№ 17058
гр. София, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110122848 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от И. Б. Т. срещу „ВИВУС. БГ“
ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,00 лева,
представляваща частичен иск от сумата от общо 9,09 лева, представляваща недължимо
платена сума по сключения между страните договор за паричен заем №
**********/14.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба с ищецът твърди, че на 14.06.2023 г. сключил с ответното
дружество договор за паричен заем № **********, по силата на който му била
предоставена сумата от 300,00 лева, за срок до 11.07.2023 г., при ГПР 49,7 %, ГЛП
40,96 %, лихва за срока на договора в размер на 9,09 лева и такса за бързо разглеждане
в размер на 62,99 лева. Поддържа, че в изпълнение на договорните си задължения
заплатила на дружеството сумата от 372,08 лева, но с влязло в сила решение по гр.д.№
29620/2024 г. по описа на СРС било прието, че договорът е в противоречие с
императивните разпоредби на ЗПК. Ето защо, счита, че са налице предпоставките на
чл.23 ЗПК и следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и другите
разходи по него. По изложените съображения ищцата обуславя правния си интерес от
предявения иск, моли за неговото уважаване и присъждане на разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество не
оспорва облигационното отношение с ищцата по силата на договор за паричен заем №
********** от 14.06.2023 г., както и въведените в исковата молба твърдения за
1
отпусната главница, начислена такса към нея и погасяване на кредитното задължение.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави се възражение относно
присъждането и размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата.
В писмения отговор се излагат и доводи относно неоснователност на претенция
за прогласяване нищожността на сключения между страните договор, но доколкото
съдът не е сезиран с такъв иск, не намира за необходимо да възпроизвежда същите в
настоящото определение. В отговора се излага още и неотносими към предмета на
спора доводи относно такса за бързо разглеждане на кредита, по отношение на която е
налице влязло в сила решение, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
С определение, обективирано в протокол от проведеното на 16.09.2025 г.
открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в
размер на предявения иск като същият се счита предявен за сумата от 9,09 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.06.2023 г. страните са сключили
договор за паричен заем № **********, по който ищцата е погасила всички дължими
суми.
По делото е приложено решение № 21541/27.11.2024 г., постановено по гр.д.№
29620/2024 г. по описа на СРС, 85-ти състав, от което се установява, че по предявен от
ищцата против ответника установителен иск е признато за установено, че клаузата в
процесния договор за паричен заем № **********/14.06.2023 г., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 62.99 лв., е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона – на чл. 10а, ал. 2 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и поради неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл.
143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. На настоящият съд е служебно известно, че решението е влязло в
законна сила, с изключение на частта за разноските.
Съгласно правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в
потребителските договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да
се прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна
норма, определяща изискванията по чл.6, §1 на Директива 93/138ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори за
създаване на уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са
обвързващи за потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за
страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните
клаузи.
2
В конкретния случай с горепосоченото решение е обявена за нищожна само
клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане. Нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния акт се съдържа извод
относно недействителността на целия договор така, както поддържа ищецът в исковата
молба.
Отделно от предходното, при извършената самостоятелна проверка от
настоящия съд, доколкото за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, съдът приема, че не е налице нищожност на клаузата
за заплащане на договорна лихва, чието връщане се иска в настоящото производство.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, а случаят е точно такъв – основанието на договора е заем,
който е отпуснат и върнат, а установената нищожна клауза е само едно от акцесорните
задължения и не влияе на каузата на сделката.
В случая съдът намира, че с оглед срока на договора, размера на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката,
който носи кредитора, както и автономията на волята на страните, уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, уговорена е ясно и
недвусмислено в договора и не представлява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
Поради горното, искът за нейното връщане на базата на неоснователно обогатяване на
кредитора от длъжника, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. По делото няма доказателства за направени разноски от дружеството,
поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя единствено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото
не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Т., ЕГН ********** срещу „ВИВУС.БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Д.
Хаджикоцев“ № 52-54, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 9,09 лева, представляваща недължимо
платена сума по сключения между страните договор за паричен заем №
**********/14.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
3
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Б. Т., ЕГН ********** да заплати на
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Д. Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4