№ 2436
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110126486 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 116135/27.04.2023
г., с която от името на ***, ЕИК *** против В. Н. Г., ЕГН ********** и Д. Н. Г.,
ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 203005/29.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Н. Г., ЕГН ********** и Д. Н. Г.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1805,84 лева, представляваща
цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. -
30.04.2021 г., в имот, представляващ ****, находящ се в ***, абонатен № ****,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 268,72 лева, представляваща
лихва за забава за периода 31.10.2019 г. - 13.09.2022 г., върху главницата за цена
1
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,54 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ****,
находящ се в ***, абонатен № ****, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 7,40 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.10.2019 г. - 13.09.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. От В. Н. Г. се претендира 1/2 част от
горепосочените суми. От Д. Н. Г. се претендира 1/2 част от горепосочените суми.
На 03.10.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 52700/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника Д. Н. Г., ЕГН ********** по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. №
52700/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника В. Н.
Г., ЕГН **********, като в законоустановения срок е депозирано възражение от
името на В. Н. Г., ЕГН ********** срещу издадената заповед за изпълнение. В
тази връзка заявителят /***/ е уведомен за възможността да предяви иск за
съществуване на вземането си на 20.04.2023 г. Исковата молба е депозирана в
съда в законоустановения за това срок /на 17.05.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна енергия
за процесния имот, в качеството си на собственици на последния. Навеждат се
съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „***“
ЕАД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния
имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на
което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на
същото.
2
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че В. Н. Г., ЕГН ********** и Д. Н. Г., ЕГН ********** дължат
разделно в полза на *** суми, както следва: 1/ сумата от 1805,84 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ****, находящ се в ***,
абонатен № ****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 268,72 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. - 13.09.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,54
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
****, находящ се в ***, абонатен № ****, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 7,40 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.10.2019 г. - 13.09.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 03.10.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 52700/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. От В. Н. Г. се
претендира 1/2 част от горепосочените суми. От Д. Н. Г. се претендира 1/2 част от
горепосочените суми.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. Н.
Г., ЕГН ********** e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в
производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба недвижим имот. Прави се възражение за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба. Оспорват се и исковете за главница за
цена на услугата дялово разпределение и за лихви за забава.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника В. Н. Г.,
3
ЕГН **********.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и към настоящия момент/
от името на ответника Д. Н. Г., ЕГН ********** не е депозиран отговор на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение
за заплащане на процесната главница, като са изпаднали и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника В. Н. Г., ЕГН **********, възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
4
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания от ответника В. Н. Г., ЕГН **********.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
5
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
6
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Не е спорно по делото и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че ответниците Д. Н. Г. и В. Н. Г. са деца, респективно
наследници на Цветанка Димитрова Григорова и Никола Г. Григоров, както и че
приживе наследодателите на ответниците са били собственици на процесния
недвижим имот, представляващ ****, находящ се в ***. Следователно след
смъртта на наследодателите на ответниците /Цветанка Димитрова Григорова и
Никола Г. Григоров/, собствеността върху процесния имот е преминала по реда на
наследственото правоприемство върху наследниците им по закон Д. Н. Г. и В. Н.
Г., като всеки от тях е станал собственик на по ½ идеална част от имота.
Същевременно по делото е представено и приобщено към доказателствения
материал заявление-декларация от 08.08.2011 г. /т.е. подадено преди исковия
период/, от което се установява в производството, че Д. Н. Г., ЕГН ********** е
заявил желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на негово име, поради което настоящият състав приема, че единствено
Д. Н. Г., ЕГН ********** е заявил пред ищцовото дружество, че ще отговаря за
заплащането на стойността на доставената до процесното жилище топлинна
енергия след 08.08.2011 г. (датата на подаване на заявление-декларацията). В
конкретния случай, съгласно заявление-декларацията, чиято автентичност не е
оборена по делото, Д. Н. Г., ЕГН ********** е отправил искане цялата енергия
доставена до имота да се заплаща от него. При така възприето и като съобрази
заявление-декларацията на Д. Н. Г., ЕГН ********** от 08.08.2011 г., и
обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на негово име за целия имот
въз основа на това заявление /което обстоятелство е видно и се установява от
представените и приобщени към доказателствения материал документ за главен
отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение /от
7
09.05.2021 г. и 18.05.2020 г.; обща фактура от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г./, в
които документи изрично се сочи ответникът Д. Н. Г., ЕГН ********** като
титуляр на партида открита при *** за имот с абонатен № ****, посочен
посредством резолюция и върху подаденото заявление-декларация от 08.08.2011
г./, то съдът приема, че по делото е установено, че Д. Н. Г., ЕГН ********** е
заявил пред „***“ ЕАД, че той ще ползва имота и ще заплаща енергията /в самото
заявление изрично е посочено, че домакинството на заявителя Д. Г. се състои от
един член, т.е., че само той ще ползва имота/, ищецът се е съгласил със същото и е
открил партидата за имота само на негово име, поради което и съдът приема, че
след 08.08.2011 г., т.е за исковия период само Д. Н. Г., ЕГН ********** е следвало
да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответникът Д. Н. Г., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия. Исковете против ответника В.
Н. Г., ЕГН **********, следва да се отхвърлят.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.10.2018 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „***“ ЕАД, отдел „Дялово разпределение“. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало
монтирани едно отоплително тяло, прикачено към отоплителната инсталация на
блока, с монтиран на него уред за дялово разпределение на топлинна енергия.
8
Установява се още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо
водоснабдяване има два броя монтирани и узаконени водомери. Установява се
също, че за отчетен период 01.05.18 г. – 30.04.2019 г., абонатът е осигурил достъп
за проверка и отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, респективно, че за отчетни период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., абонатът не е осигурил достъп за проверка и отчет
на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния недвижим имот, представляващ представляващ ****, находящ се в ***,
абонатен № ****, през процесния период не е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот,. Установява се още, че за процесния имот, през заявения в
исковата молба период, е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
113,00 кубически метра. Установява се също, че през процесния период в имота,
представляващ представляващ ****, находящ се в ***, абонатен № ****, е
начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за период
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., същата е начислявана по реален отчет на
монтираните в имота водомери за топла вода, а за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., същата е начислявана на база 1 бр. лица /потребители/ по 140 литра
на ден за един човек, поради блокирал водомер за топла вода /за което
ответникът Д. Г. е уведомен, видно от протокол за отчет от 18.05.2020 г. – л. 28 от
делото/.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация на обща стойност от 291,34 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 1191,08 лева. Установява се също, че през
процесния период „***“ ЕАД, отдел „Дялово разпределение“ редовно и на
конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а
именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като
общо за процесния период е налице изравнена сума за доплащане в размер на
605,53 лева, която следва да бъде прибавена към общия размер на стойността на
9
доставена до процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2083,39 лева, за заплащането на която следва да отговаря
ответникът Д. Н. Г., ЕГН **********.
Доколкото Д. Н. Г., ЕГН ********** се претендира цена на доставена и
потребена в имота топлинна енергия в по-малък размер, а именно 902,92 лева, то
при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, искът за
главница за цена на доставена и потребена в имота топлинна енергия, предявен
срещу ответника Д. Н. Г., ЕГН **********, се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.10.2019 г. – 13.09.2022 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
10
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 902,92 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.12.2018 г. до 13.09.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 31.10.2019 г. – 13.09.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 263,12 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/, до който именно
размер, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и
доказан.
От ответника Д. Н. Г., ЕГН ********** не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за пълните предявени период и размер, а именно размера от 134,36 лева и
за периода 31.10.2019 г. - 13.09.2022 г.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че ***, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява основателна,
като от страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
11
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 32,54 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/, за
заплащането на която следва да отговаря ответникът Д. Н. Г., ЕГН **********.
Доколкото от ответника Д. Н. Г. се претендира главница за цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., за по-малък
размер, то се налага извод, че претенцията е основателна и доказана за пълния
предявен размер.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума,
представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 13.09.2022 г., настоящият съдебен състав
намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищецът, така и двамата ответници.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 157,71 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 52700/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 42,29 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 52700/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 100,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
12
Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, сумата от
70,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 52700/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу Д. Н. Г..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, сумата от 273,99 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 26486/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу Д.
Н. Г..
От името на ответника Д. Н. Г. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 52700/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника Д. Н. Г. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 26486/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в това
производство.
От името на ответника В. Н. Г. се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в заповедното производство
по ч.гр.д. № 52700/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
16.11.2022 г., сключен между В. Н. Г. и адвокат В. В. Т., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
13
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат В. В. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да
отговаря в пълна степен на характера на заповедното производство и
предоставената в него защита на правата на ответника, а именно в размер от
200,00 лева. При произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС
разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
на адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в заповедното
производство, следва да се определи възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищецът ***, ЕИК ***, следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат В. В. Т., сумата от 200,00 лева, представляваща
разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Н. Г. в
заповедното производство пред СРС.
От името на ответника В. Н. Г. се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в исковото производство по
гр.д. № 26486/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
16.11.2022 г., сключен между В. Н. Г. и адвокат В. В. Т., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
При преценка извършената от процесуалния представител на ответника
работа по изготвяне и депозиране на възражение срещу издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
14
липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и
материалния интерес по делото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адвокат В. В. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което да
отговаря в пълна степен на характера на заповедното производство и
предоставената в него защита на правата на ответника, а именно в размер от
400,00 лева. При произнасянето си съдебният състав съобрази приетите от СЕС
разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
на адвоката предоставил на ответника безплатна правна защита в исковото
производство, следва да се определи възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ищецът ***, ЕИК ***, следва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат В. В. Т., сумата от 400,00 лева, представляваща
разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника В. Н. Г. в
исковото производство пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ** против Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Д. Н.
Г., ЕГН ********** дължи в полза на ***, ЕИК ***, сумата от 902,92 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., в имот, представляващ ****, находящ се в ***,
абонатен № ****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
29.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 03.10.2022 г. по гр.д. №
52700/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ** против Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
15
***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Н. Г., ЕГН ********** дължи в полза на ***, ЕИК ***
сумата от 134,36 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. -
13.09.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 03.10.2022 г. по гр.д. № 52700/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ** против Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Д. Н.
Г., ЕГН ********** дължи в полза на ***, ЕИК ***, сумата от 16,27 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ ****,
находящ се в ***, абонатен № ****, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 03.10.2022 г. по гр.д. № 52700/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** против Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Д. Н. Г., ЕГН ********** дължи в полза на ***, ЕИК
*** сумата от 3,70 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.10.2019 г. -
13.09.2022 г., върху главницата за цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 03.10.2022 г. по гр.д. № 52700/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ** против В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, за признаване за установено, че В. Н. Г., ЕГН ********** дължи в полза на
*** суми, както следва: 1/ сумата от 902,92 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2021 г., в
имот, представляващ ****, находящ се в ***, абонатен № ****; 2/ сумата от
134,36 лева, представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. - 13.09.2022
16
г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата
от 16,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
представляващ ****, находящ се в ***, абонатен № ****; 4/ сумата от 7,40 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.10.2019 г. - 13.09.2022 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 03.10.2022 г. по гр.д. № 52700/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.в.
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
ищеца ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 70,90 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
52700/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете срещу Д. Н. Г..
ОСЪЖДА Д. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на
ищеца ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 273,99 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 26486/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу Д. Н. Г..
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г*** да
заплати в полза на адвокат В. В. Т., с личен № *, съдебен адрес: **, офис – партер,
на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от
200,00 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ
на ответника В. Н. Г. в заповедното производство пред СРС.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г*** да
заплати в полза на адвокат В. В. Т., с личен № *, съдебен адрес: **, офис – партер,
на основание на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от
400,00 лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ
на ответника В. Н. Г. в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
17
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18