Решение по дело №138/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 213, ал. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и е образувано е по жалбата на П. Г. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, оф. 8 против Заповед № 1818з-1070/23.11.2023 г. на Началника на РУ – Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, моли се да бъде отменена. Сочи се, че в случая не е приложима хипотезата на чл. 155 от ЗОБВВПИ, тъй като не е отнето издаденото съответно разрешително.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. По изложени съображения моли съда да уважи жалбата и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита с вх. № 1694/20.02.2024 г., в която гл. юриск. П. моли съда да остави без уважение подадената жалба. Счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и не противоречи на целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се по делото, че жалбоподателят П. Г. е притежавал Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия № 20170323195 със срок на валидност до 15.05.2022 г. за ловна пушка „ИЖ 827“ кал. 12 с № А 14399 и за ловна пушка „Мосберг/500А“ кал. 12 с № [рег. номер]. На 12.05.2022 г. посочените две ловни оръжия са предадени в служба „КОС“ при РУ – Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, лично от жалбоподателя. Не се установи след изтичане на срока на валидност на разрешителното за дейности с ловно огнестрелно оръжие (15.05.2022 г.), жалбоподателят да е инициирал производство по издаване на ново разрешително или да е предприел действия по прехвърляне собствеността на оръжията.

С писмо рег. № 181800-16766/20.10.2023 г. на РУ – Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, жалбоподателят е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за това, че се образува производство по отнемане в полза на държавата на притежаваните от него ловни огнестрелни оръжия. Това писмо не е редовно връчено, но видно от изложението в подадената жалба, жалбоподателят не отрича да е уведомен през месец октомври 2023 г. за започнала процедура по одържавяване на същите.

Последвало е издаване на процесната Заповед № 1818з-1070/23.11.2023 г. на Началника на РУ – Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която са отнети в поза на държавата посочените по-горе огнестрелни оръжия. Заповедта е връчена лично на 19.12.2023 г. на лицето срещу подпис, като в законоустановения 14 – дневен срок същият е упражнил правото си на обжалване по административен ред. С Решение № 312000-241/05.01.2024 г. жалбата му е оставена без разглеждане, тъй като органът е приел, че същата е просрочена.

В законоустановения 14 – дневен срок от издаване на решението на горестоящия орган е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

При издаване на оспорената заповед, административният орган е мотивирал отнемането в полза на държавата с това, че жалбоподателят не е прехвърлил собствеността върху вещите или не е подал заявление за издаване на съответното разрешително в сроковете по ал. 2 на чл. 213 от ЗОБВВПИ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Обжалваната заповед е постановена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 155 вр. чл. 81, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 5 вр. чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в установената за това писмена форма. Териториално компетентен с оглед на посочените норми е началникът на съответното РУ, издал разрешенията за съхранение и носене на ловното огнестрелно оръжие - в случая РУ – Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. С оглед на това, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, тоест не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК – липса на компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1. Горното обосновава извод, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като визираната разпоредба е императивна и същият има задължение да изследва единствено дали са налице предпоставките за нейното приложение.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите – в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване. При изтичане на посочения срок, компетентният орган извършва проверка дали в рамките му лицето е подало заявление за издаване на ново разрешение. Предпоставка за издаване на заповедта за отнемане в полза на държавата на процесните оръжия в случая е изтеклият едногодишен срок (който в случая следва да се счита не от датата на предаване на оръжията – 12.05.2022 г., а от датата, на която е изтекло разрешителното за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие – 15.05.2022 г.) и липсата на акт на разпореждане със собствеността върху оръжията, както и липсата на подадено заявление за издаване на разрешение за съхранението им в този срок.

Начинът, по който е регламентиран срокът по чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ – с начален и краен момент на изтичането му и липсата на възможност за неговото прекъсване и спиране, навежда на извода, че срокът е преклузивен. С изтичането му се погасява правото на притежателя на оръжие и боеприпаси да се разпорежда с тях. Необходимо е в този срок да е извършено прехвърляне на собствеността от страна лицето по чл. 213, ал.1 от ЗОБВВПИ на субектите, посочени от законодателя в нормата на чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ – на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване на оръжие. При липса на такова прехвърляне настъпват предвидените в чл. 213, ал. 5 последици, а именно: вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1, освен ако в същия срок не е подадено искане за издаване на съответно разрешение.

Настоящият състав намира, че независимо от това, че в чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ, към която препраща ал. 2, са регламентирани случаите на отнето разрешение за осъществяване на дейност с решение по чл. 155 от същия закон и на прекратено разрешение поради прекратяване на дейността, то разпоредбата на чл. 213, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗОБВВПИ е приложима и в случаите, когато оръжието е предадено на органите на МВР поради изтичане на срока на разрешителното и не е подадено искане за подновяването му по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, нито е подадено заявление за издаване на ново разрешително. Съдът счита, че е налице непълнота на закона, а съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

В случая е безспорно, че оспорващият е предал на 12.05.2022 г. оръжието, подробно описано в Приемо-предавателния протокол от тази дата (лист 71) и че разрешението му за съхранение и носене на огнестрелното оръжие е изтекло на 15.05.2022 г., както и че към датата на издаване на оспорената заповед – 23.11.2023 г. е изтекла повече от една година, както от предаване на оръжието, така и от изтичане на срока на разрешителното му за съхранение и носене на оръжието и той не е прехвърлил собствеността му.

По делото няма данни, а и оспорващият не твърди, че е подал заявление за подновяване на срока на разрешителното по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ или че е подал заявление за издаване на ново разрешение за съхранение и носене на оръжие. Ирелевантни в случая са обстоятелствата защо това не е сторено в предвидените срокове. Тук е мястото да се посочи, че искането за продължаването на разрешителното се прави не по-късно от 30 дни преди датата на изтичане на действащото разрешение - т.е. в случая до 15.04.2022 г. (тъй като разрешителното изтича на 15.05.2022 г.). Заявление не е подадено и в едногодишния срок, в който оръжието е било съхранявано от служба „КОС“ при РУ – Пазарджик.

По изложените мотиви, съдът намира, че хипотезата на чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ е приложима по аналогия в настоящия случай, тъй като целта на този специален закон е строго регулиране на обществените отношения, свързани с придобиването, съхранението, носенето и употребата на оръжия и отнасящи се до живота и здравето на гражданите. Доколкото в случая не се касае до реализиране на наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, независимо че чл. 213 от ЗОБВВПИ е разположен в глава IХ на закона „Административнонаказателни разпоредби“, то не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, който изключва прилагането на закона по аналогия.

След като законът изисква при отнемане на разрешителното за оръжието и изземване на същото прехвърляне на собствеността в годишен срок или подаването на ново заявление за разрешение, няма никакво основание да се приеме, че когато изтече срокът на валидното разрешително и лицето предаде оръжието си на полицейски орган, то няма аналогични задължения, защото е ясно, че никой не може да притежава, държи и съхранява оръжие без валидно разрешение, вкл. след като изтече срока на издадено преди такова, и дължи да предаде оръжието си, след което в същия срок - в рамките на една година от предаването да се разпореди с това оръжие или да поиска издаването на ново разрешение. Логиката на закона е да се даде разумен срок на лица, които по една или друга причина нямат валидно разрешително за носене и съхранение да се разпоредят с оръжията, чийто собственици са или да поискат нови разрешения за тяхното носене и съхранение, но след като в този срок лицата бездействат, те губят и правото си на собственост именно поради това бездействие. Когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в тези срокове, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1.

С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата – като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Г. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, оф. 8 против Заповед № 1818з-1070/23.11.2023 г. на Началника на РУ – Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА П. Г. Г., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, оф. 8, да заплати на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.