РЕШЕНИЕ
№ ………………../03.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ
КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 8849 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Ю.“ ЕООД с ЕИК:* със
седалище и адрес на управление ***, 1404, р-н **срещу И.Д.Н. с ЕГН **********
с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, и чл. 79 ЗЗД вр. 372 от ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата от 828,53 лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за мобилни услуги, сключен на
14.04.2017г. между И.Д.Н. и ** ЕАД, като вземането в последствие е прехвърлено
на **по силата на Договор за цесия от 12.07.2019г., като в последствие
вземането е прехвърлено на „Ю.“ ЕООД по силата на Договор за цесия от
29.11.2019г., за която суми са издадени фактури №№ ** *
сумата от 131,56 лв. (сто тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които е
издадена Заповед № 9523/17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20572/2019 г. на Районен съд –
Варна, 12 с-в.
С уточнителна молба вх. №
255139/10.09.2020 г. ищецът чрез процесуален представител уточнява исковата си
претенция, като конкретизира вземанията си по отделни пера и период.
В тази връзка уточнява, че предявява
установителен иск за следните суми: сумата от 57.07 лева, представляваща потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018
г., дължима по договори с индивидуален клиентски номер **от дата 29.08.2017 г.,
за предоставена мобилна услуга за номер **; сумата от 117.21 лева - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г., дължима по договори с индивидуален
клиентски номер **от дата 18.12.2017 г., за предоставена мобилна услуга за
номер **; сумата от 82.96 лева - потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга за периода от 25.11.2017 г. до 24.04.2018 г. , дължима по договори с
индивидуален клиентски номер **от дата 14.04.2017 г., за предоставена мобилна
услуга за номер **********, както и осъдителни искове за сумата в общ размер на
309.83 лв.- незаплатени лизингови вноски, от които: 78.03 лева - 17 броя незаплатени вноски за лизинг За
устройство nJoy Tumus 8 Metal, дължими за периода от прекратяване на договорните взаимоотношения между
страните - месец 03/2018 г. до края на срока на договора за лизинг месец
07/2019г. , съгласно Договор за лизинг от дата 29.08.2017 г. и 231.80 лева - 20 броя
незаплатени вноски за лизинг За устройство Nokia 3 Black, дължими за периода от прекратяване на
договорните взаимоотношения между страните - месец 03/2018 г. до края на срока
на договора за лизинг месец 11/2019г. съгласно Договор за лизинг от дата
18.12.2017 г.
С влязло в сила определение №260792/11.09.2020 г. производството по делото
е частично прекратено по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца заплащане на сума в размер на 131,56 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г., на основание чл. 233 от ГПК и
е обезсилена Заповед №
9523/17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20572/2019 г. на Районен съд – Варна, 12 с-в, в ЧАСТТА за
претендираното вземане за сума в размер на 131,56 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г.
В исковата
си молба ищецът твърди, че между „**“ ЕАД
и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер **от дата 14.04.2017 г. по
силата на който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ********** и е
избран абонаментен план с месечна
абонаментна такса в размер на 9,99 лв. с ДДС, със срок на действие на договора
от 24 месеца, като на 29.08.2017 г., по силата на който на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер ** и е избран абонаментен план
с месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лв. с ДДС, със срок на
действие на договора от 24 месеца, а на 18.12.2017 г. е добавил за ползване
мобилен номер ** с месечна такса от 14,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на месечни абонаментни
такси и услуги за съответния период, за което са издадени фактури. С оглед допуснатата забава при изпълнението, на абоната е
начислена мораторна лихва. Твърди, че са сключени два последователни договора
за цесия – първият, сключен между „**“ ЕАД
и „**, а вторият, сключен между „** и ищеца. Поддържа, че с връчването
на препис от исковата молба, с приложени към нея уведомления за извършените
цесии, следва да се счита, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлените
вземания по договора. Тъй като
същият не е погасил задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №20572/2019 г. по описа на РС-Варна, 12 състав. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуване на вземането му
за сумите, предмет на заповедта. С уточнителна молба ищецът заявява, че не
претендира неустойка от 261,46лв. по едностранно прекратените договори. Сочи
се, че с договори от лизинг 29.08.2017г. и 18.12.2017 г. на ответника са предоставени устройства на изплащане
посредством месечни лизингови вноски съобразно погасителен план. Твърди се, че по договора за лизинг от
29.08.2017г. са останали 17 броя незаплатени вноски за лизинг За устройство nJoy Tumus 8 Metal, дължими за
периода от прекратяване на договорните взаимоотношения между страните - месец
03/2018 г. до края на срока на договора за лизинг месец 07/2019г. , а по
Договор за лизинг от дата 18.12.2017 г. останали незаплатени 20 броя
незаплатени вноски за лизинг За устройство Nokia 3 Black, дължими за периода от прекратяване на
договорните взаимоотношения между страните - месец 03/2018 г. до края на срока
на договора за лизинг месец 11/2019г., които претендира чрез
осъдителен иск заплащане на техния размер. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Д.Н. чрез особен представител адв. Н.Х., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва се автентичността на
положените от потребителя подписи в договора за мобилни услуги от 14.04.2017
г., декларация –съгласие от 14.04.2017 г. и приложението от 14.04.2017 г.,
договора за мобилни услуги от 29.08.2017 г., договор за лизинг от 29.08.2017
г., декларация –съгласие от 29.08.2017г. и приложението от 29.08.2017 г., запис
на заповед от 29.08.2017 г., договора за мобилни услуги от 18.12.2017 г.,
декларация –съгласие от 18.12.2017 г. договор за лизинг от 18.12.2018 г. и
запис на заповед от 18.12.2017 г. Отделно от това, твърди, че ответникът не е
ползвал претендираните от ищеца мобилни услуги в процесния период. Намира, че
поради неправилно прекратяване на договорите за лизинг ответникът не дължи и
лизинговите вноски до края на срока на договора от предсрочното им
прекратяване. Счита, че договорите за прехвърляне на вземанията не са произвели
действие, тъй като ответникът не бил уведомен, поради което намира, че цедента
не е легитимиран да предяви иска. По тези съображения моли за отхвърляне на
исковете.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е депозирана писмена
молба, с която заявява, че ще се ползва от оспорените доказателства и изразява
становище по същество на спора.
Ответникът
не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД:
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните
в производството по сключени договор за мобилни услуги; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; реално извършване на доставката и
потреблението на мобилни услуги.
Предмет
на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували
между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 20572/2019 г. на Районен
съд – Варна, 12 с-в, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при
условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между
вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, доуточнена и
пояснена с уточнителните молба, чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: ответникът да има качество на потребител на мобилни услуги за
процесния период и абонатен номер; ищецът в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер и валидно сключване на договори за цесия за процесното
вземане между договарящите страни.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договор за мобилни услуги от 14.04.2017 г.,
договора за мобилни услуги от 29.08.2017 г., договора за мобилни услуги от
18.12.2017 г. Автентичността на така представените частни документи не е
опровергана, поради което съдът намира, че същите валидно обвързват ответника
по делото. С подписа си потребителят е удостоверил получаването на
екземпляр от ОУ на дружеството доставчик на мобилната услуга.
Видно от представените по делото
доказателства по силата на договор от 14.04.2017 г.
ответникът използва мобилни услуги с план „Стандарт 9.99“ към предпочетен номер
**.
Видно от договора за мобилни услуги от
29.08.2017 г. ответникът става абонат на мобилни услуги с план
„Интернет 10,99" към предпочетен номер **, като получава мобилно устройство с договор за
лизинг от същата дата.
По силата на договора за мобилни услуги от
18.12.2017 г. абонатът сключва договор за месечен
абонамент „Тотал 14,99“ с номер **, като получава мобилно устройство с договор
за лизинг от същата дата.
За релевирания период, ищцовото дружество е
издало на абоната фактури. Фактурите са издавани към всеки от мобилните номера.
При така установените факти, в
тежест на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена
се търси понастоящем.
Не е налице спор между страните, че
са били в твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни
услуги. Видно е, че договорните отношения са възникнали за срок до 24 месеца, с
уговорена месечна абонаментна такса по договора. Договорът за мобилни услуги
касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени
твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради
това отношенията между страните се регламентира от общите правила за
договорните задължения. Съответно, договорената цена се дължи при реално
извършена доставка.
Спорният по делото въпрос е относно
реално извършената доставка на претендираните по всеки от договора суми за
мобилни услуги.
В случая видно от представените
фактури, които детайлно отразяват начислените на абоната от доставчика суми се
установява, че в същите са начислявани суми за услуги във вид на проведени разговори или
изпратени съобщения или трафик на данни през Интернет извън предоставения
тарифен план. Съдът намира, че въпреки разпределената доказателствена тежест и
дадените указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК
доставчикът не е ангажирал никакви доказателства за действително
използваните количества на употребените чрез предоставени на потребителя СИМ
карти по трите абонаментни плана услуги за потребени реално такива мобилни
услуги. Ищецът е представил едностранно
съставени от него документи – вписани показания в самата фактура, от които
обаче е невъзможно да се установи, че тези показания са били отчетени и са правилно остойностени.
Представените фактури не могат да докажат консумацията на мобилни услуги, тъй
като същите не са подписани или заплатени от ответника, за да удостоверяват
неизгодни за него обстоятелства по реално извършена доставка на твърдяните
количества мобилни услуги.
На ищеца – доставчик се явяват дължими обаче незапалатените абонаментни
такси, тъй като цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп
до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с
уникален телефонен номер, като за доказването на тази престация на доставчика е
осъществено с представянето на подписаните от потребителя договори за
съответния абонаментен план. Ответникът не е ангажирал доказателства за
извършено плащане, поради което и същите се явяват дължими.
По изложените съображения и въз основа на представените по делото
доказателства /фактури/ съдът намира за доказана претенцията за заплащане на
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 29.08.2017 г. за мобилен
номер ** сумата от 26,96 лв. с ДДС за периода
от 25.11.2017 г. до 24.02.2018 г.; абонаментни такси по договор за
мобилни услуги от 14.04.2017 г. за мобилен номер * сумата от 19,40 лв. с ДДС за периода
от 25.11.2017 г. до 24.01.2018 г. и абонаментни такси по договор за
мобилни услуги от 18.12.2017 г. за мобилен номер ** сумата от 48,35 лв. с ДДС
за периода от 25.11.2017 г. до
24.02.2018 г., до който размер исковете са основателни като в останалата част
претенциите за присъждане следва да се отхвърлят.
Приетите за доказани по основание и
размер суми, следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението- 06.12.2019г., така както е поискано.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.342 от ТЗ.
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните
в производството по сключени договор за лизинг;
изправността си по договора за лизинг, т.е. предоставил е държането на вещта;
размерът на уговорените лизингови вноски по отделни пера; факта на осъществяване на всички предпоставки
за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг и
дължимостта на допълнителна лизингова вноска, респективно нейния размер.
От
представените по делото договори от лизинг 29.08.2017г. и 18.12.2017 г. се установява, че на
ответника са предоставени устройства на изплащане посредством месечни лизингови
вноски съобразно погасителен план. С договора
за лизинг от 29.08.2017г. е представено устройство Таблет nJoy Tumus 8 Metal, а с договор за лизинг от дата
18.12.2017 г. - устройство Nokia 3 Black.
Съгласно чл. 4 от всеки от
договорите лизингополучателят е декларирал подписвайки договора, че е получил
устройството във вид годен да го ползва.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора за
лизинг от 29.08.2017г, лизингополучателят се е задължил да плати лизингова цена
съгласно погасителен план по чл. 5 на 23 бр. месечни вноски от по 4,59 лева
всяка. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност за лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най-
малко 10дни преди изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на предвидените
за това условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат
упражнени, то лизингополучателят дължи връщане на вещта в едномесечен срок от
изтичане срока на договора. Подписвайки договора лизингополучателят се е
съгласил и с ОУ към него, съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е
регламентирано правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от
страна на лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се
откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните
вноски и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и
в случай на забава в плащането на дължими суми по този договор. Съответстващо
на това задължение е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Така сключеният договор има характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност. Договорът валидно обвързва страните по него, поради
което и при липса на твърдения за плащане на дължимите лизингови вноски
начислени до соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо основание
дължими, начислени с процесните фактури.
Видно от представените фактури и представения договор са незаплатени 17 броя незаплатени вноски за лизинг
За устройство nJoy Tumus 8 Metal, за периода от месец 03/2018 г. до края на срока на договора за лизинг
месец 07/2019г. , съгласно Договор за лизинг от дата 29.08.2017 г. на стойност от 78.03 лева. Ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на сумата, поради което същата се явява дължима и
искът подлежи на уважаване в пълен размер.
От представения Договор за лизинг от дата 18.12.2017 г.
се
установява, че страните са договорили получаване от потребителя на устройство Nokia 3 Black. Съгласно чл. 4
лизингополучателят е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството
във вид годен да го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се е задължил да плати лизингова цена съгласно погасителен
план по чл. 5 на 23 бр. месечни вноски от по 11,59лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е
уговорена възможност за лизингополучателя да придобие собствеността върху
лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най- малко 10дни преди
изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на предвидените за това
условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат упражнени, то
лизингополучателят дължи връщане на вещта в едномесечен срок от изтичане срока
на договора. Подписвайки договора лизингополучателят се е съгласил и с ОУ към
него, съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от ОУ е регламентирано
правото на лизингодателя при неизпълнение на задължение от страна на
лизингополучателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните
вноски и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги сключен с лизингополучателя, както и
в случай на забава в плащането на дължими суми по този договор. Съответстващо
на това задължение е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Така сключеният договор има характеристиките
на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до
неговата недействителност. Договорът валидно обвързва страните по него, поради
което и при липса на твърдения за плащане на дължимите лизингови вноски
начислени до соченото прекратяване на облигационната връзка са на общо
основание дължими, начислени с процесните фактури.
Видно от представените фактури и представения договор са незаплатени 20 броя незаплатени вноски за лизинг
За устройство Nokia 3 Black, за периода от месец 03/2018 г. до края на срока на договора за лизинг
месец 11/2019г. , съгласно Договор за лизинг от дата 18.12.2017 г. на стойност от 231,80 лева. Ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на сумата, поради което същата се явява дължима и
искът подлежи на уважаване в пълен размер.
Спорен по
делото въпрос е и относно
действителността на сключения договор за цесия и обвързващата му сила спрямо
ответника.
От представените
по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на
цесионер и „Иновативни
финанси“ ООД в качеството
му на цедент, е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, който пък от своя страна е придобил вземането от „**“ ЕАД. Представено
е и извлечение – приложение №1 към договора за цесия, видно от което е
прехвърлено задължението на И.Н..
Така
сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени
условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по
договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е
достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение
изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по
приложение № 1. Именно с последното се довършва и фактическия състав по
прехвърляне на конкретния пакет от вземания. В случая фактическия състав по
прехвърляне на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1, към която
дата вземанията по заемното правоотношение са били изискуеми. В приложението по
недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал. Тази
воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във
фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с
конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. При това съдът
намира, че вземането предмет на цесията е индивидуализирано в достатъчна степен
- ясно е от какво произтича вземането и какъв е неговият размер.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да
уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да
е редовно уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство,
доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е
достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне. Към исковата молба са приложени всички документи,
касаещи цедирането
на вземанията, от които е видно, че прехвърлителят е упълномощил ищеца и е
потвърдил настъпилото прехвърляне на вземанията, уведомяването на длъжника е
настъпило най-късно в хода на процеса, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва
да бъде съобразено от съда. Тези съображения налагат извода за неоснователност
на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията,
поради което ищецът се явява матариалноправна легитимирана страна да получи
плащанията, приети за дължими от ответника.
По
изложените съображения претенциите за лизингови вноски в размер на 78,03лв. и 231,80лв., се
явяват доказани в своето основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които съобразно
представените доказателства възлизат в общ размер на 585 лева, от които 360
лева адв. възнаграждение, 75лева платена дължима за исковото производство
държавна такса; 150лв. за особен представител, като съобразно уважената част от
иска /585х404,54/567,07/ следва да се присъди сумата от 417,33лв.
На
основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, които съобразно
предявената и уважена част от иска /385х94,71/960,09/ възлизат на 37,98лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът И.Д.Н.
с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на „Ю.“ ЕООД с ЕИК:* със
седалище и адрес на управление ***, 1404, р-н **, следните суми: сумата от 26,96 лева /двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 25.11.2017 г. до
24.02.2018 г., дължима по договори с индивидуален клиентски номер **от дата
29.08.2017 г., за предоставена мобилна услуга за номер ** между И.Д.Н.
и ** ЕАД; сумата от 48,35 лева /четиридесет и осем лева и
тридесет и пет стотинки/ - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 25.11.2017 г. до 24.02.2018 г., дължима по договори с индивидуален
клиентски номер **от дата 18.12.2017 г., за предоставена мобилна услуга за
номер ** между И.Д.Н. и ** ЕАД,;
сумата от 19,40 лева /деветнадесет
лева и четиридесет стотинки/ - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга
за периода от 25.11.2017 г. до 24.01.2018 г., дължима по договори с
индивидуален клиентски номер **от дата 14.04.2017 г., за предоставена мобилна
услуга за номер *, между И.Д.Н. и ** ЕАД, като вземанията в
последствие са прехвърлени на **по силата на Договор за цесия от *.,
като в последствие вземането е прехвърлено на „Ю.“ ЕООД по силата на Договор за
цесия от *., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 13.12.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 9523/17.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20572/2019 г. на Районен съд – Варна, 12 с-в, на основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдената сума
от 26,96 лева, представляваща
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 25.11.2017 г. до
24.02.2018 г., дължима по договори с индивидуален клиентски номер **от дата
29.08.2017 г., за предоставена мобилна услуга за номер ** между И.Д.Н. и **
ЕАД до претендирания размер от 57,07лева; за
разликата над присъдената сума от 48,35
лева - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
25.11.2017 г. до 24.02.2018 г., дължима по договори с индивидуален клиентски
номер **от дата 18.12.2017 г., за предоставена мобилна услуга за номер **
между И.Д.Н. и ** ЕАД, до претендирания
размер от 117,21 лева; за разликата над присъдената сума от 19,40 лева - потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 25.11.2017 г. до 24.01.2018 г., дължима
по договори с индивидуален клиентски номер **от дата 14.04.2017 г., за
предоставена мобилна услуга за номер *, между И.Д.Н. и **
ЕАД, до претендирания размер от
82,96лева.
ОСЪЖДА И.Д.Н.
с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „Ю.“
ЕООД с ЕИК:* със седалище и адрес на управление ***, 1404, р-н
Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 78,03 лева /седемдесет
и осем лева и три стотинки/ - 17 броя незаплатени вноски за лизинг За
устройство nJoy Tumus 8 Metal, дължими за периода от прекратяване на договорните взаимоотношения между
страните - месец 03/2018 г. до края на срока на договора за лизинг месец
07/2019г. , съгласно Договор за лизинг от дата 29.08.2017 г., както и сумата от 231.80 лева /двеста
тридесет и един лева и осемдесет стотинки/ - 20 броя незаплатени вноски за
лизинг За устройство Nokia 3 Black, дължими за периода от прекратяване на договорните взаимоотношения между
страните - месец 03/2018 г. до края на срока на договора за лизинг месец
11/2019г. съгласно Договор за лизинг от дата 18.12.2017 г., на основание чл. 79
от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ.
ОСЪЖДА И.Д.Н. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на „Ю.“
ЕООД с ЕИК:* със седалище и адрес на управление ***, 1404, р-н
Триадица, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, сумата
от 37,98лв. (тридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща направени в заповедното производството съдебно-деловодни
разноски, както и
сумата от 417,33лв. (четиристотин и седемнадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: