателят е
поставил акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на имущественото
благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята
на застрахованото лице. Съответно и ограниченията на рисковете следва да се
търсят в насока
целенасочено поведение на застрахования. (така Решение № 858 от 16.11.2015
г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1163/2015 г.). Следователно
позоваването на изключените
рискове, представлява възражение, което следва да се основе на конкретно
твърдение съответно за вина, заблуда на застрахователя или инсценировка. Такива
възражения не са въведени от ответника. Отделно от изложеното ответникът е вече заплатил застрахователно обезщетение, с което си
поведение по същество е признал
въпросното събитие за покрит застрахователен риск, а оттам имплицитно, че
събитието се е осъществило.
2. КЗ, в разпоредбата на чл. 408, визира
основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Общото между тях е, че правото
на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на
задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на
страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото
имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите
от него. Конкретните проявни форми на основанията за
отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в
които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение -
задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за
плащане на обезщетение.
Или, както е обобщено в решение № 86 от
18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, за да бъде отказано
плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ (отм.); - аналогична на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния
договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/
настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на
това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването
на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
В конкретния случай отказът на ответника
да заплати обезщетение e обоснован с неизпълнение
на задължението на ищеца да експлоатира застрахованата вещ спрямо установени
правила за експлоатация и да паркира
МПС-то на означено за това място.
На първо място по делото не са ангажирани
застрахователен договор или ОУ, в което посоченото задължение да е определено
като значително с оглед интереса на застрахователя. Самите ОУ, ако и да са
обявени публично не представляват общоизвестни, нито служебно известни на съда
факти/ Решение № 107/25.07.2013г. по т.д.№ 381/2012г., I т.о/, поради което в случай, че страната желае да установи съответните правнорелевантни факти, на които се позовава, същата следва
да ги ангажира по делото. На следващо място, за да се приеме дадено
неизпълнение за значително по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, същото трябва да е от
такова от естество, че да повлияе съществено на поетия от застрахователя риск.
Паркирането на автомобила на уличното платно не може да повлия по посочени начин
на поетия застрахователен риск, още повече по делото не са ангажирани
доказателства застрахованият автомобил да е паркиран на неразрешено по см. на
чл. 98 от ЗДвП място.
Отделно от изложеното застрахователят е
заплатил обезщетение на застрахованото лице, с което е признал лисата на
условията по чл. 408, т. 3 КЗ.
3. Относно размера на вредата:
Съобразно чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното
обезщетение по договор за имуществено
застраховане се съизмерява със стойността, за която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество, респективно със средните пазарни средства, необходими за отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде реализирана
в пълен обем обезведата на пострадалия,
така че да
бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума
му, вследствие на настъпилия застрахователен
риск
Видно от заключението на вещото лице
стойността, необходима за отстраняване на вредите на пазарна база значително
надвишава определеното обезщетение по експертна оценка. Следователно така
определената репарация не обезщетява вредите в пълен размер каквото е
изискването на закона. Същевременно методиката на
застрахователя за определяне стойността на щетите не намира
приложение. Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите,
когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение. При съдебно предявена претенция за плащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението
съобразявайки законово установения принцип за интегрално обезщетяване на
вредите.
Относно конкретния размер на
вредите съдът съобразява заключението на САТЕ, като приема, че разходите
необходими за възстановяване на автомобила възлизат на 1279,88 лева.
Доколкото
между страните е прието за безспорно, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 301,18 лева, от установена
от вещо лице стойност -1279,88
лева следва да се приспадне
заплатеното обезщетение, като на ищеца да определи обезщетение в размер на 978,7 лева. До този
размер следва да се уважи частичният иск, като се отхвърли за разликата до претендираните 1250 лева.
В полза на ищеца следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
удовлетворяване на вземането.
По
разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се следват
сторените разноски съобразно уважената част от иска за държавна такса (50
лева), адвокатско възнаграждение (300 лева) и експертиза (110 лева) съгласно
представените доказателства и списък с разноски, или 360,16 лева.
На ответникът също се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска за държавна такса и адв
хонорар в размер на 102 лева, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 978,7 лева - частичен
иск от целия в размер на 1279 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за вреди от настъпило застрахователно събитие на 20.10.2018г. по застраховка „Каско” по застрахователна полица
№440118031055607/07.09.2018г., за л.а. Фолксваген Фаетон,
рег. №В4494 СА, изразяващи се в увреждане на странично огледало и предна дясна
врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 18.06.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ за
разликата над 978,7 лева до претендираните 1250 лева.
ОСЪЖДА
„ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 360,16 лева, представляваща сторените
по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Е.В.М.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** лева, представляваща
сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: