РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2256/8.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА
НЕСТОРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Станка Журналова с участието на прокурора Кичка Казакова, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2483
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – Пловдив против Решение №260046/21.08.2020г.,
постановено по АНД №3774/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив,с
което е отменено Наказателно постановление /НП/ №511966-F543921/14.05.2020г., издадено от Зам. Директор на ТД на НАП
- Пловдив, с което на „МЕГЗ 36“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. Раковски, ул. „Владая“ №2, представлявано от
М.И.К., на основание чл. 185, ал.2 ат ЗДДС е наложено административно наказание
-имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател посочва, че решението на ПРС е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Иска се отмяната му и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – „МЕГЗ 36“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв.Н., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. В представени по делото
писмени бележка излага подробни съображения. Претендира присъждане на разноски
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена
в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХII от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
Дружеството „МЕЗ 36“
ЕООД, извършвало търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари,
като на 14.01.2020г., същото подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №303912000085635/14.01.2020г. и в тази връзка
служители към ТД НАП – гр. Пловдив започнали проверка за установяване наличието
на основания за регистрация по ЗДДС. От представени от проверяваното дружество
документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети
лица, било установено, че първата продажба, свързана с дейността е направена на
15.04.2019г., като пратката била приета от Спиди АД (въз основа на сключен
договор между Спиди АД и „МЕГЗ 36“ ЕООД) на посочената дата -
15.04.2019г., като при предаването й не бил издаден фискален касов
бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не
е регистрирал ФУ.
Няма спор, че дейността на „МЕГЗ 36“
ЕООД представлява „разносна търговия“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., предвид, че същото извършва продажба на
стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. От извършена
справка в информационната система на НАП станало ясно, че „МЕГЗ 36“
ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.
Въз основа на така извършените констатации, бил
съставен АУАН №F543921/14.04.2020г. за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Въз основа на издадения
АУАН било издадено процесното НП, с което на „МЕГЗ 36“ ЕООД, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3 000 лв., за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Позовавайки се на чл.25,
ал.2, ал.7 и ал.8 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., ПРС е формирал извод,
че безспорно лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на
стоки следва да отчитат продажбите си по реда, определен в ЗДДС и Наредба
№Н-18/2006г. и когато не са налице изключенията, предвидени в наредбата.
За да отмени НП обаче, районният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване
на НП. В тази връзка е посочено, че за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя по чл.7, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и
използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД.
ПРС е обсъдил разпоредбата
на чл.3 от Наредбата и е стигнал до извода, че в тази хипотеза на изключение и
в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада задължението на
правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово
устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискална касова
бележка.
Допълнително в мотивите
си съдът е посочил, че описанието на нарушението в АУАН и НП е непълно, неточно
и неясно, и липсва изложение на съставомерни факти и обстоятелства,
относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли
задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отговорност за
немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. Според районният съд, не
става ясно какъв е и този „друг документ“ по наредбата.
Прието е, че е допуснато
нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е от категорията на съществените, тъй
като рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.
Касационният съд намира следното: Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
Съгласно
чл.3 ал.1 от същата наредба/в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
От посочените
разпоредби, следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните
от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи; и 2) когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От твърде
общото описание на установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на
него НП, не става ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия
орган.
Отделно
от това от събраните по делото пред районен съд доказателства се установява, че
между „МЕГЗ 36“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен Договор №93055/13.02.2018г., в чийто
чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен
платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и
това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми
от наложен платеж както следва:
- суми, изплащани по банков път: сумите от наложен
платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30
часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа;
-суми, изплащани в брой от офис на Спиди: суми до 1000
лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден,
след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от
14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на
пратката;
-суми, изплащани в брой на адрес на клиента:
изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на
пратката,
За всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя
сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1.
Съгласно
чл.12.5.1 от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя
събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на
банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 1“ ЕООД. Договорено е също така, че
изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява
възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен
платеж на посочен електронен адрес. Т.е. договорено е между страните „Спиди“АД
да изплаща на „МЕГЗ 36“ ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по
посочена банкова сметка, *** „МЕГЗ 1“ ЕООД.
Съгласно
§1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е
пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор,
лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по
електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в
брой на получателя без никаква удръжка. Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и
изпълнител по договора от 13.02.2018г. с предмет – международни куриерски и
транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от
врата до врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 36“ ЕООД, има право да използва
услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки.
„Спиди“АД
е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1.
Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя,
предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези
съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази
връзка по делото е представено и Удостоверение №0062/03.11.2009г.
Действително
по делото няма доказателства, „МЕГЗ 36“ ЕООД да е договорило със „Спиди“АД
извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският
паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в
издаденото НП. В хипотеза на съществуваща договореност за извършване
от лицензиран пощенски оператор, който е същевременно и куриер – и на пощенски
паричен превод по отношение заплащане на стока от получателя, би било налице
изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и
в случай, че всички суми се превеждат по този начин, а именно чрез пощенски
парични преводи.
В тази насока се установява, че доставките си
„МЕГЗ 36“ ЕООД е осъществявало посредством наложен платеж, събирането на който
е възложено на „Спиди“АД, като съгласно §1 т.12 ДР ЗПУ „наложен платеж“ е
допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу
заплащане на определена от подателя сума. Следователно услугата „наложен платеж“ се състои от
два елемента – доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като
нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Така се
изпълнява гаранционната функция на услугата, като получателят е сигурен, че ще
получи поръчаната стока преди да я плати, а продавачът е сигурен, че ще получи
плащане за стоката си в момента на получаването и. Предвид така дефинираната
функция на наложения платеж, той не попада в изключенията на чл.3 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е и константната съдебна практика по
данъчни дела с предмет отказано право на данъчен кредит и/или доначислен ДДС.
При доставки, които са заявени онлайн, се приема, че дейността е съотносима с
даденото в §1 т.1 ДР на Наредба №Н-18/2006г. определение за понятието „разносна
търговия“ – разносна търговия е продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка.
Съгласно
чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., задължително се издава фискална касова
бележка за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3
ал.1. Както е посочил и районният съд, съгласно ал.2 на чл.25 от Наредбата, при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава
на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането,
освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално
устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази насока в
АУАН и НП липсват
такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което представлява нарушение
на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и районният
съд.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на
районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се
остави в сила.
С оглед изхода от спора, на основание чл.63
ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат
разноски в размер на общо 528лв. /петстотин двадесет и осем лева/ по
представения списък на разноските. Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.18 ал.2 във
вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на 440 лева. В
случая претендираният размер на разноските не е прекомерен.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив,
ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260046/21.08.2020г
на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД №3774/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите, да заплати на „МЕГЗ 36“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“№2, сумата от 528 /петстотин двадесет и осем/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.