Р Е Ш Е Н
И Е № 999
гр. Перник, 31.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина
Златарева
при участието на секретаря Божура Антонова, като
разгледа гр.дело №9074 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова от В.С.Д. *** АД, с която е предявен иск за установяване несъществуването на парични вземания за сумата от 2305,53лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2006г. до 31.07.2008г. и за сумата от 809,09 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.08.2006г. до 17.11.2009г., както и за законната лихва върху главницата от 2305,53лв. считано от 23.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски по делото в размер на 163,44 лв., за които суми е издаден изпълнителенн лист от 02.07.2010г. по ч.гр.д.№6289/2009г. на РС-Перник поради погасяването им по давност след издаването на изпълнителен лист.
Ищецът поддържа, че ответникът, в качеството му на доставчик на комунални услуги претендирал вземания към него за сумата от 2305,53лв., представляваща стойност на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2006г. до 31.07.2008г. и за сумата от 809,09 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.08.2006г. до 17.11.2009г., както и за законната лихва върху главницата от 2305,53лв. считано от 23.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски по делото в размер на 163,44 лв. Твърди, че за същите вземания ответникът се снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.д.№5448/2009г. по описа на РС-Перник. Поддържа, че след издаване на изпълнителния ответникът бездействал, при което образуваното за събиране на вземанията изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК и изтекъл законоустановения давностен срок. Впоследствие за събиране на вземанията било образувано ново изпълнително дело, от където и предвид отказа на ответника да заличи задълженията на ищеца като погасени по давност последният обосновава правния си интерес от процесния отрицателен установителен иск за същите.
При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да признае за установено несъществуането на вземанията по изпълнителния лист да му присъди разноски.
Ответникът не ангажира становище по предявения иск в срока по чл. 131 ГПК.
В първото по делото заседание оспорва
предявения иск като неоснователен с конкретни твърдения, че давността за
вземанията е спирана и прекъсвана многократно.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6289/2009г. се
установява, че за процесните вземания е издадена заповед №5448 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2009г., която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. Въз основа на влязлата в законна сила
заповед за изпълнение на 02.07.2010г. е издаден изпълнителен лист.
Установява
се от приложения по делото препис от изпълнително дело № 420/2010г. на ЧСИ – А.М.,
че същото е образувано срещу В.С.Д. въз основа на молба с вх. № 3297 от
17.08.2010г.
От
преписа от изпълнително дело № 2271/2018г. на ЧСИ С. Б. се установява, че
същото е образувано срещу ищцата на основание същия изпълнителен лист въз
основа на молба от 21.09.2018г. от „Топлофикация-Перник“ АД.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената
разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск
изпълнението. По своята правна същност отрицателният установителен иск по чл.
439, ал. 1 ГПК е проявна форма на защита на длъжника в производството по
индивидуално принудително изпълнение срещу материалноправната му
незаконосъобразност. Последният има за предмет оспорване на вземането,
материализирано в изпълнителния лист и може да бъде основан единствено на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание и водещи
до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или
на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия
законов текст.
От изложеното следва, че
в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената
искова защита – наличието на спор между страните относно съществуването на
вземането, а в тежест на ответника е да
установи предприемането на действия,
водещи до спиране, респ. прекъсване на погасителната давност на процесните
вземания.
Оспорването на исковите
претенции, релевирано от страна на ответника в първото по делото заседание, и
наличието на висящо изпълнително производство за събиране на процесните
вземания свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на
отрицателните установителни претеции. В настоящия случай същият излага
твърдения за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради погасяването им
по давност към момента на сезиране на съда с търсената защита и започнала да
тече след издаване на изпълнителния лист, в който са удостоверени.
От представените писмени
доказателства се установява, че процесните вземания не са признати със съдебно
решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ,
бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба
за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било
уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки
основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в
заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по
отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения.
Наред с изложеното, в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
По изложените по-горе и
в Решение №321 от 16.10.2018г. по в.гр.д. №479/2018г. на ОС-Перник съображения,
съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност
по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Срокът на новата
погасителна давност относно вземанията е започнал да тече от момента на влизане
в сила на заповедта за изпълнение – в случая 02.07.2010 г. Същият е бил прекъснат по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито
представлява молбата за образуване на изпълнително дело от 17.08.2010 г. от
кредитора до съдебния изпълнител за пристъпване към изпълнение. След тази дата
до образуване на второто изпълнително дело въз основа на молбата от
31.09.2018г. не са предприемани действия, водещи до спиране или преквъсване на
погасителната давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че петгодишният срок за вземанията за
главница и обезщетение за забава е
изтекъл, поради което искът по чл. 439 ГПК следва да бъде уважен като основателен.
По
разноските
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер 348 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
от които 300 лв. за платен адвокатски хонорар и 48 лв. з аплатени такси за
снабдяване с изпълнителни дела.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК отсвтеникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник
сумата от 92,22 лв. за държавна такса по делото.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 439 ГПК, предявен от В.С.Д. с ЕГН ********** *** АД, ЕИК
*********, че ищцата не дължи на ответното дружество поради погасяване по
давност правото на принудително изпълнение след издаване на изпълнителния лист от 02.07.2010г. по гр.д.
№6289/2009г. на РС-Перник вземанията по същия, а именно: за сумата от 2305,53лв., представляваща стойност на доставена
неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2006г. до 31.07.2008г., за
сумата от 809,09 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 30.08.2006г. до 17.11.2009г., както и за
законната лихва върху главницата от 2305,53лв. считано от 23.10.2009г. до
окончателното изплащане на вземането и 163,44 лв. за направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на В.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 348 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ Република да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-Перник сумата от 92,22 лв. за държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: