№ 19471
гр. София, 26.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. Л.А
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело №
20221110145814 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба от „А- ...” ЕООД срещу ЗК „Л.И.” АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сума в размер
на 5 103,36 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” №
BG/22/121001689826 във връзка с настъпило застрахователно събитие – изпускане на
метален предмет при работа с хидравлична щипка на застраховано моторно превозно
средство при ответника – товарен автомобил .... г., във връзка с което е образувана
щета с № .... при ответното дружество, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 23.09.2021 г. в базата на „БКИ” ЕАД, находяща се в Южна
индустриална закона на ...., Д.С., поради недостатъчен контрол и обезопасяване при
работа с хидравличната щипка на МПС-то, изпуска метален предмет, който уврежда
полуремарке „Шмитц”, ...., собственост на ищеца. Сочи се, че за настъпилото
произшествие между участниците е съставен двустранен констативен протокол за
пътно-траснпортно произшествие от същата дата. Изложени са доводи, че към датата
на инцидента за МПС ..., е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество, поради което последното отговаря за репарирането на вредите в
резултат от удара от металния предмет по посоченото полуремарке, собственост на
ищеца, които се твърди да са в размер на 5 103,36 лв. Съобразно изложеното е
направено искане предявеният иск да бъдат уважен. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по посочената от ищеца
застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
1
Акцентира, че дейността, при която е настъпило събитието, е товарно-разтоварителна
дейност и касае неправилно боравене с хидравличната щипка, тип кран, който риск се
покрива от друг вид задължителни застраховки. Сочи, че по застраховка
„Професионална отговорност” подлежат на обещетяване причинени щети при
неправилно бораване на краниста-оператор. Изложени са и доводи, че по посочения
застрахователен договор ответникът следва да покрива отговорността на
автомобилиста, а не на товарача-кранист. Оспорени са мястото и механизма на
осъществяване на инцидента, включително и размера на причинените имуществени
вреди. Съобразно изложеното е направено искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и ответното дружество, с параметри, посочените в исковата
молба, 2) в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, 3) характер и размер на причинените вреди от настъпилото
застрахователно събитие в срокa на договора за имуществено застраховане. В тежест
на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
плащане на дължимото обезщетение.
В процесния случай между страните не е спорно и от представената
застрахователна полица № ..../14.06.2021 г. /л. 43 от делото/ се установява, че за
процесния товарен автомобил марка „ДАФ”, с рег. № В 3359 ТХ, е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, валидна към датата
на инцидента – 23.09.2021 г.
Спорът между страните се концентрира относно предметния обхват на
застраховката „Гражданска отговорност" и въпроса дали процесното събитие
представлява покрит от нея застрахователен риск, подлежащ на обезщетяване.
В исковата молба се твърди и от събраните по делото доказателства – двустанен
констативен протокол от 23.09.2021 г. /л. 7 от делото/, заключение на съдебна-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и обективно
изготвено, и показанията на свидетеля Димитър Нейчев Стойнев /л. 92 – гръб от
делото/, които съдът кредитира като логични, вътрешно последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява следния
механизъм на процесния инцидент: на 23.09.2021 г. в базата на „БКИ” ЕАД, находяща
се в Южна индустриална закона на ...., Д.С., поради недостатъчен контрол и
обезопасяване, при работа с хидравлична щипка на застрахования товарен
автомобил, при товарене на метално парче, изпуска същото, което пада и удря
полуремарке „Шмитц”, ...., собственост на ищеца.
Застраховка „Гражданска отговорност" е вид застраховане, при което
застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора
застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна.
"Гражданска отговорност" за вреди, причинени на трети лица по време на движение и
работа с МПС на основание чл. 45 и чл. 50 ЗЗД могат да носят както собствениците,
така и техните водачи. Т. е. обект на застраховане е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на
2
застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС.
В графа „Застраховане” на обсъжданата застрахователна полица изрично е
посочено, че застрахована е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или ползването на моторното превозно средство.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че твърдените
имуществени вреди не са свързани с притежаването и/или ползването на моторното
превозно средство, а счита, че същите настъпили вследствие на ползването му не като
средство за превозване на товари, а при осъществяване на товаро-разтоварителна
дейност, настъпилите вреди при извършване на която не са предмет на сключената за
товарния автомобил застраховка „Гражданска отговорност”, а биха могли да бъдат
предмет на друг вид застраховка или ангажиране на възложителя на работата.
Съществено е, че от представените докуазателства се установява, че вредите са
причинени от бораването с хидравнична щипка, монтирана на застрахованото МПС, а
не при неговото ползване.
В обобщение, съдът намира, че при настъпването на процесния инцидент
процесният товарен автомобил не е бил използван като транспортно средство, а за
товарене на метални парчета, т. е. използвана е подемната му двигателна сила. Това
е и основното възражение на ответника, което съдът намира за основателно съобразно
разясненията, дадени в решение на СЕО от 28 ноември 2017 година, постановено по
дело C 514/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Tribunal da Relaзгo de Guimarгes (Апелативен съд на Гимараеш, Португалия)
с акт от 23 юни 2016 г., постъпил в Съда на 3 октомври 2016 г.
В пар. 38 от него е прието, че понятието „използване на превозни средства" по
смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива обхваща всяко използване на
превозно средство като средство за транспорт". Според следващия пар. 39: „фактът, че
участвалото в произшествието превозно средство не се е движело към момента на
настъпване на произшествието, сам по себе си не изключва възможността
използването на това превозно средство към този момент да е съобразно функцията му
на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата на понятието „използване на
превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива. Освен това,
въпросът дали двигателят му е бил включен или не към момента на настъпване на
произшествието, не е определящ в това отношение. И по – нататък: „Що се отнася,
обаче, до превозни средства, които като процесния трактор могат освен като средство
за транспорт, каквото е обичайното им предназначение, да бъдат използвани при
определени обстоятелства и като работни машини, е важно да се прецени дали при
настъпването на произшествие, в което е участвало такова превозно средство,
последното е било използвано преди всичко като средство за транспорт , в който
случай използването му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни
средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива, или като работна
машина, в който случай използването му не би могло да бъде обхванато от това
понятие.
По това дело е било установено, че при настъпване на произшествието, в което е
участвал тракторът, същият е бил използван като генератор на двигателната сила,
необходима за задвижване на помпата на хербицидната пръскачка, с която той е бил
снабден, за да се пръскат с хербицид лозовите главини в земеделско стопанство. Затова
подобно използване се свързва преди всичко с функцията на този трактор на работна
машина, а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието
„използване на превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа
директива.
3
Даден е следният отговор на поставения въпрос: член 3, параграф 1 от
Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на
законодателствата на държавите - членки относно застраховката „Гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства" не
обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и
основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да
служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната
сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка.
Категорично установените по делото данни, че процесният товарен автомобил
не е бил използван като транспортно средство, а за товарене на метални парчета
посредством монтирана на него хидравлична щипка, т. е. използвана е била подемната
му двигателна сила, каквито твърдения са изложени от самия ищец в депозираната
искова молба, съобразени с приетото от СЕО по отправеното му преюдициално
запитване, задължително за съда на основание чл. 633 ГПК, налагат извода, че
процесният инцидент, осъществен на 23.09.2021 г., не съставлява покрит от полицата
застрахователен риск, подлежащ на обезщетяване и само на това основание
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 8 ГПК, право на
разноски има ответника, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „...” ЕООД, ЕИК ...., със седалище в град ...., срещу
ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ...., със седалище в град ...., осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в размер на 5 103,36
лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” № BG/22/121001689826 във
връзка с настъпило застрахователно събитие – изпускане на метален предмет при
работа с хидравлична щипка на застраховано моторно превозно средство при
ответника – товарен автомобил марка ..... г., във връзка с което е образувана щета с №
.... при ответното дружество, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, „...” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище в град ...., да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ...., със седалище в град ...., сума
в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5