Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260106 Година
20.04.2022 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд –
търговско отделение, ХІХ състав,
На
двадесете и трети март Година две
хиляди двадесет и втора,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар БОРЯНА КОСТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 674 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ във вр. с чл.493а ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.429
ал.3 КЗ.
Ищецът П.Р.А.
ЕГН ********** ***, иска да бъде осъден ответинка ЗАД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
********* гр.София да плати обезщетение в размер на 80 000лв., заявен
частичен иск в пълен размер от 150 000лв., за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 24.01.2020г. в гр.Асеновград на ул. „Кап.
Андреев“, с извършител В.И.А. при управление на МПС с рег. № ****, с валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
ответника, както и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
19.06.2020г. до изплащане на сумата.
Твърди, че
на 24.01.2020г. В.И.А. управлява лек
автомобил с рег. № **** в гр.Асеновград на ул. „Кап. Андреево“, предприема
маневра ляв завой без да съобрази поведението си с пътната обстановк и без да
прояви предпазливост към пресичащия пътното платно пешеходец П.А., в резултат
на което го удря като причинява телесни увреждания на пешеходеца. За
настъпилото ПТП е образувано ДП № 60/2020г. на РУ Асеновград и ПрПр№ 178/2020г.
на РП Асеновград.
Твърди, че
водачът А. е нарушила правила на Закона за движение по пътищата по отношение на
чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1, както и чл.116, всички от ЗДвП. Водачът е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП, ако не бе
нарушил тези правила за движение. С поведението си А. е причинила деликт по
непредпазилвост, защото не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици – ПТП, при което ищецът е пострадало лице, но е била длъжна и е могла
да ги предвиди и предотврати, ако не бе допуснала нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
След ПТП
ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Св.Г.“***, където му е поставена диагноза
контузио капитис, контузио церебри, фрактура аркус ветребре С5, фрактура осис
зигоматици декстра нон дислоката. Тези травматични увреждания са в пряка
причинно – следствена връзска с настъпилото ПТП. Те са влошили изключително
много качеството на живот на ищеца – както в емоционален, така и във физически
план. Причинили са силни болки, които още се изпитват. Имало е реална и близка
опасност за живота му. Преживял е множество манипулации, процедури, болки,
неудобства и лишения, които търпи като резултат от ПТП, и те се отразяват на
всички аспекти на живота му. Поради травматичните увреждания ищецът не може да
се грижи сам за себе си, страхува се да остане сам, необходимо е постоянно
присъствие на човек, има проблеми със съня – не може да заспива, при заспиване
сънува кошмари. Станал е раздразнителен, избухлив, нервен, лесно раним. Оплаква
се от силна отпадналост, отпуснатост, сънливост, трудна концентрация,
главоболие, гадене, повръщане, смущения в зрението, трудности при храненето и
говореното, емоционална лабилност, световъртежи, замайвания, смущения на
паметта, нарушения във вниманието, функционална нестабилност и затруднения в
движенията, като част от тях продължават и към момента. Има останала
болезненост и повишена чувствителност на главата, предизвикващи постоянни болки
и затруднения в ежедневието.
При удара
на ищеца са причинени и множество охлузвания по лицето, обезобразили го.
Ищецът е
преминал през болничен престой, множество медицински прегледи и процедури,
обездвижване, поставен е в зависимост от близките си при задоволяване на
естествени физиологични нужди, преживял е силен стрес и шок от създала се
ситуация.
Твърди, че
за МПС, управлявано от А. към датата на деликта, е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти по полица № 78355799 при
ответника с действие от 02.03.2019г. до 01.03.2020г. На 08.06.2020г. е отправил
молба – претенция с вх. № ОК – 307471 за заплащане на обезщетение, по която е
образувана щета № **********. Към датата на сезиране на съда претенцията не е
удовлетворена извънсъдебно.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не
признава исковете по основание и размер. При условията на евентуалност, при
доказаност по основание на иска за обезщетение, се иска прилагане на принципа
за справедливост при определяне на обезщетението с оглед реално доказаните
претърпени болки и страдания и при отчитане на съпричиняването на деликта от
пострадалия пешеходец.
Възразява,
че пешеходецът е пресичал пътното платно на място без пешеходна пътека и като
не е съобразил поведението си с приближаващия се автомобил, предприел
правомерна маневра завой на ляво.
Признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № 78355799.
Не
признава, че причинител на ПТП е водачът на МПС с рег. № ****, марка Тойота,
модел Корола – В.И.А. , както и твърдяния от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП. Възразява, че ударът е бил непредотвратим за
водача, защото се е движела с разрешена и допустима по закон скорост и е
извършвала разрешена маневра завой на ляво като единствената причина за
настъпване на ПТП е поведението на пешеходеца – ищец, който въпреки възрастта
си на 73 години към датата на деликта е предприел пресичане на пътното платно
на необозначено място /без пешеходна пътека/ и в момент, в който приближаващият
се автомобил е бил на разстояние, при което ударът е бил непредотвратим от
техническа гледна точка за водача.
Възразява
при условие на евентуалност, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат като
приносът му е в размер на ½, защото в равна степен е допринесъл за
настъпване на ПТП.
Не признава
иска за главница по размер като посочва да е завишен и противоречащ на
изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Не
признава, че твърдяните травматични и психически увреди на ищеца са в причинно
– следствена връзка с ПТП като твърди, че някои от тях датират преди деликта.
Твърди, че
според представената медицинска документация е проведено медикаментозно лечение
като оплакванията са отзвучали и при липса на неврологична симптоматика,
причинена от травмата, ищецът е изписан в състояние без усложнения. Твърди, че
има „минимална“ мозъчна контузия, която не е оказала негативно влияние върхо
общото и неврологичното състояние на ищеца. Твърди, че депресивните периоди са
от преди инцидента.
Посочва
евентуално като справедливо обезщетение за реално получени увреждания сумата от
35 000лв. до 40 000лв.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след
преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените
доводи и възражения, приема за установено следното:
От
показанията на св. В.И.П. /преди с фамилия А./, представения протокол със схема
на ПТП и фотоалбум от местопроизшествие, както и заключението на в.л. С.М.,
дадено обективно, безпристрастно, компетентно и обосновано, което съдът
кредитира, се установява, че на 24.01.2020г. в гр.Асеновград, около обед, В.И.А. , сега П., управлява л.а. Тойота Корола с рег. № **** по ул. „Капитар Андреев“, в посока от
изток на запад, и предприема маневра завой на ляво към ул. „Цар Иван Асен II“ в посока на юг, с която се образува Т – образно
кръстовище. В същото време ищецът П.А. пресича платното за движение на ул. „Цар
Иван Асен II“ в посока от запад на
изток, от дясно на ляво, пред л.а. Тойота Корола. Настъпва удар на пешеходеца
от лекия автомобил с предната му част. П.А. е с лице към автомобила, носил е
очила, при удара и в резултат на него се подпира с ръцете на предната част –
капака на автомобила, след което се свлича и пада с лице към земята в близост
до автомобила и остава там.
Автомобилът
се установява на платното за движение като точното му местоположение е
онагледено във фотоалбума и изготвената от в.л. М. схема в заключението му,
съгласно които лекият автомобил спира върху осовата, разделителна линия на
двете ленти на пътното платно на ул. „Цар Иван Асен II“.
Произшествието
настъпва върху хоризонтален, равен участък от пътя, в зоната на кръстовището
между ул. „Капитар Андреев“ и ул. „Цар Иван Асен II“,
при движение през деня, при видимост, на дневна светлина. Платното за движение
в мястото на произшествието е с настилка от асфалт, който е бил сух. Няма
намерени следи от гуми.
В.л. М. е
изчислил, че лекият автомобил е изминал общо път от 10.87 м от спирането на
знак „Стоп“ на ул. „Капитар Андреев“ и потеглянето до спирането му при
настъпване на удара, движел се е със скорост от 16 км/ч и е изминал този път за
4.36 секунди.
Изчисленото
време на движение на пешеходеца А. от момента на навлизане на платното за
движение до мястото на удара е около 3.87 секунди. В момента на навлизане на
пешеходеца А. на пътното платно лекият автомобил е бил потеглил и е изминал около
0.18 м при скорост около 2.66 км/ч.
Дължината
на пълния спирачен път на лекия автомобил е 2.11 метра при установената скорост
на движение. Ако водачът на автомобила е реагирал със спиране в момента на
навлизане на пешеходеца А. на пътното платно, лекият автомобил би спрял преди
мястото на удара на разстояние от 8.58 м.
При този
анализ вещото лице М. приема, че водачът на лекият автомобил е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Съгласно
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, данните от фотоалбума и
протокола и показанията на актосъставителя св. Г.Д.Б., към 24.01.2020г. на
мястото, където П.А. пресича улицата и настъпва удара, не е имало пешеходна
пътека. Такава е имало на около 20 – 30 метра.
В съдебно
заседание в.л. М. обяснява, че при извършване на изчисленията си приема
„граничен“ вариант, при който водачът е най – затруднен да избегне
произшествието, като пешеходецът пресича пътното платно перпендикулярно, поради
което престоят му върху него е минимален.
След удара
водачът В.П. се обжада на полицията и на Бърза помощ
като местопроизшествието е запазено. Ищецът е откаран с линейка в УМБАЛ Св. Г. ***,
където е приет по спешност.
По случая е
образувано ДП №60/2020г. по описа на МВР – РУ – Асеновград за престъпление по
чл.343 ал.1 б.б, предл. второ, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, прекратено с
Постановление от 11.08.2020г. на районен прокурор към РП Асеногвард, влязло в
сила, на основание чл.343 ал.2 т.2 от НК. С Наказателно постановление № 21 –
0239 – 000003 от 05.01.2021г. на В. А. е наложено административно наказание
глоба поради виновно нарушаване на чл.119 ал.4 от ЗДвП.
Към 24.01.2020г.
ищецът е бил на 73 години.
От представената
от ищеца медицинска документация, показания на изслушаната свидетелка Ш.Г.А., ***
на ищеца, които съдът кредитира като безпротиворечиви, кореспондиращи на
представената медицинска документация и на заключенията на вещите лица по
делото, от заключенията на вещите лица д-р З.Н. и д-р Х.М., със специалност
неврохирург, дадени след личен преглед на ищеца, се доказва, че след травмата А.
изгубва съзнание за кратко, има частичен спомен за случилото се. От удара А. е
получил съчетана черепно – мозъчна, лицево – челюстна и шийна травма, включваща
следните травматични увреждания: Контузия на главата – локализирана в челната
област с травматичен оток, охлузване и болезненост, насиняване на клепачите на
двете очи, оток и болка в дясна зигоматична /ябълчна, скулна/ област; Контузия
на мозъка – умерено изразен общомозъчен контузионен синдром /обща слабост,
сънливост, главоболие/, частична ретроградна амнезия, без сигурни данни за
менинго – радикулерно дразнене, и огнищна неврологична симптоматика, КТ данни
за наличие на малко контузионно – кръвоизливно огнище в левия челен дял на
главния мозък, без данни за мозъчен оток и без данни за комплексионно –
дислокационен синдром; Неразместена фрактура на дъгата /бодилест израстък/ на
пети шиен прешлен, което е стабилна прешленова фрактура, без нарушение на
формата и размера на гръбначния канал, съответно без увреждане на гръбначния
мозък, и е довела до локални болки в шийния отдел на гръбначния стълб,
ограничение на движенията за продъжителен период от време, наличие на
радикулерни болки и нарушена кожна чувствителност, изтръпване по външната
повърхност на предмишницата и палеца на ръката; Неразместена фрактура на
дясната скулна кост.
Черепно –
мозъчната травма е довела до липса на ясен спомен за случилото се, главоболие и
световъртеж.
Периодът на
възстановяване след мозъчна контузия с характер на процесната продължава средно
до 12 – 18 месеца при липса на усложнение. Съществено значение за протичане на
оздравителния процес са възрастна на пострадалия, наличието на придружаващи
заболявания и съпътстващи травми, вид и количество на провежданото лечение.
Ищецът е
лекуван консервативно, поставена е имобилизация на шията с имобилизираща шийна
яка на Шанц за период от три месеца, при което е било необходимо спазване на
охранителен двигателен режим и обезболяващо медикаментозно лечение при
необходимост.
Св. Ш.А.
установява, че при посещение в болницата в деня на удара *** й бил в лошо
състояние, не е можел да говори, само е стискал очи, бил е на носилка, не е
можел да ходи, целият бил ожулен, не е имал кожа на цялата дясна ръка. Смислен
разговор провели на следващия ден, когато говорил, и обяснил, че всичко го
боли, чувствал се като разглобен, вече бил отекъл и с посиняло око.
Преди удара
П.А. е имал заболявания и е приемал лекарства поради нарушаване на съня и
установен Паркинсон. Пиел е лекарства и бил добре, спортувал, вдигал тежести,
правил упражнения за корема, почти всяка сутрин правил разходки пеша до Асенова
крепост, което е почти 10 км, и в този случай следобед не излизал, а когато се
разхождал на близо, правил втора разходка и следобед. Бил активен, чувствал се
много добре, спял, без депресии.
След удара,
още в болницата, Ш.А. забелязала, че ръцете му треперят много като треморът се
увеличил и в момента не може да се храни с лъжица, пие супата от чаша за чай,
което преди ПТП не било така – тогава е имал тремор, по – силно изразен в
лявата страна, слабо в дясната, след удара и двете ръце, главата и краката
треперят много. Вече не може да се занимава с предишните упражнения, няма
физическа активност, има много силни болки в коленете, сутрин му трябват около
5 минути да се раздвижи. *** вече му помага за всичко – обличане, събличане,
хранене, тоалет, а преди не е било така. Вече го е страх да излиза навън,
излиза по препоръка на доктора, но с нежелание. Скоро паднал, когато бил сам в
къщи, и лежал на циментовия под, докато А. се прибере, защото не е можел да
стане. След изписване от болницата загубва съня си, не може да спи, ходели на
лекари, на психиатър, изписали лекарства, и пак не може да спи повече от 3
часа, спи първо на дивана, после се мести на другия. Вече е много зле не само физически,
но и психически. Сега се храни само с кашава храна, три месеца е носил яката на
врада, синините и подутините на лицето минали бавно, носът бил цепнат, останал
белег, синините под очите стояли почти две седмици. Имал оплакване от
световъртеж и главоболие, световъртежът се запазил по – дълго. Вече се уморява
много при разходки, често сяда на пейка, при ставането има чувството, че ще
падне и че краката не го държат, вече не остава сам, изпитва страх, налага се ***
му непрекъснато да е до него, не може да излезе и да оцъства продължително от
дома, дори когато трябва да посети лекар, да си направи изследвания или по друг
повод, а преди удара е бил много самостоятелен, не е имал такива проблеми,
оставал сам в къщи по три – четири дена, когато на супругата му се налагало да
посещава болница за периодични изследвания поради хронично онкологично
заболяване.
От
показанията на ***, представената медицинска документа и заключенията на вещите
лица д-р Х.М., със специалност неврохирург, и д-р Д.К., психиатър и психолог,
се доказва, че при Х.А. първоначално, през 2006г., е поставена диагноза
Рецидивиращо депресивно разстройство – лек епизод, през 2014г. има
задълбочаване на тремор, което се определя като проява на болест на Паркинсон.
През годините е имал променливо психично състояние, лекувано с антидепресанти
поради тревожност и разстройство на съня. Правил е опити за пълноценно справяне
с ежедневието, спортувал, опитвал се е да бъде напълно автономен, независимо от
което през 2011г. е представен на ТЕЛК и е инвалидизиран с водеща диагноза
Есенциален тремор на минор, Органична емоционална лабилност с пракарано
органично депресивно разстройство, ИБС с нестабилна ангина пектори, хипертония
артериалис. В.л. д-р К. дава заключение, че всички описани заболявания са на
база Мозъчно – съдова болест, което е довело и
до органични разстройства на психичната деятелност – тревожно депресивни
симптоми. Такова е било състоянието на А. към мометна на ПТП. След ПТП и изписване
от болницата и след период на отзвучаване на болковия синдром, има влошаване на
психичното състояние, поради което ищецът посещава психиатър с поставена
диагноза Рецидивиращо депесивно разстройство умерено тежък епизод, довело до
увеличена доза на антидепресант, който приемал – тритико, и изписан втори
антидепресант – ремирта.
Наличието
на органична генеза определя хроничен ход на заболяването, както и повишена
чувствителност към външни фактори, на който терен А. е понесъл травматични
нарушения, хронологично свързани с ПТП, които са задълбочили оплакванията му –
както телесни, така и психически, и са се отразили на всички сфери на живота му
като е станал по зависим от грижа, бил е значително ограничен във времето
поради физическа умора и психическа неустойчивост. Задълбочили са се характеровите
особености, станал е по раздразнителен, избухлив, педантичен, сънят му е трайно
нарушен.
Непосредствено
след ПТП А. е прежиля състояние на остър стрес и разстройство на адаптацията –
смесена тревожно депресивно разстройство. Това състояние е изисквало промени в
терапията и начина на живот – имал е болки около 20 дни, носил е яка на врата и
превръзка на ръката в рамките на три месеца, тревожността и безсънието също са продължили
няколко месеца. Постепенно настъпва стабилизиране на състоянието с остатъчни
прояви на световъртеж, ограничена физическа активност, тревожност, които са
характерни както за преморбида, така и за хроничните мозъчно – съдови промени
при А..
Към момента, при освидетелстването, А.
се представя леко тревожен, съдействащ, отзивчив, интерпретира случилото се без
сериозен афективен заряд, поради изминалото дълго време, през което е имал
подкрепата на близките си, налице е откъсване от травмиращото събитие. В
резултат на лечението е постигнато значително подобрение на тревожно –
депресивната симптоматика. А. обитава обичайната си среда, подкрепян е от
семейството си, остава емоционално тревожен поради наличната органично – съдова
промяна на личността. Мисленето на А. е забавено и обстоятелсвено, което е
белег на органично съдови промени при МСБ. Концентрацията е затруднена и
краткотрайна, вниманието се привлича по – трудно.
Съгласно заключението на д-р Х.М.,
след извършен личен преглед и представената по делото медицинка документация,
сочи, че ищецът е в увредено общо състояние, контактен, в съзнание, адекватен;
с изразен Паркинсонов синдром – едър тремор на двете ръце, слабо изразен за десния
крак в седнало положение; масковиден израз на лицето; спастично повишен
мускулен тонус за крайниците и паравертебралната мускулатура; оживен надкостно
– сухожилен рефлекс за четирите крайника; прегърбена и приведена напред поза в
изправено положение; нестабилност в позата на Ромберг; възможна самостоятелна
походка, но нестабилна, забавена, с дребни крачки, провлачена; речта е
забавена, монотонна, без афатични нарушения. Приема тритоко по 1 т. вечер от 5
-6 години; ½ т. ремитра; Мадопар 200мг/50 мг 4 пъти по ½ т.
дневно.
Ответникът признава, че към
24.01.2020г. управляваният
от В.А. сега П., л.а. Тойота Корола с рег. № **** е
бил с валидно сключена и действаща застраховка Гражданска отговорност по полица
№ 78355799. Ищецът доказва, че с писмена молба – претенция с вх. № ОК – 307471
от 08.06.2020г. е поискал от ответника извънсъдебно изплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП неимуществени вреди, на което ответникът е отказал писмено
на 19.06.2020г.
При тези данни исковете са доказани по основание и
частично по размер.
Настъпилото на 24.01.2020г. произшествие
изпълнява състава на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД като вината на водача на
МПС В. А. сега П., се предполага на основание чл.45 ал.2 от ЗЗД и презумпцията
не се оборва от събраните доказателства. С влязло в сила наказателно постановление
на В.А. е наложено административно наказания глоба поради нарушаване на чл.119
ла.4 от ЗДвП, съгласно която норма водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.
Ударът между управляваното от водача В.А. МПС и ищеца
настъпва в средата на пътното платно, в непосредствена близост до
разделителната осова линия между двете ленти, т.е. на място с ясна и
неограничена от паркирали коли или други препятствия видимост към пешеходеца, в
момент, когато водачът извършва маневра завой на ляво, при която маневра по
закон – чл.119 ал.4 от ЗДвП, А. е била длъжна да пропусне пешеходеца чрез
спиране, след което да довърши маневрата завой, което водачът не е направил
като е ударил пешехода. Водачът е имал техическа възможност да спре преди
удара, защото в момента, в който потегля от ул. „Капитан Андреев“ и навлиза с
автомобила в кръстовището с ул. „Цар Иван Асен II“, пешеходецът П.А. още се е намирал на западния
тротоар. Това означава, че при извършване на левия завой за В.А. е имало
открита видимост към дясната, западна лента за движение на ул. „Цар Иван Асен II“, към която се преустроявала, и от която пешеходецът А.
е навлязъл върху пътното платно. Скоростта на движение на МПС, неговият
спирачен път при тази скорост, ясната видимост към средата на пътното платно, обедното
време, липсата на валеж и други препятстви, обосновават извода, че водачът на
МПС е бил в състояние да възприеме пешеходеца още при навлизането му върху
пътното платно и при движението му по него и да спре като го пропусне да мине,
което не е направил.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че липсва деликт, защото се доказа, че има нарушаване на правилата
за движение по пътищата от водача на МПС.
Неоснователно е възражението, че ударът е бил
непредотвратим за водача на МПС В.А. като за тази тези по делото не са събрани
доказателства, които да я установят. Вярно е, че МПС се е движело с разрешена
от закона скорост и е извършвало разрешена в конкретната пътна обстановка
маневра завой на ляво, но причината за настъпването на ПТП е неспиране на лекия
автомобил при доказана техническа възможност за това и непропускане преминаването
на пешеходеца.
Възразстта на пешеходеца към този момент – на 73
години, и неговата забавена подвижност
са аргумент в подкрепа на тезата, че вината за настъпване на ПТП е на
водача на лекия автомобил, защото наличието на забавеност в движенията и в
скоростта на пешеходеца го определят като обект, който може да бъде възприет
сравнително по – рано и който поради това не изскача внезабно, бързо и оттук
неочаквано, непредвидимо и непреодолимо
върху платното за движение
Основателно е възражението на
ответника, че пешеходецът е пресичал пътното платно на необозначено и оттук
неразрешено за целта място – не е имало пешеходна пътека, както и че е
предприел пресичане на пътното платно в момент, в който за него това не е било
безопасно, защото в момента, в който е стъпил на платното, лекият автомобил
вече е бил със започната маневра завой на ляво. Вярно е поради това, че
пешеходецът с това си поведение е допринесъл за настъпването на ПТП, защото,
ако бе пресякъл на място с обозначена пешеходна пътека, каквато е имало на
около 20 – 30 метра, както и ако се бе огледал и преценил възможностите си
спрямо завиващия към него лек автомобил като спре и го изчака, не би попаднал в
траекторията на движението му в момента, когато последният извършва маневрата
завой на ляво на кръстовището на двете улици. Фактът, че водачът не пропуска преминаващ
пешеходец, независимо, че не е на пешеходна пътека, при въведено от закона
задължение да направи това дори когато пешеходецът не е на пешеходна пътека,
означава, че основен принос за настъпване на ПТП има водачът на лекия
автомобил, който е имал в конкретния случай
техническа възможност за това и по закон е бил длъжен да даде предимство
на пешеходеца.
С оглед горното съдът приема, че пешеходецът е
съпричинил настъпване на ПТП с поведението си с 20 %
От удадара на ищеца са нанесени множество травматични
увреждания: контузия на главата, контузия на мозъка, неразместена фрактура на
дъгата и на пети шиен прешлен, неразместена фарктура на дясната скулна кост,
разкъсно – контузна рана на носа, охлузвания на лицето, контузия на дясното
рамо.
Преживяното ПТП и нанесените от същото травматични
увреждания на П.А. са довели до
изживяване на болки, страдания, психически нарушения, промяна в характера,
остър стрес и разстройство на адаптацията, които е справедливо да бъдат
обезщетени.
Преди ПТП А. е боледувал от мозъчно – съдова болест,
чиито първи прояви датират от 2006г. като започва с афективно разстройсттво на
настроението, което е хронично, повтарящо се във времето психично заболяване. В
развитие на заболяването играят роля както генетичните фактори, така и
влиянието на околната среда. Заболяването протича на пристъпи с различна
продължителност, между които има рмисии. През 2011г. в решението на ТЕЛК е
обективирано вече и нарушаване на функционалните му възможности с органичен
произход, което определя хроничен ход на заболяването, както и повишена
чувствителност към външни фактори. През 2014г. има задълбочаване тремор на ръцете и А. е
диагностициран с болест на Паркинсон. Приеманите
от ищеца лекарства са антидепресанти и Мадопар, което е специфично лекарство
при Паркинсон с оглед нарушаване и намаляване на двигателната активност.
Въпреки мозъчно – съдовата болест, ищецът е приемал
назначените лекарства, поддържал се е, болестта е била контролирана много
добре, защото е бил активен и самостоятелен, движел се е много, спортувал е, не
се е нуждаел от непрекъснато ежедневно обслушване, не се е страхувал да остане
сам, няма данни за нестабилна походка, загуба на равновесие, уморяемост, загума
на сън, но болестта е съществувала и поради нея нанесените травматични и
психически увреждания от ПТП са довели както до изживяване на остър стрес и
разстройство на адаптацията, болки и страдания, така и до влошаване на
наличното хронично заболяване, поради което му е изписан втори антидепресант,
завишена е дневната доза на Мадопар. Има задълбочаване на телесните и
психическите оплаквания и те се отразяват на живота и неговото качество като то
се влошава изключително много и прогресира. А. става зависим от грижа, става значително
ограничен като физически и психически възможности, затваря се, намалява
социалните контакти, задълбочават се характеровите му особености, като съдът
приема, че всички това също е прекя и непосредствена последица на ПТП, защото
хроничното заболяване на ищеца, съгласно заключението на в.л. К., се влие от околната
среда и неговите фактори. ПТП е негативен фактор и като такъв е ускорил и
задълбочил проявите на мозъчно – съдовата болест.
С оглед възрастта на ищцата – лице в
пенсионна възраст на 73 години към датата на деликта, което е имало хронично
мозъчно – съдово заболяване, но го е контролирало много добре, приемал е
лекарства, бил е активен, самостоятелен, социален, семейното му положение и ангажименти,
реално необходимия период за възстановяване, наличие на усложнения в хроничното
заболяване, довели до общо влошаване на качеството на живот и поставянето му в
зависимост от чужди грижи, вида на нужната терапия и проведеното лечение,
субективно изживените болки и страдания, както и психическите изживявания, вида
на нанесеното травматично увреждане, МРЗ за страната за 2020г. в размер на
560лв., съдът приема за справедлив размер на парично обезщетение за
компенсиране на претърпените от деликта неимуществени вреди сумата от 60 000лв.,
до която счита искът за докана и ще го уважи, а за разликата над този размер до
заявения от 80 000лв. като недоказан следва да се отхвърли.
Поради доказано съпричиняване на
деликта от пострадалото лице с 20 %, обезщетението се редуцира на
48 000лв. поради този принос.
Ответникът е отказал плащане на
претенцията, заявена извънсъдебно с писмена молба, връчена на 08.06.2020г.,
поради което претенцията за обезщетение за забава ще се уважи така, както е
предявена – от 19.06.2020г. до изплащане на сумата.
При този изход на делото на ищеца се
дължат по съразмерност разноски. Съгласно представената справка по чл.80 от ГПК
и договора за правна помощ, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по
чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв и се иска присъждане на възнаграждение в полза на Адвокатско
дружество „Ч., П. и И.“ с начисляване на
ДДС поради представени доказателства за регистрация на дружеството по ЗДДС. Дружеството
е защитавало ищеца при интерес 80 000лв. и по НМАВ възнаграждението е
2930лв. Претенцията е уважане в размер 60 % от заявената сума, при което по
съразмерност дължимото възнаграждение е 1758лв., върху което 20 % ДДС е
351.60лв., в резулта на дружеството ще се присъди възнаграждение от 2109.60лв.
за уважената част от исковете.
Върху присъдената сума ответникът
дължи ДТ от 1920лв. по сметка на ПОС и по съразмерност направените от бюджета
на съда разноски от 874,80лв.
На ответника за отхвърлената част от
иска по съразмерност се дължи 1840лв.
възнаграждение по договора за правна защита, съгласно договора на лист 51,
и върху сумата ще се начисли ДДС от 368лв., според данните за регистрацията по
ЗДДС на адв. Г. на л.52, общо 2208лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, и съдебен адрес ***, чрез адв. М.Г., да плати на П.Р.А. ЕГН ********** ***, и
съдебен адрес ***, чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ , обезщетение в
размер на 48 000лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 24.01.2020г. в гр.Асеновград на кръстовището на ул. „Кап. Андреев“
с ул. „Цар Иван Асен II“, с
извършител В.И.А. при управление на МПС л.а.
Тойота Корола с рег. № ****, с валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № 78355799 на автомобилистите,
издадена от ответника, както и
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 19.06.2020г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените неимуществени вреди от
48 000лв. до предявените от 80 000лв., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху сумата от 19.06.2020г. до плащането му.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, и съдебен адрес ***, чрез адв. М.Г., да
плати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ , БУЛСТАТ *********, гр.София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4,
възнаграждение за предоставена правна защита на ищеца П.Р.А. в размер на 2109.60лв.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, и съдебен адрес ***, чрез адв. М.Г., да плати на ПОС ДТ от 1920лв. и разноски от 874,80лв.
ОСЪЖДА П.Р.А. ЕГН **********
***, да платин на ЗАД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, и съдебен
адрес ***, чрез адв. М.Г., разноски по делото от 2208лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: