Решение по дело №3019/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261514
Дата: 29 април 2022 г. (в сила от 29 април 2022 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20211100503019
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,29.04.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети април  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 3019 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №20267363 от 03.12.2020 г. по гр.д. №34972/19 г., СРС, ГО, 29 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 23Б, срещу Л.Д.Н. ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, оф.З, искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1530,34 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент №54, находящ се в гр. София, ж.к. ********“, бл. ********през периода от м.05.2013г. до м.04.2014 г„ ведно със законна лихва за периода от 17.11.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 101,04 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 04.11.2014 г„ за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62850/2014 г. по описа на СРС, 124 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.З ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Л.Д.Н. ЕГН ********** сумата от 700 лв. в настоящето производство и сумата от 448,58 лв. разноски в производството по в.гр.д.№11816/2017 г. по описа на СГС, ГО, II въззивен състав.

      Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон.Неправилно съдът приел,че ответницата, макар и тутуляр на вещни права върху имота, не трябва да отговаря за задълженията на дружеството.С договор за покупка на ответницата бил продаден процесния имот през 1990 г.,удостоверено в писмо на район Студентски-СО .С оглед оспорването са направили искане за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информацията.Дружеството не е успяло да се снабди с удостоверенията и втора възможност не им била дадена.

              Моли да се отмени решението и да се признае за установено дължимост на   исковата претенция спрямо  ответницата.Претендират се разноски.

Постъпил отговор по жалбата на ищеца,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

             С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 01.07.2020 г., на ищцовото дружество са дадени указания да ангажира доказателства, установяващи качеството на „клиент топлинна енергия“ по отношение на ответницата за процесния имот- апартамент №54, находя се в гр. София, ж.к. ********“, бл. ********, за исковия период. В тази връзка ищецът е релевирал доказателствено искане за издаване на два броя съдебни удостоверения, като с протоколно определение от 01.07.2020 г. същото е било уважено. Съдебните удостоверения са издадени на 02.07.2020 г. и от тази дата са били на разположение на ищеца, но до приключване на съдебното дирене същите не са получени от страна на негов процесуален представител.

             В приложения списък на живущите по апартаменти към протокол на ОС на ЕС на ж ********“ бл.44 вх.Б от 24.07.2002 г., срещу процесния топлоснабден имот фигурира име на трето за делото лице- Б.Н.Н.с ЕГН **********, за когото с представеното от ответницата към отговора на исковата молба удостоверение за съпруг, родствени връзки не се установява да е неин наследодател или съпруг. По делото не с ангажирани доказателства и за наличие на сключен договор за продажба на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответницата, който подлежи на доказване по общия ред на ГПК например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносно дружество.

Л.Д.Н. не е била открита на адреса на топлоснабдения имот за връчване на книжа по делото и този адрес не е сред регистрираните на лицето постоянен и настоящ адрес на територията на страната. Представеното писмо от Столична община обективира изявление на неучастващо по дело лице, като не съставлява и официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което съдържащата се в него констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на кмета и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Отделно от това, в същото не е посочен ЕГН на собственика, поради което и не установява,че именно ответницата е придобила собствеността върху имота.

                      Исковете против ответницата са правилно отхвърлени изцяло.

          Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение

          Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

           Въззиваемата страна е сторила 700 лв.разноски за адвокат,които следва да бъдат присъдени.

            Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение №20267363 от 03.12.2020 г. по гр.д. №34972/19 г., СРС, ГО, 29 с-в

  ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Л.Д.Н. ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 700 лв. разноски за въззивното производство.

   РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.