Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
от
|
10.04.2018г |
Град
|
Мездра |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІІ-ти граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|
||
В публичното заседание на
09.03.2018г в следния състав:
|
Председател |
ПЕНКА П. ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
|
|||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ПЕТРОВА |
||||||||
|
гражданско |
дело номер |
1876 |
по описа за |
2017 |
година. |
|||
и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Р.П.С. е предявила против „С
Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, следните обективно съединени искове:
1. Да се признае за незаконно прекратяването на трудовото ѝ
правоотношение, извършено със Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите Гюлай
Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина и съответно същата да бъде отменена; 2. Да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Оператор коригиращи
операции“; 3. Да се осъди ответното дружество да ѝ заплати обезщетение по
чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 3845,88лв за времето, през което е останала без
работа за период от 6м., считано от 18.12.2017г до 18.06.2018г.; 4. Да се осъди ответното
дружество да ѝ заплати обезщетение за неизползван 16 дни платен годишен
отпуск за 2017 г. в размер на 487,62 лв.,както и да се присъди законната лихва
върху сумите 3845,88лв и 487,62 лв, считано от датата на подаване на исковата
молба. Претендират се и разноски.
Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител,
оспорва изцяло предявените искове.
Предявените искове
са с правно основание чл.344, ал.1 т.1,2 и 3 във връзка с чл.225 л.1 КТ и чл.224 ал.1 КТ.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Представено е личното трудово досие на ищцата и е назначена
и изслушана съдебно счетоводна експертиза.
Съдът,
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната пълнота, приема за
установено следното: В исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното дружество по Трудов договор №1172/12.07.2010г, като с допълнително
споразумение към трудов договор от 10.05.2017 г. е изпълнявала длъжността „Оператор коригиращи операции” с
място на работа в гр.Мездра, в цех Производство. С настоящата искова молба е
атакувана, като незаконосъобразна Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите
на ответното дружество Гюлай Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата от 12.12.2017г на основание чл.71
ал.1 КТ. В исковата молба се твърди, че процесната заповед не е връчена на
ищцата по надлежния ред, като същата не е уведомена и не е подписвала никакви
документи на 12.12.2017г. На процесната дата не е била на работа, а в отпуск по
болест В подкрепа на тези твърдения са представени Болничен лист
№2999/12.12.2017г. и Епикриза с изх. № 17790/2017г, издадена от МБАЛ „Стамен И.”
АД гр.Монтана. Според изложеното в молбата
заповедта е подписана от трима свидетели, тъй като ищцата е отказала да
я подпише, но не и че е уведомена. Излагат се доводи, че заповедта не е
мотивирана и от същата не може да се установи откога тече предизвестието.
Посочено е още, че заповедта е незаконосъобразна и поради факта, че в момента
на уволнението е била в отпуск по болест, поради трудна бременност, за което
работодателят е имал информация. По изложените съображения се иска заповедта да
бъде отменена, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжнаст, както и да бъде осъден ответника да й запалти обезщетение по чл. 225
ал.1 КТ. В исковата молба е посочено, че се търси и обезщетение по чл.224 ал.1 КТ.
Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва изцяло предявените искове. Поддържа
становище, че трудовият договор е прекратен законосъобразно на основание чл.71
ал.1, във връзка с чл.70 ал.4 КТ в срока за предизвестие, а при прекратяването
на договорите с изпитателен срок не е налице закрила по чл.333 от КТ. Счита, че
заповедта е редовно връчена на 12.12.2017г лично на ищцата, която на тази дата
е била на територията на предприятието, видно от Регистър Вход-изход и
Разпечатка от охранителни камери. Тя е отказала получаването на заповедта, обстоятелство
което е удостоверено с подписите на присъствалите на връчването свидетели. По
отношение на твърдението, че заповедта не е мотивирана се излагат доводи,
че в същата ясно са посочени причини за
прекратяване на трудовия договор: „В рамките на
уговорения в полза на работодателя изпитателен срок в трудовия договор
на лицето, във връзка с чл.70 ал.4 КТ”.
Оспорва се и предявения иск по чл.224 ал.1 КТ, тъй като за неизползвания
от ищцата платен годишен отпуск й е заплатено обезщетение на 08.01.2018г заедно
с трудовото възнаграждение за м.декември 2017г, което е изплатено своевременно.
В подкрепа на последното е представено Удостоверение от Банка ДСК, Фиш за
работна заплата за м.декември 2017г.; Молба за отпуск и заповед за отпуск за
24.01.2017г; Молба за отпуск и заповед за отпуск за 13.03.2017г; Молба за
отпуск и заповед за отпуск за периода от 07.07.2017г до 14.07.2017г и Молба за
отпуск и заповед за отпуск за периода от 01.12.2017г до 08.12.2017г.
По
делото е представено копие от личното трудово досие на ищцата, от което се
установява, че ищцата е започнала работа в ответното дружество на 12.07.2010г,
съгласно трудов договор №1172/2010г., като е изпълнявала длъжността
„монтажник“. В последствие през 2013г е назначена на длъжността
„Оператор-тестовчик“, през 2016г е изпълнявала длъжността „Оператор коригиращи
операции /КСК/“, а на 10.05.2017г с допълнително споразумение към трудов договор №1172/12.07.2010г, ищцата
е приела да изпълнява длъжността „Машинен оператор/тест маса КСК/, коригиращи
операции“. В допълнителното споразумение е отразено, че новата длъжност се
заема на основание чл.70 ал.1 от КТ със
срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
По
делото са разпитани трима свидетели **, **и **. Всички те твърдят, че са
присъствали на връчването на заповедта за уволнение на ищцата на 12.12.2017г,
когато св. ** е прочел заповедта на ищцата и тъй като тя е отказала да я получи
те са се подписали в заповедта като свидетели.
Ищцата
в съдебно заседание потвърждава, че на 12.12.2017г заповедта ѝ е
прочетена и че е отказала да я подпише. Обяснили ѝ, че заповедта е за
уволнение по чл.71 КТ заради несправяне с работата, но ѝ казали, че
подробно ще я информират по пощата.
Вещото
лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза след проверка в ответното дружество е изготвило
заключението си, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като
обективно и компетентно. Според вещото лице месечното възнаграждение, служещо
за база за изчисляване на обезщетението
по чл.225 ал.1 КТ възлиза на сумата от 727,81лева. В заключението е посочено,
че на ищцата е начислено обезщетение по чл.224 КТ за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск във ведомостта за м. декември 2017г в размер на 352,84лева,
която сума е изплатена на ищцата по разплащателната ѝ сметка на
08.01.2018г.
Съдът, след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота, приема
за установено следното: С настоящата
искова молба е атакувана, като незаконосъобразна Заповед №
М-610/08.11.2017 г. на управителите на ответното дружество Гюлай Татлъдил и
Пьотр Сатурнин Павлина, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата от 12.12.2017г на основание чл.71
ал.1 КТ. Видно от представеното лично трудово досие ищцата е била в трудови
правоотношения с ответното дружество от 12.07.2010г., когато е назначена на
длъжността „Монтажник“. През годините е заемала различни длъжности, като последно
на 10.05.2017г е приела да изпълнява длъжността „Машинен
оператор/тест маса КСК/, коригиращи операции“. Със сключеното
допълнително споразумение към трудовия договор за тази длъжност е
уговорен шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя, който изтича
на 10.11.2017г. Страната, в чиято полза
е сключен договорът може да го прекрати без предизвестие във всеки един момент,
но най-късно до края на работния ден, в който изтича изпитателния срок. При наличие на
сключен договор със срок за изпитване в полза на работодателя /какъвто е
процесният договор/, последният може в рамките на изпитателния срок да го
прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да е
необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства.
Единственото задължение на съда в този случай е да провери дали прекратяването
е настъпило в рамките на уговорения изпитателен срок /решение № 11 от
27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4911/2014 г., III Г.О., ВКС/. Следователно за да
бъде законно упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата, позовавайки се на нормата на чл. 71, ал.1 от КТ, единствен релевантен факт
е волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор да е ясно
и безусловно изразено, без да е нужно мотивирането му и да е направено до
изтичането на срока за изпитване. Тези предпоставки в случая са налице. Атакуваната заповед е издадена на
08.11.2017г, което е в срока за изпитване и в същата ясно е визирано, че се
издава „В
рамките на уговорения в полза на
работодателя изпитателен срок в трудовия договор на лицето, във връзка с чл.70 ал.4 КТ”. От събраните писмени и гласни доказателства и
изявленията на ищцата в с.з., съдът приема за установено, че връчването на
оспорваната заповед е извършено на 12.12.2017г., когато тя е била прочетена на
ищцата, а отказът да я подпише е удостоверен с подписите на присъствалите трима
свидетели. Връчването на заповедта също е извършено в рамките на срока за
изпитване, тъй като в периода от 20.07.2017 г. до 30.11.2017 г. ищцата е била в
платен отпуск поради заболяване, видно от представените болнични листове,
приложени от стр.29 до стр. 33 от делото, а съгласно чл.74 ал.4 КТ в срока за
изпитване не се включва времето, през което
работникът или служителят е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата, за която е сключен договора.
В исковата молба
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед за
прекратяване на трудовия договор, поради не спазване на разпоредбите на чл. 333 КТ, тъй като ищцата е била в законоустановен
отпуск по болест, поради проблеми с бременността. При прекратяване на договорите,
сключени със срок на изпитване в полза на работодателя, работникът или
служителят не се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.333 КТ. В
чл.333 ал.1 КТ изчерпателно са изброени основанията за уволнения по отношение
на които са прилага предварителната закрила.
Закрила
при уволнение по чл. 333 от КТ е предвидена само за случаите, когато
уволнението става по инициатива на работодателя и не се прилага при
прекратяване на договора по време на изпитателен срок, включително и когато
изпитваният е бременна работничка. Основанието за прекратяване по чл. 71,
ал. 1 от КТ не попада в изчерпателно изброените в чл. 333, ал. 5 от КТ случаи,
в които бременна работничка или служителка ползва специалната закрила при
уволнение. В КТ липсва
закрилна норма, чрез която да се попречи на прекратяването на трудовия договор
със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, когато работникът или
служителят е в отпуск – платен, неплатен, по болест и други. В настоящият
случай работодателят се е възползвал от правата, предоставени му по силата на
КТ да прекрати сключения с ищцата трудов договор със срок на изпитване,
уговорен в негова полза, поради което и атакуваната заповед се явява
законосъобразна, а иска за нейната отмяна – неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
делото по главния иск, неоснователни и недоказани се явяват и обусловените исковете
с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ във връзка с чл.225 ал.1 КТ и следва да
бъдат отхвърлени. По отношение на иска
по чл.224 ал.1 КТ - видно от
заключението на вещото лице към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е имала 10 дни неизползван платен годишен отпуск и във
ведомостта за м.декември 2017г ѝ е
начислено обезщетение за тези дни в размер на 352,84лева. Това обезщетение е платено на 08.01.2018г, факт който се признава и от
ищцата. При това положение търсеното обезщетение до този размер е погасено чрез
плащане и на това основание иска в тази част следва да бъде отхвърлен. Следва
да бъде отхвърлен и иска над този размер до пълния размер от 487,62 лв , като неоснователен и недоказан.
Поради
неоснователност на предявените от ищцата искове, тя следва да заплати на ответното дружество работодател
направените пред първостепенния съд разноски за адв. възнаграждение, които
според представения договор за правна защита и съдействие и документ за
извършен банков превод, са в размер на сумата 1043,00лв. От
ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. С исковата молба са
предявени четири обективно съединени иска, а от представеното пълномощно се
установява, че е договорено адвокатско възнаграждение от 510 лева за предявения
иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ и 533лева възнаграждение за исковете по чл.344 ал.1
т.2 и 3 КТ .
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р.П.С. против „С Е
БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********,
за отмяна на Заповед № М-610/08.11.2017 г. на управителите Гюлай
Татлъдил и Пьотр Сатурнин Павлина, с която е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл.71 ал.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Оператор коригиращи операции“, и за изплащане на обезщетение
по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на 3845,88лв за времето, през което е останала
без работа за период от 6м., считано от 18.12.2017г до 18.06.2018г, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.П.С. против „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, с ЕИК: *********, за сумата от 352,84лева, представляваща обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.П.С. против „С Е
БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: *********, за заплащане на обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ над сумата 352,84лева до пълния претендиран размер от 487,62 лв,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Р.П.С., ЕГН **********, да заплати „С Е БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК:
*********, сумата от 1043,00лв – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: