НОХД № 151/2014 година
по описа на РС - Димитровград
МОТИВИ
към присъда № 99 от 28.11.2014 г.
Против подс.
К.Д.Ж. *** 48А, живущ ***, ЕГН ********** е повдигнато от РП-Димитровград
обвинение за престъпление по чл.131а, предл. ІІ, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ и „б“ НК за това, че на 13.03.2010 г. в с.С.Х. област, при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК,
причинил на О.Я.А. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване,
проникващо в гръдната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за
живота, дължащо се на пневмоторакс, съчетан с
подкожен ефизем.
Прокурорът поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение. Пледира за признаването му за виновен. Счита, че
защитната теза на подсъдимия по никакъв начин не би могла да обясни
проникващото нараняване в гръдната кухина на пострадалия, поради което следва да
се кредитират свидетелските показания. Налице били двата съставомерни
признака на чл.129 НК –нараняване проникващо в гръдната кухина и разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Счита, че не е налице
хипотезата на неизбежна отбрана, тъй като именно пострадалият се е защитавал от
първичното нападение, предприето от подсъдимия. При определяне на наказанието
прокурорът счита, че следва да се отчете обстоятелството, че след приключване
на лечението на пострадалия, същият си позволил да „отмъсти“ на подсъдимия с
нанасяне на средна телесна повреда, за което е бил осъден. Предвид това и
ниския психически и социален статус на подсъдимия, счита че наказанието следва
да се определи при условията на чл.55 НК в размер на 7 месеца лишаване от свобода,
което да бъде групирано с вече изтърпяното наказание „пробация“
по нохд № 284/2010 г., което ще постигне целите на
наказанието.
Защитникът адв.
П. пледира за признаване на подсъдимия за невинен. Счита, че в случая се касае
за неизбежна отбрана, тъй като подсъдимия бил нападнат с нож, като деянието
било извършено от подсъдимия в следствие на уплаха и застрашаване на живота му,
което нападение не могъл да отблъсне по
друг начин.
Подс. К.Д.Ж. заявява, че разбира в какво е обвинен
и дава обяснения пред съда, в които не се признава за виновен. Посочва, че
неговият нож не бил използван, тъй като нямало кръв по него, а той бил ударен
от свид. О.А. заради това, че му казал да намали
звука на телевизора. Получил два удара с нож от свидетеля – на лявото око и
един удар в лявата ръка.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като ги съпостави с
обясненията на подсъдимия и тезата на защитата, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. К.Ж. е осъждан. С присъда по нохд № 58/2000 г. на
ОС-Стара Загора, за извършено от него престъпление поп чл.116, ал.1, т.4 предл. последно, т.6, хипотеза 1 и т.10 вр.
чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК е осъден на пет години лишаване
от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, с приспадане на
предварителното задържане, считано от 30.07.2002 г. Присъдата е влязла в
законна сила на 11.05.2014 г. По време на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода по нохд № 58/2000 г. подс.
Ж. избягал от мястото на изтърпяване на наказанието, поради което по нохд № 3503/2005 г. на РС-Бургас за извършеното
престъпление по чл.297, ал.1 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
Присъдата е влязла в законна сила на 09.03.2006 г., а това наказание е било
изтърпяно на 18.07.2008 г.
Подсъдимият
Ж. работил от 2009 г. като пастир в краварника на свид.
И.Т.В. ***. В началото на м. февруари през 2010 г. в същия краварник започнал
работа и свид. О.Я.А.. Двамата обитавали пристройка
към краварника, състояща се от две преходни стаи.
Около
02.30 ч. на 13.03.2010 г. двамата си разменили реплики. Според подс. Ж. – той направил забележка на свид.
А. да намали звука на телевизора. Според свид. А. –
бил заспал когато се събудил от несвързаните викове на подс.Ж.,
като свид. А. му заявил: „млъкни, лягай да спиш гей“.
Нарекъл го така, защото му омръзнало всяка вечер подсъдимия да го буди по един
и същи начин. Подс. Ж. се ядосал на забележката и
заявил на свид.- А.: „сега ще видиш, ще умреш“.
Свидетелят не приел сериозно заканите, излязъл от стаята и отишъл до
тоалетна. В стаята било тъмно. При
влизане си в стаята свид. А. бил посрещнат от подс. Ж., който с ползвания от него нож с черна дръжка замахнал и пробол свид. А. в
областта на лявата гръдна половина, под средната трета на ключицата. Свид. А. първоначално не усетил болка, а само топлина в
мястото на пробождането, след което видял, че е прободен и му тече кръв. За да
се защити свид. А. нанесъл на подсъдимия удар с юмрук
в областта на главата, след което взел
стол от стаята и отново нанесъл с него удар по подсъдимия, опитал се да му
отнеме ножа, но му прилошало, започнало да му се вие свят.
Придържайки
с ръка раната свид. А. тръгнал към дома на сестра си
– свид. А.А., която живеела
на около 200 метра. Свид. А. видяла окървавения си
брат, който повтарял, че подс. К.Ж. го е наръгал. Свид. А. казала на съпруга си - свид.
Я.Д. да извика свид. И.Т.. Последните двама превозили
пострадалия А. до МБАЛ „Св. Екатерина“ гр.Димитровград, а от там същият бил транспортиран по спешност
в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД –Пловдив, където същият бил приет на лечение в Клиниката
по гръдна и коремна хирургия. За случилото се било уведомено РУП-Димитровград.
Около
05.00 ч. полицейските служители посетили местопроизшествието, където заварили подс. Ж.. С протокол бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който са иззети ножа на подс.
Ж., както и части от дюшеците и завивките на леглата на подс.
Ж. и свид. А., одеялото с което е бил покрит дюшека
на леглото на подс. Ж., части от балатума и натривки
от вратата на стаята.
При
извършената съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства 7/2010 г.
е установено, че за всички иззети обекти, в т.ч. и нож с черна дръжка с обща
дължина 24.5 см., дължина на режещата част –острието 13 см., се установила
човешка кръв алфа и бета аглутинини.
Кръвната група на А. е 0/Алфа, Бета/, кръвната група на Ж. е 0 /Алфа, Бета/,
поради което направено заключение, че кръвта по обектите може да произхожда от
двете лица.
Съгласно
съдебномедицинската експертиза №123/2010 г.,
при инцидента на 13.03.2010 г. подс. Ж. е
получил разкъсно-контузна рана и охлузвания по лавата вежда; охлузване на
носа; дълбока драскотина на лявата китка, като първите увреждания са причинени
по механизъм на действие на твърд тъп предмет, а последното по механизъм на
действие на остър предмет, съгласно обстоятелствата описани от прегледания –
ударен с дървен стол, бит с ръце, наранен с нож. Причинено е разстройство на
здравето извън случаите на чл.чл.128 и 129 НК.
Видно
от експертно заключение по писмени данни № 117/2010 г. при инцидента свид. О.А. е получил пневмоторакс
в ляво, прободно порезна рана на гръдния кош,
проникваща в гръдната кухина, които увреждания са причинени по механизъм на
действие на остър предмет и могат да се получат при нараняване с нож. Причинено
е нараняване проникващо в гръдната кухина по смисъла на чл.129 НК, а развилият
се в резултат на проникващото нараняване пневмоторакс
с подкожен ефизем са причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 НК.
По
делото беше изслушана и съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на
която се установи, че подс. К.Ж. е бил вменяем към момента на извършване на деянието, като
психическото му състояние е позволявало правилно да възприема фактите, да ръководи
постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното към този
момент.
След
като бил изписването му от болницата свид. О.А.
причакал подс. Ж., набил го и му „пукнал главата“, за
което му е било наложено ефективно наказание, което изтърпял.
Гореописаната
фактическа обстановка, съдът възприема от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели О.А., А.
Ахмет, Я.Д., И.В., от прочетените на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и 2 НПК показания
на свид. А., дадени в хода на досъдебното
производство, от прочетените на основание чл.281, ал.1, т.1 показания на свид. А.А., дадени пред друг
състав на съда, отчасти от обясненията на подс.К.Ж., от
заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи и
съдебно-психиатрична експертиза, както и от прочетените по реда на чл.283 от НПК писмени материали по досъдебно производство №208/2010г. на
РУП-Димитровград- имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия Ж. в основната им част, тъй като същите
остават изолирани от останалия доказателствен
материал. Безспорно процесната вечер в стаята са били
само подсъдимия и постарадалия А.. Според подсъдимия
когато свидетеля се върнал в стаята взел нож и го ударил с нож в лявото око.
Всички разпитани по делото свидетели установиха, че именно подсъдимия е този
който винаги е носил нож със себе си, а не свид. А..
Същевременно подс. Ж. посочва, че неговия нож с черна
дръжка – приложен като доказателство по делото, е бил оставен на стол до
леглото, но според подсъдимия не бил ползван. От съдебномедицинската експертиза
на веществените доказателства е установено, че по ножа е установена човешка
кръв, която може да произхожда от двата. Същевременно съдебно медицинската
експертиза № 123/2010 г. и посоченото от вещото лице допълнително в съдебно
заседание, категорично е установено, че разкъсно-контузната
рана и охлузванията по лявата вежда на подс. Ж. са
причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет, което опровергава
посоченото от него нанасяне на удари с нож в областта на окото от свид. А..
Същевременно
обаче подс. Ж. отрича да е нанасял удар с нож по свид. А., но не посочва откъде свидетеля е получил прободно-порезната рана на гръдния кош, за което
еднопосочно е установено, че е причинена от удар лице в лице с острието на ножа
със замах. В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на свид. А., които от друга страна се потвърждават изцяло от
показанията на свидетелите А. Мехмед, Я.Д. и И.В., възприели непосредствено
след инцидента пострадалия А. и неговото състояние. Показанията на всички
разпитани свидетели са еднопосочни и не оставят съмнение относно това, кое е
лицето нанесло удар с нож на свид. А.. При извършения
оглед на местопроизшествието не е открит друг нож, което още веднъж потвърждава
извода за това, че обясненията на подсъдимия в по-голямата им част не могат да
бъдат кредитирани.
Тезата на
защитата относно действие на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана, не
може да бъде споделена. За да е налице неизбежна отбрана, следва да имаме
започнало противоправно нападение. Такова не е
установено. Подсъдимия и пострадалия са си разменили реплики, като именно
подсъдимия е отправил закани съм свид. А., след което
последният е излязъл от стаята и при връщането си е бил прободен то подсъдимия.
Т.е няма започнато нападение. От друга страна показанията на свидетеля за това,
че след нанасяне на прободната рана от страна на
подсъдимия, той му е нанесъл удар с ръка, след
това с дървен стол, след което на пострадалия му е прилошало. Относно
така описания от свид. А. механизъм, вещото лице,
изготвило съдебно-медицинските експертизи посочва, че нараняването на свидителя
не изключва и не му пречи да извършва активни действия, нито губи сила, нито
пъргавост нито технични компоненти и може с часове да се движи, поради което
нищо не е пречило на свид. А. да осъществи защитна
реакция, в каквато връзка на подсъдимия са причинени увреждания, също
кореспондиращи на защитна реакция от негова страна.
При така
установената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено, че подс. К.Д.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131а, предл.ІІ, вр. чл.129, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и „б“ НК, а именно: На 13.03.2010 г. в с.С.Х. област, при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК, причинил на О.Я.А. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в гръдната
кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на пневмоторакс, съчетан с подкожен ефизем.
Подс. Ж. е извършил деянието при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ „ НК, а именно след като вече е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 НК – такова е
осъждането по нохд № 58/2003 г. на ОС-Стара Загора, а
така също след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението
не еотложено по чл.66 НК – осъжданията по нохд № 58/2013 г. и нохд №
3503/05 г. на РС-Бургас, като към датата
на извършване на престъплението, не е бил изтекъл петгодишния срок по чл.30,
ал.1 НК, тъй като подсъдимият е изтърпял наказанието по последното дело на
18.07.2008 г.
Деянието е
осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване. Подс. Ж.
напълно е съзнавал, че действията които извършва по отношение на пострадалия са
общественоопасни и могът да
доведат до такива последици и е искал тяхното настъпване.
Подс. К.Д.Ж.
е роден на *** ***, с постоянен адрес гр.Ч. ул.“****, живущ ***, български
гражданин, с основно образование, грамотен, осъждан, нежен. Характеристичните
данни за подсъдимия са отрицателни.
При определяне
на вида и размера на наказанието за така извършеното престъпление по отношение
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Касае се за деяние с ниска степен на обществена опасност, предвид
обстоятелството, че инцидента е бил
предизвикан първоначално от самия пострадал, който освен забележката към
подсъдимия го е обидил, наричайки го „Гей”. Последното очевидно е засегнало
силно подс. Ж. и е наранило достойнството му, той
като веднага след обидата той е отправил закани за саморазправа със свид. А.. Макар обществената опасност на дееца да е
завишена, предвид множеството осъждания, следва да се държи сметка за ниския
социален статус на подсъдимия, както и на пострадалия, като една от причините
за извършване на престъпното деяние е именно средата, в която те са живеели и
са се формирали като личности. Самия подсъдим е емоционално лабилен и склонен
към дисфорични отреагирвания,
волево неустойчив и на ниско интелектуално-мнестично
ниво, съгласно заключението на психиатричната експертиза. Предвид изложеното,
съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото предвидено за извършеното престъпление наказание –
лишаване от свода за срок от 5 години, се оказва несъразмерно тежко. Поради
това и на основание чл.131а, предл.ІІ, вр. чл.129, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и „б“ и чл.55, ал.1, т.1 НК съдът
наложи на подс. К.Ж. наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 7(седем) месеца, което следва
да се изтърпи при първоначален “строг“ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът намери, че са налице условията за приложението на
чл.25, ал.1 вр. чл. 23 НК. С присъда по нохд № 284/2010 г. за деяние по чл.114, ал.3 НК, извършено
на 21.10.2009 г., Ж. е бил осъден на наказание „пробация“
при мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 9 месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 06.08.2010 г., т.е
деянията са извършени, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда. Поради което съдът определи на подс. Ж. общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7(седем) месеца по наложените с
присъдата по настоящото нохд № 151/2014 г. на
РС-Димитровград и нохд № 284/2010 г. по описа на
РС-Димитровград, което следва да се изтърпи при първоначален “Строг” режим на
изтърпяване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, като не прилага чл.24 НК.
На основание
чл. 25, ал.2 и 3 НК съдът приспадна от така определеното общо наказание изцяло
изтърпяното от подсъдимия наказание по нохд №
284/2010 г. на РС-Димитровград „Пробация“ с
продължителност на пробационните мерки 9 (девет)
месеца, като остатъка от общото наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2
(два) месеца и 15 (петнадесет) дни да се изтърпи при първоначален “Строг” режим
на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С така
определеното наказание съдът намери, че ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздействува предупредително и
възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Съдът приема
като причини за извършване на деянието ниската правна култура на подсъдимия и
пренебрежителното отношение към чуждата телесна неприкосновеност.
След като
подсъдимият бе признат за виновен, съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски в размер на 430 лева, произтекли от възнаграждения на вещи
лица.
На основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство – 1 бр. нож с
черна дръжка и дължина 25 см, който да се унищожи като вещ без стойност, както
и веществените доказателства: части от дюшеци, част от одеяло, част от балатум
и натривки от врата на стая, които като вещи без стойност да се унищожат.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: